Русия печели оръжейната „студена война”  

07 януари, 2007

Русия е световен лидер в продажбите на оръжие вече цяла петилетка. По данни на базирания в Стокхолм Институт за изследване на мира /SIPRI/ от 2001 г. насам Москва си е възвърнала лидерската позиция в този сектор, като в износа е успяла да изпревари другите големи производители на оръжия. САЩ има почти същите обеми експорт и държи около 30% от пазара на оръжия в света през 2005 г., а Франция, Великобритания и Германия остават далеч назад.

За миналата година руските продажби достигнаха рекордно равнище от 6.126 млрд. USD, а специалната продукция бе продадена на 61 страни, което е най-големият брой клиенти от разпадането на СССР през 1991 г. За тази година се говори, че се сключват сделки с още 28 страни. От 2002 г. насам продажбите не падат под 5 милиарда годишно. Специалистите прогнозират, че се очаква увеличение на продажбите през 2006 г. благодарение на договорите за услуги по поддръжката след продажбите. Този пазарен сегмент, който обхваща доставките на допълнителни части и модернизирането на вече продадените, вероятно ще донесе 700 млн. USD.

Старият самолетоносач „Адмирал Горшков”,
който Русия модернизира и продаде на Индия


Най-голям дял в продажбите има държавната компания Рособоронекспорт, която реализира 85% от износа, като най-голям дял в експорта има военноморската техника - около 45%.

През 2005 г., както и в предишната година, най-големи приходи руският военнопромишлен комплекс получи от износа на въоръжение за противовъздушна отбрана. През последните години поръчките на системи за ПВО достигнаха 23 млрд. USD, което е съпоставимо със съветските времена. На Китай и Индия се падат 70-80% от износа. САЩ пък изнасят най-вече за Израел, Гърция, Великобритания и Египет, а последната мащабна сделка е за износ на двигатели за F-15 за саудитските ВВС.

Индия и Китай постепенно окомплектоват армиите и флотовете си с руски изтребители, кораби и зенитноракетни системи. Те настояват дори да им бъдат продадени лицензи за производство на подобна техника. Руски експерти недоволстват, че Москва е принудена да се съгласява с условията им, вместо да изгражда съвместни предприятия, в които да запазва контролния пакет акции. Иначе руските военни заводи ще стоят без работа, уникални руски специалисти ще се пръсват в различни посоки, търсейки поминък другаде, а оръжейните поръчки ще отиват при конкурентни компании.

Тъй като търговията с оръжие си остава крайно непрозрачна, данните за всяка календарна година се появяват най-рано в началото на февруари. Но още отсега е ясно, че Москва ще бъде доволна от продажбите през тази година, тъй като успя да спечели един щедър клиент в лицето на Венецуела. От началото на 2005 г. досега армията на най-богатата на нефт страна в Латинска Америка е закупила въоръжения за около 3 млрд. USD. Това е три пъти повече от очакванията на руските производители.

Причина за набъбналите доставки е конфликтът между президента Уго Чавес и Вашингтон. Двете страни често си разменят остри реплики, а венецуелският президент се е вживял в ролята на световен лидер в борбата срещу „американския икономически и политически империализъм”. В отговор на войнствената реторика на Чавес Вашингтон наложи забрана на американски компании да продават оръжие, муниции и резервни части на Венецуела. Тъй като и съюзниците на САЩ също нямат право да продават такава продукция, армията няма откъде да си достави резервни части за изтребителите F-16. Чавес разсече проблема по гордиевски - закупи цяла нова ескадрила от 24 многофункционални изтребителя Су-30, както и 53 бойни хеликоптера. С тази покупка Венецуела става водеща военна сила в Южна Америка.

Руският военен анализатор Александър Голц коментира тази сделка като политическа - Москва безскрупулно продава оръжие на нестабилни, неприятни за САЩ правителства, за да оказва натиск над американците и да подчертава силата си. Доклад на Службата за проучвания на американския Конгрес публикува в началото на есента доклад за оръжейните доставки, чиито данни донякъде се разминават с публикациите на SIPRI, но констатира същата тенденция - Русия е световен лидер в продажбите на оръжия за страните от Третия свят. По продажби за тези страни с реализирани обеми от 7.1 млрд. USD Русия изпреварва САЩ и Франция.

В немалка степен оръжейните продажби са продължение на „студената война”

Типичен пример е Иран. След като през последните две години светът спори с Техеран за ядрената програма, а стратезите във Вашингтон и ястребите в Израел обмислят и варианти за наказателен превантивен удар, Москва продаде на иранската ПВО 29 ракети земя - въздух СА-15. Тази доставка значително обезсмисли идеите за бомбардиране на ирански ядрени съображения, както Израел направи през 1981 г., като разруши експерименталния реактор Озирак край Багдад. Ако тази сделка я нямаше, Москва нямаше да изпревари Франция /6.3 млрд. USD/ и САЩ /6.2 млрд. USD/ по продажби за Третия свят.

