- BlueGunBlog -

Това е един от най-добрите пистолети в света, разработен по време на Втората световна война от SIG и приет на въоръжение в швейцарската армия през 1949 г. Скоро след това пистолетът започва да се използва и от датската армия. Някои от версиите му са широко разпространявани чрез продажби, преди всичко за прецизна стрелба. Понататъшното му използване от въоръжените сили се избягва поради високата му цена. Характерна особеност е движението на затвора по вътрешни улеи в ложата, което е едно от първите приложения на тази система, повишаваща надеждността и точността на оръжието. Има различни разновидности на пистолета. Р-210 има полирани дървени чирени на ръкохватката. Р-210-2 е снабден с обработена на пясъкоструен апарат пластмасова ръкохватка. Р-210-4 е модел разработен за немската гранична полиция. Р-210-51 6 са специални модели. Р-210- 5 е с по-дълга цев. Ръчният предпазител е отлявата страна, зад спусъка. В горно положение пистолетъте на предпазител. Ключалката на пистолета е в петата на ръкохватката. Пълнителят се изважда, след което се издърпва затворния блок, за да се изхвърлят патроните. Използват се патрони Parabellum 9mm. Общата му дължина е 215мм, дължината на цевта е 120мм, а теглото 900гр. Пълнителят събира 8 патрона. Маркировката се намира на дясната страна на затворния блок, изписани са номерът на модела и сериен номер.

Добре е написана статийката, ама се е изгубило нещо при превода и имам "некои съображения":
- Р-210 има полирани дървени чирени на ръкохватката - по-точно би било P210-1 има полирано черно покритие и дървени чирени...
- Р-210-2 е снабден с обработена на пясъкоструен апарат пластмасова ръкохватка - истината е P210-2 има матово покритие (обработено на пясъкоструйна машина) и пластмасови чирени...
- Р-210-51 6 са специални модели - сигурно трябва да се чете Р210-5 и 6 (P210-6) са специални модели...
- Ключалката на пистолета е в петата на ръкохватката - най-вероятно става въпрос за ключалката на пълнителя...
- Пълнителят се изважда, след което се издърпва затворния блок, за да се изхвърлят патроните. - Не разбрах откъде и колко точно патрона трябва да се изхвърлят? Най-вероятно става въпрос за единствения патрон, който би могъл да остане в патронника.
- Маркировката се намира на дясната страна на затворния блок, изписани са номерът на модела и сериен номер. - ако погледнем най горе се вижда, че и отляво комай има маркировка.
Ама, айде да не издребняваме...

Пентагонът ще трябва да купува оръжие от България, Румъния или Египет за новите иракски сили за сигурност, пише американското електронно издание "Дъ Пост Кроникъл", което цитира руската информационна агенция "Новости".
Това ще се наложи, след като Държавният департамент наложи санкции на две руски компания - "Рособоронекспорт" и "Сухой", за сътрудничество с режима в Иран.
Неотдавна от американската администрация обявиха, че са заинтересовани от покупката на автомати "Калашников" и друго руско стрелково оръжие от "Рособоронекспорт", тъй като то било много популярно и добре прието в Ирак още по времето на режима на Саддам Хюсеин.
След санкциите "Рособоронекспорт" и заводите "Ижевск", които произвеждат "калашници", ще загубят обещани договори за 200 милиона долара. Според агенция "Новости" обаче, качеството на оръжието, което ще бъде купено за иракската армия и полиция от други страни, било далеч от това, което предлагат руските заводи.

Ангел Иванов

darik.net

Опасен ли е Израел, когато се ядоса? Трите седмици на операцията в Ливан и продължаващите ракетни удари на "Хизбула" показаха как може да отговори на поредица провокации най-голямата военна сила в Близкия изток. За да разберем обаче кога ще спре Израел, първо е добре да опитаме да разберем защо започна. Тази седмица "Дневник" ще представи репортажа на свой журналист, който единствен от България получи възможност да разговаря в Тел Авив и Ерусалим с лидери като Шимон Перес, Ехуд Барак, външния министър Ципи Ливни, генерали от Генералния щаб и съветници на политици и военни. При толкова масирано отразяване на събитията в Ливан "Дневник" ще се опита да представи как гледа на тях другата страна. В първата част от поредицата описахме визията на Израел за воюване с финансиран от чужбина екстремизъм на три фронта. Във вторник един от съветниците на израелското правителство представи как страната гледа на "Хизбула" и кой според Израел стои зад нея.

-------------------

Всичко се променя, когато шофьорът на микробуса ни си облича бронирана жилетка. Потегляме от Тел Авив на север към Хайфа, третия по големина град на Израел, само едно от местата, където падат ракетите на "Хизбула", разрушават сгради, убиват и раняват хора. Срещите с политици, генерали и анализатори в Ерусалим протичат спокойно, сякаш страната не води война и всеки ден не падат жертви и от израелска страна.

Пристигаме в Хайфа - слънчев град с големината на Бургас, малко преди полунощ. Хотелът, в който се настаняваме, е пуст, а до рецепцията в луксозна рамка стърчи надпис "Към бомбоубежището". От балкона обленият в светлини залив прилича на черноморски курорт. "Хизбула" не стреля нощем, само иззад хоризонта се чува тътен от израелските бомбардировки отвъд границата, която е на 30-ина километра. Денят започва със заслепяващо средиземноморско слънце и обиколка, странно съчетала брифинг на шефа на полицията Нир Мериеш, редуващ се със самоотвержени усилия на екскурзоводка, опитваща се да разкаже за историческите и туристически забележителности на града. От панорамна площадка до манастира на кармелитките се вижда гъстият дим от горящите от стрелбата гори по границата. Два часа по-късно в центъра падат първите ракети. Този ден ранените са 23. До посещението ни на 25 юли убитите са десетина, ранените няколко десетки. Поне една трета от 230-хилядното население се е изселила на юг.

В Хайфа няма обществени бомбоубежища (градът никога досега не е бил обект на нападения) и всички импровизират - щом сирените завият, всички тичат по мазета, под стълбите, по входовете на най-близките сгради. Полетът на една катюша до Хайфа трае 75 секунди и хората разполагат едва с половин минута да избягат по-далеч от прозорците и външните стени. Дори и да не падне ракета върху сградата им, при избухването си тя пръсва 40 хиляди сачмени лагера, след които дори стените на съседните къщи са надупчени от шрапнели като болни от шарка.

Защо е толкова трудно да се открият и ликвидират ракетите тип катюша? Защо след две седмици бомбардировки и твърдения на политици и военни за сериозни щети върху способността на "Хизбула" да стреля израелската авиация не донесе някаква значителна промяна спрямо ситуацията от първия ден на войната 12 юли?

Едно от обясненията е, че това е оръжие, което лесно се укрива и придвижва. В нормалните армии то е познато като система за залпов артилерийски огън, монтирана върху камиони с по около 40 цеви. В случая с "Хизбула" цевите са демонтирани и разглобени по 2-3 в пакет. Често дори няма нужда от цев за изстрелване - достатъчно е да има широка и дълга 5-6 метра тръба, подпряна на дърво или покрив (същата работа върши и голяма стая с прозорец, гледащ към Израел), за да се пъхне в нея ракетата. От въздуха такива тръби приличат повече на уличен стълб, отколкото на артилерийска установка. Самото изстрелване става просто като се съединят жиците за подаване на електрически импулс към заряда. На практика е невъзможно да се различи един ливанец, каращ мотор или кола, от боец на "Хизбула, който ще стреля или току-що е изстрелял ракетата. Само за кратък момент между двете си състояния той е военна цел, след това отново е "невинен цивилен". Да не говорим, че има ракети с часовников механизъм, които излитат, без да има жив човек около тях.

