- BlueGunBlog -

Всяка година в началото на декември започва масовото запасяване с боеприпаси за коледната и новогодишната вечери. Пиротехническите артикули са от най-разнообразен характер – от популярните пръчици, не по-големи от цигара, известни като "пиратки" до по-сложни по конструкция и с дълготраен ефект ракети, избухващи във въздуха в различни цветове и форми. На празник като на празник, както се казва. Можем да заключим, че народът ни не е чак толкова беден щом си позволява да отделя десетки и стотици левове за неща, чието единствено предназначение е да се пръснат във въздуха и да вдигнат колкото се може повече шум. Но дали това са пари, хвърлени на вятъра? Животът е твърде кратък и миговете, които ни доставят удоволствие нямат цена. Често е по-добре да изхарчиш 100 или 200 лв. повече, отколкото в един момент да съжаляваш, че не си прекарал пълноценно отпуснатото ти от природата време.

Но между щастието и нещастието, любовта и омразата, болката и насладата има твърде тънка граница. Така пиратките, създадени, за да доставят удоволствие, могат да ни нанесат вреда за цял живот.

Ето и потвърждение на това от вестник "Монитор": "Въпреки предупрежденията и забраните за продажба на пиратки, всяка година болниците са пълни с пациенти с откъснати пръсти. Над 60 човека от цялата страна посрещнаха и тази нова година по болници и спешни отделения след инциденти с пиратки в новогодишната нощ. Само в София 30 души с разкъсни рани по ръцете са минали през "Пирогов"." След това бомбастично встъпление по-долу се посочва, че в действителност само 7 от пострадалите в София са с откъснати пръсти, а всеки сам може да прецени колко от болниците в провинцията могат да се напълнят от 30 човека. Но оставяйки настрана лекото преувеличение на колегите, пред нас са голите факти – има определен брой пострадали, някои от които по-тежко. Какви мерки трябва да се вземат в тази ситуация и необходима ли е забрана за използване на пиратки по празниците?

Общоизвестно е, че страстта към пиратките не е само тийнейджърска болест. Лично познавам 40-50 годишни мъже, вманиачени на тази тема. Когато става дума за деца много лесно е да оправдаем постъпките им с глупост, неопитност и пропуски във възпитанието. Оказва се обаче, че годините тук нямат значение.

На теория възрастният човек ясно си дава сметка какви опасности дебнат в заобикалящия го свят. Ако не е обитател на единична килия в Карлуково и все пак не го прави, то или е истински глупак или самоубиец. И в двата случая не може да му се помогне. Ако не си играе с бомбички той ще кара кола пиян и без книжка, ще хване сифилис от проститутка или ще проиграе имуществото си на комар. И това е избор, в който държавата не може или още по точно няма право да се меси. Освен в случаите когато същият завлича след себе си в тресавището и други. Например, ако докато е пиян вземе, че блъсне двама-трима пешеходци, почне да заразява де що види със сифилис или остави многолюдното си семейство на улицата, проигравайки жилището си.

Но да се върнем към нашия казус. Купувайки си пиратки, ние сами трябва да преценим евентуалните негативни последици и ако не сме го направили то си е за наша сметка и никой не ни е виновен.

Държавата не трябва да забранява използването на пиратки. Това е бизнес, който носи немалко пари и за самата нея. Вярно е че има жертви, но нима от пушенето няма и то с много по-фатални последици. Но на кутията с цигари и на кутията с пиратки пише нещо от рода на "ОПАСНО!!! АКО МЕ КУПИШ И ВЗЕМЕШ ЧЕ ПУКНЕШ ОТГОВОРНОСТТА СИ Е ИЗЦЯЛО ТВОЯ". Държавата трябва да отговаря за това да няма стрихнин в супата, тоест повече отрова от тази, която и без това знаем, че поемаме. Дали го прави както трябва, дали можем да се защитим или получим компенсация, ако потребителските ни права са нарушени това е съвсем друг разговор и то не много приятен.

Паралелът между пушенето и гърменето с пиратки е подходящ и по още една причина. И при двете максимата "Прави каквото щеш, стига да не пречиш на другите" просто не важи. Броят на алергичните към тютюневия дим сигурно не отстъпва на броят на почитателите на тишината и празничната идилия. Но поради невъзможността желанията на всички страни да бъдат удовлетворени действа така нареченият закон на джунглата или "По-силния печели". А в случая силната страна са пушачите и пираткаджиите. Разбира се държавата се опитва да балансира, тя издава закони, наредби, разпоредби. "Никакво пушене по улиците", "Никакво смущаване на обществения ред с пиратки". Обаче на никой не му пука от това и всеки си прави каквото си иска без да го е страх от каквото и да било наказание.

Има два начина да пострадаш от пиратка – първият, ако се окаже дефектна и вторият – ако я хвърлиш прекалено късно или изобщо не я хвърлиш, след като си я запалил. Нека хипотетично приемем, че годишно 600 хил. човека у нас си купуват пиратки. От тях пострадалите са 60, тоест 1 на 10 000. Приемаме, че половината си откъсват пръстите, защото се правят на големи смелчаци. А другата половина? Запитайте се, колко ли пиратки могат да купят половин милион души? Цифрата е колосална. Какъвто и контрол да има на 100 хил. или на 1 милион пиратки, все една ще се окаже дефектна. Къде ли е тя – може би на светлинни години от вас, а може би в кутията, която вчера сте купили от Илиянци. Ето това се казва руска рулетка. Ако ви е страх, забравете за кутията, ако ли не – още сега започнете играта! Там пише 7 секунди, а това е цяла вечност. Запалете клечката и я допрете до върха на пиратката! И започнете да броите! Може би тя ще гръмне веднага, може би точно след 7 секунди, а може би никога няма да гръмне. Готови ли сте? – 1,2,3,4,5,6...