- BlueGunBlog -

Въздушни пушки калибър 5.5, произведени в Китай, е най-евтиното оръжие, което се продава на щандовете на откритото вчера в Пловдив международно изложение "Природа, лов, риболов", установи репортер на вестника. В комплект с 200 сачми и оптика гърмящата стока се предлагаше за 40 лева.
Оръжието е редовно, с нисък процент на откази и ако сачмата от него не свърши работа срещу тъщата, може да се опита с приклада, коментираха на щанда на фирмата-вносител.
Докато този разговор се водеше, на съседен щанд общински съветници от БСП си купиха пушка от друг модел като декларираха, че не се готвят за партизанска война. Млада дама искрено се възхищаваше на трофеите от благороден елен и когато получаваше отговорът за разклоненията им, издайнически свиваше пръстите на ръцете си. В залата за стрелба с арбалет обясняваха, че всеки може да стреля не само по мишените, но и по снимки и плакати на любими хора, стига да си ги донесе.
Така, в кръвожадни шеги и двусмислени закачки, в Пловдив вчера бе открита 12-та международна изложба "Природа, лов, риболов" след словата на официалните лица от министерството на земеделието и горите. 168 фирми, 97 от които български, се представят в него. Изложението все повече прилича на туристическа борса и специализиран хипермаркет за оръжие, риболовни принадлежности, трофеи, оборудване за къмпинг и за приключения по вода, констатираха участниците. На всеки щанд ценоразпис ориентира посетителите.
Ценовият рекорд на изложението в Пловдив държи лодка "Зодиак" с два извънбордови двигателя, която в пълен комплект излиза над 100 000 лева.
В същото време на далеч по скромни цени предимно жени изкупуваха саксии и храсти от откритата в съседната палата на панаирното градче изложба "Цветна пролет". Цвете-хищник привличаше най-вече вниманието. Мухоловката се купува най-вече от жени за подарък на бизнесмени за офисите им, обясниха от щанда.

___________
Американската компания Lockheed Martin произведе първия опитен образец на ударния суперизтребител от пето поколение F-35 Joint Strike Fighter. Тържествената церемония се състоя на изпитателния полигон на завода производител във Форт Уърт, щата Тексас, точно преди месец. Първият полет на изтребителя е планиран за четвъртото тримесечие на 2006 година. Дотогава ще се провеждат наземните изпитания на машината. Първоначално ще бъдат тествани горивната система и двигателите. След това на проверка ще бъдат подложени степента на вибрация и съвместимостта на всички системи. Досега изпитанията се провеждаха само с прототипите на ударния изтребител X-35.
Очакванията са Joint Strike Fighter да бъде приет на въоръжение най-късно през 2012 година. Предвидено е той да замени най-масовия многоцелеви изтребител в момента F-16 Falcon.
___________

F-35 JSF (Joint Strike Fighter) е най-мащабният опит на САЩ да създадат супермодерно оръжие със съюзници не само от НАТО. F-35 JSF е изтребител от пето поколение, който съчетава невидимост и многофункционалност. Концептуално F-35 трябва да допълва другия изтребител от пето поколение - F-22 Raptor, за който "Стандарт" писа миналата събота.
F-35 ще бъде продаван на традиционните купувачи на американска бойна авиотехника, където ще замени старите F-16 Falcon, A-10 Thunderbolt, AV-8B Harrier, Sea Harrier и Tornado. Доста европейски държави вече започнаха да търсят пазар на старите си F-16 и да ги пробутват на страни като България, за да освободят място за F-35.
Началото на програмата Joint Strike Fighter е поставено през 1996 г. Основните играчи в нея са Lockheed Martin (LM) и Boeing, които предлагат прототипите Х-35 и Х-32. На 26 октомври 2001 г. специална комисия избра Х-35 на LM и сложи край на най-напрегнатата надпревара в историята на американския военнопромишлен комплекс. Съвсем логично - войната между двете компании се водеше за най-голямата военна поръчка на стойност $200 млрд.
След избора бе сформиран международен консорциум за производството на F-35. В него влязоха Великобритания, Италия, Холандия, Турция, Канада, Норвегия, Дания, Австралия и Израел. Те трябва да участват с финансиране или/и с разработка на нови технологии.
Точно въпросът за новите технологии се превърна в ябълката на раздора в проекта. Тъй като приоритет се дава на страните, които участват не толкова с пари, колкото с нови технологии. Най-големият проблем обаче се оказа фактът, че Вашингтон, декларирайки равенство, всъщност лобира за своите производители и засекретява технологиите си. Първи срещу това скочи Лондон, тъй като американците изведнъж обявиха за секретни компютърните програми за F-35 и отказаха да ги предоставят на другите страни. Това означава, че всеки F-35, който постъпи на въоръжение в друга страна, ще се управлява от системи, 100% контролирани от САЩ. По този повод представител на австралийските ВВС отбеляза: "От F-35 можете самостоятелно да изпратите само сигнал SOS. Всичко останало остава под контрола на американците."
Въпросът за предаването на софтуера на F-35 бе повдигнат от Великобритания през юли 2005 г. А само преди десетина дни Лондон постави на Вашингтон ултиматум - или американците ще предоставят всички данни, или Лондон ще напусне проекта. Основната причина за англо-американския раздор обаче е решението на Пентагона от януари 2006-а да прекрати контракта с Rolls-Royce за производство на двигателите за F-35. Стойността на договора е $2,47 млрд. Така производител остана щатската Pratt&Whitney.
Британците дадоха ясно да се разбере, че имат и "план Б", според който ще заменят F-35 с френския Rafale или с европейския Eurofighter.
Срещу проекта скочи и Норвегия, която подписа меморандум за сътрудничество с LM през 2002 г. на стойност $125 млн. И норвежците подсказаха, че имат "план Б", който предвижда закупуване на шведския изтребител JAS-39 Gripen. LM бързо изпрати делегация в Осло, с което отложи преговорите с Gripen за неопределен срок.
На 15 март и Австралия се усъмни в качествата на F-35. Министърът на отбраната Брендън Нелсън се възмути от решението на Пентагона да свали класа на бъдещия изтребител от "извънредно незабележим" на "много малко забележим".
САЩ отряза достъпа на Израел до проекта с мотива, че продавал военни технологии на Китай, но напоследък отново се кани да го допусне.
Точно ябълката на раздора - технологиите, отличава F-35 от всичко правено досега и го доближават до суперизтребителя F-22. F-35 беше замислен като ударен многоцелеви изтребител с един двигател. Разработват се три модификации - базова F-35 CTOL за ВВС, F-35 CV с ветрикално излитане за ВМС и F-35 STOVL с вертикално кацане за поддръжка на морската пехота. И трите варианта са между 70 и 90% унифицирани.
За ВВС ще бъдат произведени 1763 бройки, за ВМС и морската пехота - по 480 изтребителя. 60 броя F-35 може да закупи и Великобритания за двата нови самолетоносача, които строи заедно с Франция.
F-35 е съоръжен с двигател F-135 на Pratt&Whitney. Развива максимална скорост 2200 км/ч, а крейсерска - 1850 км/ч. Бойният радиус е 1100 км, а таванът на полета - 19,2 км. При изпълнението на "стелт" задачи въоръжението се състои от 20-мм оръдие, монтирано в специален отсек, покрит с лъчепоглъщащ капак, две 2450-килограмови управляеми бомби и две управляеми ракети въздух-въздух AIM-120C AMRAAM. При обикновен режим на полет на 8 външни точки на окачване могат да се поставят всякакви оръжия.
На F-22 се монтира нов радар AN/APG-81AESA. Авиониката се доставя от много компании с цел внедряване на най-новите военни технологии.




АНКАРА, Турция намерена приобрести 100 истребителей пятого поколения F-35 Joint Strike Fighter (JSF), разработка которого ведется в США, сообщил глава департамента оборонной промышленности страны Мурад Баяр (Murad Bayar). Планируемый контракт оценивается в $10 миллиардов.

О планах Турции было объявлено в Вашингтоне на ежегодной встрече Турецко-американского делового совета, сообщает во вторник турецкая телекомпания NTV. Самолеты нового поколения придут на смену истребителям-бомбардировщикам F-16 и F-4, которые в настоящее время состоят на вооружении турецких ВВС, сказал Баяр.

По заявлению главы турецкого ВПК, Турция в течение 20 лет намерена ассигновать около $10 миллиардов на приобретение истребителей F-35. При этом она настаивает, чтобы около половины этой суммы приходилось на реализацию на месте проектов, связанных с производством нового истребителя. В них готовы принять участие турецкие военно-промышленные компании, имеющие опыт производства боевой техники, в том числе по лицензии США.

В их числе аэрокосмическая компания Турции (TAI), которая с 1985 года по лицензии компании Lokhееd Martin произвела 240 истребителей F-16 Falcon. Часть из них поставлена на экспорт.

Истребитель F-35 планируется принять на вооружение в 2012 году.

В проекте создания единого ударного истребителя участвует консорциум из девяти стран - США, Великобритании, Италии, Нидерландов, Турции, Канады, Австралии, Норвегии и Дании. Кроме того, в нем принимают участие израильские и бельгийские компании.

Начало реализации этой программы, предусматривающей производство 3,3 тысячи самолетов, было положено в 2001 году, ее стоимость оценивается в $245 миллиардов.

През последните години в САЩ усилено се говори - и се работи - върху така наречения войник на бъдещето.

Той няма да има нищо общо с героите от Втората световна война, които са правили немислими неща само поради смелостта си.

Целта на американските стратези - а те очевидно се готвят за още битки по света - е да сведат до минимум прекия контакт на войниците на Пентагона с противника на бойното поле.

Вашингтон - След 20 г. войникът ще бъде напълно свързан в комуникационно отношение с целия си взвод или рота, твърди генерал-лейтенант Ланс Смит, заместник-шеф на Централното командване на американската армия (СЕНТКОМ), съобщава сп. "Попюлар меканикс".

Тази структура на Пентагона ръководи всички големи военни операции на американската армия по света, включително и тези в Афганистан и Ирак.

Повече очи

Боецът на бъдещето -благодарение на електронната комуникация - ще гледа със сто очи - той ще може да вижда и чува всичко, което наблюдават или за което си говорят неговите колеги. Ще наблюдава противника и целите, без да се

доближава до тях и без сам да се превърне в мишена. И всичко това няма да зависи, дали сражението се води по обяд, или в полунощ.

"Много близо сме до постигането на следната ситуация: боецът на терен ще вижда същото, което наблюдава пилотът или щабният офицер на 50 км от полесражението", твърди ген. Смит.

Тук не става дума само за информационен обмен - войниците ще могат да получават огнева поддръжка точно там, където им е необходима. Всичко това се осъществява с помощта на новите технологии.