От самото начало на операцията израелски военни обясняват, че целта й не е да унищожи ракетния арсенал на "Хизбула", а да повреди комуникациите и командните й структури (по-специално южната дивизия "Насър") до степен да се разредят атаките и да се създаде нова дипломатическа реалност в Южен Ливан, в която няма да има място за въоръжени милиции. Ракетите обаче продължиха да падат с десетки и дори стотици на ден и да убиват израелски цивилни и военни, поради което се наложи и навлизането със сухопътни войски към стотината ливански селища, откъдето се стреля. И въпреки това на населението в Северен Израел се обяснява, че вероятно ще трябва да свиква да живее с тази заплаха.

Критичният към властите в. "Аарец" писа тези дни, че операцията в Ливан се представяла от военните като подобрена версия на бомбардировките в Косово. С малката, но съществена разлика, че през 1999 г. гражданите на натовските държави не се налагаше да живеят по бомбоубежищата.

Петъре, статията ти е хубава (или поне ти така си мислиш), ама терминологията ти нещо куца...
Чувал съм Катюши да излизат на брега, ама да летят и да падат, не бях чувал... Летят и падат ракетите, тип "Катюша"...
40 хиляди сачмени лагера - става въпрос не за лагери, а за сачми (ако искаш уточни, тип "лагерни")...

Въпреки това, отбелязвам статията, тъй като в този конфликт принципно подкрепям израелците...

Изключително ценен златен кинжал от III хилядолетие пр. Хр. откри археологът Мартин Христов край с. Дъбене, Карловско, съобщи вчера директорът на НИМ Божидар Димитров. От миналата година на това място "излизат" хиляди дребни златни предмети, изработени преди около 5000 г.
Предметът е кинжал или кама от ранната бронзова епоха, може да се окаже от непознат досега тип, разказа вчера за ДУМА Мартин Христов. Кинжалът е дълъг 16 см, формата му е като два трапеца, слепени с широките си части, единият издължен, обясни археологът. Има и две дупчици за дръжката. Намерен е в каменна структура, разбита при оран, чието проучване едва сега започва. Затова Мартин Христов още не се ангажира с хипотеза дали става дума за могилка или за ритуално съоръжение.
Златната кама е идеално запазена и все още е много остра, липсва патина, което говори за високо съдържание на злато, обясни Божидар Димитров. Находката е уникална, такъв кинжал не е намиран и в Троя, добави той. Вероятно е знак на властта на царя, който в орфическата епоха е бил и първожрец. Археологическият екип на Мартин Христов и това лято е открил при Дъбене нови 545 златни украшения от III хил. пр.Хр. Миналата година златните елементи бяха над 15 хиляди. Находките не са част от погребение, а и не са останали след пожар в златарски работилници. Вероятно става въпрос за жертвоприношения, смята Божидар Димитров.

Голяма част от загубите на армията на Израел (ЦАХАЛ) в сегашния въоръжен конфликт се пада на действията на специалните противотанкови подразделения на "Хизбулла", които използват последната модификация на руския ръчен гранатомет РПГ-29 "Вампир", съобщава израелската Haaretz.
Благодарение на тандемната бойна част на изстрела, РПГ-29 в редица случаи успява да пробие бронята на израелските танкове "Меркава". Според данни на израелските специални служби, "Вампирите" попадат е бойците на "Хизбулла" от Сирия, която от своя страна ги е закупила легално от Русия.
Освен това, според данни на израелските военни, бойците на "Хизбулла" активно използват против ЦАХАЛ и преносими ПТУР "Малютка" като поразяват танкове и инженерни съоръжения.
Предполага се, че именно такава ракета е убила четири войника от елитното израелско подразделение Ergoz, по време на бойните действия в град Бинт Джибейл.
Сведения за наличие в "Хизбулла" на нови гранатомети са постъпили още в 2005 г по време на сблъсъците на израелски войници с бойците на "Хизбулла" край село Гайяр близо до границата с Ливан. Тогава "Хизбулла" е изстреляла около 300 противотанкови ракети от различни типове, в това число и от РПГ-29. В резултат на това са били унищожени няколко армейски машини и два танка "Меркава".

Москва. Израелският министър на вътрешната сигурност Ави Дихтер заяви за руската преса, че "всички терористи", нападащи страната му, използват руско оръжие, идващо през Сирия и Иран - две държави, за които Москва не крие, че им продава оръжие, предаде Франс прес.
"Всички обкръжаващи Израел терористи използват оръжия руско и съветско производство като автомати "Калашников" и ракети "Катюша", заяви Дихтер в интервю за в. "Время новостей".
Дихтер обаче уточни, че не обвинява Москва в директна продажба на тези оръжия на движения като Хизбула в Ливан. Според Израел продажбите се извършват през Иран и Сирия - обвинение, което се отхвърля от Москва.

Един човек отиде за гъби в гората, а един полицай го гръмна в главата. Просто ей така. Смразяващата трагедия се случи точно когато комисарят Фратини си тръгваше от страната и беше слушал цял ден колко по-добре сме сега, как борим престъпността и корупцията, как приближаваме реално към Европа. Изстрелът от упор в главата на Георги Божанов близо до село Дорково всъщност направи всичко това на парченца. Този път не беше вариант мафията стреля по мафията, за да се изтъпани де що има политическа муцуна у нас и да каже как някой прави всичко това нарочно, за да ни препречи пътя към ЕС. Затова и полицията мълча 12 часа. Дотолкова, че и близките дълго не разбраха какво се е случило. После Фратини си отиде, а ние останахме в кочината с истината. Разбрахме, че се е случило поредното “непредпазливо” полицейско убийство на невинен човек. Който като в нарочен сценарии, от който на мен лично ми се сви под лъжичката, се оказа беден, кротък и обречен. Един от онези хора, за които никой никога нямаше да разбере, ако не беше полицейският куршум. Всъщност с него се случи това, което по някакво супер странно стечение на обстоятелствата у нас се случва сравнително рядко – поредната хаотична стрелба на някакви индивиди, попаднали кой знае защо в МВР, завърши с труп. Казвам рядко, защото всеки втори от нас е бил свидетел на подобна стрелба – заради празник, заради повечко алкохол, заради радостна превъзбуда, заради умствена недостатъчност, внезапен прилив на тестостерон или каквото и да се сетите друго, стотици полицаи си гърмят по този начин. По стени и тавани, по дървета в гората, по гуми на коли. Десетките дупки от куршуми в района на хижа “Цепина” до Дорково само потвърждават това. Подобни предпочитани за стрелба райони има на доста места в България. А и всички ние отдавна знаем, че у нас гърмежите на полицаи за кеф е забранено, но не толкова. Ето по такъв начин при стрелба без посока и за нечии кеф преди 5 години насред София бе убита 16-годишната Елеонора. Тогава полицаят гърмя на излизане от кръчма. Сега – на излизане от хижа. Питам се толкова ли е къса паметта на ченгетата, толкова безнаказани ли се чувстват, никакво усещане ли нямат, че всъщност те трябва да пазят хората, а не да ги избиват.Аз лично не съм наясно първо защо цялата полиция трябва да ходи въоръжена при положение, че фактите ясно сочат, че от това борбата с бандитите никак не става по-ефективна. Второто, с което изобщо не съм наясно е как през всичките тези години не се намери един полицейски шеф, който да пресече веднъж завинаги тази идиотска практика на стрелба с бойно оръжие за кеф. Но това е едната страна на ужаса. Другата е още по-страшна – тя представлява узаконяване на убийствата. Как иначе се нарича величествената поправка на закона, според която отнемането на човешки живот се наказва с глоба. Защото било по непредпазливост. На кой безхаберник или на кой ненаситник от парламента му дойде в акъла идеята да отпадне наказанието за най-тежкото възможно престъпление? Да се плащат за него едни максимум 1000 лв. и убиецът да се води неосъждан, че дори и в полицията да може да продължи да си работи? Трябваше ли да минат 4 месеца от влизането в сила на тази поправка, за да се види, че тя е безумна? Че всъщност прави убийците невинни и оценява човешкия живот на 1000 лв. Че на практика разрешава ликвидирането на невинни хора. Как така подобен текст се прокарва в пленарна зала, какво гласуват вътре онези 240 души, които сме изпратили там да насочват живота ни, да определят накъде ще върви страната ни?Аз нямам отговор на нито един от тези въпроси. Изобщо отговорите в страна, в която полицаите убиват, а депутатите го определят за административно нарушение, по правило липсват. А постоянният шок води до безразличие. Когато полицай застреля невинен човек, това е шок. Когато първата власт в държавата приеме, че наказанието за това е глоба от 500 до 1000 лв., това не е шок. Това вече е тотална липса на институционално отношение, съзнание, мяра и адекватност. То не води до шок. Води до нищото.

