- BlueGunBlog -

Парламентът, окончателно прие промените в Наказателния кодекс (НК), в това число:

С поправката бе преформулирана и ал. 3 на чл. 12, която вече гласи, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако в жилището на потърпевшия е извършено нападение чрез проникване с насилие или с взлом.

Досега тази алинея имаше шест точки, пет от които през 1997 г. бяха обявени от Конституционния съд за противоречащи на основния закон.

Затвор до пет години и глоба до 5000 лв. ще е санкцията за онзи, който предостави взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси на непълнолетен.

Ако от това са причинени на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда, смърт или значително е повреден имот, наказанието ще е затвор от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до 15 години.

„Няма предел на неизбежната самоотбрана”, записаха депутатите в Наказателния кодекс (НК), който приеха изцяло на второ четене. Това означава, че ако бъдете нападнати в дома ви след проникване с взлом, ще можете да се защитите с каквото оръжие разполагате. Досега беше разрешено за самоотбрана да се използва само същия вид оръжие, което е размахал нападателят ви.
„Това означава, че ако са ме нападнали в тъмното, аз ще трябва да търся фенерче, за да видя дали са извадили нож или пушка срещу мен, за да се защитя със същото оръжие”, коментира пред ЕКСПРЕС.БГ депутатът от НДСВ Станимир Илчев. Парламентаристи от Коалиция за България обаче обясниха, че ще трябва и съдът ще трябва да се произнесе, ако нападателят бъде убит.

Скоро в някои он-лайн магазини ще може да се поръча за закупуване макет на футуристичното оръжие BFG, добре известно на болшинството поклонници на триизмерните фърст-пърсън-шутъри Doom и Quake.

Абревиатурата BFG, съгласно оригиналното описание, се разшифрова като "Big Fucking Gun" (няма да го превеждам заради СЕМ). Понастоящем съществуват и много други разшифровки, като например, "Big Fragging Gun", "Bullshit Forever Gun", "Big Fun Gun", "Big Fat Gun", "Blast Field Gun" и "Blast Field Generator". Във филма, снет по мотиви на играта Doom, оръжието фигурира под названието "Bio Force Gun".

По замисъла на разработчиците на Doom, BFG представлява метално мега-оръжие, стрелящо с кълбета от зелена плазма. Благодарение на огромната си мощност то е способно да неутрализира практически всеки персонаж в играта с един изстрел. По-точно, "смъртоносната сила" при пряко попадание се равнява на 100-800 точки, а при рикошет - 49-87 точки.

На сайта WickedCoolStuff.com вече се появи страница с описание на макета. Big Fucking Gun струва около $80, в комплект с поставката. Не бързайте да поръчвате обаче, защото все още не са готови поставките и заявки не се приемат засега.

“Няма да пращаме вертолета “Кугър” (от англ. - “Пума”) в Ливан. Той ще се включи в мисии на НАТО, но не по-рано от догодина”, съобщи вчера министърът на отбраната Веселин Близнаков.
Той и шефът на Генщаба ген. Златан Стойков дойдоха на летището във военната авиобаза Крумово, за да получат първия нов хеликоптер за войската. Оливие Мишелон, вицепрезидент на “Юрокоптер”, връчи приемно-предавателния протокол за машината на министър Близнаков. С този акт вертолет “Кугър”, модел АS-532-АL с борден номер 701, официално стана собственост на Българската армия.

AS 532 AL - COUGAR e дългата версия от семейството хеликоптери “Кугар”. Този тип хеликоптер притежава два турбо двигателя с мощност от по 1877 конски сили всеки. На борда може да превозва до 4500 кг. полезен товар. Хеликоптерът може да развива скорост до 309 км. в час. Дължината му е 16.29 метра, а височината е 4.95 метра.

Хеликоптерът може да се превозва до 25 пасажера и до 6 ранени войници. Той може да се оборудва с различни типове оръжие, в зависимост от желанието на клиента, като 20 мм картечница (ци) и 68 мм ракети. Хеликоптерите “Кугар” са на въоръжение в над 30 държави, сред които Алжир, Аржентина, Белгия, Бразилия, ЧАД, Чили, Китай, Еквадор, Франция, Габон, Германия, Исландия, Индонезия, Ирак, Бряг на слоновата кост, Йордания, Кения, Кувейт, Ливан, Либия, Мексико, Мароко, Непал, Нигерия, Пакистан, Панама, Филипините, Португалия, Сенегал, Сингапур, Южна Африка, Испания, Судан, Швейцария, ОАЕ и Заир.

Създателите на модерни оръжия често се стремят да ограничат възможното им въздействие върху цивилните. Все още обаче съществуват оръжия, които са в състояние да причинят тежки поражения на мирното население, без това да умишлено. Такива са например касетъчните бомби – множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и те се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар.

На 25 август американският Държавен департамент започна разследване дали израелската армия е използвала неправомерно касетъчни муниции, произведени в САЩ. Предполага се, че по време на конфликта с ислямистката групировка Хизбула, израелските войски са използвали касетъчни муниции в населени места. Въпреки че конкретните причини за разследването не са известни, очевидно САЩ ще се стреми да създаде ясни правила за използване на касетъчни муниции.

Касетъчните муниции се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини. Употребата им в населени места обаче води до много тежки жертви сред цивилното население, често диспропорционална на заплахата, която представляват терористите в тези райони. Причините за това са две. Първата е широкия обхват, над който се разпръскват отделните експлозиви –често той надхвърля площта на три футболни игрища.

Между 1 и 40% от отделните заряди не успяват да се задействат при удар и на практика превръщат обстреляния район в минно поле. Малките експлозиви изглеждат безопасни и често не са по-големи от обикновена батерия. При контакт обаче те избухват. Децата често ги считат за играчки, което прави резултатите от използването им още по-трагични. В Косово броят на жертвите от такива заряди надхвърля този от мини.

Печално известен е и случаят с по време на кампанията на американската армия в Афганистан. Тогава става ясно, че хвърляните от самолети пакети с хуманитарна помощ са жълти на цвят – също като неексплоадиралите заряди на касетъчните бомби BLU-97. Цветът е променен, но не преди да предизвика много жертви сред цивилното население.

Проблемът с невзривените касети може да се окаже още по-тежък в Ливан. Заради войната между Израел и Хизбула районът беше напуснат от поне един милион бежанци. От началото на примирието на 14 август са загинали поне 11 от завръщащите си, а 43 са ранени.

Армията на САЩ използва масово касетъчните заряди по време на кампанията си в Ирак, Афганистан и Косово. Израел също прилагаше касетъчни муниции в предишните си кампании в Ливан, а руската армия ги използва срещу чеченските бунтовници.

В действителност обаче липсва цялостно споразумение и законодателство за ограничаването на употребата на това оръжие. Само една страна в света – Белгия, е приела закон, забраняващ производството, употребата, складирането и изнасянето на касетъчни муниции. Норвегия също е наложила мораториум върху прилагането им. Още няколко европейски държави обсъждат на парламентарно ниво забраната за касетъчни муниции.

Въпреки това останалите държави, притежаващи и произвеждащи това оръжие, нямат намерение да се отказват от тях, въпреки съмнителната им ефективност в борбата срещу тероризма.

Много международни организации призовават за прекратяването на употребата на касетъчни бомби. Сред тях са ООН, Международният Червен кръст и много неправителствени организации. От своя американското правителство започна финансирането на програма за разработка на т.нар. оръжия с ограничен обхват на поразяване.

Тези бомби са с обвивка от въглеродни влакна, която се разпрашават при взрива и ограничава поразяващата и сила. Подобни обшивки се използват например при направата на болидите от автомобилното състезание Формула 1.

Зарядът на бомбата също е различен. Експлозивът в нея е в малко количество, като вместо това се съдържа много сгъстен метален прах. При взрива металните частици се разпръскват при висока скорост, която може да причини смъртта на човек. Ниската им маса обаче предопределя малкия им обхват и поради гравитацията и въздушното триене те бързо падат на земята. Резултатът е достатъчно мощна и смъртоносна експлозия, която обаче е в значителна степен по-добре контролирана и ограничена по обхват.

Шестнадесет страни в света имат на въоръжение касетъчни муниции. Това са Босна и Херцеговина, Великобритания, Етиопия, Еритрея, Израел, Нигерия, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия, Сърбия, Судан, Турция, САЩ, Финландия, Франция и Холандия. Производители на това оръжие са общо 32 страни в света, в това число и България.

Горе-долу на това мнение са бунтуващите се имигранти в Париж и палестинците в Газа, държащи в ръце коктейли „Молотов“.
Той е най-евтиният и достъпен начин да подпалиш джип или военен камион или да накараш взвод полицаи да побягнат. Проб­лемът в случая е демаскиращият горящ парцал, който пуши, освен това трябва да бъде запален малко преди атаката. Други проблеми, стоящи пред бомбаджиите, са възможността парцалът да изпадне или угасне, когато бутилката бъде хвърлена, както и от непредвидено възпламеняване на цялото съдържание, което да обгори нападателя. Това обаче са рискове на занаята, стоящи пред всички подобни субекти. Коктейлът „Молотов“ (по името на бившия съветски външен министър, подписал пакт за подялба на Полша с Йоаким фон Рибентроп), всъщност не е и бомба, доколкото бензинът в него не избухва, а с разливането си подпалва обекта, където е хвърлен.
Течността, която всички писатели на криминалета споменават като силен експлозив, се среща широко под името нит­роглицерин. Тя може да гори без взрив, но се взривява от детонация или удар, чиято особеност се използва активно от някои организации. Като сила на взрива е сравним с хексогена и за успешен терористичен акт е достатъчно количество от 1-1.5 кг, казва Адолф Мишиев, шеф на руската служба за безопасност на взривете, пред Агенция „Новости“. Според него (и според други експерти) има

Пет разновидности

на нитроглицерина, които както и самото вещество се взривяват при удар. „Изучаването на течнос­тите, които се взривяват, не стои на място и освен нитроглицерина има и други подобни вещества, но за тях по понятни причини няма да говоря“, добавя Мишиев. Всъщност липсата на достоверна информация за това какво са и какво не са течните взривове е очевидно навсякъде пак по обясними причини. Според Мишиев международният тероризъм е достигнал ново ниво на развитие. „Ако тези хора се явят при нас на изпит, вероятно ще получат оценка не по-малка от 4 (от максимум 5)“, резюмира той оценката си за подготовката на евентуалните терористи, заловени в Лондон.
Всъщност чист нитроглицерин не може лесно да бъде произведен или намерен, а като се добави и фактът, че е много нестабилна субстанция, практически е невъзможно да се получи в домашни условия. Освен ако не сте превърнали кухнята си в лаборатория, разбира се. Особено опасна и трудна за откриване субстанция е нитроглицериновият гел, който може да бъде скрит като пяна, шампоан или гел за бръснене и

Задействан с импулс

от МР3 плеър или мобилен телефон. Нитроглицеринът има и неприятното свойство да детонира при замръзване освен при удар, посочват експерти.
Рамзи Юсуф, име, познато от първия атентат срещу Световния търговски център, който в момента се намира в затвор в САЩ, има един опит за взривяване на самолет, летящ от Филипините към Япония с нитроглицеринова бомба. Нитроглицеринът бил пренесен в шише като разтвор за лещи, а бомбата била сглобена и поставена в самолета, който направил междинно кацане. Там Юсуф слязъл, а мястото му било заето от японски бизнесмен, който загинал при последвалия взрив. Бомбата обаче била много малка, за да свали целия самолет.
Друга силно експлозивна смес - триацетоновият триоксид (с абревиатура на латиница ТАТР), може да се получи за минута от други два химикала на борда на самолета. Той е много нестабилен и опасен за работа дори и в ръцете на опитни химици, което му е заслужило прозвището „майка на сатаната“ сред хората, които го ползват - главно близкоизточни терористи. Оксидиращи субстанции, ползвани за почистване на басейни от налепи и отлагания, също могат да се използват за предизвикване на пожар или взрив.

Комбинация от

нитрати (каквито има в изкуствените торове) и дизелово гориво също има голям разрушителен потенциал. Нитроглицеринът например отделя по-голяма енергия от динамита при взрив, който всъщност е процес на много бързо горене с отделяне на топлина и кинетична енергия. Всяка молекула нитроглицерин отделя приблизително 333 килоджаула енергия за разлика от динамита, който отделя 54 килоджаула.
Алкохолът, който се съдържа в парфюмите и почистващата козметика, също може да е съставка в домашно направена бомба. Дори алкохолът за пиене може да се използва, макар че обикновено в него градусът е по-нисък от необходимия. В добавка, стъклените бутилки засега минават през всякакъв контрол при нула внимание, а те се превръщат в отлични режещи инструменти, след като бъдат счупени.
Практически много малко летища и още по-малко експерти по сигурността имат необходимите познания да открият съставки за бомба в наглед безобидни течности, които се вкарват на борда. Това е още по-обезпокоително на фона на далеч не толкова задълбочените знания, нужни за конструиране на взривно устройство, което може да се сглоби и в тоалетната на самолета. Принципно хората с познания за подобен тип бомби вероятно са доста повече от тези, обучени да открият проблемни субстанции, без да се налага да свалят всички пътници и багажа им от самолета. В добавка,

Всяко електронно устройство

или батерия може да подаде електрическия импулс, нужен за предизвикване на експлозия, ако тя не е настъпила при смесването на химикалите. Повечето от потенциалните съставки на взривовете, които експертите старателно избягват да наричат по имена, могат да избухнат неконтролирано още при смесването им, което, преди да дойде модата на атентаторите самоубийци, се считаше за стопиращ фактор. Както се оказа, единственото желание на тези хора е да произведат възможно най-голямо разрушение. Те, както и носените от тях вещества, могат да бъдат открити само при щателна проверка, ако нещо е предизвикало подозрението на хората от сигурността или кучетата, обучени да откриват експлозиви. Сканиращите и рентгеновите машини за проверка в случая са почти напълно безполезни.
Дори и предизвикването на пожар без експлозия може да е критично за сигурността на самолет, летящ на 9-10 хиляди метра височина със скорост около 900 - 1000 км/ч, посочват експерти. В самолета на малка площ са събрани много важни компоненти и силен източник на топ­лина може да се окаже голям проблем в рамките на няколко минути.

Един химик обаче отбеляза:

"Всяка молекула нитроглицерин отделя приблизително 333 килоджаула енергия за разлика от динамита, който отделя 54 килоджаула."
Доста сериозно за единична молекула!!! Трябва да е доооста големичка молекула :)
Дали не става въпрос за 1 МОЛ от веществото, което е 6.02х10^23 молекули?
А дори и да е така, сравнението пак е неуместно, защото динамитът е смес и като такава не може да се сравнява моларно с чисто вещество!
Накрая изречението е грешно и смислово - отделената енергия не е съществена характеристика на взривните вещества! Пример - килограм въглища отделя 5 пъти повече енергия от кг нитроглицерин. За взривните материали са важни величините (1) обем на отделения газ и (2) скорост на детонация.

"практически е невъзможно да се получи в домашни условия"
- Напротив, дори в един холивудски филм от близкото минало имше съвсем правилна рецепта. Сещате ли се, онзи, в който героят беше със симптом на раздвоение на личността, а на финала имаше падащи небостъргачи.

"Тя може да гори без взрив"
- Това се отнася за тротила, докато нитроглицеринът се разлага при 55°С !

The Most Incredible Knife - така е нарекло това изделие американското списание за ловци, риболовци и пътешественици Outdoor Life. И снимка поставили, в графата "Хумор", разбира се, като приписали производството на швейцарската фирма Wenger.

