- BlueGunBlog -

В света годишно се произвеждат един милион автомата копия на легендарния "Калашников", заяви преди седмица генералният директор на руския концерн "Ижмаш" Владимир Гродецки. Руснаците смятат, че с изключение на техните 10-12% от производството на автомата АК всички други подобни оръжия са "продукция менте".
България е сред най-големите производители на оръжия от типа на автомата "Калашников" и думите на Гродецки окачествяват продукцията на българския завод "Арсенал" в Казанлък като имитация или нелицензирано производство.
Някогашният СССР е прехвърлил лицензи за производство на автомата в двайсетина съюзнически страни, сред които България, Полша, Румъния и др., но никой от тези лицензи не е валиден според нормите на международното право за защита на интелектуалната собственост, твърди Гродецки. Според него или срокът на лицензите е изтекъл, или става дума за чисто пиратство.
По времето на социализма българският "Калашник" се произвежда в завод "Арсенал"-Казанлък, който преди това се казва и "Фридрих Енгелс". Тогава в завода са изработени и ограничени серии с оригиналния подпис на ген. Михаил Калашников.
В момента вече частният завод "Арсенал" произвежда модернизирани автомати, които все по-малко приличат на руското оръжие от миналия век. Тук се правят автомати с марката "Арсенал". Те са базирани на руския АК 47, но са многократно подобрени и съобразени с международните изисквания и нормите на НАТО, твърди търговският директор на предприятието Христо Ибушев. Българският "Калашник" е калибър 7,62х51, а руският е 7,62х39. "Арсенал" произвежда автомати и с двата калибъра, твърдят тук. Разликата е в куршума - по натовския стандарт той е по-дълъг.
Автоматите ни имат отделен патент и лиценз за производство, необвързан с руския концерен "Ижмаш", твърди Ибушев.
За афганистанската армия примерно тук са произведени автомати с руския калибър. За българската армия вече се произвеждат по натовския стандарт.
През 2003 г. завод "Арсенал" е спечелил търг за доставка на 40 000 автомата за иракската армия с цена 65 долара на бройката. В търга се явява и руският производител с автомат "Калашников", но губи поръчката. Представителят на "Рособоронекспорт" Шугаев дава този случай като пример за злоупотреба с лиценза за "Калашников" и подбиване на цените.
Причината за интереса към българското оръжие е в качеството на продукцията и в нормалните цени, твърдят обаче в "Арсенал". "Няма друг промишлен оръжеен комплекс, който да си произвежда всички заготовки и да има собствен качествен контрол. Единствено оптиката не произвеждаме тук", твърди търговският директор на фирмата Ибушев. Според него оръжието ни е популярно и защото периодично попада в престижни класации за най-добри изделия.
"Партньори на "Арсенал" са Арабският свят и Близкият изток, без Япония и Русия - хвали се Ибушев. - В САЩ пък продаваме най-вече ловно оръжие - карабини "Арсенал" с едноредов пълнител."
Освен автомати в "Арсенал" се произвеждат и картечни пистолети "Шипка", изцяло разработени в завода. Те се използват за охрана и също като автомат "Арсенал" са одобрени на въоръжение в Българската армия. С калибъра, приет в Алианса, са и автоматите със сгъваем приклад AR M9F и скъсения M4SF. Към автоматите се произвежда и подвижен гранатомет под приклада. Освен че прави и двата стандарта калибри, заводът сам си произвежда и амунициите.
За военна продукция пречките са по-скоро на политическо ниво, защото иначе ние сме се наложили с качество, твърди Христо Ибушев.


