- BlueGunBlog -

Сп. "Ню Сайънтист" публикува 10-те най-многообещаващи видове оръжия в света. В първата десятка влизат най-новите разработвани военни технологии, които са в състояние да променят (или вече изменят) качеството на всяка битка.
1. Автономното оръжие. Бойните роботи са в състояние теоретично да унищожават противника чрез команди от оператор или действащи напълно самостоятелно. Така живата сила на дадена страна не се излага на непосредствена заплаха. Основните проблеми обаче са трудностите при различаването на "своите" от "чуждите". Роботът може да вземе обикновен трактор за вражески танк или пък крава за снайперист. Роботите са уязвими и от гледна точка на радиовръзката с тях. Противникът може да се внедри в системата им на управление и да поеме командването им.
2. Лазери. "Лъчът на смъртта" е в състояние да преодолява огромни разстояния в атмосферата и Космоса с гигантска скорост. Бойните лазери обаче изискват и гигантско количество енергия. Освен това не могат да действат ефективно при дъжд и мъгла.
3. Космически оръжия. Оръжие, изведено на околоземна орбита, е в състояние да достига до всяка точка на Земята, в атмосферата или в близкия Космос. Тази идея сега се разработва преди всичко за създаване на системи за отбрана от балистични ракети.
4. Хиперзвуков самолет. Самолетът, който лети с хиперзвукова скорост, е способен да достига до всяка точка на Земята за 1-2 часа. Те могат и да извеждат спътници на околоземна орбита. Към този момент обаче съществуват редица технически проблеми, които пречат на конструирането им.
5. Микровълново оръжие. Тази технология позволява нанасяне на неголеми травми на противника, без да го убива. Действащи прототипи на това несмъртоносно оръжие се използват за разгонване на демонстрации.
6. Ядрени ракети. Новата стара идея за балистични ракети с разделящи се бойни глави. Същност на технологията: ракета с ядрени бойни глави се извежда в горните слоеве на атмосферата, където изгаря. Бойните й глави обаче се отделят и насочват към набелязаните цели. Тези оръжия имат огромна разрушителна сила и е малко вероятно да бъдат използвани в хода на реална война.
7. Тазери. Това е оръжие, което изстрелва по две стрелички, които се забиват в тялото на набелязан човек. Тъй като те играят ролята на електроди, жертвата се зашеметява от разряда на електрическо напрежение, произведено от оръжието. Подобни оръжия позволяват на полицията да арестува престъпници, без да ги убива. Проблем се явява голямата мощност на тазера, както и опасността от поражения на очите, гърлото или гениталиите.
8. Електронна бомба. Подобни бомби излъчват при взривяването си електромагнитна енергия, която е в състояние да обезврежда електронните и електрическите мрежи на противника. Излишната мощност тук също е проблем. Ако противниковата страна предварително се подготви за последиците, единствените пострадали може да се окажат мирните жители.
9. Противоракетна отбрана. Теоретически тя е способна да сваля вражески балистични ракети. Тази система обаче е крайно сложна, скъпа и на този етап не е в състояние да отразява едновременно атаки с десет или повече ракети.
10. Информационна война. Това е техническото проникване в информационните потоци на противника за разузнаване като компютри и радиовръзки, целящо и тяхното разрушаване, провеждане на дезинформационни кампании и пр. Проблемът се състои в това, че това оръжие може да има и обратен ефект. Държави, които имат най-развита информационна инфраструктура и развита технология за това, са и най-уязвими.

Уникално огнестрелно и хладно оръжие показва изложба за Априлското въстание в Националния военноисторически музей, София.
Около 250 предмета - хладно и огнестрелно оръжие от периода на Априлското въстание до края на Първата световна война, показва от днес изложба в Националния военноисторически музей. Експозицията е посветена на 130-годишнината на Априлската епопея и е озаглавена "На оръжие! За България!". Изложбата включва предмети от личните колекции на членовете на Национално дружество "Традиция".

Сред тях са сабята на генерал Владимир Даскалов, командир на десети конен полк и трета конна бригада по време на Първата световна война, както и редките образци - пистолета "Бергман" и револвера "Гоариеро" - М 1860. Един от най-интересните експонати е ятаган с надпис "Направен в 1805 г., собственост на Сюлейман паша, от Мека до Константинопол". Изложени са и американска карабина "Уинчестър" от 1866 г., пехотна пушка "Шнайдер" от Великобритания от 1868 г., белгийски и френски револвери от края на 19-ти век.

Могат да се видят още военни пособия, аксесоари и отличителни знаци на различните родове войски и военни части през този период, както и уникални предмети - чаши и вази, изработени от българските войници на фронта от подръчни военни материали /гилзи, остатъци от свалени самолети/. Представен е и богат снимков материал, запечатал важни събития от 1880 до 1918 г. Всички експонати са били притежание на български офицери и войници или са придобити като бойни трофеи. Трябва да помним Априлското въстание не само като величава епопея, но и като достоен завършек на българското Възраждане. Това се казва в приветствие за откриването на изложбата от министъра на отбраната Веселин Близнаков, прочетено от заместник-министъра на отбраната Симеон Николов.

Американският боен кораб, разрушител с управляемо ракетно оръжие "Портър" DDG 78, и българската фрегата "Дръзки" участват в 72-часово съвместно учение, което се разиграва във водите на Черно море край Варна. Двата кораба ще отиграват залавяне на противникови кораби и абордаж, каза вчера пред журналисти командирът на оперативна група 67 на американския боен флот кап. I ранг Боб Лали. Посещението на разрушителя във Варна, което започна вчера и ще продължи до 22 април, е насочено към засилване на стратегическото партньорство с България. Визитата е планирана от Европейското командване на ВМС на САЩ. Корабът "Портър" посещава за втори път тази година Черно море и провежда съвместна подготовка с партньори и съюзници. През февруари се проведоха общи мероприятия с украинските и румънските ВМС както в базови условия, така и на море. В началото на април "Портър" проведе съвместни учения с румънски, грузински и турски кораби по маневриране, комуникации, контрол на корабоплаването, търсене и спасяване, противодействие на подводни заплахи, практически стрелби и др.
Командир на кораба е капитан II ранг Дъг Нашолд. Екипажът се състои от 315 души. Разрушителят е основно базиран в Норфолк, Вирджиния и от ноември миналата година е под командването на Шести американски флот в района на Средиземно и Черно море.
Преди години "Портър" е участвал в началните фази на операцията "Свобода за Ирак".
"Портър" има дължина 507 фута, водоизместване 9000 тона, скорост 30 възла. Корабът е построен през 1999 г., притежава способности за водене едновременно на действия по въздушна, надводна и противоподводна борба. Той има възможност и за прехвърляне с малки лодки до заподозрени обекти.

