- BlueGunBlog -

Човешкият живот в България стигна най-ниската си цена. Той може да се отнеме само срещу от 500 до 1000 лв. глоба и едно "съжалявам".
Точно това е на път да се случи след скандалния случай край село Дорково, при който един български полицай застреля по "непредпазливост" и "немарливост" напълно невинен 68-годишен мъж.
Тази трагедия дойде като кървав аргумент в сбъдването на прогнозите ни, че доста съмнителна поправка в Наказателния кодекс може да обезсмисли една от основите на всяка държава - справедливостта и възмездието на закона над престъпилите неговите разпоредби. В допълнение с три-четири "оневиняващи" текста от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани с възможността за споразумения между прокурор, съд и бандит, както и с
хипотезата "признавам и си отивам вкъщи", ситуацията стана абсурдна.
В момента в България действат не НК и НПК, а безнаказателен кодекс и безнаказателно-процесуален кодекс. Няма и

не може да има разумно обяснение

1000 лева глоба да е наказанието за полицай, убил човек поради немарливост. Нито пък за друг, който след употреба на алкохол е причинил смъртта на няколко невинни. Не може да се раздават условни присъди за хора, само защото след като са обвинени, се признават за виновни за изнудване, взети подкупи, наркотрафик, присвояване на милиони, умишлена безстопанственост, длъжностни престъпления, трафик на хора, контрабанда. А в България вече това не е изключение, а практика. При това споразуменията не само са разрешени, но и затвърдени от закона.
От влизането в сила на новия НПК - 29 април т. г., до този момент става дума за стотици, ако не и вече за хиляди подобни случаи. За по-малко от три месеца и половина. Като при това само единици от тях стават известни. Може би някой разчита точно на това?
Наскоро се разбра, че за изнудване, придружено със заплаха за убийство, двама български граждани са получили по 1 година затвор. Само защото въпросните извършители признали вината си. Става дума за случая с концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков (срещу него имаше атентат, при който загинаха жена му и детето му) и сключилите споразумение с прокуратурата и призналите, че са го изнудвали Страхил Капелов и Николай Попов. Те се възползваха от новия НПК и се отърваха с присъди далеч под минималните. Просто защото законът позволява.
Наказателното производство у нас напоследък се забърза. Но в огромна част от тези случаи става дума за

леки присъди за тежки престъпления,

получили се след споразумения на престъпниците с прокурори, одобрени след това от съответните съдии. Освен този вариант новият НПК осигури още две възможности за постигане на същия ефект - да отърве наказанието само с административна глоба. При едната престъпникът получава по-ниско наказание, ако признае доброволно вината си, а при втората - ако има чисто съдебно минало.
Тази държавна "благотворителност" и фактическа амнистия е опасна и е крайно време това да проумеят поне депутатите, за да променят законите час по-скоро. А магистратите трябва още по-бързо да напишат правила по какви дела и срещу какво прокурори може да се споразумяват с бандити и кога съдът може да одобрява въпросните споразумения.
Трябва да се избистри казусът със станалия вече прословут чл. 78 "а" от НК. Неговата промяна чрез НПК и съдебната практика по него е едно от най-яркото доказателство за пълното държавно безхаберие в наказателното правораздаване. Чрез него само с глоби се разминават лекари, след чиито грешки умират пациенти, полицаи, убили заради немарливо бораване с оръжие, учители, заради чиято безотговорност деца гинат по екскурзии, строителни предприемачи, заради чиято небрежност има загинали по сгради и строежи, охранители и собственици на заведения, пред които умират деца заради неспазени правила. Списъкът може да бъде продължен дълго.
Всички те са защитени от въпросния текст в НК. И станаха още по-защитени след неговата неочаквана промяна чрез новия НПК, с която бе дадена възможност да бъдат освобождавани от наказателна отговорност с налагане на глоба от 500 до 1000 лв. още хиляди престъпили закона. Защото до април 2006 г. този текст можеше да се прилага за случаи, в които се предвижда затвор до 2 години за умишлени и до 3 години за непредпазливи деяния. С промяната тези години бяха вдигнати съответно на 3 и 5 г. и така повече от половината НК вече може да мине през разпоредбата на чл. 78 "а". Или иначе казано буквално се обезсмисля самият кодекс и неговата функция. Защото няма наказателна отговорност, свидетелството за съдимост на съответното лице остава чисто и се отървава само с глоба.

