- BlueGunBlog -

Султан Селим II бил страстен ловец. Веднъж, като прострелвал патица в околностите на Едрине (Одрин), едва не се удавил в Марица. Да се отблагодари на Аллаха за голямата милост, могъщият султан решил да построи великолепна джамия. За баш майстор поканили най-прочутия строител в империята. Турците му викали Синан ефенди, а българите го познавали с родното му име Майстор Манол.
Строил Манол джамията седем години и тя наистина станала за чудо и приказ. Много доволен останал султанът, повикал първомайстора и го запитал: Кажи, Синан ефенди, можеш ли да построиш друга джамия, по-хубава от тази?
Замислил се Майстор Манол и отвърнал прямо: Господарю, няма работа без грешка. Джамията, която построих, е хубава, но човек се учи, докато е жив... Сега аз, Майстор Манол, съм по-опитен от Майстор Манол, който построи първата си джамия, и ако река да построя друга, в нея няма да има грешките на твоята...
Ревнив към славата бил султанът и за да не се повтори чудото на майстора, да няма на света по-хубава джамия от неговата, затворил го доживот в едно от минаретата. Затворил се и за хората Майстор Манол. Минало време и в една прекрасна утрин ходжите и правоверните от Едрине видели чудото. Около едно от минаретата на Султан-Селимовата джамия се завъртяло нещо като грамаден прилеп. Завъртяло се и след това полетяло, преминало реката и се загубило в сините простори на Тракия. Майстор Манол си бил направил криле и полетял към свободата.
Приблизително такава е легендата за Майстор Манол - първия български “летец”. И ако това се е случило някъде в първата половина на XVII век, когато е строена Султан-Селимовата джамия, то след малко повече от два века и половина в същото това синьо небе на Тракия, над същия град Одрин, се роди славата на българските орли - първите бойни летци в света, използвали самолета за военни цели.
Балканската война през есента на 1912 г. се посреща с възторг от целия български народ. “Да помогнем на братята роби!” - този призив е властвал над всяко българско сърце. Неописуем е този истински възрожденски порив на нашите деди. Доброволци се стичат отвсякъде, войниците отиват на война “като на сватба”. Можем да си представим въодушевлението и на младите български офицери, които учат летателно дело във Франция и Германия по това време. С обявяването на войната от Германия пристигат пилотът летец Радул Милков и механикът Иван Каролев, заедно с трите новозакупени самолета двуплощници “Албатрос” с мотори “Аргус” от 100 конски сили.
На 16 октомври (стар стил) 1912 г. в 9.30 часа сутринта от равна поляна, пригодена за аеродрум, край новоосвободения град Мустафа Паша (Свиленград), излизат със своя “Албатрос” първите български бойни летци - Радул Милков от Пловдив и Продан Таракчиев от Сливен. Целта е разузнавателен полет над обсадения от българите Одрин. Двамата смелчаци едва са се побрали в малката гондола на самолета, която ги покрива едва до кръста. Освен това, между краката на Таракчиев лежи обикновена кошница, изплетена от лозови пръчки. В нея има две бомби. Едната е ръчно българско производство от рода на комитаджийските бомби от Илинденското въстание, т.нар. одринки. Кръстена е “Величко”, вероятно на майстора си. Другата е по-модерна, алуминиева бомба руско производство, донесена с личния багаж на Симеон Петров - учил летателно дело в Русия.
“Албатрос” прелита над фронтовата линия. Българите махат с юмруци към слисаните в окопите турски войници. Самолетът прави кръг над минаретата на Султан-Селимовата джамия. “Вай!” - викат ужасените ходжи. Аллах е дал на гяурите хвъркат змей, за да нападнат правоверните...
Осъществявайки първата в света бомбардировка, българските летци хвърлят двете си бомби върху влаковата композиция, натоварена с вражи войници на одринската гара Караагач.
В близко време авиационното отделение към фронта прераства в орляк, включващ общо 21 самолета. Бойни задачи извършват още българските летци Сотир Черкезов, Христо Топракчиев, Симеон Петров, Никифор Богданов и др. Участват и руските летци доброволци Тимофей Ефимов, Петър Евсюков, Николай Костин, Фьодор Колчин, Яков Седов. На 30 октомври над Одрин лети и първата жена, участвала в боен полет - българката Райна Касабова от Карлово, която хвърля над турските окопи листовки с апел към обсадените да се предадат. С това е отбелязана и първата в света психологическа атака от този вид.
В действията си през Балканската война българските летци дават и първата си свидна жертва. На 19 октомври пилотът Христо Топракчиев по време на третия си боен полет е ранен при катастрофа.