Огромните поръчки от Иран са скритата причина, поради която Кремъл се съпротивлява на предложенията за налагане на икономически санкции на Техеран заради отказа да преустанови ядрената си програма. И в тази програма Русия е основен доставчик, след като двете страни подписаха споразумение за изграждането на няколко реактора и покупката на ядрено гориво, което после ще се връща за преработка в Русия. Вестник New York Times писа с безпокойство, че Москва и Техеран преговарят за доставките на изтребители Су-30 и МиГ-29, както и на танкове Т-72. В началото на годината Москва прекрати преговорите за доставка на суперефективна ракетна система за противовъздушна защита С-300, но ще изпълни споразумението за доставка на подобен комплекс, но с по-малък радиус на обсег Тор-1М.

„Студена война” в горещия оръжеен сектор се води и в Китай. Докато Тайван се въоръжава от САЩ, през последните години Китай /наред с Индия/ е най-лакомият клиент на руската отбранителна индустрия. Последната покупка на Пекин е 8 самолета цистерни за зареждане във въздуха Ил-78М. Страната харчи средно по 31 USD на глава от населението за въоръжения, а съседна Индия – 18.5 USD. Една от причините за силното присъствие на руската отбранителна промишленост в китайската армия е оръжейното ембарго, което САЩ и Европа наложиха на Пекин след събитията на площад Тянанмън през юни 1989 г. В Европейския съюз все по-силно се чуват гласове за отмяна на това ембарго, но докато това не стане, Китай ще се въоръжава с руско оръжие - Москва не отказва на никого. Това безпокои генералитета, тъй като на Китай се продават и високотехнологични оръжия, срещу които на руската армия - не дай Боже - може да се наложи един ден да воюва.

Богатите на петрол страни са и най-жадните купувачи на оръжие

Така например от началото на годината Алжир е сключил договори за оръжейни доставки от Русия на стойност 7.5 млрд. USD. Ако тези данни са достоверни, това би означавало само от тази страна Москва да реализира повече приходи, отколкото продажбата за целия останал свят.

Съвсем друго е разпределението на силите във военните разходи. Ако изглежда парадоксално, че Русия изнася повече от огромната военна индустрия на САЩ, това е, защото руските пазари са вън от страната, а на американските отбранителни концерни - вътре.

Боен хеликоптер Ка-50 Черната акула

Заради икономическия колапс на бившия СССР разходите за нова техника в армията са свити драстично и това е огромна болка за руските генерали, макар че през последните години заради правителството започна да си позволява да харчи доста повече за отбрана предвид високите приходи от продажба на нефт и природен газ, чиито цени на световните пазари силно се покачиха. През 90-те години руската армия на практика нямаше нови доставки, но през последните години бюджетът на войската се увеличи и от 80 млрд. рубли през 2002 г. /3 млрд. USD/ достигна 237 млрд. рубли за тази година /8.7 млрд. USD/.

Съвсем друга е картината отвъд океана. На САЩ се падат половината от направените в целия свят разходи за въоръжаване. По данни на SIPRI тези разходи възлизат на 1.118 трлн. USD за 2005 г. Това означава, че всеки жител на планетата харчи по 173 USD годишно за оръжия. За 2004 и 2005 г. на Америка се падат 47-48% от всички разходи. Причината се крие във военните операции в Афганистан и Ирак. Следващите в класацията Великобритания, Франция, Япония и Китай имат по 4-5%.

Съединените щати харчат най-много на глава от населението за въоръжения - 1604 USD, а на второ място е Израел с 1430 USD. Най-голям ръст на разходите за отбрана отчита Латинска Америка /7.2%/ и това е най-вече заради увеличените разходи на Бразилия, Колумбия и Чили. Бразилия има най-голямата армия на континента, в Колумбия от години се води гражданска война, а Чили ще стане първата държава на континента, която до 2010 г. ще превъоръжи армията си по стандартите на НАТО.

По традиция от съветско време армиите на Чили и на Перу продължават да използват съветско въоръжение, а през последните месеци бе направен и пробив в Аржентина. Без все още да има реализирана сделка, двете страни преговарят за доставка на руски хеликоптери и системи за ПВО.
Многоцелеви изтребител Су-30

Русия обаче изостава в производството и продажбата на високотехнологични оръжия и системи за навигация и управление. В тази сфера на международната търговия дори една малка държава като Израел изпреварва голяма Русия. Тези оръжия и системи носят доста по-големи печалби и там лидери са компании от САЩ, Франция и Израел. Затова един руски наблюдател писа преди време, че крайно време е Русия да се преориентира от износа на „железа” към износ на „мозък”.
Валентин Костов
pik-bg.com

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.