В света годишно се произвеждат един милион автомата копия на легендарния "Калашников", заяви преди седмица генералният директор на руския концерн "Ижмаш" Владимир Гродецки. Руснаците смятат, че с изключение на техните 10-12% от производството на автомата АК всички други подобни оръжия са "продукция менте".
България е сред най-големите производители на оръжия от типа на автомата "Калашников" и думите на Гродецки окачествяват продукцията на българския завод "Арсенал" в Казанлък като имитация или нелицензирано производство.
Някогашният СССР е прехвърлил лицензи за производство на автомата в двайсетина съюзнически страни, сред които България, Полша, Румъния и др., но никой от тези лицензи не е валиден според нормите на международното право за защита на интелектуалната собственост, твърди Гродецки. Според него или срокът на лицензите е изтекъл, или става дума за чисто пиратство.
По времето на социализма българският "Калашник" се произвежда в завод "Арсенал"-Казанлък, който преди това се казва и "Фридрих Енгелс". Тогава в завода са изработени и ограничени серии с оригиналния подпис на ген. Михаил Калашников.
В момента вече частният завод "Арсенал" произвежда модернизирани автомати, които все по-малко приличат на руското оръжие от миналия век. Тук се правят автомати с марката "Арсенал". Те са базирани на руския АК 47, но са многократно подобрени и съобразени с международните изисквания и нормите на НАТО, твърди търговският директор на предприятието Христо Ибушев. Българският "Калашник" е калибър 7,62х51, а руският е 7,62х39. "Арсенал" произвежда автомати и с двата калибъра, твърдят тук. Разликата е в куршума - по натовския стандарт той е по-дълъг.
Автоматите ни имат отделен патент и лиценз за производство, необвързан с руския концерен "Ижмаш", твърди Ибушев.
За афганистанската армия примерно тук са произведени автомати с руския калибър. За българската армия вече се произвеждат по натовския стандарт.
През 2003 г. завод "Арсенал" е спечелил търг за доставка на 40 000 автомата за иракската армия с цена 65 долара на бройката. В търга се явява и руският производител с автомат "Калашников", но губи поръчката. Представителят на "Рособоронекспорт" Шугаев дава този случай като пример за злоупотреба с лиценза за "Калашников" и подбиване на цените.
Причината за интереса към българското оръжие е в качеството на продукцията и в нормалните цени, твърдят обаче в "Арсенал". "Няма друг промишлен оръжеен комплекс, който да си произвежда всички заготовки и да има собствен качествен контрол. Единствено оптиката не произвеждаме тук", твърди търговският директор на фирмата Ибушев. Според него оръжието ни е популярно и защото периодично попада в престижни класации за най-добри изделия.
"Партньори на "Арсенал" са Арабският свят и Близкият изток, без Япония и Русия - хвали се Ибушев. - В САЩ пък продаваме най-вече ловно оръжие - карабини "Арсенал" с едноредов пълнител."
Освен автомати в "Арсенал" се произвеждат и картечни пистолети "Шипка", изцяло разработени в завода. Те се използват за охрана и също като автомат "Арсенал" са одобрени на въоръжение в Българската армия. С калибъра, приет в Алианса, са и автоматите със сгъваем приклад AR M9F и скъсения M4SF. Към автоматите се произвежда и подвижен гранатомет под приклада. Освен че прави и двата стандарта калибри, заводът сам си произвежда и амунициите.
За военна продукция пречките са по-скоро на политическо ниво, защото иначе ние сме се наложили с качество, твърди Христо Ибушев.


В НИТИ са създадени повечето български оръжия

Разработките на автоматите "Арсенал", които са на базата на "Калашников", са дело на експерти от завод "Арсенал". Но повечето български оръжия са разработени в НИТИ-Казанлък. Институтът е известен още от времето на Живков като конструкторско бюро за оръжия.
Тук са създадени 26 военни изделия. От института води началото си и пистолет, станал известен като "Аркус". Това е 9 мм пистолет, разработван под името "Белица" в НИТИ, на основата на "Браунинг". "Същата съдба има и картечният пистолет на "Арсенал" - "Шипка", разказва изпълнителният директор Тодор Загорчев. Институт като този е свързващото звено между науката и производството - НИТИ разполага и с малък експериментален цех. Директорът разказва още, че след съревнованието между пистолетите "Шипка" и "Бран" в крайна сметка на въоръжение в България се налага пистолет "Макаров".
НИТИ има експериментален цех, който на практика произвежда оръжия за износ и за вътрешния пазар.
Един от основните продукти на НИТИ е малкият самозаряден пистолет за самозащита (СПС). Той е със сменяеми цеви и два калибъра - 6,35 и 22 LR. В НИТИ е разработен и адаптор за пистолет "Макаров", който позволява да се използва и за спортна стрелба - само пружината и затворният блок са други и се използват по-популярни и евтини боеприпаси. Самото оръжие се произвежда у нас по лиценз.
Друг известен продукт на НИТИ е ловната карабина "Мазалат" с оптически мерник. От 1993 г. до сега са произведени 4500 бр. Интересното при нея е, че това е преработка от руската бойна пушка "Мосин - Нагант" от времета на Първата световна война. НИТИ разполага с цеви от тези пушки, които са седели по складове и не са използвани. Тук се взимат само цевите на пушките, преработват се и стават на карабина "Мазалат" с друг приклад, към която се слага и оптически мерник. Но те са с руски калибър и затова не се изнасят много. "Но продаваме по 20 на месец", разказва Загорчев.
Като научен институт, НИТИ разработва и патрони. Произвеждат се стоп-патрони, които са калибър 9Х18 мм (за "Макаров") и 9Х19 мм (за "Para"). Това, което удря противника, е торбичка от изкуствена кожа, пълна със сачми. Така той е спрян, но не и убит. Преди НИТИ да разработи пистолетен стоп-патрон, всички муниции от този тип са били предназначени за револвери.
Друга интересна част са артилерийските и инженерни боеприпаси. Неуправляемият реактивен снаряд за дистанционно миниране "Бамбук" е снабден с 6 противотанкови мини. Първоначалният вариант е бил 4 противотанкови, 1 осколъчна противопехотна и 24 фугасни мини. Но след като България подписва споразумение за неразпространение на противопехотни мини, този снаряд се преработва да работи само с противотанкови. Освен това противотанковите мини се програмират да се самоунищожават след определено време - от 2 до 96 ч. В НИТИ са разработени носителите за радиосмутители "Стършел". Електрониката, която заглушава УКВ вълните, е разработка на Института за специална електроника - София. "Стършел" се изстрелва от оръдията на гаубица, забива се в земята и излиза около 2 метра антена, която заглушава всички вълни и по този начин се заглушават радиотелефони и предаватели, както и дистанционни управления. Този вид боеприпаси се произвеждат от други фирми, "частни и други, няма значение, но това е разработка на НИТИ", допълва Загорчев. Сега се използват дори в Ирак заради колите бомби. От известно време се използват подцевни гранатомети. Но преди да се разработят те, НИТИ създава гранати, които се изстрелват от гранатомети за противотанковите снаряди. "Милиони левове са изкарани от това осколъчно средство. Нямало е такова нещо в света. Елементарно, просто, но много оригинално", обяснява изпълнителният директор. Друга част от продукцията на института е подводният кумулативен заряд. Това е метална шамандура, която леководолаз залепва на дъното на плавателния съд на противника и се взривява.
Бронетанковата техника, която се разработва в НИТИ, е на основата на руски машини. Така се създават единствената за времето си самоходна минохвъргачка, която се е препоръчвала на територията на целия Варшавски договор, както и още няколко бойни машини на основата на руските, но подобрени.
Също така има разработки на противоградови ракети. НИТИ се опитва да пригоди военна техника за граждански цели, а през това време в Белградския университет разработват такава ракета, направена от пластмаса, по-скоро любителска. Започват съвместни разработки, но после България спира, а югославците продължават. След като настъпват промените, ракетата се появява в Македония. Започват връзки за нови съвместни разработки, но вече между България и Македония. Всички части и чертежи са на НИТИ. 2000 г. се появява окончателният вариант на ракета против градушка и се произвеждат първите 2000 броя по лиценз на македонската фирма "Макпетрол".

Двама търговци на оръжие бяха заловени от НСБОП в района на пътен възел "Неофхим" край Димитровград. Открити са общо 6 флоберови пушки, с каквито бяха разстреляни президентът на "MG корпорация" Илия Павлов, шефът на "ВАИ холдинг" Георги Илиев и един от основателите на СИК Дмитрий Минев - Руснака.
Антимафиотите открили още пистолети, боеприпаси и съответните приспособления, които гарантират точност на стрелбата денем и нощем и конспиративност при изпълнението - оптически мерници и шумозаглушители.
Двамата димитровградчани - единият на 56 години, другият на 57 г. са са заловени в микробус и при акцията на НСБОП не оказали съпротива, въпреки че единият бил въоръжен с незаконен "Смит енд Уесън", а другият носел законен "Макаров".
При последвалия обиск в задната част на микробуса антимафиотите откриват боен арсенал 3 пушки - едната за стрелба с 7,62 мм патрони, а другите две преправени за стрелба с флоберови, 22 калибър патрони, 3 пистолета и близо 300 патрона. Върху по-голямата част от оръжието са монтирани шумозаглушители и оптически мерници. Анализът показва, че целият арсенал е бил с муфи за шумозаглушители.
От около месец спецполицаите следели престъпната дейност на двамата димитровградчани. Те получавали поръчки и доставяли съответното оръжие. Стоката била предназначена за българския пазар, категорични са от НСБОП.
При обиските в домовете на двамата задържани са намерени още пушка с оптически мерник, 22 калибър, пистолет "Макаров", съответно с боеприпаси за тях. В дома на Д.Д. в Димитровград са намерени 3 пистолета - единият от тях -ПСМ с изтрити номера и пушка, 22 калибър. Полицаите са иззели и значително количество валута - 5855 евро, 3589 щатски долара, над 540 грама накити от златни накити.
Анализът на калибрите на оръжието, монтираните шумозаглушители и оптически мерници от високо клас сочат, че откритото оръжие е трябвало да бъде използвано за строго специфични цели. Пет от всички 6 пушки са били специално преработени от въздушни пушки калибър 5,5 мм във флоберови пушки с калибър 5,6 мм. Експертите смятат, че този калибър дава възможност за изключително точна стрелба на разстояние до 1000 метра. Липсата на нарези осигурява висока първоначална скорост на куршума и минимално отклонение от траекторията. Оръжията са предадени за експертиза, която ще докаже дали някое от тях е използвано за вече извършено убийство. Криминалистите предполагат обаче, че бойният арсенал е бил предназначен за подготовка за ново поръчково убийство в страната.
Въпреки количеството на задържаното оръжие в двамата димитровградчани, те са освободени, защото здравословното им състояние било тежко. Единият бил болен от диабет, а другият страдал от бъбреци и трябвало да ходи не хемодиализа. Двете заболявания не позволявали те да останат в ареста, но ще им бъде повдигнато обвинение за незаконно притежание на оръжие. Ако се съберат данни, че димитровградчаните са въртели и търговия с нещо, ще бъдат обвинени и за това, допълниха запознати.

