- BlueGunBlog -

Заради набезите на цигански банди, от няколко дни служители на Министерството на отбраната (МО) са започнали да откопават и изваждат немските и съветските танкове "Майбах" и "Т-34" по границата край елховското село Лесово, предаде вчера агенция "Фокус". Първият танк, изваден от земята край границата, бил германски "Майбах". Старите бойни машини се транспортирали до складовата база на Изпълнителната агенция "Държавна собственост" към МО в Ямбол. Началникът на базата в града Илия Илиев уточнил, че всички танкове-огневи точки по южната ни граница, ще бъдат извадени. Откопаването е факт, след като цигани разкостиха само за месец три бронирани машини, за да ги предадат за скрап. В базата танковете ще бъдат съхранявани в автентичния им вид. Поради повишения нездрав интерес към бронираните машини, се вземат всички необходими мерки за опазването им, уточни Илиев. Охраната ще им бъде засилена и денонощна. За изваждането са били сформирани нарочни екипи от специалисти. Това обаче щяло да е доста трудно поради обстоятелството, че танковете били вкопани на непристъпни места, където не можело да достигне кран или друга тежка техника. В базата в Ямбол нямали информация колко са заровените танкове покрай границата, но вероятно ги има в държавния план за отбрана от онова време, по думите на военни. "Майбах"-ът със 76-милиметрово оръдие тежал 12-14 тона, което било доста примамливо за циганските банди. Съветските Т-34 обаче били значително по-тежки. Интересът към тях бил повишен и заради антикварна стойност.

Ева Анна Паула Браун е родена на 6 февруари 1912 г. в Мюнхен, в семейството на преподавател и е средната от три сестри. Родителите на Ева са фанатични католици и възпитават дъщерите си в строгост и аскетизъм, макар че семейството живее в охолство - има голям и хубав дом, автомобил и прислуга. В младостта си бъдещата фрау Хитлер не се отличава с нищо от връстниците си. Чете дамски романи, учи чужди езици, устройва любителски театрални представления и изобщо не се интересува от политика. Истинската страст на фройлан Браун са спортните занимания и танците. Тя мечтае да стане танцьорка и дори актриса и да се снима в Холивуд, където на върха на славата си са нейните кумири Джон Гилбърт и Фред Астър.

Първата сериозна работа на 17-годишното момиче, току-що завършило обучението си в католически лицей и търговски институт, обаче е доста прозаична - Ева става асистент на официалния фотограф на германските национал-социалисти Хенрих Хофман. Именно във фотостудиото на Хофман тя се запознава с Адолф Хитлер, 40-годишния лидер на партията. Хитлер веднага забелязва красивото момиче. Първо, цветът на очите й напомня очите на неговата майка. И второ, фамилията й пророчески съвпада с отличителния цвят на нацистите (Braun на немски означава "кафяв"). Когато Хофман му представя асистентката си, Хитлер проявява към нея нескрит интерес и започва да ухажва младата хубавица от уважавано баварско семейство. Кани я на пикници, на театър, подарява й скромни джунджурийки, но не предприема решителни инициативи. Ева обаче хлътва до уши в своя кавалер. Момичето споделя съкровените си чувства единствено със своя дневник. Срещите с Хитлер я тласкат от пълно отчаяние до пълна екзалтация.

На 11.02.1935 г., четири дни преди рождения си ден, Ева записва: "Ако имах кученце, нямаше да се чувствам така самотна… Днес той дойде. Но нито пудел, нито подаръци. Даже не попита какъв подарък бих искала за рождения ми ден. Сама си купих бижу". Седмица по-късно, на 18.02. срещата с любимия й дава крила. "Вчера той се появи съвсем неочаквано и се получи чудесна вечер. Той иска да ме измъкне от фотоателието, да ми подари собствен дом…Безкрайно съм щастлива. Той ме обича", споделя в дневника си влюбеното момиче. Щастието на Ева обаче е краткотрайно. На 11.03. тя отново е хвърлена в бездната на отчаянието: "Защо изобщо го срещнах? Ужасно е… По-добре да се бях свързала с дявола! По-лошо от това не може да бъде. Аз съм му нужна за определени цели, за нищо друго". "За три месеца нито една нежна дума. Нима това е любов?", записва Ева на 28.05.