Помощниците

Американският войник на бъдещето ще бъде почти напълно защитен от евентуално вражеско попадение (виж схемата). Благодарение на "умната си каска" (става дума буквално за индивидуален комуникационен център) той ще може да вижда информацията, предавана от безпилотни разузнавателни самолети.

Бронираната жилетка на боеца няма да се нуждае от тежки керамични плочи за защита на жизненоважни органи, а ще съдържа специално разработена течност, която при поражение светкавично се втвърдява и се превръща в броня. Роботи дребосъци ще играят ролята на челен дозор на атакуващите части - бездушните, но умни машини ще вървят по опасните места: минни полета, тунели и т.н. преди бойците и ще ги информират за евентуалните капани. Стигне ли се до близък бой, войникът ще има подръка скорострелен автомат, снабден с пълнители с по 200 патрона.

Цялата униформа на боеца на бъдещето е опасана с електроника от главата до петите. Така че не е изключено батериите да откажат - например да бъдат поразени от вражески огън. Поради това "командосът трябва да е готов да действа просто като човек с пушка", твърди Фил Брандлър, директор на американския Център за създаване на оръжейни системи.

Именно той е човекът в организацията, известна със съкращението НАТИК, натоварен да създаде и да приведе в действие концепцията за боеца на бъдещето.

По неговите думи "войниците с удоволствие използват високите технологии, но не разчитат на тях на 100 процента". Защото при срив на технологиите изборът е прост: "смърт или плен".

Така че основните умения на днешните рейнджъри продължават да се възпитават.

Птици без душа

Едно от основните предпазни средства за боеца на бъдещето са безпилотните самолети.

Компанията "Сайбър дифенс системс" вече разработи няколко машини - като "Сайбър бъг" и "Сайбър скаут". Първата (в превод името й означава кибербуболечка - б.р.) се произвежда в три варианта - с размери от 1 до 1,8 м.

Машинката, която има радиус на действие от 10 км, може безгрижно и безшумно да се рее около 45 минути над бойното поле и да предава в командния център, т.е. и на отделните бойци, изображение от своите камери, вкл. и една с инфрачервени лъчи.

По-големият "брат" в семейството е "Сайбър скаут" (киберразузнавач - б.р.). Той е доста по-едър от "буболечката", поради което върши и повече работа - радиусът му на действие е 180 км, а скоростта - до 400 км/ ч. "Сайбър скаут" носи на борда си повече наблюдателна техника от "Сайбър бъг", но поради размерите си е по-забележим за врага.

Всички сме гледали военни филми, в които някой боец казва: "Свършиха ми мунициите". Тук на помощ идва разработеният от "Боинг" безпилотен хеликоптер "Литъл бърд" (малка птица - б.р.).

Машината може да достави патрони или да прибере изпаднал в безизходица или в обкръжение боец, без на риск да се подлага и пилот.

Осама и емисарите му

Хората на терористичната мрежа "Ал Каида" в Афганистан или Ирак разбират, че високите технологии са техен враг и могат да доведат до поражението им, твърди генерал Смит. И за да не се подлагат на опасността да бъде засечено местоположението им, се връщат към архаични методи на връзка помежду си. Използват например куриери вместо сателитни или мобилни телефони.

"Парадоксът е, че докато ние залагаме на високите технологии, нашите противници се отказват от тях -особено в комуникациите", допълва ген Смит.

По неговите думи "скоро ще имаме оръжия, които ще могат да ударят точно конкретна стая в дадена сграда и така ще бъдат избегнати т.нар, съпътстващи жертви".

Пентагонът не желае да избива невинни хора, както стана в Пакистан в селището Дамадола през януари т.г., твърди Смит.

Тогава безпилотен самолет обстреля с ракети къща, в която трябваше да се намира №2 в йерархията "Ал Каида" - Айман ал Зауахири.

Само че освен него и още трима висши помощници на лидера й Осама бен Ладен загинаха 18 души, сред които жени и деца. За Америка това беше епизод от разказ по темата "На война - като на война", за Исламабад - трагедия.

Но по пътя на изолирането на грешките Вашингтон върви към безконтактната война - жертви за противника, победа за САЩ. Докато не се стигне до асиметричната война, каквато е битката с терора. Там пак неизбежно основната роля ще играе човешкият фактop.

Боецът на XXI век ще разполага с:

1. Малки безпилотни самолети, които безопасно ще разузнават бойното поле и ще подават информация на силите "на терена" къде са вражеските позиции.

2. Умен шлем. В каската на войника ще има електронни сензори, които му позволяват да поддържа визуален и аудиоконтакт с неговите колеги и с електронните разузнавателни средства.

3. Полутечна "броня".

Бронираната жилетка на войника е пълна с високотехнологична течност, която се втвърдява при електронен сигнал за попадение на вражески куршум.

4.Роботи разузнавачи.

Малки, мобилни, високопроходими устройства, снабдени с техника за наблюдение, които подават информация на бойците.

5. Скорострелна пушка.

Автоматично оръжие с пълнители по 200 патрона, което осигурява преимущество на войника при близък бой.

Съединените щати са си върнали ядреното господство от началото на студената война, съобщиха американските учени Киър Лийбър и Дарил Прес в статия във влиятелното списание "Форин афеърс". Според авторите нито Русия, нито Китай имат възможност да отвърнат на евентуален първи ядрен удар от страна на САЩ.
Анализирайки несекретни данни, Лийбър и Прес стигат до извода, че след края на студената война американските ядрени сили са се засилили, докато руският ядрен арсенал е западнал, а китайският е все още на ниско равнище. В сравнение с 1989 г. Москва има 39% по-малко стратегически бомбардировачи, 58% по-малко междуконтинентални балистични ракети и 80% по-малко ядрени подводници, които могат да изстрелват такива ракети. Освен това повечето руски ядрени оръжия са остарели и с тях рядко се провеждат учения, което хвърля сянка върху тяхната боеспособност. Отгоре на всичко системата за ранно предупреждение на Москва разчита основно на радари със сухопътно базиране, които не могат да засичат ракети, изстреляни откъм Тихия океан. Руските лидери вероятно биха узнали за една атака едва когато се взривят бойните глави, твърдят авторите на статията.
Лийбър и Прес са използвали несекретен компютърен модел, за да установят какво би станало при хипотетичен американски удар по ядрения арсенал на Русия. Според тях една изненадваща атака би унищожила всички бази на руските стратегически бомбардировачи, подводници и междуконтинентални балистични ракети, дори ако американските ракети са с 20% по-неточни и с 30% по-ненадеждни, или ако руските ракетни шахти са 50% по-добре защитени. Авторите твърдят, че Кремъл вече не може да разчита на възпираща ядрена мощ, която би оцеляла след първи удар. Отделните ракети, които биха оцелели, лесно биха били прехванати от изграждащата се американска система за противоракетна отбрана.
Както изтъкват авторите, по времето на студената война САЩ разчитаха на ядрения си арсенал за възпиране както на ядрен удар, така и на конвенционално нападение на превъзхождащите по численост войски на Варшавския договор срещу Западна Европа. Ето защо Вашингтон отказваше да обещае, че няма да използва първи ядрено оръжие. Днес обаче тази политика придобива нов, по-заплашителен вид, като най-логичният извод е, че ядреното господство остава цел на Съединените щати, заключават авторите.
Според руския в. "Ведомости" статията във "Форин афеърс" е насочена против сближаването между Москва и Пекин, от което се опасява Вашингтон. Не случайно тя се появи в навечерието на визитата на руския президент Владимир Путин в Китай, изтъква вестникът.

Европейски паспорт за огнестрелните оръжия ще издават притежателите на лично оръжие, които искат да пътуват с него в страните от ЕС. Това предвиждат промените в приетия на първо четене промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Такъв паспорт ще могат да си издават само лицата, които имат разрешение за носете и употреба на оръжие. Досега при пътуване се изискваха само двете разрешителни.

При преминаване на граница ще се изисква разрешение за внасяне или транзитно преминаване на оръжието от съответната държава на ЕС и то ще се вписва в паспорта. Такова разрешение няма да се изисква при издаването на европейски паспорт за оръжията за ловни, спортни и културни цели.

В единния автоматизиран регистър, поддържан от МВР, ще постъпват данни за издадените европейски паспорти на огнестрелното оръжие. Промените в закона се налагат заради предстоящото ни влизане в Евросъюза. От датата на присъединяване на България търговията и преносът на стоки между страната ни и членките на съюза, включително на взривни вещества и боеприпаси, няма да се считат за внос и износ и трябва да бъдат регламентирани.

Модернизацията на един съв­ременен боен самолет (МиГ-29 е най-съвременният боен самолет в българската армия) е процес, който би могъл по някакъв начин да се сравни с ъпгрейда на настолен компютър или тунинга на сериен клас автомобил. Причините за модернизацията са същите, които водят до модернизиране на едно PC - по-евтино е, отколкото да се купи изцяло новo, а в стария „звяр“ има достатъчно „хляб“ и при замяна на остарели (физически и морално) компоненти той продължава да се справя отлично с работата си.
Принципно още при разработката на един боен самолет се залага на дълготрайността на конструкцията му и възможността тя да поема нововъведения. При изтребител с единична цена от средно около 30 млн. долара и живот около и понякога над 20 години това е задължително. Има достатъчно примери за това - МиГ-21 е на служба в различни краища на света вече повече от 40 години (като се броят всички модификации), а F-4 Phantom, който е противник на МиГ-21 още във виетнамската война, доскоро даваше бойно дежурство в гръцките ВВС (в последната си модернизирана версия). Дори F-16C/D блок 60+ (последни модификации) води началото си като разработка през 70-те години, също както и „противникът“ му от времената на студената война МиГ-29.
МиГ-29 е чудесен пример за потенциала, заложен в конструкцията, още от първите му летателни часове - успешен и авангарден дизайн (дори и днес изглежда красиво), голяма тяговъоръженост (мощни двигатели) и мощен оръжеен комплекс (ракети, бомби, оръдие). Планиран като фронтови изтребител, след серия от модификации той става пълнокръвен многоцелеви изтребител - с подобрени радар „Жук-МЕ“, интегриран в система за управление на огъня, засичане на облъчване от чужд радар, ново поколение ракети със самонасочващи се глави (топлинно или с телекамера), нови двигатели с по-голям ресурс.
Ресурсът (планирана от завода норма за работа преди задължителен ремонт) на първите двигатели РД-33 на МиГ-29 е бил по-малък от 1000 часа. Една от модификациите (ОВТ) е с двигатели с отклоняем вектор на тягата (всичко в името на свръхманевреността), която е фикс­идея за всички руски конструкторски бюра.
Истинска „революция“ е вкарването на цветни многофункционални дисплеи в кабината на МиГ-а вместо аналоговите индикатори (наричани от пилотите водомери), нашлемна система за целеуказване, както и системата HOTAS (Hands-on-Throtlle-and-Stick - „Ръце на лос­та за управление и ръчката за газ на двигателите“), която позволява всички важни функции за управление на радар, оръжие и т.н. да се „поставят“ в ръцете на пилота, а не да са разпръснати като превключватели по цялото табло. Системата HOTAS влиза на въоръжение в САЩ още през 80-те и при първите си срещи с МиГ-29 американците са изумени - страшилището на Варшавския договор е с кабина, в която електроника почти липсва. А как именно руснаците успяват да се справят с многобройните датчици и превключватели и кога им остава време да водят бой това също е въпрос с повишена трудност.
Именно авиониката е слабост на руските самолети и до днес и много експортни версии на МиГ-29 имат опция за интегриране на западен тип авионика при желание на клиента. Руснаците все пак „разтоварват“ пилотите на самолетите си от много от функциите по управлението, за да поемат основната си задача - воденето на бой във всякакви условия. Което е и целта на скъпата играчка, наречена МиГ-29.