Суверенитетът е едно от основните понятия в конституционното и международното публично право. Класиците го разглеждат като фундаментално качество на държавната власт, изразяващо се в нейното върховенство и независимост. Един от основополагащите принципи на международното публично право е именно зачитането на суверенитета и териториалната цялост на държавите.

Според доктрината за националния суверенитет нацията е титуляр на суверенитета, а тя самата е органично цяло, неделимо единство от минали, настоящи и бъдещи поколения, обединени по силата на традицията, общия начин на живот, идентичността и споделените очаквания за бъдещето. В българската конституционноправна теория се поддържа становището, че един народ става нация, когато осъзнае своето политико-културно достойнство и собствени ценности и в съответствие с тях волево утвърждава съществуването си като самостоятелна духовна цялост.

Напоследък въпросът за суверенитета придоби все по-актуален характер в контекста на

преговорите за чужди военни бази на територията на България

Във военно-политическата практика военните бази биват няколко вида - сухопътни, военновъздушни, военноморски, ракетни, противоракетни или смесени според вида на въоръжените сили. Основните елементи на военните бази са личният състав, въоръжението и военните съоръжения (военната инфраструктура). Дори и военните съоръжения в качеството им на недвижимо имущество да останат собственост на приемащата държава, то военната база би следвало пак да се квалифицира като чужда, на основание, че другите два основни елемента са чужди - личният състав и въоръжението. Едва ли този извод би се променил, ако командващият офицер е от приемащата държава и e въведен т.нар. механизъм на консултациите.

Дългосрочното пребиваване на чужди войски винаги в една или в друга степен е свързано с необходимостта от съществуването на военни бази, така че съвсем ясна е функционалната връзка между пребиваването и военните бази.

Българската конституция никъде не регламентира изрично материята за чужди военни бази, но Конституционният съд (КС) дава интересни отговори на въпроси, свързани с пребиваването и преминаването на чужди войски на територията на страната.

Суверенитетът, сигурността, независимостта и териториалната цялост на страната са висши ценности на българската конституция. Има цяла група правомощия на Народното събрание, които са обединени от общата цел за опазването на суверенитета и териториалната цялост на България, каквито са правомощието на Народното събрание да разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, даването на разрешения за изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, решаването на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявяването на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.

За това говорят т. 10, т.11, т.12 на чл. 84 от конституцията - те са в систематично единство. В пряка връзка с тези правомощия на Народното събрание са и правомощията му да ратифицира и денонсира със закон международните договори, които имат политически или военен характер (чл.85, ал.1, т.1 от конституцията).

Конституционният съд изяснява основни понятия като „чужди войски”, „територия на страната”, „пребиваване”, „преминаване”.

Според конституционната юрисдикция понятието "чужди войски" по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията са въоръжените сили на чужда държава или международна организация - включват се личният състав на всяка организирана военна единица или група от който и да е род и вид войска заедно с въоръжението и военното имущество.

Чуждите войски ще имат военни цели в случаите, когато ще провеждат същински военни действия (тук влизат не само бойните действия, но и тяхната подготовка и осигуряването им) или ще предотвратяват такива действия. И операциите по поддържането на мира са операции с военна цел.

"Територията на страната" по чл.84, т.11 от конституцията е територията, върху която Република България упражнява своя суверенитет.

"Пребиваването" на чужди войски

по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията означава оставането им на територията на страната за определено време и при определени условия. Чуждите войски ще пребивават на територията, когато остават на нея (на една част или на няколко отделни части от нея) за определено време и с точно определена цел. Разрешение за безсрочно пребиваване се изключва. Изключва се разрешение и за пребиваване, целта на което не е известна на българската държава, респективно на Народното събрание. Няма спор, че съществуването на чужди военни бази е свързано с пребиваването на чужди войски.

"Преминаването" на чужди войски по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията означава транзитният им преход през територията на страната при определени условия и без оставане върху нея.

Народното събрание по силата на чл.85, ал.1, т.1 от конституцията има изключителна компетентност да ратифицира със закон международните договори, които имат политически или военен характер. В тези договори могат да бъдат уредени целите, редът, условията и времето за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея. Няма съмнение, че най-важното са контролните механизми, гарантиращи, че базите няма да се използват против волята на българските власти. В глобален мащаб се прилагат различни схеми на консултации както по военни, така и по дипломатически канали.

Съдебната юрисдикция на приемащата държава е проявление на суверенитета

и щом тази юрисдикция не се прилага спрямо чуждите военни (каквато е и световната практика), то оттук следва, че и суверенитетът в този си аспект не действа спрямо тях.

При положение че е налице ратифициран със закон от парламента международен договор с политически или военен характер (чл.85, ал.1, т.1 от конституцията), обнародван и влязъл в сила за Република България, съдържащ посочените по-горе клаузи за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, не е необходимо отделно решение на Народното събрание по чл.84, т.11 от конституцията в изпълнение на договора, защото решението няма нормативен характер, а ратифицираният, обнародван и влязъл в сила международен договор има нормативен характер и става част от вътрешното право на страната. Нещо повече - този договор има предимство пред онези норми от вътрешното законодателство, които му противоречат (чл.5, ал.4 от конституцията).

Народното събрание като изразител на суверенитета преценява кога и при какви условия чуждестранните войски могат да пребивават на българска територия или да преминават през нея. В изключителна компетентност на Народното събрание е да прецени дали суверенитетът и териториалната цялост на страната ще бъдат опазени, като се даде или откаже съгласие за пребиваване на чужди войски на територията на страната.

Конституционният съд поддържа, че самата конституция в чл.85, ал.1, т.1 изрично допуска сключване на военен съюз между България и друга държава, задължаващ договарящите държави към уреденото в договора сътрудничество. Това съвсем

не означава, че Република България ще се откаже от своя суверенитет

Точно обратното - такъв военен договор е средство за защита на нейния суверенитет и национална сигурност.

В изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, е възможно пребиваването на територията на България на войски на военен или политически съюз, на държава - членка на такъв съюз, или на съюзна държава. Спазването на международните договори изключва заплахата тези войски да нарушат или застрашат конституционните ценности като суверенитета, сигурността, независимостта и териториалната цялост на страната.

Конституционният съд поддържа, че войските на политически или военен съюз, на държави - членки на този съюз, или на съюзни държави по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер не са чужди войски по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията, ако преминаването или пребиваването им на територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения по международния договор.

В мире за год производится около миллиона автоматов так или иначе копирующих автоматы Калашникова. Об этом на прес конференции в центральном офисе ФГУП Рособоронэкспорт заявил гендиректор ОАО Концерн Ижмаш Владимир Гродецкий.

"По нашим оценкам, в мире производится около миллиона единиц оружия впрямую копирующее или заимствующее конструктивные элементы автомата Калашникова. Доля России в этом производстве составляет 10-12%. Все остальное является контрафактной продукцией", - сказал Гродецкий.

По его словам, в настоящее время нет ни одного лицензионного соглашения, которое соответствовало бы нормам международного права в защите интеллектуальной собственности российского стрелкового оружия.

"В одних случаях кончились сроки таких соглашений, либо производится оружие других калибров, так как все лицензии на произвоство автоматов Калашникова выдавались несколько десятков лет назад", - пояснил Гродецкий.

