- BlueGunBlog -

Всичко започна с публикация миналата сряда в списанието Aviation Week & Space Technology, където авторът Крейг Коволт твърди, че на 11 януари Китай е извършил успешен опит за сваляне на спътник с ракета, изстреляна от земята. Изданието обещава повече подробности в броя си от в понеделник, 22 януари, но в аванс дава достатъчно информация, за да предизвика тревога.

Като се позовава на американски разузнавателни източници, авторът разказва, че на борда на балистична ракета е било монтирано т.нар. кинетично оръжие, с което е бил уцелен остарял китайски метеоспътник на височина над 700 км. Събитието, ако бъде потвърдено официално, е голяма военна крачка напред и идва след месеци на системно "вземане на мушка" на американски спътници от наземни китайски радари, пише още Коволт.

Всички разузнавателни и космически агенции на САЩ са мобилизирани в събиране на информация какво точно се е случило. Но Aviation Week & Space Technology вече разкрива, че спътникът мишена е изведеният в полярна орбита през 1999 г. "Фън Юн 1С" (FY-1C), а атаката е извършена от военния космодрум Сичан в провинция Съчуан, когато сателитът е преминавал на височина от около 700 км.

Американците са знаели

кога предстои тестът и коя е мишената. Системата за противоракетна отбрана би трябвало да е засякла удара, защото е било проявено специално внимание към статуса на орбитата на FY-1C преди и след теста. Най-малкото би трябвало на мястото на остарелия спътник да е останал внушителен облак отломки. Списанието обяснява, че е имало необичайно учестяване в съобщенията за спътника в дните преди и след китайския опит и че в момента американските радари събират подробности за разпръснатите отломки, които са опасни за летящите на същата височина спътници на много други държави.

Коволт твърди, че в случая става дума по-скоро за политическо, отколкото за сериозно военно, оръжие. Това събужда сериозни опасения - Китай може би има вече потенциал да сваля от орбита разузнавателни спътници на САЩ, Русия, Япония, Израел или Европа, когато Пекин не иска те да разкриват какво се случва на Земята. Проблемът е, че не само отбраната зависи от сателитите - те са се превърнали в кръвоносна система за икономиката на развитите държавни. През тях преминават потоци с икономически данни, телефонни и видеоразговори, телевизионни и радиопрограми, информация за прогнозиране на времето...

"Убиецът на спътници" действа като куршум - той представлява парче твърд метал без никакъв експлозив, което се удря в спътника, движещ се със скорост от десетки хиляди километра в час. Сблъсъкът е толкова силен, че мишената се пръсва на хиляди малки конфети, разлитащи се с бясна скорост.

Въпреки оскъдната информация специалисти коментират, че китайският тест е бил относително примитивен, защото се е знаело всичко за мишената, която се е движела на ниска орбита и с голяма собствена скорост, усилваща ефекта от сблъсъка. Спътниците със стратегическо предназначение са на далеч по-висока орбита от над 20 хиляди километра, а геостационарните са два пъти по-високо разположени и се движат много по-бавно. Ниското разположение на спътника мишена означава още, че той може да се проследява от атакуващата страна с наземни радари и да се подават коригиращи команди към ракетата убиец. При стратегическите спътници това става далеч по-трудно и вероятно все още не е по силите на Китай.

Засега се разчита на ракета KT-2, разработена на основата на междуконтиненталната балистична DF31. Носителят има обхват от 8 хиляди километра при атака срещу наземни цели и може да пренася ядрена бойна глава с тегло от 700 кг и мощност от един мегатон. За по-модерния вариант KT2A обаче се твърди, че при изстрелване в Космоса може да поразява сателити на разстояние 35 хиляди километра над Земята, стига да има достатъчно съвършени системи за насочване към мишената. Този модел бе показан преди няколко години от китайците като носител на комерсиални спътници за граждански цели, но специалистите веднага се усъмниха, защото характерът на горивото им и това, че са монтирани върху влекачи, говори изключително за военно предназначение.

В Китай населението не научи нищо

за космическите военни амбиции на страната. Събитието бе обвито в мистериозно мълчание, както традиционно се постъпва по почти всички въпроси, засягащи отбраната, писа британският в."Гардиън". Според изданието властите са запазили мълчание, в медиите и интернет е била наложена цензура, а малцината информирани са реагирали по-скоро със съмнение, че наистина е имало такъв тест.

Министерството на отбраната не разпространи никакво официално съобщение. ""Не сме съвсем наясно със ситуацията. В момента няма официално съобщение", каза официален представител. Обикновените хора на улицата изобщо не бяха чули, че страната им е направила сериозна заявка да се включи в нов кръг от разработването на оръжия за звездни войни. Цин Мей, продавачка в Пекин, коментира, че никога не е чувала Китай да е правил нещо подобно, и сериозно се усъмни, че страната й може да се мери със САЩ.

Оглушителното мълчание контрастираше силно с шумните празненства, отбелязали другите два големи пробива в китайската космическа програма - пилотираните полети от 2003 и 2006 г. Анализатори обясняват, че този подход напълно отговаря на китайската политика тихомълком да развива отбранителните си сили, докато същевременно подчертава "мирната роля" на своята икономическа, дипломатическа и технологична сила. През последните години военните ускориха модернизацията на армията отчасти в отговор на демонстрацията на технологии от САЩ в Афганистан и Ирак. Те престанаха да разчитат на числеността - китайската армия остава най-голямата в света - и се насочиха към усъвършенстването на въоръженията и екипировката. Броят на военните постепенно намалява, докато се форсира разработването на по-далекобойни и точни ракети. През последните пет години китайската военна сила се подобри по отношение на качеството независимо от намаляването в количествени измерения. Серията "Донфанг" например може да поразява цели на над осем хиляди километра, а скоро бе показан и изтребителят J-10, който е домашно производство.

Докато се чака официална реакция дали наистина е имало антисателитен удар, анализаторите припомнят, че Китай неведнъж е предупреждавал САЩ. Ако едната страна развива противоракетния си щит, логично е другата да подсилва своето копие. Това все още не означава включване в надпревара в космическото въоръжаване, но е сигнал за намерение.

Китай разполага и с достатъчно ресурс - разходите за отбраната официално растат с по 10% всяка година успоредно с икономическия бум от 1990 г. насам. В действителност вложенията в армията може да са далеч по-големи, защото няма прозрачност и защото много от средствата минават по перата на други институции.