Разработването на F-22 започва през 1986-а. Задачата на Пентагона, формулирана в програмата ATF (Advanced Tactical Fighter), е да бъде създаден невидим самолет, превъзхождащ изтребителите на Варшавския договор. На конкурса се явяват два консорциума - "Лоххийд Мартин"/"Боинг" и "Нортроп Грумън"/"Макдонъл Дъглас", които създават два прототипа. През 1991-а прототипът YF-22 на "Локхийд Мартин"/ "Боинг" е обявен за победител. Компаниите подписват договор за пълномащабна разработка и изпитания на на новия "невидим" изтребител.

Първи изтребител от пето поколение, специално създаден да завоюва превъзходство във въздуха, F-22 Raptor наистина впечатлява. Още повече че става дума не за прототип, а за вече приет на въоръжение във ВВС на САЩ тактически самолет. Най-малка отразяваща повърхност, най-висока маневреност при свръхзвукова скорост, най-продължителeн полет със свръхзвукова крейсерска скорост при безфорсажен режим на двигателите. Това са основните характеристики - трите "най", които отличават F-22 от всички познати изтребители от предишни поколения. Най-значителното технологично достижение на F-22 е вградената свръхмодерна авионика - сложна система от датчици, компютри и дисплеи, които дават възможност на суперизтребителя да изпълни перфектно основната си задача - бързо да завоюва превъзходство във въздуха. Самолетът е оборудван със суперкомпютри с централен процесор, разработени от GM-Hughes. Те мигновено обработват данните, постъпващи от радара APG-77, производство на Northrop Grumman, от системата за опознаване, доставена от Lockheed Sanders, както и от всички канали за предаване на данни от други самолети, вкл. AWACS, както и от земята. Системата "слива" в едно цяло постъпващата и обработена информация, проверява я с базата данни и така "смляна", я предоставя на пилота, давайки му възможност да се ориентира бързо в тактическата обстановка. Компютърната система сама определя положението и скоростта на целите, тяхната принадлежност и издава заповед кога и как да се стреля. За това какво е значението на авиониката на F-22 за завоюване на превъзходство във въздуха говори фактът, че 90% от свалените и останали живи пилоти при разпити твърдели, че изобщо не забелязали какво е поразило машините им! И сега следва петото "най". F-22 е "най-невидимият" боен самолет във ВВС и ВМС на САЩ. Нещо повече - F-22 откри нова, трета ера в развитието на "невидимата" бойна авиация. При разработването на изтребителя са използвани на всички нови научни постижения на технологията "стелт". Това му гарантира почти нулева забележимост в широк диапазон на радиочестотния и инфрачервения спектър. По-просто казано, "невидимостта" на F-22 се основава на преобладаващите в конструкцията на фюзелажа му плоски наклонени повърхности с остри краища. В този смисъл F-22 доразвива легендарния F-117. Освен това при изработването на корпуса на изтребителя максимално са използвани най-новите композитни материали - графито-епоксидни, графито-термопластични и въглеродо-въглеродни. Цевта на вграденото 20-mm оръдие в неработно положение е покрита със специален "стелт" капак с цел запазване на невидимостта. Капаците на трите оръжейни отсека, освен че са лъчепоглъщащи, са конструирани и за бързо отваряне и затваряне с цел да се лети продължително време с отразяваща повърхност. Така например пусковите устройства на двата странични отсека се отварят, изстрелват управляема ракета и се затварят за 2 секунди. Всъщност под "невидимост" се разбира ефективната площ на отразяващата повърхност на самолета. Измерванията, направени неотдавна по поръчка на Пентагона, показват, че F-22 превъзхожда по своята "невидимост" бъдещия суперизтребител F-35. Какво означава това? Неотдавна командването на щатските ВВС определи вероятността да бъде забелязан с радар F-35 с възможността да се открие метална топка с размерите на пинг-понг. От своя страна F-35 е по-малко забележим от стратегическия бомбардировач В-2 Spirit, а В-2 двойно превъзхожда най-известния "стелт" самолет - F-117 Nighthawk. От това следва, че вероятността да бъде открит F-22 е равна на тази да се забележи на 150 км главата на карфица. След всичко казано дотук определението на компанията производител "Локхийд Мартин" изглежда логично - F-22 е два пъти по-надежден и три пъти по-ефективен от намиращите се на въоръжение изтребители F-15 C. Същото твърди и първият летец изпитател на F-22 Пол Мец (Paul Metz). Слизайки от кокпита след първия 58-минутен полет на 7 септември 1997 г. той не може да скрие възторга си: "По скорост на обръщане на 180 градуса и при разбега F-22 значително превъзхожда F-15. В същото време е много устойчив и се управлява прекрасно. Изобщо - преживях чудесни минути" - коментира Пол Мец. Е, както винаги става в живота, не всички новини около F-22 са розови. И F-22 си има негативи и най-големият от тях е цената - $130 млн. Тя не отчита разходите по разработката му, които се оценяват на $30 млрд. Още 15 млрд. са изхарчени за производство на самолетите, формиращи първата ескадрила. Ако тези разходи се вземат под внимание, цената на F-22 скача на около $354 млн. На този фон цената на F-35, която засега се определя под летвата от $50 млн., изглежда повече от поносима.

F-22 Raptor, най-новият невидим тактически суперизтребител от пето поколение, бе приет на въоръжение във ВВС на САЩ. На 15 януари в авиобазата Ленгли, Вирджиния, се проведе официалната церемония по повод сформирането на първата ескадрила F-22. Честта се падна на 27-а ескадрила от състава на 1-во авиокрило на щатските ВВС. Днес в Ленгли са базирани 19 F-22. Ескадрилата вече постигна пълна боеготовност и е способна веднага да се пребазира във всяка точка на света. Пилотите са подготвени да изпълняват всички мисии "въздух-въздух" и "въздух-земя", както и специфични задачи по противовъздушната отбрана на САЩ.

В края на февруари Пентагонът прие неочаквано решение кардинално да измени политиката си за продажба на F-22 Raptor в чужбина, като първата визирана страна е Япония. Досега имаше пълна забрана за продажба на нова бойна техника на когото и да било, дори на съюзници от НАТО. Идеята се обсъжда от три- и четиризвездни генерали в Пентагона, твърди източник от компанията производител "Локхийд Мартин", цитиран от Military.com. Думите му се потвърждават косвено и от изказване на командващия бойната авиация на САЩ ген.-лейт. Роналд Кейз. На 2 февруари той заяви в Лейк Буена Виста, Флорида, че се разглежда възможността да се предложат F-22 на световния пазар и че идеята набира популярност. По всичко личи, че идеята F-22 да бъде продаван в чужбина се прокарва от "Локхийд Мартин". И това е нормално. Поръчаните от ВВС на САЩ F-22 се оказаха далеч по-малко (183) от предварително договорените 381 изтребителя.

Свръхмодерната бойна фрегата "Сейнт Олбънс" на Кралските военноморски сили на Великобритания акостира вчера на морска гара Варна. Военният кораб е построен през 2001 г. и разполага с въоръжение и компютърни системи последна дума на техниката. Фрегатата ще остане във Варна до петък, като английските и българските военни са планирали съвместно учение в наши води.
Това е шестият поред кораб, който носи историческото име "Сейнт Олбънс" (St. Albans), разказа вчера командирът на фрегатата капитан втори ранг Стийв Дейнтън. Първият кораб с това име е бил построен през 1687 г. Фрегатата, която е поверена на капитан Дейнтън, е най-новата от този тип и е предадена на британския военен флот през ноември 2001 г. Това е мултифункционален кораб, предназначен за различни мисии по целия свят, каза командирът на "Сейнт Олбънс". Разполагаме с противоракетна система "Морски вълк", ракетни установки "Харпун", хеликоптер "Линкс" и други въоръжения, които са интегрирани в сложна компютърна система, разказа Стийв Дейнтън. Екипажът на модерния боен кораб е от 180 души, от които 30 жени, каза той.
Тръгнахме от Англия на мисия преди 6 месеца, плавахме в Средиземно и Черно море, предстои ни и плаване в Индийския океан, обясни командирът на фрегатата. По време на мисиите си изпълняваме хуманитарни операции, участваме в залавяне на трафиканти на наркотици и хора и участваме в борбата с пиратството, каза капитан Дейнтън. За мен е чест да сме в историческото пристанище Варна. Посещението ни ще заздрави добрите отношения между нашите и българските военноморски сили, заяви Стийв Дейнтън. Той обясни, че е планирана среща между командващите на фрегатата и българските военни, на която ще бъде обсъдено обезпечаването на сигурността в Черноморския регион.

Забраните на ООН за износ на оръжие системно са били нарушавани през последните 10 години, твърди доклад на "Амнести интернешънъл", поместен в уебсайта на правозащитната организация (Amnesty.org). България е спомената на две места в доклада.

В документа се съдържа неизчерпателен според авторите списък на страни, където през последното десетилетие предприятия и частни лица са улеснявали доставките на оръжие за държави, на които е наложено ембарго от ООН.

Изброени са и страни, внасяли и изнасяли оръжия, или през които са транзитирани муниции. Техни предприятия са участвали в незаконни сделки. В този списък България фигурира наред с Албания, Белгия, Израел, Либия, Молдова, Великобритания, Румъния, Русия и др.

Страната ни е и в списъка на държавите производителки на оръжие и муниции, иззети от персонала на ООН в страни с оръжейно ембарго.

Правителството на САЩ е предложило три варианта за продажба на изтребителите Ф-18 "Супер Хорнет" на българското правителството. Това съобщи в понеделник капитан Андрю Хартиган от военноморските сили на САЩ на специален брифинг за включване на Ф-18 в надпреварата за доставка на нов изтребител за армията. Предложението на Вашингтон е било изпратено миналия четвъртък и е в отговор на официално запитване на българското министерство. На 30 юни м.г. бившият военен министър Николай Свинаров изпрати до посолството на САЩ в София запитванe за 16 изтребителя "Супер Хорнет", от които 4 учебни. Допълнително се пита и за цената и наличностите за 12 употребявани Ф-5. С това България стана първата държава в света, проявила интерес към супермодерния изтребител, произвеждан от компаниите "Боинг", "Нортроп Груман" , "Дженерал електрик" и "Рейтиън".

