Погреби на края на града  

14 юли, 2008

Военните пропиляха пет години в писане на стратегии за унищожаването на боеприпасите. Защо?
16 март 2008 г. Мощна експлозия разтърсва военен склад в близост до албанската столица Тирана. По това време работници обезвреждат боеприпаси, подготвени за бракуване. Повече от 6 хил. тона експлозиви вече са били унищожени в момента на инцидента. Останалите обаче предизвикват детонация, която убива десетки хора и нанася материални щети в огромен радиус, включително и по международното летище на Тирана. В продължение на няколко дни мястото на инцидента е недостъпно за спасителните екипи заради по-малки, вторични взривове. Причините за инцидента все още се изясняват... Същото се случва и в украинското село Ново Богдановка през 2005 г., където се взривява склад с 90 хил. тона боеприпаси. Подобен инцидент, но с по-малко количество - 1500 тона, има и в Сърбия през 2006 г.

Описаните случаи са доста по-драматичен вариант на събитията, които се разиграха в българската столица в четвъртък сутрин. Те са ярка илюстрация за цената, която България може да плати при утилизацията (унищожаването) на негодни за употреба боеприпаси, ако се опитва да го прави самодейно, аматьорски или пък ако отлага проблема с години. Какъвто е случаят.

"Бомби" в съседство
Количествата излишни боеприпаси, които са струпани в неизвестен брой складове из цяла България, са достатъчно големи, за да е най-малкото странно как е възможно от години те да се търкалят в недотам добре обезопасени места.

Този взрив беше предизвестен, сподели пред репортери на "Капитал" високопоставен военен експерт и допълни: имахме късмет, че стана така, без жертви - сега поне на проблема ще може да се погледне сериозно. Данните за количествата залежали боеприпаси се разминават. Според официални източници на МО те са около 45-50 хил. тона. Според бивши служители на министерството обаче излишните боеприпаси са повече - около 120-130 хиляди тона. Което и от тези числа да е вярно, сигурно е едно - че на много места в България има "бомби със закъснител", подобни на тази в Челопечане. Най-големият склад, в Костенец, на 60-ина километра от София, приютява между 20 и 30 хиляди тона - 15 пъти повече от боеприпасите, които се взривиха в четвъртък.

В допълнение, общото натрупването продължава с около 7-10 % всяка година. Проблемът е особено сериозен главно заради съкращаването на числеността на армията, което прави излишни огромни количества бойна техника и въоръжение. До момента незначителни количества от боеприпасите са унищожени в завод "Цар Самуил", гр. Костенец, който е част от структурата на военния холдинг "Терем" ЕАД (в момента в процедура на приватизация).

Различни източници потвърждават, че складовете с опасните "заряди", които се стопанисват от Генералния щаб, са стари и имат нужда от ремонт. "Над 50% от хранилищата се нуждаят от ремонт на покривите и мълниезащитните инсталации", казва подп. Красимир Петров в материал по темата, публикуван в сп. "Военни проблеми". По неговите данни редица боеприпаси се съхраняват в нарушение на изискванията - част от тях на открито, други - без необходимите проходи за проветряване в складовете. "Голяма част от подлежащите на утилизация боеприпаси са в насипно състояние, с нарушена, липсваща или невярна маркировка", алармира още Петров. Всичко това създава огромни рискове за хората и околната среда, припомнят военни експерти.

На този фон историята на дългата подготовка за обезвреждане на боеприпасите е повече от скандална.

Пет години: програми, концепции, стратегии... и нищо
Още през 2003 г. Министерството на отбраната разработва Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси. Документът е одобрен от Министерския съвет през март 2004 г. и е представен пред парламента, за да бъде включен в разходите на бюджета. Програмата е определена и като един от 11-те приоритетни проекта за модернизация на Българската армия (отделен въпрос е дали унищожаването на стари боеприпаси наистина е част от модернизацията на армията).

Решение обаче какво да се прави с тях все още няма. В резултат процесът по унищожаване така и не е започнал. В четвъртък дългогодишният началник на Генералния щаб на армията, сега началник на кабинета на президента, ген. Никола Колев обясни, че причината била… липса на средства. При силния от няколко години бюджет и почти безогледното разпределяне на излишъка миналата година едва ли точно това е автентичното обяснение за подценяването на проблема. Оценките за това колко би струвало унищожаването на боеприпасите също се разминават в пъти - от около 25 млн. лева до 2-3 пъти повече. "При всички случаи не е проблемът, че няма пари - това са нищожни суми на фона на бюджета на министерството", коментира военен експерт пред "Капитал". На въпрос каква тогава е причината за забавянето той я оцени като микс от неграмотност как да се подходи към процеса и надежди, че от боеприпасите могат

"Да се извадят пари"
Над 10 западни компании, между които американската "Дженерал дайнамикс", наистина са проявявали интерес да изградят мощност за унищожаване на старите боеприпаси. Те са предлагали различни решения на проблема. Единият вариант е изграждане на специализирано съоръжение за унищожаване на стари боеприпаси, който ще струва между 30 и 50 млн. евро. Някои фирми са били готови сами да финансират проекта с държавни заеми от съответните правителства. Другата идея е била да се направят две подвижни платформи, които да могат да се местят от поделение на поделение и на място да унищожават ненужните снаряди. Това е най-модерната технология и е по-безопасна от построяването на завод, защото не се налага транспортиране на боеприпасите до него. Имало е и други по-екзотични предложения за унижощаване на боеприпаси под вода или чрез замразяване на много ниски температури.

