- BlueGunBlog -

Първата известна въздушна пушка, приета на въоръжение още през XVIII век, е пехотната пушка М.1780 г. Тя била с дълга нарезна цев и е конструирана от италианеца Бартоломео Джирандони (Джирардони) (Bartholomäus Girandoni, наричан също Girandony, Girardoni и т.н.), роден в гр. Кортина, Ампецо, работил във Виена. Необикновеното в тази пушка било, че вместо барутен заряд, за метателен енергиен източник се използвал сгъстен въздух под високо налягане, съхраняван в бутилка, поместена в приклада на пушката. Бутилката била снабдена с двустранно пропусклива клапа-вентил и чрез напомпване с помощта на ръчна помпа, се компресирал въздух под налягане от около 200 атмосфери. За да се достигне това високо налягане, било необходимо да се извършат около 2000 напомпвания. Прикладът, който служел да побере бутилката със сгъстения въздух, бил изработен от среднодебела ламарина от цветен метал, обикновено мед или месинг. От дясната страна на цевта бил разположен тръбният (тубуларният) магазин, побиращ 20 броя сферични оловни куршума.

Също от дясната страна, зад магазина, се намирало чукчето, което при взвеждането му назад осъществявало зареждането на оръжието. За да бъде приведена пушката в годно за стрелба състояние, било необходимо първо да се издърпа специален лост, разположен перпендикулярно зад цевта, при което тубуларният магазин подавал объл куршум и при придвижване от дясно на ляво на лоста, куршумът влизал в задния край на цевта. След взвеждане с ръка на чукчето, пушката била в състояние да произведе изстрел. При натискане на спусъка се задействал лост, който освобождавал буталото на клапата в предната част на резервоара (бутилката) и изпускайки определено количество сгъстен въздух, куршумът се изхвърлял извън цевта.

Прототипът на "Джирандони" бил използван през 1775 г. по време на една от многобройните австро-турски войни. През 1788г. от тази система били произведени общо 1000 пушки, с които били въоръжени 22-ма войници във всеки полк.

Въпреки привидната крехкост на магазина, спускателното устройство и приклада, пушката била надеждна, здрава и сигурна. Тя била масово използвана за бойни цели и показала завидна за времето си скорострелност от около 10-15 изстрела в минута по времето, когато опитни стрелци извършвали максимум 5-6 изстрела в минута с гладкоцевните кремъчни оръжия. Към предимствата може да се посочи още и това, че била заднопълнеща се, с нарезна цев. Недостатък на въздушните пушки система "Джирандони" бил този, че след изразходване на енергийния източник за изхвърляне на куршумите - сгъстения въздух, било необходимо немалко време за напомпване на нов въздух в прикладната камера.

Оръжието се придружавало от кожена чанта, съдържаща два метални пълнителя с по 20 куршума, ръчна помпа за напомпване на въздух в камерата на приклада, масльонка за смазване на куршумите в пълнителите и др.

В австрийската армия с нея били въоръжени освен част от пехотинците, но и част от тиролските йегерски стрелци. Масово участие на оръжието било отбелязано по време на Наполеоновите войни в Европа. По-късно (през 40-те години на миналия век) била използвана и по време на унгарските възстания срещу господството на Хабсбургската династия. Калибърът на пушката възлизал на 10.5 мм. Стреляла с обли, сферични куршуми, въпреки че цевта била нарезна.

Обща дължина - 1220 мм
Дължина на цевта - 830 мм
Тегло - 4500 г
Начална скорост на куршума - 300 м/сек
Прицелна далекобойност - 150-170 м
Скорострелност - 10-15 изстрела в минута
Към пушката система "Джирандони" не се предвиждало използването на нож, щик или тесак.