"Калашник" или "Арсенал"?  

19 април, 2006

Пушкалата, произвеждани в Казанлък, пак станаха повод за скандал

В Казанлък произвеждат леки картечници "Арсенал", приети на въоръжение в Българската армия.


Скъсеният автомат AR-M4SF се произвежда по стандартите на НАТО и главно за износ.


Българският автомат AR-M9F е произведен на базата на "Калашников", но има редица подобрения, направени в "Арсенал"

В света годишно се произвеждат един милион автомата копия на легендарния "Калашников", заяви преди седмица генералният директор на руския концерн "Ижмаш" Владимир Гродецки. Руснаците смятат, че с изключение на техните 10-12% от производството на автомата АК всички други подобни оръжия са "продукция менте".
България е сред най-големите производители на оръжия от типа на автомата "Калашников" и думите на Гродецки окачествяват продукцията на българския завод "Арсенал" в Казанлък като имитация или нелицензирано производство.
Някогашният СССР е прехвърлил лицензи за производство на автомата в двайсетина съюзнически страни, сред които България, Полша, Румъния и др., но никой от тези лицензи не е валиден според нормите на международното право за защита на интелектуалната собственост, твърди Гродецки. Според него или срокът на лицензите е изтекъл, или става дума за чисто пиратство.
По времето на социализма българският "Калашник" се произвежда в завод "Арсенал"-Казанлък, който преди това се казва и "Фридрих Енгелс". Тогава в завода са изработени и ограничени серии с оригиналния подпис на ген. Михаил Калашников.
В момента вече частният завод "Арсенал" произвежда модернизирани автомати, които все по-малко приличат на руското оръжие от миналия век. Тук се правят автомати с марката "Арсенал". Те са базирани на руския АК 47, но са многократно подобрени и съобразени с международните изисквания и нормите на НАТО, твърди търговският директор на предприятието Христо Ибушев. Българският "Калашник" е калибър 7,62х51, а руският е 7,62х39. "Арсенал" произвежда автомати и с двата калибъра, твърдят тук. Разликата е в куршума - по натовския стандарт той е по-дълъг.
Автоматите ни имат отделен патент и лиценз за производство, необвързан с руския концерен "Ижмаш", твърди Ибушев.
За афганистанската армия примерно тук са произведени автомати с руския калибър. За българската армия вече се произвеждат по натовския стандарт.
През 2003 г. завод "Арсенал" е спечелил търг за доставка на 40 000 автомата за иракската армия с цена 65 долара на бройката. В търга се явява и руският производител с автомат "Калашников", но губи поръчката. Представителят на "Рособоронекспорт" Шугаев дава този случай като пример за злоупотреба с лиценза за "Калашников" и подбиване на цените.
Причината за интереса към българското оръжие е в качеството на продукцията и в нормалните цени, твърдят обаче в "Арсенал". "Няма друг промишлен оръжеен комплекс, който да си произвежда всички заготовки и да има собствен качествен контрол. Единствено оптиката не произвеждаме тук", твърди търговският директор на фирмата Ибушев. Според него оръжието ни е популярно и защото периодично попада в престижни класации за най-добри изделия.
"Партньори на "Арсенал" са Арабският свят и Близкият изток, без Япония и Русия - хвали се Ибушев. - В САЩ пък продаваме най-вече ловно оръжие - карабини "Арсенал" с едноредов пълнител."
Освен автомати в "Арсенал" се произвеждат и картечни пистолети "Шипка", изцяло разработени в завода. Те се използват за охрана и също като автомат "Арсенал" са одобрени на въоръжение в Българската армия. С калибъра, приет в Алианса, са и автоматите със сгъваем приклад AR M9F и скъсения M4SF. Към автоматите се произвежда и подвижен гранатомет под приклада. Освен че прави и двата стандарта калибри, заводът сам си произвежда и амунициите.
За военна продукция пречките са по-скоро на политическо ниво, защото иначе ние сме се наложили с качество, твърди Христо Ибушев.


