- BlueGunBlog -

Нова теория, цитирана от „Ню сайънтист“, хвърля светлина върху фундаменталния въпрос – защо воюват хората?

Според списанието преобладаващото мнение досега е било, че войната е продукт на съвременното общество. Всъщност може би е точно обратното – нашият напредък и еволюция всъщност се дължат именно на войната, тъй като тя е научила примитивния човек как да си сътрудничи с представители на своята група.

Теорията е била обсъждана в Орегонския университет на конференция относно еволюционния произход на войната. Масовата проява на агресия и сраженията са били част от човешкия живот от десетки, ако не и от стотици хиляди години, смята Марк ван Вугт, специалист по еволюционна психология. Според него войната вече е съществувала още по времето на приматите, които са общ прародител на хората и шимпанзетата. За това твърдение свидетелстват останки от ранните предшественици на човека, които носят върху себе си следи от рани, получени в битка.

Способността за групово смъртоносно насилие вече е била установена при нашите роднини шимпанзетата. Подобно на примитивните човешки ловци, те организират набези върху представители на собствения си вид, най-често в търсене на храна или в оспорване на територия. Тези схватки не приличат на съвременните войни, по-конкретно заради своята краткост и използването на превъзхождаща сила, с която се постига бърза победа и се намалява вероятността за нараняване и смърт.

Насилието срещу друга група сплотява общността

Това поведение не е типично за други примати като маймуните бонобо. Според учените агресивната войнственост на хората и шимпанзетата се корени в способността да се отделяме от групата и да ловуваме самостоятелно или с неколцина съмишленици.

Ако груповото насилие ни съпътства от зората на човечеството, логично би било то да е оказало влияние и върху нашата еволюция. Адаптирайки се към живот, в който голяма роля играе войната, мъжете са развили склонност да бъдат агресивни към хора от чужда група. От друга страна, това е дало и тласък на мъжката способност за сътрудничество в името на общото благо на собствената група.

При жените агресията се изявява по различен начин, смята Роуз Макдермот, специалист по политология в Станфордския университет. При нежния пол насилието по-често е вербално, а не физическо и най-често то е конкретно към някой човек, а не към група като цяло. От еволюционна гледна точка това се обяснява с факта, че мъжът физически е по-добре пригоден за водене на битка и следователно на него се пада задачата да води война и да извършва организирано насилие. С това се обяснява още защо груповото насилие от страна на жените става най-често в изцяло женска среда, като училища или женски затвори.

Сплотяващата роля на войната се е изразила и в експериментална игра, в която участници от двата пола е трябвало да влязат в ролята на държавни ръководители на измислени страни.

Учените установили, че мъжете били по-склонни от жените да отделят средства и усилия за общността си, но само когато тя била в конфликт с друга държава.

При експеримент със състезатели по крикет се установило още, че когато те се съревновават и побеждават отбори от други градове, рязко се повишава и количеството им на тестостерон. Обратно, когато състезанието било между местни отбори, не се наблюдавало толкова рязко покачване на хормона. Обяснението е, че в процеса на еволюцията нашата агресия се е култивирала по такъв начин, че да не заплашва взаимоотношенията на хората от една група, а да помага в борбата с външни врагове.

Агресивните инстинкти невинаги са добре дошли

Друго заключение, до което са стигнали учените, е, че жените се справят по-добре, когато трябва да се поддържа мирът в групата, но мъжете са по-успешни миротворци, когато става въпрос за взаимоотношения между различни общности.

Изследвано е било и какво е поведението на човек по време на война. В съвременния свят конфликтите се водят с високотехнологични оръжия и сложни стратегии. Битките с ракети, танкове и авиация са твърде далеч от ръкопашните схватки на нашите предци. Въпреки това хората все още са склонни да се сражават, водени от древни инстинкти, които не са най-добрият съветник. Един от тези инстинкти е самоувереността, породена от численото превъзходство, смята доктор Доминик Джонсън от Единбургския университет. Изследователят провел експеримент със симулационна война и установил, че хората често преувеличават шансовете си за победа. Тази самоувереност ги карала да са по-склонни към атака. „Така в условията на реална война един пълководец, който провежда военен парад, може да си създаде твърде нереална оценка за превъзходството на своята армия.“

Човешкият напредък е променил и самата психология на боеца, смята Ричард Рангъм от Харвардския университет. Днешните войници не взимат сами решенията на бойното поле, което ги прави по-предпазливи. В примитивните войни хората са участвали не заради заповеди, а заради желанието си да се бият, твърди още Рангъм.