Обаче в нито един от каталозите на продукцията на Wenger, стока под името "Гигантски нож, първа версия" ("Giant Knife, Version 1.0" – както го е нарекло списанието Outdoor Life) няма и помен. Още повече, кои са тези Wenger? Нали Victorinox произвежда швейцарски армейски ножове още от 1891 година?

На този въпрос, впрочем, бързо се намерил отговор: компанията Wenger, основана през 1893 година, също произвежда армейски ножове в Швейцария, паралелно с Victorinox. Освен ножчета, Wenger произвежда и часовници, чанти и разнообразни аксесоари. Но ножът с 85-те инструмента къде е? Няма такъв нож. Съществува само на страниците на Outdoor Life.

Добре обаче, списанието Popular Science взел ножа насериозно и го представил, повтаряйки дословно, написаното в Outdoor Life. И тъй като съм свикнал да се доверявам на Popular Science, ви представям гигантският нож, все едно че съществува наистина. Ето списък на всичките му възможности:

1. 2.5” 60% Serrated locking blade
2. Nail file, nail cleaner
3. Corkscrew
4. Adjustable pliers with wire crimper and cutter
5. Removable screwdriver bit adapter
6. 2.5” Blade for Official World Scout Knife
7. Spring-loaded, locking needle-nose pliers with wire cutter
8. Removable screwdriver bit holder
9. Phillips head screwdriver bit 0
10. Phillips head screwdriver bit 1
11. Phillips head screwdriver bit 2
12. Flat head screwdriver bit 0.5 mm x 3.5 mm
13. Flat head screwdriver bit 0.6 mm x 4.0 mm
14. Flat head screwdriver bit 1.0 mm x 6.5 mm
15. Magnetized recessed bit holder
16. Double-cut wood saw with ruler (inch & cm)
17. Bike chain rivet setter, removable 5m allen wrench, screwdriver for slotted and Phillips head screws
18. Removable tool for adjusting bike spokes, 10m hexagonal key for nuts
19. Removable 4mm curved allen wrench with Phillips head screwdriver
20. Removable 10mm hexagonal key
21. Patented locking Phillips head screwdriver
22. Universal wrench
23. Laser pointer with 300 ft. range
24. 1.65” Clip point utility blade
25. Metal saw, metal file
26. 4 mm allen wrench
27. 2.5” blade
28. Fine metal file with precision screwdriver
29. Double-cut wood saw
30. Cupped cigar cutter with double-honed edges
31. 12/20-Gauge choke tube tool
32. Watch caseback opening tool
33. Snap shackle
34. Telescopic pointer
35. Compass, straight edge, ruler (in./cm)
36. Mineral crystal magnifier with precision screwdriver
37. 2.4” Springless scissors with serrated, self-sharpening design
38. Shortix key
39. Flashlight
40. Fish scaler, hook disgorger, line guide
41. Micro tool holder
42. Micro tool adapter
43. Micro scraper-straight
44. Reamer
45. Fine fork for watch spring bars
46. Pin punch 1.2 mm
47. Pin punch .8 mm
48. Round needle file
49. Removable tool holder with expandable receptacle
50. Removable tool holder
51. Multi-purpose screwdriver
52. Flat Phillips head screwdriver
53. Flat head screwdriver bit 0.5 mm x 3.5 mm
54. Spring loaded, locking flat nose nose-pliers with wire cutter
55. Phillips head screwdriver bit 0
56. Phillips head screwdriver bit 1
57. Phillips head screwdriver bit 2
58. Flat head screwdriver bit 0.5 mm x 3.5 mm
59. Flat head screwdriver bit 0.6 mm x 4.0 mm
60. Flat head screwdriver bit 1.0 mm x 6.5 mm
61. Can opener
62. Phillips head screwdriver
63. 2.5” Clip point blade
64. Golf club face cleaner
65. 2.4” Round tip blade
66. Patented locking screwdriver, cap lifter, can opener
67. Golf shoe spike wrench
68. Golf divot repair tool
69. Micro straight-curved
70. Special tool holder
71. Phillips head screwdriver 1.5mm
72. Screwdriver 1.2 mm
73. Screwdriver .8 mm
74. Mineral crystal magnifier, fork for watch spring bars, small ruler
75. Removable screwdriver bit holder
76. Magnetized recessed bit holder
77. Tire tread gauge
78. Reamer/awl
79. Patented locking screwdriver, cap lifter, wire stripper
80. Special Key
81. Toothpick
82. Tweezers
83. Adapter
84. Key ring
85. Second key ring

Засега първата версия на ножа (ширината не е указана, дължината е 22 см, теглото – 1,3 кг) може да се закупи по индивидуална поръчка, примерната цена е $1,2 хиляди. Номерът на телефона (800-431-2996), указан в Outdoor Life и Popular Science, действително принадлежи на Wenger, но не бързайте да звъните, втората (подобрена) версия ще излезе скоро.

Работна група от министерствата на икономиката и на отбраната е направила преглед на руските оръжейни лицензи и предлага да бъдат запазени около 30-40 от тях. За десет производства държавата ще претендира, че не трябва да плаща, тъй като лицензите били дарени от бившия Съветски съюз, но за останалите, между които автомат "Калашников" (който се произвежда у нас под името АК-47) и пистолет "Макаров", България е решила да плати, научи "Дневник". Разгледани са близо 650-те лиценза, получени от бившия СССР от 1945 г., от които реално в момента се използват около 80. Ще запазим само половината от действащите производства, обясниха участници в работната група. Решението ще засегне както държавните ВМЗ - Сопот, "Терем", "Дунарит", така и частни военни заводи като "Арсенал" и "Аркус".

Най-голям е спорът между България и Русия за АК-47, като Москва настоява да й бъде предоставяна част от печалбата от произвеждания у нас автомат. По-евтиното българско изделие през последните години навлезе на пазари, където руският военнопромишлен комплекс имаше водещи позиции. Това стана повод да се засили натискът на руската страна, дори се заговори за претенции на руските оръжейни гиганти към българските продажби със задна дата. Специалисти от оръжейния бранш смятат, че заплащането на лиценза ще се отрази силно негативно на българското производство, тъй като ще оскъпи цената му и ще го направи изделието по-малко конкурентно на пазарите.

Наблюдатели припомнят, че спорният въпрос за руските оръжейни лицензи се повдига винаги "в пакет" с друг проблем, който Москва има у нас, обикновено свързан с енергетиката. В момента най-важните за Русия намерения към нашата страна са промяната на дългосрочния договор за доставка на газ, изграждането на АЕЦ "Белене" и строителството и експлоатацията на тръбопроводи, през които да минава износът на руски енергийни суровини към Европа. След като „Газпром" поиска промяна на договора до 2010 г., която би оскъпила цената на синьото гориво у нас до изтичането му, през май и руският държавен монополист за износ на оръжие "Рособоронекспорт" отново постави въпроса да му бъде изплатена огромна сума от такси за производството и износа от български заводи на оръжия и преди всичко на "Калашников". А шефът на "Рособоронекспорт" Сергей Шемезов се закани да съди всички страни, които произвеждат автомата без лиценз, които са над 50, като изрично посочи България като един от най-големите "пирати".

Противниците на плащането на лиценз за "Калашников" твърдят, че срокът на съветските оръжейни лицензи е изтекъл още през 70-те години. Те посочват, че освен направените подобрения в българския АК-47, които дават основание да се смята за нов продукт, той е в производство от 50-а година и вече не може да има патенти, които да покриват оригиналната конструкция. Според тях руските претенции не биха издържали в нито един съд. Като аргумент срещу плащането на лицензите се сочи и фактът, че Москва не е предоставяла необходимата техническа документация за тях и не е изкупувала произведеното в България оръжие. Някои смятат, че София трябва да обвърже въпроса и с неразделеното още имущество на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), в който с финансови вноски и друго имущество участваха почти всички страни от социалистическия блок и за чийто приемник Москва се обяви едностранно. На 28 юни, по време на заседание на постоянната българо-руска работна група по военнотехническо сътрудничество беше подписано споразумение, с което българската страна се ангажира да подготви списък с предоставените от бившия СССР оръжейни лицензи, които иска да продължи, и тези, чието действие ще бъде прекратено. Очаква се резултатите от прегледа да бъдат обявени до края на септември, след което ще започнат преговорите на междуправителствено ниво. Най-късно през декември ще бъде подписано ново лицензионно споразумение, с което ще бъдат удовлетворени руските оръжейни претенции, казаха от работната група.



До края на годината трябва да бъде направена пълна инвентаризация на българската оръжейна промишленост и постепенно да се уреди един от най-забатачените проблеми в българо-руските отношения - този с лицензите за производство на руско оръжие от военните ни заводи. Очаква се Министерството на отбраната да предаде списък с лицензите, към които има интерес, а после да бъде изготвен взаимно изгоден механизъм на сътрудничество в бъдеще.
Представител на "Рособоронекспорт" съобщи за "Сега", че двете страни наистина са се договорили да ускорят решаването на проблема с оръжейните лицензи след визита на руска експертна група в средата на юли т. г. Като цяло ще бъдат

преразгледани повече от 600 лицензионни споразумения

Сред тях са не само за автомат "Калашников" и за пистолети "Макаров", но и за гранатомети и други произвеждани у нас военни стоки. "Засега остават открити въпроси като заплащането на оръжейните лицензи и дали България ще трябва да иска разрешение от Русия при износ в трета страна на оръжие, произведено по руски образец", съобщиха от "Рособоренекспорт".
Според информации в руските медии Москва е готова да прости предишните "прегрешения" на България в името на бъдещето сътрудничество в тази сфера. Руски експерти смятат, че това е най-правилният ход, тъй като не е реалистично да се мисли, че София може да плати за пушките и пистолетите, които е продала през последните 16 години.
Според руски данни

всяка година Москва губи по 5-6 млрд. долара

от доставки в чужбина на непатентована военна техника.
"Нашето ведомство, съвместно с министерството на правосъдието, подготви искове до международни арбитражни съдилища във връзка с незаконното производство на стрелково оръжие по руски технологии. Надяваме се в най-скоро време да прекратим безконтролното производство на наше оръжие", каза преди месец генералният директор на "Рособоронекспорт" Сергей Чемезов. "Срокът на лицензите, дадени по съветско време, отдавна изтече, но производството на оръжие продължава. С това злоупотребяват най-вече България и Унгария, но ние няма да се примирим с това и по цивилизован начин, чрез съда, ще поискаме спиране на това", заяви Чемезов.
През последните 5 години Русия настоява България да й плаща лиценз за производството на автоматите и пистолетите. Българските оръжейници пък твърдят, че отдавна не произвеждат типичните автомат "Калашников" и пистолет "Макаров", а от заводите им излизат съвсем нови и подобрени разработки.
"Какво сравнение може да се прави между "Мерцедес" и "Трабант"? Само това, че и двете са автомобили и имат двигатели. Ние отдавна

не произвеждаме нищо, което да прилича на "Калашников" или "Макаров"

Не смятам, че трябва да плащаме лиценз на Русия", каза пред "Сега" изпълнителният директор на "Арсенал" - Казанлък, Николай Ибушев.
Бившият началник на ГЩ на армията ни о. р. ген. Никола Колев пък коментира пред "Сега", че голяма част от въоръжението, което България е получила под формата на лицензи и има право да произвежда, е постигнато благодарение на труда на българските инженери и технолози и приложението на технологии на западни страни. "Ние произвеждаме други прототипи и други аналози на базови оръжия, какъвто е случаят с автомат "Калашников". Това оръжие, което сега се произвежда в завод "Арсенал" в Казанлък, използва само някои идеи, но технологията и качеството са много по-различни и по-високи от първите образци", поясни той.
В "Арсенал" например отдавна произвеждат различните разновидности на 5,56-милиметрови автомати - "Арсенал" АR SF, AR M2F, както и 5,45 мм и 7,62 мм автомати, които са тип "Калашников", но са вече натовски стандарт. От всеки калибър има по няколко варианта с различни възможности, с различни приклади, сгъваеми, с подцевни гранатомети. За 5,56 мм автомат със сгъваем приклад бившият шеф на ФБР казал, че не е виждал в света по-добро оръжие за борба с терористи. Много добри са и модификациите на автомата - 5,56 мм "Арсенал" М1 и 7,62 мм "Арсенал", скъсен, със сгъваем приклад.

"Арсенал" произвежда и натовски вариант

на лека картечница, която с тринога може да се използва за стрелба по въздушни цели. 12,7 мм картечница става за стрелба и по наземни, и по зенитни цели. Специалистите пък доработват и 12,7 мм снайперска винтовка. "Тя ще удари съветския прототип", твърдят оръжейниците. Уникален е и картечният пистолет 9х18 мм "Шипка", който много наподобява на "Макаров", но е подобрен във всички ТТ-данни. Заводът разполага и с усъвършенстван вариант - Зу 23-2М, който е изпълнен в няколко версии, като втората се числи към интелигентните системи. Софтуерът е изцяло български. Градусите за стрелба по хоризонтала и вертикала са по-големи. Когато войските са напред, може да се стреля и над главите на войниците.
Без аналог в света е и шестцевната гранатохвъргачка "Лавина". Същото се отнася и за модернизираната 81 мм минохвъргачка, която е по лиценз на оръжейния гигант "Хинтербергер". "Арсенал" произвежда и малогабаритната и безшумна "Нинджа", която е средство за разузнаване и диверсии, предназначено за силите за специални операции. Машината е дълга 2 м и висока 1,20 м. Въоръжението й се състои от минохвъргачка, гранатохвъргачка, автомат, 5 ръчни гранати и др. "Нинджа" е средство само за един боец, който трябва да има универсални умения - да е добър като водач, да действа с различни радиостанции, да стреля точно с няколко вида оръжие. По желание на клиента може да се комплектува и с други приспособления.
При посещението на руската делегация в нашето Министерство на отбраната стана ясно, че варненският

"ТЕРЕМ-Флотски арсенал" може да ремонтира руски военни кораби,

като цената ще се приспадне от дълга ни към Министерството на отбраната на Руската федерация. Пред "Сега" зам.-министърът на отбраната Спас Панчев обясни, че става въпрос за стари дългове и така МО се надява да осигури и допълнителна работа на ТЕРЕМ. Панчев не пожела да каже какъв е размерът на дълга, който най-вероятно е натрупан от дадени преди години оръжие и боеприпаси.
В момента се подготвя рамково споразумение, което до края на годината трябва да бъде финализирано от двете страни.

Договорът най-вероятно ще е за 3-4 години

Ще се търсят варианти и за формирането на център за модернизация, ремонт и поддръжка на руска военна техника и въоръжение, защото през следващите 15 години те ще продължат да имат свое място в армията ни. Идеята на военните е логистичният център да бъде разположен в Пловдив.
Преговорите, които предстоят, няма да са леки. От една страна, ясно е, че търпението на руснаците се изчерпва и заплахата те да си потърсят правата в международен съд е съвсем реална. От друга страна, крайно време е държавата да удари едно рамо на оръжейната ни индустрия, която е почти замряла. Военните заводи са принудени да правят ловни карабини, велосипеди и, шеговито казано, самовари, за да плащат на работниците си. От трета страна, трябва да се договори приемлива цена на лицензите, която да не загроби окончателно оръжейната промишленост. Затова голямото мерене на пушките предстои.

