- BlueGunBlog -

Израелският национален авиопревозвач "Ел Ал" (El Al) е оборудвал всичките си самолети с противоракетна защита, с което става първата комерсиална авиокомпания, снабдена със свръхмодерна система за авиационна сигурност, съобщи Ройтерс, като се позова на вътрешни източници. Системата се нарича "Флайт гард" (Flight Guard) и е израелско производство.

Работата по проекта е започнала през 2002 г., след като израелски пътнически самолет за малко да бъде свален с преносима зенитна установка в Кения. Атентатът бе дело на терористичната мрежа "Ал Кайда". Инцидентът възбуди оживени дискусии в израелските кръгове по сигурността за нуждата от подобряване на авиационната безопасност.

"Флайт гард" е разработена от държавния холдинг "Израел милитъри индъстрис" (Israel Military Industries) и военнопромишлената компания "Елта" (Elta), която е част от концерна "Израел еъркрафт индъстрис" (Israel Aircraft Industries), също държавна собственост. Системата се базира на специални сензори, инсталирани на самолета, които засичат ракети с топлинно насочване и автоматично задействат изпращането на отклоняващи рефлекторни лъчи, обяснява Ройтерс. Оборудването се смята като особено ефективно срещу ракети като SA-7, които са призведени в бившия Съветски съюз и са широко разпространени в развиващия се свят.

Според съобщения от израелското транспортно министерство "Ел Ал" е започнала да монтира "Флайт гард" върху своя авиопарк през 2004 г. По предварителни разчети системата струва по около 1 млн. долара, но въпреки това е монтирана на всички 29 собствени самолета на авиопревозвача. Браншови анализатори, цитирани от Ройтерс, посочват, че други авиокомпании вероятно ще я оценят за твърде скъпа и нерентабилна. Засега не е ясно и дали "Флайт гард" имат и петте самолета, които "Ел Ал" отдава на лизинг.

Американското правителство от няколко години също работи по подобна програма, но все още няма конкретни резултати. През 2004 г. тарнспортен самолет "Ербъс А300" на американската компания Ди Ейч Ел (DHL) беше обстрелван с ракети над Багдад, което даде още един повод на администрацията на президента Буш да поиска ускоряване на програмата.

"Ел Ал" се слави като авиокомпанията с най-сериозни мерки за сигурност заради дългогодишния опит с похитители от арабски поризход, посочва Ройтерс. Специалистите обръщат внимание и на факта, че израелската авиокомпания разполага с добре обучени въоръжени "шерифи" за всеки свой полет и подлага пътниците на изключително щателна проверка.

Ислямистка групировка заплаши румънската столица с бомбен атентат и ракетно нападение с биологично оръжие, писа в. "Зиарул". Това стана във вторник, в деня, когато румънският парламент ратифицира договора за разполагането на американските военни бази в страната.
В две централни телевизии се получило писмо, подписано от ислямистка терористична група, в което се казвало, че в сградата на един от най-големите магазини в Букурещ е поставена бомба. Отправяла се и заплаха, че градът ще стане обект на нападение с четири ракети, носещи смъртоносен вирус, ако Румъния не изтегли контингентите си от Ирак и Афганистан. Текстът завършвал с "Аллаху Акбар" ("Бог е велик" на арабски).
След получаването на съобщението полицията веднага отцепила и евакуирала сградата на търговския център "Униря". След тричасова проверка обаче взривно устройство не бе открито, посочва изданието.
Фалшивата заплаха не попречи на румънските депутати да ратифицират без проблеми споразумението за разполагането на американските бази в страната. То бе подписано на 6 декември м.г. при посещението на държавния секретар Кондолиза Райс в Букурещ. Споразумението предоставя на САЩ неограничен достъп до военновъздушната база "Михаил Когълничану" край Констанца, както и до базите Смърдан, Бабадаг и Чинку. Американските сили също така ще могат да провеждат тактически учения в окръзите Констанца и Тулча. Те ще имат право да ползват румънските летища и пристанища, както и да прелитат през въздушното пространство на северната ни съседка. Американците ще могат да изграждат сгради и пътища, които след изтичането на договора ще се предадат на румънците. Документът има срок на действие 10 години и не може да бъде модифициран или отменян без съгласието и на двете страни.
Румъния има значителни военни контингенти в Ирак и Афганистан с обща численост 1800 души. Румънските военнослужещи в Ирак са в южната част на страната под британско командване.

Старо правило е, че собствените чорапи миришат приятно.

Осмелилите се да го оспорват обикновено са странични наблюдатели, които завиждат на щастливите чорапопритежатели.

Ако се вярва на медиите, хора, определени като... (цитирам) "най-успелите българи от всички сфери на обществения живот у нас”, са оставили по едно любимо свое чорапче, подпряно до стената на новоцвъцнатия насред ЦУМ музей, обявен като Музей на любовта.

За хората, които свиват дамско бельо или нещо друго от простора, си има строго определено медицинско определение.

Но у нас медицината се развива!

Хората, които даряват публично белезниците си на някой музей, вече се наричат “национален елит”. В това да се ползват белезници и други помощни средства от време на време няма, разбира се, нищо лошо - всеки има право да обича и да бъде обичан!

Кметът Борисов например е подарил кимоното си. С какви ли спомени е свързано - никой не казва, да се надяваме, че ще назначат екскурзоводка, която да разказва пикантни подробности от историята на реликвата.

Генерал Бонев пък се е лишил от любимия си кон. Не от целия, донесъл е копие, мостра без търговска стойност, но все пак - любимо същество!

И за това си има определение, но нейсе.