Всички тези предложения са били отхвърлени от бившия екип на МО, начело с Веселин Близнаков. Преди две години той одобрява концепция за продажба на старите снаряди "на парче" на частни български фирми. Запознати със сделките източници от МО твърдят, че те са реализирали добри печалби, но само малка част от тях са отишли в министерството. "Ако печалбата е 70 лева на кг, от тях за държавата остават само 10 лева", заяви служител в екипа на Близнаков, който от месец и половина е извън министерството. Самите продажби са били извършвани от фирмата "Търговия и снабдяване" ЕООД, която е собственост на МО. Сделките не са публични и минават в графата "военна тайна". Знае се, че сред купувачите на тези снаряди е имало не само фирми, специализирани в работата с взривове, като "Дунарит" - Русе, "Арсенал" - Казанлък, "Аркус" - Лясковец, но и обикновени оръжейни търговци, както и фирми, които търгуват с метали. Те са купували снарядите, за да ползват метала от гилзите, тъй като международната цена е около 33 евро/кг.

По тази схема са били продадени около 30 000 тона стари боеприпаси в последната година. Идеята е била с тези средства да се финансира унищожаването на останалите експлозиви, които не са толкова атрактивни за частните фирми, тъй като не съдържат скъпи метали. Техните количества са около 50-55 000 тона. Имало е гласове в министерството да не се дават на частни фирми само атрактивните боеприпаси, от които могат да се извлекат ценни метали, а да се групират в лотове - актрактивни с неатрактивни, за да може да се реши проблемът, а не просто да се усвоят едни пари от фирмите. Кой знае защо обаче екипът на Близнаков решава да стартира продажбата на парче. Процесът, изглежда, не е бил последователно структуриран, а според различни източници има противоречия и между министерството и Генералния щаб кой и как да го провежда. Още повече че военните договори са тайни и няма възможност за обществен контрол над избора на купувачи, цените, продаваните количества и процедурите по извозването и обезвреждането им. В същото време интерес от различни фирми е регистриран, още повече че министерството е обявило, че е склонно да продава складовете заедно с боеприпасите и земята под тях.

В този смисъл спекулациите, че взривовете в София са плод на "икономически интереси" и "далавера", може да се окажат не далеч от истината - най-малкото косвено заради дългото забавяне, което оставя възможност за кражби и дребни сделки около взривоопасните складове.

Много идеи, малко действия
Идеи как да бъдат унищожени боеприпасите не липсват в професионалната общност. "Най-добрият вариант би бил да се закупи стационарен или един или два мобилни инсинератора, в които да се утилизират излишни боеприпаси без съществени вреди за околната среда", смята председателят на сдружението на специалистите по боеприпаси в България ст.н.с. д-р Валентин Радев. По неговите думи някои фирми вече са проявявали интерес към подобни доставки. Например американската компания DEIHL предлага да продаде на България такива съоръжения или като директна доставка, или под формата на офсетна програма. Цената на подобно съоръжение е от порядъка на 10 млн. евро, но не е невъзможно да бъде намерено и за по-малка сума, твърдят експерти.

В професионалната общност смятат за удачен вариантът цялото количество боеприпаси, което подлежи на утилизация, да се продаде на една или две големи фирми. "Така те ще имат стимул да финансират покупката на инсинератори", смята Радев. Той смята за грешна и неправилна досегашната практика, при която незначителни количества са продавани на различни компании. Първоначално започва продажбата на боеприпаси, комплектовани основно с месингови гилзи, които се търсят заради високата цена на месинга. В същото време обаче остават неутрализирани боеприпаси, които никой не иска да купи. Затова трябваше да бъдат продавани на лотове - ценните с по-малко ценните, смятат специалисти. Нещо като продажбите на "Кралица Марго" в комплект с някой от томовете събрани съчинения на Тодор Живков по времето на социализма.

Споровете как точно да се реши проблемът с боеприпасите сигурно могат да продължат безкрайно. Докато те не започнат да се "самоообезвреждат" по опасния начин, на който станахме свидетели в четвъртък. Този път като по чудо без жертви.

Изпрати публикацията по електронната поща


Европейската отбрана и глобалното затопляне  

Как да преполовим отбранителните разходи в ЕС, като утроим техния ефект*
През 1982 по повод Фолклендската криза Маргарет Тачър припомни старата сентенция, че дипломацията без оръжия е като оркестър без инструменти. В тази терминология съвременната отбранителна политика на ЕС прилича на оркестър от глухи музиканти с големи инструменти, но без диригент. Структурата на въоръженията в страните - членки на Европейския съюз, все още отразява вековното наследство на европейски вражди. Европейските държави продължават по инерция да се въоръжават, като че ли ще се бият една срещу друга, а не заедно срещу общ неприятел. Ненужното дублиране и хаотичното разнообразие на въоръжения и техника в европейските партньори от НАТО прави европейските разходи за отбрана далеч по-малко ефективни от тези на САЩ.

Причината за това състояние е ясна. В отбраната нямаме обща политика на ЕС и тя е оставена в националния периметър на 27-те страни членки.

Европа харчи за отбрана
около 200 000 000 000 (200 милиарда!) евро годишно, което е около 1/2 от американския военен бюджет. Но, както подчертава Резолюцията на Европейския парламент от април 2002 (цитирана впоследствие от десетки европейски лидери), европейските разходи имат 5 пъти по-малък КПД от американските. Тоест едно евро, похарчено от ЕС за отбрана, върши работа колкото 20 евроцента, похарчени от САЩ. Очевидно за работата, която вършим, стигат 40 милиарда, а останалите 160 милиарда евро годишно наливаме в климатичните промени.

Иначе казано, ако Европа достигне американската ефективност, всички ние в ЕС бихме могли да намалим отбранителните си разходи наполовина, като същевременно увеличим 2.5 техния ефект. Спестените 100 милиарда евро могат да намерят далеч по-добри приложения - за пълно изкореняване на световния глад или болести, образование, екология или за всяка друга от благородните каузи на ООН. Сиреч тези 100 милиарда евро, вместо да подклаждат глобалното затопляне, могат да му противодействат ежегодно.

