- BlueGunBlog -

Козметичен хирург от Бевърли Хилс информира, че гръдни импланти с размер D могат да спасяват живот. На 1 юли Лидия Каранза работила в стоматологичния си кабинет в Сими Вали, когато в нейния офис въоръжен мъж открил огън по нейна сътрудничка. Убиецът е бил съпруг на застреляната. Каранза е била само на няколко крачки. Тя оцеляла след изстрел в гърдите, но куршумът оставил белег и спукал импланта ѝ.

"Тя е просто една щастлива жена", казва Д-р Ашкан Гавами пред LA Times. "Видях снимката от скенера. Фрагменти от куршума са били на милиметри от сърцето си и жизненоважни органи. Ако тя не е имала имплант, тя не можеше да бъде жива днес."

Експерт по огнестрелни оръжия е заявил, че е възможно, но силиконовите импланти не са бронирани жилетки.

Предупреждение! Следващите снимки са неприятни за гледане! Тук умишлено са разкривени. Не кликвайте върху тях, ако сте по-чувствителни.


Сезонът на неприятностите е започнал още през октомври, когато е станала неприятната случка с този  Savage 10ML II "Smokeless" Muzzleloader.
Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал жив тук.

други страници за инцидента:
HowToBlowUpASavage10ML
hpmuzzleloading.com

Вечният каубой на българското кино Джоко Росич получи наградата "Златен век" на Министерство на културата. Вежди Рашидов му връчи отличието заради огромния му принос към родната кинематография. Росич, който след няколко дни ще навърши 78 години, се сдоби от министъра и с японски нож. Актьорът, който е популярен със страстта си към оръжията, го откупи с монета от 1 лев, както се прави според поверието. още...

Настъпил е явно сезонът на неприятностите.
Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Как новият закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия ще се отрази на над един милион българи? видео от bnt...

Българската федерация по динамична стрелба награди министъра на вътрешните работи, съобщиха от пресцентъра на МВР. Федерацията ще бъде домакин на Европейското първенство, което ще се проведе през 2012 година. Председателят на федерацията Иван Бързилов връчи благодарствен плакет на министър Цветан Цветанов. По този начин представителите на най-елитния стрелкови спорт изразиха признателност за подкрепата на министъра и на МВР при получаването на лиценз. След приключването на тази процедура федерацията е кандидатствала пред Световната конфедерация и е спечелила домакинството за Европейското първенство, което ще се проведе през 2012 година.
Спортът динамична стрелба е признат от 82 държави, а у нас се практикува активно от 2003 година. Днес ръководството на федерацията отправи покана към вътрешния министър да стане патрон на европейското първенство.

Kак може един пистолет да се прочуе? Като гръмне папата или като събере 100 точки от 100 възможни? Нито едното, нито другото. Верният отговор е - като го изпусне генерал.

Трябваше ген. Атанас Самандов да изтърве личното си оръжие пред цял куп журналисти, за да се разбере, че най-сетне армията ни се е снабдила със суперпистолет - “Зиг-Зауер” SP 2022.

А защо падна пистолетът? Не е ли по-сигурно да се пази в кобур?

Беше в кобур, но малко преди да се появим с министър Младенов пред репортерите, реших да не се правя на Рамбо, обясни генералът. Затова прибрал кобура в багажа, а пистолетът пъхнал под якето на кръста. Но коланът се разхлабил и баш по време на директното предаване по БНТ тупнал на земята. Можеше ли да гръмне? Не, разбира се, как ще гръмне, като не е зареден?

Друг в такава нелепа ситуация щеше да се смути и обърка. Самандов обаче спокойно взе пищова и чак когато журналистите добре го разгледаха, внимателно го пъхна в джоба на шубата.

“Зиг-Зауер” и “Макаров” - каква е разликата? Все едно да сравняваш “Мерцедес” с “Москвич”, поясни генералът. Новият е по-точен, по-надежден, може да му се монтират тактически фенер и лазерен целеуказател. Освен това пълнителят му побира 15 патрона плюс 1 в цевта, докато “Макаров” - двойно по-малко.

Защо именно “Зиг-Зауер”, а не друг модел? Главната причина е невероятното съчетание на високо качество и прилична цена, коментират експерти. Именно “Зиг-Зауер” 2022 държи световния рекорд за най-едра единична поръчка в света. Неотдавна френската полиция и жандармерия купиха накуп 350 хиляди от този модел.

