- BlueGunBlog -

В последно време изгубихме броя на залетите с киселина хора. Това, уважаеми читатели, иде да покаже до какви неподозирани висоти могат да достигнат човешката омраза и отмъстителност. За да замислиш подобно престъпление, е нужно много, много извратено съзнание, което да организира стъпка по стъпка цялото това зверство – да се намери киселината-убиец, да се проследи и издебне нищо неподозиращата жертва, да се залее с разяждащата течност, да се замаскират следите…

Що за болен мозък би искал да причини такава огромна болка някому? Колко омраза трябва да съществува в душата на някой ( умишлено е избегната тук думата „човек”), че да иска не просто да нарани, а да съсипе живота на жертвата, да я обезобрази външно и да осакати душата й.

Относно това колко е лесно някой да закупи (напълно легално и необезпокояван от никого) киселина и да намери дегенерат-изпълнител, който да залее жертвата (защото поръчителите рядко са и изпълнители, от страх), няма да коментираме – ще оставим „компетентните органи да си свършат работата”. То органи много в тая държава, но до колко са компетентни и си вършат работата, е друг въпрос…

Искаме по-скоро да се спрем на мотивите за зверството. Разбира се, очевидната причина е желанието за отмъщение. Но дали наистина сме оскотяли до такава степен, че да използваме толкова жестоки оръжия?! Историята помни и мафиотските вендети с отрязаните уши и заразените със СПИН игли, с които бодяха провинилите се, но за радост това поне не намери широко приложение. Остана киселината. Един от първите случаи беше този с журналистката Ани Заркова. Заляха я с киселина, за да я цензурират, за да й затворят устата. Буквално. Когато това се случи, пресата избухна. Днес сме я забравили.

След това дойде ред и на шефката на Модна агенция “Мегаталант”, Мария Станева – Бонева. При нея беше от завист - концентрирана, чиста завист, от тази сто процентовата. Това беше акт на насилие с двойно предназначение – да се отстрани бизнес конкурент и да се обезобрази доживот една красива жена.

Скоро станахме свидетели на поредното такова зверство – заляха Петя Стаевска – поредната хубава жена с бизнес в мебелния бранш. Според полицията поръчителят е богат строителен предприемач, който я обвинявал за разрива в любовната си връзка. Т.е. тя даже не е прекият обект на яростта му, а вероятна подбудителка за раздялата. Не можем да си представим какво още по-извратено средство е запазил за бившата си приятелка…

Може ли здравият човешки разум да слезе на това ниво на болни психопати, че да се опита да разбере месианските им комплекси? Как, се пита в задачата, се израждат до такава степен тези същества, че да решат да мъстят някому, като го обезобразят, като превърнат лицето му в пихтиеста каша, като го лишат от човешката му самоличност?! Що за същества си позволяват да раздават такова чудовищно „правосъдие”? И главното – защо тези не-човеци са на свобода? Защото едва ли всички те са в затвора… А това значи едно – че се разхождат спокойно на свобода и може би точно в този момент замислят пъклен план за следващата си жертва…

А поводите стават все по-тривиални, вече не е нужно да ядосаш някого кой знае колко, че да те залее с киселина, може просто да забравиш да го поканиш на рождения си ден, а на следващия ден да получиш неочакван подарък – чаша киселина в лицето.

Имаме и много други въпроси – например, какво ли ще стане с подрастващите, които гледат и се учат… Как да обясним на младото поколение, че да се заливат хора с киселина не е хубаво нещо, въпреки че често тези, които го правят остават ненаказани. Как жертвите да убедят собствените си деца, че не трябва да изпитват омраза? А как да убедят самите себе си в това?! Много въпроси без отговор. И много страх.

Въпреки всичко обаче не бива да си мълчим, не бива да потулваме тези случаи, не бива да ги забравяме. Трябва да повтаряме, да припомняме, да заклеймяваме тези изверги, предрешени като хора, които се опитват да превърнат и нас, нормалните, в чудовища, да ни затворят устите. Трябва да сложим край на този киселинен тероризъм.