- BlueGunBlog -

Деветгодишен
Камък. Стоварване. Глава. Осемгодишен.
Смърт.

Четиринайсетгодишен
Въздушна пушка. Мерник. Дванайсетгодишен. Попадение.
Петокласник
Поваляне. Петокласничка. Зъби. Счупване.
Шестнайсетгодишен
Стол. Глава. Съученичка. Болница.

Тези думи са части от изречения, казани през последния месец. Думи без глаголна температура, хладнокръвни - каквато е и агресията у децата.
Детската агресия като бурен започва да пониква все по-често. Но корените на бурена - разбирай причините за агресията, все още не са напълно ясни. Хербицидът - т.е. начинът за справяне с проблема, също. Ясно е само, че справяне трябва да има.

Какви са Причините

за тази тенденция? Мненията тръгват в различни посоки.
Публикувано още през 2001 г. изследване на Stanford University твърди, че колкото по-малко децата гледат телевизия или играят електронни игри, толкова по-малко агресивни стават. Според изследване на University of Pennsylvania децата, които гледат много телевизия, са по-склонни да мислят, че светът е подло и опасно място. Наблюдавани са стотина деца преди и след гледане на телевизия. Някои гледат предавания с много актове на насилие, други - такива, в които няма никаква агресия. Изследователите наблюдават огромна разлика между двете групи деца - първите много по-често от вторите удрят връстниците си, изнервят се, ако трябва да чакат нещо, и не се подчиняват на възрастните. Проведено през 2005 г. от Birmingham University проучване установява същата зависимост - насилието в компютърните игри и телевизионните предавания увеличава риска децата да станат агресивни.
Публикуваното през тази година изследване на Дмитри Уилямс от University of Illinois обаче твърди, че няма силна връзка между прекарването на часове в играене на електронни игри с много насилие и агресията при децата. "Не казвам, че някои игри не водят до агресия, но казвам, че данните за това все още ги няма", казва Уилямс.
Петнадесетгодишният Любомир налага с желязо някакъв човек с противогаз. Играе Half Life в клуб "Матрицата". "Аааа, не, не се бия в училище, казва той и добавя: Това, че на този му пуснах кръв, не значи, че утре ще млатя някой съученик с желязо. Да не съм луд. Тук е друго. И това му е хубавото, че няма последствия." Даниел, на 14, заявява през смях: "Хич не ме провокира да се бия, но ме прави по-пресметлив за няк'ви ситуации. Хайде на бас, че съм развил инстинктите си тук." Камен, също на 14, казва набързо: "Чакай, чакай, сега играя. Шшшт. Не, не се бия и не ме бият. Веднъж нашият отбор искахме да бием другия, дет` ни би на Quake 3, ама не се бихме. Решихме да играем наново. Пак ни биха, тъпаците. Не мисля, че боят на монитора провокира и този на улицата. Онези, дет` се бият, не знаят откъде се включва компютърът."
"Компютърните игри са начин да се разтовариш от негативните емоции", казва д-р Александър Хаджигеоргиев, завеждащ психиатрично отделение в Медицинския институт на МВР.
"С компютърните игри и филмите ти отреагираш агресията си като с агресивните фантазии и сънища или страшните приказки в детството. Родителят обаче трябва да дава обратна връзка на детето си - "това е наужким, това е лошо, от него ще го заболи", заявява д-р Владимир Сотиров от амбулатория за психично здраве "Адаптация". "Агресията е инструмент за постигане на власт и себеутвърждаване. Хората се раждат с агресивен нагон, а средата е тази, която трябва да ни научи да го управляваме и контролираме. Родителите са значимите хора в живота на едно дете и са базисен модел за подражание. Когато има лошо родителстване, детето няма как да има друг модел на подражание", казва още Сотиров.
"Медиите и игрите не са решаващи. Те ще са решаващи само ако липсва основата в семейството", твърди и Анна Жукивская, психолог в център "Надя". "Говорим за демократичните деца. В този период на преход колко родители заминаха, за да работят в чужбина. Оставиха децата си на баби, дядовци... Британският психоаналитик Доналд Уиникът говори за Втората световна война, когато семейството като ядро е разпаднато, защото мъжът е на фронта, майката работи, а децата са оставени или в дом, където временно се грижат за тях, или на баба и дядо. Малко по-късно се наблюдава една антисоциална тенденция при тези деца, на които явно им е липсвала стабилност и сигурност в семейството. Това се наблюдава сега и тук. Поведението на децата днес е всъщност една реакция на липса на любов, на липса на топлина в семейството."
Галя Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" развива подобна теза: "След насилие, ирония и сарказъм от страна на родителите, когато са обезценявани и държани в страх, децата също могат да станат агресивни. При мен идват деца, които бягат от училище, крадат, дори без да имат нужда от откраднатото, защото имат конфликт в семейството. Те допълнително нарушават нормите, за да утвърдят себе си."
И така - ролята на медиите и игрите във възникването на агресия е спорна; ролята на семейството - безспорна. А сещате ли се за другия фактор, около който специалистите се обединяват? Средата. Средата, в която Деси-Слава пееше: "Бизнесмен си, бате, аз разбрах, не си като другите сиромах. Караш само лъскави коли, возиш само хубави жени"; а "Гумени глави" пригласяха: "Купих си днеска новата бата и исках да я изпробвам на някой в главата. В училището гадно на чина си седях и новата бухалка под чина си държах. Започна тогава кошмарният час, за решителен бой вече бях готов аз. А новата даскалка се направи на тарикатка, разбих главата тогава на тази скапана патка."
"В обществото се демонстрира, че агресията е успешен модел на поведение. И това дава своя плод. Проблем е и концепцията за налагането на индивида на всяка цена, която съвременното общество пропагандира. Когато липсва активната роля на родителя и коригиращите ценности на обществото, отделната личност следва примитивните модели "трябва да победя, трябва да се реализирам на всяка цена". Съвременните деца са чужди на оценъчния модел, на избора, основан на морални категории "добро - лошо", казва Валери Илиев, инспектор в детска педагогическа стая към 7-о РПУ в София.
"Днешните деца са се родили в едно индивидуалистично общество, в което всеки спасява себе си и самите родители възпитават това - "недей да гледаш другите, ти сам гледай да се оправиш". Духовната криза, за която като че ли не се говори толкова, колкото за социалната и икономическата криза, е изключително дълбока. Подмяната на истинските ценности - каквито са любовта, приятелството, семейството, и налагането на чалга ценностите, е разрушително", твърди Анна Жукивская от център "Надя".
И сега - най-неясната част от пъзела. Какви да са

