Пентагонът поръчва на британски учени създаване на роботи войници  

29 ноември, 2008

В Университета на Осака, Япония, се състоя премиерата на първата пиеса, в която част от ролите се изпълняват от роботи, съобщи Би Би Си.
Машините, които са участвали в постановката, са били специално програмирани да казват реплики и да се движат заедно с актьорите по сцената. Авторът на пиесата Ориза Хирата казва, че творбата му е посветена на връзката на човечеството с технологиите.
Армията и военноморският флот на САЩ са наели експерти в областта на етиката в машиностроенето, за да се предотврати създаването на аморален робот боец от типа на Терминатор, който убива безразборно, съобщава в. "Дейли телеграф".
До 2010 г. Пентагонът ще инвестира $4 милиарда в изследователска програма за създаването на т. нар. автономни системи, което е военният термин за робот. Целта е да се създадат механични бойци, които да не се поддават на страх или желание за мъст.
Наетият от ВМФ на САЩ британски философ и специалист в областта на роботостроенето е Колин Алън от Университета на Индиана в Блумингтън. Той ще бъде съветник по конструирането на роботи, които не нарушават Женевските конвенции за правата на военнопленниците. Наскоро Алън е издал книгата „Moral Mаchines: Teaching Robots Right from Wrong“ ("Машини с морал: да научим роботите да правят разлика между добро и зло").
Американският компютърен специалист Роналд Аркин от Техническия университет на Джорджия, който работи върху софтуер за нуждите на американската армия, написа доклад, в който прави извода, че роботите, макар и не "напълно етични на бойното поле, "имат по-морално поведение от бойците от плът и кръв". Той добавя, че роботите "нямат нужда да се защитават и могат да се конструират без емоции, които размътват преценката им или причиняват гняв и фрустрация, свързани със събитията на фронта".
Доколко може да се говори за „етика“ и изобщо за изкуствен интелект при съвременните военни роботи? Системите, които в момента се използват от военните, не са автономни и разчитат на човешки оператор, който да ги управлява от разстояние. Пример за подобни военни механизми са безпилотните самолети и наземните машини SWORDS, които в момента се ползват от щатската армия в Ирак. SWORDS представляват малки верижни машини, контролирани чрез радиовълни и могат да носят разнообразно въоръжение – от снайперистки пушки, до картечници и гранатомети. Въпреки своята ефикасност употребата на телеуправляеми системи от този вид е свързана с неудобства като радиосигнализацията и човешкия фактор. Колкото и напреднали да са, тези апарати са твърде далеч от идеята за самостоятелният робот унищожител тип „Терминатор“.
Затова учените работят над истински роботи бойци, които сами ще могат да идентифицират мишените и оръжията си и ще правят разлика между вражески сили като танкове или въоръжени хора и "меки" мишени като линейки или граждански лица. В техния софтуер ще са вградени правила, съобразени с Женевските конвенции. Те ще дават указание на робота кога може да открие огън и кога – не. Остава отворен въпросът доколко прецизни ще са сензорите и софтуерът на машината, за да прецени адекватно какво се намира пред мерника.
Той няма да изпитва неудобствата, които са били вечен човешки спътник по време на война, а именно глад, жажда, страх, съмнения, липса на боен дух, жега, студ, дъжд... Роботът няма да бъде уязвим на оръжия за масово унищожение като отровните газове, вирусите или радиацията след атомна експлозия. Неговото тяло би могло да бъде по-адекватно защитено от малокалибрени оръжия, шрапнели, пламък и взривове.
Все пак роботизираните бойци биха имали и своите слабости. Колкото и съвършена да е една програма, на този етап тя е твърде далеч от възможностите на човешкия интелект. Като вид, който воюва от зората на съществуването си, хората имат способността да импровизират и нерядко именно такива импровизации в разгара на битката са водели до победа. Разбира се, до момента на реален конфликт ефикасността на роботизираните войници срещу човешките им противници ще остане под въпрос.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Коледна разпродажба на оръжия в Южна Каролина  

Властите в американския щат Южна Каролина за два дни – петък и събота – са отменили данъците за продажба на пистолети, автомати и ловджийски пушки. Тази мярка е предприета заради началото на масовата покупка на подаръци за Рождество. Върху боеприпасите и аксесоарите данъчните облекчения не се разпростират.

„Черният петък”, който следва след Деня на благодарността през тази година се пада на 28 ноември. Това е един от дните в годината, когато покупателната активност в САЩ е традиционно висока. Макар за държавен празник да се смята само Денят на благодарността, в „черния петък” много компании пускат в почивка своите служители.

През „Уикенда на Втората поправка”, наречен в чест на конституционната поправка, гарантираща на всички граждани на САЩ притежаването на оръжие, оръжейните магазини в Южна Каролина очакват голям поток от купувачи. Решението за предоставянето на данъчното облекчение бе прието от законодателите на щата през юни.

Като инициатор на решението се сочи членът на Палатата на представителите от Южна Каролина Майк Питс. „Ние сме щат с традиционно притежаване на оръжие и сме ловджии. Хората достатъчно често за Рождество купуват на своя баща или дядо оръжие за лов”, пояснява той в интервю.

Впрочем, не всички са доволни от „оръжейния уикенд”. Губернаторът Марк Сейнфорд, който както и Питс, е член на Републиканската партия и върл ловец, но нарече решението на законодателите политически рекламен трик, който ще повлияе само върху времето на покупка на оръжието. Очаква се заради данъчните облекчения гражданите да икономисат пари при покупката на огнестрелни подаръци общо около 15 хиляди долара.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


I'm too sexy for my gun  

27 ноември, 2008

Тук няма да предупреждавам да не се държи пръстчето на спусъка, защото явно дамата стреля в стрелбище.
Също е явно, че пищовът е полуавтоматичен, щом от дулото излиза дим (току що е гръмнал), а петлето вече е взведено.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Компанията Thales Air Systems предлага ракети за българските корвети от Франция  

Kомпанията Thales Air Systems води преговори с българските военни за доставка на управляеми ракети VT1, съобщава специализираното онлайн-издание Janes.com.
Проведени съвместни тестове потвърдили съвместимостта и възможността за ефективно използване на ракетите от вертикалните пускови установки Sylver на компанията DCNS. С тях може да бъдат снабдени поръчаните от България корвети Gowind, френско производство, предназначени за унищожаване на надводни и брегови цели, защита от атаки на подводници и самолети.
Първоначално VT1 били предназначени за зенитно-ракетния комплекс Crotale Naval, разработен от Thales през 80-те години на ХХ век. По-късно, през 90-те години, управляемата ракета била пригодена и за модернизираната версия на тези комплекси.
След успешни изпитания е потвърдена ефективността, както и бойните качества на ракетата. Превъоръжаването на българския флот става в съответствие с плановете за адаптиране на въоръжените сили на страната към стандартите на НАТО. България изрази желание за закупуване на 4 френски корвети през 2008 г., припомня изданието.
Като компенсация за високата цена на корабите, френската страна ще преоборудва корабостроителния завод във Варна за производството и ремонта на бойни кораби по стандартите на НАТО. Очаква се, 3 от 4-те нови корвета Gowind да бъдат построени именно там.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Страхлив ли е българинът?  

26 ноември, 2008

Шепа охранени политици, срастнали се с мафията, дирижирани от новоспециализирани агенти на Държавна сигурност, ограбват и последните зрънца на народното богатство. Изгубихме спестяванията си, продадохме домовете си, натирихме децата си на ангария. Къде сте, български мъже? Защо мълчите? Докога ще търпим този хаос и това безчинство?
Мисля, че е крайно време да разголим душите си пред огледалото на Истината. Всеки мъж, всяка жена, целият народ. И трябва да го направим честно. Нека не се опитваме да прикриваме с грим и руж бръчките и петната като застаряваща кокетка, а да видим всичко с широко отворени очи. Това, което харесваме и това, което ни отблъсква.

Та, страхлив ли е българинът?

Някога, преди около две хиляди тридесет и пет години, римлянинът Пилат Понтийски задал един много страшен въпрос, въпрос, на който не знаем отговора и до днес: “Какво е истина?” Защото в човешкото съзнание, за жалост, истината има склонност да се раздвоява и дори да се разтроява. Всеки има своята истина и вярва от сърце, че тя е единствена, чиста и неоспорима.

Аз мисля, че по въпроса за страхливостта на българина има две истини и всяка от тях може да бъде доказана убедително.

Още от древни времена, от епохата, потънала в мъглата на времето, когато Аспарух повел хората си и прекосил Дунава, българите се славели като храбри и юначни войни. Битките, водени от Хан Крум, от Симеон Велики, Калоян и Иван-Асен в епохата на Първото и Второто българско царство, доказват това. Пред нас е треперела древната Византийска империя с хилядолетна традиция и сме разгромявали уж непобедимите рицари - кръстоносци. И до днес Балдуиновата кула се извисява като мълчалив свидетел на това славно събитие.

Българинът е имал силата и достойнството да отстоява себе си, своя род, език и вяра и във времена на робство, погром и гнет. Песните и легендите за хайдушките чети ни напомнят това.