В НИТИ са създадени повечето български оръжия

Разработките на автоматите "Арсенал", които са на базата на "Калашников", са дело на експерти от завод "Арсенал". Но повечето български оръжия са разработени в НИТИ-Казанлък. Институтът е известен още от времето на Живков като конструкторско бюро за оръжия.
Тук са създадени 26 военни изделия. От института води началото си и пистолет, станал известен като "Аркус". Това е 9 мм пистолет, разработван под името "Белица" в НИТИ, на основата на "Браунинг". "Същата съдба има и картечният пистолет на "Арсенал" - "Шипка", разказва изпълнителният директор Тодор Загорчев. Институт като този е свързващото звено между науката и производството - НИТИ разполага и с малък експериментален цех. Директорът разказва още, че след съревнованието между пистолетите "Шипка" и "Бран" в крайна сметка на въоръжение в България се налага пистолет "Макаров".
НИТИ има експериментален цех, който на практика произвежда оръжия за износ и за вътрешния пазар.
Един от основните продукти на НИТИ е малкият самозаряден пистолет за самозащита (СПС). Той е със сменяеми цеви и два калибъра - 6,35 и 22 LR. В НИТИ е разработен и адаптор за пистолет "Макаров", който позволява да се използва и за спортна стрелба - само пружината и затворният блок са други и се използват по-популярни и евтини боеприпаси. Самото оръжие се произвежда у нас по лиценз.
Друг известен продукт на НИТИ е ловната карабина "Мазалат" с оптически мерник. От 1993 г. до сега са произведени 4500 бр. Интересното при нея е, че това е преработка от руската бойна пушка "Мосин - Нагант" от времета на Първата световна война. НИТИ разполага с цеви от тези пушки, които са седели по складове и не са използвани. Тук се взимат само цевите на пушките, преработват се и стават на карабина "Мазалат" с друг приклад, към която се слага и оптически мерник. Но те са с руски калибър и затова не се изнасят много. "Но продаваме по 20 на месец", разказва Загорчев.
Като научен институт, НИТИ разработва и патрони. Произвеждат се стоп-патрони, които са калибър 9Х18 мм (за "Макаров") и 9Х19 мм (за "Para"). Това, което удря противника, е торбичка от изкуствена кожа, пълна със сачми. Така той е спрян, но не и убит. Преди НИТИ да разработи пистолетен стоп-патрон, всички муниции от този тип са били предназначени за револвери.
Друга интересна част са артилерийските и инженерни боеприпаси. Неуправляемият реактивен снаряд за дистанционно миниране "Бамбук" е снабден с 6 противотанкови мини. Първоначалният вариант е бил 4 противотанкови, 1 осколъчна противопехотна и 24 фугасни мини. Но след като България подписва споразумение за неразпространение на противопехотни мини, този снаряд се преработва да работи само с противотанкови. Освен това противотанковите мини се програмират да се самоунищожават след определено време - от 2 до 96 ч. В НИТИ са разработени носителите за радиосмутители "Стършел". Електрониката, която заглушава УКВ вълните, е разработка на Института за специална електроника - София. "Стършел" се изстрелва от оръдията на гаубица, забива се в земята и излиза около 2 метра антена, която заглушава всички вълни и по този начин се заглушават радиотелефони и предаватели, както и дистанционни управления. Този вид боеприпаси се произвеждат от други фирми, "частни и други, няма значение, но това е разработка на НИТИ", допълва Загорчев. Сега се използват дори в Ирак заради колите бомби. От известно време се използват подцевни гранатомети. Но преди да се разработят те, НИТИ създава гранати, които се изстрелват от гранатомети за противотанковите снаряди. "Милиони левове са изкарани от това осколъчно средство. Нямало е такова нещо в света. Елементарно, просто, но много оригинално", обяснява изпълнителният директор. Друга част от продукцията на института е подводният кумулативен заряд. Това е метална шамандура, която леководолаз залепва на дъното на плавателния съд на противника и се взривява.
Бронетанковата техника, която се разработва в НИТИ, е на основата на руски машини. Така се създават единствената за времето си самоходна минохвъргачка, която се е препоръчвала на територията на целия Варшавски договор, както и още няколко бойни машини на основата на руските, но подобрени.
Също така има разработки на противоградови ракети. НИТИ се опитва да пригоди военна техника за граждански цели, а през това време в Белградския университет разработват такава ракета, направена от пластмаса, по-скоро любителска. Започват съвместни разработки, но после България спира, а югославците продължават. След като настъпват промените, ракетата се появява в Македония. Започват връзки за нови съвместни разработки, но вече между България и Македония. Всички части и чертежи са на НИТИ. 2000 г. се появява окончателният вариант на ракета против градушка и се произвеждат първите 2000 броя по лиценз на македонската фирма "Макпетрол".
novinar.org
2006-04-19
Марина Христова, Иван Шентов

Някои биха казали, че гузният частен оръжеен завод е поръчал на частните си журналисти да напишат оправдателно-пропагандна статия.
Защото истината е относително понятие и само съдът има крайната дума.