Повечето историци и изследователи на личността на Хитлер отбелязват неговата студенина по отношение на женския пол. В младостта си той е напълно равнодушен към жените, по-късно ги намразва, а според някои източници Хитлер просто е хомосексуалист. Сред изследователите му битува мнението, че е бил импотентен и в редките си прояви от сексуален характер почти изцяло е разчитал на специални възбуждащи препарати. Хитлер реагира възторжено на красивите актриси като Марика Рьок или Олга Чехова, например, както и на засуканите съпруги на партийните си другари, но възторгът му е чисто платонически. Вождът изключително рядко се решава на интимни контакти. Историята е съхранила спомените на актрисата Рената Мюлер, удостоена с покана за романтична вечеря в личните покои на Хитлер. В мечтите си Мюлер се вижда като бъдещата любима на могъщия фюрер, а вместо това става участник в грозна мазохистична сцена, която завършва с яростна мастурбация на фюрера. Накрая Хитлер благодари на Рената за приятелската помощ и я отпраща.

Рената Мюлер изпада в силен стрес и не след дълго слага край на живота си, превръщайки се в поредната самоубийца в списъка с любовници на фюрера. Митци Ройтер, фанатична поклонничка на Хитлер, се опитва да се обеси, след като е отритната от своя идол и оцелява по чиста случайност. Племенницата на фюрера - Хели Раубал, в която той е влюбен и с която, според мълвата, съжителства, се прострелва в главата. В разгара на войната се застрелва и великолепната Инга Лей - съпруга на съратника на Хитлер Роберт Лей. Лудо влюбената във фюрера Юнити Митфорд, годеница на известния английски нацист Осуалд Мосли, се прострелва в слепоочието с пистолет, който й е подарен от нейния кумир, но остава жива и живее няколко години с куршума в главата си.

Ева Браун също не успява да се измъкне от проклятието на фюрера. Нещо повече, тя прави три опита да сложи край на живота си. И трите пъти заради Хитлер. Първият й опит за самоубийство е през 1932 г., след цели три години на хладно ухажване и редки срещи. Ева отчаяно се нуждае от решителна стъпка от страна на Хитлер. Тя продължава да живее в дома на родителите си и да работи като асистентка във фотографското студио, а той продължава да се бори за власт. Семейството й е против отношенията на дъщеря им с омразния политик, а баща й органически не понася потенциалния си зет. Но Хитлер и не мисли да се задомява. През 1932 г. той става канцлер, но отново не прави очакваното предложение на Ева. Изгубила всякаква надежда, тя се опитва да се застреля с пистолета на баща си. Куршумът попада в шията й. Момичето остава живо, възстановява се и използва огромната уплаха на Хитлер, за да го вкара най-после в леглото си и да го накара да я представи в обществото като своя официална любовница.

От този момент Ева започва да живее с една единствена натрапчива мисъл - да се омъжи за Хитлер. Тя е прекрасна жена, създадена за семеен живот и за майчинство, католичка, принудена да живее в грях, която мечтае за законен брак с мъжа, на когото е посветила живота си. Ева е готова на всичко, за да постигне целта си. Мислите й са заети единствено от Хитлер. При това тя има много бегла представа за политическите процеси, протичащи по това време в Германия. Но за сватба не става и дума. Ева мечтае поне за дете от любимия си, но получава от него категоричен отказ. Тя, любовницата на "най-великия човек в Германия", продължава да живее в Мюнхен с родителите си, не вижда любимия си с месеци и сама си купува цветя и подаръци. Отношенията им отново са в задънена улица и Ева прибягва към изпитаното вече средство - самоубийството. Три години след първия опит тя се нагълтва с приспивателни, но лекарите отново успяват да я спасят. Второто й "самоубийство" обаче, най-накрая й дава възможност да се премести в собствен дом и за дълго да разпределя времето си между редките срещи с фюрера, устройването на уютно "гнездо" и мечтите си за брак.

Ева си дава сметка, че фюрерът няма желание да се ожени за нея, но до последно се надява на законен брак. Дните й преминават в скучни и празни занимания, скрита от чужди очи в резиденцията на Хитлер в Бергхоф, където се премества да живее. Разхожда се, къпе се в езерото, снима с фотоапарата си и дори прави любителски филм за фюрера. Но най-важното е, че е до него. Разбира се, когато това не го дразни. Хитлер свиква с незабележимата и предана фройлан Браун, започва да я нарича "единственият близък човек" и поставя името й на първо място в завещанието си. Но историята следва своя ход, войната наближава към края си и когато изходът й става очевиден, Хитлер изпраща Ева в Бавария, като й забранява да припарва по какъвто и да било повод до Берлин. Тя обаче, нарушава забраната му и през пролетта на 1945 г. се появява в бункера, където по това време се помещава щабът на фюрера. Хората, намиращи се в тайното убежище, включително и Хитлер, вече са напълно деморализирани, но според свидетелства на очевидци, Ева Браун проявява необикновено спокойствие и самообладание. Тя категорично отказва да остави фюрера, когато той предлага на всички от обкръжението си да избягат и да се спасят. Повлияни от мъжеството й, много от приближените му решават да останат в бункера. Хитлер е поразен от тази преданост на любовницата си. "Много съм горд с фройланд Браун", споделя той с един от секретарите си, - "какво мъжество! Каква преданост!". И най-после се случва това, което Ева очаква цели 15 години - Хитлер й предлага ръката и сърцето си. Брачната церемония се провежда в късната вечер на 28 април 1945 г. в бункера. Навън се взривяват снаряди, съветските войски обстрелват Берлин, а облечената в черна рокля булка сияе, хванала под ръка жениха си и приема поздравления от стенографката и адютантите му. Някой по навик се обръща към нея с "фройлан Браун", а тя гордо го поправя: "Сега може да ме наричате фрау Хитлер". Законният брак на Ева продължава само няколко часа и когато Хитлер взема решение да сложи край на живота си, тя е принудена да сподели съдбата му. Третият й опит за самоубийство се оказва успешен - тя изпива ампулата с цианкалий в момента, в който Хитлер се прострелва с пистолета си. Измъчената от войната Европа проклина името на мъжа й, съветските жени вият от мъка на гробовете на съпрузите и синовете си, но всичко това е далеч от фрау Хитлер. Тя умира щастлива.