Пищовът вече е приет официално на въоръжение в Българската армия. А наскоро плъзна слух, че има вероятност да го произвеждаме по лиценз. Нищо чудно слухът да се окаже истина. Защото за разлика от яловите опити да правим автомобили по лиценз практиката в областта на оръжейното производство показва друго - и “Калашников”, и “Макаров”, родна направа, превъзхождат по редица показатели руските оригинали.

Противно на очакванията ген. Самандов не бяга от разговора за гафа с пищова на летището. Случва се с всеки, важното е да не стане навик, шегува се той.

По всички правила на репортерския занаят случката на правителствения ВИП би трябвало да прерасне в шумен скандал. Генерал изпуска пистолета си под носа на своя министър и пред 20-ина журналисти от национални медии! Скандал обаче не произлезе. И виновникът за това е самият Самандов. Да беше на неговото място друг - натежал кабинетен офицер, може би щеше да се разсмърди. При Самандов обаче се е запазило рядкото съчетание генерал-войник. по-нататък не е интересно...

от архива: Край министъра падат бомби и пищови

Българският чадър не е плод на злия гений на КГБ и българската ДС, а е измислен в централата на врага им - ЦРУ. Разбира се, далеч не с целта да покоси дисидента Георги Марков. Убийците на българския дисидент просто са заимствали една от хватките, приготвени специално за американските разузнавачи не от екип учени на НАСА, а от един от най-добрите фокусници през 50-те години Джон Мълхолънд.

Мълхолънд е ученик на Хари Худини, гения на магическото изкуство, и посвещава живота си да измисля трикове за шпиони през студената война. Пред изобретенията му джаджите на Джеймс Бонд са детски играчки.

Убийствата с отрова изживяват разцвет сред разузнаванията през 50-те години на ХХ век. На пресконференция през 1954 г. агентът от КГБ Николай Холков демонстрира цигарена кутия, която се оказва електрически пистолет, стрелящ с отровни куршуми. През 1957 г. агентът Богдан Сташински убива дисидентите Лев Ребет и Стефан Бандера с отровен пистолет, маскиран като завит на руло вестник.

Върхът в тази серия от убийства все още е отреден за българския чадър. През 1978 г. с куршум, изпускащ бавно отровата рицин, е убит българинът Георги Марков. Куршумът е изстрелян в крака му с чадър. Марков умира три дни по-късно и отровата е открита при аутопсията.

Чадърът изстрелва сачми по схемата на цигарената кутия, показана повече от 20 години по-рано. Доколкото е известно, подобни убийства никога не са били извършвани срещу колеги от вражеската разведка, а с тях са отстранявани само собствени граждани, преминали на страната на противника.

Според някои източници по подобен начин са убити хиляди източноевропейци, вербувани от ЦРУ.

Сътрудничеството на фокусника Джон Мълхолънд с ЦРУ е сред най-странните истории на студената война. Той е адаптирал фокусническите си трикове за работата на агентите, измислял е номера, с които да се пускат или инжектират незабелязано във врага психеделични наркотици и отрови.

След повече от половин век засекретяване на работата му в края на 2009 г. наръчникът на Мълхолънд за работата на агентите в ЦРУ бе публикуван. Всички негови трикове са достояние на обществеността от ноември миналата година.

Мълхолънд е роден през 1898 г. в Чикаго, като изкуството да мами публиката е, така да се каже, заложено в кръвта му. Баща му е измамник, който успял да обере стотици лековерни с празни обещания по системата на пирамидата - трик, пожънал успех в България 100 години по-късно.

Когато ставало твърде горещо за него, Мълхолънд-старши се изпарявал, но съумявал тайно да издържа фамилията си.

Джон пораства без баща, но историите около родителя му го запалват по магическите номера. Определено е имал голям талант и успял да впечатли секретаря на гениалния магьосник Худини - Джон Уилям Сарджънт.

Мълхолънд е приет в братството на фокусниците в САЩ едва 16-годишен. Младият магьосник владее до съвършенство всички фокуси от целия спектър на изкуството си, но е най-добър в т.нар. сlose up magic, тоест във фокусничеството от най-близо разстояние. Именно тези му умения щего направят по-късно интересен за държавата. Фокусникът агент практически успява да се запознае лично с всички по-именити свои колеги в света.

През 1939 година - когато е на 41 г., той вече е обиколил 40 държави и притежава най-голямата колекция от книги за магическо изкуство. Занимава се и с история на фокусничеството.

По време на Втората световна война пише често във вестниците, предупреждавайки за триковете на вражеската пропаганда и шпионаж.