Опашката на успели във всяко отношение и доволни от себе си хора, преценяващи, че мястото на всяко тяхно парцалче е в музея, продължава с телевизионна водеща, понесла сватбената си рокля, медиен експерт с папийонка, който обаче кой знае защо връчва за съхранение стара шапка, и приятелка на влюбения в коня си генерал, която предлага на вниманието ни сърце от глина, за което се твърди, че ако остарее още малко, ще стане хептен историческо, стига археолозите да го признаят.

Както и да го погледнем - странни са неясните обекти на желания, които най-успелите българи от всички сфери предлагат на непросветеното ни внимание.

Към най-странно съоръжение е адресирал чувствата си, разбира се, вълнуващият женските и полицейските сърца министър Петков. Той напира да влезе в историята не с пухкаво розово зайче, не понесъл рамка с мидички, не и с писмо, накапано с горчиви сълзи, а по мъжки: със съвсем истински патлак!

Един извратен ум веднага би започнал да си задава въпроса какво прави в потайни доби господин министърът със законно притежаваното оръжие, но ние не сме такива хора - само ще го поздравим за избора, оръжието си го бива!

Това, което липсва на експозицията, са наистина само чорапите, по които един истински успял в своята област българин - Стефан Софиянски, се измъкна от съблазненото и изоставено от него столично кметство, но може би му миришат толкова хубаво, че не може да се раздели с тях.

Да не бъдем нахални - трябва да се научим да уважаваме чувствата на хората!

Идея достаточно безумная, чтобы рискнуть воплотить её в реальность. В будущем. Самый лучший способ выиграть сражение – заставить своего противника делать то, чего он не хочет. Контроль над разумом? Не пугайтесь, ещё нет. Но начало положено.

Ресурс Defense Tech сообщил о выходе в свет книги Дэвида Хамблинга (David Hambling) "Виды оружия: как современная война породила наш мир высоких технологий" (David Hambling, author of Weapons Grade: How Modern Warfare Gave Birth to Our High-Tech World).

В этой книге, наряду с экскурсом в прошлое, представляет большой интерес и экскурс в будущее. Возможно, не столь уж далёкое.

Оказывается, ВВС США (US Air Force), среди прочих проектов "на дальнюю перспективу", давно ведут работы по созданию оружия "Управляемых эффектов" (Controlled Effects, о нём, кстати, есть материал, датированный 2004-годом, и размещённый на сайте одного из научно-исследовательских подразделений ВВС США).

Что это за оружие, и какими эффектами предполагается управлять? Здесь, оказывается, озвучены сразу несколько идей, находящихся в настоящее время на разной стадии реализации.

Для начала вспомним проект "Импульсный энергетический снаряд" (Pulsed Energy Projectile – PEP; мы вкратце уже рассказывали об этом оружии). Оно создаётся одной из дочерних фирм компании Alliant Techsystems.

Его действие основано на испарении небольшого количества поверхностного материала с цели (например, кожи человека) под действием сильного импульсного инфракрасного лазера.

Прототип этого оружия был построен и испытан на животных. Исследователи сообщали об оглушающем эффекте и параличе. Причём ранее предполагалось, что важным фактором является ударное действие микро-взрыва плазмы, возникшей на месте попадания луча (вот, к слову, обзорный матриал по PEP на Wikipedia).

Однако позже поступило уточнение: плазменный взрыв недостаточно силён, чтобы вызвать заметное повреждение цели или прожечь в ней дыру; если не нарастить мощность излучения, что также предусмотрено, но это будет уже другое оружие, фактически, боевой лазер. Экстремальный же болевой эффект в системе PEP вызывают сильные электромагнитные импульсы, наводимые в плазме последующими вспышками лазера, идущими с высокой частотой. Импульсы эти действуют непосредственно на нервы жертвы.

Другим оружием, способным воздействовать на нервные окончания, является направленное микроволновое излучение, напоминающее излучение микроволновых печей. Идея эта уже реализована в металле — в системе Active Denial, то есть, в вольном переводе, "Системе активного отбрасывания".

Здесь микроволны нагревают воду в коже человека, так что он ощущает себя ошпаренным крутым кипятком.

Defense Tech пишет, что систему ещё будут дорабатывать в сторону снижения веса, однако, ей уже прочат светлое (с точки зрения американских военных, разумеется, а не их визави по другую сторону баррикад) будущее как в горячих точках, типа Ирака, так и в полицейских операциях, вроде подавления бунтов в тюрьмах.

Эти и другие сходные проекты американцы рассчитывают соединить в системы, способные на расстоянии в километр-два воздействовать на выборочные группы нервов в человеке, вызывая в солдатах противника не только шок или ощущение ожога.

Фактически, подбирая параметры воздействия, как полагают американские военные, можно создать у человека ощущение, что он попал в кислоту (притом, что видимых повреждений на нём не будет). А можно создать у него ложное ощущение резкого отталкивающего запаха или вкуса.

Помните, давние вонючие бомбы? Зачем же применять реальную химию и доставлять её к месту действия, когда ощущение запаха можно навести "по лучу"?

На этом замыслы Controlled Effects не исчерпываются. Скажем, авторы обзора ВВС США считают реальным наведение принудительного сокращения мышц на солдат при помощи опять-таки точно подобранного электромагнитного излучения. Вспоминая действие электрошокеров, они называют это "Тазер-подобными моторными эффектами". При этом, в отличие от шокеров, никаких проводов к цели тянуть не придётся.

Глобальная цель Controlled Effects достаточно фантастична (недаром появление такого работоспособного и пригодного к применению оружия военные относят на 2020-2050 годы): дистанционно заставлять солдат противника делать то, что нужно обладателю оружия; смущать их несуществующими предметами (воздействие на зрительные нервы, наведённые миражи), шокирующими запахами и вкусами. Словом, дезориентировать его, оставаясь на безопасном (относительно, конечно) расстоянии.

Эти системы должны органично дополнить комплекс электронной аппаратуры, воздействующей на технику противника, типа постановщиков помех.