Крупнейший в истории контракт на поставку оружия готовится заключить американская корпорация Smith & Wesson. Тендер на поставку оружия американской армии на 10-летний период с ориентировочной стоимостью 500 миллионов долларов будет рассмотрен в скором времени, и известнейший производитель оружия не намерен упустить такой шанс. Smith & Wesson выступит с предложением поставки 645 тысяч пистолетов .45 калибра, об этом заявил исполнительный директор Майкл Голден. Итальянская Beretta в следующем году, после истечения контракта, прекратит поставки своего оружия американской армии.

Мистер Голден активно лоббирует пистолеты своей компании в американском правительстве – он лично двадцать четыре раза ездил в Вашингтон. Ожидание крупной сделки отразилось и на фондовом рынке – акции Smith & Wesson взлетели в цене в три раза за последние 18 месяцев.

В настоящее время 75 процентов продукции оружейного подразделения Smith & Wesson продается в США частным лицам, 14 процентов – федеральному правительству и 11 процентов идет на экспорт.

С възстановка на историческите сражения под връх Шипка и опело за загиналите бойци беше отбелязана 129-ата годишнина от Шипченската епопея. На тържествата, които се проведоха на 26 август на историческия връх, присъства вицепрезидентът Ангел Марин.

Близо 500 родолюбци от Стара Загора, Казанлък и Габрово, както и дипломати от Русия, Беларус, Молдова, Украйна, Румъния и Великобритания, се поклониха пред подвига на българските и руските воини. Заупокойна молитва за загиналите на това място 2500 български опълченци и воини отслужи Старозагорският митрополит Галактион, заедно със свещеници от Казанлък и Габрово. Пред паметника на връх Шипка бяха поднесени венци и цветя.

Възстановка на боя между опълченски дружини и руски войски и аскер, начело със Сюлейман паша, реализира Национално дружество "Традиция". Възстановката започна с освещаването на Самарското знаме и даряването му на българското опълчение. Пресъздаден беше и най-драматичният момент на битката, когато османските орди успяват да се изкачат до "Орлово гнездо" и започва ръкопашна схватка между опълченци и аскер. Актьорите - 152-ма мъже и жени, облечени в униформи на опълченци, руски и турски воини, пресъздадоха битката под ръководството на ст.н.с. Георги Маринов, сценарист на възстановката. Преди 129 години обаче защитниците са били 7500, а турците - над 35 хиляди, припомни той. Битката наблюдаваха и любители на историята от Словакия и САЩ, които бяха облечени в униформите на военни кореспонденти. Най-младият войн на "Орлово гнездо" беше 10-годишният Митко Танчев, който носеше вода на "ранените" опълченци. Тази година на 5 и 6 октомври в Казанлък ще бъдат отбелязани петдесет години от създаването на националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", съобщи директорът на музея Данчо Данев.

PSM е произведен в Русия със специалното предназначение да се използва от службите за сигурност.
Малкият и компактен пистолет е предпочитан от руските агенти поради възможността за "скрито носене". PSM всъщност е съвсем обикновено оръжие със свободен затвор, но притежава някои незаменими качества - изключително тънък е и няма външни издатъци. Той обаче стреля с дебалансирани патрони, които не се отличават с висока скорост, но за сметка на това има сведения за забележителна пробивна енергия на куршума по отношение на някои типове бронежилетки. Въпреки, че е бил специално предназначен за силите за сигурност на Съветския съюз, той се е търгувал широко на черния пазар в Централна Европа. Използваните патрони са 5.45 мм съветски пистолетен патрон, вместимостта на пълнителя е 8 патрона. Общата дължина на пистолета е 160мм, а теглото 460гр. В производство е от 1980 г. Маркировката се намира на лявата част на затворния блок и представлява идентификационния знак на завода и серийния номер.

Бях си казал, че няма да обръщам внимание на неточностите в оръжейните статии на в."Атака" (за електронното издание говоря, книжният вестник не съм го чел), защото журналистите там са трудни за лечение, но отново не мога да се стърпя:
1. Недоумявам каква е тази мания да се изписват кирилски (в случая - руски) имена в кирилски текст с латински букви!? Така беше и при Stechkin неотдавна, така е и сега при PSM (ПСМ - Пистолет Самозарядный Малогабаритный). Това едва ли е демонстрация на по-голяма ерудиция, по-вероятно е калпав превод, защото не допускам националистите от "Атака" да се срамят да пишат на български.
2. Все още някои "специалисти", чиито умствени влакове се движат със закъснение, вярват в митологията за "дебалансирания куршум" (даже, представете си, патрон). Дебалансирани са само преставите на "специалистите" за него. Всъщност относително дългият и ограничено стабилизиран куршум (с минимум запас на устойчивост) е с изместен център на тежестта назад, което го кара да се завърти с дъното напред при попадане в поразените тъкани.

"Вече съм в осми клас, но още докато бях малък, всички ме тормозеха. Спираха ме на улицата и ако не ме посритваха, ме караха да им пея, като ми казваха, че съм радио и ми въртяха ушите да ме настроят. Беше ужасно. Понякога край нас минаваше някой възрастен или учител и аз исках да извикам, но от гърлото ми не излизаше звук. Много ме беше страх. Така никой не ми идваше на помощ." Това споделя в Интернет форум 15-годишният Боян Д. от София. Той не споделя с никого преживелиците си. Срам го е да признае, че има нужда от помощ. Ще го помислят за страхливец.
Това се случва или би могло да се случи на всяко дете. Децата са най-уязвимата част от нашето общество, а освен това не знаят как да се предпазват от насилие, не знаят и как да се защитават. Те имат дори вътрешни бариери, когато трябва да поискат помощ. В същото време родителите им са страшно заети. За да свържат двата края, работят ден и нощ и на две-три места. Децата са оставени на самоотглеждане, без да имат информация как да реагират, ако с тях се случи нещо.
В помощ на малчуганите, техните родители и учители в последните години добиха популярност курсовете по самозащита. Един от тях е на програмата "Да оцелееш". Отначало в София, а сега и в почти всички областни градове специалистите не чакат пострадалите да ги потърсят. Те ходят по училищата или в извънучебно време учат малките на самозащита. Заедно с това те разпространяват брошури с най-необходимите съвети към родители и деца как да се опазят в училище, на улицата или от нападение у дома.
Тези дни предстои да бъдат разпространени нови указания специално за децата. От тези брошури те могат да се информират как да се пазят от "опасния непознат" или да научат своите правила за безопасност.
Програмата "Да оцелееш" е създадена преди няколко години в София от бившия служител на НСО Томо Борисов и работи в сътрудничество с МВР. Заетите в програмата експерти - психолози, специалисти по джу-джицу и полицаи посещават направо училищата по предварителна заявка от директорите. В часовете по физическа подготовка те показват на учениците техники за самозащита, а по време на часа на класния ръководител разговарят с децата по възможни критични ситуации. Така още от първи клас децата имат възможност да се научат не само как да се предпазят при нападение, но и как да не попадат в опасна за тях ситуация. Стремежът е да се изградят психофизически модели на поведение, особено необходими в днешно време.
Тренировките са изцяло безплатни и се поемат от програмата "Да оцелееш".
В Испания в началния курс на обучение учениците имат задължително в програмата си два пъти на седмица час по самозащита. В Германия няма учебни часове, но затова пък там има широка мрежа от клубове, където желаещите тренират техники на оцеляване.
Курсовете по програмата "Да оцелееш" започват заедно с началото на новата учебна година.


Бъдете бдителни, когато:
1. Когато някои хора, дори семейни приятели, проявяват особено внимание към детето ви или се усамотяват с него.
2. Когато детето ви системно и продължително се застоява в нечие жилище, проверете с кого е там и защо.
3. Когато детето ви получава пари и подаръци, разберете кой и защо му ги дава.
4. Когато не познавате приятелите на детето си, запознайте се с родителите им и поискайте адресите и телефоните им.




- Г-н Борисов, наложително ли е едно дете да премине през такъв курс за самозащита?
- По принцип никой не е застрахован от насилие. При децата то може да се случи както на улицата, така и в самото училище, така и в дома им при влизане с взлом. Нашата програма е разработена на базата на психологията, бойната техника, спорта, медицината, правото, криминалистиката. Аз смятам, че е изключително важно да знаеш как да не станеш жертва на престъпление и ако попаднеш в такава ситуация, какво поведение да имаш и как да излезеш от нея.
- Какво научават децата при вас?
- Основно на самозащита и самообладание. И конкретно - как да се защити физически, какви са неговите права в това отношение. След това да може да опише нападателя си. Стремежът на програмата е децата да не стават жертви.
- Как преминава обучението?
- Формата на обучение е занятия, като в час по физическо се тренират модели на поведение и типови ситуации, а в час на класния има теория. Един курс продължава от 1 до три месеца. На тренировките децата добиват по-добро самочувствие, а при нас идват цели семейства, дори претърпели насилие - нападнати, обрани у дома си. В първи клас се започва под формата на игра, която се повтаря по няколко пъти и така се създава рефлекс как да постъпи при насилие. Нареждаме децата в кръг, всяко дете застава в центъра и си казва имената, даже силно ги извиква и се връща обратно.
- Защо трябва детето да си вика силно името?
- Това са различни форми на контакт в групата. Когато едно дете нападне друго, то да знае как да реагира - да не напада с юмруци. Да се извика силно - "Стоп, не ме докосвай." Така нападателят първо ще се изненада и после ще се респектира, това го показва практиката. А целта е да се излезе от този контакт.
- А какво се вика - "помощ" или "пожар"?
- Много хубав въпрос. Смята се, че българите трудно се притичват на помощ, но аз мисля, че това не е така. Когато вика дете, рядко ще се пропусне случай да се окаже помощ, по-вероятно е това да стане при конфликт между възрастни. Но това не е само у нас, вземете примерно една Швеция. Там убиха шведския външен министър Анна Линд в супермаркет и никой не спря престъпника.
- Имате ли положителен пример от вече обучени при вас деца?
- Разбира се. Разказаха ми случай, при който благодарение на съобразителността си едно момиче на 10-11 години избягва критична ситуация. В междучасието то било притиснато до стената от две по-големи момчета, които направили опит да го вкарат в тоалетната. Момичето взело най-правилното решение, като не се изплашило, а избягало в учителската стая.
- Какви са най-честите начини за нападение?
- Най-различни. Характерно е, че сега в Германия новите нападения стават с нож, а това е много опасно оръжие. У нас е по-различно. Скоро едно дете го бяха ударили с мебел - маса или стол. Юмруците също често влизат в действие в България.
- Защо организирате курсове за учители и родители?
- Задължително е да се работи и с тях. Те трябва да знаят как да окажат помощ на децата си и как да ги предпазят от насилие. Родителите и учителите, самите те трябва да обясняват на децата правилата за безопасност, а това значи да ги знаят. Трябва да има доверие между родители и деца - те да знаят винаги къде е детето и с кого е.

Трябва ли София да заприлича на Сау Паулу, където полицаите имат смелостта да патрулират в гетата само с тежко бронирани машини, без да излизат от тях? Очевидно и срамно, но натам сме тръгнали. През нощта вчера имахме пореден пример на незачитането на никакви правила и закони, този път от циганите в столичния квартал Христо Ботев. Пияни нападнаха и контузиха с крака от столове и маси и бутилки двама полицаи и тяхна униформена колежка. Поводът - служителите на реда им направили забележка за свръхсилната музика. Циганите празнували раждането на дете и се развикали, че им се нарушават правата. Сред пияните до посиняване се чули и призиви полицаите да бъдат избити.
България е многоетническа държава. Всички етноси имат равни права пред закона. През последните демократични години циганите обаче винаги са над нормите, а държавата и другите български граждани постоянно са им длъжни за нещо.
Циганите са най-привилегированите от населението на страната. Хранят се с помощи, живеят в незаконни постройки, строят им къщи, за тях постоянно има програми за социална интеграция, за ограмотяване, за безплатна медицинска помощ. Парите идват и от бюджета, и от многобройни чужди донори. Полза от това никаква.
Циганите продължават да са неграмотни, мързеливи и крадливи. Позволяват си го, а за да са по-малко главоболията с тях и останалите им го позволяват. В слободията си те обаче стигат от години до крайни и нагли прояви, които все повече зачестяват.
На какво прилича полицаите да ги е страх да ходят на проверки в циганските махали. Нали те са олицетворението на закона на улицата. На това трябва да се сложи край. Може би първата стъпка е редовен респект чрез присъствие на сила, за да проумеят циганите, че не могат винаги да са над и извън правилата.

Все същата тема, която дъвчем от поне 3 петилетки...
Държавата е неспособна да опази собствените си органи, камо ли гражданите си.
Не е нормална една държава, в която полицай, докато го бият някакви криминално проявени пияни миризливи цигани, си разглобява пистолета (вади и крие пълнителя с патроните, да е отделно), че ако му го вземат, да не го застрелят.

"Добре, че нямах боен пистолет, а само газов. Иначе сега нямаше да е жив." Това са думите на будкаджията Стоян Къчовски от Враца, който гръмна с преправен газов пистолет в събота свой клиент. Версията на стрелеца е в днешния брой на в. "Телеграф".
Екшънът бе заради петъчен брой на "Телеграф", продаден на сина на врачанина Младен Алексов като съботен. При настояването на клиента да получи новия брой на вестника Къчовски стреля по Алексов. Сачма заседна до слепоочието на клиента и той беше опериран. Според местните полицаи случаят бил маловажен, въпреки че най-опитните юристи го квалифицираха като опит за убийство.
Стоян Къчовски е на 60 години, бивш строителен бояджия. След получени два инсулта и развит диабет е пенсионер по болест и инвалид I степен.
"В моето болестно състояние без пистолета съм като без ръце. Нося го за самозащита. Случва ми се за трети път да ме нападат там, докато съм на будката. Два пъти пияни са ме атакували. Заключих се вътре и ги плаших с пистолета, но избягаха. Ама този Младен пищов не го плаши, та затова го гръмнах. Не съм взел пистолета, за да убивам хора с него, а за да се пазя от ей такива диваци", кълне се Стоян пред екипа на "Телеграф".
По думите му Младен Алексов го хванал за яката и му казал, че ще го пребие, ако не смени вестниците. Тогава Стоян извадил газовия си пистолет и предупредил Младен, че ще стреля, ако не го пусне. С тая газка ли ще ме плашиш ти, бе? Ще донеса боен пищов и ще те гръмна, разкрещял се кадровият военен.
Дошли полицаи, прибрали пистолета и употребената гилза. Казаха ми, че ще тестват пистолета дали не е преправян да стреля с бойни куршуми, твърди Стоян. Разказва, че го е купил от магазин във Враца за 90 лв.

Макар и обикновени на вид, револверите на Dan Wessen са уникални със своите взаимозаменяеми цеви и ръкохватки. Собственикът може да избере такава конфигурация на револвера, която да съответства в най-голяма степен на неговите лични предпочитания в момента, в зависимост от това, дали ще го използва за лов, за прецизна стрелба или за самоотбрана.
Основните калибри са в диапазона от 22 long Rifle до 45 Colt, а дължината на цевите варира от 53 до 381 мм. Но не е задължително в комплекта да има всички дължини и калибри. Моделът използва сменяеми цеви, които се завинтват в рамата по стандартен начин и имат разглобяема планка, като всички се закрепват неподвижно със специален ключ. Когато са правилно сглобени, луфтът между барабана и горната планка се осигурява от калибровъчни подплънки и цевта е под известно напрежение спрямо планката. Останалата част от револвера представлява стандартна монолитна рама със странично отварящ се барабан. Този револвер е с двойно действие и няма предпазител. В производство e от 1968 г. Общата му дължина е 305мм, а теглото 1077гр.

