- BlueGunBlog -

Държавата на сигурността

130 хиляди български граждани работят в лицензираните от Дирекцията на Националната служба “Полиция” охранителни фирми, чийто растеж следва демократизирането на обществото ни. По брой на гардове на глава от населението България е на първо място сред страните от Балканския полуостров. У нас на всеки един от 28-те хиляди служители на “Охранителна полиция” се пада по 4,6 частни гардове. Данните бяха представени в средата на септември месец и се съдържат в доклада: “Малките оръжия и частните охранителни компании в Югоизточна Европа: причина или резултат от несигурността?”, издаден от Пакта за стабилност в ЮИЕ. Като фактори за ръста на частните охранителите анализаторите посочват високия размер на престъпността, корупцията и занижените стандарти в полицията. От данните в доклада следва, че би трябвало България да е сред държавите с най-ниска престъпност и дори страната ни да е сред лидерите по висока обществена сигурност и безопасност, тъй като на 60 българи се пада по един частен охранител. Каква е действителността, всички знаем.

От бухалката до палката

Според анализаторите при възникването на частните охранителни фирми в началото на 90-те години секторът е бил тясно свързан с организираната престъпност. През последните осем години, след приемането на необходимите законови промени по-голямата част от охранителният бизнес постепенно е излязъл “на светло”. Като проблем обаче се посочва обвързването на частните охранителни фирми с политически партии и с организирани криминални групи. За съществен недостатък на развитието в сектора е посочен и факта, че бивши полицейски служители са наемани от частни охранителни фирми. Наличието на подобни връзки означава, че съществува възможност незаконни дейности да останат ненаказани. Най-ярък пример за обвързаност на охранителните фирми и структурите на вътрешното министерство бе назначаването преди малко повече от 4 години на собственика на охранителна фирма “Ипон” Бойко Борисов за главен секретар на МВР. При влизането в системата на МВР Борисов обясняваше връзките си с кръгове от бившата силова групировка СИК и охранителните фирми, като единствената възможност за оцеляване в годините на прехода. С напускането на Борисов от вътрешното ведомство връзката МВР - Охранителни фирми не бе прекъсната. Тя вече се представлява от новоназначеният заместник-министър Камен Пенков. Членът на ВС на БСП е основател на една от най-големите фирми в бранша - “Скорпио”, която от години се управлява от съпругата на Пенков. В МВР той ще следи оперативната дейност на службите, т.е. в ресора му попада и контактите с бившите му колеги от охранителния бранш.

Войниците на фронта

Не така безпроблемно се разви обвързването с частната
охранителна дейност за мнозина служители от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), които бяха освободени от МВР през последните 2-3 години, заради извършването на охранителна дейност “на частно”. Баретите са предпочитани освен поради добрата си подготовка, а и заради възможността да използват служебното си положение и оръжие. Само при един от трите огласени случая на заловени командоси извършващи частна охранителна дейност от СОБТ бяха уволнени шест барети, които в извън работно време пазеха на смени гръцки бизнесмен. Други двама служители на отряда обаче бяха наградени, след като “случайно” станаха свидетели на опита за убийство на бившия си колега, станал по-късно частен охранител и застраховател Алексей Петров, който бе прострелян пред офиса си на басейн “Спартак” на 15 август 2002г. Наградените барети бяха открили стрелба срещу нападателите на Петров, а после обяснили, че станали неволни свидетели на опита за убийство, тръгвайки си от фитнеса на “Спартак”. Заради нерегламентирана частна охранителна дейност на негови подчинени с поста си през юни 2004г. се раздели началникът на Националната служба “Охрана” Димитър Владимиров, който 12 години оглавяваше службата.
Причина за уволнението бе, че една дузина бодигардове от НСО, сред които шофьорите на председателя на Парламента и на Главния прокурор работили като лични телохранители на лидери на силови групировки. Разкриването на аферата стана в хода на разследването на поредния бомбен атентат срещу скандалния радио-водещ Боби Цанков, чийто шофьор се оказа гард от държавната служба.
Именно личните телохранители се считат за елитът в частната охранителна дейност. Според анализът повече от хиляда са телохранителите, които ден и нощ пазят ВИП-персони. Малцина от гардовете обаче имат необходимата професионална подготовка, като изключим тези от НСО и СОБТ. Именно те са и най-добре платените. Гард от тези служби се наема поне срещу 1800 лева месечно. Професионалисти обаче могат да си позволят малцина. По-голямата част от бизнесмените наемат бивши редови служители на полицията и неуспяли спортисти, които пазят срещу 1000 лева на месец. Най-ниско платени са охранителите на босове от средното и най-ниското ниво на организираната
престъпност. Повечето от тези гардове са млади почитатели на фитнес-центровете и анаболите, предимно от провинцията, които срещу 500 лева на месец обикалят с шефа си столичните заведения сложили бронижилетка върху бялата тениска.
Повечето гардовете у нас, освен пистолет, почти нямат други помощни средства. Малко са охраните, които имат модерна комуникационна система, която да им позволява непрекъсната връзка. През последните година-две стана модерно, макар и в нарушение на закона в колите на някои от босовете да се поставят специални устройства, които заглушават сигнала на мобилните телефони и правят невъзможно задействането на взривно устройство чрез позвъняване до GSM. Въпреки тези нововъведения, почти никоя охрана не е преминавала специализирани курсове. В средите на частните гардове се твърди, че единствено бодигардовете на президента на “Нове холдинг” Васил Божков са били обучавани в Израел. Липсата на професионализъм сред българските лични телохранители си пролича при убийствата на три от най-пазените личности у нас - Илия Павлов, Георги Илиев и Дмитрий Минев-Руснака. И тримата бяха убити от снайперист, с по един куршум пред очите на обърканата си многочислена охрана, макар да се смяташе, че тяхната е сред най-добрите.