И тук идва още по-скандалното

Според процедурата, ако са налице всички тези основания, прокурорът задължително прави предложение до съда за освобождаването от наказателната отговорност. Съдът от своя страна също само проверява дали са налице тези изисквания и направо приключва с решение, с което освобождава виновния от наказателна отговорност и заменя предвиденото наказание лишаване от свобода с административното наказание глоба от 500 до 1000 лв. В общи линии и прокурорът, и съдът нямат право на мърдане.
С промяната през 2006 г. в чл. 78 "а" нещата стават още по-абсурдни. Защото се вдигат годините. И така извършителите на всяко убийство по непредпазливост или небрежност фактически са оневинени.
Ясно е, че има нещо гнило в тази прибързана промяна. Изключително рядко в процесуален закон се изменя материално-правна норма, какъвто е случаят. Все едно с Наказателния кодекс да се премахне дознанието или пък мерките за неотклонение, уредени в Наказателно-процесуалния кодекс.
И тук определено

трябва да се провери, включително и от прокуратурата кой вкара поправката в НК

чрез НПК и кой е лобирал за нея.
Ще оставим настрана въпроса, че е правно-технически и законодателно безумно един кодекс да променя друг, при това по толкова важно правило.
Но някой подведе депутатите и те просто оневиниха хиляди престъпили закона само с две гласувания. Точно толкова трябват сега, за да поправят грешката си. И да дадат право на прокурора и съда да преценяват дали да приложат чл. 78 "а".
Час по-скоро трябва да се оправят и абсурдите с прокурорско-бандитските споразумения,
одобрявани от съда.
При споразумението по правило съответният обвиняем трябва да сътрудничи, като достави например информация, да свидетелства срещу някой друг или нещо подобно. Но и това също е хипотетично, защото не го пише в Наказателно-процесуалния кодекс. Там всъщност нищо и не пише. Само е упоменато, че прокурорът може да сключи споразумение с обвиняемия, а след това то се одобрява от съда. Но защо, как, срещу какво - нито дума. И в България в момента споразумения се сключват за щяло и нещяло. Може ли някой прокурор и съдия да каже някакви критерии? Не може. Все пак добре, че с новия НПК не се предвиди споразумение и за умишлените убийства. Всъщност такъв вариант имаше, но в последния момент депутатите се сетиха и го порязаха. Но пък остана друг абсурд. Така според НПК споразумението се сключва само между прокурора и обвиняемия - без каквото и да е участие на пострадалия. Той дори не може да го оспори.
Драмата обаче не е само в чл. 78 "а" и споразумението. Защото новият НПК предвиди и текст, който позволява подсъдимите да признаят написаното в обвинителния акт срещу тях и автоматично съдът е длъжен да слезе под минимума, предвиден за съответното наказание. Без значение дали са налице "многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства".
Настояваме час по-скоро да се наложи

поне временен мораториум

върху прокурорските предложения за споразумения и главният прокурор да направи бърза ревизия на сключените през последните няколко месеца. Да се изнесат резултатите и да се каже ясно има ли нарушения. Съдът също да си направи проверка, защото той одобрява тези споразумения и всички слизания под минимума и всички прилагания на чл. 78 а от НК. А Пленумът на ВКС или общото събрание на наказателните колегии на ВКС да се съберат и да уеднаквят съдебната практика.
Има и още нещо. И то е абсурдната ситуация с т.нар. "непредпазливи" убийства. Няма оправдание за тезата, че може смърт да бъде причинена по непредпазливост от човек, който има оръжие по занятие или по необходимост - без значение е дали той е полицай, военен, бизнесмен или нещо друго. Защото самият факт, че има пистолет и патрони, с които може да убие, вече очевидно означава евентуален умисъл. Или пък ако извършва проверка на пътя със зареден автомат. Какво значи, че не е искал, ако произведе изстрел и убие човек? Последните години

показват противоречива практика по т.нар. непредпазливи престъпления

и час по-скоро тя също трябва да бъде уеднаквена. Колкото и да е странно точно по тази деликатна материя няма тълкувателни решения на Върховния съд.
В крайна сметка спешният ремонт се налага заради жертвите и техните близки и правото им да търсят справедливо възмездие.
Иначе и депутатите, и магистратите стават съучастници в кървав спектакъл. Може да се споразумели с някого, но това не са обикновените граждани.