Заметьте, о несмертельном оружии говорят именно военные, а не полицейские, полагая его важным дополнением к традиционным видам вооружений.

Можно поспорить, насколько оправданы такие системы на поле боя. Для полицейского применения они выглядят более подходящими.

С другой стороны, вспомним, как маршал Жуков при наступлении на Берлин применил ослепление противника: в ночной атаке, при помощи полутора сотен мощных зенитных прожекторов, направленных на позиции немцев. В свете этих прожекторов Controlled Effects выглядит логичным следующим шагом.

membrana.ru
14-02-06

The newly designed frame of 90two pistol ensures trouble-free insertion and holster extraction, thanks to its rounded and truly snag-free surfaces. Inside the frame, near the disassembly lever, a metallic recoil buffer reduces the impact of the slide assembly against the frame during the shooting cycle. By redistributing the stresses, the recoil buffer increases the service life of the firearm.
Trigger guard is also rounded to ensure, when firing with two hands, the correct positioning of the supporting hand.
Integral accessory rail. Located forward and under the barrel, the rail is machined integral to the receiver and allows the mounting of light and laser accessories. A practical accessory rail cover (which can be mounted when an accessory is not used) protects the rail from accidental impacts and covers its corners to facilitate the insertion and extraction of the pistol from holsters.
Newly designed anatomical slide and slide catch. The sides of the slide are smoothed and snag-proofed easing the insertion and removal of the pistol from its holster. The rear transversal serrations on the slide allow for a firm grip even in moist conditions, facilitating slide operation and safety control. The slide catch (slide stop) has been redesigned to conform to the unique lines of the slide and frame. The slide, and other metal parts such as the slide catch, the disassembly latch, the safety lever (if present) and the sights are coated with Bruniton, a material that provides superior corrosion resistance and reduced friction.
Ergonomic and modular grip unit. The new removable single-piece grip allows for quick and easy grip replacement. An optional slim accessory grip is available to better adapt to smaller hands. The rear upper part of the grip is precisely curved and relieved for a firmer, more comfortable grip and to snugly fit the shooter’s hand. Both the front and the rear part of the integral grip boast a comfortable scaled surface that, not only has great aesthetic impact, but considerably improves grip, even in moist conditions.
Skeletonized hammer. The distinctive hammer is significantly faster and lighter
(models Type F and G).
Interchangeable, luminescent Superluminova® sights. The high definition 3-dot sight system is coated in Superluminova®, a special photosensitive material ensuring long lasting luminescence after short exposure to any kind of light. Rear and front sights can be replaced with other types of sights of different height or with Tritium night sights, upon request.
The unique design of the sights has resulted in a 5mm (.20 in.) increase of sight radius when compared to the classic Model 92 series allowing a more precise alignment target shooting.
Higher capacity magazine. The Beretta 90two pistols have an easily removable, high capacity staggered magazine, that allows for rapid reloading and extended use of the firearm in special operating situations:
cal. 9mmx19 - staggered magazine with 10, 15 or 17 rounds *
cal. .40 S&W - staggered magazine with 10, 11 or 12 rounds *
* Consult local authorities for magazine capacity restrictions that may apply in your locale. For some markets and in compliance to local legal restrictions, extended magazine bottoms can be applied to increase the magazine capacity to 20 rounds for caliber 9mmx19.
Simple field stripping, cleaning and re-assembly. The pistol is designed for extremely quick and simple field stripping and to avoid casual or involuntary disassembly. Reassembly is easy and accidental misassembly of parts is prevented by the distinctive design. The slide locks automatically when it passes beyond the rear section of the frame.

90two Type F. Double/single action. Ambidextrous manual safety on the slide with hammer decocking function, automatic firing pin block safety.
90two Type G. Double/single action. Ambidextrous manual lever on the slide with hammer decocking function with the return of the lever to the firing position, automatic firing pin block safety

15-годишният И.Д. е бил прострелян в ръката снощи в зоопарка на Благоевград от служител на нощната охрана. Простреляният младеж от ромски произход е бил забелязан около сеновал и, според охранителя Х.Ш., се подготвял за кражба. Това станало причина за последвалата стрелба, предаде БТА.

От РДВР информираха, че охранителят е стрелял с незаконно притежаван пистолет. Той е задържан със заповед за 24 часа и по случая е образувано дознание.

Момчето е настанено в местната болница, без опасност за живота.
Според информацията от полицията, то е регистрирано многократно за кражби.

