- BlueGunBlog -

Нима е възможно оръжие, от което предпазват вода, сапун и белина, да представлява опасност за обществото?

Имат ли бъдеще биологичните оръжия в съвременния свят? Официално всички развити страни са изоставили своите програми за разработване на биологично оръжие. Защото са неефективни, скъпи, с неясно бъдещо приложение и потенциално опасни. Бъдещето на биологичните оръжия изглежда да е в биотероризма, ала дали наистина е така?
Тероризмът цели да всява ужас и така да манипулира обществото. Биологичните оръжия изглеждат добър метод, доколкото самото име и съпътстващите го суеверия са напълно достатъчни, за да предизвикват паника. Жертвите от писмата с антракс в САЩ през 2001 г. са едва пет души (22 заразени), което е значително по-малко от жертвите на повечето бомбени атентати. Въпреки това отзвукът от биотерористичния акт е неимоверно по-голям и реакцията е по-силна.

Суеверията

Биологичните оръжия са много опасни и могат да поразят голяма група хора.
Това е така само ако цел на нападението бъде население, което не подържа елементарна хигиена и не притежава здравеопазваща система. Подобни бедни и необразовани райони са естествено защитени, защото обикновено те са родина на тероризма. При наличието на сапун, белина и антибиотици различните видове чума, холера, шарка, грип и треска, които наричаме биологично оръжие, не представляват реална опасност. Биооръжията също така се дезактивират от светлина, кислород и температура.

Една терористична група може да произведе достатъчно количество биологичен агент, с който да предизвика епидемия.
В американското медицинско списание Infectious Disease Clinics д-р Нанси Кандори, специалист по инфекциозни болести от южния медицински университет на щата Илинойс, САЩ, твърди, че това е най-невярното твърдение в обществената дискусия за биотероризма. Микробиологията, молекулярната и клетъчната биология не са сред най-силните страни на терористите. На практика светът притежава твърде малко специалисти, способни да изолират и размножат дадена бактерия или вирус, и те по правило са в американските и европейските университети. Друг основен проблем е невъзможността да се създаде микробиологична лаборатория, която да притежава необходимите ресурси за такъв род дейност, без за нея да научи целият цивилизован свят. Досещате се къде е произведено всичко необходимо, нали? И накрая добиването на няколко десетки грама вирус или бацил може да отнеме няколко десетки години и няколко десетки милиона долара. На практика дори терористични групи от високо развити страни като ИРА и ЕТА никога не успяват да създадат биологично оръжие. Проваля се и опитът на японската секта Aum Shinrikyo да използва антракс, ебола и други биологични агенти срещу мирното население през 90-те години на миналия век.