Страхливец ли е бил човекът, който е възкликнал: “Море, воеводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!?” Или оня хайдутин, пожелал, когато го бесят, ризата му да се белее? Нима е страхлива девойката от нос Калиакра, скочила в бездната, за да запази честта си? Или онова българско момиче, изпълнено с нежност и копнеж към живота, поискало да го заровят в гроб с прозорци? Нима не е смела Гергана, отказала изкушенията на турския везир и защитила смело земята си, рода си и любовта си?

Кръвта, попила в земята на Батак, не е кръв на страхливци. Не познавам по-безумна проява на смелост и мъжество от постъпката на простия, обикновен занаятчия, на име Кочо.

Възможна ли е по-дивна храброст от делото на въстаниците, тръгнали да събарят могъщата военна империя с черешови топчета и саби? Нима онова кърваво писмо е написано от ръката на страхливец? А какви други, освен безумни храбреци са онези, които, начело с воеводата си, Ботев, прекосили Дунава и дошли да мрат за Родината?

Нужно ли е да напомням за храбрите опълченци, защитили стратегическия проход без оръжие, без друго, освен несломимата си воля да устоят и издържат? Наистина орли!

В Балканската война нашите мъже, без оръжия, без снаряжение, без топли дрехи и храна, продадени от политици- гешефтари, са се сражавали и са умирали за Отечеството така, че слисали цяла Европа.

А този наш поет, писал светли стихове за народа си ден, преди да изпълнят смъртната му присъда? Малко народи са способни да излъчат син, който спокойно да заяви пред лицето на смъртта: “Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз! Какво тук значи някаква си личност?”

И в най-новата ни история, изтезавани, измъчвани и унижавани, давани за храна на свинете, в “Слънчев бряг” и Белене са умирали български мъже, но не са се отрекли от своята вяра в демокрацията и свободата.

Притежаваме и друг вид смелост, характерна за народите с тежка, драматична и трагична историческа съдба.

Това е смелостта да оцелееш, въпреки всичко, която е кръст, много по-тежък за носене. Могъщият дъб е смел и устоява на бурята и мълниите, но тревата, с крехките си и раними стръкчета, която, ако трябва, е способна да пробие и асфалт, и бетон, е по-смела от него.

Въпреки опитите на ромеите да превърнат България в протекторат на Византия, сме оцелели.

Оцелели сме и през няколкото столетия робство, с превити гърбове, със синила от бича, с непосилни данъци и ангария, с потъпкана култура и език и с натрапвана ни със сила чужда религия.

Оцелели сме от безумните идеи на фашизма и сме сред малкото народи, спасили своите евреи.

Оцелели сме през десетилетията на лудостта на социализма и сме съхранили традициите си, същността си, багрите си като народност. Не сме се превърнали в послушен придатък на Болшевишка Русия.

Оцеляваме и сега, при най-бездушните и предателски правителства в цялата ни история, в глад, унижение и геноцид. Жените ни напускат дом и челяд, за да слугуват на чужди, но оцеляваме. Децата ни всяко лято отиват на гурбет, та да могат да съберат средства, за да се учат и, все пак, не сме изчезнали, не сме се заличили.

Тогава, когато ще рухнат дворци и кули, грандомания и фалшиви идоли, надменност и нечестно придобито богатство, тревата ще остане. Тя винаги оцелява.

Мисля, че дотук успях да ви убедя, че у нас има прояви и народо-психологически черти, които заслужават дълбок поклон. Доказах, че не сме опетнили лъва върху герба на своето знаме, нито сме изгубили правото си да го носим.

Но нека обърнем сега и другата страна на монетата и да обсъдим втората истина, която също може да бъде защитена с убедителни аргументи. Според нея, българинът е страхлив, с превит гръбнак, робски покорен и неспособен да воюва за кауза и да защитава своите права и интереси. Нека видим “тъмната страна на луната”.

През изминалите векове, българинът е култивирал и една твърде пластична робска психика. Онази, която се изразява чрез поговорката: “Преклонената главичка сабя не я сече.” Изразява се, също, чрез хляба и солта. В старите хроники съм чела, че някои боляри посрещали ромеите с хляб и сол. Възможно е с хляб и сол, на места, да са били поздравявани и турските орди, въпреки че това не е отбелязано в хрониките. На 09.09.1944 г. сме посрещнали с хляб и сол съветските окупатори тогава, когато поляците се опитвали да воюват срещу танковете със саби, но не погазили националната си чест. Този страх за кожицата и за килипира ни е преследвал през цялата ни история като зловонна духовна миазма.

Заради него само в уставите на българските хайдушки чети е предвидено наказание за четник, който наруши положената клетва и се върне на село, при жената и децата. Другите поробени народи - сърби, гърци и румънци просто не са допускали, че такива случаи са възможни, за да ги отбележат в уставите на четите си.

Пак страхът е накарал раята да забрави решимостта си да воюва до последна капка кръв в Априлското въстание. Само шепа селища спазили обета си, а другите се изпокрили с преклонени глави, като плъхове.

Апостолът на свободата, Васил Левски, е бил конвоиран до София от нелепо малък брой заптиета, но никой не се е опитал да го освободи.

Когато четата на Ботев стъпила на българската земя и я целунала, сънародниците им ги посрещнали настръхнали враждебно и никой не се присъединил към тях. Съществува дори зловеща мълва, че Ботев не е загинал от турски куршум.

Особено патетични бяха този страх и нагаждачество в епохата на социализма. Сега говорим колко бунтовно сме били настроени, колко големи дисиденти сме били и как са ни репресирали за бунтовните ни идеи. Нищо подобно! Лъжа! Всички бяхме по-послушни и уплашени и от овце. Крачехме в стройни редици и възторжено поздравявахме комунистическите вождове. Едва не целувахме болшевишките ботуши и дори лудите не се осмеляваха да протестират.

Съществува един зловещ анекдот за този период от развитието ни:

Спорели способен ли е българинът да изтърпи всичко и да се преклони пред всеки по-силен. Накрая събрали хората и обявили, че на другия ден ще ги бесят. Само един вдигнал ръка за въпрос и то, за да попита сами ли трябва да си носят въжетата.

А сега? Опустошиха земята ни и я превърнаха в сметище и пепелище. Старците и децата гладуват. Младежите ни напуснаха родината. Жените ни слугуват и превиват гръб пред чужди. Изсмукаха и последната капка кръв. Шепа охранени политици, срастнали се с мафията, дирижирани от новоспециализирани агенти на Държавна сигурност, ограбват и последните зрънца на народното богатство. Изгубихме спестяванията си, продадохме домовете си, натирихме децата си на ангария. Къде сте, български мъже? Защо мълчите? Докога ще търпим този хаос и това безчинство? Докога? Простете ми, но истината е, че лицата ни все повече добиват овчи облик и се чудя как не сме се покрили с вълна! Иначе достатъчно търпим да ни доят.

Нещо повече - страхуваме се да работим, да творим, да се жертваме, да мечтаем. Една лабораторна мишка има повече мъжество. Страх ни е дали ние ще сме на далавера, да не бъдем “минати”, да не би да извършим нещо за някого, без да получим друго в замяна.

Страх, страх, страх!

Е, и? Кое е истинското ни лице? Дали сме войни - лъвове, българи - орловци, неустрашими герои или смирена рая, страхливи плъхове, овче стадо? Къде е разделната линия между двете ни същности и коя от тях ще надделее?

Ще ви кажа. В дъното на всичко грозно и зло стои егоизмът. Егоистът е страхливец по презумпция, защото за него няма нищо свято, освен собствената му драгоценна личност. Той ще осъди брата и сестра си за парче земя и ще натири майка си в старчески дом. Заради себе си, ще пожертва семейството си. Пак той ще остави дечица и старци да мрат от глад, ще мами, ще лъже и краде, та да може неговите деца да са добре, къщата му да е палат, а банковата му сметка - издута от комисионни и корупционна плячка. Заради семейството си, егоистът ще жертва народа си. Ако трябва да стори наистина нещо хубаво, светло и безкористно, дори и да няма особен риск, ще се свре в дупката си и ще бездейства.

Докато този егоизъм битува сред нас, България е застрашена от черна гибел и забрава. Ако не се преборим с тази наша черта, всички заедно ще потънем в блатото - безродни номади, слуги на други народи, нищожества.

Има, обаче, светли моменти, когато нещо в българската душа разцъфтява и ражда плодове. Мигове на вяра, мечти и идеали. Мигове на саможертва. Тогава си спомняме, че сме част от едно цяло, от една национална душа. Тогава разбираме, че има неща, за които си струва и да живеем, и да умрем. Усещаме, че всяка човешка смърт ни намалява, а всяка детска сълзица ни жигосва със срамно петно. Спомняме си думите на Кенеди: “Не питай какво може да направи за теб страната ти, а какво ти можеш да направиш за нея!” В такива мигове вярваме, че можем да изгоним от историята си тлъстите, цинични и самозабравили се нищожества, които, близо десетилетие ни управляват. После да запретнем ръкави и да заработим така, че земята ни да замирише на пот. Да възкресим националната душа и да можем да се поглеждаме в огледалото с усмивка.

И знаете ли от какво единствено се страхувам истински?