Щурмовият вертолет Ми-24 е основен (и единствен) боен вертолет в състава Военно Въздушните Сили на Република България. Машината изпълнява тази роля вече повече от две десетилетия.
Историята на този вертолет в България започва в краят на 1978 г. когато малка група пилоти и техници от 44-ти ВАП (Вертолетен АвиоПолк) са изпратена в СССР. Тук трябва да се отбележи , че усвояването на Ми-24 протича по доста нестандартен начин. Въпросната група техници и пилоти провеждат в Съветският съюз само теоритичното изучаване на вертолета. През Февруари 1979 г. групата се завръща в България. Веднага, с помоща на съветски екипажи и представители на завода производител, започва ускорено теоритична и практическа подготовка на останалият личен състав на 44-ти ВАП.
През юни 1979 г. на летище Пловдив пристигат първите четири вертолета Ми-24. До края на годината са доставени още дванадесет машини. Всички машини са от вариант Д. От 1980 г. до 1984 г. са доставяни по четири машини на година. През 1985 г. пристигат шест машини, а през следващата година още шест, но това са вече Ми-24В. Така общият брой доставени машини достига 44 – 38 броя Ми-24Д и 6 броя Ми-24В. Те получават бордни номера от 101 до 144.
През 1979 г. вертолетите са в състава на ескадрилата за огнева подръжка от 44-ти ВАП, по това време полка е базиран на летище в самият град Пловдив (на мястото където днес се намира жк Тракия). През лятото на 1980 г. полка се пребазира на летище Крумово. Тогава се сформират две ексадрили бойни вертолети Ми-24 в състава на полка. Започва и интензивна летателна дейност при всякакви метерологични условия. Отбелязва се и значителен напредък в бойното усвояване на машината.
На 1 Октомври 1982 г. със заповед на тогавашният министър на отбраната е създаден 13-и Вертолетен Полк Бойни Вертолети (ВПБВ) заедно с осигуряващите го поделения. Вертолетите Ми-24Д влизат в състава на този полк. Съгласно същата тази заповед полка трябва да бъде пребазиран на летище Стара Загора.
В краят на Май 1983 г. полка започва пребазиране на цялата бойна техника, личен състав и осигурявщи поделения на новото летище край Стара Загора. Още известно време продължава доизграждането на необходимата материална база към новото летище, въпреки това летателната подготовка не е прекъсвана.
От 23 Януари 1984 г. вертолетите Ми-24 и техните екипажи започват да носят постоянно бойно дежурство за борба с малоскоростни нисколетящи нарушители на въздушносто ни пространство.
През 1986 г. са доставени последните вертолети Ми-24. След тази дата полка има следната структура: две ескадрили по 22 вертолета Ми-24. Всяка ескадрила е съставена от 5 звена по 4 машини, плюс две вертолета за командването на ескадрилата.
Трябва да се отбележи ,че Ми-24 в България създават известни неприятности. Те не се дължът на някакви съществени конструктивни недостатаци на вертолета ,а на недостатачно професионалният подход на тогавашното военно ръководство към превъоръжаването на армията ни. Въпреки ,че 38 от българските вертолети са от модела Д , те пристигат на партиди. А вертолетите в различните пертиди се различават доста съществено едини от други. Това се дължи на безбройните малки и големи модернизации които претърпяват Ми-24 в следствие на бойният опит от бушуващата тогава война в Афганистан. Така например първите 16 броя Ми-24Д пристигат с двигатели ТВ3-117А ,а останалите 22 вертолета от този тип с двигатели ТВ3-117В (Височинен). Двата различни двигателя създават не малко проблеми при подръжката. Част от радиооборудването при различните партиди също се различават. За да бъде хаоса пълен последните шест машини доставени през 1986 г. са Ми-24В. В-е варианта на Ми-24 е по съвършен от Д варианта, но се различава същественно от предшественика си – Ми-24В е въоръжен с новите ПТУР (ПротивоТанкова Управляема Ракета) 9М114 “Щурм В”, различен прицелен комплекс и ред други разлики в оборудването. Освен това бойните възможности на Ми-24В съществено се различават от тези на Ми-24Д, което затруднява използването им в състава на полка.
По време на експлоатацията на вертолетите от нас те претърпяват различни доработки. Така например всички машини са снабдени с прахозащитни филтри за двигателите и система за защита на вертолета от ПЗРК (Преносим Зенитно-Ракетен Комплекс) с топлинно насочване – автомат за разпръскване на топлинни капани АСО-2В, както и система за електромагнитни смущения “Липа”.
През 1994 г. ВВС на Република България престуркторира авиополковете си в авиобази. Във връзка с това от някогашният 13-ти ВПБВ е създадена 23-та Вертолетна АвиоБаза Бойни Вертолети (ВАББВ). От 1996 г. 23-та ВАББВ е включена в състава на новосформираният корпус “Тактическа Авиация”.
На 30 Януари 1996 г. е загубен единственият български Ми-24. Това е борд 130, екипажа остава невредим, но вертолета не подлежи на възстановяване.
През 1999 г. поради изтичане на календарният ресурс (20 години) на първите 16 вертолета Ми-24Д (бордове от 101 до 116) бяха изведени от въоръжение.
Според “План 2004” през 2000 г. 23-та ВАББВ прекратява своята активна дейнст, а от юни 2002 г. базата трябва да бъде окончателно закрита. За щастие това не значи край на службата на Ми-24 в българските ВВС. Съгласно същият този “План 2004” вертолетите Ми-24 са върнати на летище Крумово и зачислени към състава на 24-та Вертолетна АвиоБаза (ВАБ). Съобразно неговият последен вариант през 2004 г. 24-та ВАБ ще има в състава си две ескадрили от по 18 вертолета. Първа ескадрила въоръжена с Ми-24, а втора с транспортният Ми-17. Към 24-та ВАП се числи и учебно звено с вертолети Bell 206.
90-те години на ХХ век ще останат в историята на България като години на дълбоки социално-икономически промени. Тези промени неминуемо засегнаха и българските ВВС. Така поради икономическата криза и некомпетентното управление на военните ни ресурси в средата на 90-те години процента на боеготови Ми-24 падна под 50. А в първите години на новият век летящите Ми-24 се броят на пръстите на едната ръка.
През последните няколко години темата за модернизацията на Ми-24 става все по-актуална. В края на 2002 г. и началото на 2003 г. няколко фирми изявиха желание да модернизират българските вертолети Ми-24. В края на 2003 г. модернизацията на Ми-24 стана високоприоритетна задача на Министерството на Отбраната. Предполага се ,че през 2004 г. ще стане ясно кой и как ще модернизира българските бойни вертолети.

Далавери с военни доставки са ставали отдавна, стават и днес. Доставя се нова бойна техника, по-лоша от тази, която изхвърляме. Сключват се договори, които няма как да бъдат изпълнени. На кого му пука? Важно е комисиони да има. А отбраната на страната - кучета я яли! Неотдавна "Стандарт" постави въпроса за забавеното с години удължаване на ресурса на едничките съвременни изтребители, които имаме - МиГ-29. Днес повдигаме завесата пред брадясалия проект за възстановяване и модернизация на транспортните вертолети Ми-17 и ударните Ми-24.