Пистолетите Walther PP на Ева Браун и на Хитлер (от галерията на pishtov.com).

Американските и иракските сили за сигурност разпространиха видео, в което са записани деца, обучавани за терористи, съобщи BBC. Децата, които са били на възраст под 11 години, са били обучавани и въоръжавани от Ал-Кайда. Записите са открити при акция на коалиционните сили при разкриване на скривалища на групировката в северен Багдад, заяви говорител на американските военни. В материалите се показват деца, които размахват оръжия и гранати по време обучения, уточнява BBC. В записите са заснети над 20 деца. На един от видеозаписите е представена имитация на отвличане, на която дете принуждава заложник да застане на колене, опирайки пистолет в главата му. На друг, децата са с черни маски на лицата си и обявяват скорошно кърваво клане над заложници.
Според американските военни такива материали за използвани с цел пропаганда на идеите на Ал-Кайда и привличането на нови последователи. Американските части смятат още, че заснетите деца са участвали напълно доброволно в записите и няма признаци, че те са били отвличани или насилствено принуждавани да участват в тях.
Много често родителите на тези деца са част от мрежата на Ал-Кайда и децата им израстват в такава среда, което за съжалениe ги обрича да последват съдбата на близките си, добави говорителят на американските военни. Според иракския министър на отбраната обаче, тези записи са знак за отчаяното положение на Ал-Кайда, а децата са обучавани най-вече с цел отвличане, за да може групировката да засили средствата си чрез подкупи.

Видео

Агенцията за военно-морски изследвания към ВМФ на САЩ (ONR) съобщи за успешно проведени изпитания на най-мощното в света електромагнитно оръдие. Снарядът в това оръдие се изстрелва не от газове, образуващи се в резултат на изгарянето на барут, а с помощта на мощно електромагнитно поле.

В бъдеще американското морско електромагнитно оръдие ще може да поразява цели на разстояние до 200 морски мили (около 370 километра). При това снарядът се движи със свръхзвукова скорост – 7 пъти по-бързо от скоростта на звука в начален стадий на полета и около 5 пъти по-бързо при поразяване на целта. За сравнение далекобойността на корабното оръдие MK 45 с калибър 127 милиметра е само 13 морски мили (24 километра).

Освен високата скорост на снаряда и огромното разстояние, което преодолява, използването на електромагнитно оръдие прави боеприпасите по-компактни и безопасни. В разработването на новото оръжие участват няколко десетки държавни организации, инженерни компании и университети. Повече подробности за проекта, включително и видеозапис на изпитанията, могат да бъдат открити на сайта на ONR. Естествено, почти цялата техническа информация е засекретена и не е достъпна. Очаква се американския флот да бъде оборудван с електромагнитни оръдия към 2020-2025 година.

Оръжието на 122 варненци е било отнето през 2007 г. 74 от тях са останали без пистолетите си, а останалите 48 – без ловните си пушки. Това сочи справка на Главна дирекция "Превенция и противодействие на престъпността" след множество проверки за спазване на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Проверките са извършени в изпълнение на разпореждане на министъра на вътрешните работи, съобщиха от МВР.

73-ма от варненци, кандидатствали за разрешително за носене на огнестрелно оръжие, са получили отказ. Броят на получилите отказ за носене на оръжие за страната е 887. Без разрешително за придобиване на оръжие са останали 1500, сочи справката на полицията.

През 2007 г. са били иззети общо 2047 огнестрелни оръжия, 1130 от които са къси нарезни оръжия за охрана и самоохрана и 917 ловни пушки. Най-много иззето оръжие има в Пловдивско /508/, Пазарджик /166/, София /146/, Бургас /125/ и Варна /122/.