Гендиректор также сообщил, что в марте на Ижмаше побывала группа военных специалистов из Венесуэлы, которая приняла первую партию автоматов АК-103, которые согласно контракту между Россией и Венесуэлой будут поставляться в эту страну.

"Этим контрактом предусматривается поставка в Венесуэлу новейшего стрелкового оружия. Эти АК имеют специальное клеймо с национальным символом Венесуэлы и надписями на испанском языке",- рассказал Гродецкий. По его словам, по просьбе венесуэльских специалистов были разобраны 10 атоматов АК, все детали которых были между собой перемешаны, после чего их снова собрали. После проверки автоматы показали свое высочайшее качество, пояснил он.

Неговият автомат "Калашников" е разработен през 1947 година, а по-късно на базата му са създадени редица други леки оръжия. От 1949 до сега са произведени над сто милиона единици от популярния автомат. Владимир Гродецки, генерален директор на руското оръжейно предприятие "Концерн Ижмаш", смята, че едва 12 на сто от годишното производство на автоматите Калашников са оригинални.

По наши оценки, числата се променят всяка година, но те са близки до истината, ние смятаме, че в света се произвеждат около един милион автомата, които или направо копират или заимстват конструктивното решение на автомата Калашников. Русия държи едва 10-12 на сто от тази продукция.

Навремето Съветския съюз даде лиценз за производство на автоматите на 20-тина приятелски държави сред които България, Куба, Китай, Северна Корея и Иран, но според Городецки, всички тези лицензи са с изтекъл срок.

Самият Калашников се появи на пресконференция в Москва, организирана по повод критика в американски вестник за руска сделка с Венецуела за 100 000 броя АК. Създателят на марката твърди, че автоматите имат много предимства пред други оръжия. Михаил Калашников дава за пример войната във Виетнам или войната в Ирак, където американската армия използва руското оръжие заради неговата способност да работи при всякакви условия.




Американските войници в Ирак предпочитат автоматите “Калашников” пред собствените си оръжия. Това доказва, че моите все още са най-добрите, заяви създателят на “Калашников” Михаил Калашников.

“Дори и след като си лежал в блатото, можеш да вдигнеш пушката, да се прицелиш и да стреляш. Това е най-доброто описание за оръжието. Истинският войник знае това и го разбира”, заяви 86-годишният Калашников на пресконференция в Москва. “Във Виетнам американските военни хвърляха своите М-16 и вземаха АК-47 от мъртвите виетнамци. Това е защото климатът в Америка е различен. Там техният М-16 работи безотказно”, каза още той. “Вижте какво става сега – всеки ден по телевизията виждаме, че американците в Ирак се бият с моите автомати и пушки. Дори там американските не работят добре”, подчерта Калашников. Той създава първото си оръжие през 1947 г. и все още е главен конструктор във фабриката Ижмаш в Ижевск, Урал. Нейният директор Владимир Гродецки заяви, че близо 1 милиард пушки в целия свят използват части на “Калашников” или се основават на същия дизайн. Само 10-12% от тях обаче са направени в Русия.

Зомбирани хлебарки-смъртници, водни кончета-ракетоносци, бълхи-шпиони и комари-отровители - подобни видения не са плод на нечий болен мозък или персонажи от поредното фентъзи. Това е всъщност новото тайно оръжие, за което бленуват стратезите от Пентагона. Не е нужно да имаш достъп до тайните досиета на американската армия, за да намериш доказателства в подкрепа на тези изглеждаща безумни на пръв поглед идеи. Експертите от Пентагона съвсем не се шегуват, когато стане дума за мобилизацията на насекомите. След като вкараха в строя кучетата, делфините, тюлените и дори прилепите военните в САЩ търсят нови подкрепления за своите програми. Свидетелство затова е конкурсът, който обяви в средата на март Управлението за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната в Арлигтън, щата Вирджиния, което е известно под съкращението DARPA. Целта на конкурса е да стимулира експертите на DARPA в областта на дистанционното управление на всевъзможни дребни твари. В условията не се споменава какви насекоми трябва да бъдат използвани. Според биолозите обаче най-песпективни в това отношение са хлебарките. Освен че са бързи при придвижването по земя и въздух, те са още трудно забележими, непрентенциозни и изключително издръжливи на студ, високи температури, че дори и на ядрена радиация.
Друго доказателство за сериозното отношение към тези теми е думата на президента Буш, който обеща щедри поръчки за милиони долари, ако подобни блянове бъдат осъществени.Накратко казано идеята на поръчителите е следната - да бъде заставено насекомото да се приближи към посочен конкретен обект, който се намира на няколкостотин метра от командния център. След това миниатюрният шпионин, убиец или отровител трябва да остане за известно време скрит на място до получаването на нови инструкции.
Как може да изглежда това на практика ли? Ами представете си следните няколко сценария:
1. Управлявана по радиото зомбирана хлебарка пропълзява незабележимо в щаба на врага, за да предаде с помощта на монтираната на гърба й миниатюрна видеокамера секретното съвещание.
2. Водно конче, което е едно от най-едрите и мощни летящи насекоми, атакува по въздуха с монтирана на гърба му миниракета вражески генерал, президент или друг важен обект. Освен с конвеционален заряд носителят може да бъде зареден със силно токсични вещества, които също се разработват с пълна пара в секретните лаборатории на Пентагона.
3. Дистанционно контролирана и незабележима за зорките очи на охранителите бълха скача върху главата на целта, за да я ухапе и зарази с щама на смъртоносен вирус. Същата задача може да бъде поверена и комар.
Подобни идеи може да изглеждат абсурдни за осъществяване на пръв поглед, но експертите от DARPA вече експериментират с изкуствено създадени насекоми-киборги. Един от начините за изпълнението на тази задача е вкарването на биочип в тялото на насекомото. Имплантацията може да стане още докато то е в стадий личинка. Биочипът е програмират така, че да установи връзка и контрол над командните центрове на насекомото в процеса на неговото израстване от яйце до личинка и възрастен субект. Според учените от DARPA тази схема е много по-перспективна от монтирането или вграждането на механичен чип във възрастното насекомо.
Освен това при имплантирания в тялото биочип гърбът и коремът на минидиверсанта остават свободни. Така върху тях може да бъдат прикачени различни шпионски атрибути или миниоръжия.
Преди две години още експертите от DARPA извършиха един успешен и много обещаващ експеримент с пчели и оси, която бяха обучени да реагират по определен начин при наличието на експлозив. За тази цел жилещите насекоми използват отлично развитото си обоняние. Сега същите специалисти са в процес на разработването на втория етап от програмата. Той предвижда имплантирането на чип в тялото на насекомите, който да улавя и препредава по радиото инстинктивната реакция на насекомоото при надушването на взрива.
Засега този втори етап е частично осъществен, но не с насекомо, а с един от най-дребните бозайници - мишката, която също е много обещаваща като потенциален боен киборг. - "Имплантиран в мозъка на мишката микрочип регистрира успешно възникването на възбуда в следствие на надушването на взривното вещество. Преди това обаче гризачът е трениран по такъв начин, че редом до взрива ще намери и наградата си под формата на вкусно парче сиренце. След като открие целта - взрив или нещо друго, мишката получава през микрочипа "поощрителен сигнал", който я подтиква да продължи търсенето", разкрива част от замисъла Франк Виджънс, който е един от изпълнителите на проекта.
Засега Виджънс и колегите му признават, че все още не могат да упражняват пълен контрол върху експерименталните животни. Това, което те са постигнали засега е стимулирането им да се движат в правилната посока. Американските експерти обаче не крият амбициите си да постигнат поставените им цели и да приберат милионите от успешната разработка на поредното тайно оръжие.

Висшият съдебен съвет продава 1200 пистолети и автомати на завод Арсенал Казанлък. Съветът отказа да повиши бившия апелативен прокурор на Варна Васил Миков във Върховната касационна прокуратура. Става дума за късоцевно и дългоцевно оръжие, което е станало излишно след девоенизиране на следствието и излизането му от системата на МВР през 95-а година. Тогава то стои на склад. 1200 пушки, автомати „Калашников” и пистолети са били предложени на МВР срещу опрощаване на парите за експертизи на следствието, но от МВР отказали.