Колкото и да се опитвам да не връзвам кусури на неточностите в оръжейните статии във в."Атака", този път не мога да се стърпя и да не отбележа, че револверът се казва не Dan Wessen, а Dan Wesson. Хайде, за останалото пак ще си премълча...

В представителните си изяви Националната гвардейска част се представя с различни униформи - сухопътни, на ВВС и на ВМФ. Малцина обаче знаят, че оръжието на елитните войници е карабината Симонов.
Разработката на самозарядната карабина Симонов е била спряна с нахлуването на Германия в Съветския съюз през 1941г. Конструкторът се връща към нея, след като в ръцете на Съветите попада първата германска пушка МР 44 и руснаците разработват свой къс патрон 7.62 мм. Карабината е с променена конструкция заради новия патрон и се появява експериментално в бойните части през 1944. Направени са подобрения, преминава се през няколко модификации и през 1946 започва масово производство на първото съветско оръжие, което използва патрони 7.62 х 39мм. След това тя се разпространява из много страни от комунистическия блок и е взета на въоръжение и в нашата гвардейска част. Копирана е в Китай, Северна Корея, ГДР и Югославия. Предполага се, че са произведени 15 милиона карабини. Общата дължина на карабината е 1122мм, а теглото 3,86кг. Оръжието е в производство от 1946 г., маркировката му е на лявата страна на цевната кутия и затвора.

Eдин от най-тежките и масивни пистолети се произвежда в Израел и носи името Desert Eagle. Той е конструиран за различни по калибър, но мощни боеприпаси. Първоначално се появява с калибър 357 Magnum, като по-късните модели са с други калибри. Мощният заряд изисква надеждно заключване на затвора по време на изстрел, което налага използването на въртяща се предна част на затвора с три бойни крилца. Той се отключва от газове, отвеждани от фиксираната цев. Газовете оказват натиск върху челото на бутало, което придвижва затвора назад. Предната част на затвора се завърта, отключва се от цевта и продължава движението си назад като едновременно извлича изстреляната гилза. Ложата е от стомана или от сплав. Цевта може да е с различна дължина при различните модели. Освен патрони .357 Magnum се използват и 50 Action Express. Общата дължина на пистолета е 260 мм, а теглото му 1701гр със стоманена ложа, и1474гр. с ложа от сплав. Вместимостта на пълнителя е девет патрона. Оръжието е в производство от 1983 г., маркировката е на лявата страна на затвора - " Desert Eagle .375 Magnum Pistol. ISRAEL MILITARY INDUSTRIES".

Sanna 77 се появява в Южна Африка рез 70-те години и се базира на конструкцията на чешкия автомат CZ 25. Не е известно дали е произведен в Южна Африка, или представлява преоборудван автомат, закупен от Чехословакия и модифициран за стрелба само в полуавтоматичен режим. Този автомат не е приет на въоръжение в армията, а е предаван на частни лица, най-често фермери, за лична самоотбрана. Може да се предположи, че някои от тези автомати с течение на времето са били разпространени из цяла Африка . Sanna 77 използва патрони 9мм Parabellum, пълнителя е с вместимост 40 патрона. Автоматът не е пригоден за автоматична стрелба, произвежда само единични изсрели. Общата дължина на оръжието с изтеглен приклад е 650мм, тежестта му е 2,8кг. Автоматът е влезнал в производство от 1977 до 1980г. Серийният номер е маркиран на лявата страна на цевната кутия.

2006 год, по мнению аналитиков, стал самым успешным для корпорации Smith & Wesson за последние десятилетия. Общий годовой объем продаж составил 157,9 миллиона долларов, и его львиная доля (51,9) пришлась на четвертый квартал финансового года (февраль-апрель). В 2006 финансовом году прибыли концерна увеличились на 27,4 процента по сравнению с предыдущим годом, а объем продаж огнестрельного оружия увеличился на 29,8 процента. Четвертый квартал показал результаты, на 44,1 процент лучше, чем в 2005 году (огнестрельного оружия продано на 36 миллионов долларов).

Специалисты связывают столь успешный год с новым руководством S&W, возглавляемым президентом корпорации и её исполнительным директором Майком Голденом (Mike Golden). По иронии судьбы фамилия Голден (в переводе с английского - "золотой") принесла корпорации "горы золота".

Сам исполнительный директор объясняет успех ставкой на новую продукцию - будь то новейшие пистолеты серии M&P или одежда и спортивные аксессуары. Новая стратегия Smith & Wesson - завоевывать новые рынки новыми товарами, полностью оправдала себя. В мае корпорация получила награду "Производитель года" на церемонии "Academy of Excellence".

В 2007 году оружейной подразделение S&W делает ставку на линию пистолетов "M&P", планируя расширить её за счет новых модификаций и калибров, а также на популяризацию винтовки "M&P 15". По прогнозам аналитиков, в следующем году продажи возрастут на 14-18 процентов и составят 180-186 миллионов долларов.

Еднозаряден, капсулен деринджър, с резба. С нестандартен калибър и всеки чифт (продавал се е по двойки) вървял в комплект със своя форма за отливане на куршуми. Използван за стрелба от упор (както срещу Линкълн) като оръжие за самоотбрана на състоятелния американец от средата на 19 век.

Разследване на "Пийпъл" показа: Българската мафия ще донесе хероин, проститутки и оръжия. 45 000 престъпници са на път за тук. Присъединяването към ЕС е супер, казват ганстери. Ще стана толкова богата, хвали се покварено момиче.


Босовете на мафията в България планират да наводнят Великобритания с хероин, проститутки и оръжие, когато страната се присъедини към ЕС през януари. Безцеремонните хулигани са готови да проникнат във Великобритания под прикритието на десетки хиляди гладни за работа българи, които ще акостират на нашите брегове легално. Екип разследващи журналисти на "Пийпъл" прекара седмица в осеяната с гангстери източноевропейска страна, където се ширят поръчковите убийства, а по ресторантите в столицата София има надписи: "Забренено внасянето на оръжие". Нямахме проблем да сключим сделка за проститутки с един смугъл Свето (б.пр. вероятно Светльо), който е български смъртоносен еквивалент на близнаците Крейг. Докато се чука с чаши с водка с нашия агент под прикритие, той се хвали: "Ние едва чакаме България да се присъедини към ЕС. Това е добре за хора като нас. Знаем, че ще направим много пари". Говорихме също с разтревожени борци срещу престъпноста и корупцията, които казаха: "Проблемът пристига". След вчерашния призив на британски бизнес-лидери да бъде обуздан потока от имигранти можем да заявим, че българската мафия:

- ще вкара ужасяваща по мащабите си въоръжена престъпност от нация, видяла 150 поръчкови убийства за последните 5 години, нито едно от тях разкрито.

- ще наводнят британските градове с долнопробен хероин за десетки милиони паунда.

- ще подкупят техните митничари да си затварят очите.

- ще прехвърлят хиляди проститутки във Великобритания, които ще направят големи печалби за техните босове.

- ще разпространят фалшиви пари, фалшиви документи и стоки.

- ще трафикират хиляди бременни жени да родят в британски болници и ще продадат бебетата.

Един от нашите разследващи журналисти се представи за бизнесмен, свързан с подземния свят в Лондон. Той се свърза със споменатия Свето, за който се твърди, че е верен служител на известните братя Маринови, които сега са в затвора по обвинения в три поръчкови убийства. Свето е достатъчно умен да не носи оръжие, но в началото на срещата с нашия човек той посочва към спряла наблизо кола с двама едри бодигарда. Той заяви: "Знаем, че Великобритания е доходоносен пазар. Самият аз ще дойда. Имаме планове." Сводникът предложи да осигури 4 момичета и каза, че ще вземе част от тяхната печалба. Той допълни: "Мога да ви намеря хубави момичета. Няма да има проблеми." С голямо количество водка той вдига наздравици за влизането на България в ЕС и по-късно изпраща на нашия човек две брюнетки-миньончета "за проба". Едната, която се представя като Кристал и говори добър английски, предлага секс за един час срещу 140 лева, малко под 50 паунда. Тя казва: "Защо да не искам да дойда в Англия? Мъжете са глупави. Те плащат много пари. Можем да на направим състояние". Новата вълна проститутки, контролирани от гангстери във Великобританя не е единствената тревога. Босовете в ЕС агонизират как да позволят на България, наричана още Дивия изток, заради беззаконието, и на съседна Румъния, да се присъединят, поради немощните им усилия да се справят с проблемите. Трафик на хероин, пране на пари и фалшификати. Според изтекла информация от документ на Хоум Офис /вътрешно министерство - б.пр./ 45 000 "нежелани" имигранти, /така културно наричат престъпниците/, могат да се възползват от британската политика на "отворени врати" за работници от ЕС. Българските мафиоти, които са сплав от бивши агенти на комунистическите тайни служби и щангисти и борци от комунистическата ера, движат основния европейски поток на хероина от Турция. И са готови да употребят всякакви методи, за да запазят този контрол. Щом веднъж България влезе в ЕС те ще използват тези безцеремонни техники в британските градове в опит да установят контрол върху търговията с хероин там. В доклад на ЕС се казва: "Честите убийства на хора, свързани с организирани престъпни групировки рядко биват разкривани, а извършителите - наказвани, което продължава да е в ущърб на върховенството на закона в България". Голям проблем за британските органи на реда и законността при опита им да спрат нова престъпна вълна, е широко разпространената корупция в България. Склонни да си затварят очите служители ще позволят на руски и сръбски гангстери да влязат във Великобритания след 1 януари, просто, като размахат фалшиви паспорти. Няма да се изискват повече визи и стриктни проверки. Съобщава се, че висши български следователи са заплашвани сериозно да прекратят делата, ако има обвинен гангстер. Босовете на Свето, братя Маринови, постоянно се споменават като видни фигури на подземня свят, но никога не са били осъждани. Клатейки глава в парламента на страната, депутатът Атанас Атанасов, който се бори с проблема, каза: "Корупцията е навсякъде". Атанас Атанасов, бивш шеф на българските служби за национална сигурност, допълни: "Проблемът е, че корупцията и организираната престъпност са вътрешно свързани. Правителството е корумпирано и това дава лош пример на обикновените хора. Те смятат, че след като държавниците са нечестни, защо те трябва да бъдат честни?". Той показва списък със скандали, който обобщава начина, как българите правят бизнес и помагат на мафията да процъфтява. Миналия месец той открил разследване на правителството, което министри се опитали да покрият. Според него най-малко 5 милиона паунда подкупи са били взети от гранични служители през последните две години. Атанасов каза: "При това количество пари не става дума, че просто няколко служители са взели някой лев. Следите водят нагоре". Британският полицейски шеф Дейвид Джонстън работи с българската полиция от две години в опит да се оправят бакиите. Той обаче заяви мрачно: "Мафията действа в България и в крайна сметка ще видим тези хора и тук". Свето и неговите босове са типични представители на страшните престъпници, които са на път, според следователя от ЕС Клаус Янсен. Той предупреди: " Проблемите на България скоро ще станат проблеми на Европа, включително Великобритания. Точно сега България е "Див Изток". По ресторантите има надписи "Забранено оръжието". Веднъж, щом българите основат общности в чужбина, мафията ще дойде с тях, а тяхната мафия е наистина жестока."

Всеки втори в Македония крие под възглавницата си пистолет, а около 170 хиляди души нелегално притежават различен вид оръжие, пише в днешния си брой скопският всекидневник "Утрински весник".

Цената на оръжието в страната се покачва, но гражданите все повече го купуват, защото не се чувстват сигурни и искат да защитят своето семейство.

"Мотивът да държиш пистолет в дома си не е традиция. Причините са други. Хората не се чувстват сигурни, съществува междуетническа нетърпимост, а и няма доверие в полицията и институциите", смята Джабир Дерала, председател на неправителствената организация "Цивил".

В Македония "Калашников", за разлика от по-рано, се продава двойно по-скъпо на черния пазар и може да се набави на цена от 400 до 500 евро, а най-евтиното оръжие е пистолет "Застава", който най-често струва около 100 евро.

От македонската неправителствена организация "Цивил" твърдят, че оръжието на черния пазар в Македония идва от Сърбия, България и Албания или Косово и е трудно да се контролира.

dnes.bg

Пистолетът би могъл да се характеризира като увеличен Walther PP, модифициран да води автоматичен огън. Теоретичният темп на стрелбата е около 850 изстрела в минута, но практическата скорострелност не надвишава 80 изстрела в минута на къси редове. Тои е предназначен за лично оръжие на офицерите и сержантите от различни формирувания на Съветската армия. Осъществен е износ в някои страни. Идеята е била да стани ефективен автоматичен пистолет, но като всички подобни преобразувания, пистолетът става труден за боравене и е снет от въоръжение през 70-те години, когато се появява АКСУ-скъсена версия на АК-47. Терористите изглежда го предпочитат в извества степен, затова може да бъде срещан още дълго време. Ръчният предпазител, който е селектор на огъня, е в лявата част на затворния блок. Той има 3 положени- предпазител, полуавтоматичен огън и автоматичен огън. В положение на предпазител затворът не може да се издърпа назад. Серийният номер и идентификационния знак на завода са щамповани на лявата страна на ложата. Пистолетът е с тегло 1030, обща дължина 225мм и вместимост на пълнителя 20 патрона.

Това необикновено оръжие е единственият автомат с двойно действие, който съществува днес. Той е италианско производство и е широко розпространен сред полицейските служби на много европейски страни. Spectre, подобно на други съвременни модели, може да се носи незареден, зареден, но на предпазител, или да стреля в режим на двойно действие само с натискане на спусъка. Пълнителите също са необичайни, тъй като патроните са разположени в четири колони и побират 50 патрона при по-малка дължина от тази на обикновения пълнител с 30 патрона.Срещат се и полуавтоматични версии с дълга цев. Автоматът няма стандартен предпазител. Има лостчета за освобождаване на затвора от двете страни на горната част на ръкохватката, както и лост на селектора за вида на огъня от двете страни над спусъка. За да се произведе изстрел, е необходимо само да се натисне спусъка, лостът на селектора определя вида стрелба, като в горно положение е за единични изстрели, а в долно за автоматична стрелба. Използваните патрони са 9мм Parabellum. Теглото на автомата е 2,9 кг. Дължината с разгънат приклад е 580мм, вместимостта на пълнителя е 30 или 50 патрона, а скорострелността-850 изстрела в минута. Автоматът е в производство от 1984 г.

"Liberator", което ще рече "Освободител", е един от най-масово произвежданите пистолети, с които са снабдявани групи на съпротивата и партизани за различни акции и военните действия през 1944-1945 г. "Liberator" е еднозаряден и е устроен за стрелба от близко разстояние. Над един милион пистолети от този тип са били произведени и безконтролно разпространени по цял свят. Пет патрона в свободно състояние могат да се поберат в кухата ръкохватка на пистолета. Изваждането на празната касета се осъществява с помощта на молив или подобен предмет. Предпазителна система при този пистолет не съществува. Изпразването се осъществява чрез издърпване на ударника назад и завъртане на 90 градуса, за да се заключи. Чрез поместване на плочката, която затваря задния край на цевта, може да се провери дали патронника е празен.
Използваните патрони са 45 АСР, вместимостта на пълнителя е 10 патрона. Дължината на пистолета е 102мм, а теглото му 445 гр. Оръжието е гладкоцевно, произвеждано е в САЩ от 1942 до 1945 г. Пистолетът няма маркировка.