През 1953 г. внезапно обявява, че поради влошеното си здраве прекратява дейността си и се оттегля. Всъщност сега става ясно, че той просто е преминал на служба към изключително мощен господар - ЦРУ!

По това време американското външно разузнаване има отчаяна нужда от успехи. В корейската война то сътворява няколко скандала, а преценките му се оказват напълно погрешни.

При смяната на правителството новият президент Дуайт Айзенхауер прави реформа в разузнаването и настоява негова основна цел да е развиването на хватки и трикове за отстраняване на политически противници, за подслушване на врага и за париране на негови операции.

По това време цари и истерия, предизвикана от слуха, че СССР притежава психооръжие, с което може да завладява изцяло ума на противника си.

Именно сега най-нужен е Мълхолънд. Създадена е програмата MKULTRA, като ULTRA е заемка от името на програмата за дешифриране на нацисткия код - най-тайната разработка до това време. А MK е от mind control, но с К за заблуда на противника.

Мълхолънд пише два наръчника за агентите на ЦРУ, от които до днес е запазен само един. Той ги научава на фокуснически трикове и как точно функционират магьосническите измами. Акцентът в книгата му обаче се пада върху това как да се отрови или дрогира противникът незабелязано.

Той измисля различни уреди, машинки и технологии за инжектиране и изстрелване на отровни субстанции. Голяма част от триковете му се правели с помощта на цигара, също като в ранните филми на Джеймс Бонд. Нищо чудно - Мълхолънд е заклет пушач. По ирония на съдбата той трови и самия себе си с цигари - умира от рак на белите дробове.

Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Сдружение „Алианс за защита срещу домашното насилие" и Фондация „Български център за джендър изследвания" направиха предложение за допълнение към Законопроекта за „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия". Вчера предложението бе разгледано и одобрено от парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, а днес предложенията са разглеждат и от водещата комисия по този законопроект - Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Предложенията са в съответствие със законодателството и политиката за гарантиране на по-голяма сигурност на българските граждани. Те са във връзка в частност и със засилената защита срещу домашното насилие, потвърдена с последните промени в ЗЗДН от 9 декември 2009 г.

Данните в световен мащаб сочат, че 86% от притежателите на огнестрелно оръжие са мъже, като повече от 30% от жертвите на огнестрелни оръжия са жени. Повечето огнестрелни оръжия, използвани в случаите на убийство в домашна среда, са законно притежавани. В 55% от случаите на притежание или достъп до огнестрелно оръжие това се оказва основен рисков фактор за смъртност в резултат на домашно насилие.

Средно статистически, всяка трета жена, убита от съпруга си, е застреляна; повечето (88%) от тях са застреляни със законно притежавана пушка или пистолет, поради тяхната достъпност. Повечето случаи на домашно насилие не се регистрират. Средно статистически, една жена претърпява трийсет пъти насилие преди официално да подаде жалба. Огнестрелните оръжия увеличават риска едно нападение да се превърне в убийство.

В допълнение, наличието на огнестрелно оръжие и риска от причиняване на смърт, намаляват възможността на жените да противодействат. За тях травмата от заплахи, отправени от съпруг или партньор е още по-голяма, когато той размахва пистолет и опасността от убийство е реална.
Смята се, че в световен мащаб, цивилните граждани притежават почти 75% (650 милиона) от леките оръжия и лекото въоръжение. Повечето от тези оръжия са в ръцете на частни лица - предимно мъже. Насилието, включващо употребата на оръжие, е част от затворения кръг на заплахи и агресия, в който жените стават жертва на интимните си партньори.

В редица държави вече е прието законодателство, съдържащо разпоредби за отнемане правото на извършител на домашно насилие да притежава оръжие. Резултатът е значително понижаване на употребата на огнестрелни оръжия при случаи на убийство на съпрузи или интимни партньори. Проучвания показват, че ножовете не са заместител на огнестрелните оръжия при убийството на жени от техните съпрузи.

В доклада си от 2006 г., проф. Барбара Фрей, докладчик на ООН по превенцията на престъпления срещу човешките права, извършени с огнестрелни оръжия, изследва употребата на такива оръжия от цивилни и заключава следното: "Държавата има особено сериозни задължения, когато става въпрос за защита на правата на уязвимите групи, включително жертви на домашно насилие, които са най-изложени в дома си на риск от злоупотреба с оръжие. Употребата на оръжие в дома може лесно да превърне домашното насилие в убийство."

Предлаганите от организациите промени са в съответствие и с последните тенденции в международните стандарти и практика.

