- BlueGunBlog -

Работна група от министерствата на икономиката и на отбраната е направила преглед на руските оръжейни лицензи и предлага да бъдат запазени около 30-40 от тях. За десет производства държавата ще претендира, че не трябва да плаща, тъй като лицензите били дарени от бившия Съветски съюз, но за останалите, между които автомат "Калашников" (който се произвежда у нас под името АК-47) и пистолет "Макаров", България е решила да плати, научи "Дневник". Разгледани са близо 650-те лиценза, получени от бившия СССР от 1945 г., от които реално в момента се използват около 80. Ще запазим само половината от действащите производства, обясниха участници в работната група. Решението ще засегне както държавните ВМЗ - Сопот, "Терем", "Дунарит", така и частни военни заводи като "Арсенал" и "Аркус".

Най-голям е спорът между България и Русия за АК-47, като Москва настоява да й бъде предоставяна част от печалбата от произвеждания у нас автомат. По-евтиното българско изделие през последните години навлезе на пазари, където руският военнопромишлен комплекс имаше водещи позиции. Това стана повод да се засили натискът на руската страна, дори се заговори за претенции на руските оръжейни гиганти към българските продажби със задна дата. Специалисти от оръжейния бранш смятат, че заплащането на лиценза ще се отрази силно негативно на българското производство, тъй като ще оскъпи цената му и ще го направи изделието по-малко конкурентно на пазарите.

Наблюдатели припомнят, че спорният въпрос за руските оръжейни лицензи се повдига винаги "в пакет" с друг проблем, който Москва има у нас, обикновено свързан с енергетиката. В момента най-важните за Русия намерения към нашата страна са промяната на дългосрочния договор за доставка на газ, изграждането на АЕЦ "Белене" и строителството и експлоатацията на тръбопроводи, през които да минава износът на руски енергийни суровини към Европа. След като „Газпром" поиска промяна на договора до 2010 г., която би оскъпила цената на синьото гориво у нас до изтичането му, през май и руският държавен монополист за износ на оръжие "Рособоронекспорт" отново постави въпроса да му бъде изплатена огромна сума от такси за производството и износа от български заводи на оръжия и преди всичко на "Калашников". А шефът на "Рособоронекспорт" Сергей Шемезов се закани да съди всички страни, които произвеждат автомата без лиценз, които са над 50, като изрично посочи България като един от най-големите "пирати".

Противниците на плащането на лиценз за "Калашников" твърдят, че срокът на съветските оръжейни лицензи е изтекъл още през 70-те години. Те посочват, че освен направените подобрения в българския АК-47, които дават основание да се смята за нов продукт, той е в производство от 50-а година и вече не може да има патенти, които да покриват оригиналната конструкция. Според тях руските претенции не биха издържали в нито един съд. Като аргумент срещу плащането на лицензите се сочи и фактът, че Москва не е предоставяла необходимата техническа документация за тях и не е изкупувала произведеното в България оръжие. Някои смятат, че София трябва да обвърже въпроса и с неразделеното още имущество на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), в който с финансови вноски и друго имущество участваха почти всички страни от социалистическия блок и за чийто приемник Москва се обяви едностранно. На 28 юни, по време на заседание на постоянната българо-руска работна група по военнотехническо сътрудничество беше подписано споразумение, с което българската страна се ангажира да подготви списък с предоставените от бившия СССР оръжейни лицензи, които иска да продължи, и тези, чието действие ще бъде прекратено. Очаква се резултатите от прегледа да бъдат обявени до края на септември, след което ще започнат преговорите на междуправителствено ниво. Най-късно през декември ще бъде подписано ново лицензионно споразумение, с което ще бъдат удовлетворени руските оръжейни претенции, казаха от работната група.



До края на годината трябва да бъде направена пълна инвентаризация на българската оръжейна промишленост и постепенно да се уреди един от най-забатачените проблеми в българо-руските отношения - този с лицензите за производство на руско оръжие от военните ни заводи. Очаква се Министерството на отбраната да предаде списък с лицензите, към които има интерес, а после да бъде изготвен взаимно изгоден механизъм на сътрудничество в бъдеще.
Представител на "Рособоронекспорт" съобщи за "Сега", че двете страни наистина са се договорили да ускорят решаването на проблема с оръжейните лицензи след визита на руска експертна група в средата на юли т. г. Като цяло ще бъдат

преразгледани повече от 600 лицензионни споразумения

Сред тях са не само за автомат "Калашников" и за пистолети "Макаров", но и за гранатомети и други произвеждани у нас военни стоки. "Засега остават открити въпроси като заплащането на оръжейните лицензи и дали България ще трябва да иска разрешение от Русия при износ в трета страна на оръжие, произведено по руски образец", съобщиха от "Рособоренекспорт".
Според информации в руските медии Москва е готова да прости предишните "прегрешения" на България в името на бъдещето сътрудничество в тази сфера. Руски експерти смятат, че това е най-правилният ход, тъй като не е реалистично да се мисли, че София може да плати за пушките и пистолетите, които е продала през последните 16 години.
Според руски данни