В България бюджетът на МО за 2008 е 1.3 милиарда лева. Тоест, ако имаме по-добра европейска координация, със 750 милиона лева можем да свършим 2.5 пъти по-добра работа в отбраната. А страни като България и Франция, които дават в ЕС най-голям процент от своя БВП за отбрана, естествено са най-заинтересувани от спешно въвеждане на нови общоевропейски стандарти в отбранителната сфера. Българското правителство не трябва да се комплексира от съавторство на подобен мащабен проект. България първа започна още през 1990 дискусията за разпускане на Варшавския договор и за разширението на НАТО на Изток, първа създаде Атлантически клуб, а той предложи създаването на общата бригада за Югоизточна Европа. Тоест нова българска инициатива не би дошла на празно място.

Предстоящото завръщане на Франция във военната организация на НАТО, както и започващото френско председателство на ЕС създават изключително благоприятна среда за
Най-дълбоката форма на европейска интеграция - отбранителната
Още в края на 2007 комисарят по индустрия и развитие Гюнтер Ферхойген предложи създаването на общ европейски пазар на въоръжения, който да оптимизира европейските харчове. Тази първа стъпка на Европейската комисия е похвална. Но дефинитивното решение е друго и то е заложено в Лисабонския договор. Трябва ни скок към ново качество. Страните - членки на ЕС, трябва да се споразумеят как да прехвърлят отбранителната политика като компетенция на ЕС. Съюзът следва да координира и синхронизира под ръководството на нарочен комисар по отбраната политиките на близо 40-те държави от своята орбита (27 членки + Турция, Хърватия, Македония, Албания + Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), както и да разпределя труда си с останалите две членки на НАТО - САЩ и Канада. Така ще реализираме огромни, но много разумни икономии от жива сила, ненужно въоръжение и техника, както и разходи, спестяващи стотици милиарди и глобално затопляне.

Създаването на обща европейска армия е неизбежно, но колкото повече го бавим, толкова по-дълго ще пропускаме ползи. В бъдещата европейска отбранителна политика ще трябва да отчетем, че общата сигурност е общо дело. Справедливо ще бъде да приемем общ подход към отбранителното бюджетиране, който да признава отбранителните разходи за принос към бюджета на ЕС, както и да окуражава страните членки да харчат за общата ни отбрана в граници около средните за ЕС. Така ще избегнем излишното превъоръжаване, типично за някои страни членки, и ще насочим този ресурс в по-полезни посоки за общото благо на евро-атлантическата общност и света. Изобщо време е Швейцария, Швеция и ние на Балканите да престанем да се пазим от своите съюзници, а да се пазим заедно с тях.

Общата европейска отбранителна политика ще даде нов мощен стимул за изследванията и науката, ще консолидира парцелирания европейски отбранителен сектор и ще го направи по-конкурентен с американския.

С общата си отбранителна политика общият отбранителен бюджет и общата европейска армия евроатлантическата общност ще се върне към корените си - европейските общности за въглища и стомана и НАТО, заченати през 1949, за да преодолеят недоверието, да прекратят враждите и войните в Европа. Само така ЕС ще заеме полагаемото му се място в световните дела.
capital.bg, Д-р Соломон Паси
депутат от НДСВ и председател на Комисията по външни работи, министър на външните работи (2001-2005), подписал присъединителните договори на България с НАТО и ЕС, председател на ОССЕ (2004), председател на СС на ООН (септември 2002, декември 2003), почетен президент и основател на Атлантическия клуб в България (от 1990), д-р по математическа логика и компютърни науки.

*Всички усещаме, че ЕС става все по-полезен за подобряване на ежедневието на обикновения европеец. Тази статия възникна в резултат от една либерална дискусия, възникнала в НДСВ: докъде може да се простре положителното влияние на ЕС върху живота на гражданите? Стигнахме да извода, че това влияние ще бъде безгранично, далеч отвъд сегашните ни представи за него. Тепърва ще въвеждаме стандарти, водещи към качество на живота, в борба с неговата противоположност - климатичните промени. Стига да искаме и да не се плашим да искаме, можем да ускорим тези процеси. Лисабонският договор ще донесе и още една добра новина - законодателна инициатива вече получава и гражданското общество. Остава то да се възползва от това извоювано право.

Изпрати публикацията по електронната поща


Био(рицин)тероризъм по американски  

Вероятно трябва да си меко казано странен американец, за да бъдеш очарован от отровното растение рицин. Миналата седмица (статията е от април) последният такъв чудак, Роджър Вон Бергендорф, беше подведен под отговорност от областния съд в Невада, съобщи theregister.co.uk.
Бергендорф може да кандидатства за награда като неуспешен пример на Дарвиновата теория за еволюцията. Той е единственият човек в наши дни, който явно случайно се е самоотровил с протеиновия токсин, но не достатъчно ефективно, че да остави на ФБР единствена възможност да присъства на погребението му.
Жалбата на щатското правителство срещу Бергендорф, заведена на 15 април, обрисува следната картинка: губещ човек, отритнат от обществото, беден, но все още разполагащ с достатъчно средства, за да се сдобие с два нерегистрирани пистолета със заглушители, семена от рицин, стандартна колекция от анархистка литература по темата отрови и рицинова пудра или “суров” рицин, открити от ФБР.
Бергендорф заявил пред следователите, че производството на рицин било “екзотична идея”. Той се е занимавал със стриване на прах от рицинови семена като хоби от 2005 г., докато е живял в бедност в Юта и Невада. Стривал ги в мазето на свой братовчед (който също е обвинен за връзка по делото) и съвсем отскоро в хотелска стая в Лас Вегас.
Подсъдимият бил известен с обичта си към животните, но се е наложило любимото му куче да бъде евтаназирано, защото Бергендорф реално го изоставил, когато се отровил, бил хоспитализиран, изпаднал в кома и стаята му била претърсена.
Бергендорф "проучил" Интернет, за да открие своята рицинова рецепта, и изтеглил “Готварска книга за анархисти” (Anarchist's Cookbook). Той “изпял” метода си на ФБР, което надлежно рапортувало, че нарушителят е извършвал “поредица от стривания на рициновите семена с ацетон, след което изсушавал сместа, за да отдели маслото". В самопризнанията си Бергендорф заявил, че не си спомня къде е извършвал обработката на отровното семе и дали е правил въпросните дейности над растения, купени от магазина с градински принадлежности.
"Бергендорф потвърди, че е имало хора, които са го докарали до лудост с действията си в продължение на години и си е мислел, че може да им навреди, като си обработи няколко отровни растения. Той е категоричен, че тези помисли и планове никога не са доведени до реалност", пише в обвинението.
Цялото растение рицин е отровно, но най-силно токсични са семената. При убийството на Георги Марков е използвано минимално количество от отровното вещество. Още по времето на Първата световна война рицинът е бил обект на интерес от страна на военните специалисти в областта на химическото оръжие, заради високата си токсичност и достъпност.