Спецкомисия с председател зам.- директора на Националната следствена служба Свилен Тормаков ще брои, събира и протоколира оръжието.
В крайна сметка то ще бъде продадено на завод „Арсенал” – Казанлък, с директора на който вече има разговори. Оттам то ще бъде превозено под засилена охрана.

Пистолетите ще се продават по средна цена от 35 до 45 долара за бройка. Цялото количество е договорено за 300 хиляди лева.

Прокурорът Николай Ганчев предложи магистратите да си купят с предимство от това оръжие. Министърът на правосъдието Георги Петканов обаче се възпротиви, като каза, че не е необходимо магистратите да се въоръжават, а председателят на Софийския апелативен съд Евгени Стайков заяви, че магистратите не трябва да се занимават с търговия с оръжие.

Абсолютно изключвам вероятността в България да бъдат разположени ядрени оръжия. Това каза заместник-помощникът на генералния секретар на НАТО по въпросите на оръжията за масово поразяване Гай Робъртс по време на дискусия в София, предаде БГНЕС.

“Още през 1997 година поехме ангажимент пред Русия, че НАТО няма да разполага ядрени оръжия в новоприетите страни-членки в НАТО”, каза Робъртс по време на дискусията, в която участваха военни, политици и депутати, сред които Татяна Дончева от Коалиция за България и Асен Агов от ДСБ.

Според Робъртс в момента “няма ядрена надпревара, а ядрено сдържане”. Той каза, че НАТО не се опитва да попречи на някоя държава да се сдобие с ядрено оръжия, а целта е тази страна да не използва това оръжие срещу Пакта.

Само за месец март органите на полицията в страната са иззели общо 229 броя огнестрелно оръжие, от които 109 - късо нарезно и 120 ловни пушки.

Отказано е издаването на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие на 61 лица, а на други 167 то е отнето.

Това показва статистиката на ДНСП след обобщаване на данните от полицейски проверки, разпоредени от министър Румен Петков.

Те са свързани със завишаване на контрола над обектите и лицата, извършващи дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси и подобряване на режима за издаване на разрешения за тях, съобщи пресцентърът на МВР.

Да освободиш натрупаната негативна енергия през седмицата и да „набиеш“ шефа извън офиса, без да загубиш работата си, вече е възможно.

Над десет фирми в България предлагат атракцията пейнтбол. „Какво по-разтоварващо от това да видиш как шефът ти бяга панически след старта на играта. Той ускорява крачките, щом забележи, че всеки служител е решил да го засипе с дъжд от цветни „куршуми“, коментира Кольо Генчев, управител на „Пейнтбол клуб България“ с постоянно седалище във Велико Търново. Това е първата фирма в България, която предлага атрактивната услуга. Най-често при корпоративни заявки за пейнтбол пръв излиза от играта шефът. И когато най-накрая се предаде с отчаяна физиономия и следи от разноцветни бои по тялото си, той прикрива гнева си, защото е платил за всичко това с идеята да сплоти колектива в почивния ден.

Цените са балансирани

Oрганизирането на подобни атракции за всички служители в една компания (известни като team building) все повече се възприемат и от български фирми с чуждестранно участие. Цената за пейнтбол услуги зависи от броя на хората и колко топчета ще предпочете да изстреля играчът, коментират специализираните фирми. Например компания, която е осигурила атракцията за 30 свои служители, ще трябва да плати около 1000 лв. Разликата в цената зависи от използваните консумативи за играта.

В България наемът за екипировката (маркер, камуфлаж и маска) е между 5 и 10 лв. на посещение. Някои фирми дори се отказват от подобна входна такса. Цената на топчетата с боя варира между 10 и 20 стотинки. За една нормална надпревара до два-три часа всеки играч изразходва между 100 и 150 топчета. В Европа се плащат същите суми, но в евро. В САЩ, родината на пейнтбола, повечето ентусиасти на екстремния спорт не наемат екипировка, а си я закупуват и плащат само за амуниции по около 10 цента за топче, за вход на специализиран терен - между 15 и 25 долара.

Автоматите (наричани още маркери) са на почти еднакви цени в България, Европа и САЩ, тъй като се внасят от чужбина. Нормален клас маркер струва между 350 и 800 лв., а състезателен - над 2000 лв. Възможни са и много подобрения (upgrades) за точност, скорост на стрелбата и други, за които се плаща допълнително. Останалата екипировка изисква значително по-малко инвестиции, но е задължителна за безопасността на играещите пейнтбол.

Оптимистични очаквания

Пейнтболът като спорт навлезе в България в края на 90-те години на миналия век. Тогава той беше определен като ненужен лукс за средностатистичес­кия българин. Сега обаче ситуацията е коренно променена. С постепенното покачване на стандарта на живот и навлизането на чужди компании в България все повече хора се престрашават да „набият“ шефа извън офиса. “Потенциалът в този бизнес е огромен. Пейнтболът в България едва прохожда, но пазарът расте с много бързи темпове”, казва Стефан Шиваров, управител на фирмата „Пейнтбол мания“. На същото мнение е и Александър Димитров, управител на фирмата Paintball Bulgaria. Той твърди, че само през 2005 г. оборотът на фирмата му е нараснал над два пъти.

Представители на компании, които организират пейнтбол в страната, са оптимисти за бъдещето си. Така както е в Европа и САЩ, най-вероятно и в България пейнтболът ще се развива на професионално ниво, като се организират повече турнири и се създадат постоянни отбори.

Бързо растящият отрасъл на туризма също дърпа напред бизнеса с екстремния спорт. “Все повече чуждестранни туристи търсят тук пейнтбол забавления”, казва Славчо Занев, съуправител на фирма “Алп пейнт”. Той разчита да се увеличат целогодишните групови посещения с цел team building или семинарен туризъм за корпоративни клиенти.

Не всички обаче са толкова оптимистично настроени. “През изминалото лято поне 4-5 фирми в бранша фалираха заради наводненията в страната. Лошото време провали много предварително организирани турнири, други мероприятия и игри и доведе до големи загуби за фирмите“, каза Кольо Генчев.

Малка инвестиция за кратко време

Оценките на предприемачите сочат, че в България през пейнтбол игрищата минават около 10 хиляди души годишно. От тях обаче само около 100-200 души може да се определят като активни играчи, които посещават игрищата редовно и дори тренират за турнири. В България с пейнтбол се занимават най-често хора между 18 и 35 години, тъй като те имат средствата да си го позволят и биха опитали този екстремен спорт. Според Стефан Шиваров средният ръст на посещаемост в страната е около 30% на година. “И все пак пейнтболът все още е бизнес, с който предприемачи се занимават между другото. Трудно е да се разчита само на него”, уточнява Шиваров.

За да се започне бизнес с пейнтбол, трябва да се купи или наеме игрище, да се закупят маркери (автомати за изстрелване на топчетата с боя), защитни маски и дрехи, амуниции и други. Добър размер за игрище в България е между 3 и 6 дка. Най-печеливши са игрищата около столицата, по Черноморието и в близост до туристически курорти. В момента в страната има 14 постоянни игрища за пейнтбол. Четири от тях са в София, а останалите - в други големи градове и курорти като Варна, Плевен, Габрово, Благоевград, Приморско, Слънчев бряг и други. Според Александър Димитров минималната нужна инвестиция, ако се закупи терен за игрище, е около 40 хил. лв. За възвръщане на първоначалните вложения са нужни между две и четири години.

Амунициите (топчета с цветна боя) се внасят от Италия, Белгия и САЩ директно от собственика на фирма за пейнтбол или чрез български дистрибутор. В Европа само три големи фирми произвеждат аксесоари и консумативи за пейнтбол - Tomahawk, Swisscaps и Severe. “Ситуацията обаче е като в баснята за орела, рака и щуката. Всеки дърпа към себе си и се опитва да бъде дистрибутор, въпреки че реално има място само за един доставчик за България”, казва Стефан Шиваров.

Что произойдет в ближайшем будущем с ведущей американской оружейной компанией, ставшей уже легендой. Об этом сейчас активно говорят аналитики. В 154-летней истории компании были взлеты и падения. В одно время оружие под маркой S&W находилось на вооружении 98 процентов американских полицейских подразделений. Всего несколько лет назад компания была еще под английским управлением. Два года назад председатель правления был уличен в том, что скрыл 15 лет, проведенных в тюрьме. Сегодня увеличение объемов продаж граничит с бесконечными судебными исками. Что же будет завтра?

