- BlueGunBlog -

Опасен ли е Израел, когато се ядоса? Трите седмици на операцията в Ливан и продължаващите ракетни удари на "Хизбула" показаха как може да отговори на поредица провокации най-голямата военна сила в Близкия изток. За да разберем обаче кога ще спре Израел, първо е добре да опитаме да разберем защо започна. Тази седмица "Дневник" ще представи репортажа на свой журналист, който единствен от България получи възможност да разговаря в Тел Авив и Ерусалим с лидери като Шимон Перес, Ехуд Барак, външния министър Ципи Ливни, генерали от Генералния щаб и съветници на политици и военни. При толкова масирано отразяване на събитията в Ливан "Дневник" ще се опита да представи как гледа на тях другата страна. В първата част от поредицата описахме визията на Израел за воюване с финансиран от чужбина екстремизъм на три фронта. Във вторник един от съветниците на израелското правителство представи как страната гледа на "Хизбула" и кой според Израел стои зад нея.

-------------------

Всичко се променя, когато шофьорът на микробуса ни си облича бронирана жилетка. Потегляме от Тел Авив на север към Хайфа, третия по големина град на Израел, само едно от местата, където падат ракетите на "Хизбула", разрушават сгради, убиват и раняват хора. Срещите с политици, генерали и анализатори в Ерусалим протичат спокойно, сякаш страната не води война и всеки ден не падат жертви и от израелска страна.

Пристигаме в Хайфа - слънчев град с големината на Бургас, малко преди полунощ. Хотелът, в който се настаняваме, е пуст, а до рецепцията в луксозна рамка стърчи надпис "Към бомбоубежището". От балкона обленият в светлини залив прилича на черноморски курорт. "Хизбула" не стреля нощем, само иззад хоризонта се чува тътен от израелските бомбардировки отвъд границата, която е на 30-ина километра. Денят започва със заслепяващо средиземноморско слънце и обиколка, странно съчетала брифинг на шефа на полицията Нир Мериеш, редуващ се със самоотвержени усилия на екскурзоводка, опитваща се да разкаже за историческите и туристически забележителности на града. От панорамна площадка до манастира на кармелитките се вижда гъстият дим от горящите от стрелбата гори по границата. Два часа по-късно в центъра падат първите ракети. Този ден ранените са 23. До посещението ни на 25 юли убитите са десетина, ранените няколко десетки. Поне една трета от 230-хилядното население се е изселила на юг.

В Хайфа няма обществени бомбоубежища (градът никога досега не е бил обект на нападения) и всички импровизират - щом сирените завият, всички тичат по мазета, под стълбите, по входовете на най-близките сгради. Полетът на една катюша до Хайфа трае 75 секунди и хората разполагат едва с половин минута да избягат по-далеч от прозорците и външните стени. Дори и да не падне ракета върху сградата им, при избухването си тя пръсва 40 хиляди сачмени лагера, след които дори стените на съседните къщи са надупчени от шрапнели като болни от шарка.

Защо е толкова трудно да се открият и ликвидират ракетите тип катюша? Защо след две седмици бомбардировки и твърдения на политици и военни за сериозни щети върху способността на "Хизбула" да стреля израелската авиация не донесе някаква значителна промяна спрямо ситуацията от първия ден на войната 12 юли?

Едно от обясненията е, че това е оръжие, което лесно се укрива и придвижва. В нормалните армии то е познато като система за залпов артилерийски огън, монтирана върху камиони с по около 40 цеви. В случая с "Хизбула" цевите са демонтирани и разглобени по 2-3 в пакет. Често дори няма нужда от цев за изстрелване - достатъчно е да има широка и дълга 5-6 метра тръба, подпряна на дърво или покрив (същата работа върши и голяма стая с прозорец, гледащ към Израел), за да се пъхне в нея ракетата. От въздуха такива тръби приличат повече на уличен стълб, отколкото на артилерийска установка. Самото изстрелване става просто като се съединят жиците за подаване на електрически импулс към заряда. На практика е невъзможно да се различи един ливанец, каращ мотор или кола, от боец на "Хизбула, който ще стреля или току-що е изстрелял ракетата. Само за кратък момент между двете си състояния той е военна цел, след това отново е "невинен цивилен". Да не говорим, че има ракети с часовников механизъм, които излитат, без да има жив човек около тях.

От самото начало на операцията израелски военни обясняват, че целта й не е да унищожи ракетния арсенал на "Хизбула", а да повреди комуникациите и командните й структури (по-специално южната дивизия "Насър") до степен да се разредят атаките и да се създаде нова дипломатическа реалност в Южен Ливан, в която няма да има място за въоръжени милиции. Ракетите обаче продължиха да падат с десетки и дори стотици на ден и да убиват израелски цивилни и военни, поради което се наложи и навлизането със сухопътни войски към стотината ливански селища, откъдето се стреля. И въпреки това на населението в Северен Израел се обяснява, че вероятно ще трябва да свиква да живее с тази заплаха.

Критичният към властите в. "Аарец" писа тези дни, че операцията в Ливан се представяла от военните като подобрена версия на бомбардировките в Косово. С малката, но съществена разлика, че през 1999 г. гражданите на натовските държави не се налагаше да живеят по бомбоубежищата.

Петъре, статията ти е хубава (или поне ти така си мислиш), ама терминологията ти нещо куца...
Чувал съм Катюши да излизат на брега, ама да летят и да падат, не бях чувал... Летят и падат ракетите, тип "Катюша"...
40 хиляди сачмени лагера - става въпрос не за лагери, а за сачми (ако искаш уточни, тип "лагерни")...

Въпреки това, отбелязвам статията, тъй като в този конфликт принципно подкрепям израелците...