Изпрати публикацията по електронната поща


11 коментара: to “ "Калашник" или "Арсенал"?

  • Анонимен
    30 април, 2006 00:11  

    защо не правите и автомата на бакалов той има сходни и даже по добри балистични показатели.

  • Анонимен
    15 януари, 2007 16:00  

    А какво да кажат руснаците за това имат ли лиценза на StG-44? Айде за патрона обр.43 нищо не казвам - нали им е подарен от германците когато бяха съюзници през 30-те години! Ами да си погледнат и най-масовия арт.взривател - В-51 - чисто копие на германския от 40-те години. Абе що не си гледат работата? Империя, няма що!

  • Анонимен
    22 февруари, 2007 20:49  

    България си е България.Руснаците имат добри оръжия ама нашите конструктори от Арсенал направо с добри.Щом на повечето конкурси и класации българските автомати са на челните места.

  • Анонимен
    28 май, 2007 11:39  

    На момчетата от Арсенал и НИТИ бих казал само едно голямо БЛАГОДАРЯ за работата им.Стрелял съм с повечето им изделия-Мазалат,SLR,Макаров и мога да твърдя,че са безупречни в изработката.Нека да продължават да правят оръжие още дълги години и да пуснат в производство още техни разработки и за гражданския пазар.А за това,че понякога не можем да повярваме,че сме най-добрите си е наш проблем(като народ) и на продажните ни политици.

  • Анонимен
    29 май, 2007 15:08  

    Тук някой не е в час. Избягал е и от междучасието. Калибър НАТО 7.62х51 (WIN 308) e ВИНТОВЪЧЕН ПАТРОН. Използува се в карабини, ловни карабини и леки картечници. Искам да видя този, който ще стреля с автомат с патрони от този калибър. А този анонимен от 15 януари 2007 г. е просто кръгъл идиот и незнаещ при това. StG-44 и АК-47 се приличат помежду си като...коза и крава или Запорожец и Опел. Различават се по начина на забавянето на затвора (АК се заключва със завъртане по надлъжната си ос), по общата компоновка (немският се "чупи" на шарнир, по използувания боеприпас. Както и по това, че Sturmgewehr-ът е много по-тежък, по-висок и "повдига" боеца от терена, по това, че не става за ръкопашен бой, по надеждност, по изработката си от долнокачествени материали (характерно за фрицовските оръжия в края на войната, която знаем как свърши!)и т.н. На тъпака искам да му кажа, че принципът на отвеждане на газовете е измислен много отдавна от мексиканския генерал Мондрагон, че има десетки успешни оръжия отпреди StG-44 - американската класика Garland, самозарядная винтовка Токарева, СКС и десетки, включително немски оръжия. "Империя, няма що!!!". Бъди си русофоб, воля твоя (някои ядат и лай..), ама интелигентен!

  • Анонимен
    29 май, 2007 15:19  

    Винаги ми е било приятно, когато реазбера, че едно българско изделие е добро. Или много добро. Или е "най-добрият Калашников в света, както бил казал самият Михаил Калашников (не знам, не съм бил като го е казал). Хвала на нашите оръжейници за доброто качество. И американски почитатели на "Макаров" казват, че "bulgy" IS BEST. Но не мога да разбера стръвта на тези, които със зъби гризат пъпната връв! Има нещо срамно и комплексарско в това.

  • Анонимен
    07 юли, 2007 19:54  

    ами кво да ви кажа - мисля си че това с добрия български автомат си е чиста демагогия - добро оръжие няма - има тактическо и стратегически оръжие - а нашите стратегически оръжия - които позволяваха правителството за води някаква що годе самостоятелна политика ги наряза националния предател Петър Стоянов - имам в предвид ракетите СС-23 - не ми стана ясно защо наряза и зенитните комплекси "скъд" и "фрок" които са си чисто отбранителни оръжия и по този начин лиши страната от противовъздушна отбрана - явно подкупите от ЦРУ са били доста апетитни и не е устоял сиромаха