От самия страх…
Винаги ме е вълнувал повече отговорът на въпроса "Какво да се прави?" и това е било причината да публикувам pishtov.com през 2001 г.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Киселината – Модерното оръжие на битовия тероризъм  

В последно време изгубихме броя на залетите с киселина хора. Това, уважаеми читатели, иде да покаже до какви неподозирани висоти могат да достигнат човешката омраза и отмъстителност. За да замислиш подобно престъпление, е нужно много, много извратено съзнание, което да организира стъпка по стъпка цялото това зверство – да се намери киселината-убиец, да се проследи и издебне нищо неподозиращата жертва, да се залее с разяждащата течност, да се замаскират следите…

Що за болен мозък би искал да причини такава огромна болка някому? Колко омраза трябва да съществува в душата на някой ( умишлено е избегната тук думата „човек”), че да иска не просто да нарани, а да съсипе живота на жертвата, да я обезобрази външно и да осакати душата й.

Относно това колко е лесно някой да закупи (напълно легално и необезпокояван от никого) киселина и да намери дегенерат-изпълнител, който да залее жертвата (защото поръчителите рядко са и изпълнители, от страх), няма да коментираме – ще оставим „компетентните органи да си свършат работата”. То органи много в тая държава, но до колко са компетентни и си вършат работата, е друг въпрос…

Искаме по-скоро да се спрем на мотивите за зверството. Разбира се, очевидната причина е желанието за отмъщение. Но дали наистина сме оскотяли до такава степен, че да използваме толкова жестоки оръжия?! Историята помни и мафиотските вендети с отрязаните уши и заразените със СПИН игли, с които бодяха провинилите се, но за радост това поне не намери широко приложение. Остана киселината. Един от първите случаи беше този с журналистката Ани Заркова. Заляха я с киселина, за да я цензурират, за да й затворят устата. Буквално. Когато това се случи, пресата избухна. Днес сме я забравили.

След това дойде ред и на шефката на Модна агенция “Мегаталант”, Мария Станева – Бонева. При нея беше от завист - концентрирана, чиста завист, от тази сто процентовата. Това беше акт на насилие с двойно предназначение – да се отстрани бизнес конкурент и да се обезобрази доживот една красива жена.

Скоро станахме свидетели на поредното такова зверство – заляха Петя Стаевска – поредната хубава жена с бизнес в мебелния бранш. Според полицията поръчителят е богат строителен предприемач, който я обвинявал за разрива в любовната си връзка. Т.е. тя даже не е прекият обект на яростта му, а вероятна подбудителка за раздялата. Не можем да си представим какво още по-извратено средство е запазил за бившата си приятелка…

Може ли здравият човешки разум да слезе на това ниво на болни психопати, че да се опита да разбере месианските им комплекси? Как, се пита в задачата, се израждат до такава степен тези същества, че да решат да мъстят някому, като го обезобразят, като превърнат лицето му в пихтиеста каша, като го лишат от човешката му самоличност?! Що за същества си позволяват да раздават такова чудовищно „правосъдие”? И главното – защо тези не-човеци са на свобода? Защото едва ли всички те са в затвора… А това значи едно – че се разхождат спокойно на свобода и може би точно в този момент замислят пъклен план за следващата си жертва…

А поводите стават все по-тривиални, вече не е нужно да ядосаш някого кой знае колко, че да те залее с киселина, може просто да забравиш да го поканиш на рождения си ден, а на следващия ден да получиш неочакван подарък – чаша киселина в лицето.

Имаме и много други въпроси – например, какво ли ще стане с подрастващите, които гледат и се учат… Как да обясним на младото поколение, че да се заливат хора с киселина не е хубаво нещо, въпреки че често тези, които го правят остават ненаказани. Как жертвите да убедят собствените си деца, че не трябва да изпитват омраза? А как да убедят самите себе си в това?! Много въпроси без отговор. И много страх.

Въпреки всичко обаче не бива да си мълчим, не бива да потулваме тези случаи, не бива да ги забравяме. Трябва да повтаряме, да припомняме, да заклеймяваме тези изверги, предрешени като хора, които се опитват да превърнат и нас, нормалните, в чудовища, да ни затворят устите. Трябва да сложим край на този киселинен тероризъм.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Забраняват газовите пистолети в Кърджали  

25 ноември, 2008

Носенето на газови пистолети ще бъде забранено във всички видове заведения за хранене и развлечения, компютърни клубове, стадиони, спортни зали, общински пазари, училища и здравни заведения на територията на община Кърджали.
Предложението е направено от кмета на града Хасан Азис и ще бъде гласувано в общинския съвет в четвъртък.
Според общинари първоначалният мотив за забраната бил охранителите на дискотеки да могат да проверяват клиентите дали носят оръжие и ако е така, да не ги допускат вътре. Сега, по думи на секретаря на общината Сезгин Бекир, служителите на реда нямат право да изземват законно носените газови пистолети в нощни заведения, където лесно биха могли да възникнат инциденти. Общината се задействала, след като получила сигнал от районната прокуратура.
Ако забраната бъде нарушена и някой продължи да носи оръжие на обществени места, ще му бъде съставен акт за административно нарушение и ще трябва да изплати санкция в размер от 50 до 300 лв.
В настоящия момент всеки би могъл да си купи свободно газов пистолет в специализираните магазини, но ако забраната на общината влезе в сила, на практика му се забранява да отиде на каквото и да било обществено място с него, освен ако не иска да получи солената глоба.
От друга страна, не е ясно кой точно ще проверява дали гражданите ходят въоръжени на пазар, коментираха местни общински съветници.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Мобилен телефон изпраща есемеси .22 калибър  

24 ноември, 2008

Италиански полицай показва конфискуван от Камората стрелящ мобилен телефон.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Любимите технологии на Джеймс Бонд  

Джеймс Бонд използва своите машинарии така, както използва жените си – когато са му нужни. След това те престават да имат толкова голямо значение, въпреки че в даден момент са животоспасяващи.
Филмите за Джеймс Бонд без апаратите, които използва, биха изгубили много от очарованието си. Те правят образа му по-хладнокръвен, опасен и предизвикателен. Освен това са забавни.

Часовник с телевизор (Октопуси, 1983)
В миналото този часовник с телевизор е бил много по-впечатляващ, отколкото сега. Преносимите технологии се обръщат към миниатюрните компютри и MP3 плеъри. Филмът „От Русия с любов“ е далеч по-пророчески и находчив, като предвижда пейджъра, телефона в автомобила и камера за образ и звук.

Бомбе (Голдфингър, 1964)
След вдъхновената футурологична прогноза на „От Русия с любов“, „Голдфингър“ до голяма степен лишава Джеймс Бонд от неговите уреди. Впечатлява обаче смъртоносното бомбе, което може да пререже плът и кост само с едно косо движение на китката. Това ефективно оръжие вероятно вдъхновява сценаристите за заострения поднос за чай от „Шпионинът, който ме обичаше“, който за жалост не влиза в употреба.

Ребрийдър (Тъндърбол, 1965)
Необичайно е, че тази машинария не помага на Джеймс Бонд да убие никого. Тя прилича на писалка, то съдържа четири изстрела със свръх сгъстен въздух. Тя на два пъти спасява живота на агента, като например го измъква от басейн с акули.

Крокодилоподобна подводница (Октопуси, 1983)
Това вероятно е едно от по-малко прочутите средства за предвижване на Джеймс Бонд. Тази подводница, която толкова прилича на крокодил, не е просторна като Aston Martin, но позволява на супер агентът да проникне на вражеския остров.

Очила с рентгенови стъкла (Само един свят не стига, 1999)
Началниците на Бонд често се отчайват от склонността му да използва изобретенията им за своите не съвсем почтени цели. Те би трябвало да се досетят, че подобни очила ще причинят и поразии. Подобна вещ може да развинти въображението и е странно, че не е изнамерена в по ранните филми за агента.

Швейцарски сърф (Не умирай днес, 2002)
Супер агентът се е промъкнал в Северна Корея на своя сърф, който е подобен на швейцарско ножче. Екипировката, скрита в сърфа, е пластичен експлозив, пистолет Walther P99, радиостанция и часовник.

Виртуален тренажор (Не умирай днес, 2002)
Този 3-измерен боеви симулатор помага на Джеймс Бонд да подобри уменията си, като се пребори с враговете си в един виртуален свят. Мис Мънипени се включва за да бъде заедно с него – филмът правилно отгатва, че битките и сексът ще са основните движещи сили на виртуалната реалност.

Куфарче (От Русия с любов, 1963)
Това е символ на уважението и сдържаността, който в случая с Джеймс Бонд се оказва изключително опасен. Арсеналът който е вътре включва пушка AR-7 със снайпер, амуниции, нож и сълзотворен газ (който ще избухне, ако е отворен от някой друг, а не от Джеймс Бонд).