Със законно притежавано оръжие охранител - бивш военен, изпразни в Хисаря цял пълнител в тялото на доскорошния си работодател. Само защото го уволнил.
Става дума за афект и лошо пиянство. Но извън субективните причини има и обективни. Те са в неограниченото количество законно притежавано оръжие, което не служи за нищо повече от саморазправи, "убийства по непредпазливост", самоубийства, битови убийства.
6-милиона пълнолетни българи имат 300 000 единици законно оръжие, което досега е използвано за смъртта на стотици невинни хора. До този момент няма нито официално регистриран случай, в който някой да се е спасил от бандит с такова оръжие, а още по-малко пък да е спасил човешки живот или да е предотвратил престъпление. Дори и да има, то те сигурно се броят на пръстите на двете ръце.
Нищо чудно тези случаи да са повече от убийствата с незаконни пушкала.
Когато се случи нещо по-шумно, като стрелбата на бившия старшина по футболиста Стойчо Стоилов, или пък някое поредно полицейско "убийство по непредпазливост", или ако служител на МВР стреля по двама свои колеги при любовна драма, тогава се чува някой и друг глас за ограничаване на тази практика или обещание за крути мерки. И толкова. До следващата смърт.

А какво имаме насреща?

Всеки 20-и българин е въоръжен с бойно или ловно оръжие. За София са издадени близо 26 000 разрешителни - това е повече, отколкото има у действащите полицаи на територията на столицата.
Въоръжените хора би трябвало да са доказали необходимостта си от него, т. е. че има заплаха срещу тях. Освен на застрашени, то се полага на охранители, ловци и действащи полицаи и военни, както и на бившите военни и бившите служители на МВР с повече от 10 години стаж. Защо им е на последните оръжие, и до момента не е ясно. Преди време в парламента бе направено предложение да отпадне тази привилегия. Но депутати - бивши военни и полицаи, яростно се застъпиха, защото за тези хора това си било своеобразно признание за дългогодишната работа в полза на държавата. Освен това можели да бъдат резерв в борбата с престъпността. Първият аргумент - за признанието, е твърде странен. А вторият издиша. Единственият по-нов случай за намеса на бивш полицай за предотвратяване на престъпление беше във Видин, когато бившият шеф на местното РДВР спаси студент от цигански побой, но самият той плати с живота си.
За съжаление преобладават примерите като онзиденшния от Хисаря. Очевидно трябва да отпаднат нормите, които разрешават на военните и полицаите автоматично да получават пистолети при напускане на службата. Ако имат нужда от оръжие, да го доказват според реда, предвиден в закона.
Има нужда и от строга

регламентация на понятието "необходимост"

Защото именно МВР въоръжи армията на т. нар. бизнесмени. Сега дори и да ги разоръжи, съдът връща пистолетите на притежателите им, обявявайки полицейските действия за незаконни.
Абсолютно неприемливо беше премахването на психотестовете за даване на оръжие. Аргументът: нямало "единна методика". Това е несериозно поне по 3 причини. Първо, според директива на Европейския съюз от 1991 г., за да придобие човек огнестрелно оръжие, са "необходими основателни мотиви, както и доказателства, че лицето не е опасно за себе си и околните". Второ, липсата на психотестове увеличава "рисковия контингент". Трето, колкото и да е субективна преценката, колкото и съмнения за корупция да има, сигурно е, че все пак се прави някакво отсяване. Падна дори забраната да се дава оръжие на лице, което системно злоупотребява с алкохол или наркотични вещества. Според мотивите на МВР, правителството и парламента това се налагало, "защото в науката няма единни критерии за разграничаване на понятията "злоупотреба" и "употреба" на психоактивни вещества, в това число алкохол и наркотици". Нещо повече. С промени в закона бе уточнено, че общата забрана за ходене с пушки и пистолети по кръчми пада и сега тя важи само от 22 до 6 ч.
Тоест нашият режим става все по-либерален. Даже безхаберен по волята на парламента.
Къде са сега депутатите, които трябва да понесат своята отговорност? Къде са факторите от МВР, което трябва да направи всички тези проверки, да поиска законодателни промени и да си оправи час по-скоро собствения двор, за да няма служители убийци? Къде е оръжейното лоби, което твърдеше, че всеки трябвало да има колкото си иска пушки, за да защитава себе си, семейството и къщата си? Всички се изпокриха. Все едно нищо не е станало.

Някой би ли ми казал каква е точната статистика за загиналите при автомобилни катастофи по нашите пътища...? Дали са няколко пъти повече от простреляните по непредпазливост...?
Защо за тях не зажали Александров...?

Ако не знаете, бихте ли поне ми казали доколко съвестно си вършат работата нашите депутатаи и колко осъдени политици има у нас...?
Защо против тях не рипне Александров...?

Това са все проявления на упадъка на държавата ни - закони и правила може и да има, ама няма воля да се спазват и нарушителите се измъкват безнаказани...

Колкото до случая в Хисаря, уволненият охранител ако не е имал пищов, е щял да носи нож... или бухалка... и ефектът щеше да е същия.
__________

PS: Сам си питам и сам си отговарям:

През изминалото денонощие при 25 катастрофи в страната са загинали осем души. Ранените са 26, като трима от тях са с опасност за живота, съобщиха от МВР.
В София през денонощието са станали 88 леки и осем тежки катастрофи. Ранени са девет души.
От началото на месеца в страната са станали 172 катастрофи. При тях са загинали 26 души.