Итальянская Beretta и австрийский Glock занимают все более прочные позиции, однако S&W получает заказы Пентагона и в прямом смысле обогащается за счет правительственных заказов. Ближайшие годы принесут компании еще 600 миллионов долларов за счет поставок оружия американской армии в Афганистане. Smith & Wesson удалось сдвинуть с прежних позиций Colt, живший только за счет поставок винтовки M-16.

Аналитики ожидают в следующем фискальном году общий объем продаж до 1,4 миллиарда долларов. Но это не надолго – Ирак и Афганистан скоро не будут нуждаться в оружии и тогда позиции Smith & Wesson пошатнутся. Этому уже есть основания - Glock планирует поставку 100000 пистолетов в Ирак.

Пока общие доходы компании составляют 124 миллиона долларов (2005 фискальный год). Будет ли столь успешным 2006 – покажет время.

Как известно, в полицейских операциях охранники правопорядка стремятся избегать применения смертельных боевых средств. Но газовые пистолеты и шумовые гранаты часто бывают малоэффективными и неудобными. Свежий взгляд на проблему предложила фирма, как ни странно, никогда не занимавшаяся производством травматического оружия.

До недавнего времени фирма Verney-Carron считалась ведущим производителем оружия охотничьего. Причём эта марка "стволов" насчитывает богатейшую историю – фирма работает с 1650 года!

Однако не так давно ассортимент фирмы стал расширяться не только за счёт производства многочисленных аксессуаров (боеприпасов, чехлов и тому подобного), но и благодаря принципиально иным продуктам.

Один из таких образцов – травматическое ружьё Flash-Ball, калибра 44 миллиметра, которое Verney-Carron называет "революционным нововведением".

Flash-Ball значительно отличается от существующих видов травматического оружия, превосходя их по многим техническим характеристикам.

Наиболее приятная "новость" для стрелка заключается в том, что при внушительных размерах (35 x 11 x 17,5 см), но при том весьма умеренном весе (от 0,97 до 1,55 кг, зависимости от модели) Flash-Ball имеет отдачу, не превышающую отдачу лучших существующих аналогов. Именно это и явилось тем ключевым преимуществом Flash-Ball, которое способствовало его постановке на вооружение многих служб за рубежом.

Например, во Франции Flash-Ball уже освоили некоторые спецслужбы: отряды по борьбе с преступностью и бригады национальной полиции.

Flash-Ball Compact весит 1,1 килограмма, а его длина составляет 37 сантиметров (фото с сайта flash-ball.com).

Для боевой ситуации новое оружие имеет все необходимые достоинства. Специальные материалы, использующиеся при производстве, делают травматическое ружьё лёгким и удобным в любой ситуации. Не менее важно и то, что оно выводит из строя нападающего даже при использовании на приличном (естественно, для оружия такого типа) расстоянии.

В качестве пуль здесь используются круглые резиновые шары. При стрельбе с расстояния 7 метров эти эластичные снаряды (весят они, кстати, 28 граммов) врезаются в цель и расплющиваются, создавая "круг поражения" диаметром в 6,7 сантиметра. При этом их кинетическая энергия составляет порядка 200 джоулей, что эквивалентно удару профессионального боксера.

Принципиальное отличие от резиновых пуль, известных уже много лет, состоит не в величине энергии выстрела как таковой, а именно в распределении удара на сравнительно большую площадь.

Так достигается сочетание мощного останавливающего действия (удачное попадание шара может просто сбить преступника с ног) при относительно низкой травматичности.

А ведь ранее были случаи случайной гибели, скажем, разгоняемых полицией демонстрантов от "несмертельных" резиновых пуль, попадавших в голову.

Вот это уникальное сочетание силы и мягкости и выделяет Flash-Ball в длинном ряду конкурентов. Принципиальная разница также в том, что действие оружия может зависеть от используемых снарядов, а их тут предусмотрено несколько вариантов.

Так при стрельбе шрапнелью, состоящей из девяти 17-миллиметровых шариков, диаметр площади поражения на расстоянии в 12 метров увеличивается до 30 см. Особых "спецэффектов" позволяют добиться шарики со специальной маслянистой трудно смываемой краской или со слезоточивым порошком.

Слезоточивые снаряды заслуживают отдельного внимания. Энергии, которую получают они при вылете из дула, хватает для того, чтобы пробить дверь или окно. Попадая же в помещение, шарик разрывается, и его порошкообразное содержимое заполняет весь объём – будь то комната или салон автомобиля. Эффективность же этот боеприпас сохраняет на расстоянии до 50 метров.

В комплекте поставки – сумка и первоначальный боезапас (фото с сайта flash-ball.com).

Flash-Ball выпускают в нескольких версиях. Самая простая – одноствольный Mono весом менее килограмма. Другой вариант – модель Super-Pro, оснащённая двумя стволами, расположенными вертикально. Она позволяет стрелять с одной руки.

Модели Compact и Maxi также имеют два ствола, но расположены они горизонтально. А рукоять, позволяющая держать ружьё в двух руках, исключает отклонение от прямолинейного направления при стрельбе только из одного дула. Более подробно с характеристиками и устройством этих моделей можно ознакомиться здесь (PDF-файл, 340 килобайт).

Интересно, что модель Compact продают и как гражданское оружие. Стоят эти "пушки" примерно $580 (с сумкой для переноски и несколькими патронами, для начала). И хотя такую внушительную штуковину каждый день не потаскаешь с собой на работу, как оружие для защиты дома оно вполне может пригодиться.

Вдобавок ко всему – внешний вид Flash-Ball, напоминающий мини-пушку, вполне может заставить злоумышленника отказаться от преступных намерений. Ну, а если что – окончательный разубеждающий аргумент – хлопок выстрела, схожий со звуком, раздающимся при стрельбе из огнестрельного оружия 12 калибра. Ну и следующий за ним удар, разумеется.

Както е известно, повечето правоохранителни органи се стремят да избягват употребата на смъртоносни оръжия и за целта има редица средства от газови пистолети до гранати със сълзотворен газ, които да възстановяват реда без заплаха за живота на смутителите.
Една от интересните новости в областта е травматичното оръжие Flash-Ball на фирмата Върни-Карон, която от 400 години се занимава с производство на ловно оръжие. Flash-Ball е с 44-ти калибър и е внушителни размери - 35 х 11 х 17.5 см. В същото време обаче теглото му е съвсем приемливо и е между 0.97 кг и 1.55 кг, в зависимост от модела.
Специалните материали, използвани за конструкцията му правят Flash-Ball удобен в различни ситуации. За куршум се използват гумени топчета с тегло 28 гр. При стрелба на разстояние 7 метра еластичният заряд се врязва в целта и оставя "кръг от поражения" около 6-7 см. Кинетичната енергия на изстрела пък е еквивалентна на удар от професионален боксьор. Основната разлика между тези муниции и известните отдавна гумени куршуми е именно това, че при тях ударът се разпределя на по-голяма площ и ограничава сериозните поражения. Така се постига баланс на възпиращото действие и относително ниската степен на травматичност. Както е известно, в историята има случаи на смърт от гумени куршуми, когато изстрелът с тях е насочен към главата.
Flash-Ball се предлага в няколко разновидности - Mono, който е едноцевен, Super-Pro, снабден с две цеви, разположени една над друга и моделите Compact и Maxi, които са с две хоризонтални цеви. Compact се предлага и на гражданския пазар като цената му е около $580, останалите модели са взети на въоръжение от редица полицейски и специални служби за борба с безредиците в различни страни.

22-годишният циганин Никола Юруков, който стреля по тримата ученици в столичния квартал "Фондови жилища", разиграва полицията като крие оръжието на престъплението, научи "Монитор".

Юруков беше задържан 15 часа след като откри огън със самоделния си пистолет по колата, в която се возели 14-годишният Симеон Андонов, Антоан Дилов на 15 г. и Евгени Коцев на 16 г. Трите момчета бяха ранени, а шофьорът, който по чудо останал невредим ги откарал в "Пирогов".