Изпрати публикацията по електронната поща


50 000 тона боеприпаси изнесени за 3 години, БНД иска обяснения  

13 юли, 2008

50 000 тона боеприпаси са изнесени от военни складове за последните 3 години и правителството трябва да информира колко от тях са унищожени и колко продадени, заяви във Варна депутатът от Българска нова демокрация Лидия Шулева. Според председателя на партията Николай Свинаров е възможно истинските причини за взрива в Челопечене да бъдат прикрити. Бившият военен министър настоя за по-голяма яснота при разследването...

Обикновено политиците виждат злоупотреби с властта само когато са в опозиция.

Изпрати публикацията по електронната поща


Роботът бомбаджия започна обезглавяването  

350 хил. евро струва ловката машинка
Спецове от Министерство на отбраната демонстрираха днес чисто новата придобивка от Германия - робота бомбаджия. Ловката машина започна обезвреждането на снаряди от същите, които на 3 юли вдигнаха във въздуха "Бомбеното" край Челопечене.
Роботът излезе днес на показ край Чепинския манастир. Представиха го експерти от Генералния щаб. Той пристигна от Германия, като бе купен по разпореждане на министъра на отбраната Николай Цонев. Цената му е 350 хил. евро, научи Агенция Стандарт нюз.
Сръчният автомат показа на журналисти как безшумно и безвзривно се справя с бомбите. Устройството с мощна, насочена водна струя по налягане прерязва взирвателя като реже 10 - 15 мм в минута. Така за 10 - 12 минути се обезврежда 125-милиметров снаряд. Целта е да се отдели взривателят от основното тяло на боеприпаса. Тялото, което остава след срязването, се унищожава отделно.
Според експерти този робот не може да се използва за нуждите на МВР при обезвреждане на взривни устройства, тъй като ДОТИ изцяло унижова бомбите, а тук се премахва взривителят.
На представянето на чужбинската придобивка присъстваха началникът на Генщаба Златан Стойков и първият му заместник ген.-лейт. Галимир Пехливанов.
От утре окончателно ще бъде определен екипът, който ще започне основната дейност по унищожаване на останалите в поделението в Челопечене боеприпаси. Генерал Пехливанов е поискал да се увеличи 10 пъти броят на сапьорите, за да се обезопаси максимално бързо районът на поделението.

Изпрати публикацията по електронната поща


Складовете за бомби във Варненско са подсигурени, сочи проверка  

10 юли, 2008

Ползвателите и съхранители на оръжия, боеприпаси и взривни вещества в област Варна стриктно спазват изискванията на уставите и инструкциите. Това сочат резултатите от проверката, разпоредена в понеделник от областния управител.
„Складове с боеприпаси и взривни материали в областта има само в общините Варна, Суворово и Девня”, разкри Димитър Димитров, служител по сигурността към Областна администрация. Към складовете има осигурена охрана, системи за сигнализация и видеонаблюдение, ограда, защитно осветление и измерване на температурата и влажността.
Производители на взривни вещества в областта са две фирми – “Никас” в Суворово и “Ескана” в Девня. На девненската фирма е било препоръчано да удвои от 5 на 10 човека охраната на склада си, посочи експертът по сигурността.
„В областта има 22 склада за радиоактивни вещества. 34 са складовете със силно действащи отровни вещества, предимно селскостопански препарати”, съобщи шефът на варненската полиция комисар Димитър Димитров. Складовете, в които се съхраняват взривни вещества, са четири. Оръжейните магазини са 17, от които 12 във Варна. Стрелбищата са четири, а работилниците за оръжия и боеприпаси – пет. Магазините за пиротехнически изделия в областта са 23. Подобни изделия се съхраняват в три склада.
През последната седмица полицията е проверила всички оръжейни магазини. „Констатирано е само едно нарушение – пропуск във водене на документацията, за което е бил съставен акт”, посочи комисар Димитров.
В областта има 16 825 законно притежавани огнестрелни оръжия. Най-много са ловните оръжия - над 9000, пистолетите са 7625, пушките тип “помпа” – 167, а автоматите – 21. В общият брой влизат личните оръжия на военни и полицаи, а над 90 % от издадените разрешителни са на частни охранители.
През 2007 г. и началото на 2008 г. са били отказани 41 разрешителни за притежаване на оръжие, а 36 разрешителни са били отнети, най-често за отпадане на основанието за носене на оръжие, разкри още шефът на варненската полиция.

Изпрати публикацията по електронната поща


Все още се чака роботът за обезвреждане на боеприпаси  

09 юли, 2008

Още не е доставен немския робот за обезвреждане на снаряди без експлозия, който ще се ползва за ликвидиране на последиците от взрива на военните складове край Челопечене. Това каза пред Дарик експертът по боеприпаси към Министерство на отбраната полк. Валентин Радев, след като вчера военният министър Николай Цонев съобщи, че роботът вече е пристигнал. Полк. Радев подчерта, че сапьори продължават да разчистват района от осколки и неизбухнали боеприпаси, като всички се отбелязват по нареждане на прокуратурата.
Според него вината за взрива от 3 юли не е на професионалното ръководство на армията, а трябва да се търси в забавянето на процеса по утилизация на излезлите от употреба боеприпаси.
Силите предимно са насочени към почистване на мястото около поделението, защото хората напират да правят нещо там. Даже комбайн видяхме. Една малка група работи по почистване на боеприпасите вътре и чакат робота, каза Радев.