  • С.И.Христов
    22 юли, 2007 12:35  

    С интерес прочетох споровете за и против "българския" Калашников/наименован Арсенал/.Аз също съм патриот и също обичам родното,но не може на черното,да се вика бяло.Българските автомати Арсенал,както и ловните карабини,как им викаха SLR или нещо такова и двете са си живи калашници,живи!Направени са някакви декоративни изменения,колкото да се каже,че се различават по нещо,но това си остават модификации на Калашников,както и да се погледне и то почти идентични с оригинала.Аз не съм русофил и не защитавам руснаците,но в случая те са си прави-лиценза е изтекъл,а ние продължаваме да произвеждаме техни модели и с незначителни изменения,да ги представяме,като свои.Това си е чисто плагиатство,няма друго име. А директора на "Арсенал" и други подобни,които твърдят-това не е Калашников,това е Арсенал и SLR,това вече се нарича наглост.Толкова години Арсенал е произвеждал Калашников и не е твърдял,че е друго,а сега "ама това не е Калашников,дръжката му се различава"или нещо такова.С извинение това си е циганска работа.На предприятие,като Арсенал,това не му прави чест.Ако патента беше примерно американски,досега да са ни осъдили 10 пъти за плагиатство и кражба на интелектуална собственост.Всички сме патриоти,но трябва да си признаем-това не са оригинални български оръжия и нямаме право/дори и морално/,да ги представяме,като свои.

  • Анонимен
    12 февруари, 2008 03:44  

    Между щурмгевеера и АК има наистина голяма разлика, например колкото между Арсенал и АК. Като сравним два автомата, кои да е, АК и СТГ съвсем случайно си приличат с всички останали, само не и помежду си.
    Някои от сериозните разлики са, че АК има пластмасов приклад и полуложа(някои де), а СТГ ламаринен, че на АК лостът на затвора и предпазителят са отдясно, на СТГ отляво, че на АК мушката е отворена отгоре.
    Също така АК и АКМ имат червено-оранжеви приклад, полуложа и ръкохватка :)пхъххаха

  • toni
    07 април, 2008 20:21  

    kak li pqk ne avtomat sas kalibar (Winchester)ta tva e sme6no! napravo dobre sme si sas 7.62x39mm ruskiqt cal.si e dobqr vqrno nqma mn-dobri balisti4ni harakteristiki kato 5,56mm NATO no ima mn po golqma mo6t....ai 6te e dobre da ne smenqme imeto na "AK" na dr neka si ostavim klasikata!!!6te bqdi da priemim vs 6to e !!!NATOVSKO!!! calibri,imena i t.n da bqlgarskqt "AK" e nai-dobriqt v sveta daji samiqt "kalashnikov" go e kazal tva govori mn samo p osebesi 4ovek razbira 4e BG orajiq sa si db no nqma da kak da nastignim veteranite v tazi klasa (orajia)....neka si ostanim (KOMUNISTI4ESTKA STRANA)po orajiqta i po imenata rusia ni dade golqmo bogatstvo koeto 4esno da si kajim go propilqhme 9CC-23) be6i m ijal da 4uq kak 6te gi narejat i NATO za kakvo na nakara da gi srejim razbirase da nqmame svqsna protivovazdu6na za6tita!!!

  • Анонимен
    01 март, 2009 03:06  

    Арсенал са едни от най-ценените вносители в Щатите докъто им разрешаваха да вкарват сглобени пушки. В момента всичките АК които се внасят в Щатите се сглобяват на местна почва и пристигат под формата на комплекти - някой път произведени от заводи , в други като в случая на сгъваемите сръбски АК - от унищожени военни единици.Българските калашници са доста търсени поради високото качество на изработката. За съжаление вече е много трудно да се намери образец произведен на стругована кутия , с бакелитени дръжки и по-тежкото (дебело)дуло , но все още може да се намери събран с български части АК със щампована от по-дебел (1.6мм)материал кутия и красиви дървени дръжки (румънските образци като контраст са отвратително грозни , произведени от ламинат със стърчащи нитове и незавършени повърхности)
    Американците имат дестки публикации в които сравняват различното производство калашници и Българските пушки винаги са на първо место по повечето показатели. С лиценз или без лиценз , руснаците сами изнесоха технологията си по страните от лагера за да произвеждат повече автомати - заизнос или за вътрешна употреба , така че няма какво да се сърдят че някой си ги произвежда и до сега защото те самите никога не са регулирали бъдещото производство. Много от произвежданите зад руска граница автомати са с "подобрения" , реални или козметични , което автоматично ги прави различни от продукта който им е бил предоставен за производство и от там - свободни за произвеждане от модифициращият след като няма други договорености.

    SR-71

Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.