В България много неща са кът. Досега никога обаче не са свършвали белезниците. Е, и това доживяхме. Съдебната полиция закъса за окови. И пищови. Няма също бронирани коли, в които се превозват защитените свидетели. Ще намерим, казват представителите на държавата. А дотогава ще се надяваме някой опасен бандит да не избяга заради липса на окови.

Съдебната полиция закъса за белезници, пищови и бронежилетки. Защитени свидетели, магистрати и арестанти остават без качествена охрана. Маргините, Вальо Топлото, синът на софийския катаджия №1 Илия Илиев, както и всички останали обвиняеми се ескортират от съдебни полицаи.
За огромната нужда от оръжия алармира пред "Стандарт" зам. правосъдният министър Димитър Бонгалов.
Издадохме заповед и позволихме лично оръжие да се носи и при изпълнение на служебните задължeния в съдебната охрана. Нещо, което е необичайно за западната практика, обясни Бонгалов. На съдебните полицаи не достигат пистолети "Макаров". Проверка на "Стандарт" установи, че оръжията струват около 160 лв. Военните имат оръжие, което залежава по складовете. Те обаче ни обясниха, че ще ни го предоставят, ако си платим, обясни Бонгалов. Заинтересовани са да го дадат на частник. Ако го прехвърлят на друг държавен орган, нищо не влиза в бюджета им, обясни зам.-министърът.
Причина за недостига на белезници обаче е и това, че администрацията на правосъдното министерство не си е свършила работата. Проведоха се два търга за купуване на белезници. И при двата обаче беше объркано заданието, обясни заместникът на Петканов. Оказва се, че се купуват по-евтини белезници, които са некачествени. Има пандизчии, които са майстори на отключването на всякакви белезници. Евтините за тях са като детска играчка. При по-некачествените често можела да се скъса и веригата, която свързва двете гривни.

През 1990 г. американското командване на силите за специални операции (Spezial Operations Command - SOCOM) изрази намерение да въоръжи силите с автоматичен пистолет с калибър 45, притежаващ по-голяма точност от М119А1 и имащ като аксесоари заглушител и прожектор с лазерна точка. Конструкцията на този пистолет се основава на пистолета Heckler&Koch UPS. Ударно-спускателният механизъм е с двойно действие, с чукче. Затварянето на цевта по време на изстрел се осъществява на принципа на наклоняващата се надолу цев на Browning. Пистолетът има допълнителен буфер във възвратната пружина, който намалява отката при стрелбата. По такъв начин се повишава точността на оръжието. Дулото се показва от кожуха на затвора и има нарези за монтирането на заглушител, който намалява с 25dBсилата на звука от изстрела. Затвореният блок има устройство за блокирането му по време на стрелба със заглушител с цел - избягване на звука от презареждането и изхвърлянето на гилзата, за да не компрометира безшумната стрелба. В предната част на ложата има бразди за монтиране на лазерен прожектор, който може да излъчва видима или ултрачервена светлина. Пистолетът има и класически мерни прибори с три флуоресциращи точки за стрелба при слаба осветеност.

За още инфо - знаете къде.

Автоматът Хеклер & Кох МР 5 е най-разпространеният автомат през последните десетилетия. Той все още се произвежда в Германия и в някои други страни като САЩ, Гърция, Пакистан и Турция. За разлика от други автомати тук се използва конструирания от Хеклер & Кох самозаряден затворен блок с ролково закъснение на отварянето му. Същият механизъм се прилага и при щурмовата пушка G3. Съществуват версии с фиксиран и с телескопичен приклад. Поне двадесет различни варианта са били произведени, но всички имат едни и същи цевни кутии и механизми. Дължината на цевта може да варира. Някои версии имат комбиниран предпазител със селектор на вида на огъня, осигуряващ произвеждане на автоматични редове, а други са само полуавтоматични. Версиите предназначени за САЩ са пригодени за патрони10мм Auto, но повечето модели стрелят с 9х19мм. Срещат се и от двата вида пълнители-дъгови и прави. Положенията за стрелба при някои модели са обазначени с цифри за един, три или няколко изсрела. При други модели се използват букви - "Е" за единична стрелба, "F" за автоматична. Общата дължина на автомата е 680мм, а цевта му е 225мм. Вместимостта на пълнителя е 15 или 30 патрона, а скорострелността 800 изстрела в минута. Маркировката се намира на лявата страна на приемника и представлява: " Kal 9mm x 19".

Повече и по-точна информация можете да получите от pishtov.com.

Този автомат е измислен от Узи Гал, конструктурът на автомата "Узи", в началото на 80-те години. Първоначално е предвидено да се произвежда в Канада, но след провалянето на тази идея, документацията е продадена на компанията Sturm Ruger, която прави малки изменения и го пуска в производство през 1994г. Рамата и долната част на цевната кутия са изработени от синтетични материали с марката "Zytel", а горната част на цевната кутия е от стомана. Действието на механизмите е подобно на това на автомата "Узи", като се използва телескопичен затвор.Ръкохватката е в центъра на тежестта и служи като приемник за пълнителя, а зад ръкохватката има рамка, контурът на която върви от долната част на ръкохватката назад и нагоре до задната част на цевната кутия. Сгъваемият приклад е на шарнири и е съединен така, че при сгъването му надолу той лежи успоредно на контура на рамката. Патроните, които се използват са 9х19мм Parabellium, като вместимостта на пълнителя е 34 патрона, а скорострелността е 600 изсрела в минута. Теглото на автомата е 3 кг, общата му дължина с разгънат приклад е 376мм.

30 август 1981 г. Президентът на САЩ Роналд Рейгън излиза от хотел "Хилтън" във Вашингтон, когато го застигат куршумите на психопата Джон Хинкли-младши. Освен президента атентаторът ранява прессекретаря му Джеймс Брейди и други двама души. Рейгън оцелява, понеже куршумът минава на около 3 сантиметра от сърцето му и засяда в белия дроб. Президентът е откаран в университетската болница "Джордж Вашингтон", където е подложен на спешна операция. Оттогава в публичното пространство са се запазили легендарните слова, които Рейгън казал на хирурзите: "Надявам се, че сте републиканци." На което един от лекарите отвърнал: "Днес всички сме републиканци, г-н президент." Покушението, запечатано от голям брой телевизионни и фотографски камери, става сюжет на няколко документални и игрални филма, последният от които - "Атентатът срещу Рейгън" (The Day Reagan Was Shot), е направен през 2001 г.

От атентата се заинтересува и българската Държавна сигурност (ДС). В колекцията архиви, публикувани от Международния проект за историята на Студената война към центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон (www.cwihp.org), се съхранява изключително интересна секретна докладна записка от генерал-лейтенант П. Стоянов, началник на Шесто управление в ДС, до заместник-министъра на вътрешните работи генерал-полковник Григор Шопов. В документа от 31 декември 1982 г. Шесто управление (отговарящо за борбата с идеологическата диверсия) напълно сериозно предлага да се изработи компрометиращ телевизионен филм, който да разобличи покушението срещу Рейгън като скалъпена от ЦРУ история.

Нека вметнем, че Рейгън присъства на много места в документацията на ДС и често е представян едва ли не като символ на злото. За американския президент се говори с експресивна лексика, а фигурата му е синоним на "агресивния империализъм".

В доклад от Второ главно управление от февруари 1982 г. например на Рейгън е приписано "бясното въоръжаване за изменение баланса на силите в полза на САЩ".

Същият език се използва и в плана за компромата. "Както е известно, империализмът използва за свой знаменосец президентът на САЩ Р. Рейгън. Пред вид на вероятността през настъпващата 1983 г. враждебната кампания срещу НРБ да се засили, предлагам да се използва активно възможността за компрометиране на ЦРУ и президента на САЩ Рейгън", се казва в началото на секретния доклад (запазваме автентичния правопис - б.а.).

"Както е известно, Рейгън проявява стремеж за реализирането си като актьор. Пресата съобщи, че той ще води ежеседмично едночасов разговор по телевизията с децата на САЩ. Също така ще играе главната роля в документалния филм "Атентатът срещу президента" (т.е. срещу самия него)", пишат българските контрадезинформатори.

По-нататък се посочва, че по мнение на специалисти в стрелковия спорт атентатът срещу него през 1981 г.

има силни белези на актьорски етюд

Според ДС той бил извършен в момент, когато Рейгън губел популярност сред американците - за тази преценка българските агенти се позовават на "съобщения на институтите за изследване на общественото мнение".

ДС прави и забележителна за разстоянието от хиляди километри между София и Вашингтон балистична експертиза: "Атентаторът използва револвер (а не пистолет) с къса цев и спусък с двойно действие. Това означава, че при произвеждане на всеки изстрел (при натискане на спусъка) едновременно се превърта барабанът и се въвежда и освобождава ударникът. При това положение точното премерване е невъзможно", смятат българските експерти.

Анализът им твърди, че атентаторът изстрелял 6 патрона при горните условия за много малко време, но и "най-добрите световни състезатели не биха могли да поразят успешно такива цели и при такива условия". Шесто управление явно се е постарало да изучи световните шампиони, щом отбелязва, че за най-кратката бърза стрелба с пистолет те изстрелвали 5 изстрела за 4.7-4.8 секунди със специални малокалибрени пистолети (а не револвери).

Агентите на ДС се оказват много съсредоточени кинозрители: "Въпреки, че Рейгън е улучен в областта на гърдите, кинокадрите не показват никакви рефлекторни реакции на неговия организъм", "куршумът рекуширал от реброто", а отровата, с която е бил намазан, не подействала. "И така всички са живи и здрави", пишат филмовите специалисти на ДС, "а Рейгън два дни след покушението (и операцията) беше в състояние да ръководи държавата, като герой".

От гореизложеното ДС заключава, че има "твърде много странни обстоятелства в атентата". Следващото изречение от доклада е още по-фрапантно: "Аналогия може да се търси и при атентатът срещу папата." Явно

за българските служби и Йоан Павел Втори е бил актьор

И тук следва още една фамозна обосновка: "Всичко това дава възможност да се създаде срочно телевизионен филм, който да засили съмненията относно тези покушения (и особено срещу Рейгън), който да бъде излъчен и от телевизиите на ГДР, Полша, Чехословакия и Унгария, които се гледат в съседните западноевропейски страни (някой вярва ли, че на Запад вечер са тръпнели в очакване на телевизионните програми на Варшавския договор - б.а.). Той може да не съдържа категорично обвинение срещу президента и ЦРУ в измама, но самото му съдържание до доведе до размисъл зрителите."

Режисьорските разсъждения на офицерите не свършват: "За реализиране на филма, освен документалните кадри, могат да се използват архивни (каубойски) филми, в които героят, игран от Рейгън, е "ранен" или "убит". ДС предлага да се вземат интервюта от "известен състезател по стрелба, носител на международни награди", от "треньор по стрелба - относно необходимата квалификация за улучването на тримата", от "криминалист - по качествата на оръжието" и от "лекар, относно рикушета от реброто, отровата, състоянието на ранен при подобни обстоятелства, реакцията на Рейгън при улучването". Но не само това - кинаджиите в пагони замислят и демонстрация на стрелба от висококвалифициран състезател при имитиращи обстоятелства.

В края на записката се изтъква, че подобен филм можело да окаже

сериозно влияние върху общественото мнение

в Западна Европа, а и другаде по света. "За реализирането му биха могли да се използват възможностите на отдел "Пропаганда" - МВР ("Лъч") или по целесъобразност подобни звена на братските органи", завършва секретния си доклад ген. Стоянов.

В разсекретените досега архиви няма сведения дали и как Държавна сигурност е изпълнила замисленото компрометиращо мероприятие. Прави впечатление обаче резолюцията на зам.-министъра Шопов върху челната страница на докладната от Шесто: "Др. Стоянов, обсъдете идеята с Първо главно управление, а след това ще се посъветваме и на други места."

Изключително безсмислената филмова продукция е била предмет на още заседания и обсъждания в службите, които уж защитавали националната сигурност на комунистическа България. А техните наследници днес непрестанно тръбят какви доказани професионалисти били служителите на ДС.

Вероятно, один из первых пистолет, появившихся на американской земле вместе с первыми переселенцами был найден сегодня в США. Редкая находка – пистолет 17 века, изготовленный в Шотландии, найдена при раскопках одного из первых поселений европейцев на североамериканском континенте. Несмотря на солидный возраст, она прекрасно сохранилась. По мнению историков, оружие прибыло в Джеймстаун, штат Виктория, в 1607 году. Если это так, тот найденный пистолет – самая древняя европейская реликвия на американской земле.

Историки и археологи в один голос заявляют о важности находки и ее историческом значении.
Интересно отметить, что празднование 400-летия Джеймстауна – первого поселения англичан в Новом Свете, пройдет в следующем году с участием президента США Дж. Буша и английской королевы.

Во время Первой Мировой войны основным вооружением английского танка Mark 1 являлись либо пушки, либо пулеметы. Если его основным вооружением были пушки, то он назывался «Мужской танк» (Male tank); если – пулеметы, то - «Женский танк» (Female Tank).
Первые варианты английского танка Mark 1 имели в качестве основного вооружения две шестифунтовые пушки, устанавливавшиеся на спонсонах, - по одной с каждого борта. Данные пушки были «позаимствованы» у военно-морских сил и адаптированы к применению на танках. Хотя точность их стрельбы была довольно высокой, большая длина их стволов делала эти пушки тяжелыми и громоздкими. На более поздних образцах «Мужского танка» (Male Tank), как прозвали танк Mark 1, оснащенный шестифунтовыми пушками, стали устанавливаться
пушки с более коротким стволом. «Женские танки» (Female Tanks), в отличие от «мужских», были оснащены лишь пулеметами Lewis - чего, впрочем, вполне хватало, чтобы выполнить основную задачу танка, а именно прорваться через линию проволочных заграждений и окопов противника.

Французские военные (юмор которых не сильно отличается от военного юмора других стран) пошли в подобных наименованиях еще дальше и окрестили оснащенный двумя 30-мм стволами танк AMX13 не иначе как «Rêve de vierge» (см. фото), что означает «Мечта девственницы».

Това е един от най-добрите пистолети в света, разработен по време на Втората световна война от SIG и приет на въоръжение в швейцарската армия през 1949 г. Скоро след това пистолетът започва да се използва и от датската армия. Някои от версиите му са широко разпространявани чрез продажби, преди всичко за прецизна стрелба. Понататъшното му използване от въоръжените сили се избягва поради високата му цена. Характерна особеност е движението на затвора по вътрешни улеи в ложата, което е едно от първите приложения на тази система, повишаваща надеждността и точността на оръжието. Има различни разновидности на пистолета. Р-210 има полирани дървени чирени на ръкохватката. Р-210-2 е снабден с обработена на пясъкоструен апарат пластмасова ръкохватка. Р-210-4 е модел разработен за немската гранична полиция. Р-210-51 6 са специални модели. Р-210- 5 е с по-дълга цев. Ръчният предпазител е отлявата страна, зад спусъка. В горно положение пистолетъте на предпазител. Ключалката на пистолета е в петата на ръкохватката. Пълнителят се изважда, след което се издърпва затворния блок, за да се изхвърлят патроните. Използват се патрони Parabellum 9mm. Общата му дължина е 215мм, дължината на цевта е 120мм, а теглото 900гр. Пълнителят събира 8 патрона. Маркировката се намира на дясната страна на затворния блок, изписани са номерът на модела и сериен номер.

