- BlueGunBlog -

Остават 41 дни до закриването на ловния сезон. Заедно с днес - 14 почивни дни, подходящи за отстрел на диви прасета. След което се задават дългите ловни пости до 1 октомври 2006 г., когато пушките отново ще бъдат заредени с бренекета и сачми, 13-и калибър. Защо говорим само за отстрел на диви прасета? Ами защото у нас няма друг, по-вълнуващ лов. Че работа ли е да стреляш по беззащитен заек, сръндак или елен? Или по чакали и вълци? Те бягат далеч и при най-малкия шум! За мечките какво да говорим - те са в Червената книга и тежко на онзи, който вдигне мушка по мечка. И остава глиганът - най мрачното и свирепо животно по нашите гори. Което, ако е застрашено или ранено, се обръща внезапно и напада. Все едно дали срещу него е човек с пушка или вълк. Не един и двама ловци у нас са нашарени с белези от глиги. Затова и отстрелът на глигани дава най-голямо основание на суетните ловци да си мерят... глигите. Това сравнение ме отведе при Димитър Павлов, изпълнителен директор на "Хемус ер" и страстен ловец."Пишете в "Стандарт", че известен тв водещ убил 200-килограмово прасе с глиги 23,6 см", чух гласа му в слушалката още преди да съм казал "ало". "Аз отстрелях 300-килограмов звяр с 25 см глиги, а за мен и дума не обелвате" - рече и затвори. Полюбопитствах и веднага тръгнах към офиса на "Хемус ер". "Излязохме рано сутринта цялата дружинка", започна Павлов. "Това сме 15 ловци от с. Сопот, Тетевен, с. Лесидрен и Ловеч. Така че има достатъчно свидетели на това, което ще разкажа", застрахова се Митко. Този път, както става често напоследък, той взел със себе си и 12-годишния си племенник Иван. "Има мерак да ловува момчето, защо да не го взема - казва Павлов и отбелязва, че и той от 6-годишен тръгнал с баща си на лов: - Ванката има огромно желание, води кучетата, пуска ги. Опасно е, но добър ловец се става от малък. А и вземаме предпазни мерки - малкият е облечен със сигнални дрехи, вижда се отдалеч." Оставили джипа в местността Сушилнята, на километър от с. Сопот. Пуснали двете гончета и тръгнали - естествено, малкият без пушка, а вуйчо му - с любимата си надцевка Иж-54 в ръка. "Към 9,30 часа чухме характерен звук на бягащо прасе - силни хрипове и страхотно пукане на съчки. Отначало помислих, че бяга стадо прасета. Но се оказа самотен глиган. Видях посоката, в която бягаше. То слизаше от единия хълм с цел да пресече долината и реката и да изкачи отсрещния баир. Решихме да го пресрещнем. Наложи се доста да потичаме, за да му пресечем пътя. Но успяхме и точно когато глиганът слизаше към реката, от около 50-60 м, стрелях по него два пъти последователно - с бренеке и сачми 13 нули. Точно преди да се прицеля, видях, че това е огромно животно. След двата изстрела прасето не даде признаци, че е засегнато. Продължи напред и прецапа реката. Заредих и отново стрелях два пъти, този път само с бренекета. Единият от двата изстрела явно го засегна сериозно, прасето се забави и започна да се олюлява, но продължи да изкачва стръмния бряг. Това ми даде възможност да заредя трети път. Отново изпразних двете цеви. Едва тогава звярът се свлече в реката." Митко трудно намира думи да опише чувствата, които напирали в него в онзи момент. Радост, гордост, умора и респект от вида на животното. От тях го изтръгнали виковете и подскоците на малкия Иван. Малко след това един по един пристигнали останалите ловци. Те помогнали да вържат прасето със стоманеното въже на лебедката на джип "Тойота" и да го изтеглят от реката. Огледът на глигана установил, че от първото бренеке и сачмите няма и следа. И как ще има, след като отстрани бил покрит с над три пръста броня. Това е рогово образувание на кожата, разположено от главата до слабините, под четината, обяснява Митко. Сачмите и бренекето просто рикоширали в нея. От бронята се отклонило и още едно бренеке. Останалите три изстрела попаднали в главата, врата и единия заден крак. Именно те повалили огромното животно. Направили и съответните измервания: глиганът тежал малко над 300 кг, а глигите му били дълги точно 25 см.
"Удрял съм и по-голям от този преди десетина години - спомня си Митко. - Общо съм отстрелял осем диви прасета над 250 кг." А колко е общият брой на убитите от него глигани, той не казва. Само загадъчно се усмихва: "Много са."