- BlueGunBlog -

Армията и военноморският флот на САЩ са наели експерти в областта на етиката в машиностроенето, за да се предотврати създаването на аморален робот боец от типа на Терминатор, който убива безразборно, съобщава в. "Дейли телеграф".
До 2010 г. Пентагонът ще инвестира $4 милиарда в изследователска програма за създаването на т. нар. автономни системи, което е военният термин за робот. Целта е да се създадат механични бойци, които да не се поддават на страх или желание за мъст.
Наетият от ВМФ на САЩ британски философ и специалист в областта на роботостроенето е Колин Алън от Университета на Индиана в Блумингтън. Той ще бъде съветник по конструирането на роботи, които не нарушават Женевските конвенции за правата на военнопленниците. Наскоро Алън е издал книгата „Moral Mаchines: Teaching Robots Right from Wrong“ ("Машини с морал: да научим роботите да правят разлика между добро и зло").
Американският компютърен специалист Роналд Аркин от Техническия университет на Джорджия, който работи върху софтуер за нуждите на американската армия, написа доклад, в който прави извода, че роботите, макар и не "напълно етични на бойното поле, "имат по-морално поведение от бойците от плът и кръв". Той добавя, че роботите "нямат нужда да се защитават и могат да се конструират без емоции, които размътват преценката им или причиняват гняв и фрустрация, свързани със събитията на фронта".
Доколко може да се говори за „етика“ и изобщо за изкуствен интелект при съвременните военни роботи? Системите, които в момента се използват от военните, не са автономни и разчитат на човешки оператор, който да ги управлява от разстояние. Пример за подобни военни механизми са безпилотните самолети и наземните машини SWORDS, които в момента се ползват от щатската армия в Ирак. SWORDS представляват малки верижни машини, контролирани чрез радиовълни и могат да носят разнообразно въоръжение – от снайперистки пушки, до картечници и гранатомети. Въпреки своята ефикасност употребата на телеуправляеми системи от този вид е свързана с неудобства като радиосигнализацията и човешкия фактор. Колкото и напреднали да са, тези апарати са твърде далеч от идеята за самостоятелният робот унищожител тип „Терминатор“.
Затова учените работят над истински роботи бойци, които сами ще могат да идентифицират мишените и оръжията си и ще правят разлика между вражески сили като танкове или въоръжени хора и "меки" мишени като линейки или граждански лица. В техния софтуер ще са вградени правила, съобразени с Женевските конвенции. Те ще дават указание на робота кога може да открие огън и кога – не. Остава отворен въпросът доколко прецизни ще са сензорите и софтуерът на машината, за да прецени адекватно какво се намира пред мерника.
Той няма да изпитва неудобствата, които са били вечен човешки спътник по време на война, а именно глад, жажда, страх, съмнения, липса на боен дух, жега, студ, дъжд... Роботът няма да бъде уязвим на оръжия за масово унищожение като отровните газове, вирусите или радиацията след атомна експлозия. Неговото тяло би могло да бъде по-адекватно защитено от малокалибрени оръжия, шрапнели, пламък и взривове.
Все пак роботизираните бойци биха имали и своите слабости. Колкото и съвършена да е една програма, на този етап тя е твърде далеч от възможностите на човешкия интелект. Като вид, който воюва от зората на съществуването си, хората имат способността да импровизират и нерядко именно такива импровизации в разгара на битката са водели до победа. Разбира се, до момента на реален конфликт ефикасността на роботизираните войници срещу човешките им противници ще остане под въпрос.