Антраксът

Антраксовият бацил, разпространен чрез американската пощенска служба през 2001 г., е разпознат като разновидност­та, причинила смъртта на крава през далечната 1981 г. Мутацията е кръстена на името на известния микробиолог Брус Еймс и е използвана за научни изследвания на антракса както в САЩ, така и в редица европейски страни. Това подсказва, че терористичната група, стояща зад биоатентата, не е синтезирала сама бацила, а го е придобила по някакъв начин от медицински или изследователски център. Обяснява се и относително малкото количество спори на антракс (под 1 грам), които биват разпространени в САЩ. Все пак антраксът остава заплаха, защото през миналия век са произведени стотици, а може би хиляди килограми, включително и от Ирак. Неяснотата къде е възможно да има днес антракс води изследователя на биологичните оръжия лейт. д-р Браян Пери от университета в Тексас, САЩ, до заключението, публикувано в Surgical Clinics of North America, че антраксовият бацил е единственият биотерористично значим и опасен аген­т в света. От трите форми на антракса - кожна, чревна и белодробна, смъртоносни са последните две. Реална биотерористична опасност представлява белодробният вариант на заболяването. Симптомите му в ранна фаза са като на най-обикновен грип, което прави разпознаването невъзможно. Открит в по-късен етап, белодробният вариант е почти нелечим и в 80% от случаите смъртоносен. Ето защо през последните години са разработени редица тестове за ранна детекция на белодробен антракс. През първите 48 часа инфекцията се лекува напълно чрез широкоспектърни антибиотици. Следва да се отбележи, че спорите на антракс се разлагат на пряка слънчева светлина.
Антраксовият токсин (отровната част на бактерията) се състои от три части - защитен антиген, който предпазва останалата част и се свързва с клетките, летален фактор (името говори само за себе си) и Edema фактор, който възпрепятства водната обмяна на клетката и така предизвиква оток. В напреднал стадий на заразяване лечението изисква едновременно и бързо действащо дезактивиране на трите части на токсина. През 2001 г. разработването на подобно лекарство е мечта за изследователите. Подобен синтез би имал общо медицинско значение и би предоставил шанс за борба с много зарази, включително HIV вируса, смятан за причинител на СПИН. През 2003 г. изследователски екип от университета в Тексас синтезира антитяло с три функционални части, които блокират съответните части на антраксовия токсин. Проведените експерименти показват, че инжектираните с антитела опитни животни са напълно защитени от заразата. През 2006 г. екипът на д-р Лепла от Националния здравен институт на САЩ открива изключително опростен метод, който напълно блокира действието на леталния фактор и защитния антиген. Елиминирането на антраксовата заплаха е факт.
Алберт Айнщайн казва, че във всяка трудност се крие възможност. Според д-р Нанси Кандори "използването на щатската поща за разпространение на B anthracis предизвиква изследователите да търсят нови подходи за третиране на смъртоносното инфекциозно заболяване. Необходимостта и мащабното финансиране допринасят за развитието на нови медицински стратегии и създаването на нови ваксини“. Придобитото чрез изследване на антракса знание ще спомогне за лечението на редица други инфекциозни заболявания, смята д-р Кандори.

Основните фактори, които допринасят за появата и епидемичното разпространение на новите заразни болести през ХХІ век, са: промени в генната структура на микроорганизмите, нарушаване на екосистемите, влияние на демографските показатели и промяна в нормите на поведение (например разпространяването на пиърсинга и нарастващата честота на хепатит С инфекциите), международната търговия, масовото приложение на антибиотици за лечение на чревни инфекции при домашните животни, което доведе до развитие на лекарствена устойчивост срещу антибиотиците при хората, умишлено използване на инфекциозни причинители като биологично оръжие, например антраксния бацил.

Хеморагичната треска е инфекциозно заболяване с висока смъртност, причинено от Ebola и Marburg вирусите, за която няма специфично лечение. Ebola вирусът е открит през 1976 по време на епидемия от хеморагична треска в Судан и Заир (сега Конго).
За периода 2000-2004 са регистрирани няколко по-малки епидемии в Габон, Конго, Судан и Уганда. Подобни инфекции са наблюдавани при някои бозайници (шимпанзета, горили), като хеморагичната треска при хората обикновено следва тази, възникнала при животните. До момента не е установен животински вид, който да е резервоар на вируса.
Marburg вирусната инфекция е описана за първи път през 1967 сред лабораторни работници в Марбург, Германия, обработвали тъкани от африкански зелени маймуни. В периода 1980 - 1998 са регистрирани само единични случаи. Първата по-голяма епидемия от хеморагична треска, причинена от този вирус, избухва на територията на Ангола.
Инфекцията се предава чрез директен контакт от заразени животни и хора (посредством кръв, слюнка, изпражнения), както и по въздушно-капков път. Хората, които обработват или консумират храна, приготвена от заразени животни, също могат да се инфектират.
Миналата година екип от Канада обяви, че създадените от тях ваксини срещу двата вируса са безопасни и ефективни върху животински модели. В момента авторите работят върху установяването на най-ниската ефективна доза, както и върху варианти на ваксината, които да се въвеждат през устата или носа. Друг важен момент е да се докаже дали ваксината може да се използва като лечебно средство по време на епидемии. Предстои тестването й върху хора.
Маймунската шарка е друга опасна инфекция, чиито причинител е изолиран от лабораторни животни през 1958, а през 1970 е регистриран първият случай при човек (дете в Конго). Счита се, че инфекцията е ендемична в някои части на Централна и Западна Африка.
През май 2003 САЩ съобщи за маймунска шарка при тричленно семейство във Уисконсин. Четвърти случай на шарката беше регистриран при продавач на екзотични животни, който няколко седмици по-рано е продал кучета на заразеното семейство. Епидемиологичното обследване показва, че кучетата са били отглеждани с екзотични животни от Гана. Общият брой заразени в пет града в САЩ достига 72.
Това показва колко лесно даден микроорганизъм може да премине големи разстояния и да се разпространи в нов географски район. Епидемия от маймунска шарка постави и въпросът за незаконния внос и търговия с екзотични животни.
В Африка смъртността от това заболяване варира между 1% и 10%, по-висока е при деца и болни с намален имунитет. Инфектирането е свързано с приготвянето и използването на маймуни и гризачи за кулинарни цели. Липсва специфично лечение. Прилагат се антивирусни медикаменти, както и специфични глобулини.