Добре е написана статийката, ама се е изгубило нещо при превода и имам "некои съображения":
- Р-210 има полирани дървени чирени на ръкохватката - по-точно би било P210-1 има полирано черно покритие и дървени чирени...
- Р-210-2 е снабден с обработена на пясъкоструен апарат пластмасова ръкохватка - истината е P210-2 има матово покритие (обработено на пясъкоструйна машина) и пластмасови чирени...
- Р-210-51 6 са специални модели - сигурно трябва да се чете Р210-5 и 6 (P210-6) са специални модели...
- Ключалката на пистолета е в петата на ръкохватката - най-вероятно става въпрос за ключалката на пълнителя...
- Пълнителят се изважда, след което се издърпва затворния блок, за да се изхвърлят патроните. - Не разбрах откъде и колко точно патрона трябва да се изхвърлят? Най-вероятно става въпрос за единствения патрон, който би могъл да остане в патронника.
- Маркировката се намира на дясната страна на затворния блок, изписани са номерът на модела и сериен номер. - ако погледнем най горе се вижда, че и отляво комай има маркировка.
Ама, айде да не издребняваме...

Пентагонът ще трябва да купува оръжие от България, Румъния или Египет за новите иракски сили за сигурност, пише американското електронно издание "Дъ Пост Кроникъл", което цитира руската информационна агенция "Новости".
Това ще се наложи, след като Държавният департамент наложи санкции на две руски компания - "Рособоронекспорт" и "Сухой", за сътрудничество с режима в Иран.
Неотдавна от американската администрация обявиха, че са заинтересовани от покупката на автомати "Калашников" и друго руско стрелково оръжие от "Рособоронекспорт", тъй като то било много популярно и добре прието в Ирак още по времето на режима на Саддам Хюсеин.
След санкциите "Рособоронекспорт" и заводите "Ижевск", които произвеждат "калашници", ще загубят обещани договори за 200 милиона долара. Според агенция "Новости" обаче, качеството на оръжието, което ще бъде купено за иракската армия и полиция от други страни, било далеч от това, което предлагат руските заводи.

Ангел Иванов

darik.net

Опасен ли е Израел, когато се ядоса? Трите седмици на операцията в Ливан и продължаващите ракетни удари на "Хизбула" показаха как може да отговори на поредица провокации най-голямата военна сила в Близкия изток. За да разберем обаче кога ще спре Израел, първо е добре да опитаме да разберем защо започна. Тази седмица "Дневник" ще представи репортажа на свой журналист, който единствен от България получи възможност да разговаря в Тел Авив и Ерусалим с лидери като Шимон Перес, Ехуд Барак, външния министър Ципи Ливни, генерали от Генералния щаб и съветници на политици и военни. При толкова масирано отразяване на събитията в Ливан "Дневник" ще се опита да представи как гледа на тях другата страна. В първата част от поредицата описахме визията на Израел за воюване с финансиран от чужбина екстремизъм на три фронта. Във вторник един от съветниците на израелското правителство представи как страната гледа на "Хизбула" и кой според Израел стои зад нея.

-------------------

Всичко се променя, когато шофьорът на микробуса ни си облича бронирана жилетка. Потегляме от Тел Авив на север към Хайфа, третия по големина град на Израел, само едно от местата, където падат ракетите на "Хизбула", разрушават сгради, убиват и раняват хора. Срещите с политици, генерали и анализатори в Ерусалим протичат спокойно, сякаш страната не води война и всеки ден не падат жертви и от израелска страна.

Пристигаме в Хайфа - слънчев град с големината на Бургас, малко преди полунощ. Хотелът, в който се настаняваме, е пуст, а до рецепцията в луксозна рамка стърчи надпис "Към бомбоубежището". От балкона обленият в светлини залив прилича на черноморски курорт. "Хизбула" не стреля нощем, само иззад хоризонта се чува тътен от израелските бомбардировки отвъд границата, която е на 30-ина километра. Денят започва със заслепяващо средиземноморско слънце и обиколка, странно съчетала брифинг на шефа на полицията Нир Мериеш, редуващ се със самоотвержени усилия на екскурзоводка, опитваща се да разкаже за историческите и туристически забележителности на града. От панорамна площадка до манастира на кармелитките се вижда гъстият дим от горящите от стрелбата гори по границата. Два часа по-късно в центъра падат първите ракети. Този ден ранените са 23. До посещението ни на 25 юли убитите са десетина, ранените няколко десетки. Поне една трета от 230-хилядното население се е изселила на юг.

В Хайфа няма обществени бомбоубежища (градът никога досега не е бил обект на нападения) и всички импровизират - щом сирените завият, всички тичат по мазета, под стълбите, по входовете на най-близките сгради. Полетът на една катюша до Хайфа трае 75 секунди и хората разполагат едва с половин минута да избягат по-далеч от прозорците и външните стени. Дори и да не падне ракета върху сградата им, при избухването си тя пръсва 40 хиляди сачмени лагера, след които дори стените на съседните къщи са надупчени от шрапнели като болни от шарка.

Защо е толкова трудно да се открият и ликвидират ракетите тип катюша? Защо след две седмици бомбардировки и твърдения на политици и военни за сериозни щети върху способността на "Хизбула" да стреля израелската авиация не донесе някаква значителна промяна спрямо ситуацията от първия ден на войната 12 юли?

Едно от обясненията е, че това е оръжие, което лесно се укрива и придвижва. В нормалните армии то е познато като система за залпов артилерийски огън, монтирана върху камиони с по около 40 цеви. В случая с "Хизбула" цевите са демонтирани и разглобени по 2-3 в пакет. Често дори няма нужда от цев за изстрелване - достатъчно е да има широка и дълга 5-6 метра тръба, подпряна на дърво или покрив (същата работа върши и голяма стая с прозорец, гледащ към Израел), за да се пъхне в нея ракетата. От въздуха такива тръби приличат повече на уличен стълб, отколкото на артилерийска установка. Самото изстрелване става просто като се съединят жиците за подаване на електрически импулс към заряда. На практика е невъзможно да се различи един ливанец, каращ мотор или кола, от боец на "Хизбула, който ще стреля или току-що е изстрелял ракетата. Само за кратък момент между двете си състояния той е военна цел, след това отново е "невинен цивилен". Да не говорим, че има ракети с часовников механизъм, които излитат, без да има жив човек около тях.

От самото начало на операцията израелски военни обясняват, че целта й не е да унищожи ракетния арсенал на "Хизбула", а да повреди комуникациите и командните й структури (по-специално южната дивизия "Насър") до степен да се разредят атаките и да се създаде нова дипломатическа реалност в Южен Ливан, в която няма да има място за въоръжени милиции. Ракетите обаче продължиха да падат с десетки и дори стотици на ден и да убиват израелски цивилни и военни, поради което се наложи и навлизането със сухопътни войски към стотината ливански селища, откъдето се стреля. И въпреки това на населението в Северен Израел се обяснява, че вероятно ще трябва да свиква да живее с тази заплаха.

Критичният към властите в. "Аарец" писа тези дни, че операцията в Ливан се представяла от военните като подобрена версия на бомбардировките в Косово. С малката, но съществена разлика, че през 1999 г. гражданите на натовските държави не се налагаше да живеят по бомбоубежищата.

Петъре, статията ти е хубава (или поне ти така си мислиш), ама терминологията ти нещо куца...
Чувал съм Катюши да излизат на брега, ама да летят и да падат, не бях чувал... Летят и падат ракетите, тип "Катюша"...
40 хиляди сачмени лагера - става въпрос не за лагери, а за сачми (ако искаш уточни, тип "лагерни")...

Въпреки това, отбелязвам статията, тъй като в този конфликт принципно подкрепям израелците...

Изключително ценен златен кинжал от III хилядолетие пр. Хр. откри археологът Мартин Христов край с. Дъбене, Карловско, съобщи вчера директорът на НИМ Божидар Димитров. От миналата година на това място "излизат" хиляди дребни златни предмети, изработени преди около 5000 г.
Предметът е кинжал или кама от ранната бронзова епоха, може да се окаже от непознат досега тип, разказа вчера за ДУМА Мартин Христов. Кинжалът е дълъг 16 см, формата му е като два трапеца, слепени с широките си части, единият издължен, обясни археологът. Има и две дупчици за дръжката. Намерен е в каменна структура, разбита при оран, чието проучване едва сега започва. Затова Мартин Христов още не се ангажира с хипотеза дали става дума за могилка или за ритуално съоръжение.
Златната кама е идеално запазена и все още е много остра, липсва патина, което говори за високо съдържание на злато, обясни Божидар Димитров. Находката е уникална, такъв кинжал не е намиран и в Троя, добави той. Вероятно е знак на властта на царя, който в орфическата епоха е бил и първожрец. Археологическият екип на Мартин Христов и това лято е открил при Дъбене нови 545 златни украшения от III хил. пр.Хр. Миналата година златните елементи бяха над 15 хиляди. Находките не са част от погребение, а и не са останали след пожар в златарски работилници. Вероятно става въпрос за жертвоприношения, смята Божидар Димитров.

Голяма част от загубите на армията на Израел (ЦАХАЛ) в сегашния въоръжен конфликт се пада на действията на специалните противотанкови подразделения на "Хизбулла", които използват последната модификация на руския ръчен гранатомет РПГ-29 "Вампир", съобщава израелската Haaretz.
Благодарение на тандемната бойна част на изстрела, РПГ-29 в редица случаи успява да пробие бронята на израелските танкове "Меркава". Според данни на израелските специални служби, "Вампирите" попадат е бойците на "Хизбулла" от Сирия, която от своя страна ги е закупила легално от Русия.
Освен това, според данни на израелските военни, бойците на "Хизбулла" активно използват против ЦАХАЛ и преносими ПТУР "Малютка" като поразяват танкове и инженерни съоръжения.
Предполага се, че именно такава ракета е убила четири войника от елитното израелско подразделение Ergoz, по време на бойните действия в град Бинт Джибейл.
Сведения за наличие в "Хизбулла" на нови гранатомети са постъпили още в 2005 г по време на сблъсъците на израелски войници с бойците на "Хизбулла" край село Гайяр близо до границата с Ливан. Тогава "Хизбулла" е изстреляла около 300 противотанкови ракети от различни типове, в това число и от РПГ-29. В резултат на това са били унищожени няколко армейски машини и два танка "Меркава".

Москва. Израелският министър на вътрешната сигурност Ави Дихтер заяви за руската преса, че "всички терористи", нападащи страната му, използват руско оръжие, идващо през Сирия и Иран - две държави, за които Москва не крие, че им продава оръжие, предаде Франс прес.
"Всички обкръжаващи Израел терористи използват оръжия руско и съветско производство като автомати "Калашников" и ракети "Катюша", заяви Дихтер в интервю за в. "Время новостей".
Дихтер обаче уточни, че не обвинява Москва в директна продажба на тези оръжия на движения като Хизбула в Ливан. Според Израел продажбите се извършват през Иран и Сирия - обвинение, което се отхвърля от Москва.

Един човек отиде за гъби в гората, а един полицай го гръмна в главата. Просто ей така. Смразяващата трагедия се случи точно когато комисарят Фратини си тръгваше от страната и беше слушал цял ден колко по-добре сме сега, как борим престъпността и корупцията, как приближаваме реално към Европа. Изстрелът от упор в главата на Георги Божанов близо до село Дорково всъщност направи всичко това на парченца. Този път не беше вариант мафията стреля по мафията, за да се изтъпани де що има политическа муцуна у нас и да каже как някой прави всичко това нарочно, за да ни препречи пътя към ЕС. Затова и полицията мълча 12 часа. Дотолкова, че и близките дълго не разбраха какво се е случило. После Фратини си отиде, а ние останахме в кочината с истината. Разбрахме, че се е случило поредното “непредпазливо” полицейско убийство на невинен човек. Който като в нарочен сценарии, от който на мен лично ми се сви под лъжичката, се оказа беден, кротък и обречен. Един от онези хора, за които никой никога нямаше да разбере, ако не беше полицейският куршум. Всъщност с него се случи това, което по някакво супер странно стечение на обстоятелствата у нас се случва сравнително рядко – поредната хаотична стрелба на някакви индивиди, попаднали кой знае защо в МВР, завърши с труп. Казвам рядко, защото всеки втори от нас е бил свидетел на подобна стрелба – заради празник, заради повечко алкохол, заради радостна превъзбуда, заради умствена недостатъчност, внезапен прилив на тестостерон или каквото и да се сетите друго, стотици полицаи си гърмят по този начин. По стени и тавани, по дървета в гората, по гуми на коли. Десетките дупки от куршуми в района на хижа “Цепина” до Дорково само потвърждават това. Подобни предпочитани за стрелба райони има на доста места в България. А и всички ние отдавна знаем, че у нас гърмежите на полицаи за кеф е забранено, но не толкова. Ето по такъв начин при стрелба без посока и за нечии кеф преди 5 години насред София бе убита 16-годишната Елеонора. Тогава полицаят гърмя на излизане от кръчма. Сега – на излизане от хижа. Питам се толкова ли е къса паметта на ченгетата, толкова безнаказани ли се чувстват, никакво усещане ли нямат, че всъщност те трябва да пазят хората, а не да ги избиват.Аз лично не съм наясно първо защо цялата полиция трябва да ходи въоръжена при положение, че фактите ясно сочат, че от това борбата с бандитите никак не става по-ефективна. Второто, с което изобщо не съм наясно е как през всичките тези години не се намери един полицейски шеф, който да пресече веднъж завинаги тази идиотска практика на стрелба с бойно оръжие за кеф. Но това е едната страна на ужаса. Другата е още по-страшна – тя представлява узаконяване на убийствата. Как иначе се нарича величествената поправка на закона, според която отнемането на човешки живот се наказва с глоба. Защото било по непредпазливост. На кой безхаберник или на кой ненаситник от парламента му дойде в акъла идеята да отпадне наказанието за най-тежкото възможно престъпление? Да се плащат за него едни максимум 1000 лв. и убиецът да се води неосъждан, че дори и в полицията да може да продължи да си работи? Трябваше ли да минат 4 месеца от влизането в сила на тази поправка, за да се види, че тя е безумна? Че всъщност прави убийците невинни и оценява човешкия живот на 1000 лв. Че на практика разрешава ликвидирането на невинни хора. Как така подобен текст се прокарва в пленарна зала, какво гласуват вътре онези 240 души, които сме изпратили там да насочват живота ни, да определят накъде ще върви страната ни?Аз нямам отговор на нито един от тези въпроси. Изобщо отговорите в страна, в която полицаите убиват, а депутатите го определят за административно нарушение, по правило липсват. А постоянният шок води до безразличие. Когато полицай застреля невинен човек, това е шок. Когато първата власт в държавата приеме, че наказанието за това е глоба от 500 до 1000 лв., това не е шок. Това вече е тотална липса на институционално отношение, съзнание, мяра и адекватност. То не води до шок. Води до нищото.

Със законно притежавано оръжие охранител - бивш военен, изпразни в Хисаря цял пълнител в тялото на доскорошния си работодател. Само защото го уволнил.
Става дума за афект и лошо пиянство. Но извън субективните причини има и обективни. Те са в неограниченото количество законно притежавано оръжие, което не служи за нищо повече от саморазправи, "убийства по непредпазливост", самоубийства, битови убийства.
6-милиона пълнолетни българи имат 300 000 единици законно оръжие, което досега е използвано за смъртта на стотици невинни хора. До този момент няма нито официално регистриран случай, в който някой да се е спасил от бандит с такова оръжие, а още по-малко пък да е спасил човешки живот или да е предотвратил престъпление. Дори и да има, то те сигурно се броят на пръстите на двете ръце.
Нищо чудно тези случаи да са повече от убийствата с незаконни пушкала.
Когато се случи нещо по-шумно, като стрелбата на бившия старшина по футболиста Стойчо Стоилов, или пък някое поредно полицейско "убийство по непредпазливост", или ако служител на МВР стреля по двама свои колеги при любовна драма, тогава се чува някой и друг глас за ограничаване на тази практика или обещание за крути мерки. И толкова. До следващата смърт.