Въпрос: И кой диша по-спокойно сега?
Отговор: Министърът, като отчете дейност по борба с престъпността (и слепите виждат, че престъпленията стават с незаконни оръжия, а не със законно регистрираните) и бандитите, които си останаха въоръжени.

Службата на корабите във Военноморските сили е най-търсена от младите варненци. Това заяви пред "Позвънете Новини" специалистът в Регионалния информационно - консултантски център към Военноморски клуб - Варна подп. от резерва Атанас Пенев. Центърът освен със социална адаптация на освободени кадрови военнослужещи се занимава и с набирането на кадрови войници. "Корабите са търсени, защото се дава възможност да се изпълняват и мисии зад граници. Най-пресен пример е участието в такива мисии на фрегатата "Дръзки", допълни Пенев. От няколко месеца се работи по набиране на кадрови военнослужещи и от домовете за деца лишени от родителска грижа. "Има желаещи от тези домове. След като се запознаят с условията, някои кандидатстват и биват приемани", каза специалистът в информационно-консултантския център. Според него привлекателно за младежите било осигуряването на работа, квартира и израстване в длъжност.

Тъй като е зададен въпрос от Мистър Deyan Bunalov, аз от мое име отговарям - преди да завърша Информатика в Икономическия Университет във Варна, съм завършил Техникум по Корабостроене и корабоплаване (4 годишен курс) и съм виждал не само на снимка море и кораби. Относно "Флотски арсенал" - през 90-те години участвах в изработването на Информационна компютърна система на завода, като автор на подсистемата "МТС".

Аз също обаче имам въпрос към Deyan Bunalov: поради что господине се срамите да напишете един сайт на БЪЛГАРСКИ език за фрегатата, та който българин потърси информация за кораба, да я получи от първа ръка, а не от журналистите, които наистина не винаги са достатъчно компетентни.

Двама мъже са простреляни при опит за кражба от частна вила в Плевен. Единият от тях, на 25-години, е с огнестрелна рана в главата, а другият – 18-годишен, е прострелян в таза, съобщават от плевенската полиция.
Престрелката е станала на 4 февруари около 15.00 часа в местността Плочата край Плевен. Четирима мъже, придвижващи се с лек автомобил, са засечени в момент на кражба от вила на 67-годишен плевенчанин. При скандал крадците нападнали собственика с камъни и колове.В сблъсъка възрастният човек прострелял единия от нападателите си в главата, а друг в таза, със законно притежаван пистолет «Берса».
След инцидента групата се качила в лекия автомобил и напуснали вилната зона. Пред плевенската болница стоварили ранените, а съучастниците им избягали с автомобила в неизвестна посока. При полицейската проверка е установена самоличността на четиримата нападатели – 18-годишен от Долни Дъбник, 25-годишен и 30-годишен от село Петърница и 43-годишен от село Ралево. Двамата простреляни са настанени за лечение в САРИЛ на Плевенската болница. Съучастниците им са задържани в Първо РПУ Плевен. Допълнителна проверка установила, че те са осъждани за предишни престъпления. Пистолетът е иззет. По случая е образувано досъдебно производство в ОДП - Плевен. Уведомени са Районна и Окръжна прокуратура – Плевен.

Браво на нашенеца!
На зло куче, зла тояга.

Напълно в противоразрез със сексапилната си и женствена визия фолк звездата Десислава се сдоби с пистолет. Револверът е газов, марка „Блоу мини”, и цената му варира около 100 лв.
Сексапилната изпълнителка се запалила по огнестрелните оръжия от предизвикателна фотосесия, която засне преди време.
„Определено мъжки спорт, но много приляга и на фини дами като мен”, обосновава страстта си Деси.
Певицата категорично отрича, че ще носи оръжието в делниците си или по време на участия. Пищната блондинка споделя, че е добронамерена към всички и няма нужда револвер за самозащита.

Само да запитам - има ли връзка между избраната марка и филма Blow Job на Анди Уорхол...?

История
Истината около това оръдие е замъглена от много митове, но следната история е общо-взето максимално истинна:

Идеята за това оръдие се оформя някъде през '35та, когато Heereswaffenamt пита Круп какво оръдие би могло да потроши линията Мажино при директна атака. От Круп изчисляват, че калибърът трябва да е между 70 и 100 см. През '36та Хитлер посещава Круп и след разговор по въпроса, пита дали е възможно да се построи такова оръдие. От Круп казват, че може, но ще е много трудно. Хитлер не поръчва нищо определено, но Густав Круп си знае работата и е започната инженерна работа по въпроса. През '37ма официално е одобрено построяването на оръдието.