Устройство за летене (Тъндърбол, 1965)
Това е една от малкото машинарии на Джеймс Бонд, която наистина започва да се произвежда и се очертава да носи печалби. Този двигател, който първоначално е разработван за американската армия, позволява на агента да прилича малко повече на супер герои като Батман.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


"Вашингтон пост": „Кюрдите в Ирак получават оръжия от България“  

Три самолета С-130 доставили пратката тайно от правителството в Багдад
Кюрдски официални представители в Северен Ирак получили през септември големи количества леко стрелково оръжие и боеприпаси от България без разрешението на централното правителство в Багдад.
Това съобщи вчера в. "Вашингтон пост", позовавайки се на трима американски военни, пожелали да запазят анонимност. Голямото количество оръжие и времето на доставката е обезпокояващо, смятат американските представители, които са все по-разтревожени от нарастващата опасност от въоръжен конфликт между иракските кюрди и правителствените войски. Според информацията на военните пратката пристигнала в град Сулеймания на борда на три товарни самолета С-130.
Хиляди американски военни участват в обучението на иракските сили за сигурност и правителството в САЩ рядко остава неинформирано за законните оръжейни доставки в Ирак, коментира изданието. Пратката от България през септември обаче ги е изненадала. Военните научили за случая първо от български източник.
Кюрдски официални представители са отказали да коментират информацията, но разпространили следното съобщение: „Кюрдското регионално правителство продължава да бъде на предните линии в борбата с тероризма в Ирак. Поради продължаващата заплаха нищо в конституцията на страната не забранява на местната власт да получава оръжия за отбраната на своя регион."
Иракският министър на вътрешните работи Джауад ал Болани заяви, че правителството в Багдад не е разрешавало закупуването на оръжия от България и че подобни действия са в нарушение на иракските закони, защото внасянето на оръжия е в правомощията само на министерството на вътрешните работи и на отбраната.
Иракското правителство купува почти всички оръжия за страната чрез ръководената от САЩ Програма за оръжейни доставки от чужбина, каза бригаден генерал Чарлз Лъки, който помага на иракското правителство в покупките на оръжия. Той е заявил, че не знае за случаи на самостоятелно закупуване на оръжие от чужбина от страна на местните власти.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


30 000 полицаи ще бъдат въоръжени с Taser (Великобритания е по-плашеща от България)  

Приблизително 30 000 служители от силите за сигурност в Англия и Уелс ще преминат курс за използването на електорошоковите пистолети Taser, предаде Би Би Си.

По идея на полицейските шефове първоначално с пистолетите ще бъдат въоръжени само офицерите. Предвижда се по-късно още 10 000 единици да бъдат разпределени сред служители. От вътрешното министерство твърдят, че електрошоковите пистолети помагат да се предотвратяват инциденти без наранявания. Представителите на правозащитната организация „Амнести интернешънъл“, цитирани от медията, изразяват от своя страна безпокойство от използването на електрошоковото оръжие.
Вътрешният министър на Великобритания Джаки Смит защити пред в. „Сънди таймс“ използването на тези пистолети въпреки критиките. В момента в министерството обмислят да отделят 8 млн. паунда (почти 9,5 млн. евро) за закупуването на 10 000 бройки. Това е част от едногодишна пилотна схема, чрез която употребата на този вид оръжие трябва да бъде допусната в 10 полицейски части.
Taser представлява електрошоково оръжие, използващо технология, която причинява нарушения на мускулната дейност. То е много ефективно спрямо хора, които имат висока устойчивост към болката и е въведено на въоръжение от силите за сигурност в Канада, САЩ, Хонконг и Япония. Използването му поражда противоречия, след като бяха разкрити редица смъртни случаи, причинени от Taser.
Според Оливър Спраг от британския клон на „Амнести интернешънъл“, цитиран от Би Би Си, само в САЩ от 2001 г. досега вследствие на използването на електрошоковото оръжие са загинали повече от 320 души. Освен това в Канада за изминалите пет години вследствие на употребата на пистолета са починали 43 души, като последният документиран случай е станал на 3 ноември т.г. в Калгари. Критики правозащитниците отправят и затова, че електрошоковите оръжия се използват и като средство за мъчения, прилагани срещу политически опоненти от някои режими.
_________(i)__________

Великобритания е по-плашеща от България
Официално България може да е най-корумпираната страна в ЕС, заявява Капка Касабова за предишния си дом, "но Великобритания е по-плашеща", пише във вчерашния си брой "Сънди Таймс".
Да разгледаме забележителностите. Аз живея в централния квартал на Единбург, наречен “Броутън”. Той е от онези квартали, където магазини за деликатеси, здравословни храни и независими търговци на вино са настанени в сгради от епохата на крал Джордж и се пъчат самодоволно през деня.
Нощта е друга работа, особено в петък, когато войнствени пияни орди от центъра се изсипват на “Броутън стрийт”. Ако не сте запознати с местните обичаи, бихте помислили, че минавате през бойното поле на малка, но мръсна война. Струйки урина криволичат по паважа, докато слаломирате между купчинки прясно повръщано, изхвърлени кутии от храна за вкъщи, омазани с кетчуп, и случайни оцелели, клатушкащи се в алкохолна мъгла на някой ъгъл, поливащи най-близката кашпа с цветя. На сутринта всичко е почистено отново.
Е, не всичко. В събота сутринта е нормално да минете покрай калабрийски ресторант и да видите, че безупречната му витрина е счупена. И на съседния бутик, и на съседното кафене. В неделя сутринта е нормално да намерите всички автомобили, паркирани на моята улица, със счупени странични огледала. Нормално е да намерите стъклената врата на сградата ми счупена, да я поправите, а след това отново да бъде счупена. Така си върви животът в нашия приятен квартал. И когато посред нощ чуя пъпчиви младежи да тръшкат вратата на входа долу отново и отново, аз съм прекалено уплашена, за да отида и да възразя. Когато видя момче да пикае на улицата, аз съм прекалено уплашена, за да кажа: “Ей, това не е обществена тоалетна.” През първата ми година във Великобритания бях достатъчно глупава да го правя и едва не ми разкървавиха носа няколко пъти заради гражданското ми поведение. Вече научих урока си. Просто се обръщам на другата страна, тръгвам по-бързо, преструвам се, че нищо не се случва. Това е британският начин, нали?
Откакто пристигнах във Великобритания преди четири години, всекидневните нападения с нож се умножават. Вече се страхувам от случайното насилие - и от подлото също. Ако видя хулиганчета да нападат някого, защото ги е погледнал “странно”, ще се намеся ли? Обзалагам се, че няма. И да, ще се мразя заради това.
Сега нека прекосим цяла Европа и да посетим съответствието на Броутън в централната част на София. Семейството ми има малък апартамент там. Районът е наречен “Белите брези” и сградите с балкони са наистина бели, въпреки че там брезите са малко. Това е скъп район и миналата година нашата сграда ни зарадва с престрелка между две банди наркодилъри. Оживената незаконна дейност обяснява скъпите коли, подредени по осеяните с дупки улици, пред салони за красота, зали за фитнес и магазини за дизайнерски мебели. Вечер жените си бъбрят на счупените пейки. През нощта бездомни кучета ровят в преливащите от боклук контейнери до паркирани беемвета.
България е официално най-корумпираната страна в ЕС. Гражданското общество е в пелени. Управляващата класа и органите на закона са инфилтрирани от организираната престъпност. “Другите държави имат мафия, заяви бивш шеф на контрашпионажа, но в България мафията има държава.” Някои гидове в София съветват да не се ходи в нощните клубове, посещавани от “бизнесмени” с повече от трима бодигарда. Тези мъже са наричани със събирателното име мутри и се отличават със слънчеви очила Gucci и дебели вратове.
Те може да владеят страната, но не са по улиците. Ако оставим настрана бездомните кучета, гниещия боклук и дупките по пътищата, аз никога не се страхувам да се прибирам у дома в тъмното от трамвайната спирка. Никога не се боя, че ще се натъкна на някой пиян, пикаещ във входа, или че някой ще ме наръга с нож, защото съм го погледнала странно. Стъклената врата на нашата сграда никога не е била счупена. Гневните тийнейджъри не носят ножове. Те порастват и стават мутри и тогава могат да носят оръжие. Бедната, корумпирана, посттоталитарна България е много по-безопасна за обикновения човек на улицата, отколкото заможната, цивилизована, постимперска Великобритания.
Защо става така? Заради алкохола, мисля. Алкохол, прекалено много пари и лоша хранителна култура. Средният беден британски младеж има достатъчно пари да си купува редовно пиене, нож, и най-новите модели мобилни телефони. Неговият български братовчед има семейство, на което да разчита, но никакви излишни пари. Той е зает да търси работа или как да емигрира. Унищожаването на публична собственост е губене на време за него. Освен това, в България практически всички с изключение на мутрите са бедни, но на практика никой не повръща по улиците.
Не че всеки хлапак тук е беден. Повечето от тях всъщност са твърде издокарани с марковите си тениски и дрешки за купон, докато не повърнат един върху друг. Великобритания може да се похвали с вековни гуляйджийско-пиянски традиции. Пиеш на празен стомах. Пиеш не, за да се веселиш, а за да забравиш кой си. Пиянската социопатия е норма. Защо не, това е почти очарователно. То ти опрощава всички престъпления, защото по времето, когато сте пияни, вие забравяте всичко, което е смисълът на упражнението.
И макар че хлапаците, които в петък вечер превръщат Единбург във вомиториум (в древния Рим специално помещение, където римляните повръщали, за да продължат да пируват - б.р.), не владеят страната, нито полицията и закона, те владеят нещо толкова важно като улиците. Улицата е мястото, където прекарваме много от своето време. И ако през нощите на уикенда улиците са военна зона, какъв вид на гражданското общество имаме? Евтино, с кучетата на самоомразата, които ръмжат в него.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Метателни оръжия са унищожили неандерталците  