А какво имаме насреща?

Всеки 20-и българин е въоръжен с бойно или ловно оръжие. За София са издадени близо 26 000 разрешителни - това е повече, отколкото има у действащите полицаи на територията на столицата.
Въоръжените хора би трябвало да са доказали необходимостта си от него, т. е. че има заплаха срещу тях. Освен на застрашени, то се полага на охранители, ловци и действащи полицаи и военни, както и на бившите военни и бившите служители на МВР с повече от 10 години стаж. Защо им е на последните оръжие, и до момента не е ясно. Преди време в парламента бе направено предложение да отпадне тази привилегия. Но депутати - бивши военни и полицаи, яростно се застъпиха, защото за тези хора това си било своеобразно признание за дългогодишната работа в полза на държавата. Освен това можели да бъдат резерв в борбата с престъпността. Първият аргумент - за признанието, е твърде странен. А вторият издиша. Единственият по-нов случай за намеса на бивш полицай за предотвратяване на престъпление беше във Видин, когато бившият шеф на местното РДВР спаси студент от цигански побой, но самият той плати с живота си.
За съжаление преобладават примерите като онзиденшния от Хисаря. Очевидно трябва да отпаднат нормите, които разрешават на военните и полицаите автоматично да получават пистолети при напускане на службата. Ако имат нужда от оръжие, да го доказват според реда, предвиден в закона.
Има нужда и от строга

регламентация на понятието "необходимост"

Защото именно МВР въоръжи армията на т. нар. бизнесмени. Сега дори и да ги разоръжи, съдът връща пистолетите на притежателите им, обявявайки полицейските действия за незаконни.
Абсолютно неприемливо беше премахването на психотестовете за даване на оръжие. Аргументът: нямало "единна методика". Това е несериозно поне по 3 причини. Първо, според директива на Европейския съюз от 1991 г., за да придобие човек огнестрелно оръжие, са "необходими основателни мотиви, както и доказателства, че лицето не е опасно за себе си и околните". Второ, липсата на психотестове увеличава "рисковия контингент". Трето, колкото и да е субективна преценката, колкото и съмнения за корупция да има, сигурно е, че все пак се прави някакво отсяване. Падна дори забраната да се дава оръжие на лице, което системно злоупотребява с алкохол или наркотични вещества. Според мотивите на МВР, правителството и парламента това се налагало, "защото в науката няма единни критерии за разграничаване на понятията "злоупотреба" и "употреба" на психоактивни вещества, в това число алкохол и наркотици". Нещо повече. С промени в закона бе уточнено, че общата забрана за ходене с пушки и пистолети по кръчми пада и сега тя важи само от 22 до 6 ч.
Тоест нашият режим става все по-либерален. Даже безхаберен по волята на парламента.
Къде са сега депутатите, които трябва да понесат своята отговорност? Къде са факторите от МВР, което трябва да направи всички тези проверки, да поиска законодателни промени и да си оправи час по-скоро собствения двор, за да няма служители убийци? Къде е оръжейното лоби, което твърдеше, че всеки трябвало да има колкото си иска пушки, за да защитава себе си, семейството и къщата си? Всички се изпокриха. Все едно нищо не е станало.

Някой би ли ми казал каква е точната статистика за загиналите при автомобилни катастофи по нашите пътища...? Дали са няколко пъти повече от простреляните по непредпазливост...?
Защо за тях не зажали Александров...?

Ако не знаете, бихте ли поне ми казали доколко съвестно си вършат работата нашите депутатаи и колко осъдени политици има у нас...?
Защо против тях не рипне Александров...?

Това са все проявления на упадъка на държавата ни - закони и правила може и да има, ама няма воля да се спазват и нарушителите се измъкват безнаказани...

Колкото до случая в Хисаря, уволненият охранител ако не е имал пищов, е щял да носи нож... или бухалка... и ефектът щеше да е същия.
__________

PS: Сам си питам и сам си отговарям:

През изминалото денонощие при 25 катастрофи в страната са загинали осем души. Ранените са 26, като трима от тях са с опасност за живота, съобщиха от МВР.
В София през денонощието са станали 88 леки и осем тежки катастрофи. Ранени са девет души.
От началото на месеца в страната са станали 172 катастрофи. При тях са загинали 26 души.

А едва е 9 август...
__________

PPS: Вместо на четете плоските журналистически напъни на Александров, ето ви за размисъл мнението на един истински интелектуалец:


Via Militaris - така се е именувала преди две хиляди години "дестинацията", която съвпада с днешната магистрала "Тракия". Разбира се, Военният път е започвал и завършвал в Рим, защото античният глобализъм е постановил, че "всички пътища водят за Рим". Нашият е давал възможност да се разминават две колесници. Неговата каменна настилка не се е нуждаела от ремонт нито всяка година, нито всеки век. Където е успяла да се скрие от нас, съществува и до днес. А някога Военният път се е виел гордо през Виндибона (Виена), Сирмиум (Белград) и Наисус (Ниш), през Сердика, Филипополис, до Адрианопол (Одрин) и Византион. По него са преминавали великите легиони, отиващи да покорят света. И често не са се връщали.
Но нашият път се е наричал също Главна страта № 71, Траянов друм и най-вече Via Publica, защото е бил достъпен и красив като посещение на театър.
Бил е маркиран с каменни пътепоказателни
колони на всяка римска миля (които не са ставали за крадене и претопяване). Като днешните бензиностанции край пътя са цъфтели мутациите (спирки за смяна на конете), снабдени със стаи за преспиване, таверни с добро вино (не преследвано от тогавашния КАТ), а също и с хетери, които били по-интелигентни от днешните.
Летя по същата тази магистрала за Пловдив и се питам колко от пътуващите хора, които ме задминават или аз ги задминавам, са чували нещо за миналото на пътя. Още по-тъжно ще ми стане, ако се запитам колко биха поискали да знаят. Въпросът е по-общ. Нужни ли са ни тези вехти познания, които не се превръщат в бързи пари? Иди обяснявай, че с тях се плаща пътната такса към бъдещето.
Размишленията ми са прекъснати от новините. Те съобщават, че днес - 15 август, е Успение Богородично и шофьорите трябва да бъдат внимателни покрай манастири и черкви, където има струпване на поклонници. Следващото съобщение е, че през изминалото денонощие "войната по пътищата" на страната е взела още шест жертви.
Света Богородице, нима наистина
всички пътища у нас са станали вече военни?
Щом някоя институция на чезнещата в абстракциите държава не може да реши болен въпрос, следва заключението - всички сме виновни и трябва цялото общество да се заеме с разрешаването. Има ли война, обявена от всички? Войната е обявена от причините. Но кой път ще ни отведе до тяхното скривалище?
Занемарените пътища са очевидна причина. Състоянието им се влошава, защото държавата нямала пари. Как ще има, като продаде всичко, което имаше, за един долар, без да се броят "комисионите". Те са "фирмена тайна".
Друга главна причина била превишената скорост и неспазването на правилата.
Трета, но не по важност - проклетият алкохол, новото пиянство на един застаряващ народ.
КАТ ли е виновен?
Ето, спира блестящо "Ауди" последен модел, което пердаши със 180. От свръхновото возило слиза свръхмладо момче, подава си с усмивка документите, а между тях - 50 лева. Катаджията ругае, макар че му е забранено, а шофьорът пита: "Малко ли са? Ето още. И освен това ще ти кажа къде работи баща ми".
Система, която може да превърне органите, преследващи престъпниците, в органи, преследвани от престъпниците, няма право да кара обществото да се чувства виновно. Парламентаристи, които произвеждат закони с вратички, естествено първи ще се изнижат през тях, а с картите им ще гласува безсрамната всепозволеност.
"Военните пътища" на страната ни показват накъде върви България. След като позволихме малкото гаражи да станат бутици, след като се съгласихме автомобилите да се паркират на тротоарите, а пешеходците да
тичат като дивеч по платната
след като раздадохме градинки и площадчета, за да може неизвестно кой да събира такса "паркинг", след като допуснахме висши магистрати да се возят в крадени коли, нека да наричаме нещата с техните истински имена. Поне тази свобода я имаме, повече от всякога. Обществото се деморализира от асоциални практики. Това е истинската катастрофа, която ни заплашва. И "войната по пътищата", колкото и да е кървава и позорна, е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура, над почтените, добросъвестни граждани по заветния път към гражданското общество.
Прилича на национално самоубийство.
И все пак, какво да се прави? Нали това е въпросът, на който всеки трябва да отговори, за да сподели вината. Може би трябва да се увеличи пътният данък, да се измислят още няколко винетки, да се увеличат глобите и да се внасят направо по банковите сметки на офшорките?
От насрещното движение ни присветват с фаровете. Държавната власт изтрезнява,
намалява скоростта и се движи като монахиня
Слагат се предпазните колани. Сега вече общоевропейският катаджия може да ни провери и да ни пусне.
Я, виж ти, решението било много просто. Властта като водач на държавното возило трябва стриктно да спазва правилата за движение.
Тогава Via Militaris може би ще стане Via Publica.

Червен леко очукан голф комби паркира край язовир "Искър". След него спирачки бият форд в пенсионна възраст и все още хващаща окото мазда. Сюрия деца се изсипват от возилата. След тях и родителите им. Петима млади мъже бързо оформят заговорническа групичка, докато съпругите им разпъват одеяла край дърветата, вадят кошници и режат салатата. Децата отдавна са се съсредоточили в някаква си тяхна игра, докато бащите им се упътват към близките дървета.
"Започваме от 30", гласът на водача среща одобрението на останалите. Един от тях в движение забърсва малка дъска, която след кратък спор се оказва забучена на яко стебло. 28,29,30... отброява крачките водачът. Пет минути по-късно канонада от куршуми оглася района.
Не си мислете, че това е евтин римейк на "Бригада". Момчетата - яки, добре поддържани мъже, нищо че са по къси гащи, са редови полицаи. Понякога в събота или неделя отиват заедно с жените си на уикенд. И избиват напрежението, стреляйки. Колкото могат, по каквото могат. Да изпуснат парата. Никой от тях за нищо на света няма публично да си признае това. Незаконно е. Стрелбата е неправомерна. За нея уволняват. Но всеки от тях знае, че не е единствен. Подобни излети си правят доста често и военните. Пълнители се празнят под формата на състезание - кой ще улучи най-точно, най-далече или пък вадиш пистолета от кобура и на един дъх празниш пълнителя. Целта е максимум попадения в мишената. Залогът за шампиона най-често е каса бира.
Преди да започне голямото гърмене, опитните ченгета проверят района. Забавляват се само ако е чисто. Желязно правило.
Това обаче не важи за два вида ченгета. Първите са самонадеяни новаци, а другите са ветерани със самочувствие на шерифи.
По-скоро към първата категория са полицаите от РПУ-Велинград Росен Овчаров (32 г.) и Стоян Пачалов (30 г.), които затриха 68-годишния гъбар Георги Божанов край Дорково. Сватбарската стрелба по камък взе жертва. Двамата сержанти гърмели край хижа "Цепина" за кеф. Вторият куршум на Пачалов директно улучи гъбаря Божанов. Съседите му вече съветват да се ходи за гъби само с каска и бронежилетка.
Трагедията накара МВР да се сети за убийството на 16-годишната Елеонора Димитрова. Тя също загина от случаен полицейски куршум в центъра на София през 2001 г. На един от най-оживените булеварди. Полицаят Калин Кьосев реши да отпразнува повишението си с изстрели от кръчма.
Полицаи и охранители са редовни посетители на стрелбищните комплекси. Там гърмежите са най-безопасни. Рискът да те уцели полицейски куршум обаче е най-голям край неохраняемите езера и рибни развъдници. Понякога стрелците хвърлят във водата плаващи предмети и гърмят по тях. При подобна стрелба поне куршумът не рикошира. Съпротивлението на водата е голямо и няма как да се получи рикошет от дъното, обясняват експерти. Някои съчетават гърмежите с риболова.
Ливади и гори далеч от пътищата също са любимо място за сватбарска стрелба на ченгетата. Мястото обаче трябва да е добре подбрано - отсреща, където ще е мишената, трябва да има мека пръст. Целта е да се избегне рикошет. В повечето случаи се стреля по бутилки от минерална вода или от бира. Някои поставят консервени кутии или хартиени мишени. Може да се стреля още по дърво или пънове. Трябва обаче да си луд да стреляш по камъни, бетон или метал, казват експертите. Никой не може да предвиди накъде ще отиде отскочилият куршум.
За полицейското гърмене по трънките всъщност може би има и друга причина освен развлечението. Факт - за година ченгетата разполагат с 3 патрона за обучение по стрелба. Това е крайно недостатъчно да се поддържат във форма. Стрелбите пък се провеждат в служебни стрелбища, където разстоянието до мишената е 25 метра. Това е армейско упражнение и едва ли е най-ефективното за полицията. Защото по закон служителите на МВР имат право да използват оръжие при неизбежна отбрана или при задържане на престъпник. В тези случаи обаче стрелбата е на разстояние от 7 до 12 метра. Всеки полицай има право на един служебен пистолет с два пълнителя. В 98 на сто от случаите пистолетът е "Макаров", тъй като той е на въоръжение в МВР. С него униформените получават 16 патрона. По закон за всеки изстрелян полицаят е длъжен да уведоми писмено прекия си шеф къде и защо е гърмял.
Това обаче не е пречка за сватбарските стрелби. И те са предпочитани, първо, заради силните усещания и, второ, заради икономията на пари.
Защото в стрелбищата боеприпасите се плащат, от оръжеен магазин няма как да купиш кутия с патрони и да останеш анонимен, защото трябва да представиш служебна карта. Патрони за стрелба на полето обаче винаги могат да се намерят, казват любители на пукотевицата.
Достатъчно е да имаш познат от войската. При военните по-често се провеждат учебни стрелби и разходът на боеприпаси е по-голям. Естествено не е проблем да се укрият няколко джоба патрона.
За следващия излет със сватбарска стрелба.



Баретите и служителите от групите за специални операции в МВР са въоръжени с "Глог". Пистолетът с тази марка е един от най-харесваните от полицаите. Той е по-лек, качеството му е добро и е изключително прецизен при стрелба. Освен традиционния "Макаров" полицаите са въоръжени още с "Берета" и "Астра". Някои признават, че харесват повече револверите. При стрелба не се налага зареждане и презареждане, нямат предпазител и по-бързо може да се възпроизведе изстрел. Един от недостатъците му е 6-те патрона в барабана, докато многозарядните пищови събират по 15 патрона в пълнителя. В реална ситуация обаче няма как да се стреля повече от 3-4 пъти, така че 6-те патрона в револвера не са болка за умиране. Полицаите, както и повечето мъже, непрекъснато се вълнуват от новите модели, които излизат на пазара. Те обаче не могат да си позволят подобни оръжия, защото са много скъпи. Има модели, чиято цена достига до няколко хиляди лева. За да оправдаят любовта си към пищовите, често споменават сентенцията, че "Господ не смята за грях страстта на мъжа към оръжието, коня и жената".

