Оцеляване (не) на игра  

24 август, 2006

В съвременното общество едно от най-главните неща е децата да се научат на самозащита

"Вече съм в осми клас, но още докато бях малък, всички ме тормозеха. Спираха ме на улицата и ако не ме посритваха, ме караха да им пея, като ми казваха, че съм радио и ми въртяха ушите да ме настроят. Беше ужасно. Понякога край нас минаваше някой възрастен или учител и аз исках да извикам, но от гърлото ми не излизаше звук. Много ме беше страх. Така никой не ми идваше на помощ." Това споделя в Интернет форум 15-годишният Боян Д. от София. Той не споделя с никого преживелиците си. Срам го е да признае, че има нужда от помощ. Ще го помислят за страхливец.
Това се случва или би могло да се случи на всяко дете. Децата са най-уязвимата част от нашето общество, а освен това не знаят как да се предпазват от насилие, не знаят и как да се защитават. Те имат дори вътрешни бариери, когато трябва да поискат помощ. В същото време родителите им са страшно заети. За да свържат двата края, работят ден и нощ и на две-три места. Децата са оставени на самоотглеждане, без да имат информация как да реагират, ако с тях се случи нещо.
В помощ на малчуганите, техните родители и учители в последните години добиха популярност курсовете по самозащита. Един от тях е на програмата "Да оцелееш". Отначало в София, а сега и в почти всички областни градове специалистите не чакат пострадалите да ги потърсят. Те ходят по училищата или в извънучебно време учат малките на самозащита. Заедно с това те разпространяват брошури с най-необходимите съвети към родители и деца как да се опазят в училище, на улицата или от нападение у дома.
Тези дни предстои да бъдат разпространени нови указания специално за децата. От тези брошури те могат да се информират как да се пазят от "опасния непознат" или да научат своите правила за безопасност.
Програмата "Да оцелееш" е създадена преди няколко години в София от бившия служител на НСО Томо Борисов и работи в сътрудничество с МВР. Заетите в програмата експерти - психолози, специалисти по джу-джицу и полицаи посещават направо училищата по предварителна заявка от директорите. В часовете по физическа подготовка те показват на учениците техники за самозащита, а по време на часа на класния ръководител разговарят с децата по възможни критични ситуации. Така още от първи клас децата имат възможност да се научат не само как да се предпазят при нападение, но и как да не попадат в опасна за тях ситуация. Стремежът е да се изградят психофизически модели на поведение, особено необходими в днешно време.
Тренировките са изцяло безплатни и се поемат от програмата "Да оцелееш".
В Испания в началния курс на обучение учениците имат задължително в програмата си два пъти на седмица час по самозащита. В Германия няма учебни часове, но затова пък там има широка мрежа от клубове, където желаещите тренират техники на оцеляване.
Курсовете по програмата "Да оцелееш" започват заедно с началото на новата учебна година.


Бъдете бдителни, когато:
1. Когато някои хора, дори семейни приятели, проявяват особено внимание към детето ви или се усамотяват с него.
2. Когато детето ви системно и продължително се застоява в нечие жилище, проверете с кого е там и защо.
3. Когато детето ви получава пари и подаръци, разберете кой и защо му ги дава.
4. Когато не познавате приятелите на детето си, запознайте се с родителите им и поискайте адресите и телефоните им.


Томо Борисов:
Важно е да знаеш как да не станеш жертва

Томо Борисов е на 44 години. Завършил е полицейското училище в Пазарджик, а по-късно и Националната спортна академия. Работил е в Националната служба за охрана. През 1993 година създава "Секюрити груп Алфа". Председател на Алфа-клуб "Да оцелееш". Председател е и на българската федерация по джу-джицу и на Международната асоциация по самозащита, лична охрана и сигурност.

- Г-н Борисов, наложително ли е едно дете да премине през такъв курс за самозащита?
- По принцип никой не е застрахован от насилие. При децата то може да се случи както на улицата, така и в самото училище, така и в дома им при влизане с взлом. Нашата програма е разработена на базата на психологията, бойната техника, спорта, медицината, правото, криминалистиката. Аз смятам, че е изключително важно да знаеш как да не станеш жертва на престъпление и ако попаднеш в такава ситуация, какво поведение да имаш и как да излезеш от нея.
- Какво научават децата при вас?
- Основно на самозащита и самообладание. И конкретно - как да се защити физически, какви са неговите права в това отношение. След това да може да опише нападателя си. Стремежът на програмата е децата да не стават жертви.
- Как преминава обучението?
- Формата на обучение е занятия, като в час по физическо се тренират модели на поведение и типови ситуации, а в час на класния има теория. Един курс продължава от 1 до три месеца. На тренировките децата добиват по-добро самочувствие, а при нас идват цели семейства, дори претърпели насилие - нападнати, обрани у дома си. В първи клас се започва под формата на игра, която се повтаря по няколко пъти и така се създава рефлекс как да постъпи при насилие. Нареждаме децата в кръг, всяко дете застава в центъра и си казва имената, даже силно ги извиква и се връща обратно.
- Защо трябва детето да си вика силно името?
- Това са различни форми на контакт в групата. Когато едно дете нападне друго, то да знае как да реагира - да не напада с юмруци. Да се извика силно - "Стоп, не ме докосвай." Така нападателят първо ще се изненада и после ще се респектира, това го показва практиката. А целта е да се излезе от този контакт.
- А какво се вика - "помощ" или "пожар"?
- Много хубав въпрос. Смята се, че българите трудно се притичват на помощ, но аз мисля, че това не е така. Когато вика дете, рядко ще се пропусне случай да се окаже помощ, по-вероятно е това да стане при конфликт между възрастни. Но това не е само у нас, вземете примерно една Швеция. Там убиха шведския външен министър Анна Линд в супермаркет и никой не спря престъпника.
- Имате ли положителен пример от вече обучени при вас деца?
- Разбира се. Разказаха ми случай, при който благодарение на съобразителността си едно момиче на 10-11 години избягва критична ситуация. В междучасието то било притиснато до стената от две по-големи момчета, които направили опит да го вкарат в тоалетната. Момичето взело най-правилното решение, като не се изплашило, а избягало в учителската стая.
- Какви са най-честите начини за нападение?
- Най-различни. Характерно е, че сега в Германия новите нападения стават с нож, а това е много опасно оръжие. У нас е по-различно. Скоро едно дете го бяха ударили с мебел - маса или стол. Юмруците също често влизат в действие в България.
- Защо организирате курсове за учители и родители?
- Задължително е да се работи и с тях. Те трябва да знаят как да окажат помощ на децата си и как да ги предпазят от насилие. Родителите и учителите, самите те трябва да обясняват на децата правилата за безопасност, а това значи да ги знаят. Трябва да има доверие между родители и деца - те да знаят винаги къде е детето и с кого е.
Стойка Атанасова
novinar.org

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.