Пореден ясен пример за безхаберието на властта в Абсурдистан (наричан също България): роботът още не е пристигнал, а министърът твърди, че е тук от вчера.

Изпрати публикацията по електронната поща


Създават акустично оръжие от нов тип  

Американската корпорация Sierra Nevada обяви, че е готова да започне производство на нов тип акустично оръжие с название MEDUSA (Mob Excess Deterrent Using Silent Audio).
Както съобщава ABC News, в него ще бъде използван аудиоефектът на микровълните. Кратки импулси на микровълново излъчване нагряват вътрешните тъкани в главата на човека и предизвикват аудиосигнали, разпознавани от човешкия орган на слуха.
По думите на представители на Sierra Nevada, тези импулси въздействат на човека както със силата, така и с дразнещия характер на звуците. При това, обикновените средства за аудиозащита, прикриващи външните слухови канали не действат.
Новият тип оръжие може да бъде използван както за военни цели, така и от полицията срещу масови безредици.

Изпрати публикацията по електронната поща


България с корвети от Франция и фрегати от Белгия  

06 юли, 2008

В рамките на два дни българското правителство обяви, че ще купи общо 5 военни кораба за нуждите на армията си. 3 от тях ще са втора ръка и ще бъдат доставени от Белгия. Става въпрос за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер”, които струват 54 млн. евро. Сумата ще се изплаща на вноски до 2015 г.
При посещението си в петък в Париж премиерът Сергей Станишев е обещал страната му да вземе и две корвети „Гоуинд” от Франция. Първоначално бе обявено, че сделката ще е за четири кораба, но съдовете били намалени наполовина заради финансови проблеми.
„Френските бойни кораби са съвсем нови и досега не е произведен нито един от тях. Има само чертежи и рисунки, но не и плаващ прототип”, пише в. „Сега”. Изданието изтъква, че България е била резервирана към офертата заради високата й цена. Трите стари белгийски кораба излизали 10 пъти по-евтино от двете фрегати. По-рано държавата се сдоби за 23 млн. евро с 25-годишната белгийска фрегата „Дръзки”.
Корветите обаче ще бъдат първите нови многоцелеви кораби за българския военноморски флот след 1989 г. Президенът Никола Саркози обещал на Станишев да не бъде подведен със сделката за тях.

Изпрати публикацията по електронната поща


Какво съхранява складът в Челопечене?  

03 юли, 2008

Базата е била залята от наводненията през 2005 г.
Поделение 18 250 в Челопечене е Разснарядителна база за боеприпаси с изтекъл срок на годност и се състои от два цеха за разглобяване на боеприпаси и извличане на взривни вещества и складове за боеприпаси, съобщиха от пресцентъра на министерството на отбраната. В складовете се съхраняват излишни за въоръжените сили боеприпаси, които подлежат на утилизация (термин за обезвреждане и унищожаване на припасите - бел. ред.)
Поделението е подчинено на бригада "Логистика" към Генералния щаб и в момента е в процес на ликвидация. По данни на министерството съставът на взривните вещества в базата основно е тротил и хексоген.
Складът за утилизация на боеприпаси в Челопечене е собственост на армията и е бил реорганизиран през септември 2004 г., съобщи през юни тази година в. "Българска армия". Във военната база са били зачислени двама офицери и четирима сержанти. Привлечени са били и цивилни - работници, назначавани по допълнително щатно разпределение.
Това, по информация на "Българска армия" е единственото поделение у нас, разполагащо с цехове, площадки, хранилища, също и с оборудван полигон за взривни работи край с. Столник и с подготвени кадри за разснарядяване и унищожаване на бойни и халостни припаси. През 2002г. правителството е позволило на базата да бракува и да търгува чрез закрити търгове на отпадъчните барути и взривни вещества, отломките от черни и цветни метали и празната дървена опаковка.
Официалното издание на армията, посочва, че през септември и октомври миналата година в базата в Челопечене са доставени всички видове и количества стреляни елементи - основно артилерийски гилзи и празните опаковки от цялата армия.
Възможностите на базата са били да утилизира годишно 1500 т. бойни материали.
Със заповед на военният министър от 25 март тази година поделението в Челопечене е попаднало в списъка за разформироване. Затова в базата трябвало да дойдат външни специалисти, да приемат опасните бойни припаси и да извършат обезвреждането им на полигона край Столник, или на полевия учебен полигон край Сливница.
Според извършен преглед в базата са се съхранявали около 570 тона бойни припаси със завити взриватели, които са съхранявани на открити площадки. По време на наводнението през 2005 г. те са престояли и значително време под водата. Взриватели от разснарядени изстрели, които са съхранявани в нехерметична - нещатна опаковка вследствие на наводнението са силно корозирали.
В момента в поделението са приети, но не са унищожени, около 1650 тона негодни бойни припаси и елементи за тях, пише "Българска армия". Това обаче е със 150 тона повече от едногодишните възможности за утилизация в базата. Към момента се съхранява и значително количество гилзи, празна опаковка, метални и дървесни отпадъци. Очаква се да се доставят в базата и още над 28 хил. броя гилзи за гаубица М 30 и оръдия Д 44, както и още около 150 т. стоманени отпадъци, 9 т. стрелкови бойни припаси и 450 т. дървени отпадъци.