Според Хартиган първият вариант отговаря напълно на запитването на военните. Вторият предвижда доставката на 12 употребявани Ф-18 и толкова Ф-5, но употребявани. Последният вариант не включва изтребителите Ф-5. Предложенията са били представени на началника на Генщаба ген. Никола Колев, зам.-министъра на отбраната Симеон Николов и шефа на бойната авиация. Хартиган отказа да каже някакви цени, но по неофициални информации един нов изтребител струва около 53 млн. долара без оръжието.

Пред "Дневник" Хартиган обясни, че очаква разговорите да продължат максимум година и половина. Направената пред правителството оферта също предвиждала договорът да се сключи след една година, а първият самолет да бъде доставен през 2009 г. Той посочи, че заради желанието на военните да проведат конкурс цялото възлагане на поръчката може и да се проточи.

Досега намерението си да доставят нов самолет са обявили американската компания "Локхийд Мартин" и шведската "Грипен". Очаква се това да направят още "Юрофайтер", "Рафаел" и "Мираж". От военното министерство вече обявиха, че предстои да бъдат направени запитвания към всички фирми. По думите на Хартиган на срещата в Генщаба не са били представени схеми за финансиране на доставката. Покупката на изтребителите е най-скъпият проект за модернизация и може да достигне 1.5 млрд. лв. Военноморският капитан не изключи вариантът изтребителите да бъдат взети на т.нар политическа цена, но уточни, че това е въпрос на дискусия между двете правителства. До този момент с изтребители Ф-18, но не "Супер Хорнет" разполагат 7 държави - Швейцария, Финландия, Испания, Австралия, Канада, Малайзия и Кувейт.

DAYTONA BEACH, Fla. - A Daytona Beach man remained in the hospital Wednesday after bursting into flames when he was hit by a Taser gun. "I feel so much pain," Dennis Crouch said.

Dennis Crouch is recovering at Halifax Medical Center with second degree burns to his arm, chest, neck and face, two days after a bizarre and dangerous encounter with Daytona Beach police.

"It happened so quick," Crouch said.

Police said they had no choice but to stun Crouch inside his beachside home. They said he intentionally cut himself with a knife several times and refused to drop it.

Police said they never expect Crouch to catch fire, but he did when one of the probes hit a lighter in his pocket.

"My husband called and said they tased him and his shirt exploded," Crouch's wife Cecelia said.

"It appears there was no malfunction," Daytona Beach police Sgt. Al Tolley said. "The officers used a Taser well within the guidelines of what it's intended for."

While this may be an unusual incident, there have been similar problems in other states when Taser jolts came in contact with flammable liquids.

Crouch's wife said their experience was horrifying, and she wants a change in policy.

"It's just the thought, you know, maybe it could happen to somebody else," Cecelia Crouch said.

Dennis Crouch hopes to be out of the hospital as soon as possible. And while police say his situation is very unfortunate, they don't plan to stop using Taser guns anytime soon.

The officer who deployed the taser is still on the job. Investigators said she acted appropriately.

Пореден инцидент, свързан с използването на електрошоковия пистолет Taser потресе американското общество. Престъпникът, към който е бил произведен изстрелът, се възпламенил.

Както се изяснило после, полицаят от Флорида, употребил Taser против въоръжения с нож престъпник, не очаквал, че той моментално ще избухне в пламъци. Причината, както се оказало, била обикновена запалка, намираща се в джобчето на ризата му. От разряда на 50-те хиляди волта тя се взривила, а намиращият се в нея газ възпламенил дрехата.

Въпреки че изгарянията по престъпника, който е бил обездвижен за доста време (и то точно в момента на възпламеняването и не е могъл да се изгаси сам) не са били големи, общественността отново изразила недоволство от "непредвидените" действия на електрошоковото оръжие, за които по-рано не е било съобщено.

Тъй като и български полицаи са въоръжени с Taser, предупреждавам гражданите: "Внимавайте къде ще си криете запалката, ако решите да буйствате с нож в ръка".

още за Taser...

Няколко дни след като бе прекратено делото срещу Би Би Си заради филма "Да купиш игрите", довел до изключването на Иван Славков от Международния олимпийски комитет за корупция, стана ясно, че той съди държавата за 500 000 лв.
Батето иска обезщетение заради морални щети, причинени му от прокуратурата, но по друго дело - заради ареста и процеса за незаконно притежание на оръжие и длъжностно присвояване на 14 410 лв. от командировъчни на Българския олимпийски комитет. Искът е по закона за отговорността на държавата. Заседанието по делото е утре в Софийския градски съд.
"Делото е заради незаконен арест на Славков и дело срещу него, проточило се 10 години и завършило с оправдателна присъда", обясни пред "Сега" адвокатът му. Славков претърпял морални щети, защото заради делото му била наложена забрана да напуска страната. Така той пропуснал няколко олимпиади.

Делото срещу Славков бе образувано през януари 1990 г. по обвинение за присвояване на 14 410 лв. и 41 ст. и за незаконно притежаване на 2 револвера, 3 пушки и патрони за тях. За повече от 6 г. следствие 10 следователи и 5 прокурори изписаха 42 тома. Куп вещи лица правиха балистични и счетоводни експертизи, бяха призовани 56 свидетели. Батето бе ту оправдаван, ту осъждан. Докато течеше процесът, стана ясно, че половината от пушките липсват, защото са претопени от МВР без разрешение. На 10-ата година Върховният касационен съд сложи точка на сагата, като окончателно обяви Славков за невинен.

Славков се закани да съди държавата още през 2003 г., ядосан от ареста на корееца Джон Хун Ким, пристигнал у нас по покана на БОК. Ким, син на вицепрезидента на МОК Ун Йон Ким, бе арестуван на летище София по искане на САЩ заради обвинение, че е излъгал ФБР и е използвал неверен документ, за да получи зелена карта. Той бе пуснат, след като американските власти свалиха обвиненията към него. По-късно Ун Йонг Ким бе обвинен в корупция и бе изключен от МОК.
Славков също бе изключен от олимпийското движение за корупция.

Софийският градски съд (СГС) отложи за 17 октомври делото, което Иван Славков е завел срещу държавата за 500 000 лв. Славков очаква обезщетение заради морални щети, причинени му от прокуратурата, заради ареста и образуването на дело за незаконно притежаване на оръжие, и длъжностно присвояване на 14 410 лв. от командировъчни на Българския олимпийски комитет.
Причина за днешното отлагане стана фактът, че изисканото следствено дело, което трябваше да бъде приложено по делото, е предоставено едва в последния работен ден на миналата седмица и нито адвокатът на Славков, нито покурорът по делото са се запознали с материалите.

Служители на МВР и бивши техни колеги, притежаващи оръжие, извършват убийства. След това се самоубиват и случаите потъват в архивите. Ръководството на министерството не смята, че това е сериозен проблем

Извадиш ли пистолета, значи ще стреляш, ако не искаш да го използваш, просто не го вадиш.
Стара полицейска максима, актуална и днес. Поне за някои служители на МВР.
44-годишен бивш сержант отне живота на 40-годишната си съпруга наскоро. Тя бе служител в администрацията на МВР. Зловещата сцена се разиграва пред очите на 19-годишната им дъщеря, около 5.30 ч. сутринта в семейното жилище в столичния кв. "Разсадника". Причина за двойната смърт са проблеми в семейството, казват от СДВР. В случая обаче тя съвсем не е важна. Проблемът е с каква мисъл е извадил пистолета този мъж? И ако тя е била, че ще го използва, можеше ли да се мине без жертви, в случай че той нямаше оръжие? Бившите служители на МВР имат право на такова. И нерядко го използват, обаче не за самозащита, камо ли за да хванат някой бандит на улицата.
По-притеснителното е, че същото правят настоящи полицаи. Преди няколко години в София беше издадена заповед, с която на всички униформени служители беше разпоредено да оставят служебното си оръжие в каса в РПУ-то след работна смяна. За да не стане объркване - става дума само за сержантите, които обикновено патрулират по улиците, не и оперативните работници, които се движат цивилни.
"Полицаят трябва да е готов да реагира по всяко време на денонощието. Но когато отива някъде с ясното съзнание да пие, трябва да остави оръжието си в касата. Нали така убиха Елеонора, така на "Витошка" полицай простреля човек в ръката", коментира тогава вътрешният министър Георги Петканов.
Е, не спомена, че Калин Кьосев, който застреля 16-годишната Елеонора в София, и между другото още не е окончателно осъден, беше офицер. Остава успокоението, че има настоящи служители на МВР, които не се изживяват като велики ченгета с патлаци, и сами предпочитат да си ги оставят в службата. Най-малкото могат да ги загубят, а във ведомството това е голям проблем - иди после обяснявай какво се е случило с оръжието. Друг е въпросът дали въпросната наредба, която официално не е отменена, се спазва.
В МВР обаче официално защитават тезата, че всеки, който има право да носи и съхранява оръжие, е длъжен да спазва закона, и ако се случи инцидент, вината е изцяло негова.
"Как така полицаят няма да носи оръжие, когато не е на смяна? Ами ако стане свидетел на престъпление, убийство дори, какво ще прави? Ще каже: ама аз не съм на работа и не мога да заловя престъпника! Човешката психика е много сложно нещо, никой не знае в кой момент някой ще изперка и ще извърши нещо страшно, но не може заради това да се прибере оръжието на служителите", коментира преди дни за "Сега" висш полицейски началник, който обаче пожела да остане анонимен. Вероятно поради апела на вътрешния министър Румен Петков от ръководството много, много да не говорят, повече да работят.
Но за страничния наблюдател се налага изводът - има оръжие, има проблем. Но той не се очертава сред приоритетните за решаване в МВР, особено на фона на мощния напън за респектиране на престъпността.
Затова ние припомняме няколко емблематични случаи. Всъщност не случаи, а убийства, извършени от полицаи. Възможно е някой в МВР да преосмисли виждането си по въпроса.

Черна серия
През юли миналата година 26-годишният Георги Петканин, офицер от елитното звено "Сигурност" към СДВР, застреля съпругата си и след това се самоуби. По това време Десислава, която е на 25 години, работи в отдел "Международно сътрудничество" на Академията на МВР. Тя става и лобното й място - съпругът й решава, че ще отнеме живота й точно там, в обедната почивка. Офицерът изстрелва двата фатални изстрела в работния й кабинет, докато колежката се храни във ведомствения стол.
"Били са женени от 2 години. Завършили са тук. Той е бил много ревнив и са се разправяли", заяви тогава все още главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов.
Петканин е избрал странен начин да се прости с колегите си - оставя им 100 лева да се почерпят. Това категорично говори, че в случая не става дума за убийство, извършено в състояние на афект, а добре обмислено решение. Оръжието е налице, няма защо да мисли за него, съвсем лесно е просто да го използва.
В хода на разследването излиза един смущаващ факт - когато Петканин е назначен в спецзвеното на СДВР, не му е правен психотест. Достатъчно се оказало, че е изследван в Института по психология на МВР през 1998 г., когато се явил като кандидат-курсант. Тогава бе коментирано нужна ли е промяна в Закона за МВР, която да регламентира повторен психотест за завършилите Академията след изпращането им на работа в различните поделения. Дискусията не доведе до резултат.
През май 2004 г.

