- BlueGunBlog -

Нямате представа колко съм готин. От два месеца си имам пистолет. Щрак. Вие знаете, но си траете. Ваш проблем. Щрак. На мен ми е забавно. Ето, мога да си играя на руска рулетка в училище. Щрак. И на вас ви е забавно, нали. Буууууууууууум.

Главният герой на тази случка се казва Пол Боевски, а тихи статисти са всичките му съученици в 18 СОУ в София. За финал се чува един изстрел. Това не е филм.

Преди тези сцени ученикът е извадил пълнителя от пистолета. Стреля, но "то, нали няма патрони, и нищо не стана. След това насочи пистолета към главата си, но на четвъртия път явно е имало заседнал и се гръмна", разказва негова съученичка, която е била свидетел на случката. Стряскаща е лекотата, с която момичето описва случката и оръжието, все едно темата е последната мода в кецовете.

След гърмежа всеки започна да говори. Петнайсетгодишният Пол го правеше ужасно арогантно, баща му Гълъбин - гузно и оправдателно, учениците в 18 СОУ - обяснително, а техните учители - неразбиращо. Медиите от своя страна с възмущение показаха на няколко пъти, че всеки може да си купи газов пистолет, в някои определени случаи той дори може да бъде поръчан в интернет и доставен до входната врата.

"Няма забрана за продажбата на газови пистолети на непълнолетни", обяснява Ангел Харалампиев, който държи сайта oragie.com. Експерти от сектор КОС (Контрол на общоопасните средства) към МВР потвърдиха същото. Газовите пистолети не са огнестрелни оръжия и контролът върху тяхната продажба се оказва само и единствено в ръцете на морала на търговеца.

Потърсихме директора на КОС Божидар Василев, който отказа да коментира случая обстойно с обяснението, че службата му не носи отговорност за газовите пистолети. Той обаче обясни, че Пол Боевски е извадил голям късмет, защото дори и такова оръжие може да нанесе сериозни телесни повреди, особено ако изстрелът е произведен отблизо. По телефона Василев само зададе два въпроса: "Ако един ученик от два месеца парадира с оръжието си,

Къде е класът? А къде са учителите?

Величка Стойчева, директорът на 18 СОУ, знае отговора само на втория въпрос. Дни след инцидента тя ни кани в кабинета си. Обяснява случая накратко. Говори за причините. После въздъхва: "Аз такова нещо не бях преживявала." Пита дали може да запали цигара, а после изпушва пет една след друга.

Стойчева разказва, че Пол Боевски наистина е ходил с поне два газови пистолета на училище от два месеца. Нито един от учителите обаче не е знаел, въпреки че пистолетите са вадени зад гърбовете им в час. "Другото, което реално е най-шокиращо, е, че само едно от децата е казало за случаите на родителите си. Така ни обясниха на педагогическия съвет. Било ги страх от наказания."

Бащата на Пол Боевски, който сдаде поста си на общински съветник след инцидента, заяви, в едно от многобройните си интервюта през седмицата: "Тези деца не говорят с родителите си. Ако им бяха казали - тука има

Един луд с пистолет

те щяха да се обърнат към учителите и аз щях да разбера. Не може два месеца да ходиш в училище с пистолет. Явно децата не споделят с родителите си."

И наистина, училищата явно са се капсулирали напълно. Миналата седмица стана ясно, че част от инцидентите с битите учители са били прикривани. "Нужна е пълна прозрачност на тези случаи, тъй като директорите понякога проявяват склонност да ги прикриват, считайки, че това ще доведе до някакви негативи на училището и на самите тях", обобщава министърът на образованието Даниел Вълчев. Какво излиза - учениците ги е страх, но и директорите ги е страх.

В този смисъл отворената позиция на ръководството на 18 СОУ по случая е похвална. Но директорът там трябва да брани имиджа на едно елитно училище с около 1800 деца. Заради тази бройка Величка Стойчева може да си позволи да поддържа щат от двама училищни психолози и един съветник. Един от тях, Таня Предова, е млада, модерна жена, която само за няколко минути разказва за двата аспекта, които според нея са важни за случая "Пол Боевски".

"Лесният достъп до оръжия ги направи нещо като аксесоар за децата", смята Предова (Впрочем, когато преди седем месеца "Капитал" писа по уж шеговитата тема "Какво можем да намерим в ученическата раница?", се натъкна и на газови пистолети.) "Оръжията не се възприемат като заплаха, а като забавления", допълва психоложката. Според нея вторият основен проблем е, че в семействата генерално няма изградени "доверителни отношения". С други думи, учениците гледат на пистолета като на играчка, а освен това не говорят с родителите си. "Истината е, че темата "оръжия" в България е табу", смята експертът Ангел Харалампиев.

От 2001 Наско Христов поддържа сайт за оръжие. Един от първите материали в него са съвети към родителите какво да е отношението им по темата "деца-оръжие". "Показвайте го по подходящ начин на децата си, със спокойното обяснение какво е неговото предназначение, защо е опасно и защо деца не бива да си играят с него", пише той. Той добавя и три правила, на които децата трябва да бъдат научени, за да оцелеят: "1. Ако видите оръжие, никога не го пипайте; 2. Отдалечете се незабавно; 3. Съобщете на възрастен."

Случайно или не, за да се стигне до инцидента в 18 СОУ

И трите са били "нарушени"

Не само от едно дете. От цял клас.

Какви ще са последствията от това? Пол Боевски вече получи възможно най-сериозната мярка на училищно наказание - преместен е до края на годината в друго СОУ. Има вариант да бъде санкциониран и по закона за противообществените прояви на непълнолетни, но нали не вярвате, че това ще се случи. Ръководството на 18 СОУ обмисля да накаже и друг ученик, който е бил нещо като "съучастник" на Боевски. Охраната в училищата обаче ще продължи да няма право да пребърква раниците на децата. Родителите ще са загубили още част от доверието си към училището като институция. Поне гърмежът от пистолета на Пол Боевски може да мотивира повече хора да разпитат децата си дали такива неща не се случват и в техния клас. Газовите пистолети ще продължат да се продават като пакетче дъвки, а Пол Боевски още на есен ще се върне в старото си училище. А както пита директорът Величка Стойчева: "Каква е гаранцията, че няма да го направи с картечница?!"
Щом Веселин Димитров предлага да поговорим, нека поговорим, Но едва ли ще стане разговор, аз лично няма да се включа, защото ми "бактиса" години на ред да говоря едно и също. Пък и поводът едва ли е толкова важен, ако не беше намесен шампиона Гълъбин Боевски, при това общински съветник, при това от ГЕРБ.
Щото ако беше някакво друго дете, леко обгореното му слепоочие, щеше спокойно да мине в графата "дребни инциденти", както например запалването и смъртта на 7 човека при пътен инцидент няколко дни по-късно, за който се писа и разговаря много по-малко.
Едва ли ще стане разговор, но аз предлагам да говорим за тези седем човека (5 младежа и двама по-възрастни), още повече, че причината и за двата инцидента е една и съща - неспазване на правилата за безопасност.

Ще допиша статията, защото от нея не става ясно откъде е цитата, като дам линка за правилата за безопасност в pishtov.com. Спокойно, няма да има реклама - pishtov.com е некомерсиален, аз не продавам оръжие, само давам безплатна информация за размисъл.
Ако някой я търси.