А едва е 9 август...
__________

PPS: Вместо на четете плоските журналистически напъни на Александров, ето ви за размисъл мнението на един истински интелектуалец:


Via Militaris - така се е именувала преди две хиляди години "дестинацията", която съвпада с днешната магистрала "Тракия". Разбира се, Военният път е започвал и завършвал в Рим, защото античният глобализъм е постановил, че "всички пътища водят за Рим". Нашият е давал възможност да се разминават две колесници. Неговата каменна настилка не се е нуждаела от ремонт нито всяка година, нито всеки век. Където е успяла да се скрие от нас, съществува и до днес. А някога Военният път се е виел гордо през Виндибона (Виена), Сирмиум (Белград) и Наисус (Ниш), през Сердика, Филипополис, до Адрианопол (Одрин) и Византион. По него са преминавали великите легиони, отиващи да покорят света. И често не са се връщали.
Но нашият път се е наричал също Главна страта № 71, Траянов друм и най-вече Via Publica, защото е бил достъпен и красив като посещение на театър.
Бил е маркиран с каменни пътепоказателни
колони на всяка римска миля (които не са ставали за крадене и претопяване). Като днешните бензиностанции край пътя са цъфтели мутациите (спирки за смяна на конете), снабдени със стаи за преспиване, таверни с добро вино (не преследвано от тогавашния КАТ), а също и с хетери, които били по-интелигентни от днешните.
Летя по същата тази магистрала за Пловдив и се питам колко от пътуващите хора, които ме задминават или аз ги задминавам, са чували нещо за миналото на пътя. Още по-тъжно ще ми стане, ако се запитам колко биха поискали да знаят. Въпросът е по-общ. Нужни ли са ни тези вехти познания, които не се превръщат в бързи пари? Иди обяснявай, че с тях се плаща пътната такса към бъдещето.
Размишленията ми са прекъснати от новините. Те съобщават, че днес - 15 август, е Успение Богородично и шофьорите трябва да бъдат внимателни покрай манастири и черкви, където има струпване на поклонници. Следващото съобщение е, че през изминалото денонощие "войната по пътищата" на страната е взела още шест жертви.
Света Богородице, нима наистина
всички пътища у нас са станали вече военни?
Щом някоя институция на чезнещата в абстракциите държава не може да реши болен въпрос, следва заключението - всички сме виновни и трябва цялото общество да се заеме с разрешаването. Има ли война, обявена от всички? Войната е обявена от причините. Но кой път ще ни отведе до тяхното скривалище?
Занемарените пътища са очевидна причина. Състоянието им се влошава, защото държавата нямала пари. Как ще има, като продаде всичко, което имаше, за един долар, без да се броят "комисионите". Те са "фирмена тайна".
Друга главна причина била превишената скорост и неспазването на правилата.
Трета, но не по важност - проклетият алкохол, новото пиянство на един застаряващ народ.
КАТ ли е виновен?
Ето, спира блестящо "Ауди" последен модел, което пердаши със 180. От свръхновото возило слиза свръхмладо момче, подава си с усмивка документите, а между тях - 50 лева. Катаджията ругае, макар че му е забранено, а шофьорът пита: "Малко ли са? Ето още. И освен това ще ти кажа къде работи баща ми".
Система, която може да превърне органите, преследващи престъпниците, в органи, преследвани от престъпниците, няма право да кара обществото да се чувства виновно. Парламентаристи, които произвеждат закони с вратички, естествено първи ще се изнижат през тях, а с картите им ще гласува безсрамната всепозволеност.
"Военните пътища" на страната ни показват накъде върви България. След като позволихме малкото гаражи да станат бутици, след като се съгласихме автомобилите да се паркират на тротоарите, а пешеходците да
тичат като дивеч по платната
след като раздадохме градинки и площадчета, за да може неизвестно кой да събира такса "паркинг", след като допуснахме висши магистрати да се возят в крадени коли, нека да наричаме нещата с техните истински имена. Поне тази свобода я имаме, повече от всякога. Обществото се деморализира от асоциални практики. Това е истинската катастрофа, която ни заплашва. И "войната по пътищата", колкото и да е кървава и позорна, е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура, над почтените, добросъвестни граждани по заветния път към гражданското общество.
Прилича на национално самоубийство.
И все пак, какво да се прави? Нали това е въпросът, на който всеки трябва да отговори, за да сподели вината. Може би трябва да се увеличи пътният данък, да се измислят още няколко винетки, да се увеличат глобите и да се внасят направо по банковите сметки на офшорките?
От насрещното движение ни присветват с фаровете. Държавната власт изтрезнява,
намалява скоростта и се движи като монахиня
Слагат се предпазните колани. Сега вече общоевропейският катаджия може да ни провери и да ни пусне.
Я, виж ти, решението било много просто. Властта като водач на държавното возило трябва стриктно да спазва правилата за движение.
Тогава Via Militaris може би ще стане Via Publica.

