- BlueGunBlog -

Поредният показен разстрел влиза в новините и интернет форумите. На снимките и кадрите по телевизията се вижда надупчен от куршуми джип, ограден с жълти найлонови ленти, и хора, които оглеждат и заснемат всеки сантиметър наоколо. Следователи разпитват за евентуални очевидци. Трупът на убития отива в съдебна медицина, намерените гилзи и други доказателства попадат в буркани или найлонови пликчета, джипът също поема към следствието, натоварен от „паяк“. Министърът на вътрешните работи и главният секретар на МВР дават мъгляви информации за „инцидента“ и призовават да се оставят съответните служби да си вършат работата, както и евентуални свидетели да се обадят в най-близкото поделение на МВР при гарантирана анонимност. Медиите и обществото искат резултати най-вече под формата на арестувани и осъдени бандити. Правосъдните органи задържат максимум информация и понякога планирано разпространяват дезинформация с цел да объркат извършителите за хода на следствието и предприетите действия за разкриването. Така понякога се предотвратява укриване на престъпниците или унищожаване на доказателства.
Този измислен (и не толкова) сценарий се повтаря почти всеки месец в някой български град. Службите, от които се очаква да свършат работа, са криминалистите от МВР и следствието, от които се очаква да съберат толкова

Веществени доказателства

и свидетелски показания, които да са достатъчни за идентифициране на извършителите и поръчителите на престъплението. Улики, които да издържат в съда, за да бъдат изпратени виновните в затвора.
Науката, която се занимава с тези проблеми и помага фактите да бъдат подредени в стройна версия, се нарича криминалистика и в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) помага да се постигнат целите на Наказателния кодекс (НК), а именно разкриване на престъпленията и наказване на извършителите им. Тук следва да се направи разлика с криминологията, която е доста по-абстрактна и теоретична и има за цел да изследва причините за възникването на престъпността като цяло и да подпомага превенцията и предотвратяването на криминални деяния. Криминологията ползва все пак резултати от дейността на криминалистите, доколкото изследва престъпността като обществен феномен и търси причините за ръста на убийства, грабежи, кражби и т.н., като при това се намира в по-тясна връзка със социологията като наука.
Криминалистиката от своя страна е в тясна връзка с науки като балистика, съдебна медицина и психиатрия, както и с повечето видове естествени и технически науки, доколкото техните методи служат при разкриването на дадено престъпление. Своеобразните Мека и Медина за криминалистиката в България са Институтът по криминалистика и криминология към МВР и Централната лаборатория за съдебни експертизи. Криминалистика като предмет се изучава в Академията на МВР и в юридическите факултети, където повечето студенти за първи път се сблъскват с неща като оглед на труп и снемане на отпечатъци от заподозрян.
Ако се върнем към хипотетичния разстрел, действията на полицаите и следователите обикновено протичат в точно определен порядък. Всичко започва с претърсване, фиксиране, заснемане и изземване на всички веществени доказателства, намерени на местопрестъплението и които могат да дадат информация за деянието и неговите извършители. Тук попадат гилзи, куршуми, отпечатъци, следи от биологичен произход (кръв, косми, кожа, слюнка и т.н.), както и изземване на самия джип за оглед.

Следите и отпечатъците от извършителя

дават идея за пола, ръста, кръвната му група, което е важно за установяване на неговата самоличност. Преди това всичко подробно се заснема с фотоапарат, за да се фиксира точното местоположение на предметите и телата на жертвите в момента на стрелбата. Траекторията на куршумите и ъгълът на попадение дават идея къде е стоял стрелецът и как се е движил, а броят изстреляни куршуми и преки попадения може да даде информация за нивото на подготовка и емоционалното състояние на убиеца. Това наред с информацията за жертвата може да помогне за изграждане на хипотеза за мотивите за престъплението - дали е поръчка заради пари, отмъщение, ревност и т.н. Това пък от своя страна води до стесняване на кръга на заподозрените. Когато (ако) бъде открито оръжието, с което е извършено престъплението, може да се проследи откъде и как е било придобито. Балистична експертиза на извадените куршуми и намерените гилзи помага да се установи дали това оръжие е използвано и за други престъпления. Убийците са наясно с това и обикновено ползват масови модели пистолети и автомати (за България особено популярен е произвежданият в Казанлък пистолет „Макаров“) с изтрити номера, които след престъпното деяние попадат в някой язовир. Автомобилите, които евентуално са били ползвани за

Изтегляне от местопрестъплението

и после са запалвани, за да се скрият евентуални следи, като правило са откраднати. Тук е мястото да се отбележи, че всички следствени действия като фиксиране, заснемане и изземване на веществени доказателства подробно се описват в протокол, който служи като доказателство, че всичко е извършено според НПК и доказателството е реално, а не измислено.
Важно средство за разкриване на престъпленията са показанията на очевидци и свидетели, които имат непосредствени впечатления от подготовката и извършването на деянието или могат да разпоз­наят извършителите. Техните показания се снемат чрез разпит и служат като доказателство в съда. Затова и свидетелите са ключови фигури за изхода на много дела и са обект на специално отношение от страна на правосъдието с цел да бъдат защитени. На разпит се подлагат и заподозрените лица и обвиняемите, като техните обаче обяснения не са доказателство в съда поради факта, че те не са длъжни да казват истината. По конституция пък никой не може да бъде осъден само на базата на своите самопризнания. Информацията при разпит на обвиняем или заподозрян има за цел да даде повече сведения за деянието и да потвърди или отрече дадена хипотеза, но във всички случаи трябва да е потвърдена от други независими доказателства.
Самите доказателства могат да бъдат подложени на различни по вид експертизи с цел установяване на тяхната достоверност. Това могат да са например съдебномедицинска или съдебно-психиатрична експертиза, които да установят точни причини за смъртта на простреляните, установяване на физическата способност на обвиняемия да извърши дадено деяние, както и вменяемост или невменяемост. Невменяемостта (поради душевна болест или малоумие) е често изтъквана причина от адвокатите на подсъдимите за снемане на наказателна отговорност и целта на съдебните психиатри в случая е да установят дали извършителят е разбирал какво върши в момента на деянието.
Други

Видове експертизи

са графологичните за установяване на истинност на документи, почерци и подписи, които често се преправят при измами и икономически престъпления. Снемането на отпечатъци и заснемането на заподозрени в извършване на престъпления се нарича наказателна регистрация и има две цели: разкриване на престъпни деяния и задържане на извършителите им, както и превенция на бъдещи, доколкото тези хора са наясно, че дейностите им са достояние на полицията.
Като цяло криминалистиката има за цел да пресъздаде изцяло и напълно обстановката на едно престъпление, така че съдебните заседатели и съдията да придобият максимално пълна представа за него, както и за причините и мотивите, които са накарали един човек да извърши посегателство срещу друг. Причините и мотивите, както и начинът на извършване на престъплението имат значение за определяне на размера на вината и присъдата от страна на съда спрямо извършителите и помагачите на деянието. В случая с хипотетичния показен разстрел човекът, който е стрелял, би получил най-висока присъда в сравнение с този, който му е набавил оръжието, и този, който му е помогнал да избяга и да се укрие от дългата ръка на закона. Това, разбира се, става, когато криминалистите от МВР и следователите действително използват събраните доказателства за разкриване на замесените лица, така че ги изправят пред съда, където прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, а съдията и съдебните заседатели постановяват справедлива присъда. В противен случай докладите на ЕС констатират очевидния за повечето хора факт, че работеща правораздавателна система в България за момента липсва.