Тинтири-минтири... куршумът не рикоширал от водата..., револверите нямали предпазител..., не се налагало зареждане и презареждане..., полицаите имали бебета не в трънки, а в глогинки...
Казвам "глогинки", защото така пишат по-горе журналистите и явно не става въпрос за пистолет Глок (Glock)...

Четете бре, журналисти, стига само сте писали смехории...
Всъщност неграмотността на журналистите би била смешна, ако не е жалка...

Като отбелязвам това обаче, никак не оправдавам неспазването на правилата за безопасност за боравене с оръжие от двамата безотговорни сержанти.

...Взел законно притежавания си пистолет “ТТ” и отишъл в апартамента на Марин Хаджиев. Позвънил на вратата и когато хотелиерът му отворил, той изстрелял в него целия пълнител. Два от куршумите са попаднали във вратата, другите – в тялото на Хаджиев...

...Позвънил на вратата и когато мъжът му отворил, той изстрелял в него целия пълнител...

Пълнителят на пистолет ТТ побира 8 патрона. Можем да предположим, че не е бил зареден докрай - да не му омеква пружината. А това, че хотелиерът (слава Богу) е оцелял, се дължи на слабата стрелкова подготовка на охранителя.

гошо
Вътрешният министър да си ходи! Поведението на служителите му е под всякаква критика - като се почне от най-безочливото неспазване на Закона за движение по пътищата и се стигне до подобни безумия като това. Как ще ме убеди г-н министърът, че служителите му си изпълняват съвестно задълженията, след като публично погазват закона? Ако не ми вярва, нека просто застане за 15 мин на кръстовището на "Евлоги Георгиев" и "Граф Игнатиев".
В тази т. нар. държава дори най-малките и очевидни неща не са наред, представете си за какво става въпрос при по-сериозните въпроси.

Peter Botha
МВР остана единствената нереформирана структура в страната. За 17 години не се промени нито работата, нито манталитетът на служителите. Подобни милиционерски гафове стават често в цялата страна.

ЗИТО
Тези, дето са обучавали и възпитавали полицаите, да бъдат уволнени! Как така ще стрелят, когато им скимне. Как отчитат патроните? Оръжието се ползва по строго определени правила. Разгащена, разхайтена, безхаберна простотия. Румен Петков е виновен също, защото е поел отговорността да бъде министър.

kashaia
Оръжието не убива. Убиват хората, които го носят. Пистолетите не са играчки за развлечение, те трябва да се ползват само по предназначение и само в краен случай. Това важи особено за полицаите, които по регламент би трябвало да са най-компетентни в боравене с оръжие. Но така ли е в България? Изглежда, че в полицията попадат случайни хора, нямащи нищо общо със статута на полицая. Министър Петков трябва добре да си огледа кадрите. Жалко за убития и за неговите роднини.

paparol
Огромна трагедия. Не е нужно дори да се коментира безотговорното отношение на полицаите. Не знам как ги проучват и какво ги учат след това, но огромна част от тях са абсолютно непригодни както физически, така и психически.
Това, че комисар Стоицев е подал оставка, е някакво решение за момента, но аз съм сигурен, че е замазване на очите и само след няколко месеца той ще бъде назначен на някоя блага длъжност или ще развие печеливш бизнес. Отговорността трябва да се търси както от преките ръководители, така и от висшите такива. Иначе подобни бутафорни смени не решават проблема.

Mefistolia
За съжаление, това не е първият път, когато подобно престъпление се извършва и то от служители на реда. Вярвам, че виновникът ще бъде осъден и пратен в затвора респективно. Не трябва веднага да почне да се критикува г-н министърът, че бил приятел с някой си и поради тази причина няма да има осъден. Нека изчакаме и ще видим. Ако забелязвате, напоследък показните убийства вече не фигурират и то не защото, както някой по-горе писа, че комунистите едва ли не управляват мафията, а защото редът малко или много след идването на Петков се затегна. Ако забелязвате, в София открай време има полиция почти навсякъде, което значително намалява броя на убийствата, както и на грабежите (за повече информация влезте в сайта на МВР и вижте данните в сравнение с предишни години). На базата на това, че престъпленията чувствително намаляха и започнаха да се залавят хора, замесени в далавери за по милиони левове показва, че г-н Петков се старае да си върши работата.
Съболезнования за близките на убития.

П.П.Трябва да се наложи сурово наказание за виновника, за да служи за пример на другите от бранша и да си знаят, че всяко тяхно действие може да спаси или коства човешки живот.

Cruella de Vil
Никак не е случайно, че именно полицаи и военни или се изпозастрелват, или застрелват невинни при неправомерно боравене с оръжие. Случаите не са един и два, за да се говори за "случайност". Това е престъпна небрежност. Сега си спомнете за полицая, застрелял Елеонора - пълна безотговорност...
Между другото, полицаите във Великобритания патрулират без огнестрелно оръжие. Въоръжени полицаи се викат само когато е необходимо. А у нас и бодигардове, пазачи, охранители - всичките с патлаци на кръста.

paparol
До Mefistolia! За съжаление това престъпление няма и да е последно. В близост до нас има едно заведение, дори мога да го нарека квартална кръчма. Там идват полицаи от квартала, единият дори е висш офицер-подполковник. Всеки път всичките са въоръжени и се е случвало да си вадят пищовите, да си ги показват, мерят и т.н. Ако се гръмнат взаимно, няма да е голяма беда, но лошото е, че почти винаги пострадва невинен човечец!

OLDMAD
"С новия НПК може да се отърват и с административна глоба 500-1000 лв.!"
Егати държавата - един човешки живот срещу административна глоба

4и4е
Не се разрешава на гражданите да носят свободно оръжие, защото щели да се изпотрепят. Какво да кажа за полицаите? Да вземат и тяхното! И без това го използват не срещу бандити, а срещу невинни и често дори нищо неподозиращи хора. Понякога стрелят с него дори срещу себе си и членовете на семействата си. Бандитите така или иначе си носят оръжие, но за наша радост боравят по-отговорно с него и го използват само помежду си. Да питам ли министъра къде дисциплината е по-здрава? И за какво ни е изобщо подобна полиция?

paparol
Проблемът в МВР са най-вече кадрите. Там цари връзкарство, рушветчийство и т.н. Всеки е човек на някой и няма случайни хора, затова и цикълът е затворен. Публична тайна е, че за назначение на редови полицай или дори на най-обикновена служителка се плаща кеш или се обаждат от високо място. За това и личният състав е напълно непригоден. Какво значи убийство по непредпазливост? Това си е чиста проба предумишлено убийство. Отишли, моля ти се, да си пострелят за кеф, без да им пука има ли някой наоколо! Хайде, бе! Толкова ли нямат стрелбища за тренировки. Кой им държи сметка за боеприпасите? Кой ги проверява дали оръжието, което носят, е регистрирано? Това са сериозни въпроси, на които някой трябва да даде отговор.

Mefistolia
Родните полицаи трябва колкото се може по-бързо да последват примера на органите на реда на Англия. Ако не това, поне да се намали достъпът до огнестрелни оръжия дотолкова, че хората, които го използват, да знаят какво наистина правят и какви могат да бъдат последствията. Ще е най-добре, ако се дават пистолети само на по-елитните полицаи или по-точно тези, които конкретно се занимават с убийства, провеждат операции, които могат да застрашат живота им и т.н.



1000 лв. глоба ­ това е максималното наказание, което може да получат в съда велинградските сержанти Стоян Пачалов и Росен Овчаров, които застреляха 68-годишния Георги Божанов преди три дни. Така е според последните поправки на Наказателния кодекс, приети от депутатите в края на 2005 г. и влезли в сила през април 2006 г. Те отмениха затвора за това престъпление.
Тъй като Пачалов и Овчаров са обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост с огнестрелно оръжие (чл. 122, ал. 2 от НК), за което се предвижда до 5 години затвор. В същото време обаче деецът се освобождава от тази наказателна отговорност заради непредпазливостта в случай, че не е осъждан до момента, не е освобождаван от такова наказание досега и ако е възстановил имуществените вреди от престъплението (чл. 78 а от НК). Двамата сержанти отговарят на тези условия. Съдът е длъжен да ги освободи от наказателна отговорност и да ги накаже с глоба. От 500 до 1000 лв."Да, законът е такъв наистина и ние не можем да направим нищо друго, освен да го приложим. После отново хората ще ни плюят за това решение. А депутатите, които правят тези закони дори ще критикуват съдебната система", коментира висш съдия пред "Монитор" вчера.
Това е илюстрация за липсата на елементарна законова култура на депутатите, които го гласуваха, коментира и столичният адвокат Марин Марковски пред "Монитор" вчера. Той допълни, че законът в този му вид дори позволява полицаите-убийци да останат на работа в МВР. В случая това няма да стане, тъй като те бяха отстранени от вътрешния министър Румен Петков, но по закон е възможно.
Божанов бе гръмнат от ченгетата привечер на 31 юли. Човекът отишъл да търси гъби в планината, близо до велинградското село Дорково, в което живеел. Като наближил хижа "Цепина" в гората обаче го застигнал куршум в главата. Просто сержантите Пачалов и Овчаров от РПУ-Велинград отишли до хижата, а на излизане решили да пострелят в бетонов стълб отсреща. Постреляли, но един от куршумите риокширал и уцелил смъртоносно възрастния мъж, който бил наблизо. Сержантите го видели, че паднал и го натоварили в колата да го карат в болница. По пътя обаче Божанов починал.
Цяло Дорково изпрати преди два дни убития човек в последния му път. Ден след случая пък вътрешният министър уволни двамата сержанти и наказа прекият им шеф във Велинград. Заради нелепата трагедия оставка подаде и шефът на РДВР-Пазарджик комисар Жоро Стоицев, а шефът на служба "Полиция" Гето Гетов бе пенсиониран.
След случилото се вътрешният министър Румен Петков отсече, че двамата полицаи са безотговорни типове и ще направи всичко, за да получат наказанието, което заслужават. Според закона, гласуван от народните избраници в парламента, то е глоба до 1000 лв.

Адвокат Марковски: Това е абсурд
"Да, законът е такъв - 1000 лв. е максималното наказание. Какво да коментирам - не може да има разум в подобно нещо. Това е безумен и опасен законов текст, как в подобна щуротия може да се търси разум въобще? То е един абсурд! Да не говорим за това, че полицаите си имат стрелбища, на които задължително трябва да стрелят, за да са във форма. А у нас вместо това си гърмят наоколо като на кино. Като на кино, но в живота резултатът е друг - виждаме го всички, това е смърт на един човек. Поредният."

Многоцевната картечница GE Minigun M134, от вида "Galting", е разработена базата на двадесет милиметровото оръдие "Vulkan", произведена е през 1963г. Предназначена е специално за въоръжение на вертолетите по време на войната във Виетнам. Поради това, че изисква голям комплект от боеприпаси и външно захранване, използването й се ограничава във вертолети и машини, където има голямо пространство.
Картечницата разполага с шест цеви, които се въртят от електрически двигател. Те са разположени успоредно една на друга, но също така има възможност да се закрепят с различни степени на входимост, ако това се изисква. Затворният блок е разположен зад цевите и носи шест затвора, поместени във въртящ се корпус. Затворите се заключват към цевите чрез завъртане на бойните им глави. Боеприпасите се подават с лента към затворния блок. Когато корпусът се завърти, всеки патрон достига до патронника. В най-горно положение се освобождава ударника и се изстрелва куршума, след което се изхвърля празната гилза. Затворът прави пълен кръг и извлича друг патрон от лентата. Когато се освободи спусъкът, се изолира система за пълнене така, че няма опастност от произволен изстрел за кратко време, през което цевта и затвора не са в движение.

При инцидент близо до Велинград непредумишлено полицаи са простреляли смъртоносно човек. Това съобщиха от МВР. Според първоначалната информация патрулиращите полицаи спрели близо до гориста местност край велинградско село, където са произвели няколко безпричинни изстрела.
Според полицията на мястото се е намирал клошар, за чието присъствие полицаите не знаели. Раните на простреляния са били смъртоностни. На мястото на инцидента се извършва оглед. Според друга версия двамата полицаи са обхождали района и при неправилно боравене с оръжие са произвели смърнтоносните изстрели.
По повод инцидента ръководството на МВР ще направи изявление утре сутрината в 8 часа.

МВР има напредък по отношение на обучението на кадрите. Тази похвала прозвуча преди ден от устата на един от най-важните еврокомисари, този по правосъдие и сигурност Франко Фратини.
Той ни окуражи и за успехите срещу организираната престъпност, прането на пари, корупцията, трафика на хора.
Не се радвахме дълго на меда на похвалите. Двама обикновени полицаи сипаха в кацата черпак катран. От келешлък, самонадеяност или глупост те убиха невинен.
Стоян Пачалов и Росен Овчаров от РПУ-Велинград правили проверка, която сами си измислили, на хижа близо до с. Дорково, община Ракитово, дали гостите в нея са настанени правомерно. След това полицаите решили да пострелят по бетонна колона. Стоян Пачалов е стрелял два пъти, а Росен Овчаров веднъж. Вследствие на рикошет на куршум смъртоносно е ранен Георги Божанов на 67 г. от Дорково. Двамата полицаи са на възраст около 30 години. Първоначално те не разбрали, че вследствие на стрелбата им има ранен, но минути по-късно видели простреляния, качили го в служебния автомобил, но по пътя към болницата във Велинград Божанов починал.
Такава е случката, която стана основна новина за всички медии. И как няма да стане, след като овластени с пагон и оръжие да служат на реда стават причината за смъртта на човек.
Ръководството на МВР реагира бързо и адекватно. Двамата виновни веднага бяха отстранени от работа. Приета бе оставката на шефа на регионалната дирекция на полицията в Пазарджик Жоро Стоицев. Той пое отговорността за инцидента, въпреки че не може да му се търси пряка вина. Заместникът му Гето Гетов бе пенсиониран, наказан бе шефът на РПУ-то във Велинград. Това обаче са последващи и задължителни действия.
Кой е виновен в случая? Едва ли това е министърът, въпреки че такива обвинения ще се появят. Той е политическо лице и стои на върха на ръководството на системата. Немислимо е, че може да огрее навсякъде, за да му се търси за всичко отговорност. Под него са стотици бурмички в сложния механизъм на МВР-различни категории инспектори, комисари, главни комисари.
Но на улицата са предимно младшите полицаи, полицаите и старшите им колеги. На тяхното обучение трябва да се обърне сериозно внимание. А със строго обучение може да се промени и манталитетът, че те са важните, а гражданите, на които трябва да служат, са подчинена им категория. Вероятно е това да стане с въвеждането час по - скоро в действие на конкурсното начало за подбор на кадри според новия закон за МВР.
При завареното положение, неприятно, но е вярно, в МВР се влизаше предимно по линия на обвързаност - този е човек на онзи. Нисшите полицейски длъжности си осигуряваха най-сигурната държавна работа, при която без издънки стигаш до достойна по българските стандарти пенсия. Караш един неколкомесечен курс на обучение и вече си полицай с пистолет.
Може би,за да не се случват повече такива инциденти, и доста от заварените полицаи трябва да минат през конкурси за преназначаване, каквито предстоят в МВР за инспекторските длъжности през септември. А на новите, които ще се назначават, е редно да не им се дава оръжие преди да са доказали, че могат да се отнасят отговорно с него, а не го възприемат като гърмяща играчка, осигуряваща власт и забавление.