__________
ПОЗОР НА СЕДМИЦАТА
Един човек отиде за гъби в гората, а един полицай го гръмна в главата. Просто ей така. Смразяващата трагедия се случи точно когато комисарят Фратини си тръгваше от страната и беше слушал цял ден колко по-добре сме сега, как борим престъпността и корупцията, как приближаваме реално към Европа. Изстрелът от упор в главата на Георги Божанов близо до село Дорково всъщност направи всичко това на парченца. Този път не беше вариант мафията стреля по мафията, за да се изтъпани де що има политическа муцуна у нас и да каже как някой прави всичко това нарочно, за да ни препречи пътя към ЕС. Затова и полицията мълча 12 часа. Дотолкова, че и близките дълго не разбраха какво се е случило. После Фратини си отиде, а ние останахме в кочината с истината. Разбрахме, че се е случило поредното “непредпазливо” полицейско убийство на невинен човек. Който като в нарочен сценарии, от който на мен лично ми се сви под лъжичката, се оказа беден, кротък и обречен. Един от онези хора, за които никой никога нямаше да разбере, ако не беше полицейският куршум. Всъщност с него се случи това, което по някакво супер странно стечение на обстоятелствата у нас се случва сравнително рядко – поредната хаотична стрелба на някакви индивиди, попаднали кой знае защо в МВР, завърши с труп. Казвам рядко, защото всеки втори от нас е бил свидетел на подобна стрелба – заради празник, заради повечко алкохол, заради радостна превъзбуда, заради умствена недостатъчност, внезапен прилив на тестостерон или каквото и да се сетите друго, стотици полицаи си гърмят по този начин. По стени и тавани, по дървета в гората, по гуми на коли. Десетките дупки от куршуми в района на хижа “Цепина” до Дорково само потвърждават това. Подобни предпочитани за стрелба райони има на доста места в България. А и всички ние отдавна знаем, че у нас гърмежите на полицаи за кеф е забранено, но не толкова. Ето по такъв начин при стрелба без посока и за нечии кеф преди 5 години насред София бе убита 16-годишната Елеонора. Тогава полицаят гърмя на излизане от кръчма. Сега – на излизане от хижа. Питам се толкова ли е къса паметта на ченгетата, толкова безнаказани ли се чувстват, никакво усещане ли нямат, че всъщност те трябва да пазят хората, а не да ги избиват.Аз лично не съм наясно първо защо цялата полиция трябва да ходи въоръжена при положение, че фактите ясно сочат, че от това борбата с бандитите никак не става по-ефективна. Второто, с което изобщо не съм наясно е как през всичките тези години не се намери един полицейски шеф, който да пресече веднъж
завинаги тази идиотска практика на стрелба с бойно оръжие за кеф. Но това е едната страна на ужаса. Другата е още по-страшна – тя представлява узаконяване на убийствата. Как иначе се нарича величествената поправка на закона, според която отнемането на човешки живот се наказва с глоба. Защото било по непредпазливост. На кой безхаберник или на кой ненаситник от парламента му дойде в акъла идеята да отпадне наказанието за най-тежкото възможно престъпление? Да се плащат за него едни максимум 1000 лв. и убиецът да се води неосъждан, че дори и в полицията да може да продължи да си работи? Трябваше ли да минат 4 месеца от влизането в сила на тази поправка, за да се види, че тя е безумна? Че всъщност прави убийците невинни и оценява човешкия живот на 1000 лв. Че на практика разрешава ликвидирането на невинни хора. Как така подобен текст се прокарва в пленарна зала, какво гласуват вътре онези 240 души, които сме изпратили там да насочват живота ни, да определят накъде ще върви страната ни?Аз нямам отговор на нито един от тези въпроси. Изобщо отговорите в страна, в която полицаите убиват, а депутатите го определят за административно нарушение, по правило липсват. А постоянният шок води до безразличие. Когато полицай застреля невинен човек, това е шок. Когато първата власт в държавата приеме, че наказанието за това е глоба от 500 до 1000 лв., това не е шок. Това вече е тотална липса на институционално отношение, съзнание, мяра и адекватност. То не води до шок. Води до нищото.
0 коментара: to “ Убийствата разрешени! ”
Публикуване на коментар