сержант застреля един от босовете на пирамидата "Проксима"

и сам се простреля в главата. Загубил повече от 2000 евро, 22-годишният Емил Петров от 4-о РПУ уби зам.-шефа на пирамидата Иво Димитров в столичен ресторант, където се провеждали регулярните й сбирки. По ирония на съдбата Димитров е бивш полицай.
Точно след този случай министър Петканов призна пред журналисти, че не е ясно защо полицаят е носел служебния си пистолет, след като не е бил на работа. Но това не промени нищо...
Вероятно най-зловещото двойно убийство, извършено от служител на МВР, който след това сам сложи край на живота си, се разигра в Центъра за обучение и подготовка на гранични полицаи в Пазарджик през септември 2003 г.
Тогава

курсанти откриват телата на двама от преподавателите си

- старши лейт. Паулина Стоилова, на 38 години, и 39-годишния подп. Светлин Апостолов. На другия ден убиецът направи "самопризнания", като се самоуби. Колегата им кап. Станимир Йорданов, на 32 години, се застреля на магистрала "Тракия" пред очите на полицаи и психолози, които сам е извикал. Основната причина за двойното убийство бе ревност. Колеги на жертвите разказват, че Йорданов е ухажвал безуспешно омъжената Паулина. И не криел своята неприязън към по-старшия офицер Апостолов.
Едва след кървавата драма публично достояние става един факт, твърде притеснителен за действащ служител на МВР - Йорданов е страдал от страхова невроза, лекуван е и по тази причина за известно време му е отнемано оръжието. Очевидно обаче после някой преценява, че може да му го върне.
Проверката установява пропуски и слабости в работата на служители от Медицинския институт на МВР, районната експертна лекарска комисия в Пазарджик и на центъра, подценили психологическите проблеми, които имал още преди това той, признават тогава от министерството.
Ген. Борисов обяснява, че са му докладвали за 8 служители на МВР, които имат психически проблеми, но не могат да ги отстранят от работа, защото медицинските заключения не са за тежки болести. Както и в този случай. Георги Петканов пък обяснява, че когато експертите кажат това, ръководството е длъжно да се съобразява, защото

иначе уволнените могат да осъдят МВР

Животът обаче показа, че презастраховането на ведомството срещу съдебни дела може да се окаже фатално.
Още в далечната вече 1999 гл. серж. Янко Янков уби в благоевградското градче Кочериново приятелката си и дъщеря й, и рани тежко още три жени и мъж. След това 41-годишният служител на РПУ-Рила се самоуби.
Типичната драма от ревност започва, след като 38-годишната Йорданка, с която полицаят живеел, подава жалба в районното управление, че той я тормози. Жената решава да закара дъщеря си Габриела, която е на 15 години, на баячка срещу страх. С тях тръгват две от сестрите на Йорданка, жена, която да ги води, и шофьор. Полицаят обаче ги подгонва с москвича си, засича ги и започва да стреля безразборно със служебния си "Макаров". Изстреляни са общо 16 патрона.
Тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев заявява, че ще уволни всички преки началници на полицая. Оказва се, че той е наказван многократно за нарушения на служебната дисциплина, но по-сериозни мерки срещу него не са предприемани.
Достоен символичен завършек на тази черна серия с обратна последователност е небивала любовна драма, с участие на представители на триото МВР, следствие и прокуратура. Тя потресе Пазарджик през лятото на 1998 г. Тогава местен антимафиот уби със служебния си пистолет следователя Тодор Миндов. След това, както си му е редът, сам сложи край на живота си. Изразът на бурна мъжка ревност се разиграл пред очите на 43-годишна прокурорка, за чието сърце двамата били съперници. Един пистолет, три разбити семейства.
Кървави драми, с главни действащи лица полицаи, в архивите има още не една. И пак ще има.

каре
7 куршума = на свобода под парична гаранция

Може би най-нашумелият случай, при който бивш военен простреля човек, още не е завършил с ефективна присъда. Вече повече от три години.
В края на 2005 г. състав на Благоевградския окръжен съд най-после постанови 10 години затвор за ексслужителя на МО Симеон Мечев, който през 2002 г. изстреля почти цял пълнител по бившия футболист и настоящ мениджър на ПФК "Литекс" Стойчо Стоилов. Тогава той оцеля като по чудо. Присъдата обаче се обжалва, все още по-горната инстанция не се е произнесла, а Мечев продължава да е на свобода под парична гаранция от 1500 лв.
Въпреки че магистратите го признаха за виновен за това, че по начин, опасен за живота на мнозина, произвеждайки 7 изстрела с пистолет "Макаров", е направил опит умишлено да умъртви Стоилов.
Бившият военен бе осъден и заради това, че по същото време е шофирал с 1.51 промила алкохол в кръвта. Заради това съдът го глоби със 700 лева и му отне шофьорската книжка за три години.
Ако присъдата бъде потвърдена, Мечев ще трябва да плати на Стоилов 10 000 лева обезщетение заедно с лихвата.

Великобритания тайно разработва съвместно със САЩ ново ядрено оръжие, съобщава Сънди Таймс. Работата по конструирането на новата ракета започнала, след като през май 2005г. премиерът Тони Блеър бе избран за втори мандат, уточнява печатното издание, цитирайки “високопоставен британски източник”. Разработването на новото оръжие се извършва в седалището на Центъра за атомни оръжия в Алдермастън. Изследванията били в по-напреднал стадий в сравнение със същите проучвания, които се правят в САЩ. Новото оръжие “сигурен заместител на бойна глава” ще бъде тествано в лабораторни условия. “Трябва да конструираме нещо, което никога не бихме могли да изпробваме в естествени условия, което да бъде напълно надеждно и да работи, ако се наложи да го използваме”, посочи източникът на Сънди Таймс. Тайният ядрен проект рискува да шокира някои членове на кабинета, които се обявяват против подмяната на системата Трайдънт и да се превърне в сериозно нарушение на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, коментира печатното издание.

Журнал Ergonomics in Design опубликовал статью, авторы которой проанализировали, как люди обращаются с огнестрельным оружием. Исследование показало, что владельцы пистолетов и ружей не воспринимают оружие, как обычный, только весьма опасный инструмент. Они подсознательно считают, что знают о своем оружии все. Именно этим объясняется относительно большое количество ранений и смертей, причиной которых служит небрежность владельцев оружия.

Ряд выводов исследования:

1. Умение использовать одной модели огнестрельного оружия абсолютно не означает, что человек способен также успешно использовать другую модель,

2. Различные модели оружия могут использовать одни и те же боеприпасы, однако на этом их сходство заканчивается,

3. Чтобы быть раненым в процессе обращения с огнестрельным оружием, не обязательно производить выстрел,

4. Во многих случаях практически невозможно определить - остался ли патрон в стволе или магазине,

5.Типичный тренинг по обращению с огнестрельным оружием не предусматривает ситуации, когда человек использует оружие в состоянии стресса, эмоционального возбуждения, под влиянием боли и пр.

Пентагонът пусна на вода експерименталния десантен кораб М80 "Стилето" (Кама), който може да лети с 96 км/ч. Той има революционна структура и корпус от въглеродни влакна и плава в плитки води с дълбочина 1 м. Разработката и строежът на 24-метровия кораб са стрували $12,5 млн. Той може да поеме товар до 37 тона и с един резервоар гориво да измине над 900 км. Епипажът е 3-членен, а в товарния отсек може да поеме 12 командоси, 11-метрова надуваема десантна лодка или безпилотен разузнавателен самолет.


М-образният дизайн на корпуса може да бъде адаптиран към други по-големи плавателни съдове чрез комбинация от два или повече такива профили

1. Централна секция: лесно пори водата с дълбок нос, който преминава в ширака и плитка кърма. Водата се завихря през тунелите от двете страни
2. Тунели: Над водолинията в предната част, за да прихваща въздуха и носови вълни с цел хидродинамично и аеродинамично повдигане
3. Ръбове: Насочват носовата вълна спираловидно през тунели. Направени са да контролират водното налягане под кораба за по-меко возене

Спираловидната вълна от носа се насочва в намаляващия се обем на тунела, като създава вертикално повдигане и намалява съпротивлението при по-високи скорости.

15 километра обхват на дължина и височина предлага шведската система за противовъздушна отбрана “Бамсе”. Разработката е на “Сааб Бофорс”. Ракетите на системата поразяват всякакви цели, независимо от метеорологичните условия. “Бамсе” има висока ефективност срещу малки и бързоманевриращи мишени. Такива са крилатите ракети, бомбите с дистанционно и оптично насочване, противорадарни ракети. Височинният обхват на ракетите е 15 км. Системата е доказала своята ефективност в редица тестове и международни демонстрации. Една батарея “Бамсе” включва звено за контрол и координация, свързано с три автономни пускови установки. Звеното за контрол е разположено във фургон, качен на 5-тонен камион. Пусковите установки са теглени от 6-колесни машини. Батареята се разгръща за до 10 минути, в зависимост от подготовката на екипажа. Центърът за контрол е защитен от ядрено, химическо и биологично оръжие. Разполага с 3D обзорен радар, качен на 12-метрова разтегаема мачта. Мощният компютър, който следи целите, опреснява данните всяка секунда. Екипаж от двама оперира с радара и задава целите на ракетите. Високата степен на автоматизираност на системата, позволява автоматично следене на целите и тяхното подреждане по важност. Центърът контролира едновременно 4 пускови установки. Всяка една от тях разполага със собствен радар за насочване на ракетите. Установките се разполагат на 10 км разстояние от центъра за контрол. Всяка батарея “Бамсе” има интегриранан апаратура за провеждане на симулирани военни действия. Пусковите установки разполагат с по 6 ракети. Управляват се автоматично от центъра или от един войник ръчно. Установките усъществяват контакт с центъра по кабел или по безжичен цифров път. Ракетите на “Бамсе” използват радар в милиметровия обхват. Имат две степени, като първата представлява мощен ускорител. Втората степен, в която са радарът и бойната глава, е високоманеврена. Защитена е от електронно заглушаване.