До 1989 г. българските ловци нямаха особен избор - почти цялото ловно оръжие бе съветско производство. Но и днес руските фирми държат на позициите и реномето си. Доказателство за това е последният модел на ИЖ-18МН-кал. - 7,62 х 39 Baikal.
В основата му стои конструкцията на оръжието ИЖ-18М-М, известно със своята простота и надеждност, висока степен на безопасност, която обезпечават надеждно действащият предпазител и индикаторът за ударник. Точността е обезпечена с усъвършенствания начин на съединяване на цевта в блока, изключваща появата на топлинни деформации в цевта при стрелба. Възможност за монтиране на оптически прицел. Прикладът и полуложата са изработени от качествена орехова дървесина - 7,62 х 39 Калашников; дължина на цевта - 600 мм; обща дължина - 1015 мм; тегло - 3,2 кг.

Легендарната карабина от уестърните продължава да бъде популярна сред ловците. И има защо. Winchester SXR Vulcan cal. 30-06 е една от последните разработки на Winchester и се прослави като полуавтоматичната ловна карабина с най-бързия цикъл на презареждане в света. Със своята здравина, динамика и кована цев SXR Vulcan става готова да срещне всички предизвикателства на различните ловни ситуации. Уголемената околоспускова предпазителна скоба, ръкохватката за презареждане и удобно разположеният предпазител подобряват комфорта при боравене с оръжието дори и при използване на ръкавици. Дървеният приклад и полуложа с характерна накатка осигуряват перфектен захват и придават на SXR Vulcan изглед като на произведение на изкуството. Цевната кутия е разработена с възможност за монтаж на оптически мерник или бързомерец. Калибър 30-06; дължина на цевта - 55,8 см; обща дължина - 105,15 см; тегло 3,35 кг.

Модел 700 (tm) SPS Tactical Cal.308 Win. Компактна тактическа болтова карабина от серията 700 на Remington с ергономичен приклад, съчетание на полимер с гумирано покритие (soft touch), производство на фирмата "Hogue(r)". Цевта е тежка като тактическо изпълнение с дължина 50,8 см и черно матово покритие. Възможност за монтаж на оптически прицел, ремък и двунога. Спусъкът е с регулируемо усилие тип X-Mark Pro(tm) Trigger. Фиксираният магазин побира 4 патрона. Тегло 3600 г.

Преди няколко години, точно в един такъв февруари бях в България по работа. Заклещен обаче от снегове и студ цяла неделя, направих нещо, което не правя - прекарах вечерта пред телевизора.

Спомням се, че гледах "Всяка неделя". От една страна, имаше репортаж от болница и журналист опитваше да разговаря с лежащ и опакован в бинтове човек, който се оказа сериозно ранен полицай.

От другата страна, в студиото, Кеворк Кеворкян бе поканил тогавашния министър на вътрешните работи, не се сещам името му.

Накратко случаят, доколкото съм го запомнил, бе следният - малцинствена група от някакво сухиндолско село изтръгнали пистолета на полицая пред кръчмата и му счупили главата от бой, а неговият колега отстрани бил в дилема дали и как точно да употреби своето оръжие. Това - по време на дежурство.

Кеворкян задаваше един от друг по-безмилостни въпроси на министъра, а министърът мрънкаше, усукваше и не даваше категоричен отговор на това дали е трябвало полицаят да употреби оръжието си, или не е трябвало.

Тогава, спомням си, докато гледах полицая със счупената глава, си мислех и за теорията на счупения прозорец. Тя е позната на мнозина, но тук ще я спомена набързо.

През 1982 г., двама американци, политологът Джеймс Уилсън и социологът Джордж Келинг, публикуват в списанието "Атлантик Мънтли" статия със заглавие "Счупени прозорци"*, в която между многото примери дават и този: да си представим сграда с няколко счупени прозореца. Ако те не се поправят своевременно, някой ще счупи още няколко прозореца. По-нататък сигурно ще бъдат счупени и останалите, хора ще нахълтат в сградата, ако не е населена, ще се мотаят там, ще палят огньове, ще вандалстват и т.н. Подобен е случаят с боклука по тротоара. Ако не се почисти навреме - събира се още боклук и още, и още.

Статията е написана на достъпен език в популярно списание, адресирана към масовия читател - не е скучен доклад, четен на научен семинар. Тя е посветена на безредието и пряката му връзка с престъпността. В нея се повдигат важни въпроси за ролята на полицията, за недостига на полицейска сила, за правомощията на патрулиращите, за това как е най-добре да се обикалят кварталите - в автомобили или пеш, за доброволните отряди и участието на гражданите в борбата срещу престъпността.