__________(i)__________

1500 тона снаряди са хвръкнали във въздуха

Експлодиралото поделение било в процес на ликвидация. Досега там не са взривявани боеприпаси и от половин месец в поделението не се извършва утилизация. Базата се охранява от охранителна фирма "МОБА" (Министерство на отбраната и Българската армия), съобщиха от МО. В края на 2004 г. тогавашният военен министър Николай Свинаров по настояване на Генералния щаб създава МОБА, чиято цел е точно да охранява секретни обекти на армията. През следващата година се обявява специална обществена поръчка за 45 обекта. Свинаров обаче не възлага директно изпълнението на задачата на фирмата на МО, както му позволява законът, а кани и други компании. Така частната фирма "Бюро за охрана и сигурност -ИТ" ООД печели поръчка да охранява 19 от тези 45 обекта. Интересното при нея е, че тя е създадена почти едновременно с държавната фирма, а собствениците й са бившите военни Иван Топчийски и Александър Иванов. Още по-интересното тук е, че тази фирма печели поръчките за онези обекти, за които се изисква охрана с автоматично оръжие. Лиценз и разрешение за ползването на такова в България обаче има единствено държавната МОБА.
По експлозиите е образувано досъдебно производство от Софийската военно-окръжна прокуратура срещу неизвестен извършител.
По данни на МО общо 1494 тона опасни материали са изгоряли и гръмнали вчера край София. Това са:
- стрелкови боеприпаси - 96 т
- ръчни гранати - 52 т
- изстрели за гранатомет ПГ - 7 - 210 т
- 23 мм изстрели - 75 т.
- 76,2 мм изстрели - 48 т
- 85 мм изстрели - 252 т
- 100 мм изстрели - 21 т
- 115 мм изстрели - 17 т
- 122 мм изстрели - 83 т
- 125 мм изстрели - 94 т
- 152 мм изстрели - 211 т
- реактивни дълбочинни бомби - 20 т
- бойни заряди - 23 т
- взриватели - 204 т
- пиротехнически средства - 68 т
- други взривни вещества - 20 т

От сегашната държава и Бог не може да ни опази.

Изпрати публикацията по електронната поща


Неуспешната търговска одисея на една фрегата  

Фрегатата "Гоуйнд" е създадена специално за износ към чужди пазари, но компанията производител DCNS (съкращение от Direction des Constructions Navales Services - една от най-големите корабостроителни корпорации в Европа) така и не успява да пробие с нея навън. "Ситуацията във Франция е несигурна за военни кораби", коментира през март главният изпълнителен директор Жан-Мари Поамбьоф при представяне годишните резултати за 2007 г. Според тях печалбата на DCNS е била 146.1 млн. евро (или с 34% по-ниска на годишна база), а прогнозите за 2008 г. са за спад в приходите с 5-10%, като сред тях е записана евентуалната сделка с България.
По принцип държавните поръчки носят около 75 процента от работата и DCNS трябва да подходи изцяло рационално и с нова политика зад граница, обяснява пред изданието "Дифенс нюз" Саш Туса от "Голдман Сакс".
На фона на глобализацията е логично много държави да търсят сигурност в морето на търговските трасета и районите за проучване и добив на ресурси. Азия, Близкият изток и Латинска Америка предлагат най-големи възможности, включително за DCNS. В същия контекст са и евентуалните продажби в Черно море, като допреди няколко седмици в Париж не бяха изгубили надежда България да купи "Гоуйнд".
Франция обаче не успява дори в държавите от Магреба, където има традиционно силно влияние.
Първите планове бяха да се продадат корвети на Алжир за 800 милиона евро, но тази оферта се трансформира в такава за по-големия холандско-френски кораб FREMM със силен политически елемент в нея. "Подсладител" беше идеята на DCNS алжирският петролен гигант "Сонатрак" да финансира частично покупката с пари в брой срещу възможност да си изгради обслужващи бази на френска територия. Шефът на търговския отдел на DCNS обаче бе уволнен през февруари 2008 г. заради "загуба на доверие" и "застрашаване на групата". Само ден по-рано авторитетният в"Фигаро" го обвини в икономически шпионаж и корупция при сделката за френски фрегати за Тайван в началото на 90-те години.
Удар нанесе и Мароко в началото на годината, след като предпочете друг производител и поръча на холандската "Схелде навал шипбилдинг" (Schelde Naval Shipbuilding) три корвета от типа "Сигма". Очакваше се Рабат да заложи на френските "Гоуйнд", а във връзка с визитата в Мароко миналата година на президента Никола Саркози Париж дори предложи 6000-тонната FREMM. Мароко е предпочел "Сигма", тъй като този кораб вече е на вода, твърдят източници, близки до преговорите. Франция все пак не е напълно губеща, тъй като на борда на кораба има много френско оборудване. В опит да предотврати подобни провали в бъдеще в началото на юни Париж създаде специална група, чиято цел е да реагира бързо на негативни развития в оръжейните сделки, както и да рекламира френското оръжие в богати пазари като Либия, Саудитска Арабия и ОАЕ.
Две фрегати "Гоуинд" изникват и покрай протичащите в момента либийско-френски преговори за закупуване на френско оръжие за 5.7-6.4 млрд долара. Анализатори обаче сочат, че това не е най-важната част - ядрото на френския интерес е да модернизират 17 либийски самолета "Мираж", продадени на Триполи през 70-те години.

Изпрати публикацията по електронната поща


Купуваме две фрегати и минен ловец от Белгия за нуждите на армията  

Правителството ще закупи от Белгия две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” за нуждите на Българската армия. Това предвижда проектът на договор, одобрен на днешното заседание на кабинета. Документът подлежи на ратификация от Народното събрание, съобщи правителствената информационна служба, цитирана от Агенция "Фокус".
С придобиването на фрегатите и минния ловец ВМС ще бъдат в състояние да изпълняват поставените пред тях цели в контекста на колективното отбранително планиране в рамките на НАТО.
Плавателните съдове притежават необходимото съвременно въоръжение и технически средства и имат пълна оперативна съвместимост с корабите на НАТО. Този факт дава възможност те да оперират с период на автономност 12 месеца в различни точки на световния океан.
Преференциалната цена на двете фрегати и минния ловец, допълнителното оборудване, резервните части и инструменти, симулаторите за тренировка на личния състав и обучението на екипажите в Кралство Белгия, включени в основната конфигурация по договора, е 54 млн. евро. Те ще се изплащат на вноски до 2015 г. включително.