На 2 декември 2005 г. министърът на отбраната Веселин Близнаков и вицепрезидентът на израелската компания "Елбит системс" Менахем Баргев подписаха договор за модернизацията на шест хеликоптера Ми-17, шест Ми-24 Д и шест Ми-24 В. Стойността на сделката е 57,33 млн. евро.
Внимателният анализ на фактите, предшестващи и последващи подписването, поражда куп въпроси.
Защо Министерството на отбраната (МО) избира за победител в международен конкурс "Елбит системс" и сключва договор с нея, при положение че тя не отговаря на основно условие, записано в тръжната документация. А именно - да има "договор за реализация на проекта и последващата сертификация на крайния продукт съвместно с ОКБ "Мил"/Рособоронэкспорт." За да отговори на условието, "Елбит" представя
писмо с подправен подпис
от руския Комитет за военнотехническо сътрудничество, според което "руската страна би била заинтересована от сътрудничество с "Елбит". Но вместо да бъде декласирана, "Елбит" е обявена за победител. Въпреки че в търга участва компания, която е представила споразумение с "Рособоронэкспорт" за ремонта на Ми-17 и Ми-24 - "Израел еъркрафт индъстрис".
Веднага гръмва скандал, че "Елбит" няма "никакви подписани споразумения за сътрудничество в областта на ремонта и модернизацията на вертолети тип Ми". Цитатът е от писмо на руската Федерална служба по военнотехническо сътрудничество до бившия депутат Николай Младенов в отговор на негово запитване. В Народното събрание се разразява буря. Срещу избора на "Елбит" публично се обявява руският министър на отбраната Сергей Иванов.
Международен скандал!
Притиснат от фактите, тогавашният военен министър Свинаров прекратява процедурата. Публично като причина изтъква "непостигане на първоначално обявените критерии". Но в заповедта си от 8 март 2005 г. не посочва мотиви, което се превръща в услуга на "Елбит". Компанията подава жалба във Върховния административен съд (ВАС). Който я разглежда в нарушение на два закона. Съгласно чл. 34, т. 1 от Закона за административното производство "Не подлежат на обжалване административните актове, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната". Законът за ВАС пък гласи: "Не подлежат на разглеждане ... актове, с които се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната". Това е. Но във ВАС сигурно са преценили, че модернизацията ще превърне Ми-17 и Ми-24 в туристически вертолети. 3-членен и 5-членен състав гледат жалбата и отменят заповедта за прекратяване на процедурата. "Елбит" печели, въпреки че не отговаря на условията. Така се стига и до подписването на договора.
Според експерти заповедта на Свинаров за прекратяване на търга била тънка юридическа игра с цел "Елбит" да спечели.
Само по себе си обаче решението на Темида не може да модернизира хеликоптерите. За това са нужни специалисти и спазване на всички изисквания на производителя и международните договорености. Поради това днес, 71 дни след подписване на договора, по него все още не се работи. А според клауза в документа до 30 дни след подписването "Елбит" трябваше вече да се е споразумяла с посочения като подизпълнител ТЕРЕМ за модернизацията, която ще се проведе в България. 30-дневният срок изтече на 2 януари. А това вече е първото нарушение на договора.
Защо се бави договарянето на ТЕРЕМ с "Елбит"? Да не би на българската компания да не й трябват пари? Едва ли, предвид тежкото финансово състояние на холдинга, бавенето на заплати с месеци и пр. Явно има друга причина. И тя е, че през януари 2006 г. в МО и в кабинета на премиера е получено протестно писмо от Московския вертолетен завод (МВЗ) "Мил" - конструктор на вертолетите. В него Москва предупреждава, не за първи път, че ще снеме от себе си отговорността и ангажиментите по поддръжката на вертолетите, ако ВМЗ "Мил" и заводите производители не участват в техния ремонт и модернизация. Което ще рече, че
няма да доставя резервни части
и няма да сертифицира ремонтираните машини.
Писмото от "Мил" е подписано и от федералното предприятие за експорт на оръжие и военни технологии "Рособоронэкспорт". Следователно то не изразява мнението на приватизирания МВЗ "Мил", а официалната руска държавна политика. Така ТЕРЕМ, в частност авиозаводите "Летец" и "Г. Бенковски", които трябва да изпълнят модернизацията и са зависими от руските оръжейни лицензи, остават с вързани ръце.
"Наистина просрочихме 30-дневния срок, но преговорите с "Елбит" текат бавно - заяви изпълнителният директор на ТЕРЕМ Мариян Йовчев. - Но се надявам другата седмица да подпишем договора с "Елбит" за дейностите, които можем да извършваме. В него няма клауза за сертифициране на машините. Това не е наша работа. Ние ще извършим ремонт на планера и други агрегати, за които имаме сертификат и се знае, че го правим добре. Все пак поддържаме тези вертолети вече 15 години. Ще извършим и монтажа на новата авионика по стандартите на НАТО. Това ще стане под прякото ръководство на "Елбит". Що се отнася до удължаването на ресурса на основните и пусковите двигатели и на редукторите на хеликоптерите, имахме идея да ги правим в пловдивския авиозавод "Г. Бенковски". Но той има
сертификат само за пусковия двигател
Ако в Пловдив получат сертификати и за основните двигатели и редукторите, ще ги правим там. А как ще стане сертификацията на хеликоптерите - не е наша работа. Можеше да стане и по друг начин, но за съжаление не стана" - коментира още Йовчев.
Следва въпросът може ли модернизираните от ТЕРЕМ хеликоптери да не полетят, без да бъдат сертифицирани. "В момента не бих искал да ви дам отговор на този въпрос" - лаконичен бе Йовчев.
Защо трябва да правим модернизация за милиони, след като няма гаранция, че вертолетите ще полетят? Само за да напълним сметките на една чужда компания и джобовете на някои политици и чиновници ли? Къде остава безопасността на полетите, сигурността на страната? Кой ще гарантира живота и здравето на нашите пилоти? Защото в нашите ВВС помнят, че точно модернизиран от "Елбит" изтребител "МиГ-21 Лансър" на румънските ВВС се разби край Калараш, близо до нашата граница, а пилотът загина. Инцидентът стана на 21 февруари 2002 г.

