- BlueGunBlog -

Със законно притежавано оръжие охранител - бивш военен, изпразни в Хисаря цял пълнител в тялото на доскорошния си работодател. Само защото го уволнил.
Става дума за афект и лошо пиянство. Но извън субективните причини има и обективни. Те са в неограниченото количество законно притежавано оръжие, което не служи за нищо повече от саморазправи, "убийства по непредпазливост", самоубийства, битови убийства.
6-милиона пълнолетни българи имат 300 000 единици законно оръжие, което досега е използвано за смъртта на стотици невинни хора. До този момент няма нито официално регистриран случай, в който някой да се е спасил от бандит с такова оръжие, а още по-малко пък да е спасил човешки живот или да е предотвратил престъпление. Дори и да има, то те сигурно се броят на пръстите на двете ръце.
Нищо чудно тези случаи да са повече от убийствата с незаконни пушкала.
Когато се случи нещо по-шумно, като стрелбата на бившия старшина по футболиста Стойчо Стоилов, или пък някое поредно полицейско "убийство по непредпазливост", или ако служител на МВР стреля по двама свои колеги при любовна драма, тогава се чува някой и друг глас за ограничаване на тази практика или обещание за крути мерки. И толкова. До следващата смърт.

А какво имаме насреща?

Всеки 20-и българин е въоръжен с бойно или ловно оръжие. За София са издадени близо 26 000 разрешителни - това е повече, отколкото има у действащите полицаи на територията на столицата.
Въоръжените хора би трябвало да са доказали необходимостта си от него, т. е. че има заплаха срещу тях. Освен на застрашени, то се полага на охранители, ловци и действащи полицаи и военни, както и на бившите военни и бившите служители на МВР с повече от 10 години стаж. Защо им е на последните оръжие, и до момента не е ясно. Преди време в парламента бе направено предложение да отпадне тази привилегия. Но депутати - бивши военни и полицаи, яростно се застъпиха, защото за тези хора това си било своеобразно признание за дългогодишната работа в полза на държавата. Освен това можели да бъдат резерв в борбата с престъпността. Първият аргумент - за признанието, е твърде странен. А вторият издиша. Единственият по-нов случай за намеса на бивш полицай за предотвратяване на престъпление беше във Видин, когато бившият шеф на местното РДВР спаси студент от цигански побой, но самият той плати с живота си.
За съжаление преобладават примерите като онзиденшния от Хисаря. Очевидно трябва да отпаднат нормите, които разрешават на военните и полицаите автоматично да получават пистолети при напускане на службата. Ако имат нужда от оръжие, да го доказват според реда, предвиден в закона.
Има нужда и от строга

регламентация на понятието "необходимост"

Защото именно МВР въоръжи армията на т. нар. бизнесмени. Сега дори и да ги разоръжи, съдът връща пистолетите на притежателите им, обявявайки полицейските действия за незаконни.
Абсолютно неприемливо беше премахването на психотестовете за даване на оръжие. Аргументът: нямало "единна методика". Това е несериозно поне по 3 причини. Първо, според директива на Европейския съюз от 1991 г., за да придобие човек огнестрелно оръжие, са "необходими основателни мотиви, както и доказателства, че лицето не е опасно за себе си и околните". Второ, липсата на психотестове увеличава "рисковия контингент". Трето, колкото и да е субективна преценката, колкото и съмнения за корупция да има, сигурно е, че все пак се прави някакво отсяване. Падна дори забраната да се дава оръжие на лице, което системно злоупотребява с алкохол или наркотични вещества. Според мотивите на МВР, правителството и парламента това се налагало, "защото в науката няма единни критерии за разграничаване на понятията "злоупотреба" и "употреба" на психоактивни вещества, в това число алкохол и наркотици". Нещо повече. С промени в закона бе уточнено, че общата забрана за ходене с пушки и пистолети по кръчми пада и сега тя важи само от 22 до 6 ч.
Тоест нашият режим става все по-либерален. Даже безхаберен по волята на парламента.
Къде са сега депутатите, които трябва да понесат своята отговорност? Къде са факторите от МВР, което трябва да направи всички тези проверки, да поиска законодателни промени и да си оправи час по-скоро собствения двор, за да няма служители убийци? Къде е оръжейното лоби, което твърдеше, че всеки трябвало да има колкото си иска пушки, за да защитава себе си, семейството и къщата си? Всички се изпокриха. Все едно нищо не е станало.

Някой би ли ми казал каква е точната статистика за загиналите при автомобилни катастофи по нашите пътища...? Дали са няколко пъти повече от простреляните по непредпазливост...?
Защо за тях не зажали Александров...?

Ако не знаете, бихте ли поне ми казали доколко съвестно си вършат работата нашите депутатаи и колко осъдени политици има у нас...?
Защо против тях не рипне Александров...?

Това са все проявления на упадъка на държавата ни - закони и правила може и да има, ама няма воля да се спазват и нарушителите се измъкват безнаказани...