Накратко, авторите лансират тезата, че успешна стратегия за борбата с престъпността е да се поправят проблемите, докато са малки. Да не се оставя безредието да ескалира в престъпност с мащаб, който не е ясно как ще бъде овладян.

Счупените прозорци, изпонадрасканите стени и замърсените тротоари са сигнал, че безредието е добре дошло, че престъпното поведение е допустимо.

Статията се превръща в манифест, а наложената от авторите метафора е повече от печеливша. Няколко години след публикуването й, единият от нейните автори е назначен за консултант към новата управа на един от най-престъпните градове в Америка - Ню Йорк Сити.

Теорията на счупения прозорец е проста. Точно затова и работи. Борбата срещу престъпността започва с акции срещу безредието, с наглед незначителни неща - с графитите по стените, в метрото, с гратисчиите от обществения транспорт, с дребните престъпници, вандалчетата по спирките и малките дилъри на дрога, дори досадните миячи на автомобили по светофарите. Предприемат се драстични мерки срещу най-ниския и най-видим криминален контингент. Започват сериозни арести.

Горе-долу по същото време, отново в Ню Йорк, един амбициозен, умен и агресивен прокурор на име Рудолф Джулиани започва и войната срещу петте клана на мафията. Води я безмилостно. Спечелва я. Когато спечелва и кметското място на изборите, Джулиани прегръща и прилага силово теорията на счупения прозорец. Деветдесетте години са времето, когато Ню Йорк се превръща от столица на престъпността в една от столиците на света, в най-желано място за живеене, в най-безопасния град, по чиито улици аз съм както замръквал, така и осъмвал многократно.

Факт е, че в един неизподраскан град с неизпочупени прозорци и неизпозамърсени с боклуци тротоари ние се чувстваме в по-голяма безопасност, отколкото в прерийно обрасли междублокови пространства, из които вият кучета.

Подчертавам “чувстваме”, защото личната ми статистика говори следното: в мрачната, “мутренска” България на деветдесетте са ми крали колата. Но и в “безопасния”, скъпичък квартал, в който живея в Калифорния, са ми крали колата. В България ми я намериха избушена и изоставена в едни русенски ниви. И тук я намериха по същия начин на един безлюден паркинг в Ел Кахон.

По начина, по който миришеха вътре и двете коли и както изглеждаха - макар на десетки хиляди мили и десетина години една от друга - имах чувството, че едни и същи мърльовци са го направили.Истината е, че са същите. Да, с различни ЕГН-та, раса и националност, но със същите номера. Няма нищо кой знае колко уникално в поведението на дребната престъпност - тя е навсякъде еднакво неприятна. Просто всеобщото усещане за безопасност в някои части на света е по-високо от други.

След Ню Йорк, теорията на счупения прозорец с годините започна да се взема под внимание и в други американски градове, а и в други държави (Холандия например), изучава се и се преподава в университети, говори се за нея. Естествено е, както всяка теория, тя да има своите опоненти - и теорията на относителността ги има. И е ясно, че с теории не можем да блиндираме апартаментите си.

Но мисля сега за пропуснатите шансове. Преди 20 г. счупените прозорци не бяха чак толкова много. Не им обърнахме внимание, не ги поправихме, както това се случи в Чехословакия или Унгария, за да продължим напред, имахме все по-важни неща.

Счупените прозорци се превърнаха в счупени крака, в счупени глави на полицаи, в счупено народно доверие.

Управляващите по това време бяха зети с политиканстване, политиците - с прекоалиране в една от друга по-неуместни комбинации, а ние, останалите - в оцеляване. Как въобще можехме да мислим на едро, като нямахме дребни да си платим закуската?

Не започнахме ремонта на прозорците и преди 10 г. Някои от нас напуснахме страната, други останаха, голяма част претръпнаха. Факт е, че политиците изоставиха народа да се оправя сам с безредието, а то прерастна в престъпност. И голяма част от управляващите от времето на Прехода ще останат в историята не с предателствата си към цветовете на тази или онази идея, а с предателствата си към България.

Вярвам, че толерантността на всеки управляващ спрямо престъпността е държавна измяна. Нямало е, няма и не може да има задача, по-важна за който и да е народен избраник от задачата да е на страната на доброто. Затова обаче се иска ясната и категорична народна воля. Ако такава не е упражнена активно, както чевръсто могат да хващат лошите, така и бързо могат да ги освобождават поради “липса на доказателства”.