Червен леко очукан голф комби паркира край язовир "Искър". След него спирачки бият форд в пенсионна възраст и все още хващаща окото мазда. Сюрия деца се изсипват от возилата. След тях и родителите им. Петима млади мъже бързо оформят заговорническа групичка, докато съпругите им разпъват одеяла край дърветата, вадят кошници и режат салатата. Децата отдавна са се съсредоточили в някаква си тяхна игра, докато бащите им се упътват към близките дървета.
"Започваме от 30", гласът на водача среща одобрението на останалите. Един от тях в движение забърсва малка дъска, която след кратък спор се оказва забучена на яко стебло. 28,29,30... отброява крачките водачът. Пет минути по-късно канонада от куршуми оглася района.
Не си мислете, че това е евтин римейк на "Бригада". Момчетата - яки, добре поддържани мъже, нищо че са по къси гащи, са редови полицаи. Понякога в събота или неделя отиват заедно с жените си на уикенд. И избиват напрежението, стреляйки. Колкото могат, по каквото могат. Да изпуснат парата. Никой от тях за нищо на света няма публично да си признае това. Незаконно е. Стрелбата е неправомерна. За нея уволняват. Но всеки от тях знае, че не е единствен. Подобни излети си правят доста често и военните. Пълнители се празнят под формата на състезание - кой ще улучи най-точно, най-далече или пък вадиш пистолета от кобура и на един дъх празниш пълнителя. Целта е максимум попадения в мишената. Залогът за шампиона най-често е каса бира.
Преди да започне голямото гърмене, опитните ченгета проверят района. Забавляват се само ако е чисто. Желязно правило.
Това обаче не важи за два вида ченгета. Първите са самонадеяни новаци, а другите са ветерани със самочувствие на шерифи.
По-скоро към първата категория са полицаите от РПУ-Велинград Росен Овчаров (32 г.) и Стоян Пачалов (30 г.), които затриха 68-годишния гъбар Георги Божанов край Дорково. Сватбарската стрелба по камък взе жертва. Двамата сержанти гърмели край хижа "Цепина" за кеф. Вторият куршум на Пачалов директно улучи гъбаря Божанов. Съседите му вече съветват да се ходи за гъби само с каска и бронежилетка.
Трагедията накара МВР да се сети за убийството на 16-годишната Елеонора Димитрова. Тя също загина от случаен полицейски куршум в центъра на София през 2001 г. На един от най-оживените булеварди. Полицаят Калин Кьосев реши да отпразнува повишението си с изстрели от кръчма.
Полицаи и охранители са редовни посетители на стрелбищните комплекси. Там гърмежите са най-безопасни. Рискът да те уцели полицейски куршум обаче е най-голям край неохраняемите езера и рибни развъдници. Понякога стрелците хвърлят във водата плаващи предмети и гърмят по тях. При подобна стрелба поне куршумът не рикошира. Съпротивлението на водата е голямо и няма как да се получи рикошет от дъното, обясняват експерти. Някои съчетават гърмежите с риболова.
Ливади и гори далеч от пътищата също са любимо място за сватбарска стрелба на ченгетата. Мястото обаче трябва да е добре подбрано - отсреща, където ще е мишената, трябва да има мека пръст. Целта е да се избегне рикошет. В повечето случаи се стреля по бутилки от минерална вода или от бира. Някои поставят консервени кутии или хартиени мишени. Може да се стреля още по дърво или пънове. Трябва обаче да си луд да стреляш по камъни, бетон или метал, казват експертите. Никой не може да предвиди накъде ще отиде отскочилият куршум.
За полицейското гърмене по трънките всъщност може би има и друга причина освен развлечението. Факт - за година ченгетата разполагат с 3 патрона за обучение по стрелба. Това е крайно недостатъчно да се поддържат във форма. Стрелбите пък се провеждат в служебни стрелбища, където разстоянието до мишената е 25 метра. Това е армейско упражнение и едва ли е най-ефективното за полицията. Защото по закон служителите на МВР имат право да използват оръжие при неизбежна отбрана или при задържане на престъпник. В тези случаи обаче стрелбата е на разстояние от 7 до 12 метра. Всеки полицай има право на един служебен пистолет с два пълнителя. В 98 на сто от случаите пистолетът е "Макаров", тъй като той е на въоръжение в МВР. С него униформените получават 16 патрона. По закон за всеки изстрелян полицаят е длъжен да уведоми писмено прекия си шеф къде и защо е гърмял.
Това обаче не е пречка за сватбарските стрелби. И те са предпочитани, първо, заради силните усещания и, второ, заради икономията на пари.
Защото в стрелбищата боеприпасите се плащат, от оръжеен магазин няма как да купиш кутия с патрони и да останеш анонимен, защото трябва да представиш служебна карта. Патрони за стрелба на полето обаче винаги могат да се намерят, казват любители на пукотевицата.
Достатъчно е да имаш познат от войската. При военните по-често се провеждат учебни стрелби и разходът на боеприпаси е по-голям. Естествено не е проблем да се укрият няколко джоба патрона.
За следващия излет със сватбарска стрелба.



Баретите и служителите от групите за специални операции в МВР са въоръжени с "Глог". Пистолетът с тази марка е един от най-харесваните от полицаите. Той е по-лек, качеството му е добро и е изключително прецизен при стрелба. Освен традиционния "Макаров" полицаите са въоръжени още с "Берета" и "Астра". Някои признават, че харесват повече револверите. При стрелба не се налага зареждане и презареждане, нямат предпазител и по-бързо може да се възпроизведе изстрел. Един от недостатъците му е 6-те патрона в барабана, докато многозарядните пищови събират по 15 патрона в пълнителя. В реална ситуация обаче няма как да се стреля повече от 3-4 пъти, така че 6-те патрона в револвера не са болка за умиране. Полицаите, както и повечето мъже, непрекъснато се вълнуват от новите модели, които излизат на пазара. Те обаче не могат да си позволят подобни оръжия, защото са много скъпи. Има модели, чиято цена достига до няколко хиляди лева. За да оправдаят любовта си към пищовите, често споменават сентенцията, че "Господ не смята за грях страстта на мъжа към оръжието, коня и жената".

Тинтири-минтири... куршумът не рикоширал от водата..., револверите нямали предпазител..., не се налагало зареждане и презареждане..., полицаите имали бебета не в трънки, а в глогинки...
Казвам "глогинки", защото така пишат по-горе журналистите и явно не става въпрос за пистолет Глок (Glock)...

Четете бре, журналисти, стига само сте писали смехории...
Всъщност неграмотността на журналистите би била смешна, ако не е жалка...

Като отбелязвам това обаче, никак не оправдавам неспазването на правилата за безопасност за боравене с оръжие от двамата безотговорни сержанти.

...Взел законно притежавания си пистолет “ТТ” и отишъл в апартамента на Марин Хаджиев. Позвънил на вратата и когато хотелиерът му отворил, той изстрелял в него целия пълнител. Два от куршумите са попаднали във вратата, другите – в тялото на Хаджиев...

...Позвънил на вратата и когато мъжът му отворил, той изстрелял в него целия пълнител...

Пълнителят на пистолет ТТ побира 8 патрона. Можем да предположим, че не е бил зареден докрай - да не му омеква пружината. А това, че хотелиерът (слава Богу) е оцелял, се дължи на слабата стрелкова подготовка на охранителя.

гошо
Вътрешният министър да си ходи! Поведението на служителите му е под всякаква критика - като се почне от най-безочливото неспазване на Закона за движение по пътищата и се стигне до подобни безумия като това. Как ще ме убеди г-н министърът, че служителите му си изпълняват съвестно задълженията, след като публично погазват закона? Ако не ми вярва, нека просто застане за 15 мин на кръстовището на "Евлоги Георгиев" и "Граф Игнатиев".
В тази т. нар. държава дори най-малките и очевидни неща не са наред, представете си за какво става въпрос при по-сериозните въпроси.

Peter Botha
МВР остана единствената нереформирана структура в страната. За 17 години не се промени нито работата, нито манталитетът на служителите. Подобни милиционерски гафове стават често в цялата страна.

ЗИТО
Тези, дето са обучавали и възпитавали полицаите, да бъдат уволнени! Как така ще стрелят, когато им скимне. Как отчитат патроните? Оръжието се ползва по строго определени правила. Разгащена, разхайтена, безхаберна простотия. Румен Петков е виновен също, защото е поел отговорността да бъде министър.

kashaia
Оръжието не убива. Убиват хората, които го носят. Пистолетите не са играчки за развлечение, те трябва да се ползват само по предназначение и само в краен случай. Това важи особено за полицаите, които по регламент би трябвало да са най-компетентни в боравене с оръжие. Но така ли е в България? Изглежда, че в полицията попадат случайни хора, нямащи нищо общо със статута на полицая. Министър Петков трябва добре да си огледа кадрите. Жалко за убития и за неговите роднини.

paparol
Огромна трагедия. Не е нужно дори да се коментира безотговорното отношение на полицаите. Не знам как ги проучват и какво ги учат след това, но огромна част от тях са абсолютно непригодни както физически, така и психически.
Това, че комисар Стоицев е подал оставка, е някакво решение за момента, но аз съм сигурен, че е замазване на очите и само след няколко месеца той ще бъде назначен на някоя блага длъжност или ще развие печеливш бизнес. Отговорността трябва да се търси както от преките ръководители, така и от висшите такива. Иначе подобни бутафорни смени не решават проблема.