Изпрати публикацията по електронната поща


Задържан е един от основните търговци на оръжие в Казанлъшко  

Задържан е един от основните търговци на оръжие в Казанлъшко, съобщиха от Областната дирекция на полицията в Стара Загора. 38-годишният А.Ю. от с. Габарево е арестуван в питейно заведение в центъра на гр. Павел баня вчера по време на специализирана полицейска операция на ГДБОП и сектор “Борба с организираната престъпност”. При извършеното претърсване в стопанска постройка към дома му са били намерени и иззети 10 автомата “Калашников” със сгъваем приклад (АКСУ) кал. 7,62; 10 пълнителя за тях, четири заглушителя за пистолет “Макаров”, един газов пистолет "Байкал" преработен в боен - с удължена цев, 420 патрони от различен калибър - 9 бр. – кал. 9х19; 9 бр. – кал. 5,56; 139 бр. – кал. 7,62х39 мм; 263 – кал. 7,62 “Мосим”; части за автомат “Калашников” и пистолет “Макаров” и 60 гр кафеникаво прахообразно вещество, което при направения полеви наркотест е реагирало на хероин. Оръжието, предназначено за лица от криминалния контингент, е било опаковано в полиетиленови торби и укрито в тайници в дома на задържания.
Срещу А. Ю. е образувано досъдебно производство за притежание на незаконно оръжие и наркотици. Той вече е осъждан за изнудване и към момента на задържането е в изпитателния срок на условна присъда. Задържан е за 24 часа и днес предстои внасянето на искане за мярка за неотклонение “Задържане под стража”, съобщи говорителят на Районна прокуратура – Казанлък Кръстин Кацаров.
А. Ю. е известен като един от най-активните търговци и производители на оръжие в казанлъшки район. “Работата по документиране на цялостната му престъпна дейност и установяване съпричастността на други лица продължава”, подчерта в заключение началникът на сектор "БОП" Алекси Алексиев.

Изпрати публикацията по електронната поща


200 дни армията не може да се качи на щатските БТР-и  

01 юли, 2008

Над шест месеца се точи сагата с новите бронирани машини, които Министерството на отбраната закупи от американската фирма "Текстрон Марин & Ланд Систъмс". От 10 април пък шест от седемте нови БТР-а M1117 Guardian стоят в двора на военната ни база в афганистанската столица Кабул. Машините не са получили лиценз, тъй като не са въоръжени. Едва преди няколко дни представителите на "Текстрон" са изпратили шест 40-милиметрови гранатохвъргачки. Предстои те да бъдат освободени от митницата.
От новите БТР-и са свалени и руските картечници, които нашите военни бяха пригодили. Те са заменени от щатските 12,7-милиметрови картечници M2HB. Това е стандартното въоръжение на тези машини и затова не е възможно да получат сертификат без тях, поясниха от МО. Ръководството на ведомството обаче не пожела да каже кой е виновен за ситуацията - българската страна, която не е поръчала въоръжението, или американската фирма, която се е забавила с доставката.
Все още не е насрочена и дата за среща, на която да се уточни размерът на неустойката за забавянето на доставката. 320 000 лв. е максималната сума, която трябва да изплати "Текстрон". Неустойката е по 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 на сто. За техниката в България закъснението е 32 дни, за шестте машини в Кабул - 29 дни, уточниха от МО.
Ведомството сключи договора за БТР-ите на 7 декември 2007 г., а те пристигнаха в България и Кабул на 10 април т.г. Бившият военен министър Веселин Близнаков, който сключи договора, обяви, че са се договорили машините да бъдат доставени в Кабул до Коледа на 2007 г. Именно затова била избрана и тази фирма. По-късно стана ясно, че МО е подписало договор, в който има клауза, че неустойките започват да текат едва две седмици след като "Текстрон" получи разрешение от сенатската комисия да изнесе машините от САЩ.

Изпрати публикацията по електронната поща


Гръцка фирма кандидат за купувач на "Терем Ивайло"- Велико Търново  

Две български и една чуждестранна фирма се конкурират за продажбата на 66 % от капитала на военния завод във Велико Търново, пише “Янтра Днес”. Конкуренти за придобиване на мажоритарния пакет от “Терем Ивайло” ЕООД са габровска машиностроителна фирма, от която военният завод е купувал инструменти, софийска фирма, специализирана в производството на оптически прибори и технологии и износ на въоръжение, с която дружеството не е имало партньорски отношения. Документи са подадени и от гръцката оръжейна фирма “Теон сензорс”. От участие в надпреварата са се отказали германски фирми, чиито поръчки се изпълняваха във военния завод. Документи не подаде и фирма, контролирана от Христо Ковачки, който усилено проучваше пазарната конюнктура на “Терем Ивайло”.
В момента комисия разглежда подадените заявления за участие в конкурса и ще направи предложение до Съвета на директорите на “Терем” ЕАД за избор на кандидати, които да бъдат допуснати до втория етап на конкурса. Срок за това обаче няма. Фирмите, допуснати до финала, ще имат 40-дневен срок за оглед и подаване на оферти, както и да внесат депозит за участие в конкурса от 500 хил. евро.
Местните оръжейници са песимисти за продажбата на “Терем Ивайло”. Един от недостатъците е военното поделение 22060, което е на входа на завода. Сред военните усилено се говори, че цената на акциите за продажба ще бъде вдигната десетократно и така бъдещият купувач за великотърновския завод ще трябва да плати близо 37 млн. лв.
Купувачите трябва да запазят предмета на дейност на дружеството най-малко 5 г., но на този етап няма гаранции от Министерството на отбраната за подаване на регулярни поръчки за изпълнение.
"Само с пожарогасители и котлони - гражданското производство на завода, не можем да се издържаме", коментира ситуацията преди продажбата инж. Иван Славчев, изп. директор на “Терем Ивайло”.
Пред приключване е договор за ремонт на установки за военно въздушните сили и нова поръчка в близките месеци от военните не се очертава. В момента съотношението между военното и гражданското производство е 50 на 50, но след месец може да стане 80 към 20 в полза на гражданското производство, коментира инж. Славчев.
Военният завод е в т.нар. "стратегическа група за продажба" заедно с корабноремонтния завод “Флотски арсенал” ­ Варна, “Терем Хан Крум” ­ Търговище и “Терем Георги Бенковски” ­ Пловдив.