Мерките

за преодоляване на агресията у децата.
Ако оставим нещата в ръцете на министерството на образованието и синдиката на българските учители, отговорът е тоталитарни. От СБУ и Национален съюз "Безопасност и охрана" в началото на седмицата предложиха да се въведе вечерен час за учениците до 16 години; както и "да се организират" детски дискотеки, на които да присъстват родителите и представители на органите на реда.
Министърът на образованието Даниел Вълчев пък обяви, че в министерството разсъждават над възможността отново да върнат оценката по поведение. Сред по-добрите попадения на МОН влизат поръчването на серия социологически проучвания по темата за агресията сред децата и организирането на кръгла маса, за да бъдат обсъдени методи за справяне с проблема.
А всъщност работата срещу агресията на децата трябва да стартира не от МОН или от СБУ, а от семейството. И не децата трябва да се променят първо, а родителите. Които освен по-обичащи и внимателни трябва малко повече да се стараят да разбират децата си. И преди да искаме от децата да бъдат други, всички ние трябва да станем други. Както казва Валери Илиев: "Трябва да се култивират ценности в съвременното общество. Когато успехът оправдава несъобразяването с морала - това значи, че обществото, а и институциите, продукт на състоянието на това общество, са в криза." Kingsize го описват добре: "Всичките пари, всичкото злато беше в нас, мисълта за парите ни крепеше в този час, защото нашите мечти са невъзможни без пари, а за да имаш пари, в на`ща банда се включи."