Следя с огромен интерес сделката с израелската компания "Елбит системс" за модернизацията на бойните ни хеликоптери. И още как! Та това е най-красивият пример за корупция в България! Наистина - защо трябва да бъдат поставяни условия в един търг, след като той ще бъде спечелен от фирмата, която не отговаря на тях? Защо трябва да се подписва сделка с фирма, която не е в интерес на България, на нашите въоръжени сили? Защото дори и да модернизира хеликоптерите, "Елбит" ще трябва да сертифицира хеликоптерите с руснаците. И ако това все пак стане, ще струва допълнителни средства, които не са записани в договора. И може би точно затова и "Елбит" е оферирала най-ниската цена.
Всъщност в МО прекрасно знаят това. Началникът на политическия кабинет на министъра е действал като адвокат и юридически съветник на "Елбит" от адвокатска кантора "Георгиев, Тодоров и Ко.", преди да бъде назначен на тази си длъжност. А това е чист конфликт на интереси.
В крайна сметка сделката с "Елбит" подкопава международния авторитет на България и ще отслаби позицията й на преговаряща страна по други сделки с Русия, включително и по газа.

- Г-н Близнаков, в ход е изпълнението на договора с "Юрокоптер" за доставка на 12 вертолета "Кугър" и шест "Пантер". Вярно ли е, че парите за 18-те хеликоптера ще са за сметка на доставките на автомобили, транспортни и учебни самолети? Какви средства са заложени в бюджета за 2006 г. за модернизация на армията?

- В изпълнение на "План 2015" за модернизация на българската армия изведохме три приоритета за тази година - закупуване на нови хеликоптери от "Юрокоптер", на транспортни самолети от "Аления аеронаутика" и нова автомобилна техника от "Даймлер-Крайслер". Стриктно следваме тези приоритети. В никакъв случай не може да се говори за преливане на пари от един проект към друг. Финансовите средства за трите проекта са осигурени. Парите ще дойдат само от бюджета на Министерството на отбраната (МО), който е 2,44% от БВП. 20 на сто от тях ще отидат за модернизация на армията. Това са около 700 млн. евро.

- Вярно ли е, че поради липса на средства договорите за доставка на автомобили и учебни самолети ще бъдат преразгледани, а броят на техниката - редуциран? Няма ли това да доведе до плащане на неустойки или други негативи?

- Това, което е фиксирано в договорите, ще се изпълнява, така че

не може да става дума за неустойки

Разчетите са направени точно. По рамковия договор с "Даймлер-Крайслер" през миналата година получихме 32 автомобила. В анекса за тази сме заложили доставка на още 75-100. Очакваме от Генщаба да определи точния брой и вида на необходимите автомобили.

- Кога ще бъде сключен договорът за доставка на 8 транспортни самолета "Спартан" с избраната преди 9 месеца чрез международен конкурс италианска компания "Аления аеронаутика"?

- Искам да подчертая изключителната кооперативност на "Аления аеронаутика". Ние намалихме броя на самолетите от 8 на 5, което логично можеше да увеличи цената на един самолет. От фирмата обаче запазиха цената и в голяма степен стойността на офсета, което беше прекрасен жест на коректно партньорство. Така сделката с "Аления аеронаутика" ще е за 5 самолета "Спартан" за 91 млн. евро. Тя е подготвена, но изчакваме последни уточнения. Има известно забавяне по индиректния офсет в Министерството на икономиката и поради тази причина договорът още не е подписан. Очакваме до края на седмицата всичко да бъде уточнено и да подпишем договора в периода 14-17 февруари.

- Кога ще приключи сделката за доставка на учебно-тренировъчни самолети "Пилатус РС-9М"? Имам предвид опцията за доставка на останалите 6 машини, на тренажора и на компютърния клас за обучение, които биха направили подготовката на пилотите много по-ефективна за по-бързото приспособяване от руската техника към новия многоцелеви изтребител и транспортния самолет?

- Договорът за доставка на учебните самолети "Пилатус" е изпълнен. Не предвиждаме нови доставки на учебно-тренировъчни самолети.

На всички ни се иска час по-скоро да обновим въоръженията и да модернизираме армията по натовските стандарти. Аз съм убеден, че стъпка по стъпка това ще стане. Важно е

да си поставяме реалистични цели

и последователно да ги осъществяваме. Средствата в сферата на сигурността са лимитирани, както във всяка държава по света. Съобразяваме се с възможностите на държавата, но сме изпълнени с воля да осъществим всичко, което сме заложили като приоритети. Радвам се, че нашите усилия се забелязват и ценят. През миналата седмица на 42-рата конференция по сигурността в Мюнхен, в която участваха 291 държавни и правителствени ръководители и министри от цял свят, американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд се обърна към държавите членки на Алианса да помислят сериозно за финансовите си ангажименти към отбраната и сигурността. Защото много по-изгодно е да се влагат средства в сигурността, отколкото да се ликвидират последствията от нарушена сигурност.

- Какво се прави за удължаване на ресурса на наличните изтребители МиГ-29, които трябва да охраняват небето ни до доставката на новите многоцелеви изтребители? Летящите МиГ-21 не отговарят на никакви изисквания на НАТО, поради което турската армия винаги има готовност да припокрие при нужда нашето въздушно пространство с нейни F-16.