Връщам се отново на полицая в болницата и на министъра в телевизионното студио. Не знам за тях, но мен ме беше срам да гледам. Никое ченге няма нужда от министър, който се страхува да застане зад гърба му. Никой данъкоплатец няма нужда от ченге, което се страхува да употреби оръжието си. Престъпността е част от нашата човешка природа, от инстинктите ни за оцеляване, от колективното ни израстване като вид. Справянето с престъпността е процес, а не крайна цел. Престъпността не може да бъде спряна, както не може да бъде спряна и ентропията, ние просто трябва да се справяме с тях.

Трагедията и красотата на това да сме човеци е именно в това - да продължаваме да се справяме с безредието в нас и извън нас, да продължаваме да поправяме прозорци.

В петък Русия разпространи по света новината, че е извършила успешни изпитания с т.нар. изтребител пето поколение. Това е Т 50, създаден от конструкторското бюро “Сухой” (известно със самолетите СУ). Новият самолет е известен още като ПАК ФА (руснаците си падат по съкращенията на сложни съчетания от думи – идва от “перспективен авиационен комплекс за фронтовата авиация”).

И тази новина в най-четения вестник в Интернет – “Дневник” – беше прочетена над 30 000 пъти за уикенда. Това е малък рекорд в новините в този вестник. Обикновено най-четените, включително скандали, свързани с Бойко Борисов и др., рядко надхвърлят 10 хил. посещения. На какво се дължи този небивал интерес към новините за руската военна техника?

Като че ли много хора в България още са в плен на мита за съветската военна мощ, така добре разработен от пропагандната машина на комунизма. За 2 дни под информацията имаше близо 500 коментара на читатели (виж подбрани смешни цитати по-долу). Подобно е било винаги, когато в Интернет пуснат новина за руска военна техника. Какво е различното сега? Повечето коментари са подигравателни. Русофилите и носталгиците по съветската военна мощ до неотдавна бяха повече и по гръмогласни във форумите. още от e-vestnik.bg...

Дневник: "Сухой" е тествал успешно изтребител от пето поколение

ПРИ ВСЯКА промяна в управлението на страната през последните 10 г. обикновено в началото на мандата се прави опит за въвеждане на различни рестрикции в режима за притежаване на огнестрелно оръжие.

Ако е вярно, че предлаганият сега проект за закон за оръжията е подготвян отпреди около 2 г., то това е един от поредните сериозни капани, завещани на правителството от предходното управление. Поначало всеки подобен подход почива на тотално грешна философия. Убива не оръжието, а човекът, който го използва. В този смисъл трябва да са и промените. Защото историята от векове е доказала до какво води всяка неоснователна рестрикция или забрана:

- тя се превръща в изключително мощен фактор, генериращ корупция;

- напълно изкуствено и ненужно създава условия за закононарушения и съдейства за създаване на черен пазар за съответната стока;

- предизвиква силна вълна от основателно недоволство, и то именно сред законопослушните граждани.

Тези, които спазват законите. Защото криминалният контингент не се съобразява с това колко и какви забрани са въведени. Напротив, всяко едно ограничение в режима за законно оръжие, притежание на гражданите, улеснява и мотивира престъпното посегателство. За съжаление конкретната обстановка в страната - тежка криза и сериозни проблеми, наследени от предходното управление, неминуемо ще налагат на правителството редица други непопулярни, но абсолютно необходими мерки. И в този смисъл в подобни действия няма политическа и правна логика.

Ето какво е казал по този повод един от най-популярните и успешни политици на ХХ в., тогава все още губернатор на Калифорния:

Ние не сме толкова наивни, за да мислим, че престъпниците ще се устремят да предават оръжието си, когато бъде обявено, че носенето му е незаконно. Въвеждането на ограничения върху легалното придобиване на оръжие не означава, че престъпниците няма да се сдобият с него по друг начин. Най-важното е ограниченията върху правото на притежаване на оръжие да не засегнат законопослушните граждани, в противен случай те ще останат абсолютно незащитени пред крадците и убийците, разбиващи домовете им. Нашата страна и нация бяха създадени от хора, използващи оръжието си за самоотбрана и за осигуряване на мир и спокойствие. Неволно се натрапва въпросът не е ли днешното неудържимо нарастване на престъпността следствие от това, че престъпникът прекрасно разбира, че негова средностати-стическа жертва вече не притежава оръжие за самоотбрана. Никой не знае какъв брой престъпления са били извършени само защото престъпникът е бил сигурен, че няма да получи отпор. Никой не знае какво количество престъпления не са били извършени само защото престъпниците са знаели, че в магазина има въоръжена охрана или че собственикът умее да борави с оръжие.