Поради огромните габарити построяването му отнема ок. 4 години. В края на '40та е готово и през '41ва дава първите си тестови изстрели. Тогава Мажино вече е преодоляна отдавна, но Хитлер настоява да бъде завършено възможно най-скоро. В началото на '42ра официално е събрано оръдието в Ругенвалде и е демонстрирано пред Фюрера. Наречено е "Густав" в чест на Густав Круп. В същото време второ оръдие, "Дора", е завършено, и елементи за трето са в строеж. Проблемът е, че в момента на завършването им, оръдията са вече безпредметни, понеже в Европа не са останали никакви вражески тежки укрепления.

Цел обаче се появява през първата половина на '42ра. Немското настъпление в Крим достига до Севастопол, който представлява силно укрепен пристанищен град, обкръжен от укрепления, някои от които датират от Кримската война през 1854-56. Вермахтът вижда в това идеален обект за показна масирана класическа операция по превземане на крепост с огромна пропагандна стойност. За целта са събрани многобройни обсадни оръдия, някои още от Първата Световна, други модерни ракетни системи. Идват и 600мм мортири "Карл". Примадоната на мащабното представление е напълно заслужаващия такава роля "Густав" (всъщност практически това е единствената роля, която е способено да изпълнява...).

Оръдието е домъкнато по специална вниматлено положена железопътна линия. На избраната позиция, Бахчисари, 16км северно от Севастопол, е положена бойната четирикратна ж-п линия в полуокръжност, защото оръдието е с неподвижен лафет и това е единствения начин за прицелване. Зад тази линия до 1.2км се простират бараките на прислугата и площите за сглобяване, муниции и обслужваща техника.

Първия си боен снаряд оръдието изстрелва на 5 юни 1942 като част от масираната канонада по града. Първите цели са брегови укрепления на ок. 25км от оръдието. Те са разрушени из основи само с 8 снаряда. Следващата цел е укреплението "Сталин", разрушено същия ден с 6 снаряда. Общо за първия ден са изстреляни 14 снаряда, което е отличен резултат за чудовищния калибър. На 6 юни оръдието изстрелва 7 снаряда по още едно укрепление - "Молотов" - , а след това още 9 по погреб с муниции, намиращ се на 30м под морското дъно, построен така, че да бъде неуязвим от конвенционални оръжия. Но Густав е крайно неконвенционално оръжие, и погребът е разрушен изоснови. В процеса е затрита и малка платноходка. На 7ми са изстреляни 7 снаряда по външно укрепление, което е подлежало на пехотна атака. Следващите дни до 11ти са дадени за профилактика на оръдието. На 11ти 5 снаряда са изстреляни по укреплението "Сибир", а на 17ти са изстреляни последните 5 снаряда по укреплението "Максим Горки".

С това приключва бойната биография на оръдието. След доста зрелищния си дебют, оръдието е върнато в Есен за ремонти. Пробите и профилактиката, заедно с бойното използване, достигат края на живота от 300 изстрела на оръдието и цевта му трябва да се смени. Идва ред на Дора - през август '42 е изпратена при Сталинград, но няма данни за дейността й там. При съветското контранастъпление е изтеглена доста бързо.

От там нататък информация за оръдията почти няма. През '43та и двете са в Ругенвалде за някакви тестори стрелби. Предполага се, че Густав за малко се появява край Ленинград, но обсадата свършва преди да може да бъде задействано. По-нататък нищо не е известно до Май '45та, когато 3та американска армия намира части от Густав в Бавария. Части от Дора и от третото оръдие са намерени в Круповата фабрика в Есен и на тестовия полигон Мепен. Днес са останали само няколко неактивни снаряда из музеите.

За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол.

Конструкция
Общото тегло на оръдието е 1344т. Такава грамадна конструкция е трябвало да може да се разглобява на части и така да може да се транспортира от нормален влак. Сглобено, цялото достига 42,976м дължина, 7,01м ширина и 11,6м височина. За транспорт цялото се разглобява на множество компоненти, които се превозват със стандартни транспортни влакове. При пристигане на позиция се полагат четири успоредни влакови релси за самото оръдие плюс две външни за двата 10т кранове, които също пристигат разглобени. Първо се извеждат двете части на грамадния лафет, прикачат се една към друга и върху тях се построява част по част цялото оръдие. Целия процес по подготовка на позицията и сглобяване на грамадното оръдие отнема три седмици и прислуга от 1420 души, командвани от Генералмайор. Ок. 500 от тях са директна прислуга на оръдието, останалите са допълнителен обслужващ персонал. Към оръдието са прикрепени разнообразни части, вкл. собствен щаб за планиране и разузнаване за определяне на целите, както и голям брой противовъздушни и охранителни части. Има и малка група инженери надзорници от Круп.

