Защо Дядо Иван посяга на българския калашник?
02 юли, 2006
Това не е оксиморон - има български калашник. Преди се казваше и изглеждаше като руския, сега е пo-модерен и се казва автомат "Арсенал". Висококачествено оръжие на конкурентна цена, което се търси по целия свят. Българският калашник е и едно от малкото неща, наследени от бившия СССР, които носят на страната ни нещо добро днес. Навремето ЦК на КПСС раздаде лицензи за производство на легендарното пушкало на "малките братя" като България и Румъния. Тогава евтиното и качествено изнесено производство е било страхотно облекчение за съветската военна индустрия, спестяващо милиарди на икономиката на СССР. Като традиционна част от "изнесеното производство" оръжейната ни индустрия никога не успя да роди по-добро оръжие от рускoто. За сметка на това се научи да го произвежда и доразработва. Докато България беше под крилото на Съюза, никой не ни е наричал "фалшификатори", даже напротив! Българският калашник стана нарицателно за качествено оръжие. Защото си го правехме добре. Днес обаче Русия се сърди, че сме се научили да правим калашници, и иска да спрем, защото на всичкото отгоре вече ги продаваме и на американците. Българският наследник на АК 47 - автомат "Арсенал", вече има твърде малко прилики с класическия съветски автомат. Просто базата, на която се произвежда, е руският образец. На тази база се правят десетки други оръжия по света. Самият Михаил Калашников пък е взаимствал конструкцията на АК 47 от немския МР 44, за което руснаците упорито отказват да си спомнят. Военните експерти са катeгорични, че нашето оръжие се отличава значително от руското, защото разработките са модeрни и съобразени със западните изисквания и стандартите нa НАТО. Българските разработки на прицелна оптика и промененият дизайн правят разликaта между автомата "Арсенал" от "дядото" АК-47 повече от очевидна. Концернът "Рособоронекспорт" за пореден път пропищя, че оръжието ни е "некачествен фалшификат", заради който всяка година руската отбранителна индустрия губи милиони. Драмата с неуредения лиценз продължава с години, без някой да може да каже категорично имаме ли право да произвеждаме модерната разработка на Калашников в "Арсенал". Странно е, че руският военен концерн се сеща да се сърди на казанлъшкия завод най-вече пред чуждестранни журналисти при откриване на международни оръжейни изложения. Ако действително България няма право да произвежда подобие на Калашников след изтичането на дадения лиценз, защо досeга няма заведено дело? Защо "Рособоронекспорт" не разговаря с "Арсенал" за продажба на нов лиценз или съвместно сътрудничeство, а само констатира "фатални" загуби? Защо Русия ни вменява съучастничество в международния тероризъм, задето сме въоръжили армията на Ирак по силата на договор със сегашните ни съюзници САЩ?
За всички тези години няма реално развитие от скандала между "Рособоронекспорт" и "Арсенал". Резултатът от подобна кампания обаче категорично не е в полза на България. Русия петни България пред света, като твърди, че българите произвеждат фалшиви и некачествени автомати, а ние правим реклама на АК-47 по света с евтините си и висококачествени "пиратски" пушкала. Зад българската драма с най-известния автомат в света се крие нещо повече от юридически казус - политически и икономически интерес, за който няма конкретна буква в закона.
23 юли, 2006 19:12
В основата на всяка злина са парите.То си го има като информация де-"икономически интереси".Руснаците може и да са си велика сила ама в България сме единствени дето си правим оръжието както евтино и качествено така и всички части в един завод.Реално няма как да ни осъдят,но извиването на ръцете на бг правителството неминуемо води и до навеждането на същото...