Колкото до случая в Хисаря, уволненият охранител ако не е имал пищов, е щял да носи нож... или бухалка... и ефектът щеше да е същия.
__________

PS: Сам си питам и сам си отговарям:

През изминалото денонощие при 25 катастрофи в страната са загинали осем души. Ранените са 26, като трима от тях са с опасност за живота, съобщиха от МВР.
В София през денонощието са станали 88 леки и осем тежки катастрофи. Ранени са девет души.
От началото на месеца в страната са станали 172 катастрофи. При тях са загинали 26 души.

А едва е 9 август...
__________

PPS: Вместо на четете плоските журналистически напъни на Александров, ето ви за размисъл мнението на един истински интелектуалец:


Via Militaris - така се е именувала преди две хиляди години "дестинацията", която съвпада с днешната магистрала "Тракия". Разбира се, Военният път е започвал и завършвал в Рим, защото античният глобализъм е постановил, че "всички пътища водят за Рим". Нашият е давал възможност да се разминават две колесници. Неговата каменна настилка не се е нуждаела от ремонт нито всяка година, нито всеки век. Където е успяла да се скрие от нас, съществува и до днес. А някога Военният път се е виел гордо през Виндибона (Виена), Сирмиум (Белград) и Наисус (Ниш), през Сердика, Филипополис, до Адрианопол (Одрин) и Византион. По него са преминавали великите легиони, отиващи да покорят света. И често не са се връщали.
Но нашият път се е наричал също Главна страта № 71, Траянов друм и най-вече Via Publica, защото е бил достъпен и красив като посещение на театър.
Бил е маркиран с каменни пътепоказателни
колони на всяка римска миля (които не са ставали за крадене и претопяване). Като днешните бензиностанции край пътя са цъфтели мутациите (спирки за смяна на конете), снабдени със стаи за преспиване, таверни с добро вино (не преследвано от тогавашния КАТ), а също и с хетери, които били по-интелигентни от днешните.
Летя по същата тази магистрала за Пловдив и се питам колко от пътуващите хора, които ме задминават или аз ги задминавам, са чували нещо за миналото на пътя. Още по-тъжно ще ми стане, ако се запитам колко биха поискали да знаят. Въпросът е по-общ. Нужни ли са ни тези вехти познания, които не се превръщат в бързи пари? Иди обяснявай, че с тях се плаща пътната такса към бъдещето.
Размишленията ми са прекъснати от новините. Те съобщават, че днес - 15 август, е Успение Богородично и шофьорите трябва да бъдат внимателни покрай манастири и черкви, където има струпване на поклонници. Следващото съобщение е, че през изминалото денонощие "войната по пътищата" на страната е взела още шест жертви.
Света Богородице, нима наистина
всички пътища у нас са станали вече военни?
Щом някоя институция на чезнещата в абстракциите държава не може да реши болен въпрос, следва заключението - всички сме виновни и трябва цялото общество да се заеме с разрешаването. Има ли война, обявена от всички? Войната е обявена от причините. Но кой път ще ни отведе до тяхното скривалище?
Занемарените пътища са очевидна причина. Състоянието им се влошава, защото държавата нямала пари. Как ще има, като продаде всичко, което имаше, за един долар, без да се броят "комисионите". Те са "фирмена тайна".
Друга главна причина била превишената скорост и неспазването на правилата.
Трета, но не по важност - проклетият алкохол, новото пиянство на един застаряващ народ.
КАТ ли е виновен?
Ето, спира блестящо "Ауди" последен модел, което пердаши със 180. От свръхновото возило слиза свръхмладо момче, подава си с усмивка документите, а между тях - 50 лева. Катаджията ругае, макар че му е забранено, а шофьорът пита: "Малко ли са? Ето още. И освен това ще ти кажа къде работи баща ми".
Система, която може да превърне органите, преследващи престъпниците, в органи, преследвани от престъпниците, няма право да кара обществото да се чувства виновно. Парламентаристи, които произвеждат закони с вратички, естествено първи ще се изнижат през тях, а с картите им ще гласува безсрамната всепозволеност.
"Военните пътища" на страната ни показват накъде върви България. След като позволихме малкото гаражи да станат бутици, след като се съгласихме автомобилите да се паркират на тротоарите, а пешеходците да
тичат като дивеч по платната
след като раздадохме градинки и площадчета, за да може неизвестно кой да събира такса "паркинг", след като допуснахме висши магистрати да се возят в крадени коли, нека да наричаме нещата с техните истински имена. Поне тази свобода я имаме, повече от всякога. Обществото се деморализира от асоциални практики. Това е истинската катастрофа, която ни заплашва. И "войната по пътищата", колкото и да е кървава и позорна, е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура, над почтените, добросъвестни граждани по заветния път към гражданското общество.
Прилича на национално самоубийство.
И все пак, какво да се прави? Нали това е въпросът, на който всеки трябва да отговори, за да сподели вината. Може би трябва да се увеличи пътният данък, да се измислят още няколко винетки, да се увеличат глобите и да се внасят направо по банковите сметки на офшорките?
От насрещното движение ни присветват с фаровете. Държавната власт изтрезнява,
намалява скоростта и се движи като монахиня
Слагат се предпазните колани. Сега вече общоевропейският катаджия може да ни провери и да ни пусне.
Я, виж ти, решението било много просто. Властта като водач на държавното возило трябва стриктно да спазва правилата за движение.
Тогава Via Militaris може би ще стане Via Publica.