Технически данни:
Калибър: 800мм
Дължина на оръдието: 32480мм
Дължина на цевта: 28957мм
Възвишение: +10" до +65"
Бойно тегло: 1328.9т
Дължина по буферите: 42976мм
снаряди:
- Експлозивен с тегло 4800кг (400кг взрив) и макс. обсег 47км
- Бетонобоен с тегло 7100кг (200кг взрив) и макс. обсег 38км

Трима мъже с атлетично телосложение спокойно си пият кафето на брега на р. Сена в Париж и уточняват последни подробности за своите "легенди", преди да се впуснат в поредното си "приключение". Те са руски ветерани от няколко войни на територията на бившия СССР, като последните им битки са били в Чечня. Като повечето професионални военни те вече се пристрастени към адреналина на войната и не могат да живеят без екстремни преживявания. Има и още един момент. След като бойните действия в Северен Кавказ утихнаха, много от кадровите войници не могат да си намерят свястна работа в Русия освен като част от силите за сигурност, охрана или да се влеят в престъпния свят. Предимно като наемни убийци. Много от ветераните отказват да сторят това, тъй като за тях думите "чест", "вярност", "братя по оръжие" не са празни клишета. Прекалено скъпо са платили за своите принципи и прекалено много от техните другари оставиха костите в различните "горещи точки" в бившия Съветски съюз. За това ветераните са принудени да воюват за други държави като САЩ, Израел, Франция в различни краища на света.
Голям брой от тях се насочват към
френския Чуждестранен легион
В историята има малко военни части, които са обгърнати толкова от военния романтизъм като митичните легионери. Днес обаче този образ е променен, тъй като те трябва да отговарят на изискванията на XXI век. Старите образи вече не съответстват на реалността. В тях те бяха доведени до съвършенство от Холивуд във филми като "Красивият жест" и "Легионери" , където "войниците на късмета" са представени като отряд от престъпници и нещастни мъже, които са хвърлени да унищожат до крак своя враг или да загинат някъде сред пясъците на пустинята.
Според официалния сайт на легиона по-голямата част от него са славяни, макар че се приемат хора от целия свят. След войната в Афганистан и последвалото кърваво разпадане на СССР има неограничен брой ветерани от бившите съветски републики. Руснаците са на първо място, след тях са украинците, които са около 15% от числеността на легиона. Има много доброволци от Прибалтика, Белорус и Молдова. Унгарците са на трето място като най-голяма етническа група. Интересното е, че самите французи нямат право да служат в легиона освен офицерите, разбира се. Но там с радост приемат наемници от френскоговорещите Канада, Белгия, Швейцария и Монако. Един легионер дори споменава в интервю, че само от Монако в него служат 2000 души, макар че в цялото кралство живеят общо 30 000.
Има данни и за български доброволци
Вече има голям брой от Латинска Америка и Азия.
Един интересен факт. След падането на Берлинската стена през 1989 г. голям брой военни от бившата ГДР се вливат в легиона. Част от тях просто са безработни, тъй като е преценено, че са негодни за критериите на Бундесвера в нова Германия. Другите са служили в граничните войски и са отговорни за смъртта на стотици немци, които се опитали да преминат на Запад по време на студената война. Преди това огромен брой немци са служили в легиона след пораженията на Германия в Първата и Втората световна война.
Благодарение на интернет националният състав в момента е доста пъстър за цялата 177-годишна история на частта. В него служат мъже от 136 страни. Над 80% от доброволците отиват в легиона тъй като имат нужда от пари и са безработни. Другите 20 на сто са привлечени от славата, историята и желанието за авантюри. В момента най-мощното оръжие за набиране на доброволци за Чуждестранния легион е глобалната мрежа. В ерата на глобализацията в елитната част служат вече не само рамбовци или престъпници, а в по-голямата си част имигранти, които са напуснали родината си заради мизерията. Днес легионерите трябва да могат да си служат с компютъра и високите технологии също толкова лесно, както и с автомат "Фамас", френско производство.
"Новият френски легион отразява реалностите на живота", казва 53-годишният бригаден генерал Луи Пишо де Шанфльори, който командва тези сили, които в наше време наброяват 7699 войници. "Светът се промени.
Легионът трябва да се адаптира към новата епоха,
