- BlueGunBlog -

Спомнете си военните операции на НАТО в Сърбия и на САЩ в Ирак. Сърбия имаше последни модели руски самолети МИГ29 и даже МИГ31. Но те бяха напълно безпомощни във въздуха - все едно че ги нямаше. А не може да се каже, че сръбските летци бяха некадърни. Още по-тъжна историйка се разви във въздушното пространство на Ирак.
Причината е елементарна и се корени в електрониката на американските самолети и вертолети, която ги прави коренно различни бойни единици. Самолети и вертолети, които не са модернизирани по натовските стандарти, при съвременните военни действия представляват купчина непотребни железа. По същия начин стоят нещата и с вертолетите.
Естествено възниква въпросът защо непрекъснато се създават затруднения пред изпълнителя на единствения проект за модернизация на летателна техника - авторитетната израелска фирма "Елбит", която изпълнява проекта кооперирано с най-големия световен производител на оръжие - Локхийд-Мартин. Има една единствена причина за забавянето на проекта и това е забавянето от страна на държавата при издаването на експорт-лиценза за временен износ на съответните части, които трябва да бъдат ремонтирани извън страната. Експорт-лицензът е вече издаден и при коригиране на графика в съответствие със забавянето на въпросния лиценз проектът може да се изпълнява в срок.
"Елбит" спечели проекта като даде най-ниската цена от всички участници - с 2,5 пъти по-ниска от най-високата цена и с 50% по-ниска от другата дадена най-ниска цена от участник. Само това спестява поне 25 млн. евро на държавата. "Елбит" е дал и най-високия офсет от всички проекти на МО досега - 300%!
Освен тези очевадни аргументи и Върховният административен съд с нарочно решение се произнесе, че договорът следва да се сключи.
Възниква въпросът защо има непрекъснато желание от група военни и политици този проект да бъде провален. И всичко това на фона на безкрайно мекото отношение към договора с руската страна за ремонт (без модернизация) на МИГ29. Корпорацията МИГ не изпълни първия си договор за ремонт на самолетите и той бе прекратен. Въпреки това беше сключен втори договор. Той беше забавен от руска страна без българската държава да е виновна. Но никой не постави въпроса за разваляне на договора. Напротив - договорът беше удължен по безкрайно мек начин, който на практика не съдържа твърди срокове за изпълнение.
Няма нищо лошо в това да се пазят отношенията с голямата руска корпорация. Но каква е причината за коренно противоположен подход по отношение на "Елбит" и то в очевидно противоречие с държавните интереси? Действа се сякаш България все още е членка на Варшавския договор и част от генералитета и някои политици ни спасяват от американско влияние. Друг е въпросът, че въпросните хора обслужват и определени бизнес интереси.
Русия е икономическа и военна сила, която заслужава уважение и внимание, но това е нещо съвсем различно от незачитане на националните интереси. Така както Русия си защитава своите - и по отношение на цената на газта и по отношение на въпроса за внос на български храни след влизането на България в Европейския съюз.
Едно прекратяване на договора за модернизация с "Елбит" при положение, че причината е в държавата, ще има за неминуем резултат безпроблемното й осъждане от Парижкия арбитраж и то за доста солидна сума. Още повече, че въпросният арбитраж има трайна практика да разглежда държавата като единно цяло. След това трябва някой да понесе съответната отговорност за причинените загуби. А вече никой не може да се скрие зад решенията на колективен орган.
Практиката трайно се ориентира към разбирането, че даже и решенията на колективните органи не са пречка за търсене на отговорност, и то от всичките им членове, гласували за съответното порочно решение. Друг е въпросът, че човек, поставен на съответния държавен пост, трябва да мисли преди всичко за интересите на държавата, а не как да създава пречки за реализацията им с цел да осъществи собственото си “добруване”.