- BlueGunBlog -

Каква е същността на несмъртоносните оръжия?
Оръжието исторически винаги се е възприемало, като средство за силово решаване на конфликти и затова главното му предназначение е било да убива, наранява и да сее смърт.
Но през втората половина на миналия век по ред причини от политическо, етическо и морално естество, тези характеристики на част от оръжейните системи претърпяваха изменения в посока намаляване смъртоносният ефект.
Решаването на конфликтни ситуации да става със средства, които не нанасят трайни увреждания, но са в състояние да елиминират временно агресивният фактор.
Несмъртоносните оръжия са наложени от практиката на правоохранителните органи, когато масовите прояви и агресивно поведение на тълпите стават неудържими и властите не могат да си позволят да използват смъртоносно оръжие. В същността си, те са начин за въздействие от достатъчно мотивирани хора върху маса, която се опитва да руши и дава израз на гнева си.
По начина си на действие тези оръжия се разделят на системи на:
Контактни – с непосредствено въздействие на целите при осъществяване на допир или от съвсем кратки дистанции, като се използват механични елементи с ограничена енергия, които предизвикват силни болеви усещания и електрическа енергия – разряд с нисък потенциал и високо напрежение, който има същия ефект.
Безконтактни – различни химически елементи, които имат силно раздразващо въздействие върху гърлено-носовите рецептори, зрението, а също така и нервно-паралитично действие. В тази група влизат и средствата, които имат и силно светлинно, акустично и топлинно излъчване и временно неутрализират всички възприятия.
В последно време, започва разработката и развитието на самостоятелни, отделни системи, изстрелващи само несмъртоносни проектили – търсеното решение е да се изстрелват снаряди с по-голям обем и маса, отколкото при стандартните оръжия, за да се достигне по-бързо искания ефект.
Другото направление за постигане на същият ефект са електрошоковите уреди - като се започне от т.нар. стоп палки, които при допир със съответното лице, предизвикват токов удар с много високо напрежение и съответно с нисък електрически потенциал, който не е смъртоносен, но предизвиква много сериозен шок и във всички случаи парализира противника.
Основният проблем при тях е, че не могат да се използват много масово, защото е необходим директен контакт.
Последното нещо, което навлиза на въоръжение в правоохранителните органи за борба с анти-законови масови прояви са оръжия, действащи на същия принцип, но те изстрелват заряда на разстояние 6-15 м. и премахват необходимостта от директен контакт.

Кога според вас едно несмъртоносно оръжие може да се превърне в смъртоносно?
Първо ще се спра на гражданските оръжия за самоотбрана и самозащита - така известните газови или газ-сигнални оръжия (пистолети и револвери).
Те вместо известните „бойни патрони” са заредени с боеприпас, който няма твърд проектил поразяващ тялото, а различни субстанции газообразно вещество и с различен начин на действие.
Най-разпространените и съответно известните са т.нар. сълзотворните газове, които предизвикват много силно дразнене на дихателната система придружено с обилно отделяне на сълзи, от където е им името им „сълзотворни”. Основното им предназначение е разконцентриране и демобилизиране на отсрещната нападаща страна.
Има обаче и боеприпаси с нервно паралитични газове – те вече действат много по-активно върху нервната система, стига се до шокови състояния. Ако те се употребят срещу човек, който има проблеми със сърдечно съдова система или други специфични заболявания може да има и необратими последствия. За това по принцип, поне в нашето законодателство тези нервни паралитични газове не са разрешени от закона.
Принципът на действие е: има барутен заряд в боеприпаса (като при „обикновените”), има прахообразно вещество, което при изстрела от високата температура при разширяването на барутните газове става газообразно и този газообразен облак поразява нападащата страна, но - ако един такъв боеприпас бъде употребен от близко разстояние, тогава силата на барутните газове (те излизат с много висока скорост и температура) могат да нанесат много сериозни физически поражения.
Освен това има опасност за едно обратно действие, особено ако посоката на вятъра е срещу използващия този вид оръжие – веществото може да бъде прехвърлено върху неговата дихателна система.
Друга основна опасност има при оръжия, използващи гумени или пластмасови куршуми – особено от близко разстояние и при т. нар. стрелба от упор в незащитени части на тялото, те нанасят сериозни физически увреждания.
Никога не трябва да се прави съчетание между двата вида (смъртоносно и несмъртоносно) оръжие – по-добре е да се използва боеприпас за нормално оръжие с не смъртоносен ефект, т.нар. стоп патрони, чиято конструкцията е направена така, че да няма пробивна способност проектила да навлиза в чуждо тяло, а отдава цялата си енергия при удара и предизвиква достатъчен шоков удар(ефект).