Спонгиформена енцефалопатия (луда крава) е инфекция, която получи публичност, когато беше установено, че инфектирането може да настъпи след консумация на заразено говеждо месо. Други възможни начини на пренасяне на инфекцията са по кръвен път, чрез трансплантати, с недобре стерилизирани инструменти. Известни са три категории заболявания, които включват няколко форми.

До 2005 във Великобритания са регистрирани 156 случая, 13 във Франция, три в Ирландия, по един в Италия, Португалия, Холандия, Канада и Япония. В САЩ е идентифициран само един случай на жена, починала през 2004, която дълги години преди това е живяла във Великобритания.

Тежък остър респираторен синдром (SARS или ТОРС) се смята за първата опасна пандемия на XXI век. В края на 2002 се появиха съобщения за "необичайна“ белодробна инфекция в Южен Китай, за която се предположи, че е предизвикана от атипичен щам на грипния вирус. Броят на заболелите се увеличи с бързи темпове до май 2003, когато достига 8500. Впоследствие бяха идентифицирани нови случаи на зараза – през септември 2003 в Сингапур и през януари 2004 в Китай.

Вирусът от Западен Нил се разпространява чрез ухапване от комар, също чрез преливане на заразени кръвни продукти, през плацентата и вероятно чрез кърма. Различават се няколко форми на протичане на инфекцията, причинена от този вирус: асимптомно (без оплаквания) протичане при 80%, при близо 20% се развива самоограничаващо се грипоподобно заболяване, в по-малко от 1%, при възрастни и хора с намален имунитет, може да ангажира нервната система и да протече с главоболие, промени в съзнанието, гърчове.

За първи път вирусът е открит през 1937 в района на Западен Нил, в Уганда. След 1996 са регистрирани инфекции в Румъния, Русия, Израел. Първите съобщения за заразяване с него в САЩ са от 1999. За пет години инфекцията се разпространи бързо на територията на САЩ, като придоби ендемичен характер. До юни 2005 броят на заболелите достигна 2539.

Птичи грип - грипният вирус тип А и В е повсеместно разпространен, до момента е предизвикал няколко пандемии. Първият документиран случай на директно предаване на H5N1 вируса от птица на човек е през 1997 в Хонконг. Инфектирани са 18 души, като при шест от тях заболяването е фатално.
Счита се, че широко разпространените пазари за продажба на живи птици в Азия са основен източник на зараза. Тази първа епидемия бе ограничена чрез унищожаване на заразените птици.
През 1999 от няколко деца в Хонконг е изолиран щамът H9N2. Едното е починало. През 2003 в няколко птичи ферми в Холандия е изолиран щамът H7N7, който бързо се разпространи в Германия и Белгия. Инфекцията, предимно под формата на конюнктивит, засегна и хора. Регистриран е един смъртен случай. Епидемията от 2003 също е ограничена, като са избити над 30 милиона домашни животни.
В Британска Колумбия, Канада избухва епидемия от птичи грип щам H7N3 сред домашните птици. При хората инфекцията протича с конюнктивит и леки грипоподобни симптоми. За периода януари 2004 - юли 2005 са регистрирани 108 случая, от които 54 са завършили със смърт.
Нов метод за производство на ваксини показа, че може да осигури нова възможност за ефективна профилактика срещу опасните грипни щамове H5N1, H7N7 и H9N2 и да възпрепятства появата на пандемия.