"Бомбардировките" с метателно оръжие, извършвани от хора, са допринесли за изчезването на неандерталците, сочат резултатите от американско изследване, съобщава "Сайънс дейли". Промените във формата на кост вследствие на хвърлянето през рамо на предмети показват, че хората през каменната ера често са хвърляли камъни и копия, за разлика от неандерталците. Homo sapiens е владеел тази по-ефикасна форма на ловуване, заяви ръководителката на изследването Джил Роудс от Брин Мор колидж в Пенсилвания. Роудс и колегите й изследвали промените в раменната кост, за да установят кога хората са започнали да използват метателно оръжие.
Изследвания върху известни състезатели по хандбал и бейзбол показват, че честото мятане през рамо от ранна възраст е свързано с постоянна ротация на горния край на раменната кост към гърба на атлета, докато това не се отнася за хората, които не прекарват много време в хвърляне. "Тази ротация на костта се наблюдава единствено при хвърлящата ръка, така че когато става дума за фосили, разликата между дясна и лява ръка може да е знак, че с едната от двете се е хвърляло", поясни Роудс. За да потвърди тази хипотеза, нейният екип изследвал раменни кости от неандерталци и от Homo sapiens. Било установено, че преди 26 000 - 28 000 години, т.е. в средата на палеолита, мъже в Европа, които трябва да са били съвременници на неандерталците, са използвали метателно оръжие. Десните им раменни кости имали по-ясно изразена ротация към гърба в сравнение с левите им раменни кости, докато що се отнася до ръцете на неандерталците, подобна асиметрия не била забелязана.
"Тези хора от палеолита са правили нещо различно с ръцете си в сравнение с неандерталците", смята Роудс. "Най-ранните доказателства за използване на метателно оръжие са свързани с приспособление за хвърляне на копия отпреди 20 000 години", заяви съавторът на изследването Стив Чърчил от университета Дюк в Дърам, Северна Каролина.
Но още преди 100 000 години, преди Homo sapiens да напусне Африка, дялани камъни са започнали да приличат на появилите се по-късно върхове на копия и стрели. Това е накарало някои изследователи да спекулират, че метателните оръжия произхождат от Африка, а не от Европа или други места на планетата, където човекът се е заселил по-късно.

БТА, club

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


US-войниците в Ирак и Афганистан ще се предпазват с анти-снайперистки устройства  

22 ноември, 2008

Устройство, което е способно да засече местоположението на вражеските снайперисти, скоро може да влезе в арсенала на американските и британските войници, които се сражават в Ирак и Афганистан, съобщи британският в. „Дейли телеграф“.
„Ловецът на снайперисти“ се нарича EARS или Еarly Attack Reaction System (Система за бърза реакция при атака) и е проектиран от британския военен производител Qinetiq. Той се побира в дланта и тежи около 180 грама. Апаратът се прикачва към униформата и използва акустична технология, за да изчисли точната позиция, от която се стреля. За да изолира звука от изстрела, aпаратът използва четири микрофона и мощен микропроцесор. Системата разполага и с GPS.
В случай на престрелка EARS „докладва“ в слушалките на боеца разстоянието и посоката, от която идва неприятелският огън. Тази информация дава възможност да се избере оптимално прикритие от куршумите.
В условията на партизанска война умелите снайперисти могат да бъдат истински бич за редовната армия. Боецът, въоръжен с пушка с телескопичен мерник, може по всяко време да нанесе изненадващ удар от голямо разстояние и това го прави смъртоносен и често неуловим, още повече, ако битките се водят на труден терен като градската среда. Освен това поради поразяващата сила на съвременните дългобойни пушки шлемът и бронежилетката не могат да осигурят адекватна защита на рейнджърите, които патрулират пеша.
Според статистиката снайперисткият огън е отнел живота на 301 британски войници от началото на бойните действия в Афганистан и Ирак. Армейски главнокомандващи са на мнение, че EARS може да редуцира тези загуби.
Освен че предупреждава откъде идва опасността, апаратът може да изпрати данните за местоположението на вражеския снайперист на артилерийски и авиационни части, които с бърз удар да го неутрализират.
Системата е гъвкава и в разгара на битката може да разграничава вражеските изстрели от приятелските. Това е ценно качество, тъй като в объркването си боец от коалицията може да открие огън по позиция на свой боен другар. EARS може да работи и когато рейнджърите се придвижват с превозно средство със скорост до 80 км в час.
Точните възможности на апарата се пазят в тайна от съображения за сигурност, но според шефа на проекта Дон Щайнман обсегът на действие на устройството надвишава този на вражеските снайперисти.
ЕARS вече е бил тестван успешно в Афганистан.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


България произвежда незаконно автомати "Калашников", твърди руски оръжеен търговец  

20 ноември, 2008

Понастоящем 7-8 страни в света и в частност България се занимават с незаконно производство на автомати "Калашников", заяви днес високопоставен представител на руската компания за оръжейна търговия "Рособоронекспорт", предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.
По думите на директора за специални задачи Николай Демедюк "по света е налице пълно безобразие относно автоматите "Калашников", в частност те се фалшифицират в България". Той добави: "Американците разрешиха на България да построят завод в САЩ за производство на калашници и ги продават в Ирак и Афганистан".
В изявлението си на пресконференция в индонезийската столица руският оръжеен търговец подчерта, че няма да назовава поименно другите страни, които нелегално произвеждат "АК-47", "за да не ги обиди".

__________(i)__________

България продължава преговорите с Русия за производство на оръжия
Няма данни България да произвежда незаконно автомати "Калашников", обявиха представители на икономическото министерство и експерти по оръжията.
България води преговори с Русия за урегулиране на "лицензионните" взаимоотношения за производство на оръжие, съобщиха от икономическото министерство в отговор на изказване на Николай Демедюк, представител на руската компания "Рособероекспорт", в което той твърди, че в България се правят незаконно автомати "Калашников". Друго твърдение на специалиста е, че страната ни е построила завод в САЩ за производство на оръжия.
Министерството на икономиката и енергетиката и Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение не разполагат с данни, които да потвърждават изнесената в руски медии информация, че България или българска фирма,е свързана с производството на автомат "Калашников" на територията на САЩ, се казва в съобщението до медиите.
Категоричната позиция и на ръководството на казанлъшкото предприятие "Арсенал" е, че тези твърдения не отговарят на истината, допълват позицията си от министерството на Петър Димитров.
В САЩ, както и в България, производството на стрелкови оръжия е обвързано с получаване на разрешение за това от компетентните държавни органи. В България условията, при които се получава разрешение за производство на стрелково оръжие, са разписани в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси и правилника за неговото прилагане, се казва в съобщението.
"Арсенал" разполага с всички документи, необходими за да осъществява производствената си дейност- производство на стрелково оръжие, уверяват служителите на Петър Димитров. Въпросите, които се отнасят до интелектуалната собственост върху произвежданите изделия се регулират на договорно-правна основа между контрагентите и при наличие на спорове или разногласия по повод упражняването на съответните права по интелектуална собственост, въпросите се отнасят до компетентен съд.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Вдигат на приедестал МиГ-21  

19 ноември, 2008

Монумент на легендарния изтребител МиГ-21 БИС ще бъде открит с тържествена церемония в авиобаза Граф Игнатиево в петък. Монументът се посвещава на поколенията летци-пилоти и авиационни специалисти, свързани с неговата експлоатация в българските ВВС.
На 12 ноември 1963 г. се осъществява първият полет със самолет МиГ-21 в България. На тази дата през 2008 г. се навършват 45 години, през които изтребителят е бил гарант на въздушния суверенитет на страната ни.
За тържеството са поканени всички, които са имали професионален достъп до МиГ-21. Командирът на базата ген. Румен Радев очаква да присъстват около 200 ветерани, сред които и трима, от общо 12-те летци, които са докарали първите машини в България през 1963 г.
Самолетът е летял на всички 8 военни летища в България и продължава да бъде на въоръжение в авиобаза Граф Игнатиево. Това е една от причините той да бъде определен като самолетът-символ, наричан е още самолетът-войник, самолет-епоха и според ген. Радев си заслужава пиедестал. Монументът е издигнат пред новия щаб на базата и от него се усеща уважение и респект. Той е с номер 502 и е бил на въоръжение в авиобаза Узунджово.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


I'm too sexy for my gun (blondes)  

17 ноември, 2008

















Това са само красиви фотографии, но Pishtov.com предупреждава всички чаровни дами (и приравнените към тях):
дори и да сте захвърлили дрехи и задръжки, спазвайте правилата за безопасност и дръжте пръстчето си на спусковата скоба, а не на спусъка, докато наблюдавате целта.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Най-големият американски кораб, плавал в Черно море акостира във Варна  

Най-големият американски кораб, плавал някога в Черно море акостира във Варна и ще остане на няколко дневно посещение. На борда на Маунт Уитни работят 150 военни моряци и 150 цивилни. За седмица част от екипажа станаха и български военни моряци, които се обучаваха по програмата „Черноморско партньорство”.
Маунт Уитни е дълъг 189 метра и е широк 33 метра. На палубата му има хеликоптерна площадка и оръжие за всякакъв вид операции. Засега обаче флагманът на Шести американски флот е участвал само в мирни мисии. Сивата военна служба разнообразяват близо 40 жени моряци, които участват наравно с колегите си в обучения и не са привилегировани при изпълняване на тежки военни задачи.
Маунт Уитни носи името на известна щатска планина, а частица от нея се съхранява в специална витрина до входа на кораба. Пропускателния режим е строг, за да се качи екип на телевизията трябва да се опишат дори серийните номера на камерата. След гостуването си във Варна флагманът на Шести американски флот ще отплава към Босфора, а от там за Средиземно море и италианското пристанище Гаета, където домува кораба.

video

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Войната е оформила човешката еволюция  

15 ноември, 2008

Конфликтът с други групи е научил хората как да контролират агресията си и да си сътрудничат
Нова теория, цитирана от „Ню сайънтист“, хвърля светлина върху фундаменталния въпрос – защо воюват хората?