всяка година Москва губи по 5-6 млрд. долара

от доставки в чужбина на непатентована военна техника.
"Нашето ведомство, съвместно с министерството на правосъдието, подготви искове до международни арбитражни съдилища във връзка с незаконното производство на стрелково оръжие по руски технологии. Надяваме се в най-скоро време да прекратим безконтролното производство на наше оръжие", каза преди месец генералният директор на "Рособоронекспорт" Сергей Чемезов. "Срокът на лицензите, дадени по съветско време, отдавна изтече, но производството на оръжие продължава. С това злоупотребяват най-вече България и Унгария, но ние няма да се примирим с това и по цивилизован начин, чрез съда, ще поискаме спиране на това", заяви Чемезов.
През последните 5 години Русия настоява България да й плаща лиценз за производството на автоматите и пистолетите. Българските оръжейници пък твърдят, че отдавна не произвеждат типичните автомат "Калашников" и пистолет "Макаров", а от заводите им излизат съвсем нови и подобрени разработки.
"Какво сравнение може да се прави между "Мерцедес" и "Трабант"? Само това, че и двете са автомобили и имат двигатели. Ние отдавна

не произвеждаме нищо, което да прилича на "Калашников" или "Макаров"

Не смятам, че трябва да плащаме лиценз на Русия", каза пред "Сега" изпълнителният директор на "Арсенал" - Казанлък, Николай Ибушев.
Бившият началник на ГЩ на армията ни о. р. ген. Никола Колев пък коментира пред "Сега", че голяма част от въоръжението, което България е получила под формата на лицензи и има право да произвежда, е постигнато благодарение на труда на българските инженери и технолози и приложението на технологии на западни страни. "Ние произвеждаме други прототипи и други аналози на базови оръжия, какъвто е случаят с автомат "Калашников". Това оръжие, което сега се произвежда в завод "Арсенал" в Казанлък, използва само някои идеи, но технологията и качеството са много по-различни и по-високи от първите образци", поясни той.
В "Арсенал" например отдавна произвеждат различните разновидности на 5,56-милиметрови автомати - "Арсенал" АR SF, AR M2F, както и 5,45 мм и 7,62 мм автомати, които са тип "Калашников", но са вече натовски стандарт. От всеки калибър има по няколко варианта с различни възможности, с различни приклади, сгъваеми, с подцевни гранатомети. За 5,56 мм автомат със сгъваем приклад бившият шеф на ФБР казал, че не е виждал в света по-добро оръжие за борба с терористи. Много добри са и модификациите на автомата - 5,56 мм "Арсенал" М1 и 7,62 мм "Арсенал", скъсен, със сгъваем приклад.

"Арсенал" произвежда и натовски вариант

на лека картечница, която с тринога може да се използва за стрелба по въздушни цели. 12,7 мм картечница става за стрелба и по наземни, и по зенитни цели. Специалистите пък доработват и 12,7 мм снайперска винтовка. "Тя ще удари съветския прототип", твърдят оръжейниците. Уникален е и картечният пистолет 9х18 мм "Шипка", който много наподобява на "Макаров", но е подобрен във всички ТТ-данни. Заводът разполага и с усъвършенстван вариант - Зу 23-2М, който е изпълнен в няколко версии, като втората се числи към интелигентните системи. Софтуерът е изцяло български. Градусите за стрелба по хоризонтала и вертикала са по-големи. Когато войските са напред, може да се стреля и над главите на войниците.
Без аналог в света е и шестцевната гранатохвъргачка "Лавина". Същото се отнася и за модернизираната 81 мм минохвъргачка, която е по лиценз на оръжейния гигант "Хинтербергер". "Арсенал" произвежда и малогабаритната и безшумна "Нинджа", която е средство за разузнаване и диверсии, предназначено за силите за специални операции. Машината е дълга 2 м и висока 1,20 м. Въоръжението й се състои от минохвъргачка, гранатохвъргачка, автомат, 5 ръчни гранати и др. "Нинджа" е средство само за един боец, който трябва да има универсални умения - да е добър като водач, да действа с различни радиостанции, да стреля точно с няколко вида оръжие. По желание на клиента може да се комплектува и с други приспособления.
При посещението на руската делегация в нашето Министерство на отбраната стана ясно, че варненският

"ТЕРЕМ-Флотски арсенал" може да ремонтира руски военни кораби,

като цената ще се приспадне от дълга ни към Министерството на отбраната на Руската федерация. Пред "Сега" зам.-министърът на отбраната Спас Панчев обясни, че става въпрос за стари дългове и така МО се надява да осигури и допълнителна работа на ТЕРЕМ. Панчев не пожела да каже какъв е размерът на дълга, който най-вероятно е натрупан от дадени преди години оръжие и боеприпаси.
В момента се подготвя рамково споразумение, което до края на годината трябва да бъде финализирано от двете страни.

Договорът най-вероятно ще е за 3-4 години

Ще се търсят варианти и за формирането на център за модернизация, ремонт и поддръжка на руска военна техника и въоръжение, защото през следващите 15 години те ще продължат да имат свое място в армията ни. Идеята на военните е логистичният център да бъде разположен в Пловдив.
Преговорите, които предстоят, няма да са леки. От една страна, ясно е, че търпението на руснаците се изчерпва и заплахата те да си потърсят правата в международен съд е съвсем реална. От друга страна, крайно време е държавата да удари едно рамо на оръжейната ни индустрия, която е почти замряла. Военните заводи са принудени да правят ловни карабини, велосипеди и, шеговито казано, самовари, за да плащат на работниците си. От трета страна, трябва да се договори приемлива цена на лицензите, която да не загроби окончателно оръжейната промишленост. Затова голямото мерене на пушките предстои.