- BlueGunBlog -

Зная, че за мнозина, особено по-възрастните сред нас, въпросът изглежда обърнат - те се питат по-скоро "морално ли е съществуването на наемна армия", наричана за благозвучие "професионална".

Та всеки, който има "мъжко сърце" и пр. "е длъжен с оръжие в ръка да защити Родината си, когато тя го призове!". Да, така са ни учили.

Искам дебело да подчертая, че тук коментарът по отношение на Българската армия е съвсем косвен, той е повод да говорим за принципите. В почти всички проучвания през последните 15 години при измерването на рейтингите на институциите доблестната Българска армия винаги е в челото на одобряваните институции.

Без в никакъв случай да претендираме за изчерпателност, ще се опитам да посоча няколко доминиращи особености на наборната армия, по-скоро от социологическа, от човешка гледна точка, а не според текста на Устава.

Най-напред наборната армия е "всенародна". Ако си се родил с определени природни белези (пол), то ти неизменно влизаш в списъците на армията. И стоиш в тези списъци почти през целия си съзнателен живот.

Второ, армията с нищожни изключения, е "мъжка". "Под знамената" се свикват само лицата от мъжки пол.

Трето, армията в "нормалния си вид" (т.е. когато няма някакво извънредно положение) мобилизира само хора на определена възраст.

Четвърто, армията обучава почти всички тези хора, т.е. млади мъже, на поведение по време на евентуална война. Учи ги да използват различни оръжия за унищожаване на човешки животи, понякога - за масово унищожение.

Правя всички тези уточнения, защото те изглеждат дотолкова естествени, че си струва да поразсъждаваме за тях. И понеже по-голямата част от населението са жени, а най-младите никога няма да разберат какво представлява армията, рискувам да предизвикам учудване у мъжете в зряла възраст с повтаряне на очевидното.

Но очевидно ли е то?

Първото, върху което се гради една наборна армия, е всеобщото убеждение, че "гражданинът Х" (а защо само "мъжът Х" ще уточним по-долу) дължи защита на родината си, дължи и години от живота си, и ако трябва - самия си живот. И - естествено - щом врагът ще дойде с оръжие, трябва да бъде и посрещнат с оръжие, ерго, трябва да се обучим как да боравим със средствата за защита. Разговарял съм с много командири - и генерали, и капитани. За всички тях основно огорчение в работата е било, когато е трябвало да мотивират войници, които хич, ама хич не са смятали, че мястото им е "зад портала на казармата". Да обучават хора, които меко казано, искат "да се скатаят" незабавно от служба.

Ако трябва да задълбочим това разсъждение, можем да обобщим, че превръщането на Българската армия от наборна в професионална е своеобразно "организирано отстъпление". Просто защото не вярвам, че някой от "набор 1995" изобщо ще отговори на призовката си за армията. Младите вече знаят достатъчно. Ще попитат: Какви врагове - съюзниците ни от Турция, Гърция и Румъния?! Или омаломощената Сърбия? Или пък Македония?! Кой ни заплашва?

Или пък - на какво ще ме учите в тази армия? Да сглобявам автомат? Да копая окопи? Абе вие в кой век живеете - да не мислите, че наскоро е убит ерцхерцогът Фердинанд? И милиони ще се избият, понякога направо с щикове? А кой си мисли че може да ни прати на война?! В името на какво - на защита вилите в Драгалевци?

Какви окопи, какви автомати?! Войните днес се водят преди всичко от авиация. Но аз не бих поверил машина за 20 милиона долара на не-професионалист, на наборник. Нито пилотирането, нито поддръжката. Е, война днес се води и по суша, предимно от артилерия и бронирани машини. Но кой ще се научи на нещо задълбочено на управлението им за няколко месеца, или дори година?

Тук е другата уловка. Да, излизат нови технологии, нови оръжия. Как се обучават на тях "човекоединиците"? Ами викат ги запас. Те подлежат на служба до дълбока старост. Не мисля, че българският бизнес ще позволи качествените му хора да бъдат откъсвани своеволно от производството. А колкото повече умения, особено технически има един мъж - толкова е по-ценен за армията. И щеше да се стигне единствено до повечко корупция.

Второто, което никой никога дори не си даде труда да обясни, е защо в армията на Р България редовна служба дължат само лицата от мъжки пол. Това е класическа форма на дискриминация по полов признак. Логиката, въз основа на която това възниква е ясна - "мъжете са по-висши от жените, затова и само те могат да гласуват.