Изпрати публикацията по електронната поща


САЩ: Затворете се у дома и заредете оръжието  

Трийсет хиляди американци умират от огнестрелни рани всяка година. Те са застрелвани на работното си място, по пътя към училище, в супермаркета. С твърдоглавото си и опасно решение, което отмени ключови алинеи от закона за контрол над оръжията във федералния окръг Колумбия, Върховният съд на САЩ само даде допълнителни гаранции, че безсмислена смърт ще застигне още повече американци. Върховният съдия Антонин Скалия съобщи решението, което е радикален обрат в позицията на институцията през последните 70 години. Той обяви, че Втората поправка гарантира правото да се притежава оръжие с невоенни цели, въпреки че поправката ясно обвързва това право със служба във “въоръжени сили”. Решението ще даде на защитниците на правото за притежание на оръжие нов силен законов коз в опита им да оспорят законодателството за контрол над оръжията в цялата страна.

Решението ще струва живота на невинни хора, ще причини неизмерима болка и страдание и ще превърне Америка в още по-опасна страна. То ще подкопае и нашия авторитет пред света, като изпрати посланието, че САЩ поставят правото на притежание на оръжие над човешкия живот.

В страната вече има пренасищане на пазара на огнестрелни оръжия: между 193 и 250 милиона оръжия, според различни статистики. Вредата, която те причиняват, е очевидно разтърсваща - 33 убити миналата година при стрелба в Техническия университет във Вирджиния, шестима убити тази година в Северния илинойски университет. Докато съдът се готвеше да оповести решението си, работник в завод в Кентъки застреля началника си, четирима колеги и се самоуби.

Градове и щати се опитаха да предотвратят убийствата, като въведоха закони за контрол над оръжията. Федералният окръг Колумбия, където престъпността е една от най-високите в страната, забрани притежаването на почти всички късоцевни оръжия и изисква всички останали огнестрелни оръжия да се съхраняват незаредени, разглобени или с поставен предпазител.

Съдът обаче отхвърли този закон с 5 срещу 4 гласа и обяви, че човек има конституционното право да държи у дома си оръжие за самоотбрана. Това е голям обрат за съда: пред 1939 година той ясно постанови, че Втората поправка защитава правото на хората да носят оръжие само за военни цели във въоръжени сили. Съдията Джон Пол Стивънс, който гласува против, с право каза, че със сегашното си решение съдът създава ново конституционно право, което ще предизвика големи катаклизми в закона.

Дори и да съществува конституционно право за притежаване на оръжие за невоенни цели, конституционните права не са абсолютни. Първата поправка гарантира свободата на словото, но това не означава, че законите не могат да предвиждат някои забрани, като например разпространяването на заплахи за извършване на насилие. Съдията Стивън Брейър, който също гласува против, ясно заяви, че интересите, свързани с обществената сигурност във федералния окръг Колумбия надделяват над всяко право на собствениците на оръжие да използват това оръжие. Съдия Скалия беше против и друго решение на Върховния съд този месец - това, което призна правото на задържаните в Гуантанамо, Куба, да обжалват задържането си. Той заяви, че това със сигурност ще доведе до повече убийства на американци. Думите му важат с още по-голяма сила за решението на съда за Федералния окръг Колумбия.

Оръжейното лоби ще разтръби това решение като край на фактически всички ограничения над оръжията, навсякъде и при всички случаи. Това не трябва да става. И днешното решение все пак дава силно основание да твърдим, че това не трябва става. Ако решението влезе в сила за всички щати, а не само за окръг Колумбия - което не е сигурно - ще има сериозни спорове какъв ще е ефектът му върху други, не толкова мащабни закони за оръжията. Съдиите може да стигнат дотам да вземат решение за всеки случай поотделно. Поддръжниците на контрола върху оръжията трябва да се борят в съда, за да гарантират, че изискванията за регистрация и проверки на досиетата, както и законите срещу продажби на едро - откъдето предимно идват оръжията, използвани в престъпления - ще бъдат потвърдени.

Съдът им остави вратичка да отвърнат на удара. Той ясно даде да се разбере, че има ограничения, които не поставя под съмнение, включително забраната криминални престъпници и психично болни да притежават оръжие, както и забраната за носене на оръжие на специални места като училища и правителствени сгради. Последната част е голям позор - когато съдиите са на работа във Върховния съд, оръжията там ще продължават да са забранени, но когато по-голямата част от американците са на работното си място, няма да имат тази защита.

Наглото и вредно решение, което дава на крайните десни победата, към която се стремяха от десетилетия, показва, че избирателите трябва да имат наум Върховния съд, когато отиват да гласуват за президент през есента. Сенаторът Джон Маккейн каза, че ще назначи във Върховния съд съдии като главния съдия Джон Робъртс и съдията Самюъл Алито - и двамата привърженици на това решение. Ако на съда бъде позволено да се наклони дори още малко към крайното дясно, правата и безопасността на американците ще пострадат още повече.

в. Ню Йорк таймс, БТА, e-vestnik

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.