В НИТИ са създадени повечето български оръжия

Разработките на автоматите "Арсенал", които са на базата на "Калашников", са дело на експерти от завод "Арсенал". Но повечето български оръжия са разработени в НИТИ-Казанлък. Институтът е известен още от времето на Живков като конструкторско бюро за оръжия.
Тук са създадени 26 военни изделия. От института води началото си и пистолет, станал известен като "Аркус". Това е 9 мм пистолет, разработван под името "Белица" в НИТИ, на основата на "Браунинг". "Същата съдба има и картечният пистолет на "Арсенал" - "Шипка", разказва изпълнителният директор Тодор Загорчев. Институт като този е свързващото звено между науката и производството - НИТИ разполага и с малък експериментален цех. Директорът разказва още, че след съревнованието между пистолетите "Шипка" и "Бран" в крайна сметка на въоръжение в България се налага пистолет "Макаров".
НИТИ има експериментален цех, който на практика произвежда оръжия за износ и за вътрешния пазар.
Един от основните продукти на НИТИ е малкият самозаряден пистолет за самозащита (СПС). Той е със сменяеми цеви и два калибъра - 6,35 и 22 LR. В НИТИ е разработен и адаптор за пистолет "Макаров", който позволява да се използва и за спортна стрелба - само пружината и затворният блок са други и се използват по-популярни и евтини боеприпаси. Самото оръжие се произвежда у нас по лиценз.
Друг известен продукт на НИТИ е ловната карабина "Мазалат" с оптически мерник. От 1993 г. до сега са произведени 4500 бр. Интересното при нея е, че това е преработка от руската бойна пушка "Мосин - Нагант" от времета на Първата световна война. НИТИ разполага с цеви от тези пушки, които са седели по складове и не са използвани. Тук се взимат само цевите на пушките, преработват се и стават на карабина "Мазалат" с друг приклад, към която се слага и оптически мерник. Но те са с руски калибър и затова не се изнасят много. "Но продаваме по 20 на месец", разказва Загорчев.
Като научен институт, НИТИ разработва и патрони. Произвеждат се стоп-патрони, които са калибър 9Х18 мм (за "Макаров") и 9Х19 мм (за "Para"). Това, което удря противника, е торбичка от изкуствена кожа, пълна със сачми. Така той е спрян, но не и убит. Преди НИТИ да разработи пистолетен стоп-патрон, всички муниции от този тип са били предназначени за револвери.
Друга интересна част са артилерийските и инженерни боеприпаси. Неуправляемият реактивен снаряд за дистанционно миниране "Бамбук" е снабден с 6 противотанкови мини. Първоначалният вариант е бил 4 противотанкови, 1 осколъчна противопехотна и 24 фугасни мини. Но след като България подписва споразумение за неразпространение на противопехотни мини, този снаряд се преработва да работи само с противотанкови. Освен това противотанковите мини се програмират да се самоунищожават след определено време - от 2 до 96 ч. В НИТИ са разработени носителите за радиосмутители "Стършел". Електрониката, която заглушава УКВ вълните, е разработка на Института за специална електроника - София. "Стършел" се изстрелва от оръдията на гаубица, забива се в земята и излиза около 2 метра антена, която заглушава всички вълни и по този начин се заглушават радиотелефони и предаватели, както и дистанционни управления. Този вид боеприпаси се произвеждат от други фирми, "частни и други, няма значение, но това е разработка на НИТИ", допълва Загорчев. Сега се използват дори в Ирак заради колите бомби. От известно време се използват подцевни гранатомети. Но преди да се разработят те, НИТИ създава гранати, които се изстрелват от гранатомети за противотанковите снаряди. "Милиони левове са изкарани от това осколъчно средство. Нямало е такова нещо в света. Елементарно, просто, но много оригинално", обяснява изпълнителният директор. Друга част от продукцията на института е подводният кумулативен заряд. Това е метална шамандура, която леководолаз залепва на дъното на плавателния съд на противника и се взривява.
Бронетанковата техника, която се разработва в НИТИ, е на основата на руски машини. Така се създават единствената за времето си самоходна минохвъргачка, която се е препоръчвала на територията на целия Варшавски договор, както и още няколко бойни машини на основата на руските, но подобрени.
Също така има разработки на противоградови ракети. НИТИ се опитва да пригоди военна техника за граждански цели, а през това време в Белградския университет разработват такава ракета, направена от пластмаса, по-скоро любителска. Започват съвместни разработки, но после България спира, а югославците продължават. След като настъпват промените, ракетата се появява в Македония. Започват връзки за нови съвместни разработки, но вече между България и Македония. Всички части и чертежи са на НИТИ. 2000 г. се появява окончателният вариант на ракета против градушка и се произвеждат първите 2000 броя по лиценз на македонската фирма "Макпетрол".