В США в штате Алабама прошли испытания беспилотного самоуправляемого вертолёта, снабжённого огнестрельным оружием. Беспилотный вертолёт AutoCopter создан фирмой Neural Robotics. Он является одним из самых совершенных беспилотных минивертолётов в мире. В качестве вооружения на нём использовано автоматическое ружьё двенадцатого калибра АА-12, созданное компанией Military Police Systems. Цена вертолёта не превышает 100 тысяч долларов.
Для стабилизации вертолет использует математический аппарат на основе нейросетей и генетических алгоритмов. Минивертолёты AutoCopter имеют два режима полёта: полуавтономный и полностью автономный. В первом случае сигналы от оператора обрабатывается компьютером вертолёта, который, в свою очередь, посылает сигнал на сервомоторы, приводящие в движение управляющие плоскости.
Для полностью автономного полёта AutoCopter использует системы навигации GPS. Полётный план загружается в память вертолета с компьютера оператора. После этого система контроля полёта вертолета сама совершит взлёт, полёт по маршруту и посадку. В любое время полёта оператор может взять управление на себя, перейдя в полуавтоматический режим. В том случае, если во время полёта вертолёт выйдет из пределов зоны охвата систем ручного управления, он автоматически возвращается в зону её действия.
До сих пор вертолёт мог применяться в военных операциях только как разведчик, однако теперь операторы могут не только наблюдать и фотографировать цели, но и поражать их. AutoCopter может быть также снабжён системами ночного видения.
Существующая модель вертолёта способна перемещаться со скоростью около 100 км/ч при полёте вперед и 56 км/ч при перемещении в стороны. Он может нести нагрузку в 9,07 кг, а оснащённый ружьём АА-12, весящем 5,9 кг, может нести более 3 кг дополнительной нагрузки.
Компания Neural Robotics также собирается разработать большую модель вертолёта, который сможет доставлять важные грузы или два ружья, сообщает DefenseReview.com.
С ftp-сервера Neural Robotics можно также загрузить файл с видеозаписью испытаний, для этого в поле login надо набрать autocopter, а в поле password: gunship.

Всяко действие поражда противодействие, равно по сила и обратно по посока”, е формулирал Исак Нютон в прословутия си Трети закон и за това свое фундаментално откритие е получил титлата сър. Този прост принцип е залегнал в основата на действието на балистичните ракети, ползвани от различни държави в желанието им да доставят смъртоносни субстанции над главите на своите противници, които и да са те. И то по възможно най-бързия начин. Продължителното изстрелване на струя от горещи газове назад предизвиква постоянно движение на самата ракета в обратна посока - реактивните самолети „работят” на същия принцип. Дори е имало и самолети (като хитлеристкия Ме-163), задвижвани от ракетни двигатели.
Самите ракети се делят на видове според траекторията и обсега си, като най-популярната класификация сред военни и политици, когато договарят намаляване на арсеналите в света, е на крилати и балистични. Крилатите ракети в повечето време от полета си летят в атмосферата (подобно на самолети) и имат обсег от около 100 до 3000 километра в зависимост от различните модификации.

Черешката на върха на коктейла

за всеки стратегически арсенал и мечта за всеки неуравновесен държавен глава си остават балистичните ракети - с обсег от над 10 хиляди километра и възможност да носят над 10 отделни ядрени бойни глави. Това е и най-големият ужас на американците, в чиито апокалиптични сценарии севернокорейска, иранска или китайска ракета удря Лос Анджелис с неговите 13 милиона жители. Името на балистичните ракети идва от траекторията, която изминават по време на полета си. Върху нея през цялото време основна роля играе земната гравитация. Основните сили, които противодействат на земното притегляне по време на полета, са скоростта при старта и в началния етап, както и ъгълът на изстрелване. Междуконтиненталните ракети, както и част от тези с по-малък обсег на действие за определено време от полета си излизат в околоземна орбита на височини над сто километра и след изчерпване на горивото в ракетата носител, бойната част се връща обратно на Земята. Практически всяка държава, която развива мирна космическа програма, може лесно да я конвертира за военни нужди и по тази причина САЩ разглеждат развитието на космически програми като подготовка за разработка на по-съвършени балистични ракети. Държавите, които са изстреляли собствени спътници в Космоса до момента, са САЩ, Русия, Франция, Китай, Индия, Израел и Япония, като от тях само Япония не притежава и не развива ядрени оръжейни системи и ракети. Украйна, Бразилия и Пакистан също са страни с възможности (и намерения) да произведат космически апарати и съответно ракети за изстрелването им. Под американски натиск от свои собствени космически (и ракетни) програми са се отказали Тайван, Южна Корея и Индонезия.

Разработката на подобни технологии

освен метод за шантаж е и доходен бизнес, доколкото продавачите са малко, а желаещите да се сдобият с ракети, технологии и възможности за изстрелването им са доста повече. Засега няма купувач, който да е назовал цена, но според непотвърдени данни Китай е получил по 20 млн. долара за всяка ракета с 2500 километра обсег, продадена на Саудитска Арабия, а според проучвания, публикувани в САЩ, балистичната ракета с гръмкото име Миротворец (Peacekeeper) струва на Пентагона по 65 млн. долара за бройка. Разработка на цяла ракетна програма (заводи, стартови площадки, технологии, ракети, бойни глави) се оценява грубо на около 2 млрд. долара, и то ако съответната държава не бъде застигната от участта на Саддам Хюсеин.
Външни пречки, саботаж и отказ от продажба на оръжие и технологии оскъпяват проекта. Ирак е учебникарски пример за пари, потрошени за въоръжение, което реално не е донесло нито една победа - 50 млрд. долара, похарчени за десетгодишен период, преди ООН да наложи ембарго. Голяма част от тези пари са отишли за закупуване и неуспешна разработка на ракети, които да бъдат стоварени върху главите на враговете му и като такива кюрдите опитаха мощта на иракския химически арсенал, макар и само под формата на “обикновен” артилерийски обстрел. Иракчаните са пробвали и много собствени разработки, с които да повишат обсега до 2000 км на закупените от тях руски ракети SCUD, като това е ставало главно чрез намаляване на бойния товар.
Ракетите, независимо от обсега и полезния си товар, имат за цел да доставят пратката там, където никоя друга система не би могла. Междуконтинентална ракета с бойна глава от 500 кг и обсег от 9000 км тежи между 15 и 22 тона, като основна част от теглото е горивото й. Горивото на една ракета може да е твърдо, течно или комбинация от двете с цел да отдели максимална енергия, която да запрати бойната глава върху главите на врага, където и да е той. За да е сигурно, че тази ракета няма да падне в собствената столица, тя се нуждае от

Система за насочване

която да я води по време на първия й и единствен полет. Най-разпространената система е инерциалната - предварително въведени данни за отдалеченост и координати на целта, като ракетата постоянно обработва информация за скоростта и сама нанася изменения в траекторията си, с цел да попадне на предварително зададеното място. Всякакви външни влияния също се отчитат при корекцията на полета. Този метод се е доказал като най-надеждния за управление на балистични ракети.
Вторият метод за насочване използва местоположението на практически фиксирани спрямо Земята звезди, спрямо които се определя и траекторията на полета в зависимост от височината спрямо земната повърхност. Третият метод е с управление на ракетата чрез радиосигнали, нанасяне на корекции в хода на полета и следене за траекторията посредством обратен канал.
Най-важната част от всяка ракета е тази, която де факто стига отново до земята, за да избухне там - активната част, която носи бойната глава и навлиза в атмосферата със скорости до 25 пъти по-големи от тази на звука. Докато преминават през атмосферата, тази скорост намалява до 1М (скоростта на звука), но триенето генерира гигантска кинетична енергия, способна буквално да изпепели бойната глава, така както се случи с американската совалка „Колумбия“ през 2003 г. Единственият начин да се избегне това изгаряне е „обличането” на главата с подходящи “дрехи”. Именно това се оказва непостижимият “ключ от палатката” за много кандидати за ракетни суперсили. Изстрелването на товар (бомба) в орбита е едно, но доставянето му на адрес, готов за употреба, е постижение, за което малко държави могат да отделят време и пари, при това без това да стане достояние на ООН. Когато това се случи, сценарият е ясен.

Вирусът на птичия грип може да бъде използван като биологично оръжие, смята водещият научен сътрудник на Центъра за диви животни във ведомството за опазване на околната среда Евгений Кузнецов.
Грипът се причислява към четвърта група на заболяванията като възможни биологични оръжия, посочи той, и коментира, че дори не се налага вирусът да бъде създаван и разпространяван по изкуствен начин.
Да се пренесе вирусът на птичия грип е лесно: превърналите се в прах птичи изпражнения може да се разпръснат навсякъде, каза Кузнецов.
По думите му вирусът е много жизнеспособен – той се запазва жизнен дълго време във вода и при ниски температури.
Експертът изчислява, че с 1 грам птичи изпражнения могат да заразят 1 милион кокошки.
Едновременно с това Кузнецов посочва, че разпространението на вируса в света не е следствие от използването му като биологично оръжие.
Не мисля, че това е правено нарочно, тъй като опасността от него е голяма: ако действително настъпи мутация, няма да има спасение за никого – да се борим с пандемия практически е невъзможно, подчертава той.

Израелската противоракетна система "Ароу 2" е в състояние да осуети всяко иранско ракетно нападение, включително и ядрено, пише в. "Джерусалим пост", като цитира високопоставен представител на израелската армия. Офицерът, цитиран от изданието, твърди, че след последната модернизация на американско-израелската система "Ароу", тя може да прехваща иранската ракета "Шихаб 3" на такава височина, че дори ако тя носи ядрен заряд няма да може да причини жертви на земята. Безпокойството на Израел относно ядрената програма на Иран нарасна през последните месеци след изявленията на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, който призова Израел да бъде изтрит от картата. Техеран твърди, че ядрената му програма е за мирни цели, но Израел смята, че тя преследва създаване на ядрено оръжие, отбелязва вестникът.

Маскирани и въоръжени леваци зарязаха 60 хиляди лева при опит за въоръжен грабеж в центъра на София.
Нападението станало около 11.45 часа на бул. "Цар Освободител" в района на Орлов мост. Трима служители на строителна фирма изтеглили от офис на "Токуда банк" 60 хиляди лева и 2000 евро. Парите били разпределени в различни чанти. Тримата потеглили с лек автомобил "Фолксваген Голф" в посока към Софийския университет. След няколко метра ги застигнал "Москвич Алеко" и ги засякъл. От него излезли четирима мъже ­ маскирани и въоръжени. Те извадили пистолетите и се разкрещели "Давайте парите". Отворили вратите на фолксвагена и започнали да дърпат чантите от вътре. Мелето продължило няколко минути, после двама от нападателите избягали с москвича си, а другите двама хукнали пеша и се скрили в малките улички.
Повече от час експертите броили парите на място и се оказало, че няма липсващи банкноти. Въпреки че се оказало, че обир няма полицаите издирваха москвича, който бил с регистрация на Софийска област. До редакционното приключване на броя той не беше открит.
"Беше точно като на кино, даже в първия момент си помислих, че снимат филм", коментираха очевидци. Описание на нито един от извършителите не може да бъде дадено, защото всички са били с черни маски на лицата.
За първи път обир се извършва с москвич, а и обстоятелствата около случката са много съмнителни, коментираха пред "Монитор" столични полицаи.
Според една от версиите има вероятност нападателите да са строителни работници. Първоначалните данни сочат, че фирмата от няколко месеца не е плащала заплати на служителите си. Втора възможност е представителите на фирмата, които са изтеглили парите да са искали да инсценират грабеж, но в последния момент планът да се е объркал. Може и да са обикновени леваци, които причакват хората пред банките и ги нападат, коментираха полицаи.

