- BlueGunBlog -

Ако предоставим на противника предимство в близка дистанция, каквото неопитните юристи очакват от нападнатите, за да им бъде призната неизбежна самоотбрана, то ние потегляме на едно чудесно пътешествие, което неизбежно ще ни доведе до изследване на мозъка, до медитация, до езика на тялото и до разпознаване на мисли.

Който чака до последния момент, който възпира своя удар, докато не започне другият, той, така да се каже, се бори срещу своята собствена “секунда на ужаса”. Ако все пак иска да има шанс, той трябва да има нещо като шесто чувство, трябва да разпознава намеренията на другия, преди другия да ги е осъзнал.

Тук тренировката на човешкото познание и на интуицията, тоест на възможността да усещаме знанието и съзнанието на другия човек, добива решаващо значение. С други думи: човек има нужда от добре развито дясно полукълбо на мозъка, за да тълкува комплексни ситуации като оттенъци на вербалния език и знаци на езика на тялото и да може сам да изпраща правилните деескалиращи или измамливи сигнали от вербален или невербален характер.

Чрез концентрация в нашата тренировка умът ни води до бдителност и осъзнаване. Но без специални познания не можете да реагирате или усетите променящата се ситуация: само ако човек познава триковете на биячите и на уличните побойници, може да се защити от тях.

Лековерните герои бързо стават губещи. Аз бих искал и си пожелавам да пиша за добродетелни читатели, но точно те не бива да смесват благоприличието и морала с наивността. Иначе ще загубят.

За да се въоръжи човек с триковете на биячите, не е необходимо сам да бъде години наред такъв. Няма нужда да си мошеник от класа, за да си имунизиран от нечестни трикове. Аз се придържам към Алфред Полгар (1873-1955) - австрийски театрален критик: “твърдо вярвам в доброто у човека, но все пак съветвам да се подготвяме за лошото”. При това “да се подготвяме” не означава че ще очакваме лошото, защото ако ние предположим лоши намерения у другия, то той ще сбъдне това пророчество.

Това от което се нуждаем е една трезва нагласа в пълния смисъл на думата: за нас добрите и лошите намерения при непознатия трябва да са еднакво възможни. Нашите сетива са изострени, нашата интуиция включена.

Какво може да ни изненада?

Към тази нова нагласа трябва да има една прикрита и маскирана предатакуваща позиция, която да ни пази, както оградата пази къщата.

По-нататък са ни нужни остри като нож визуални и допирни рефлекси и един нокаутиращ удар като конски ритник.

Лявата ръка, която е свързана с дясното полукълбо “несъзнателно” е предопределена за контрол, докато дясната ръка, свързана с лявото полукълбо ”съзнателно, активно” , трябва да нанася нокаутиращи удари.

Най-добрата битка е предотвратената. Човек, който се е оставил на своето его, на своя гняв, на внезапно избухващата ярост, но и на страха, страда от морален дефицит. Способността да откриваме в себе си и да подтискаме подобни импулси трябва да ни отличава, както и да се поставяме на мястото на другия, за да разбираме емоциите му. Ако не възприемаме правилно себе си, ако не се владеем и не умеем да съчувстваме, то на нас ни липсват не само най-важните човешки качества, но сме и слепи за истинските намерения на човека срещу нас.

Разбирането същността на противника, трябва да се предшества от самопознание. Само то ще доведе до “чун юн” на Конфуций на базата на подобието към опознаване на другия.

Кой съм аз и кой е нападателят? Като какъв се боря аз и срещу кого? Бори ли се моето Аз, моето Его срещу него? Или се боря аз самият? Тези въпроси са важни не само за актуалният двубой, но и за целият ви живот.

Темата на нашата книга не е защита на Аз-а, а само-защита, с тире между “само” и “защита”. И който е разбрал, че той самият е повече от своето тяло и в своя ум, че е повече от своето “Аз”, че е неделима част от една сила, за която във всеки език има съответно име, то той няма повече да иска и да му се налага да се пребори с “другия”. Защото другият – това е самият той!

Никога не става въпрос за това да се бориш срещу някого или да се противопоставиш на нещо, а да запазиш силата си. След повече от 40 години занимания с бойни изкуства победата за мене (вече) не е последна цел, защото аз не искам да съм победител, а печеливш. Всеки победител в един момент става (губещ) победен. Но който печели, той печели винаги.

Печеливш е и този, който сам сваля напрежението от себе си и отбягва боя, защото той печели време. Времето е живот, най-ценното което притежаваме. Освен това може да има само един победител, но двама печеливши.