- BlueGunBlog -

Руският боен кораб “Москва” е излязъл от корабостроителницата преди 25 години и това личи: електронните конзоли напомнят музейни експонати, а корпусът му е покрит с дебела кора от пластовете боя, нанасяни при многобройните ремонти. Слабостите му отразяват редицата проблеми на руския военноморски флот, които отново привлякоха вниманието след трагедията с ядрената подводница, в която загинаха 20 души.

Външността обаче може и да заблуждава. Под палубата на крайцера “Москва” са скрити 16 управляеми ракети “Базалт”, които се движат със скорост, по-висока от скоростта на звука и могат да нанесат удар на самолетоносачи, отдалечени на 500 километра. “Москва” - флагманът на Руския черноморски флот - символизира руския военен флот изобщо: въпреки че с лека ръка може да бъде отписан като вехто ръждясало корито, той още крие в себе си чудовищна мощ.

Боеспособността на военноморския флот сега е по-важна от когато и да било от Студената война насам, тъй като Кремъл го използва, за да проектира преоткритата самоувереност на Русия далеч отвъд териториалните й води, изправяйки го лице в лице с бойните кораби на НАТО. “Смятам, че ни уважават”, отговори капитанът на “Москва” Игор Смоляк, застанал пред 130-милиметрово оръдие на носа на крайцера, на въпрос на група журналисти какво мислят на Запад за кораба му. “Отнасят се с респект към флага, кораба, а следователно и към страната ни”, заяви той при посещението ни в края на септември.

Обект на насмешки
Когато Русия прати тази година атомния ракетоносен крайцер “Петър Велики” до Венецуела (първите подобни маневри близо до американски брегове от Студената война насам), Вашингтон го удари на присмех. “Много интересно как са намерили кораби, които да пратят чак до Венецуела”, отбеляза саркастично говорителят на американския Държавен департамент Шон Маккормак.

Шегите не са съвсем неоснователни. Години след като Съветският съюз престана да съществува, финансирането на флота пресъхна почти напълно. Строежът на нови плавателни съдове беше оставен “на изчакване”, а съществуващите бяха зарязани да гният в пристанищата поради липса на гориво. Единственият повод светът да си спомни за Руския военноморски флот, беше трагедията с потъването през 2000 година на руската подводница “Курск” и смъртта на 118 души в нея.

Споменът за това нещастие беше възкресен на 8 ноември, когато 20 души загинаха от задушаване с газ в руска ядрена подводница, участваща в учения в Тихия океан. “Загубихме 15 години”, каза капитан Игор Дигало, помощник-командир на руския военноморски флот, докато “Москва” пускаше котва в украинското пристанище Севастопол, където е разположен Черноморският флот. “Бойните кораби не са танкове. Те са много по-сложни машини и изискват съответните грижи”.

Възрастта не е порок
Военни анализатори обаче твърдят, че във военноморските сили е важна не възрастта на кораба, а какво се крие във вътрешността му. Офицерите на крайцера “Москва” (който при пускането си на вода през 1983 година се е казвал “Слава”) твърдят, че електрониката, сензорите и въоръжението му постоянно се осъвременяват. Той е един от трите ракетни крайцера от този клас в руския военноморски флот и бъка от оръжия, включително бомби за борба с подводници, зенитни ракети, шестцевни зенитни оръдия “Гатлинг”, торпеда и палубен хеликоптер.

“Благодарение на ударната му оръжейна мощ, в НАТО наричат “Москва” “унищожителят на самолетоносачи”, казва капитанът. Ник Браун, главен редактор на специализираното списание “Джейн’с интернешънъл дифенс”, отбелязва, че възрастта на руския флот не означава непременно, че той не е боеспособен. “Всичко зависи от това как е бил поддържан”, посочва той в коментар. “Най-старите американски крайцери клас “Тикондърога” датират от началото на 80-те години на миналия век и в тях има още много хляб, отбелязва той. Не съм сигурен, че същото може да се каже и за Черноморския флот, тъй като поддръжката и модернизирането му са извършвани малко напосоки. Което не значи, че флотът е безкрайно морално остарял, той все още е могъща бойна сила”, добавя Браун.

Жестоко съперничество
По официални данни днес Руският черноморски флот разполага с около 50 бойни кораба и други съдове, към 80 самолета и хеликоптера и около 13 000 военнослужещи. Обещани са му и по-нови кораби, тъй като Русия харчи за военната машина част от грамадната сума, натрупана в годините, когато цените на петрола бяха високи.

Президентът Дмитрий Медведев нареди на министерството на отбраната да подготви програма за изграждане на самолетоносачи и атомни подводници, като уточни, че сега цената не е толкова важна. Офицерите от Черноморския флот знаят, че трябва да са в бойна готовност, тъй като противникът е все по-близо.

През август на “Москва” беше поставена задача да проследи кораби на НАТО, изпратени веднага след руско-грузинската война. НАТО заяви, че корабите на алианса доставят хуманитарна помощ на Грузия, но Русия възприе това като посегателство върху сферата й на влияние. Дори и в базовото пристанище, което украинското правителство (кандидат за членство в НАТО) с неохота предлага под наем на Руския черноморски флот, военната мощ на Запада трудно може да се пренебрегне. Докато “Москва” беше на пристан в Севастопол, американският изследователски военен кораб “Патфайндър”, поканен от украинските военни, изпусна пара и отплава в открито море.