- BlueGunBlog -

В навечерието на започналата преди 95 години (5 октомври 1912 г.) Балканска война България не разполага със собствена военна индустрия. Това налага въоръжаването на армията да се извършва чрез внос. Строго се спазва изискването да се закупува само най-модерното и с най-добри бойни характеристики оръжие. Складирането и разпределението на оръжието и боеприпасите става чрез попълване на низшестоящите складове от висшестоящите. Така в хода на Балканската война нашата армия успешно решава един от възловите въпроси на военното изкуство - безпроблемното снабдяване на огромна мобилизационна армия във военно време.

Въпреки вечното недоволство на военното министерство, военния печат и почти всички военни специалисти, отпусканите финансови средства са били напълно достатъчни за числеността на действаща армия в навечерието на войната. Офицерският корпус и сержантският състав разполагат с 4450 пистолета "Люгер Парабелум - 08" и 1508 револвера "Смит & Уесън". През 1902 г. българските военни специалисти започват изпитания на системите пистолети "Люгер Парабелум" (на въоръжение в германската армия от 1902 г.), калибър 7.65 мм, а също "Манлихер" и "Рот Щайер". В крайна сметка те се спират на наистина последният модел - "Люгер Парабелум - 08", калибър 9 мм, образец 1911 г., с пълнител, съдържащ 8 патрона. Що се отнася до легендарните американски револвери "Смит & Уесън", обр. 1869 г., то една част от тях (2000 бр.) са подарък от изтеглилата се през 1879 г. руска армия. Малко след това, пак от Русия, но вече срещу заплащане, са доставени още 2700 револвера. Шестзарядният револвер калибър 44 (11,76 мм) остава като основно въоръжение до 1911 г. Но през септември и началото на октомври 1912 г. общата численост на офицерския корпус достига 6757 души и възниква недостиг от пистолети. Така току-що прибраните в складовете "Смит & Уесън" отново се изкарват и се раздават на запасните офицери и подофицери. От 1889 до 1903 г. в основни линии приключва процесът на превъоръжаването на българските пехотни полкове с австрийската магазинна пушка "Манлихер", образец 1888-1890 г., а по-късно и с най-добрата за времето си - обр. 1895 г. Кавалерията и останалите родове войски получили карабина от същата система. Скорострелността на въпросното оръжие била от 8 до 12 изстрела в минута. През 1903 г. се въвежда и бездимният барут за него. Инженерните и морските части разчитали на пушката "Бердана № 2" с щик. Нормативът за неприкосновен запас бойни патрони за всяка пушка в пехотата първоначално е 200 броя, но в навечерието на войната е вдигнат на 500 бр. За карабините на кавалеристите и пионерите са предвидени по 90 патрона. Статистиката показва, че БА влиза в Балканската война с 343 650 пушки и карабини и 212 311 000 патрона (в т. ч. и за картечниците), или приблизително по 600 за всяка пушка. Така в действителност значително е надхвърлен нормативът от 350 патрона, заложен в наставлението за мобилизация от 1910 г. След преминаване на специални тестове според изискванията на български военни специалисти, през 1908 г. започват да се доставят и тежките картечници "Максим". Тяхната бойна скорострелност е 250-300 изстрела в минута. Вносът им се увеличава чувствително през 1911 г., когато е регистрирана крупна доставка, състояща се от 88 картечници. Това позволява да се сформират 36 тежкокартечни групи, придадени към пехотните полкове и кавалерийските бригади. Всяка от тях разполага с по 4 до 6 картечници. В навечерието на войната общият брой на тежките картечници е 248, като за всяка са заделени приблизително по 80 000 патрона.


Доставката на самолети за българската арамия започва през 1910 г. При избухването на Балканската война техният брой е 21 от френските модели "Блерио" и "Фарман". Въздухоплавателното отделение разполага и с 2 балона за въздушно наблюдение и разузнаване. В хода на бойните действия броят на самолетите на българската авиация достига 27, включително и две пленени при Лозенград турски "Хайнкел" - първия авиационен трофей в историята. Така в движение се ражда и се поставя в световен план началото и на българските ВВС. Черноморският ни флот разполага с шест 98-тонни миноносеца. Те също са френски и са построени през 1907 г. от фабриката на "Шнайдер" в Шалон. С това въоръжение и благодарение на високия си боен дух българският войник успява да разгроми 36 от общо 56-те дивизии на противника, срещу които воюва през Балканската война. Българските летци имат абсолютно превъзходство в небето, а моряците от миноносеца "Дръзки" успяват да извадят от строя бронирания крайцер "Хамидие" и по този начин да откажат турския флот от по-нататъшни активни действия.



Превъоръжаването на българската артилерия с по-модерни далекобойни 75 и 87 мм нескорострелни круповски оръдия започва след Сръбско-българската война от 1885 г. Два договора за крупни доставки са сключени през 1897 г. с фирмите "Круп" и "Шнайдер". Ежегодният внос на 75 мм скорострелни полски оръдия от френската фирма "Шнайдер Кане" започва от 1904 г. Тяхната скорострелност е от 18 до 40 пъти по-голяма от тази на "Круп". През 1904 г. се прави и доставка на 30 броя 150 мм гаубици "Шнайдер" за крепостните батареи. До края на 1906 г. всички 75 мм батареи на планинската и полската артилерия са превъоръжени със скорострелни оръдия "Шнайдер". Така френските артилерийски системи успяват да заемат значително място в българската артилерия в навечерието на войната. Стремежът на ръководството на БА е било да се постигне тогавашното теоретично изискване на 1000 пехотинци да се осигурят 4 оръдия. Отчита се недостигът от 300 оръдия за обсадния артилерийски парк. Артилерията ни влиза във войната с 1109 броя различни видове оръдия и гаубици с 837 000 снаряда, т. е. около 800 на цев. Това означава, че не е достигната и нормата за боекомплект от 1000 снаряда на оръдие.