Следователно и те имат задължението да защитят страната си". Но слава Богу, от има-няма 100 години жените имат съвсем равни избирателни права. Всъщност в модерното военно дело, когато не се иска толкова физическа сила да се носи тежката кремъклийка или сабя, възможните умения на мъжете и жените са на практика изравнени. И откъде накъде младите момчета дължат на държавата си вярност, години от живота си или задължението да убиват, а момичетата - не? Ако Законът за всеобщата военна служба задължава група хора, само защото са мъже, защото са синеоки, защото са цигани или пък са с ръст над 180 см височина - то той е дискриминационен. И противоконституционен. Останалото са мъжки пиянски приказки за превъзходството на мъжкия пол (след още две уискита ще са за "превъзходството на бялата раса"").

Трето. Армията, както беше устроена досега, вземаше данните за раждането на едно момче, следеше адресните регистрации, и при навършване на определена възраст привиква младите мъже на медицински прегледи. Нормално е самата институция да преценява здравето им, да му мислят ТЕЛК, ако министър Масларова, която плаща социалните осигуровки, реши, че е нужна повече достоверност на медицинските изследвания... И овластени офицери разполагаха с правото да предопределят съдбата на почти всяко българско момче. Да го пратят за най-малко 2 години на което си искат в България място, а понякога и за 3 - във флота. Да изпратят човек с висше образование примерно в строително поделение, където примерно 80% от личния състав не знае елементарен български...

Но най-важното тук е прекъсването на образованието на по-интелигентните.
Двете години служба се дължаха в най-блестящата възраст (18-20 г.), когато усвояването на различни науки става най-лесно! Не беше предвидено това фамозно обучение да се съобрази с индивида, с най-доброто за неговото развитие.

Четвърто. По-горе се спряхме защо младите хора няма да служат повече. Но и обучението в армията е напълно безполезно, така, както беше осъществявано. Не искам да критикувам доктрината на армията ни, но онова, което са научили българските мъже си е чисто загубено време и много, много потрошена "народна пара". Не вярвам, че някога вече на който и да е българин му се налага да защити страната си с автоматично оръжие. С пушка. При всички войни, които са били водени в миналото, генералните щабове са планирали жертви. Но тези "планирани жертви", примерно 15% от изпратената на война армия, вече са свръхнеприемливи!

Никой вече няма да отиде като в скотобойна срещу дъжд от куршуми. ЗАЩО? - ще попитат младите. За родината! - ще отговорят политиците. И младите ще се върнат, и ще претрепят от бой същите тези политици. Това е била мечтата на левите интелектуалци между двете световни войни (спомняте си Вапцаров - "В заводите Круп днес отливат гранати..."). Онова, което българското общество сякаш не схваща достатъчно ясно, че се е случило в 21 век, е както пълния триумф на "дясното" по отношение на идеята за частната собственост и свободната инициатива, така и пълният триумф на "лявото", що се отнася до човешките права и антимилитаристичните настроения. В Европа дори "лявото" доминира. Никой вече не може да си позволи гневни тълпи младежи, както през 60-те години. Както когато френските студентите са натирили дьо Гол, а американчетата са си горели призовките на митинги във Вашингтон. И тогава в Щатите са разбрали окончателно, че наборната армия е умряла работа.

Може би дамите не разбират какво е военен ред. Да, ако има армия, трябва да има абсолютен ред, абсолютно гарантирано подчинение. Това означава ако получиш пряка заповед, да я изпълниш веднага, и после - ако искаш - да я оспорваш. Означава ако си водач на танк и получиш пряка заповед, да минеш с танка през родната си къща и да убиеш майка си, която отказва да излезе, пък после се оплаквай на по-висшия командир ако искаш! Такъв е военният ред. Той предвижда други хора напълно да разполагат с тялото и живота ти. Да не разполагаш с никаква лична свобода по време на служба.

Вижте и още нещо. В англо-саксонската традиция, където армиите най-често са наемни, най-низшият военен чин е наречен "private", т.е. - личност, частно лице. А при нас е "редник", просто един от редицата (на руски - рядовой), просто усещане за лесна заменяемост, една крачка до идеята за пушечно месо. Но вече няма идея, заради която младежите от цивилизованите страни да се подчинят на заповед и мобилизация, която ще ги изпрати на заколение.

Българската армия е харесвана, дотолкова, доколкото е победила при Одрин и Сливница. Но не заради гарнизоните в Елхово и Звездец. Всички се възхищаваме от победата. Но някои не са склонни да се разделят със свободата, други - с комфорта си.

Още от древността основен белег за цивилизованост се е смятала не технологията, а социалното устройство. По-развитите държави са имали армии, почти винаги - наемни; имали са и роби. Хора, чиито тела и живот са били подчинени на други. Днес мнозина вярват, че цивилизацията не се е развивала нагоре, а че сме забравили огромните знания на "предците". Ако не се лъжа и в разказите си за Атлантида Платон не се смущава от робството като част от обществените отношения.

Аз съм сигурен, че няма да минат и 2 поколения, и идеята за наборна армия ще изглежда на младите хора точно толкова неморална, колкото и идеята за робството...
В-к Дума