За един пробит долар

Именно липсата на професионализъм доведе и до многото жертви, сред телохранителите в неспирната “гангстерска война”. Поне 14 лични гардове бяха убити докато изпълняваха задълженията си. Най-много бяха убитите пазители на Милчо Бонев-бай Миле, когато килъри имитиращи полицейска акция на 30 юли 2004 г. в ресторант до стадион “Славия” застреляха един от лидерите на СИК, пазарджишки сутеньор и 4-ма гардове. Точно година по-късно, на 30 юли 2005г. при убийството на Антон Милтенов-Клюна в центъра на София бяха застреляни и двамата му придружители, за които се твърди, че се заели да пазят Клюна, след като дни преди това той освободил старата си охрана си, защото нямал пари да я издържа. Най-зловеща бе смъртта на двамата телохранители на друг лидер на СИК - Стоил Славов, който заедно с тях и свой бизнес-партньор бяха взривени в сградата на групировката на 19 януари 2004г.
Най-показателен пример за липсата на професионализъм сред частните охранители е тройното убийство в кафене “Арт декор” на 4 юни 2004г., когато като в една от частите на легендарната филмова трилогия “Кръстникът” облечени като свещеници наемници убиха на място-Димитър Христов, известен като Митко Малкия и двамата му бодигардове. Може би най-нелепа бе смъртта на пенсионирания шофьор от УБО Йордан Спасков, който в деня на своята смърт 18 април 2003г. бе преотстъпил управлението на взривения в движение на “Цариградско шосе” черен “Мерцедес” на своя шеф - Иван Тодоров - Доктора. Към тази категория може да се добави и смъртта също от бомба на бодигарда на Мартин Станков-Рашо на 13 юли 2005г. Гардът почина от раните си от взривилата се бомба, която заедно с още няколко охранители превозваше в колата на шефа си. От бомба загина и бодигард на Димитър Желязков-Очите, когато на 9 ноември 2001г. при взрив на кола в Несебър бяха убити съпругата на Желязков, брат й и охранителят. Един от първите телохранители загинали заради в опит да опазят свойте работодатели бе Драго Драгнев, който бе застрелян на 20 декември 1998г. от Стефан Въжарски, който успя да убие и Кръстникът - Иво Карамански.

Легионерите

Излиза, че повечето от телохранителите у нас не могат повече от това да показват мускулна маса, да задръстват улици с черни джипове и да носят венци на погребението на поредния дон. Доза професионализъм и повдигане нивото на професията в следващите години обаче може да донесат българските рейнджъри, участвали във военните мисии в Ирак и Афганистан. Но, дали този път отговорните фактори в държавата трябва да допуснат получилите “бойна закалка” под флага на Българската армия легионери да преминат на страната на армията на частните охранители ?