Има ли някаква специфика на несмъртоносните оръжия, която трябва да се знае задължително от хората, използващи такова оръжие?
Начинът на използване е абсолютно същият като при „нормалното”. С несмъртоносното се борави както с всяко огнестрелно оръжие – просто няма разлика, а и не бива да има, защото то е вид огнестрелно оръжие, независимо какво изстрелва.
Газовите оръжия са добре защитени от влиянието на външни фактори и атмосферни условия, но в никакъв случай не трябва да се употребяват в затворено помещение, защото тогава ще бъдат поразени всички присъстващи; не трябва да бъде насочвано към незащитени части на тялото, дори производителите препоръчват да се насочва към дрехата на „противника”, защото тогава частици полепват върху нея и имат по-дълготрайно действие, отколкото при изстрелването на един облак, но това вече е специфика на действие.
По-особена е ситуацията със шоковите палки - те трябва да се използват изключително като изненадващо средство.
Има няколко вида (по-малки и по-големи), но за употребата им винаги е необходим контакт с другата страна.
Не е препоръчителна употребата на палка срещу силно афектиран човек – той няма просто да седи и да ви чака, а ще търси начин да ви нанесе вреда или да ви обезоръжи.
Много специалисти – и аз абсолютно съм съгласен с тях - смятат, че такова оръжие за самоотбрана за граждански цели е абсолютно противопоказно.
Фирмите произвеждат тези оръжия като абсолютно копие на реалните, истински огнестрелни оръжия. Ако отбраняващият се реши да покаже какво притежава на един истински, нормално въоръжен престъпник – той не може да разбере, да отличи от разстояние 4-5 м.това несмъртоносно оръжие, защото те нямат никаква външна разлика и престъпникът може да реши да се „защитава” – тогава нещата стават необратими.
Грубо казано, несмъртоносните оръжия са рожба на развитата демокрация.

Колко е необходимото време според вас, за да може човек обучен да борави с „конвенционално” оръжие, да добие навици за използване на несмъртоносно такова?
За човек, който вече си е изработил трайни навици за правилно и безопасно боравене с огнестрелно оръжие - няма никакъв проблем.
По-голяма специфика има при електрошоковите оръжия – напр. при палките, недостатъчния опит или подготовка крият опасност от „самошокиране”, което е свързано с доста неприятни усещания; електрошоковете крият опасност за хора със специфични проблеми – напр. ако някой използва пейсмейкър.
Но правоохранителните подразделения имат специална подготовка, вкл. тактическа и знаят как да подходят във всяка една ситуация. Тяхната подготовка е комплексна и не се свежда да кажем само до боравене с оръжия.
Методиката на обучение на тези специализирани подразделения е непрекъснат процес, а психологическата подготовка е неразделна част от него.

Има ли някаква регламентирана/установена последователност на използване?
Първо се търси начин за психологическо въздействие - с екипировка, външен вид и поведение.
Подразделенията трябва да въздействат на групата агресивни хора и да се опитат без употреба на тези специални средства - без употреба на сила, да възстановят реда.
Хората в тези подразделения не са гвардейци, които трябва да има представителен вид, но при всички случаи те трябва да са здрави, нормални и добре физически подготвени - специалната физическа подготовка е неразделна част от останалата подготовка.
Последователността на използване (спрямо вида) винаги зависи от ситуацията.
Специализираните подразделения (най-вече тези за борба с тероризма) имат и други – не смъртоносни – устройства. Това са т.нар. светлинни и шумови гранати, които се използват в затворени помещения.
Напр. ако имаме терористи със заложници, които са се барикадирали, може такава граната да се транспортира и изстреля в помещението – изстрелът вцепенява вътре хората с огромния си шумов ефект, а страхотният светлинен ефект ги ослепява за известно време. Просто в дадения момент те са небоеспособни след употребата на такова средство.
Разбира се, те по принцип са значително по-скъпи и съществено се различават от личните несмъртоносни средства за отбрана.

Какви са най-разпространените видове несмъртоносно оръжие на въоръжение в чужди сили за сигурност?
Едно от най-модерните е оръжие, изстрелващо електрошоков заряд на разстояние – вече и българската полиция разполага с такова.
При американските полицаи има степени на обучение при използването на тези средства.
Всеки полицай трябва да изкара курс и след като завърши модул за използване на палка, той има право да използва палка - но не може да използва нищо друго.
После завършва следващ модул – напр. за използване на газово оръжие – и чак след това е „лицензиран” да използва и такъв вид оръжие.
Така постепенно се преминават модули за различното въоръжение в полицията и след това един човек може да използва всички видове – в противен случай той попада под ударите на закона.

Какви са стандартите и режима за несмъртоносните оръжия в България?
В момента според нашето законодателство има разрешителен режим само за конвенционалните огнестрелни оръжия - всичко друго не подлежи на разрешителен режим.
Няма и нормативни правила за съхранението на тези оръжия и всеки може да си закупи някакъв вид - револвер, балонче, електрошокова палка или друго.