Аз съм убеден, че опитите да се забрани легалната търговия с оръжие или то да бъде конфискувано от законопослушните граждани в никакъв случай не са средство за борба с престъпността.

Аз вярвам в това, че правото на гражданите да притежават и носят оръжие не трябва и не може да се ограничава, ако ние искаме Америка и занапред да остане страна, където висша ценност са правата и свободата на личността.

От реч на Роналд Рейгън, септември 1975 г.

Едва ли някой може да оспори валидността на всяка дума от тази реч на президента Рейгън и днес. Абсолютен факт е също, че страни (в това число и учредителките на ЕС), в които държавата в много по-висока степен изпълнява възложените й функции за защита на нейните граждани, не въвеждат ненужни забрани в режима на огнестрелното оръжие. Да, разбира се, има европейски директиви - на Европейския парламент, на Съвета на съюза, препоръки на различни органи на ООН, на ЮНЕСКО и пр. Правилно е законодателството ни да се съобрази с тях, отчитайки степента на тяхната задължителност или целесъобразност с оглед на националните ни особености, вътрешно законодателство и традиции, както и на търсения резултат. Но това да не се прави както дяволът чете Евангелието.

Сериозна критика търпят предлаганите разпоредби за колекционерското, пневматичното и газовото оръжие, множеството административни процедури, липсата на уредба за релоудинга (презареждане) на боеприпаси за лов и спорт в домашни условия за собствена употреба противоречащите си законови дефиниции и пр.

Същевременно в допълнителните разпоредби на проектозакона - в § 4 - изрично е казано, че с него се въвеждат разпоредбите на няколко европейски директиви. Тоест при колизия между тях и българския закон те ще са с предимство. И тъй като в проекта за закон има съществени несъответствия с директивите и непълноти, приемането му в този вид ще доведе не само до некачествен закон, а и до многобройни дела в страната и в Страсбург.

Моето мнение е, че преди законопроектът да влезе за обсъждане и гласуване в пленарната зала, той трябва да бъде разгледан внимателно и сериозно и преработен в отделните комисии, за да се избегне възможността от дефектите му да се извличат конюнктурни политически дивиденти.

група във Facebook: АЗ СЪМ ПРОТИВ РЕГИСТРАЦИЯТА НА ВЪЗДУШНОТО И ГАЗОВОТО ОРЪЖИЕ

Две години след погребването на един Глок 21, той бива изкопан, измит с вода и без смазка изстрелва 500 патрона .45 ACP. Не е зле.

Прочутото ножче с много сгъваеми приспособления се оказа не швейцарско, а римско изобретение. Далечният предшественик на офицерското джобно ножче от страната на Вилхелм Тел е експонат на изложба от гръцко-римската епоха в музея „Фицуилям" (Fitzwilliam Museum) в Кеймбридж. То е открито още преди двадесетина години в Средиземноморието и се състои от 6 части, които се прибират в дръжката: лъжица, вилица, ножче, клечка за зъби, шило и кука с неизвестно предназначение (за вадене на охлюви, или костен мозък или нещо подобно). Във всеки случай римското комбинирано ножче за разлика от швейцарското си пра-пра-пра-внуче е имало очевидно изцяло кулинарно приложение. Вероятно е било собственост на човек, който е пътувал често и надалеч. Според археолозите джаджата е произведена около 200 години след Христа. С това римското ножче е 1700 години по-старо от швейцарското, което е изобретено през 1897 г.

...Ловецът неведнъж се е възхищавал на нюха и стойката на своите птичари. Свикнал е, викне ли: “Дай”, възпитаниците му да се хвърлят по плячката и тогава идва ред на неговия точен мерник. Никога не стреля повече от три пъти. Ловува във въздуха с автоматична пушка “Сайга” или с нацевка ТОЗ. Връщал се е и с 15 пъдпъдъка от излет и 5 яребици. За диви прасета пък е ловната му карабина SLR. Има трофей 18,5 сантиметра глиги. Преди 20 г. спечелил сребърен медал за сръндак.
Сега, след януари, кожата да му е яка на вредния дивеч, кани се Джамби и е приготвил патрони “Ремингтон”. Най-обича да дебне лисици, понякога с дни им прави стървище с кокали, докато ги гръмне. Пази няколко трофейни кожи на опашатки и на порове... още...

Тук може да се види каталог на "зеленото чудовище на технологията" Beretta A400 Xplor Unico.