Mefistolia
За съжаление, това не е първият път, когато подобно престъпление се извършва и то от служители на реда. Вярвам, че виновникът ще бъде осъден и пратен в затвора респективно. Не трябва веднага да почне да се критикува г-н министърът, че бил приятел с някой си и поради тази причина няма да има осъден. Нека изчакаме и ще видим. Ако забелязвате, напоследък показните убийства вече не фигурират и то не защото, както някой по-горе писа, че комунистите едва ли не управляват мафията, а защото редът малко или много след идването на Петков се затегна. Ако забелязвате, в София открай време има полиция почти навсякъде, което значително намалява броя на убийствата, както и на грабежите (за повече информация влезте в сайта на МВР и вижте данните в сравнение с предишни години). На базата на това, че престъпленията чувствително намаляха и започнаха да се залавят хора, замесени в далавери за по милиони левове показва, че г-н Петков се старае да си върши работата.
Съболезнования за близките на убития.

П.П.Трябва да се наложи сурово наказание за виновника, за да служи за пример на другите от бранша и да си знаят, че всяко тяхно действие може да спаси или коства човешки живот.

Cruella de Vil
Никак не е случайно, че именно полицаи и военни или се изпозастрелват, или застрелват невинни при неправомерно боравене с оръжие. Случаите не са един и два, за да се говори за "случайност". Това е престъпна небрежност. Сега си спомнете за полицая, застрелял Елеонора - пълна безотговорност...
Между другото, полицаите във Великобритания патрулират без огнестрелно оръжие. Въоръжени полицаи се викат само когато е необходимо. А у нас и бодигардове, пазачи, охранители - всичките с патлаци на кръста.

paparol
До Mefistolia! За съжаление това престъпление няма и да е последно. В близост до нас има едно заведение, дори мога да го нарека квартална кръчма. Там идват полицаи от квартала, единият дори е висш офицер-подполковник. Всеки път всичките са въоръжени и се е случвало да си вадят пищовите, да си ги показват, мерят и т.н. Ако се гръмнат взаимно, няма да е голяма беда, но лошото е, че почти винаги пострадва невинен човечец!

OLDMAD
"С новия НПК може да се отърват и с административна глоба 500-1000 лв.!"
Егати държавата - един човешки живот срещу административна глоба

4и4е
Не се разрешава на гражданите да носят свободно оръжие, защото щели да се изпотрепят. Какво да кажа за полицаите? Да вземат и тяхното! И без това го използват не срещу бандити, а срещу невинни и често дори нищо неподозиращи хора. Понякога стрелят с него дори срещу себе си и членовете на семействата си. Бандитите така или иначе си носят оръжие, но за наша радост боравят по-отговорно с него и го използват само помежду си. Да питам ли министъра къде дисциплината е по-здрава? И за какво ни е изобщо подобна полиция?

paparol
Проблемът в МВР са най-вече кадрите. Там цари връзкарство, рушветчийство и т.н. Всеки е човек на някой и няма случайни хора, затова и цикълът е затворен. Публична тайна е, че за назначение на редови полицай или дори на най-обикновена служителка се плаща кеш или се обаждат от високо място. За това и личният състав е напълно непригоден. Какво значи убийство по непредпазливост? Това си е чиста проба предумишлено убийство. Отишли, моля ти се, да си пострелят за кеф, без да им пука има ли някой наоколо! Хайде, бе! Толкова ли нямат стрелбища за тренировки. Кой им държи сметка за боеприпасите? Кой ги проверява дали оръжието, което носят, е регистрирано? Това са сериозни въпроси, на които някой трябва да даде отговор.

Mefistolia
Родните полицаи трябва колкото се може по-бързо да последват примера на органите на реда на Англия. Ако не това, поне да се намали достъпът до огнестрелни оръжия дотолкова, че хората, които го използват, да знаят какво наистина правят и какви могат да бъдат последствията. Ще е най-добре, ако се дават пистолети само на по-елитните полицаи или по-точно тези, които конкретно се занимават с убийства, провеждат операции, които могат да застрашат живота им и т.н.



1000 лв. глоба ­ това е максималното наказание, което може да получат в съда велинградските сержанти Стоян Пачалов и Росен Овчаров, които застреляха 68-годишния Георги Божанов преди три дни. Така е според последните поправки на Наказателния кодекс, приети от депутатите в края на 2005 г. и влезли в сила през април 2006 г. Те отмениха затвора за това престъпление.
Тъй като Пачалов и Овчаров са обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост с огнестрелно оръжие (чл. 122, ал. 2 от НК), за което се предвижда до 5 години затвор. В същото време обаче деецът се освобождава от тази наказателна отговорност заради непредпазливостта в случай, че не е осъждан до момента, не е освобождаван от такова наказание досега и ако е възстановил имуществените вреди от престъплението (чл. 78 а от НК). Двамата сержанти отговарят на тези условия. Съдът е длъжен да ги освободи от наказателна отговорност и да ги накаже с глоба. От 500 до 1000 лв."Да, законът е такъв наистина и ние не можем да направим нищо друго, освен да го приложим. После отново хората ще ни плюят за това решение. А депутатите, които правят тези закони дори ще критикуват съдебната система", коментира висш съдия пред "Монитор" вчера.
Това е илюстрация за липсата на елементарна законова култура на депутатите, които го гласуваха, коментира и столичният адвокат Марин Марковски пред "Монитор" вчера. Той допълни, че законът в този му вид дори позволява полицаите-убийци да останат на работа в МВР. В случая това няма да стане, тъй като те бяха отстранени от вътрешния министър Румен Петков, но по закон е възможно.
Божанов бе гръмнат от ченгетата привечер на 31 юли. Човекът отишъл да търси гъби в планината, близо до велинградското село Дорково, в което живеел. Като наближил хижа "Цепина" в гората обаче го застигнал куршум в главата. Просто сержантите Пачалов и Овчаров от РПУ-Велинград отишли до хижата, а на излизане решили да пострелят в бетонов стълб отсреща. Постреляли, но един от куршумите риокширал и уцелил смъртоносно възрастния мъж, който бил наблизо. Сержантите го видели, че паднал и го натоварили в колата да го карат в болница. По пътя обаче Божанов починал.
Цяло Дорково изпрати преди два дни убития човек в последния му път. Ден след случая пък вътрешният министър уволни двамата сержанти и наказа прекият им шеф във Велинград. Заради нелепата трагедия оставка подаде и шефът на РДВР-Пазарджик комисар Жоро Стоицев, а шефът на служба "Полиция" Гето Гетов бе пенсиониран.
След случилото се вътрешният министър Румен Петков отсече, че двамата полицаи са безотговорни типове и ще направи всичко, за да получат наказанието, което заслужават. Според закона, гласуван от народните избраници в парламента, то е глоба до 1000 лв.

Адвокат Марковски: Това е абсурд
"Да, законът е такъв - 1000 лв. е максималното наказание. Какво да коментирам - не може да има разум в подобно нещо. Това е безумен и опасен законов текст, как в подобна щуротия може да се търси разум въобще? То е един абсурд! Да не говорим за това, че полицаите си имат стрелбища, на които задължително трябва да стрелят, за да са във форма. А у нас вместо това си гърмят наоколо като на кино. Като на кино, но в живота резултатът е друг - виждаме го всички, това е смърт на един човек. Поредният."