- Пред подписване сме на новия договор с руската фирма "РСК-МиГ". Очевидно е, че МиГ-29 ще бъдат най-добре ремонтирани от техния производител. Договорът за ремонта вече е съгласуван с руската страна. Определен е и начинът на плащане. Ще бъдат ремонтирани 18 самолета, сред които 4 учебни за $48 млн. Срокът за изпълнение е 36 месеца. МиГ-овете са изключително важни. Затова до избора и доставката на новите изтребители, чиято процедура ще трае най-малко 1,5-2 години, задачата "еърполисинг" за охрана на въздушното ни пространство ще изпълняват МиГ-29.

- Освен покупка на нова техника какво още предвижда модернизацията на армията ни?

- В ход е процес на трансформация на Българската армия, което означава промяна в подхода за планиране на отбраната. Досега поддържахме сили за защита срещу външна инвазия. Според новите стандарти на НАТО изграждаме способност за изпълнение на задачи за нуждите на колективната сигурност на Алианса и по коалиционните ангажименти. Това означава създаване на по-малки, по-мобилни и с по-голяма огнева мощ експедиционни въоръжени сили с висока степен на оперативна съвместимост и всестранно осигурени. Способни да решават задачи дори

далеч от националната територия

Наред с модернизацията процесът включва и професионализацията на армията ни, редуциране и преструктуриране на командните звена и привеждането им в съответствие с действащата командна структура на НАТО.

През последните две години беше положено началото на ускорена модернизация, съобразена с нашите финансови възможности. Вече стана дума за приоритетите. От общо 11 проекта, които се стремим да реализираме в средносрочен план, за тази година определихме три основни и два съпътстващи. Останалите проекти ще се актуализират от военнотехническа гледна точка и ще стартират поетапно при съобразяване с финансовите възможности на държавата.

През следващите години предстои да бъдат реализирани по приоритети още следните проекти:

* Проект за комуникационно-информационно осигуряване със срок на реализация 11 години, на приблизителна стойност 200 млн. евро;
* Проект за лагерно-походно оборудване, пак в рамките на 11 години, за 50 млн. евро. Тук българските фирми могат активно да се включат;
* Изграждане на система за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг за около 40 млн. евро и срок на изпълнение десет години;
* Изграждане на система за утилизация на боеприпаси в рамките на 10 г. Амбицията ни е тази система да тръгне след около месец и половина с участието и на български фирми;
* Система за охрана на морската ни граница "Екран". Тя ще струва около 70 млн. евро и ще се изпълнява приблизително 5 години. Последните два проекта са най-мащабните - нови изтребители и проектиране и строителството на кораби клас "Многоцелева корвета". Всеки от тях е на стойност най-малко 1,5 млрд. лева. На този етап не разполагаме с такива средства. Надяваме се до края на мандата да се натрупат достатъчно пари, за да ги стартираме.

С тези проекти целим не само да повишим оперативната способност и съвместимост на въоръжените ни сили. Целта ни е и чрез съпътстващите офсетни програми да осигурим допълнителни икономически, технологични и финансови ползи за държавата - да дадем тласък на нашата икономика и на пазара на труда.

Експерти, разследващи обстоятелствата около смъртта на Уелската принцеса лейди Даяна, проучват нови свидетелски показания, според които шофьорът на колата е бил умишлено заслепен с лазерни лъчи от британски агенти. Това пише днес британският вестник “Дейли експрес”.

Лазерното устройство може би е било насочено срещу шофьора, за да го заслепи, в резултат което той изгубил контрол над колата и се блъснал в колоните на тунел край река Сена в Париж. В катастрофата на 31 август 1997 г. загинаха лейди Даяна, интимният й приятел Доди ал Файед и шофьорът французин Анри Пол. Единственият оцелял беше гардът на Лейди Ди Тревор Рийс-Джоунз. Според двама свидетели лазерният лъч бил насочен от пътник на задната седалка на мотоциклет, който изпреварил мерцедеса на принцесата в тунела “Алма”.

Експерти обяснили пред “Дейли експрес”, че това оръжие е било разработено от британските специални служби, за да се извърши атентат за убийството на бившия югославски президент Слободан Милошевич през 1993 г. при негово посещение в Женева. Според в. “Индипендът он сънди” бившият главен комисар на лондонската полиция лорд Стивънс подготвял британското обществено мнение за изненадващи заключения в подготвен от него доклад.

Неотдавна той заяви, че случаят е много по-заплетен, отколкото се е предполагало, и че бащата на Доди ал Файер е имал основания да не вярва на първоначалната версия за катастрофата. Мохамед ал Файед неведнъж е твърдял, че принцесата е била бременна от сина му и инцидентът е организиран от британските тайни служби, за да не се допусне майката на бъдещия престолонаследник да има друго дете мюсюлманин.

Грабеж с огнестрелно оръжие разкриха варненски полицаи. Четири непълнолетни момчета от града са уличени като извършители. Грабежът чрез заплаха с пистолет е извършен на 1 февруари на територията на Първо РПУ, когато от 12-годишно момче е откраднат мобилен телефон, съобщиха от МВР. При установяването на извършителите са намерени и иззети газов пистолет, както и отнетият мобилен телефон.
Момчетата са на възраст от 14 до 17 години години, като най-големият не учи и не работи. По случая е образувано следствено дело.

Уточнявам, че оръжието не е огнестрелно, а газово. Но не казвайте че инцидентът е банален, защото първо, е станал на метри от Руското училище, което се намира в централната част на града, когато учениците са си тръгвали за домовете и второ, крадците са опрели дулото на пистолета в главата на 13-годишнотото момче, за да му задигнат мобилния телефон.

