- BlueGunBlog -

Американските санкции срещу редица руски компании може да се изтълкуват като проява на недобросъвестна конкуренция. Можем да припомним и недоволството на САЩ от руските оръжейни доставки за страни, смятани от Вашингтон за спонсори на терористи.
Външното министерство в Москва обаче с пълно право заявява, че руските фирми не са нарушавали никакви международни спогодби или ангажименти.

Естествено е важно не какво смятат САЩ, а доколко днешната външна политика на Кремъл отговаря на руските интереси. Дали е разумно да въоръжаваме Иран, Сирия и Венецуела, излизайки по този начин на първо място в света по търговия с оръжие? Въпросът е сложен и ситуацията с всяка страна трябва да се разглежда отделно.

Иран: С въоръжаването на Иран Русия води крайно късогледа и в перспектива самоубийствена политика. Колкото и да отричат иранските власти, експертите знаят, че още по времето на шаха Техеран реши да създаде ядрено оръжие. Разпространението на
ядреното оръжие, твърде опасно за света като цяло, за Русия е още по-неизгодно, отколкото за САЩ. Русия е единствената държава, която има възможност да нанесе
ответен ядрен удар срещу САЩ. В тази сфера е една от двете най-мощни страни в света. Разпространението на ядреното оръжие девалвира руската военна мощ, следователно и влиянието на федерацията в световен мащаб.

За САЩ проблемът не е тъй критичен, доколкото те заемат първо място в света и в други области. За Русия обаче ядреното оръжие е единственият фактор, който я поставя наравно със САЩ и по-високо от други държави. По всички други показатели днес Русия далеч изостава и от САЩ, и от много други страни. Да насърчава при това положение ядрените програми на други държави, още повече на съседен Иран, означава да води антинационална политика. Може да се възрази, че Иран не създава ядрено оръжие, а дори и да създава, руските оръжейни доставки нямат нищо общо с това. Наистина продадените от Москва на Техеран ракетни системи ТОР-М1 формално са отбранителни, извън обхвата на международните санкции. Те осигуряват ефикасна защита от крилати ракети, прецизно насочвани авиобомби, самолети и хеликоптери, безпилотни ударни апарати. Следователно Русия осигурява на Иран защита срещу възможен удар по неговите военни ядрени обекти, ако бъдат създадени - тоест фактически насърчава тяхното създаване. Защо го правим?

Освен проблема с ядреното оръжие, нека не забравяме, че Иран оспорва на Русия традиционното й влияние в Централна Азия и пряко я конкурира като голям производител на нефт и газ. Несръчната политика на САЩ в Ирак и неизбежното изтегляне на американските войски най-вероятно ще изведат на доминиращи позиции в страната шиитското мнозинство, подкрепяно от Техеран. Това още повече ще укрепи влиянието на Иран в региона, ще го превърне в регионален хегемон. В днешната обстановка добрите
отношения с Техеран са необходими на Русия - защо обаче да го въоръжаваме?

В Иран управлява един екзотичен ислямистки режим, чийто лидер открито се изказва за унищожаване на Израел. Естествено Израел и съюзниците му крайно враждебно приемат опитите на подобен режим да се сдобие с нови видове оръжия. Така продажбите на оръжие за Иран спъват политическото уреждане в Близкия изток, подкрепяно официално от Русия, подкопават позициите й като обективен посредник.

Сирия: Случаят със Сирия не е тъй еднозначен. Дамаск не претендира за създаване на ядрено оръжие, но е последният арабски съсед на Израел, който отказва да сключи с него мирен договор, дори да преговаря без предварителни условия. Значи Сирия всъщност е основното препятствие за мирното близкоизточно уреждане. Освен това, с подкрепата си за радикалните групировки Хизбула и Хамас Дамаск подкопава позициите на умерените сили там и намалява още повече шансовете за мир. И кой би могъл да въоръжава Сирия - само онези, които смятат, че близкоизточното уреждане е неизгодно за Русия. Това изцяло противоречи на официалната позиция на Москва.

Има и други съображения. Западът е крайно недоволен от сирийския режим. След политическите убийства на противници на Дамаск в Ливан, зад които според мнозина стоят Сирия и ливанските й съюзници, президентът на Франция нарече Сирия опасна тоталитарна държава на убийци, с които не може да се преговаря изобщо. Вашингтон също се отказа от каквито и да било контакти с Дамаск. След няколко дни обаче сирийският президент демонстративно бе приет в Кремъл и със Сирия бяха сключени договори за доставка на модерни руски оръжия. Ако за руските ръководители нямат значение моралните съображения и мненията на европейски столици, поне биха могли да помислят за интересите на собствената си страна. От едната страна на везните са доходите от оръжейните продажби и популярността в Дамаск и сред ислямските радикали, които обичат Русия, само докато получават оръжие. От другата виждаме разрив с Израел /където Русия има много реални интереси/ и сериозно захладняване в отношенията със Запада, което може да стесни други сфери на сътрудничеството.

Най-важна е обаче възможността руско оръжие да бъде използвано срещу самата федерация и нейните интереси. Нека не забравяме връзките на палестинските и ливанските радикали с международния ислямски тероризъм. Нищо чудно, ако при следващото възстановяване на конституционния ред в някой от руските региони или при антитерористична операция в Централна Азия там бъдат открити оръжия, продадени на Дамаск от Русия.

Венецуела: Продажбите на руско оръжие за Венецуела изглеждат напълно обосновани. Страната е далеч от федералните граници, не създава ядрено оръжие, въоръжените й сили никога няма да застрашат Русия или руските интереси. Освен това Каракас купува оръжие и от държава членка на НАТО - Испания. Ясно е, че Венецуела няма да нападне САЩ. Безпокойството на Вашингтон е свързано само с факта, че Каракас донякъде е пречка за абсолютното влияние на САЩ в региона. Това не бива да ни тревожи особено, освен ако смятаме, че добрите отношения със САЩ са в интерес на Русия сами по себе си.

Изграждането на добри отношения трябва обаче да е улица с двупосочно движение. Щом Вашингтон не харесва руските доставки за Каракас, нека помисли за своето военно сътрудничество например с Тбилиси, чиято политика е също толкова антируска, колкото е антиамериканска политиката на Чавес.

Руската външна и външноикономическа политика като цяло, включително във военнотехническата област, трябва да се базира върху ясно пресметнати национални интереси. Не и върху желанието на отделни лица и компании да пипнат за пореден път големи милиони. Не и върху стремежа на някои политици, останал от съветските им младини, да навредят на Запада на всяка цена, дори да пострадат и те самите.

Необходимо е Русия да спре военната подкрепа за иранския и сирийския режим /запазвайки политическите контакти на високо равнище/, не заради заплашителното подвикване от САЩ, а в наш собствен интерес. Още по-ефективно ще е да заинтересоваме Вашингтон с евентуално прекратяване на тази подкрепа, да представим подобна възможност като отстъпка и да помолим за ответни отстъпки по редица други въпроси, важни за Русия.
----------------------------------
Бел. на "Ведомости": Авторът е директор на Центъра за
изследвания на Източна Азия и Шанхайската организация за
сътрудничество в Московския държавен институт за международни
отношения към руското Министерство на външните работи.