Многоцевната картечница GE Minigun M134, от вида "Galting", е разработена базата на двадесет милиметровото оръдие "Vulkan", произведена е през 1963г. Предназначена е специално за въоръжение на вертолетите по време на войната във Виетнам. Поради това, че изисква голям комплект от боеприпаси и външно захранване, използването й се ограничава във вертолети и машини, където има голямо пространство.
Картечницата разполага с шест цеви, които се въртят от електрически двигател. Те са разположени успоредно една на друга, но също така има възможност да се закрепят с различни степени на входимост, ако това се изисква. Затворният блок е разположен зад цевите и носи шест затвора, поместени във въртящ се корпус. Затворите се заключват към цевите чрез завъртане на бойните им глави. Боеприпасите се подават с лента към затворния блок. Когато корпусът се завърти, всеки патрон достига до патронника. В най-горно положение се освобождава ударника и се изстрелва куршума, след което се изхвърля празната гилза. Затворът прави пълен кръг и извлича друг патрон от лентата. Когато се освободи спусъкът, се изолира система за пълнене така, че няма опастност от произволен изстрел за кратко време, през което цевта и затвора не са в движение.

При инцидент близо до Велинград непредумишлено полицаи са простреляли смъртоносно човек. Това съобщиха от МВР. Според първоначалната информация патрулиращите полицаи спрели близо до гориста местност край велинградско село, където са произвели няколко безпричинни изстрела.
Според полицията на мястото се е намирал клошар, за чието присъствие полицаите не знаели. Раните на простреляния са били смъртоностни. На мястото на инцидента се извършва оглед. Според друга версия двамата полицаи са обхождали района и при неправилно боравене с оръжие са произвели смърнтоносните изстрели.
По повод инцидента ръководството на МВР ще направи изявление утре сутрината в 8 часа.

МВР има напредък по отношение на обучението на кадрите. Тази похвала прозвуча преди ден от устата на един от най-важните еврокомисари, този по правосъдие и сигурност Франко Фратини.
Той ни окуражи и за успехите срещу организираната престъпност, прането на пари, корупцията, трафика на хора.
Не се радвахме дълго на меда на похвалите. Двама обикновени полицаи сипаха в кацата черпак катран. От келешлък, самонадеяност или глупост те убиха невинен.
Стоян Пачалов и Росен Овчаров от РПУ-Велинград правили проверка, която сами си измислили, на хижа близо до с. Дорково, община Ракитово, дали гостите в нея са настанени правомерно. След това полицаите решили да пострелят по бетонна колона. Стоян Пачалов е стрелял два пъти, а Росен Овчаров веднъж. Вследствие на рикошет на куршум смъртоносно е ранен Георги Божанов на 67 г. от Дорково. Двамата полицаи са на възраст около 30 години. Първоначално те не разбрали, че вследствие на стрелбата им има ранен, но минути по-късно видели простреляния, качили го в служебния автомобил, но по пътя към болницата във Велинград Божанов починал.
Такава е случката, която стана основна новина за всички медии. И как няма да стане, след като овластени с пагон и оръжие да служат на реда стават причината за смъртта на човек.
Ръководството на МВР реагира бързо и адекватно. Двамата виновни веднага бяха отстранени от работа. Приета бе оставката на шефа на регионалната дирекция на полицията в Пазарджик Жоро Стоицев. Той пое отговорността за инцидента, въпреки че не може да му се търси пряка вина. Заместникът му Гето Гетов бе пенсиониран, наказан бе шефът на РПУ-то във Велинград. Това обаче са последващи и задължителни действия.
Кой е виновен в случая? Едва ли това е министърът, въпреки че такива обвинения ще се появят. Той е политическо лице и стои на върха на ръководството на системата. Немислимо е, че може да огрее навсякъде, за да му се търси за всичко отговорност. Под него са стотици бурмички в сложния механизъм на МВР-различни категории инспектори, комисари, главни комисари.
Но на улицата са предимно младшите полицаи, полицаите и старшите им колеги. На тяхното обучение трябва да се обърне сериозно внимание. А със строго обучение може да се промени и манталитетът, че те са важните, а гражданите, на които трябва да служат, са подчинена им категория. Вероятно е това да стане с въвеждането час по - скоро в действие на конкурсното начало за подбор на кадри според новия закон за МВР.
При завареното положение, неприятно, но е вярно, в МВР се влизаше предимно по линия на обвързаност - този е човек на онзи. Нисшите полицейски длъжности си осигуряваха най-сигурната държавна работа, при която без издънки стигаш до достойна по българските стандарти пенсия. Караш един неколкомесечен курс на обучение и вече си полицай с пистолет.
Може би,за да не се случват повече такива инциденти, и доста от заварените полицаи трябва да минат през конкурси за преназначаване, каквито предстоят в МВР за инспекторските длъжности през септември. А на новите, които ще се назначават, е редно да не им се дава оръжие преди да са доказали, че могат да се отнасят отговорно с него, а не го възприемат като гърмяща играчка, осигуряваща власт и забавление.

Зная, че за мнозина, особено по-възрастните сред нас, въпросът изглежда обърнат - те се питат по-скоро "морално ли е съществуването на наемна армия", наричана за благозвучие "професионална".

Та всеки, който има "мъжко сърце" и пр. "е длъжен с оръжие в ръка да защити Родината си, когато тя го призове!". Да, така са ни учили.

Искам дебело да подчертая, че тук коментарът по отношение на Българската армия е съвсем косвен, той е повод да говорим за принципите. В почти всички проучвания през последните 15 години при измерването на рейтингите на институциите доблестната Българска армия винаги е в челото на одобряваните институции.

Без в никакъв случай да претендираме за изчерпателност, ще се опитам да посоча няколко доминиращи особености на наборната армия, по-скоро от социологическа, от човешка гледна точка, а не според текста на Устава.

Най-напред наборната армия е "всенародна". Ако си се родил с определени природни белези (пол), то ти неизменно влизаш в списъците на армията. И стоиш в тези списъци почти през целия си съзнателен живот.

Второ, армията с нищожни изключения, е "мъжка". "Под знамената" се свикват само лицата от мъжки пол.

Трето, армията в "нормалния си вид" (т.е. когато няма някакво извънредно положение) мобилизира само хора на определена възраст.

Четвърто, армията обучава почти всички тези хора, т.е. млади мъже, на поведение по време на евентуална война. Учи ги да използват различни оръжия за унищожаване на човешки животи, понякога - за масово унищожение.

Правя всички тези уточнения, защото те изглеждат дотолкова естествени, че си струва да поразсъждаваме за тях. И понеже по-голямата част от населението са жени, а най-младите никога няма да разберат какво представлява армията, рискувам да предизвикам учудване у мъжете в зряла възраст с повтаряне на очевидното.

Но очевидно ли е то?

Първото, върху което се гради една наборна армия, е всеобщото убеждение, че "гражданинът Х" (а защо само "мъжът Х" ще уточним по-долу) дължи защита на родината си, дължи и години от живота си, и ако трябва - самия си живот. И - естествено - щом врагът ще дойде с оръжие, трябва да бъде и посрещнат с оръжие, ерго, трябва да се обучим как да боравим със средствата за защита. Разговарял съм с много командири - и генерали, и капитани. За всички тях основно огорчение в работата е било, когато е трябвало да мотивират войници, които хич, ама хич не са смятали, че мястото им е "зад портала на казармата". Да обучават хора, които меко казано, искат "да се скатаят" незабавно от служба.