Един от най-добре защитените танкове в света може да бъде сравнен само с митичния гигант Голиат. “Меркава” е основната “броня” на израелските сухопътни сили. Разработен е с помощта на руски танкостроители, емигрирали в Израел през 60-те години на миналия век. Базовият модел Мк 1 постъпва на въоръжение през 1979 г. Мк 2 започва да слиза от конвейера през 1983 г. Мк 3 влиза на въоръжение през 1990 г. Заради дизайна се отличава от предшествениците си и от другите образци на световното танкостроене. Разполага с мощен 1200 к.с. дизелов двигател. Освен основното 120 мм оръдие, има и 60 мм минохвъргачка и 3 картечници. При необходимост екипажът може да демонтира и спеши минохвъргачката. Уникалната броня гарантира 100% защита, дори и при пряко попадение на снаряд. Балистичната защита се подсигурява от бронирани листове, които се монтират на модулен принцип. Това позволява моменталната им замяна, ако се появи по-добра защитна технология. Двигателят е раположен отпред, пред мястото на механик-водача. Куполът е така мон тиран, че заема минимално пространство. Това решение е уникално за тежка бронирана машина - в задната част на танка е обособено десантно отделение за 9 екипирани пехотинци. Системата за контрол на огъня позволява танкът да изпълнява непривична за такива машини роля. Щатното оръдие може с висока точност да стреля срещу хеликоптери и други бавноподвижни въздушни цели.

Forecast International опубликовала исследования рынка основных боевых танков

Тезис о том, что армии будущего будут обходиться без танков, это один из самых распространенных современных военных мифов. Дескать, танк слишком уязвим для современного противотанкового оружия и в городских боях, которые будут наиболее распространенным театром боевых действий в будущем. Однако исследования, которые проводят военные эксперты, опровергают эту точку зрения - по мнению военных аналитиков, наряду с различными беспилотными аппаратами, наземными и воздушными, танк останется одним из ключевых компонентов боевых систем будущего.

В защиту танков говорилось уже немало. Очередной аргумент, возможно наиболее убедительный, приводит исследовательская группа Forecast International. Эта компания уже более 30 лет занимается маркетинговыми исследованиями на рынке вооружений. Общий вывод, который делают специалисты - судя по предполагаемому объему международного рынка танков, они будут продолжать оставаться ключевым элементом вооруженных сил разных стран.

Согласно результатам исследования, объем мирового рынка танков в ближайшие 10 лет составит 31,6 миллиарда долларов. При этом в разных странах будет построено 7800 основных боевых танков. Объем же различных сопутствующих программ, включая модернизации, обслуживание и прочее, может увеличить объем этого рынка в несколько раз.

Forecast условно делит рынок бронетехники на два уровня - верхний и нижний. "Верхнюю" группу составляют танки, которые эксперты агентства называют "высокотехнологичными". В их число входят американский M1A2 Abrams, итальянский Ariete 2, французский AMX Leclerc, британский Challenger 2, израильский Merkava MkIV и немецкий Leopard 2.

Такие машины, как утверждают аналитики, являются самыми совершенными наземными боевыми машинами, но и стоят они соответственно - не меньше пяти миллионов долларов каждая. При этом модернизация таких танков также является чрезвычайно дорогостоящим делом. Создание новой модификации "Абрамса" или "Челленджера" соизмеримо по стоимости с покупкой еще одного такого же танка.

Сверхвысокая стоимость является одной из самых главных причин того, что соответствующий сегмент международного рынка будет занимать всего от 13 до 17 процентов, а производство этих машин будет год от года сокращаться.

"Нижним" уровнем Forecast называет более дешевые и простые машины, к числу которых эксперты компании отнесли танки, которые производятся в разных странах, в основном, по советским лекалам, а также российскую бронетехнику. В этой группе находятся пакистанский "Аль-Халид" (разработан при участии украинских и китайских специалистов), китайский "Тип-98", а также российский Т-90.

Действительно, и пакистанский и китайский танки, перечисленные в исследовании Forecast, несут на себе отчетливые признаки принадлежности к советской школе танкостроения. Как отмечается в пресс-релизе, эти и подобные им машины в ближайшие 10 лет будут занимать около 40 процентов рынка бронетехники. Вероятнее всего, главным обстоятельством, влияющим на столь высокую популярность этих машин, является их относительно невысокая цена.

Стоит сразу отметить, что Forecast International ничего не сообщает о том, какую именно бронетехнику она имеет в виду, говоря о качестве российских машин. Напомним, еще в середине 2004 года компания создала рейтинг основных боевых танков, в который российские машины не попали вообще. Тогда также аналитики объяснили свое мнение тем, что российские танки при невысокой стоимости являются технологически менее совершенными, чем их западные аналоги. Между тем боевой танк в его базовой модификации может в несколько раз отличаться от машины, которую оснастили последними разработками в области приборов и боевых систем.

Т-72, которые стояли на вооружении той же армии Саддама Хусейна, невозможно сравнивать с танками, которые Россия может продавать в настоящее время. Правда, цена последних также весьма серьезно отличается от "голых" машин.

В сравнительных испытаниях, в рамках различных тендеров, в которых участвовали российские, украинские и западные танки, наши машины выглядели отнюдь не хуже своих конкурентов. Более того, по некоторым характеристикам российские и украинские "тэшки" превосходят "Абрамсы", "Леклерки", "Леопарды" и "Челленджеры". Эксперты, участвовавшие в испытаниях, отмечали высокую ремонтопригодность, надежность силовой установки, трансмиссии, прочих систем российской и украинской бронетехники.

Российские танки несколько уступают западным в электронике (что также достаточно спорно, так как в настоящее время продолжают разрабатываться новые системы) но это отставание не настолько значительно, чтобы перевесить ряд неоспоримых достоинств, среди которых - цена и экономичность (немаловажный фактор в условиях высокой цены энергоносителей). Поэтому выводы, которые делает Forecast, ставя российские танки на ступень ниже западных, достаточно спорны.

Стоит отменить, что в рамках модернизации своих танков в настоящее время американцы и британцы зачастую используют разработки еще советских танкостроителей, создавших уникальные боевые системы. К примеру, американская корпорация Raytheon разработала систему активной защиты бронетехники от противотанкового реактивного оружия Quick Kill System, которая действует по принципу, который использовали еще советские инженеры - разработчики систем "Дрозд", "Дрозд-2" и "Арена".

QKS выстреливает навстречу противотанковой ракете снаряд, который уничтожает ее направленным взрывом. Российские системы уничтожали вражеские боеприпасы осколочными гранатами. Недостатком такой технологии защиты является то, что осколками могут быть ранены солдаты, находящиеся вблизи танка. Американская система, которая использует направленный взрыв, не может навредить солдатам.

Другая американская разработка - система Close-In Countermeasure system (CICS), действующая по такому же принципу, выстреливает навстречу ракете шрапнель - металлические шарики, которые разрушают ее еще на подлете к цели. Обе системы в настоящее время еще находятся на стадии разработки, тогда как "Дрозд" устанавливался на советские танки еще в 1983 году.

Еще одной системой, которую "Абрамсы" стали получать лишь в последнее время, а советские и российские танки используют достаточно давно, является так называемая ДЗ - динамическая защита. Она представляет собой стальные блоки, заполненные взрывчатым веществом, которое, детонируя, разрушает кумулятивную струю, мешая ей пробивать (прожигать) броню танка. Подобные системы не являются советским ноу-хау - их разрабатывали и на Западе. Однако оснащать Абрамсы" дополнительной ДЗ американцы стали лишь в последнее время, после того, как столкнулись с партизанскими РПГ в Ираке.

В настоящее время практически все танкопроизводители приняли комплексные программы модернизации. В первую очередь - американцы и британцы, которые столкнулись с ожесточенным сопротивлением иракских партизан. Танки подвергаются нападениям партизан преимущественно в городских кварталах, где против тяжелой бронетехники чаще всего применяется два вида оружия - гранатометы и мины. Соответственно модернизация этих двух машин ведется в направлении защиты от этих опасностей.

Кроме вышеописанной ДЗ, комплекс защиты американского танка предусматривает также усиление его стрелкового вооружения - установку дополнительных средств обзора, дистанционно управляемый пулемет (чем также уже давно оснащаются российские машины), навесную броню, которая защищает наиболее уязвимые места подвески, обновление средств коммуникации, включая телефон в задней части машины, при помощи которого сопровождающие так солдаты могут связаться с экипажем. Многие системы, которые были разработаны американцами исходя из опыта боев в Ираке, уже давно были созданы и внедрены российскими танкостроителями.

Проблемой российских танкистов является отсутствие финансирования, что сказывается на оснащении машин боевыми системами последнего поколения. Однако и американцам также не хватает денег. Недавно стало известно, что комплексная программа модернизации всего парка "Абрамсов" была заморожена из-за нехватки средств.

Несмотря на некоторые несоответствия исследования Forecast, прогнозы относительно общего объема рынка свидетельствуют о том, что танки не доживают свой век, они продолжают оставаться одной из основ боевой мощи сухопутных войск.

България загуби вчера две дела в Страсбург, заведени от роми заради полицейско насилие. Европейският съд за правата на човека задължи държавата да изплати на тъжителите по делото "Огнянова и Чобан срещу България" 34 000 евро (68 000 лева), а по делото "Цеков срещу България" - 9500 евро (19 000 лева).
Зоя Огнянова и Гюлфере Чобан от село Дъбово край Казанлък осъдиха държавата заради смъртта на Захари Стефанов, съпруг без брак на едната и син на втората тъжителка. Той загинал след падане на 4 юни 1993 г. от прозорец на третия на етаж на полицейския участък в Казанлък, където бил разпитван за многобройни кражби и обири. Според полицаите той опитал да избяга, както си бил с белезници, а според тъжителите е бил пребит преди падането.
Съдът в Страсбург реши, че държавата е нарушила няколко члена от конвенцията за правата на човека - чл. 2 (право на живот), чл. 3 (забрана на нечовешко отношение), чл. 5 (право на свобода и сигурност), чл. 13 (право на ефективна защита). Отхвърлена бе претенцията, че тези нарушения са станали във връзка с чл. 14 (забрана на дискриминация).
По второто дело Цеко Цеков, 30-годишен ром от Видин, осъди държавата, че е нарушила правата му по чл. 3 чрез жестоко отношение и липса на разследване. Той бил прострелян през август 1996 г. в гърба със стоп-патрон от полицай, когато бил заловен през нощта да кара каруца с крадена царевица. Полицаят употребил оръжие, защото тъжителят опитал да избяга. Съдът отхвърли претенцията му, че е бил нарушен и чл. 2, т.е. че е бил заплашен и животът му.