Както "Монитор" писа след задържането Никола Юруков признал за престъплението, разказал на полицаите, че спречкването между младежите в двора на 100 СОУ станало заради някакви дребни пари. При разпитите обаче двете Антоан и Евгени, които са в по-добро състояние и са в съзнание заявили, че не познават Никола Юруков и не са се карали с него. Има вероятност да е станала грешка, но факта, че ни разиграва за оръжието говори, че крие нещо, коментираха полицаи пред "Монитор". Първо циганинът посочи едно място, където е изхвърлил самоделния пистолет, после каза, че е на друго място и накрая, че го метнал в канал. Оръжието обаче не беше открито, явно знае, че ако не го намерим, по-трудно ще го уличим в престъплението, въпреки самопризнанията, допълниха още разследващи. За момента те разполагат само с откритите гилзи между блоковете 37 и 38 в столичния кв. "Фондови жилища", както и с куршумите извадени от телата на трите момчета.

Полицаите обаче са забранили на момчетата и на техните родители да коментират случая, докато не бъде изяснен. Най-малкото момче - 14-годишният Симеон Андонов все още е в много тежко състояние и животът му е в опасност, заяви пред "Монитор" директорът на "Пирогов" Спас Спасков. Той допълни, че другите двама младежи са добре и ще се оправят.
Междувременно прокуратурата е удължила ареста на Юруков и през почивните дни съдът трябва да реши дали той ще остане постоянно зад решетките.

Задържаният е криминално проявен и друг път е бил залавян от полицията за различни престъпления. Той е от село Левски, Пазарджишко и не е циганин, а помак, коментираха негови познати. В София Юрюков живеел на гости при роднини.

Испания, Польша, Венгрия и еще одна страна - член Евросоюза откажутся допускать европейские компании для свободного участия в тендерах на оснащение своих вооруженных сил военной техникой, сообщает Defence Talk.

Об этом заявил представитель европейской военной структуры, пожелавший остаться неназванным. Какая страна является четвертой в этом списке, не сообщается. Возможно, ею является Дания, которая отказалась участвовать в общеевропейском военно-техническом сотрудничестве ранее.

С 1 июля в Европе вступает в действие "кодекс поведения" - неформальный договор о либерализации системы закупок вооружений в рамках Евросоюза. Страны, отказавшиеся принимать кодекс, оставили за собой право присоединиться к нему впоследствии.

Дело в том, что в EC состоят страны, вооруженные силы которых чрезвычайно сильно различаются по составу и типам вооружений. Многие из этих стран сами производят оружие, причем стандарты многих государств серьезно различаются.

При этом многие страны, проводя тендеры на поставки вооружений, стараются ограничить участие в них компаний из некоторых государств, лоббируя интересы других членов ЕС.

Либерализация рынка вооружений является одним из шагов по реформированию европейского оборонно-промышленного комплекса.

Магистратите от Казанлъшкия районен съд най-сетне свалиха от плещите си своето най-тежко професионално бреме. В сряда (29 март), след двегодишно ходене по мъките, те прочетоха присъдите на прословутата "оръжейна банда" и за броени минути успяха да хвърлят "в музиката" не само съдебните репортери, но и прокурора по делото. Тарторите на престъпната група - Васил Маникатов и Огнян Атанасов, бяха оправдани по обвинението за поръчителство и подбудителство към незаконно производство на оръжие поради липса на доказателства.

"Майсторът" на пушкалата - Димитър Атанасов, бе осъден на една година ефективен затвор, защото в къщата му в с. Крън, Казанлъшко, бе открита оръжейната работилница на групата, плюс десет газови пистолета, преработени в бойни. А неговият брат - Атанас Атанасов, получи година и половина лишаване от свобода (също ефективно), защото "задачата" му била да продава дрогата, с която Васил Маникатов и Огнян Атанасов плащали за готовите пищови.

Наблюдаващият прокурор заяви за "Параграф 22", че ще протестира и решението на Казанлъшкия окръжен съд, но отсега е ясно, че начинанието му е обречено на пълен неуспех. И то не за друго, а защото това наказателно дело бе обречено на провал още при... неговото образуване.

Престъпната група бе разбита на 21 ноември 2003 г. при операция на НСБОП и РЗБОП-Стара Загора. На тази дата край Разлог е арестуван таксиметровият шофьор Росен Начев, а при обиска в колата му - "Форд Мондео", са открити шест 9-милиметрови газови пистолета "Байкал", преработени за стрелба с бойни патрони за "Макаров". По време на разпита шофьорът Начев "изпява" доброволно всичко и още същия ден антимафиотите откриват в къщата на Димитър Атанасов (в казанлъшкото село Крън) оръжейната работилница и още десет газови пистолета, преработени в бойни.

Досущ като своя "ортак" Начев, Димитър Атанасов - бивш работник в бившия оръжеен гигант "Арсенал", разказва на ченгетата от РЗБОП-Стара Загора абсолютно всичко, което знае по случая. В резултат на самопризнанията му зад решетките попадат брат му Анастас Атанасов, както и небезизвестните мафиоти Васил Маникатов от гр. Сандански и Огнян Атанасов от петричкото село Тополница.

Според разказите на братя Атанасови и на Росен Начев, шестте пистолета, открити в таксито край Разлог, са били изработени по поръчка на Маникатов, а десетте пистолета от с. Крън са били измайсторени за "нуждите" на Огнян Атанасов.

Освен това братята описват подробно и схемата за разплащане с "клиентите" си: Васил Маникатов и Огнян Атанасов поръчват пистолетите на Димитър чрез брат му Атанас, а таксиметровият шофьор Росен Начев доставя стоката където му кажат. Разплащането става по обратния път - Маникатов и Атанасов дават на шофьора определено количество дрога, която Атанас трябва да продаде...

Въпреки всички тези данни през ноември 2003 г. държавното обвинение успя да сътвори истинско процесуално чудо. Вместо по случая да бъде образувано само едно предварително производство по антимафиотския чл.321 от НК - за организиране на група с цел извършване на престъпления, прокуратурата образува две полицейски дознания по чл.337 и чл.339 - за производство, държане и продажба на незаконно оръжие, които приключиха по най-безславен начин.

В края на 2003 г. Разложкият районен съд осъди на шест месеца условно таксиметровия шофьор Начев, а онзи ден (сряда, 29 март) останалите от групата също успяха да минат метър по "своето" си дознание: Васил Маникатов и Огнян Атанасов бяха оправдани, Димитър Атанасов бе осъден на една година затвор, а брат му Атанас "отнесе" година и половина.

Така де, след като през декември 2001 г. по делото "Опицвет" Върховният касационен съд реши, че 660 кг амфетамин могат да са наркотични вещества за лична употреба, защо през ноември 2003 г. прокуратурата да не повтори същия номер? И да прецени, че десет незаконни пистолета изобщо не се вписват в понятието "особено големи размери" и "особено тежък случай"?

В официалното съобщение не се съобщават видът и техническите параметри на "оръжието-чудо". Заместник-командващият на военноморските сили на Стражите на ислямската революция ген. Али Фадави разгласи единствено, че торпедото се движи със скорост до 100 метра в секунда (т.е. 360 км/ч). То можело да унищожава както надводни кораби, така и подводници на противника. Освен това, според Фадави, торпедото носи много мощен боен заряд и нито един кораб не може да му се изплъзне.
Иранците не споделят чия е разработката, но експерти, цитирани от агенция РЕГНУМ, твърдят, че оръжието напомня на руската подводна ракета "Шквал", която също има пределна скорост до 100 метра в секунда.
"Шквал" (на руски това означава "морска буря") е разработена в Ленинград (днес Санкт-Петербург) през 60-те години на ХХ в. Когато екипажът на установката, въоръжена с тази ракета, засече морска цел на противника, той определя характеристиките й и въвежда получените данни в автопилота. "Шквал" се изстрелва, потапя се на оптимална дълбочина и включва двигателите си. Голямата скорост се постига поради факта, че подводната ракета създава около себе си газова каверна с по-ниско триене от околната вода. Тъй като "Шквал" е с автономно управление и не поддържа радиовръзка, тя се счита за абсолютно защитена от външни смущения.
Технологията на реактивното торпедо не е секретна. Тя е открита още през Втората световна война от германски и италиански учени. През 50-те години на ХХ в. американците са изпитвали такава подводна ракета със скорост 77 м/сек, но по-късно изобщо са се отказали да разработват неуправляеми торпеда. Сега обаче много държави проявяват интерес към руското оръжие, което вече е доказало своите качества. Китай вече е успял да купи 40 единици "Шквал" от Казахстан. Американски военни експерти смятат, че такива подводни торпеда са попаднали и в Иран, и подозират, че Москва е сключила тайна сделка с Техеран.

