- BlueGunBlog -

За борба срещу тероризма на територията на САЩ отговорност на централно ниво носят Министерството на правосъдието и ФБР. Федералното бюро разполага със свои собствени сили и подразделения SWAT за операции срещу терористи. Въпреки че имената им съвпадат, те са много по-подготвени и напълно заслужено носят името командоси.

Към полицейските управления има други SWAT, които се занимават с арести на престъпници и заподозрени, тежко въоръжени и склонни към по-голяма доза насилие и оказване на съпротива, наркотрафиканти, гангстери и психопати. Операциите за освобождаване на взети заложници са друга основна част от задълженията на SWAT. В такива случаи SWAT първо започват преговори и атакуват, ако те не дадат резултат. Командосите щурмуват незабавно само при непосредствена опасност за живота на заложниците. В течение на преговорите бойците водят наблюдение и преценят ситуацията,докато преговарящата група се стреми да държи непрекъснат контакт с престъпниците, а също и събират част от необходимата информация. Същевременно тече подготовка занамеса, ако настъпи рязка промяна в ситуацията или поведението на престъпниците.

Екипите на SWAT могат да изпълняват задачи по борба срещу диверсионни групи в рамките или извън населени пунктове, тайно визуално наблюдение и следене на престъпни групировки, участие в секретни операции на други правителствени служби, охрана на застрашени личности. Офицери от SWAT са командироват периодично да обучават полицаи от други сектори . Личният състав на SWAT на свой ред периодично провежда учения и съвместни лагери с военни подразделения.

За да бъде приет за обучение в SWAT, кандидатът трябва да отговаря на основни критерии, които различават в зависимост от полицейското управление, тъй катонякои отряди са на пълен, а други на половин щат.

Едно от основните изисквания са интелигентност и психическа устойчивост в критични ситуации. Това не значи, че физическата форма е на втори план.Особено се залага на идържливостта - в походи, кросове и плуване. Интересна подробност - членовете на екипите трябва задължително да са непушачи.

Приемат се само кандидати със защитена лична мотивация, в противен случай се счита, че не биха издържали на натоварването, напрежението и стреса. Едно от най-важните изисквания е умението да се работи в състава на група. Подразделението трябва да бъде сплотено около общата цел до окончателното й постигане.

Кандидатите за служба в SWAT се подлагат на приемни изпити и практически тестове. Те обикновено включват: писмен изпит; тест по физическа подготовка, който включва като минимум - повдигане на максимална тежест от лег (едно повторение), клякане с максимална тежест с щанга (едно повторение), максимален брой лицеви опори за една минута, максимален брой клякания за една минута, тест на миля и половина, спринт на 300 м, а в някои полицейски управления има тичане, плуване и др.; използване на оръжия - стрелба, бърза стрелба, стрелба от движение и познаване на материалната част; разговор с психолог; интервю.

Стандартната екипировка на членовете на SWAT по време на операция е с маса около 22 кг. Тя включва униформа от номекс (огнеустойчив материал), каска от кевлар, запушалки за уши, бронежилетка, щурмово оръжие, пистолет, полицейска радиостанция, нож, фенерче, противогаз. Допълнителната екипировка в зависимост от мисията може да включва: 4-5 клина за врати, 7-8 м въже, 2 светлинно-звукови гранати, 1 димка или граната с нервнопалитичен газ, 2-4 бели лампи за еднократна употреба и др.

В доста от мисиите на SWAT най-използваното оръжие са пистолетите. Марките са най-удобните и качествени оръжия на пазара - "Зиг-Зауер", "Глок", "Берета", "Хеклър и Кох" и "Колт". В определени случаи се използват и револвери.

Щурмовите оръжия осигуряват основната огнева мощ на SWAT. Към тази категория спадат пушките тип "помпа", картечните пистолети, автоматите и снайперовите пушки.