Ако трябва да задълбочим това разсъждение, можем да обобщим, че превръщането на Българската армия от наборна в професионална е своеобразно "организирано отстъпление". Просто защото не вярвам, че някой от "набор 1995" изобщо ще отговори на призовката си за армията. Младите вече знаят достатъчно. Ще попитат: Какви врагове - съюзниците ни от Турция, Гърция и Румъния?! Или омаломощената Сърбия? Или пък Македония?! Кой ни заплашва?

Или пък - на какво ще ме учите в тази армия? Да сглобявам автомат? Да копая окопи? Абе вие в кой век живеете - да не мислите, че наскоро е убит ерцхерцогът Фердинанд? И милиони ще се избият, понякога направо с щикове? А кой си мисли че може да ни прати на война?! В името на какво - на защита вилите в Драгалевци?

Какви окопи, какви автомати?! Войните днес се водят преди всичко от авиация. Но аз не бих поверил машина за 20 милиона долара на не-професионалист, на наборник. Нито пилотирането, нито поддръжката. Е, война днес се води и по суша, предимно от артилерия и бронирани машини. Но кой ще се научи на нещо задълбочено на управлението им за няколко месеца, или дори година?

Тук е другата уловка. Да, излизат нови технологии, нови оръжия. Как се обучават на тях "човекоединиците"? Ами викат ги запас. Те подлежат на служба до дълбока старост. Не мисля, че българският бизнес ще позволи качествените му хора да бъдат откъсвани своеволно от производството. А колкото повече умения, особено технически има един мъж - толкова е по-ценен за армията. И щеше да се стигне единствено до повечко корупция.

Второто, което никой никога дори не си даде труда да обясни, е защо в армията на Р България редовна служба дължат само лицата от мъжки пол. Това е класическа форма на дискриминация по полов признак. Логиката, въз основа на която това възниква е ясна - "мъжете са по-висши от жените, затова и само те могат да гласуват.

Следователно и те имат задължението да защитят страната си". Но слава Богу, от има-няма 100 години жените имат съвсем равни избирателни права. Всъщност в модерното военно дело, когато не се иска толкова физическа сила да се носи тежката кремъклийка или сабя, възможните умения на мъжете и жените са на практика изравнени. И откъде накъде младите момчета дължат на държавата си вярност, години от живота си или задължението да убиват, а момичетата - не? Ако Законът за всеобщата военна служба задължава група хора, само защото са мъже, защото са синеоки, защото са цигани или пък са с ръст над 180 см височина - то той е дискриминационен. И противоконституционен. Останалото са мъжки пиянски приказки за превъзходството на мъжкия пол (след още две уискита ще са за "превъзходството на бялата раса"").

Трето. Армията, както беше устроена досега, вземаше данните за раждането на едно момче, следеше адресните регистрации, и при навършване на определена възраст привиква младите мъже на медицински прегледи. Нормално е самата институция да преценява здравето им, да му мислят ТЕЛК, ако министър Масларова, която плаща социалните осигуровки, реши, че е нужна повече достоверност на медицинските изследвания... И овластени офицери разполагаха с правото да предопределят съдбата на почти всяко българско момче. Да го пратят за най-малко 2 години на което си искат в България място, а понякога и за 3 - във флота. Да изпратят човек с висше образование примерно в строително поделение, където примерно 80% от личния състав не знае елементарен български...

Но най-важното тук е прекъсването на образованието на по-интелигентните.
Двете години служба се дължаха в най-блестящата възраст (18-20 г.), когато усвояването на различни науки става най-лесно! Не беше предвидено това фамозно обучение да се съобрази с индивида, с най-доброто за неговото развитие.

Четвърто. По-горе се спряхме защо младите хора няма да служат повече. Но и обучението в армията е напълно безполезно, така, както беше осъществявано. Не искам да критикувам доктрината на армията ни, но онова, което са научили българските мъже си е чисто загубено време и много, много потрошена "народна пара". Не вярвам, че някога вече на който и да е българин му се налага да защити страната си с автоматично оръжие. С пушка. При всички войни, които са били водени в миналото, генералните щабове са планирали жертви. Но тези "планирани жертви", примерно 15% от изпратената на война армия, вече са свръхнеприемливи!

Никой вече няма да отиде като в скотобойна срещу дъжд от куршуми. ЗАЩО? - ще попитат младите. За родината! - ще отговорят политиците. И младите ще се върнат, и ще претрепят от бой същите тези политици. Това е била мечтата на левите интелектуалци между двете световни войни (спомняте си Вапцаров - "В заводите Круп днес отливат гранати..."). Онова, което българското общество сякаш не схваща достатъчно ясно, че се е случило в 21 век, е както пълния триумф на "дясното" по отношение на идеята за частната собственост и свободната инициатива, така и пълният триумф на "лявото", що се отнася до човешките права и антимилитаристичните настроения. В Европа дори "лявото" доминира. Никой вече не може да си позволи гневни тълпи младежи, както през 60-те години. Както когато френските студентите са натирили дьо Гол, а американчетата са си горели призовките на митинги във Вашингтон. И тогава в Щатите са разбрали окончателно, че наборната армия е умряла работа.

Може би дамите не разбират какво е военен ред. Да, ако има армия, трябва да има абсолютен ред, абсолютно гарантирано подчинение. Това означава ако получиш пряка заповед, да я изпълниш веднага, и после - ако искаш - да я оспорваш. Означава ако си водач на танк и получиш пряка заповед, да минеш с танка през родната си къща и да убиеш майка си, която отказва да излезе, пък после се оплаквай на по-висшия командир ако искаш! Такъв е военният ред. Той предвижда други хора напълно да разполагат с тялото и живота ти. Да не разполагаш с никаква лична свобода по време на служба.

Вижте и още нещо. В англо-саксонската традиция, където армиите най-често са наемни, най-низшият военен чин е наречен "private", т.е. - личност, частно лице. А при нас е "редник", просто един от редицата (на руски - рядовой), просто усещане за лесна заменяемост, една крачка до идеята за пушечно месо. Но вече няма идея, заради която младежите от цивилизованите страни да се подчинят на заповед и мобилизация, която ще ги изпрати на заколение.

Българската армия е харесвана, дотолкова, доколкото е победила при Одрин и Сливница. Но не заради гарнизоните в Елхово и Звездец. Всички се възхищаваме от победата. Но някои не са склонни да се разделят със свободата, други - с комфорта си.

Още от древността основен белег за цивилизованост се е смятала не технологията, а социалното устройство. По-развитите държави са имали армии, почти винаги - наемни; имали са и роби. Хора, чиито тела и живот са били подчинени на други. Днес мнозина вярват, че цивилизацията не се е развивала нагоре, а че сме забравили огромните знания на "предците". Ако не се лъжа и в разказите си за Атлантида Платон не се смущава от робството като част от обществените отношения.

Аз съм сигурен, че няма да минат и 2 поколения, и идеята за наборна армия ще изглежда на младите хора точно толкова неморална, колкото и идеята за робството...
В-к Дума

http://idiotswithguns.blogspot.com/ (Idiots with Guns) - интересен блог с много снимки събрани от интернет, за това колко лесно се пренебрегват правилата за безопасност.