новите методи за вербуване и новите технологии", допълва военният. Шанфльори е завършил френската елитна военна академия "Сен-Сир" и командва Чуждестранния легион от юли 2006 г. Той е професионален кадрови военен, каквито всъщност са 90% от офицерския състав. Той е учудващо усмихнат за своята сурова професия и винаги е готов да се пошегува. В стъкления му шкаф лежи пистолет, който му е подарен от американския ген. Норман Шварцкопф, който ръководи войната срещу Ирак през 1991 г., под чието командване воюват легионерите по време на операция "Пустинна буря".
В наше време "войниците на късмета" действат рамо до рамо с френската полиция и армията, като патрулират на гари, летища с цел да пресекат терористични нападения. Те участват във военни мисии в Афганистан, Чад и Кот д'Ивоар заедно с регулярните части на френската армия. През 1992 г. бяха разположени заедно с войските на САЩ в Сомалия. Части на легиона действат в миротворчески мисии в Косово, Руанда и Камбоджа, а през 2004 г. участваха при спасителните акции в Югоизточна Азия след разрушителното цунами. Две години по-късно те помогнаха във възстановяването на разрушени мостове в Ливан след кратката война с Израел.
Френският Чуждестранен легион е създаден през 1831 г., за да се поеме големият поток бежанци във Франция от другите европейски страни след поредица от революции на Стария континент година по-рано. Неговите командири се гордеят с факта, че първи от френските подразделения пристигат в дадена "гореща точка". "Частите, където са предимно ергени и чужденци, по-лесно се мобилизират, без политиците да се замислят за политическите последствия.
Просто няма вдовици и сираци",
обяснява Шанфльори. Това е едно от правилата на легиона - не се приемат женени мъже, а представителки на нежния пол просто не се допускат. За цялата си история през него са минали 350 000 души, от които 35 000 бойци загиват в сражения или при изпълнения на служебния дълг.
Макар задачите и структурата на частта да са се променили, традиционната философия на легиона се е запазила до днес. Неговият девиз е "Легионът е нашето отечество". Той рекламира себе си като "школа за втори шанс" за мъжете, които бягат от различни проблеми като нещастна любов и социални катаклизми. Прессекретарят на частта лейтенант Грегори Гавруа нарисува психологическия портрет на типичния новобранец. "Затворен човек със сложна психика, който е загубил своите корени и иска да започне живота си отначало. Това не са най-популярните качества, които търсят цивилните работодатели", обяснява Гавруа.
В легиона се постъпва на доброволни условия за пет години. Новобранците се отказват от истинските си имена и избират нови, по свой вкус. Те вече нямат паспорт, а военна книжка с печат "Чуждестранен легион". Един от последните постъпили на име Самюел се нарекъл Гандолф, в чест на героя от "Властелина на пръстените". Постъпването не дава на чужденците автоматично право за получаване на френско гражданство, освен ако не бъдат ранени или получат тежка травма при изпълняването на военния си дълг. Това става след приключването на срока на действие на договора.
Приемат се мъже от 17 до 35 години с добра физическа подготовка, които преминават през редица
физически и психически тестове
Вече почти не се взимат хора, които имат криминално минало, каквато бе практиката в миналото. Центрове за приемане на доброволци има из цяла Франция, повечето желаещи обаче отиват да се запишат в Марсилия или на о. Корсика. Заплатата е 1000 евро месечно за новобранците, 1300 евро за тези, които са служили вече няколко години. Военните, които взимат участие в бойни действия, получават двойно повече. Ветераните, които отслужат 15 години, което е три срока, имат право на пенсия.
"Отношенията между всички са много напрегнати", казва Самюел. През първите седмици той общувал с другарите си от Непал, Ирак, Румъния и Украйна на езика на жестовете. За четири месеца новобранците трябва да научат 400-600 френски думи - достатъчно, за да общуват на бойното поле, в казармата и в столовата. В резултат на това, както казват офицерите - именно френският език сплотява легионерите под френския трикольор.
Като повечето въоръжени сили днес легионът предлага възможност за изучаване на всякакви тесни специалности - от снайперист и водолаз до парашутист, готвач или каменоделец. Чуждестранният легион си има оркестър и отбор по маратон, които гастролират навсякъде по света. Но всички легионери трябва отлично да владеят оръжието и постоянно да са готови за бой.