През 1929 г. немската фирма „Валтер” създава фамозния полуавтоматичен пистолет РР (Polizeipistole) за нуждите на полицията. Няколко години по-късно, през 1931 г. излиза моделът РРК (PolizeipistoleKriminalmodell).

Оръжието е предназначено и за гражданския пазар и бързо добива популярност, благодарение на простата си автоматика и изключителна надеждност. През 1935 г. пистолетът е приет на въоръжение в немската армия и е използван по време на Втората световна война. След войната той добива голяма популярност чрез книгите на Ян Флеминг и филмите за Джеймс Бонд, които започват от 1953 г.

През 2002 г. на американската фирма „Смит и Уесън” сключва договор с немската „Валтер” за лицензно производство на пистолетите РРК и РРК/S. „Смит и Уесън” започват производството му с цел задоволяване нуждите на американския пазар и в днес предлагат на пазара 5 модела – 3 с калибър .380 АСР (AutomaticColtPistol) и два с калибър .32 АСР. Автоматиката му се основава на принципа на отката при неподвижна цев. Ударно-спусковият механизъм на пистолетите РРК е с комбинирано единично и двойно действие, като усилието върху спусъка при първото е 6 kg, а при второто – 2,7 kg. Те са с фиксирани механични мерни прибори, механичен предпазител, открито чукче на ударника и класически спусък и спускова скоба. Чирените на ръкохватката са от черна синтетика с накатена повърхност. Покритието на всички модели е еднакво, двуцветно, в сребристо-сив мат. Пълнителят е от лека сплав, с профилно дъно от синтетика, което се явява естествено продължение на ръкохватката.

Различията между отделните модели, освен калибъра, се свеждат до следното – РРК се изработва от оръжейна стомана, а РРК/Sе от неръждаема стомана. Единият от моделите е с лазерен целеуказател „Кримсън Трейс” (CrimsonTrace), монтиран на ръкохватката.

Тактико-технически характеристики:

Това е едно наистина уникално оръжие, максимално опростено, надеждно и изработено от висококачествени материали и с голяма прецизност. И накрая, за тези, които не са наясно с американските калибри, нека да уточним, че става въпрос за популярните в Европа патрони 9х17 mm Курц и 7,65 mm Браунинг.

Бих искал само да добавя, че в Европа се произвежда и моделът Walther PPK/E. 
още от pishtov.com

Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Първият револвер, обозначен като Милитари & Полис” (Military & Police), известната американска оръжейна фирма „Смит и Уесън”, разработва в далечната 1899 г. От тогава до днес, повече от 100 години, той продължава да стои в производствената листа на фирмата. Днес револверите от тази серия се предлагат предимно за гражданския пазар като оръжие за самозащита. От 2008 г. моделът се възражда под името М&Р340 „Сентениъл” (M&Р340 – Сentennial) и вече има няколко модела от тази серия.

Тя продължава да се развива, като доказателство за това е М&Р360 – 3″, който се появи в каталога на фирмата през настоящата 2010 г. Той е предназначен за самозащита и като второ оръжие за спецчастите на армията и полицията. Рамата му е от лека от сканидева сплав, а барабанът и цевта са от неръждаема стомана. Външните метални повърхности са с черен мат. Мушката е съвременна, тип „Тритиум”, а мерникът представлява прорез в горната част на рамата. Ударно-спусковият механизъм е с комбинирано единично и двойно действие, а петлето открит тип. Ръкохватката е ергономична с чирени от черна синтетика, която се закрепва към металната основа посредством винт. Цевта е 6-канална, защитена от кожух, в който е поместено лостчето на звездата за извличане на гилзите. Барабанът се отваря наляво посредством добре познатия бутон за освобождаване. Спусъкът и спусковата скоба са с класическа форма, като усилието за взвеждане е различно – в зависимост от това дали се стреля при единично или двойно действие.

Револверът М-360 – 3″ е предназначен за мощния патрон .357 Магнум, като също така може да използва и патрона с калибър .38 Спешъл+Р. Дължината на цевта му е 76 mm, общата дължина – 197 mm, теглото празен – 417 g, а вместимостта на барабана – 5 патрона.

Моделите от серията „Милитъри & Полис” се отличават с изключителна надеждност и отличен спирателен ефект на използвания от тях куршум. Не случайно първият револвер M&P не е слизал от производствената листа на фирмата. Той е участвал в Първата и Втората световни войни и десетки години е бил служебно оръжие на щатската полиция.

още за револверите S&W M&P от pishtov.com