Според списанието преобладаващото мнение досега е било, че войната е продукт на съвременното общество. Всъщност може би е точно обратното – нашият напредък и еволюция всъщност се дължат именно на войната, тъй като тя е научила примитивния човек как да си сътрудничи с представители на своята група.

Теорията е била обсъждана в Орегонския университет на конференция относно еволюционния произход на войната. Масовата проява на агресия и сраженията са били част от човешкия живот от десетки, ако не и от стотици хиляди години, смята Марк ван Вугт, специалист по еволюционна психология. Според него войната вече е съществувала още по времето на приматите, които са общ прародител на хората и шимпанзетата. За това твърдение свидетелстват останки от ранните предшественици на човека, които носят върху себе си следи от рани, получени в битка.

Способността за групово смъртоносно насилие вече е била установена при нашите роднини шимпанзетата. Подобно на примитивните човешки ловци, те организират набези върху представители на собствения си вид, най-често в търсене на храна или в оспорване на територия. Тези схватки не приличат на съвременните войни, по-конкретно заради своята краткост и използването на превъзхождаща сила, с която се постига бърза победа и се намалява вероятността за нараняване и смърт.

Насилието срещу друга група сплотява общността

Това поведение не е типично за други примати като маймуните бонобо. Според учените агресивната войнственост на хората и шимпанзетата се корени в способността да се отделяме от групата и да ловуваме самостоятелно или с неколцина съмишленици.

Ако груповото насилие ни съпътства от зората на човечеството, логично би било то да е оказало влияние и върху нашата еволюция. Адаптирайки се към живот, в който голяма роля играе войната, мъжете са развили склонност да бъдат агресивни към хора от чужда група. От друга страна, това е дало и тласък на мъжката способност за сътрудничество в името на общото благо на собствената група.

При жените агресията се изявява по различен начин, смята Роуз Макдермот, специалист по политология в Станфордския университет. При нежния пол насилието по-често е вербално, а не физическо и най-често то е конкретно към някой човек, а не към група като цяло. От еволюционна гледна точка това се обяснява с факта, че мъжът физически е по-добре пригоден за водене на битка и следователно на него се пада задачата да води война и да извършва организирано насилие. С това се обяснява още защо груповото насилие от страна на жените става най-често в изцяло женска среда, като училища или женски затвори.

Сплотяващата роля на войната се е изразила и в експериментална игра, в която участници от двата пола е трябвало да влязат в ролята на държавни ръководители на измислени страни.

Учените установили, че мъжете били по-склонни от жените да отделят средства и усилия за общността си, но само когато тя била в конфликт с друга държава.

При експеримент със състезатели по крикет се установило още, че когато те се съревновават и побеждават отбори от други градове, рязко се повишава и количеството им на тестостерон. Обратно, когато състезанието било между местни отбори, не се наблюдавало толкова рязко покачване на хормона. Обяснението е, че в процеса на еволюцията нашата агресия се е култивирала по такъв начин, че да не заплашва взаимоотношенията на хората от една група, а да помага в борбата с външни врагове.

Агресивните инстинкти невинаги са добре дошли

Друго заключение, до което са стигнали учените, е, че жените се справят по-добре, когато трябва да се поддържа мирът в групата, но мъжете са по-успешни миротворци, когато става въпрос за взаимоотношения между различни общности.

Изследвано е било и какво е поведението на човек по време на война. В съвременния свят конфликтите се водят с високотехнологични оръжия и сложни стратегии. Битките с ракети, танкове и авиация са твърде далеч от ръкопашните схватки на нашите предци. Въпреки това хората все още са склонни да се сражават, водени от древни инстинкти, които не са най-добрият съветник. Един от тези инстинкти е самоувереността, породена от численото превъзходство, смята доктор Доминик Джонсън от Единбургския университет. Изследователят провел експеримент със симулационна война и установил, че хората често преувеличават шансовете си за победа. Тази самоувереност ги карала да са по-склонни към атака. „Така в условията на реална война един пълководец, който провежда военен парад, може да си създаде твърде нереална оценка за превъзходството на своята армия.“

Човешкият напредък е променил и самата психология на боеца, смята Ричард Рангъм от Харвардския университет. Днешните войници не взимат сами решенията на бойното поле, което ги прави по-предпазливи. В примитивните войни хората са участвали не заради заповеди, а заради желанието си да се бият, твърди още Рангъм.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Руският военен флот - стар, но смъртоносен  

Руският боен кораб “Москва” е излязъл от корабостроителницата преди 25 години и това личи: електронните конзоли напомнят музейни експонати, а корпусът му е покрит с дебела кора от пластовете боя, нанасяни при многобройните ремонти. Слабостите му отразяват редицата проблеми на руския военноморски флот, които отново привлякоха вниманието след трагедията с ядрената подводница, в която загинаха 20 души.

Външността обаче може и да заблуждава. Под палубата на крайцера “Москва” са скрити 16 управляеми ракети “Базалт”, които се движат със скорост, по-висока от скоростта на звука и могат да нанесат удар на самолетоносачи, отдалечени на 500 километра. “Москва” - флагманът на Руския черноморски флот - символизира руския военен флот изобщо: въпреки че с лека ръка може да бъде отписан като вехто ръждясало корито, той още крие в себе си чудовищна мощ.

Боеспособността на военноморския флот сега е по-важна от когато и да било от Студената война насам, тъй като Кремъл го използва, за да проектира преоткритата самоувереност на Русия далеч отвъд териториалните й води, изправяйки го лице в лице с бойните кораби на НАТО. “Смятам, че ни уважават”, отговори капитанът на “Москва” Игор Смоляк, застанал пред 130-милиметрово оръдие на носа на крайцера, на въпрос на група журналисти какво мислят на Запад за кораба му. “Отнасят се с респект към флага, кораба, а следователно и към страната ни”, заяви той при посещението ни в края на септември.

Обект на насмешки
Когато Русия прати тази година атомния ракетоносен крайцер “Петър Велики” до Венецуела (първите подобни маневри близо до американски брегове от Студената война насам), Вашингтон го удари на присмех. “Много интересно как са намерили кораби, които да пратят чак до Венецуела”, отбеляза саркастично говорителят на американския Държавен департамент Шон Маккормак.

Шегите не са съвсем неоснователни. Години след като Съветският съюз престана да съществува, финансирането на флота пресъхна почти напълно. Строежът на нови плавателни съдове беше оставен “на изчакване”, а съществуващите бяха зарязани да гният в пристанищата поради липса на гориво. Единственият повод светът да си спомни за Руския военноморски флот, беше трагедията с потъването през 2000 година на руската подводница “Курск” и смъртта на 118 души в нея.

Споменът за това нещастие беше възкресен на 8 ноември, когато 20 души загинаха от задушаване с газ в руска ядрена подводница, участваща в учения в Тихия океан. “Загубихме 15 години”, каза капитан Игор Дигало, помощник-командир на руския военноморски флот, докато “Москва” пускаше котва в украинското пристанище Севастопол, където е разположен Черноморският флот. “Бойните кораби не са танкове. Те са много по-сложни машини и изискват съответните грижи”.

Възрастта не е порок
Военни анализатори обаче твърдят, че във военноморските сили е важна не възрастта на кораба, а какво се крие във вътрешността му. Офицерите на крайцера “Москва” (който при пускането си на вода през 1983 година се е казвал “Слава”) твърдят, че електрониката, сензорите и въоръжението му постоянно се осъвременяват. Той е един от трите ракетни крайцера от този клас в руския военноморски флот и бъка от оръжия, включително бомби за борба с подводници, зенитни ракети, шестцевни зенитни оръдия “Гатлинг”, торпеда и палубен хеликоптер.

“Благодарение на ударната му оръжейна мощ, в НАТО наричат “Москва” “унищожителят на самолетоносачи”, казва капитанът. Ник Браун, главен редактор на специализираното списание “Джейн’с интернешънъл дифенс”, отбелязва, че възрастта на руския флот не означава непременно, че той не е боеспособен. “Всичко зависи от това как е бил поддържан”, посочва той в коментар. “Най-старите американски крайцери клас “Тикондърога” датират от началото на 80-те години на миналия век и в тях има още много хляб, отбелязва той. Не съм сигурен, че същото може да се каже и за Черноморския флот, тъй като поддръжката и модернизирането му са извършвани малко напосоки. Което не значи, че флотът е безкрайно морално остарял, той все още е могъща бойна сила”, добавя Браун.

