- BlueGunBlog -

През 1988г в русенския Исторически музей постъпва като дарение револверна сабя, за която собственикът й, силистренския гражданин Георги Желев Георгиев, твърди, че е на войводата Стефан Караджа. Произведена е в Белгия. Фирмата “Хенри Гусенс и синове” е сочена като създател на този вид оръжие. На лявата страна на горния напречник, придържащ револвера към сабята е маркирано H.G.& F.BREVETES, а на дясната - фабричният номер 346. Револверът е тип “Лефоше”,. Тези револвери са френска система и са послужили като модел за подражание на образци, произвеждани в различни страни. Най-многочислени са белгийските имитации – толкова многобройни, че нерядко системата “Лефоше” е считана за белгийска.
Още през 1982г. на сабята е направена експертиза от специалисти криминалисти при МВР-София, с която се изследва наличието на буквени съчетания, врязани в метала. Установява се, че тя е подлагана на химическо почистване и е никелирана чрез електролиза. Поради нанесения метален слой почти не се забелязват буквите, които са били върху метала преди това. За да се даде вярна и точна оценка на слабо видимите очертания са използвани оптически уреди, позволяващи многократно увеличение на образа, ултра-виолетови лъчи, при което следите са покрити с луминисциращ прах, правят се специални восъчни отпечатъци (зелен восъчен отпечатък, негативни отпечатъци от еластична паста, черна восъчна отливка и др.). Категорично е заявено наличието на буквени означения върху гарда (лицевата и вътрешната страна), върху петлето, барабана. Забелязват се същите буквени съчетания и върху капачето за патрони, цевта, канията и някои места по сабята. Върху лицевата страна на гарда буквите СТК са били оформени във вид на монограм – съчетание на голяма буква С и следващи по-малки по размер Т и К, като буквата С е образувана от съвсем малки изображения на буквите с и к. На петлето се различават и цифри, оформени като година – 43г. Прави се съпоставка между изписаните букви и автентичния почерк на Стефан Тодоров Караджа и се установява голямо сходство. Липсват, обаче, условия за провеждане на цялостно идентификационно изследване, което да се произнесе дали надписите са направени от притежателя на оръжието.
През 1983г. в периодичния печат излизат материали коментиращи вероятността това да е оръжие на Караджата и евентуалният му път през годините. Приемливо звучи версията сабята да е била прибрана от властите. Русенският гражданин Никола Попов, син на революционера Черньо Попов, твърди, че около 1910-1920г. при разрушаване на старата постройка на бившето турско “кесаджийство” е намерена една револверна сабя, която е предадена от баща му лично на Димитър Мантов (окръжен управител на Русе в края на ХІХ век), за когото се смята, че е притежавал описвания от нас оръжеен екземпляр. Известен факт е още, че сабята на Караджата и тази на Хаджи Димитър, съхранявана в музея във Варна, са еднакви и носят поредни фабрични номера.