България ще се превърне в плацдарм за евентуалните удари на американските войски срещу Ислямската република Иран.
"Ако правителството и парламентът гласуват, няма проблем да предоставим бази за удари срещу Иран", каза председателят на фондация "Джордж Маршал" и бивш зам. военен министър Велизар Шаламанов.
САЩ ще атакуват азиатската държава по въздух и море, а спецчасти ще извършват диверсионни действия на територията на Иран.
Целта на предстоящата война е да бъде унищожен ядреният потенциал на ислямската република.
Източници на "Монитор" съобщиха, че срещата на външните министри на държавите-членки на НАТО през април в София ще бъде използвана за съгласуване на общи действия срещу Иран.
Първите удари вероятно ще бъдат нанесени от югозападно и южно направление по обекти и пунктове на непосредствената противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран. Следващите атаки ще бъдат нанасяни последователно със самолети Ф-117 от базите на американските ВВС в Германия чрез дозареждане във въздуха, включително с излетели от България танкери. Страната ни вече има опит в осигуряването на "логистична" подкрепа.
На летище Сарафово бе отредена най-важната роля в България в рамките на подкрепа ни за НАТО в операцията срещу Саддам Хюсеин.
Там кацаха американски самолети на път за Ирак.
От България може да бъде поискано и изпълнение на допълнителни задачи освен предоставяне на въздушен коридор и бази. Това предупреди при започването на войната срещу Ирак тогавашния военния министър Николай Свинаров. Можем да предполагаме всичко - и коридор, и бази, и още нещо, обясни той.
В Сарафово кацаха само транспортни и разузнавателни самолети, съобщиха военни.За бойни машини от типа Ф-16 или "Мираж 2000" било твърде далеч за полети до Ирак Транспортните аероплани идваха в Бургас от ВВС базата Рамщайн в Южна Германия, за да зареждат гориво на път за Ирак. Летището може да приема и разузнавателни самолети от типа АУАКС.
САЩ поискаха въздушен коридор, летищата ни и наша рота за войната срещу режима на Саддам Хюсеин. Вашингтон настоя и за трасета, по които да летят изтребилите F-16.
По време на войната срещу талибаните в Афганистан на Сарафово бяха дислоцирани 4 самолета С-130 и обслужващ персонал от 150 души, които бяха настанени във военнопочивния дом. Те взимаха гориво от "Нефтохим" и зареждаха над Каспийско море щатските бойни самолети, които излитаха от бази във Великобритания и Германия.



Голям военен конфликт в Персийския залив е възможен, защото в региона продължава да властва също толкова тираничен, антиамерикански настроен и с ядрени амбиции режим в Иран, колкото и този на Саддам Хюсеин. Но, за разлика от Ирак, това е теократичен, силно религиозен, единен по вяра (89% от населението са шиити) режим, превърнал ислямския фундаментализъм в държавна идеология.
Решителната стратегическа цел на тази война ще е
премахване на следващото звено от "оста на злото"
чрез сваляне от власт на ислямската революция и установяване на демокрация по западен или "арабски" образец. Подобна цел би могла да бъде постигната само чрез разгръщане на широкомащабна война от страна на САЩ срещу Иран по суша, въздух и море.
Решението обаче за такава война в близко бъдеще е трудно, да не кажа невъзможно, поне докато САЩ е принуден да поддържа контингента си от 150 хиляди военнослужещи в Ирак и 18 хиляди в Афганистан. За създаването на необходимата сухопътна групировка (по някои разчети тя трябва да наброява 200 - 220 хиляди) американската армия ще бъде поставена под изключително високо, почти непосилно напрежение, изискващо мобилизация на голяма част от резерва на американските въоръжени сили. Едва ли ще бъде възможно да се привлекат допълнителни контингенти за една нова "коалиция на желаещи", защото държавите от "нова" Европа вече не са кандидати, а пълноправни членове на НАТО и нямат нужда от набиране на подобен актив. Освен това Ислямската република Иран все още не е обект на санкции от страна на Съвета за сигурност към ООН.
Потребен е и период от време, през който Европейският съюз да провери ефективността на бъдещи икономически санкции, преди да реши дали е необходима военна намеса. Той не може да не си дава сметка, че всяка военна интервенция ще застраши свободното корабоплаване през Ормузкия пролив - основен път за снабдяване на Европа с арабски петрол.
Страни като Китай, Япония и Индия също внасят огромни количества суров петрол от Иран. Предстои споразумение за изграждане на газопровод Иран - Индия през Пакистан. И Япония започна експлоатация на ирански петролни полета. Изглежда единственият сигурен съюзник на САЩ в подобна война е Израел, но това едва ли ще бъде достатъчно. Следователно вероятността от "голяма" война в Залива през следващите 2-3 години е пренебрежимо малка.
Много по-вероятна е нова необявена война по въздух и море, съпроводена с диверсионни действия на специални сили на територията на Иран и мощна антиправителствена радио и телевизионна пропаганда, за която вече са отпуснати допълнително $ 75 милиона от Конгреса на САЩ. Тази война ще има
ограничена стратегическа цел
- разрушаване на ядрения потенциал на Иран както за мирни, така и за предполагаеми военни цели. С това технологичните възможности на страната да разработи ядрена бойна глава ще бъдат отложени във времето за период от 5-10 години. Ако не бъдат предприети такива действия, по оценка на ЦРУ Иран ще се сдобие с ядрено оръжие до края на това десетилетие. А срокът според израелското разузнаване е само две години.
Въздушната кампания ще ни припомни операцията "Шок и ужас", с която започна втората война в Залива.
Излитането на ударни самолети от бази във Великобритания и Германия вероятно ще наложи необходимостта от прелитането им над страни-членки на НАТО в Централна и Югоизточна Европа, както и тяхното дозареждане във въздуха. Следователно може да се предположи, че след подписването на двустранното споразумение между САЩ и България за съвместно използване на военни съоръжения (планирано за април т. г.), ще се наложи фактическо използване на някои български и румънски летища от ударната и спомагателната авиация на САЩ, участващи във въздушна кампания срещу Иран.
Вероятно и срещата на външните министри на държавите -членки на НАТО през април в София ще бъде използвана за съгласуване на общи действия относно Иран.
Нормално е първите въздушни удари да бъдат нанесени внезапно и едновременно с крилати ракети "Томахоук" от постоянно намиращата се в Персийския залив ударна група на 5-и американски флот и от допълнително привлечени корабни съединения в Индийския океан. Ударите вероятно ще бъдат нанесени от югозападно и южно направление по обекти и пунктове за управление на непосредствената противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран и на позициите на ракетите "земя-земя" от типа "Шахаб-2" и "Шахаб-3".
Следващите удари по подземните и надземните ядрени съоръжения ще бъдат нанасяни последователно със самолети Ф-117 от базите на американските ВВС в Германия чрез дозареждане във въздуха (включително с излетели от България танкери) или чрез предислоциране в бази в Катар, Кувейт, ОАЕ, както и със самолетите Ф/А-18 на една-две авионосни ударни групи.
Ще последват удари с бомбардировачи Б-1Б и Б-2, излитащи от базата Феърфорд в Англия и от американската военновъздушна база на британския атол Диего Гарсия в Индийския океан, дори и от базата им в САЩ.
Възможно е участието и на ВВС на Израел с до 25 самолета Ф-15И на 69-а стратегическа авиоескадрила.
Обекти на тези удари ще бъдат ядреният реактор в Бушер, до 25 различни съоръжения за ядрени изследвания, преработване и обогатяване на уран и плутоний в районите на Исфахан, Ардекан, Арак, Натанз, Карадж и други ирански градове, както и позициите на ракетите "земя-земя".
При ударите по подземните съоръжения за обогатяване на уран и плутоний в Натанз и в Арак може да бъдат използвани специални мощни авиационни бомби, наречени "Bunker Blusters".
Първата въздушна операция може да продължи 1-2 дни и ще бъде последвана от пауза за оценка на резултатите от ударите с помощта на безпилотни разузнавателни самолети и диверсионно-разузнавателни групи на специалните сили на САЩ и Израел. В зависимост от тази оценка вероятно се планират последващи въздушни операции до постигането на поставената стратегическа цел в рамките на 6-8 дни. Кампанията ще се осигурява от самолети за ранно предупреждение "АУАКС", самолети за разузнаване и за радиоелектронна борба и самолети-танкери.
Отговорът на Иран
може да включва нанасяне на удари с ракети "земя-земя" с конвенционални и неконвенционални бойни глави (до 300 оперативно-тактически ракети "Шахаб-1 и 2" с радиус 300-400 км. и до 150 стратегически ракети "Шахаб-3" с радиус до 1200 км.) по обекти на Израел, по войски и обекти на американската армия в Ирак, по военновъздушни бази на САЩ в района на Персийския залив.
Основно оръжия за отговор на Иран обаче ще бъдат терористичните действия с използване на регистрираните от средата на 2004 г. досега и подготвени повече от 50 хиляди млади иранци-смъртници. За разлика от ракетите, радиусът на тези действия е неопределен и може да засегне всяка страна, участваща по един или друг начин във въздушната кампания.
Естествено това е само един от съществуващите
много хипотетични сценарии
за провеждане на въздушна кампания срещу Иран. Тук може да се добави дори използване на нови технологични средства - т.н. комбинирани (конвенционални и ядрени) ракети "въздух-земя" (mini-nukes), проникващи на дълбочина от 6 до 30 м. и предизвикващи подземен ядрен взрив с мощност от 500 до 5000 тона. Щабни учения със симулиране на такива ядрени удари вече са провеждани през ноември 2005 г. от Стратегическото командване на САЩ в Небраска. Но в случая с Иран едва ли ще бъде необходимо и разумно тяхното използване.
Времето за провеждане на очертаната по-горе въздушна кампания ще се определя от няколко фактора: от решенията на Съвета за сигурност на ООН; от необходимото време за съгласуване на действията на САЩ със съюзниците им от НАТО и с трети страни; от момента на получаване от Иран и зареждане на ядрения реактор в Бушер с руско ядрено гориво; от момента на развръщане на закупените от Русия нови средства за ПВО "С-300" и "Тор-М"; от необходимото време за детайлно планиране и за съсредоточаване на ударната групировка. Посочените фактори са с различна тежест и до голяма степен са променливи величини. Все пак може да се предположи, че готовност за такава кампания САЩ и Израел могат да придобият до средата на април 2006 г., а самото й провеждане може да се очаква след половин-една година.