Жестоко съперничество
По официални данни днес Руският черноморски флот разполага с около 50 бойни кораба и други съдове, към 80 самолета и хеликоптера и около 13 000 военнослужещи. Обещани са му и по-нови кораби, тъй като Русия харчи за военната машина част от грамадната сума, натрупана в годините, когато цените на петрола бяха високи.

Президентът Дмитрий Медведев нареди на министерството на отбраната да подготви програма за изграждане на самолетоносачи и атомни подводници, като уточни, че сега цената не е толкова важна. Офицерите от Черноморския флот знаят, че трябва да са в бойна готовност, тъй като противникът е все по-близо.

През август на “Москва” беше поставена задача да проследи кораби на НАТО, изпратени веднага след руско-грузинската война. НАТО заяви, че корабите на алианса доставят хуманитарна помощ на Грузия, но Русия възприе това като посегателство върху сферата й на влияние. Дори и в базовото пристанище, което украинското правителство (кандидат за членство в НАТО) с неохота предлага под наем на Руския черноморски флот, военната мощ на Запада трудно може да се пренебрегне. Докато “Москва” беше на пристан в Севастопол, американският изследователски военен кораб “Патфайндър”, поканен от украинските военни, изпусна пара и отплава в открито море.

Ройтерс, e-vestnik

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Не се изтегляме от Ирак, гонят ни  

Демократите на Барак Обама вече няма да плащат безплатния обяд на българските рейнджъри
Огромна грешка изрече премиерът Сергей Станишев тези дни. Според него БСП е на път да изпълни предизборното си обещание и да изтегли българските военни от Ирак.
Неистината е в това, че просто няма нова резолюция на ООН, с която да се предлага на многонационалните сили да останат в страната на Саддам Хюсеин.
Иначе ние щяхме да си стоим там десетилетия - по много обясними причини. Републиканецът Джордж Буш и неговата администрация години наред поддържаха логистично българските контингенти в различните точки на Ирак. Това ще рече, че ни хранеха, транспортираха и помагаха с оръжие и бойни машини. Неща, които се изразяват в стотици милиони долари през изминалите пет години в Ирак.
След атентата в Кербала, където загубихме 5-има бойци, и дългите боеве за защитата на кметството в същия град американците склониха да ни търсят по-лесна служба (на войнишки език - скатавка). Пратиха ни първо да пазим бежанци в лагера "Ашраф", а после затворници в Багдад. И то все от вътрешната страна. Т.е. американците ни пазеха от външните агресори.
През всички тези години ние бяхме братя и се ползвахме с възхищението на управляващите в САЩ. Във всяка една реч на щатски висш администратор задължително бивахме похвалени.
Идването на власт на демократа Барак Обама обаче конкретно ще повлияе и на отношенията между американската и българската армия. Ние пак ще си останем братя по оръжие, но по-големият вече няма да храни по-малкия.
Според премиера Станишев за пет години нашата държава е похарчила за контингента в Ирак 155 343 000 лв. Голямата част от разходите обаче били за сметка на Многонационалните сили. А колко точно са похарчили американците за нашата издръжка, не е ясно - американците са възпитани и не говорят за пари. Поне за тези пари.
Българските военни започнаха мисията си в Ирак през 2003 г. На няколко пъти имахме възможност да прекратим участието си там, без да предизвикаме никаква негативна реакция от страна на САЩ.
Останахме обаче,

защото имаше какво да се консумира

Най-вече доверие и приятелство. Предстоеше ни и приемане в Европейския съюз, а САЩ винаги са били фактор и в Европа. Очаквахме да ни махнат и визите, но тук явно ще почакаме още.
Най-сигурно мисията можеше да бъде прекратена на 22 февруари 2006 година. Тогава обаче изведнъж БСП застана твърдо зад предложението да останем още една година в Ирак. Вярно, на съвсем други позиции, но пак в Ирак - страната, която според червените трябваше да напуснем незабавно. После годината се удължи с още една и още - та така до 31 декември т.г.
Премиерът Станишев се опита да обясни стратегията на правителството с това, че са искали да постъпят "не безотговорно". Какво обаче да кажем за онзи безотговорник Сапатеро, който обеща, че ще изтегли войските от Ирак. Стана премиер и го направи. Пък и той е представител на левицата.
И нещата щяха да си вървят в тази посока, но новото ръководство на Белия дом вече говори, че ще изтегли всичките си войски от Ирак до 2011 година, като това ще започне да става поетапно от следващата. И на фона на тази картина правителството "Станишев" гордо заяви, че е решило да се оттеглим.
Направи и безумен отчет за изминалите пет години - през това време българските военни са участвали в 97 граждански проекта на Многонационалните сили на обща стойност 2 675 890 000 долара. Българският контингент е помогнал за лечението на 250 иракчани, повече от 1400 души от два батальона на Ирак са получили военна подготовка. Ще се доставя и техника, включително и във военната област. Политическата ситуация в Ирак сега е несравнимо по-стабилна, голяма част от контрола е в ръцете на иракските институции, анализираха нещата червените представители във властта. Така на Коледа 155-те бойци, които охраняват затвора "Кропър" до Багдад, ще се завърнат в България.
Същевременно в България върви друго набиране на бойци за Ирак. Около 30 момчета са подали заявления да кандидатстват за

частни охранители в Ирак

Две са американските фирми, които търсят и наемат такива хора срещу заплата от 4000-4500 долара на месец. На повечето от тях се обяснява, че ще работят по охрана на обектите, които се строят в момента из цял Ирак. Те ще изпълняват функциите на американските войници, които в момента пазят, докато частни фирми строят нови училища и болници.
Официална статистика колко българи ще отидат в частната американска армия може да се вземе само от ДАНС, тъй като агенцията дава сертификати на хората, решили да заложат живота си срещу няколко хиляди долара. Използва се именно тази агенция, тъй като в нейната структура се вля и ВКР, което казва кой е добронадежден за такава работа.
Поредното доказателство за това, че премиерът не каза истината, е изказването на военния министър, според когото бюджетът на България за мисии в чужбина за 2008 година е бил 91 млн. лв., като за 2009 г. той се запазва същия. Ако беше планирано изтеглянето ни от Ирак, защо парите са същите? Или планирано се оказа изгонването ни оттам. Май истината е, че Станишев не изпълнява предизборно обещание, а започва предизборна кампания.
Диян Моркин, segabg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Калашников не получил дори копейка за автомата  

14 ноември, 2008

Оръжието невинаги е разглеждано с възхищение. Но като всяко дело, плод на човешкия ум и изобретателност, предизвиква интерес. Още повече когато оръжието се нарича калашников и историята му е свързана с редица човешки съдби.
На 10 ноември Михаил Калашников, създател на известните руски автомати, отпразнува 89-ия си рожден ден. Инженерът сподели, че се чувства "щастлив", че е създал оръжие за отбраната на родината си и то продължава да служи на тази кауза и да се развива. Михаил Калашников, който е един от най-известните руснаци в света и най-награждаваният в родината си от представителите на всички власти, не е получил почти нищо за изобретението си, използвано от армиите на 50 страни.
Руският модел автомат "Калашников" е най-масовото стрелково оръжие в света. Прототипът му е немският "Щурмгевер", всяващ страх и възхищение из руските редици през Втората световна война. Създателят му е Михаил Калашников, чиято идея за оръжието дошла, докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел през войната. В сравнение с автоматите, използвани през Втората световна война, е по-лек и компактен. Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност и простота на боравене. По-късно конструираният автомат АК-47 (Автомат "Калашников", образец 1947 г.) е използван от целия източен блок по време на студената война, а и е обявен за основна пушка на армията на СССР, както и на всички държави от социалистическия блок.
Животът на Калашников, както и на едноименното му изобретение, са подробно изложени в Музея на Калашников в град Ижевск в Русия, който отваря врати през 2004 г. Музеят е подарък по случай 85-годишнината на руския инженер и за построяването му са били необходими $8 милиона. Сред спонсорите са както руски компании, така и немски, унгарски, беларуски. Музеят на Калашников е единственият по рода си в Русия, посветен на историята на малокалибрени оръжия. Експозицията запознава посетителя с живота и работата на Калашников, както и с гама от негови модели оръжия, многобройни дипломи, свидетелстващи за професионализма на руския инженер, бюрата, на които е творил, листата, на които е чертал. На входа на музея ви посреща бронзовата скулптура на Михаил Калашников, направена от Владимир Курочкин.
Калашников винаги е проектирал и експериментирал
Той е роден на 10 ноември 1919-а в малко селце в Алтай и през 1930 г., когато навършва 11 години, е депортиран от режима на Сталин. Едно от 18 деца в семейството, Калашников се отличава с интереса си към всякакъв вид машини и борави майсторски с техниката. Щом нещо се повредило, той взимал инструментите на баща си и го поправял тайно на тавана. Калашников завършва 9 клас и развива умение да рисува, а по-късно работи по ремонта и поддръжката на железопътни съоръжения. Благодарение на тази служба руснакът добива широки познания в областта на техниката. През 1938 г. Калашников е записан в Червената армия. Първото му изобретение е, както той сам го нарича, "джаджа" за TT пистолет, която увеличава ефективната стрелба. TT пистолетът бил единственото оръжие на танкистите по онова време. Всъщност легендарният руски автомат калашников е създаден през 1947 г. Съветската армия е въоръжена с АК-47, а Калашников е получил сталинска награда за изобретението си. Българският производител на руския автомат е "Арсенал", който се намира в град Казанлък. По време на студената война "Арсенал" снабдява пазарите на оръжие в Близкия изток, Африка и Централна и Южна Америка. Днес заводът произвежда редица модификации на руския модел автомат, които тази година отбелязват 61-годишнината си.
Евгения Минева, standartnews
Михаил Калашников става днес на 89 години

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Екзоскелет в помощ на военните  

13 ноември, 2008

Не вярвам да сте пропуснали един от големите тазгодишни летни кинохитове – “Iron Man”. Създаден по мотиви от супер популярната серия Marvel комикси със същото име, той разказва историята на гениалния изобретател Тони Старк. За да се измъкне от плен, той създава ултимативно оръжие – брониран костюм, който му дава уникални способности – бързина, супер сила, огромна огнева мощ и дори му позволява да лети. Макар визията на създателите на комикса да изглежда просто като поредната забавна фантазия за супер герои, оказва се, че тя може би не е чак толкова далече от реалността.