Още: Чуждестранният легион се модернизира

Разградският исторически музей представя изключително интересна изложба по повод 130-годишнината от Освобождението. Освен богатата местна колекция от образци на огнестрелно и хладно оръжие от Възраждането изложбата включва и национални светини - саби на Стефан Караджа и Георги Раковски и кама на Левски.

Пушки евзалии, правени в оръжейните работилници на Европа, и шишане кремъклии, изработени в България могат да бъдат видени до 7 март в изложбата на Разградския музей.

Най-старото оръжие е турски ятаган от 1793 година.Уникално в експозицията е пространственото оформление. Според експерти - оръжейници такова се прави за първи път в България, разказва Елена Иванова, главен уредник в музея.

Фирмите от отбранителната ни индустрия най-сетне склониха да се присъединят към Кодекса на поведение (етичен кодекс) на Европейската агенция по отбрана (ЕАО), където страната ни членува от февруари м.г. Това съобщи военният министър Веселин Близнаков.

Преди нас и последните три държави от ЕС, които упорстваха – Испания, Унгария и Румъния, казаха „да“ на евронормите в сферата на отбранителната индустрия. Извън тях остана само Дания, която има право по договор да не участва в някои европейски отбранителни проекти.

Близо година нашите компании отказваха да станат част от Кодекса, което предизвика тревоги у МО, въпреки че присъединяването на всяка страна е доброволно. Основните притеснения на българските фирми били, че всичките им сделки трябва да се обявяват на официалния сайт на ЕАО, както и това, че трябва да влязат в пряка конкуренция с далеч по-известни на пазара компании от Евросъюза.

Унгария пък упорстваше, тъй като смяташе, че ЕАО има консервативно отношение към офсетните практики и би загубила офсетни сделки. Отказът на Испания пък беше заради силното лоби на отбранителната й индустрия в управляващите среди в Мадрид. Заради това страната се опасяваше за своята конкурентоспособност на международния пазар за отбранителни продукти и за оцеляването на своите средни и малки предприятия.

Общ пазар на ЕС за оръжия

„Нямаме друг избор. Миналия петък се събрахме в Казанлък и взехме решение да се присъединим“, коментира вчера пред „Класа“ зам.-председателят на сдружение „Българска отбранителна индустрия“ проф. Стефан Воденичаров. Според него обаче това касаело повече военното министерство, отколкото компаниите от сектора, тъй като техните интереси били основно извън ЕС.

Според професора с присъединяването към евронормите и на последните 4 страни се реализира желанието за общ оръжеен европейски пазар.

Намеренията за това бяха обявени от Европейската комисия още през декември 2006 г. , когато бе съобщено, че ЕК се готви да приеме законодателство, което да задължи държавите - членки на съюза, да отворят частично оръжейните си пазари за конкуренция от чужбина. Планът на комисията за създаване на единен пазар целял да повиши конкурентоспособността на европейските марки оръжия в света чрез засилване на вътрешната конкуренция и значително ограничаване на протекционизма на национално ниво. Още тогава еврокомисарят за промишлеността Гюнтер Ферхойген коментира в Брюксел, че това е първата комисия, която предприема тази радикална стъпка.

Именно огромното желание за национален протекционизъм накара българските оръжейници да забавят с цяла година последната си дума за Кодекса. Родните фирми не пропускат повод да се оплачат, че МО ги пренебрегва при сделките за отбранителни доставки, което било напълно грешна политика.

Компаниите от ЕС в обща надпревара за оръжейни доставки

Кодексът за поведение влезе в сила през юли 2006 г. Той е създаден на базата на чл. 296 от Договора за създаване на Европейската общност, като основното му предназначение е да се отвори пазарът на отбранителни продукти и чрез него да се осигури предоставянето на възможност за свободна конкуренция между фирмите. В него има едно важно условие, че става дума за доставки за отбраната, надхвърлящи един милион евро без ДДС. Кодексът окуражава конкуренцията в областта на доставките за отбрана.

...Разглезени в България са политиците и управниците. Време е да им кажем да не разчитат на заплати, автомобили, екскурзии в чужбина само от данъците, които им плащаме. Нека да почнат да заработват своите заплати. Виждаме колко депутати има в пленарната зала. Точно такъв процент са и министрите в своите уютни министерски кабинети. Търсиш ги по важен национален или отраслов проблем. Няма ги. Или са в чужбина на почивка, на футболен мач или да получат някакъв нов орден или отличие. Или откриват нов хотел, ресторант, бар на свой приятел, или раздават награди: пистолети, кортици, гранатомети и т.н. Участват в спортни състезания. Благотворителни балове. Пресконференции. Шоупрограми. Обидно...

Съгласно промените в закона за частната охранителна дейност, готвени от МВР, ползването на лично оръжие за частна охранителна дейност, се забранява. Така за всеки един обект фирмите ще трябва да закупят оръжия, което ще ги натовари допълнително. Измененията предвиждат и освен в самите фирми документи за назначаване на служители да се изпращат и в МВР.
Друг проблем бил отнемането на лицензите на частните охранители, ако срещу служител на фирмата е образувано дознание. От бранша алармираха и за липса на кадри в охранителния бизнес. Затова настояха за 30-дневен срок, в който служителите да предоставят всички разрешителни преди да започнат работа.
Частните охранители се обявиха и срещу забраната за използване на кучета и коне, които се използват много често в работата им. Сега в страната работят около 1200 частни охранителни фирми и при всички тях има проблем с кадрите.