- BlueGunBlog -

Отмъщението е ястие, което е най-добре да се сервира студено. Приблизително така звучеше знаменитата Шекспирова реплика, експлоатирана десетилетия наред, когато става дума за способността на хората да изчакват най-подходящия момент, за да получат възмездие. Не е далеч от истината и друго. Често този лайтмотив се оказва неизменна част от описанието на нрава и особеностите на женския пол - традиционно считан за корен, първопричина и изначално следствие и двигател на всички щения за разчистване на сметките със съдбата. Байрон даже беше написал: "Отмъщението е сладко, особено за жените."

Но какво общо има всичко това със здравето? Оказва се, че общо има и отговорът отново е във все още пълната с изненади за учени и изследователи зона на главния мозък. А заключенията... заключенията реабилитират дамите.

Мъжете се опиват от желанието за мъст, а жените са по-склонни да съчувстват дори когато трагедия или болка е сполетяла човек, към когото изпитват принципна неприязън. Това е заключението от изследване на учени от лондонския Университетски колеж, резултати от което бяха публикувани в последния брой на сп. "Нейчър".

Експертите провели серия от експерименти, акцент в които било тестването чрез сканиране на главния мозък на доброволци, които трябвало да наблюдават страданията на хора, към които, меко казано, не изпитват топли чувства. В изследването се включили 32 участници и от двата пола. На първия етап от тестовете в групата на доброволците били "внедрени" четирима актьори. Двама от тях били инструктирани с поведението си да провокират всеобщо раздразнение и неприязън, докато другите двама трябвало да се постараят да спечелят симпатиите на участниците в експеримента.

Докато първите двама поклонници на Мелпомена отчаяно се стремели да гневят околните, включително и като мамят на игрите, в които участвали доброволците, "добрите" им колеги по всякакъв начин подчертавали стремежа си да играят по правилата. Не е без значение и характерът на самата игра - всеки от доброволците трябвало да даде пари на актьорите, които след това решавали колко от сумата да върнат на притежателите. Количеството пари се утроявало на всяко разиграване, с което залогът и предизвикателството се вдигали още повече. Докато втората група връщала съществена част от сумата, другите двама не само отделяли твърде малко за "ресто", а и често си запазвали всички пари.

Резултатът - с напредването на експеримента участниците започнали упорито да избягват контакти с мошениците, а негативното им отношение към тях се затвърждавало и от резултатите от психологическите тестове и интервютата със специалисти.

Тогава дошъл ред на втората фаза от опита, в рамките на която пред очите на доброволците влезлите в кожата на "лошите момчета" един след друг неочаквано получавали болезнен удар с електрически ток. Същото се случило и на честните играчи. През цялото време изследователите следели активността на централния мозък при всеки от доброволците.

Така, при нараняването на "добрите съседи" в главния мозък се възбуждали центровете на чувствителност при болка и на състрадание, разположени в така наречените инсуларен и сингуларен отдел на мозъчната кора. Когато обаче ударите сполетявали мошениците, в главния мозък на представителите на силния пол апаратурата фиксирала активизиране на центровете на удоволствие, разположени в така нареченото прилежащо ядро. В същото време жените продължавали да проявяват състрадание към хората, които преди това предизвиквали у тях остра неприязън. При тях се активирал центърът на емпатия, открит от същия екип учени с помощта на магнитен резонанс. Самите изследователи твърдят, че целта им и този път е била да проследят нивото на емпатия в зависимост от поносимостта към човека, подложен на страдание. Едва в хода на експеримента била установена взаимовръзката по полов признак.

Според експертите мъжете проявявали по-голяма отмъстителност и видимо се наслаждавали на мъченията на тези, които според тях заслужавали наказание. Без да се стремят към реабилитация обаче те настояват, че разликата в реакциите на представителите на различните полове е резултат от еволюцията на човешкото общество и най-вече на механизма за саморегулация и наказание на егоистичното поведение. С други думи, придобитата в живота склонност за "защита на останалите от злоупотреба от страна на хитреци в името на социалната справедливост" някак си си е проправила път до човешкия организъм и се е превърнала в интегрална част от функциите на мозъка.

Учените настояват, че реакцията на удовлетворение при мъжете е била преди всичко обвързана с факта, че наказанието за измамниците е било физическо, а не психологическо или финансово. В тази връзка те не изключват, при друг тип наказание, дамите също може да дадат позитивни отзиви главно защото се смята, че не са склонни към физическа агресия.

Според едни изследователи жените традиционно реагират по-обмислено и е по-слабо вероятно да вземат прибързани и наказателни мерки. Други настояват, че мнозина са имали усещането, че портите на ада се отварят под краката им, когато една жена изпадне в състояние на ярост, но също толкова са склонни да признаят, че отмъстителността на мъжете е ненадмината. Търпението е укротена страст, гласи една крилата фраза и странното е, че когато е написана, е била отнесена именно към представителите на силния пол заради далеч по-хладния им разум.

Обвързването на склонността към раздаване на правосъдие с мъжкия пол и на изконно съчувствие при жените обаче тепърва трябва да бъде научно обосновано.

Що се отнася до британското изследване, то е част от един далеч по-мащабен проект, в рамките на който учени от различни сфери се стремят да опишат и анализират човешкото поведение и емоции чрез проследяване на спонтанните физиологични изменения в мозъка посредством сканиране и магнитен резонанс.

Така през последните няколко месеца се появи още едно подобно изследване, макар че то се отнасяше до измамата. Тогава учени от Калифорнийския университет се опитаха да установят схемите на мозъчна дейност при установяване на измама. Друга група от университета в Пенсилвания пък се зае с изучаване на мозъчната дейност при хора с определени поведенски проблеми, главно свързани с различни степени на отвращение - от чисто такова при вида на умряла птица например до възмущение от морален упадък или от вестта за това, че някъде по света деца умират от малария или гладуват. В случая целта е да се установи дали става дума за свързани емоции или за отделни такива, предизвикани от части от мозъчната структура. При всички положения обаче идеята на изследванията не е да даде храна за междуличностно окичване с диагнози и крайни заключения, базирани на полов признак или друга физическа особеност, предупреждават експертите, ангажирани в проекта. Те се надяват усилията им да изяснят преди всичко успешните механизми за социално общуване, а защо не и да им открехнат поне още една вратичка в необятните засега възможности на човешкия мозък.

--------------
Идеята чрез мозъчно сканиране да се прогнозира човешкото поведение бе доразвита от учени от университета в Сейнт Луис. Миналата година те заявиха, че са успели да разработят механизъм, при който с точност от около 70% могат да предвидят само по данните от магнитен резонанс дали един човек може да се справи с дадена задача, да спечели определена игра и т.н. Според тях ключът е в така наречената система за възнаграждение, разположена в предната част на централния мозък. Нейната задача е да регулира поведението на човека на базата на предишния опит от награди и наказания и му "подсказва" дали да е доволен или не от дадено стечение на обстоятелствата. Учените вярват, че тази способност е "сканируема" и трудна за отчитане единствено при хора с умствена изостаналост, които гледат на света като на чужд и непредвидим.