Идеи от природата
Всъщност на научен език мега костюмът на Iron Man се нарича „екзоскелет”. На практика терминът е по-скоро палеонтологичен, отколкото инженерен – за пръв път той е употребен от учените, които изследват изчезнали от лицето на планетата организми, живели преди повече от 550 милиона години. Буквално преведена, думата означава „външен скелет”. Оказва се, че при първите си еволюционни „експерименти” за изграждане на опорна структура Майката Природа е започнала така да се каже „отвън-навътре”, създавайки редица същества, чиято скелетна обвивка е била извън тялото им.
Днес много изобретатели се опитват да приспособят тази идея така, че тя да бъде в помощ на хората с опасни професии. Специално военните (за които една подобна машина би означавало сбъдването на отколешната им мечта за супер-войник) вече над 40 години инвестират средства и усилия в създаването на жизнеспособна екзоскелетна технология. Понастоящем най-близко до конструирането на реален, действащ прототип, който би могъл да се произвежда серийно, е една малка компания от Юта на име Sarcos. За перспективността на разработения от тях XOS може лесно да се съди от факта, че макар да съществува от 1983 г., съвсем наскоро тя беше закупена от военния гигант Raytheon.

Истинският Тони Старк
Бащата на тази идея се нарича Стийв Якобсен. Както той сам се шегува, неговата научна и творческа биография му отрежда ролята на нещо като Уили Уонка на роботиката. За 35-годишната си кариера той има зад гърба си невероятни проекти – от 80-тонни механични динозаври, създадени по поръчка на популярното студио Дисни, до фонтаните на едно от най-емблематичните казина в Лас Вегас – Беладжио. През 80-те години на миналия век Стийв Якобсен основава малка компания (Sarcos), която изпълнява ролята на отдел за разработка и развитие към университета в Юта, където той е дългогодишен преподавател.
През 2000 г. Sarcos кандидатства за финансиране от DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) – поделение на Пентагона, инвестиращо средства в научни разработки с потенциално приложение в областта на отбраната. Макар през последните 40 години редица компании да са се опитвали да създадат нещо подобно, именно проектът на Sarcos привлича вниманието на военните. Той обещава да създаде първата жизнеспособна комбинация от изкуствени „мускули” и достатъчно добра система за контрол, която да има реално практическо приложение. При все че пред създателите на XOS все още стоят редица научни и инженерни предизвикателства, екзоскелетната структура на Якобсен и екипа му е първата разработка, която дава надежди, че в най-близко бъдеще границата между фантазия и реалност ще може да бъде прекрачена.

Създаването на Железния човек
Според самия Якобсен първата голяма задача, пред която се изправя екипът му, е проектирането на достатъчно проста, надеждна и ефективна система за контрол, с чиято помощ оператора да управлява костюма. Следвайки максимата, че гениалните решения обикновено са най-простите, Якобсен решава да заложи на нещо съвсем елементарно – механика на управление, подобна на тази, когато възрастен учи малко дете да танцува. Става дума за “похвата”, при който малчуганът стъпва върху краката на по-големия си партньор и така, държейки го за ръцете, усвоява необходимите движения.
Именно в това се състои идеята на принципа за контрол, приложен от Якобсен – той залага на колкото се може по-малко на брой точки на контакт (ръце и крака). Изхождайки от разбирането, че дори минимално съпротивление от страна на системата за управление бързо би уморило пилота, Якобсен и екипът му успяват да разработят специален механизъм. Той се състои от сложна система, включваща хидравлични клапи и сензори за движение. Крайният резултат е екзоскелетна структура, която до такава степен се управлява „без усилие”, че позволява на пилота си да вдига и мести тежести от порядъка на 90-100 килограма в продължение на часове, без дори да се задъха.

От идея към практика
Първият разработен прототип на XOS вижда бял свят през 2002 г. Той е съвсем елементарен и дори не разполага със захранване – екипът просто иска да се увери, че всички компоненти на екзоскелета ще си взаимодействат така, както е предвидено. През 2003 г. основните усилия са насочени към разработването на хидравлично усилени системи за задвижване, които да изпълняват функциите на механични мускули. Подходът на Якобсен далеч не е революционен. Нещо повече – той има и доста противници. Някои от независимите експерти, наблюдавали демонстрацията на първия прототип, дори твърдят, че използването на хидравлично задвижване ще доведе до провал на проекта. Според тях това би направило костюма твърде „жаден” за енергия и съответно прекалено неефективен.
Въпреки това Якобсен не се предава и твърди, че е намерил решение за заобикаляне на енергийния проблем. Макар че ученият отказва да се впуска в подробности, той уточнява, че създадената от него система консумира енергия, само когато костюмът се движи, но не и когато е в покой, което го прави по-икономичен.

В търсене на енергия
Въпреки че първият работещ XOS прототип постига впечатляващи резултати и позволява на оператора си да повдига и мести солидни тежести, той все пак все още не изпълнява пълния списък с изисквания, които финансиращата организация DARPA е поставила през Якобсен и екипа му. Основният проблем все още остава захранването. Тъй като понастоящем екзоскелетът не може да превърне пилота си в Херкулес или да го накара да се движи със скоростта на светлината (още по-малко да му позволи да лети), за момента създателите на XOS му отреждат ролята по-скоро на „работно муле”, отколкото на войн. За да отговаря изцяло на нуждите на армията, силите на реда или на пожарните служби, XOS трябва да изпълни едно основно условие – да се сдобие с автономен източник на енергия. С тази задача вече се занимава отделна изследователска компания, която се опитва да създаде прототип на самостоятелно захранване. То ще позволи на XOS да работи много часове без зависимост от външни източници на енергия. Успоредно с това Якобсен и екипът му са съсредоточили част от усилията си в сходна насока – опити да се намали енергийният „апетит” на XOS .

Все пак създателите на екзоскелета са оптимистично настроени. Според тях всеки от тези проблеми е преодолим, а реално приложение на XOS те виждат и в момента. Свързан към захранване, осигурено от определено превозно средство (автомобилен акумулатор или стационарен генератор), “скелетът” би могъл да улесни и ускори неимоверно процеса на товарене и разтоварване при военна операция. Например обслужването на военни хеликоптери, зареждането им с боеприпаси и други прекалено трудни за обикновения човек дейности.

Драгомир Дончев, hicomm
Робокоп - на щат в американската армия

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Мария Гроздева бяга от България заради студено стрелбище  

Българската гордост в спортната стрелба Мария Гроздева ще бъде принудена да тренира в чужбина през следващите няколко месеца. Причината за това е фактът, че стрелбището за малокалибрено оръжие в школата на "Чавдар" в София, което тя използва, не се отоплява през зимните месеци. По тази причина двукратната олимпийска и седемкратна европейска шампиона ще се подготвя зад граница. "През следващия сезон планирам участие в четири състезания за Световната купа, както и в няколко други по-силни надпревари", призна Гроздева по време на пресконференция, на която присъства и нейният треньор и съпруг Валери Григоров.
Тя добави, че не приема за провал петото си място от олимпийските игри в Пекин през изминалото лято.
"На финалите за Световната купа постигнах максимума, тъй като не бяха готова за едно от първите две места. Радвам се, че участвам в това най-силно състезание за стрелците от 1989 година, като съм пропуснала само един турнир. Дано да имаме всички условия за нормална подготовка и през следващата година, за да бъдем на най-високо ниво", допълни Гроздева.
За първи път ДАМС ще премира успехите на финали за Световната купа в стрелбата, като постижение от световно първенство.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Не е имало пожар на руската подводница  

11 ноември, 2008

Не е имало никакъв пожар на атомната подводница „Нерпа“, на която загинаха 20 души по време на изпитания в Японско море, заяви помощник на главнокомандващия на руския ВМФ Игор Дигало. „Официалната версия е несанкционирано включване на аварийната противопожарна система. За никакъв пожар не става дума“, каза официалният представител на руския военен флот.

Интерфакс, bgnes

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.