Armed Forces of the World
		Land	Tot	Tot		Act	Mil	Bud		Air
Country	Rnk	Power	Qual	Pop	GDP	Men	Bud	Man	AFV	Cmbt	Ldrs	Eqp	Exp	Spt	Mob	Trad
European Nations
Russia	1	369	40	142	$1400	850	$70000	$82	18000	2100	6	6	5	5	6	5
United Kingdom	2	259	77	59	$1400	210	$37000	$176	4100	420	8	8	8	7	7	9
Turkey	3	240	33	68	$220	510	$2050	$4	5900	500	6	5	6	4	3	9
Germany	4	190	64	83	$1900	280	$30000	$107	6600	400	6	7	6	8	8	8
France	5	147	49	59	$1400	250	$36000	$144	5500	450	6	6	7	7	7	6
Italy	6	102	43	57	$1100	220	$22000	$100	2600	310	6	6	5	7	6	5
Switzerland	7	88	37	7.5	$250	350	$3000	$9	2600	130	5	6	5	5	3	6
Poland	8	83	31	39	$180	200	$3400	$17	5400	200	6	5	5	5	5	5
Spain	9	65	35	40	$570	140	$7400	$53	3200	200	6	5	5	6	6	6
Ukraine	10	65	19	50	$35	300	$1000	$3	6000	510	5	4	4	4	3	4
Greece	11	57	26	10.7	$120	150	$2000	$13	2900	450	6	5	5	3	4	4
Netherlands	12	31	48	15.9	$380	51	$6600	$129	1500	150	6	7	5	5	6	5
Rumania	13	30	20	23	$40	100	$880	$9	2800	280	6	4	4	3	4	5
Serbia	14	30	25	10.5	$20	95	$1200	$13	1500	100	6	5	6	3	3	3
Sweden	15	28	39	9	$240	55	$5200	$95	2100	200	6	6	5	6	4	5
Bulgaria	16	22	13	8.2	$13	70	$350	$5	3200	160	6	3	5	2	3	5
Czech Rep.	17	20	26	10.1	$54	52	$1200	$23	2200	70	6	5	4	5	4	3
Finland	18	20	43	5.2	$125	33	$1500	$45	1400	75	6	6	6	5	4	8
Austria	19	19	39	8.2	$200	38	$1600	$42	800	120	6	6	5	5	3	7
Hungary	20	16	28	10	$50	34	$800	$24	1900	44	6	5	5	4	4	5
Portugal	21	16	30	10	$105	42	$2400	$57	550	50	6	5	6	5	3	5
Belarus	22	15	11	10.1	$10	80	$350	$4	3300	200	5	3	4	3	3	2
Belgium	23	14	37	10	$240	40	$3500	$88	750	120	5	6	5	5	4	5
Norway	24	13	39	4.5	$160	27	$2800	$104	600	60	6	6	5	6	5	4
Denmark	25	12	39	5.2	$165	22	$2200	$100	880	66	6	6	5	5	5	5
Croatia	26	10	13	4.5	$20	55	$500	$9	440	30	6	4	3	2	2	2
Armenia	27	9	17	3.5	$2	40	$70	$2	300	20	6	4	6	2	2	3
Slovakia	28	6	14	5.3	$20	32	$320	$10	1300	65	5	4	3	2	3	2
Albania	29	4	12	3.2	$4	26	$150	$6	300	36	5	3	5	2	2	4
Cyprus (Greek)	30	4	19	0.8	$10	20	$270	$14	500	0	6	5	5	1	1	3
Georgia	31	2	12	5	$5	15	$120	$8	270	15	5	3	5	2	3	3
Bosnia	32	2	10	3.8	$5.5	36	$200	$6	550	0	3	3	6	2	1	2
Ireland	33	2	22	4	$100	10	$700	$70	110	0	5	5	4	2	2	5
Lithuania	34	2	14	3.7	$12	12	$200	$17	90	0	5	4	3	2	3	2
Macedonia	35	2	7	2	$5	15	$75	$5	250	10	5	3	4	1	1	1
Moldova	36	1	9	4.2	$1.5	8	$24	$3	350	0	5	3	4	2	1	2
Cyprus (Turkish)	37	1	13	0.2	$1	4	$20	$4	20	0	6	3	5	2	1	6
Latvia	38	1	14	2.3	$8	6	$80	$13	20	0	5	4	3	2	3	2
Estonia	39	1	14	1.4	$6	4	$85	$19	40	0	5	4	3	2	3	2
Slovenia	40	0	14	2	$19	8	$55	$7	150	8	3	4	3	4	2	1

COUNTRY lists every nation with a combat value of one or more. Nations with a combat value of less than 1 have little more than national police capability. Many smaller countries, especially those that lack a threatening neighbor, use their forces primarily for internal security. These lesser military powers often repel an invasion most effectively simply by arming the population. Nations are grouped into four regions: Europe; Middle East and North Africa; Asia and the Pacific; and the Americas.
RNK is the ranking of each nation within its region
COMBAT POWER LAND is the total combat capability of the nation's armed forces except for their navies. Certain nations like Israel, Sweden and Switzerland have a rapid mobilization capability which achieves the combat value shown within three days of mobilization. Their normal, unmobilized, combat value is less than one third of the value shown. As explained elsewhere, combat value is modified by geographical, climate and political factors. The value given here is a combination of the quantity and quality of manpower, equipment and weapons. This raw combat value is then multiplied by the force multiplier (see below) to combat value shown in this column.
NAVAL capability is separate from land value and is found on the Naval Forces chart.
TOT QUAL (total force quality) is a fraction by which raw (theoretical) combat power should be multiplied to account for imperfect leadership, component of force quality, support, training and other "soft" factors. Think of it as an efficiency rating, with "100" being perfect and "55" being a more common 55 percent efficiency.
TOT POP (population in millions) indicates the nation's relative military manpower resources. Population is also a more meaningful indicator of a nation's size than territory.
GDP (Gross Domestic Product) is a rough gage of the nation's economic power. This does not translate immediately into military power because of the time needed to convert industry from civilian to military production. Mobilization of some types of military equipment takes years. Other types of weapons, especially those using electronics, can be brought to bear in months.
ACT MEN (active military manpower in thousands) is the total uniformed, paid manpower organized into combat and support units. Because of the widely varying systems of organizing military manpower, this figure is at best a good indicator of the personnel devoted to the military. Industrialized nations hire many civilians to perform support duties, while other nations flesh out skeleton units with ill-prepared reserves, uncertain effect on wartime strength. The use of reserve troops varies considerably.
MIL BUD (Military Budget in millions of dollars) is the current annual armed forces spending of that nation. All nations use somewhat different accounting systems for defense spending. Efforts are made to eliminate some of the more gross attempts at hiding arms expenditures. Some of the figures, particularly for smaller nations, may be off by 10 percent either way.
BUD MAN is the annual cost per man for armed forces in dollars. This is an excellent indicator of the quantity and, to a lesser extent, the quality of weapons and equipment. Some adjustments should be made for different levels of personnel costs, research and development, strategic weapons and waste. The United States, in particular, is prone to all four afflictions. The precise adjustments for these factors are highly debatable. One possible adjustment would be to cut the US cost per man by at least one third. Other nations with strategic programs and large R&D establishments (Russia, Britain, France, China, etc.) should be adjusted with deductions of no more than 15 percent. Britain could also take another 5 or 10 percent cut because of its all-volunteer forces higher payroll. At the other extreme, many nations produce a credible defense force using far less wealth. Low paid conscripts, good leadership and the sheer need to improvise enables many of these poorer nations to overcome their low budgets. However, most nations end up with what they pay for.
AFV (Armored Fighting Vehicles). These include tanks, armored personnel carriers and most other armored combat and support vehicles. AFV are the primary components of a ground offensive, and greatly enhance chances of success.
AIRCRAFT CMBT are the number of combat aircraft devoted to land operations. This, like AFV, is a good indicator of raw power. The quality of the aircraft, their pilots, ground crew and leadership, air force are the most important factors in the air power's overall value.
The Total Quality is calculated by assigning 0 (lowest) to 9 (highest) values for the following components of combat capability.
Ldrs is leadership. The quality of officers and NCOs.
Eqp is equipment. The quantity and quality of military equipment.
Exp is experience. Not just combat experience, but the quality of training.
Spt is support. This is logistics, the ability to get military supplies to the troops.
Mob is mobilization. The ability to mobilize the national resources for combat.
Trad is tradition. Military tradition, good military habits, based on practical experience.