Картечните пистолети са най-удобните за близък бой оръжия, те са с голяма огнева мощ и с тях може да се противодейства на обикновено тежко въоръжените опасни престъпници. Оръжията от този тип включват различните модификации на "Хеклър и Кох" МР-5, "Колт" М177 и М4, "Ругер Мини" 14 и "Берета" М12.

Щурмовите автоматични карабини се използват по-рядко. Те не са толкова удобни за бой в сгради и населени места, но имат способността да поразяват многократно по-отдалечени цели в сравнение с картечните пистолети.

Пушките тип "помпа" се използват широко . Често се употребяват със специални боеприпаси: магнезиеви светещи и разпадащи се при удар; със сълзотоворен или нервнопаралитичен газ; с цинк на прах за разбиване на ключалки и врати.

Снайперовите пушки се използват от снайперистите . Те са от среден калибър и с тях се стреля по цели до 800м. Най-срещаните са "Ремингтон-700" с калибър .308 (7.62 мм) или 300.

От специалните оръжия най-популярни са 37-мм и 40-мм еднозарядни пушки с газови гранати (сълзотоворен или нервнопаралитичен газ). Светлинно-звуковите ръчни гранати на въоръжение в SWAT тежат по около 79 г, но при възпламеняване създават шум със сила 175 децибела на 1.5 м и излъчват светлина с еквивалент 2.5 млн. свещи. Причиняват временно оглушаване и ослепяване, което е достатъчно, за да бъде арестуван атакуваният престъпник.

Подразделението SWAT към полицията на Лос Анджелес е създадено през 1967 г. след серия инциденти в града - снайперист стреля по граждани и полицаи. След внимателен анализ ръководството на полицията достига до извода, че срещу престъпления от този тип не може да се въздейства със стандартните средства и методи. Полицаят Джон Нелсън представя концепцията си за специални оръжия и тактика пред инспектор Дерил Ф. Гейтс. Той я оценява и подкрепя - наистина трябва малко подразделение от специално подготвени полицаи, които да действат с по-широки тактически похвати в необичайни ситуации.

Първото предизвикателство пред SWAT идва на 9 декември 1969 година. Нелегални търговци на оръжие доставят пратка на движението на "Черните пантери" в щаба им на 41-ва и Централна улица. При опит за арестуването им те оказват съпротива и се барикадират вътре. Обсажда ги отряда SWAT с численост от 40 души. За четири часа престрелка си разменят няколко хиляди куршума. 3 от негрите и трима полицаи са ранени. Е, все пак "добрите" побеждават...

Една от най-големите реклами на SWAT носи датата 17 май 1974 г.Тежко въоръжена престъпна група от 6 души, опитвайки се да избяга, се барикадира в сграда на Източна 54-а улица и "Комптън авеню". Събитията по американски тертип се предават пряко по телевизията и радиото. "Лошите" изстрелват над 3700 патрона по обкръжилите ги сили на реда, но ранени и убити няма/!!!!/. Престъпниците отказват на всички 26/!/ предложения да се предадат, може би защото SWAT не стрелят по тях с бойни патрони, а със сълзотворен газ. И добре, че по време на престрелката в сградата избухва пожар. Предполага се, че рикоширал куршум възпламенява коктейлите "Молотов" на бандитите. Всичките шестима загиват от пожара.

През 1983 г. трима офицери от SWAT са командировани за обмяна на опит в Европа. Там те се запознават с техниките за спасяване на заложници на едни от най-добрите - германската антитерористична група GSG-9, френската GIGN и британската SAS (22-ри полк). Американците, както винаги, правят правилни изводи и започват тренировки по нова, много по-адекватна методика.Всеки боец преминава през 2000 часа обучение по специална програма, преди да бъде пуснат срещу бандитите в акция. По време на 19-те дни на Олимпийските игри членовете на SWAT не допускат нито един терористичен акт.

През последните години лосанджелеския SWAT разрешава ежегодно около 80 случая с вземане на заложници и барикадиране и участва в не по-малко от 50 високо рискови арести на опасни престъпници.