Два робота за откриване и обезвреждане на взривни устройства дари вчера американското посолство на МВР. Дарението беше връчено вчера от посланик Джон Байърли на вътрешния министър Румен Петков. Роботите - тип "MR5", които в САЩ ги наричат "Мистър файв", са най-модерните машини от този тип. В Америка те се използват от армията и полицейските управления. Дарението е на обща стойност 800 000 долара, към него има микробуси за транспортирането на устройствата и защитни облекла за хората, които ще работят с тях.
Байърли обясни, че тези роботи са спасили живота на много полицаи и цивилни. Според него престъпността и тероризмът не познават граници. Даряваме това оборудване, защото виждаме в България ценен и силен партньор и съюзник, каза американският дипломат. Той припомни, че през последните три години американското правителство е предоставило оборудване и обучение за нуждите на МВР на стойност милион и половина долара.
Двамата с Румен Петков коментираха, че се надяват тези роботи никога да не бъдат използвани. Досега в сапьорския отдел на МВР - ДОТИ, са използвали роботи, които са над 20 годишни.
Роботът MR5 има пет камери, вградена пушка, режещи устройства. В него е внедрен воден разрушител, който унищожава експлозивите. Основната функция на робота е да предпази сапьора, като се доближи преди него до бомбата и я премести на безопасно място. Машината може да търси под коли, да се катери по 45 градуса наклон, да се движи през нощта и да се провира през препятствия.
"Мистър Файв" може да бъде контролиран от над 1,5 км разстояние. Когато се налага, той може да обзвреди всяка бомба без намесата на сапьора. Не бива обаче да се изключва човешкият фактор, коментираха от ДОТИ и дадоха пример за бомба, завързана за човек. В тази ситуация роботът е безсилен.

Отровният газ е използван като оръжие за масово поразяване още в древността. През 429 г. пр. Христа по време на обсадата на Платея спартанската армия запалва голямо количество сяра и отравя защитниците на крепостта със серен оксид. По-късно древните гърци и римляните започват да използват в битки огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочват пушека от предварително запалени отровни вещества към противниците си.

За баща на модерните химически оръжия е считан Джоузеф Пристли. През 1772 г. той открива съединения на азота с психотропни действия. През 1885 г. английският адмирал сър Томас Кохран предлага химията да бъде използвана сериозно при бойни действия.

В началото на ХХ-ти век Германия започва изследването на отровни газове за военни цели. Германците предприемат химическа инвазия за първи път на 22 април 1915 г. В Първата световна война са хвърлени 113 хил. тона бойни отровни вещества, което довежда до смъртта на над 1 млн. души.

Американците ще се сдобие скоро със супер оръжие, което ще сложи край на косвените и съпътстващи жертви при сражения, съобщава американската преса. Американската армия развива програма за създаване на оръжие, което може буквално да изличава нaземни цели с лазерен лъч. Военните вече подготвят първите тестове на тактическото лазерно оръжие (ATL).
Първите изпитания ще са на самолет С-130 (Херкулес). От него лазерът може да разруши каквато и да е оръжейна система по време на полет, практически без да увреди хора или сгради в околността.
Използването на лазерното оръдие ще има огромно отражение върху начина, по който се води сражението. Особено в условията на улични боеве в страни като Афганистан и Ирак. То е инструмент, който може да спечели победа в рамките на минути, похвалиха се военни експерти.
Приложенията на ATL могат да променят военната динамика на полесражението. Обхватът на ATL ще бъде около 10 мили (16 км.).
Проектът беше оглавен от авиокомпанията Боинг, отдела по ракетно отбранителни системи и американската армия. Боинг вече достави самолет и планове за промяна на платформата за програмата "ATL". Тестовете ще започнат през юли 2006 г. На борда на С-130 ще бъдат монтирани всички военни системи за лазерно насочване, с изключение на самия военен лазер, който ще бъде заменен с лазер от по-нисък клас. По същото време ще започнат изпитанията на високо-енергийното лазерно оръдие във военната база в Албъкърки.
До 2007 г. Боинг планира да инсталира лазера на самолета и да тества оръжието по време на полет. Лазерът ще обстрелва наземи цели през 50-инчов отвор на дъното на корпуса на самолета.
Ако тестовете през 2007 г. се окажат успешни, Пентагона ще създаде цялостна програма за използване на летящия лазер, включително създаването на химически лазер с мощност няколко мегавата на самолети Боинг-747.

Фирма “МАРС Модулни Системи” ООД – лидер в разработването и производството на индивидуални балистични средства и системи за защита разработи нов модел водоплаващи бронежилетки. Те ще бъдат представени на предстоящата изложба Security в НДК, която ще се проведе от 14 до 18 февруари 2006 г.

Отличителни черти на новите водоплаващи бронежилетки МАРС са техния отличен ергономичен дизайн, перфектна защита срещу куршуми, плавучест над 150 N, максимална защитна площ и ниски цени.

Водоплаващите бронежилетките МАРС AR 60 са предназначени основно за употреба от матросите и офицерите от Военноморските сили и Гранична полиция.

Същите се тестват в акредитирана лаборатория и отговарят на националните и международни стандарти за балистична защита, за което се издава гаранционна карта и декларация за съответствие.
Бронежилетките, модел МАРС AR 60 съчетават в пълна степен максимален комфорт, минимално тегло и оптимална защита. Защитната им площ за размер L (52-54) е не по-малка от 0,5 m2 при тегло не повече от 4,0 kg.

При стандартно изпълнение моделът МАРС AR 60 притежава защита срещу куршуми, ниво IIIA по стандарт NIJ 0101.04. Цветовете на външния калъф са черен, син, оранжев (или по избор на клиента), а възможните размери са S (48-50), M(50-52), L (52-54), XL (54-56), XXL (56-58).
Като опции към модела се предлага допълнителна защита срещу куршуми 7,62х25-mm TT, защита срещу хладно оръжие, калъф от трудногорима материя Nomex®.

Заводът в американския град Ню Хейвън, където близо 150 години се произвеждат легендарните карабини “Уинчестър” вероятно в най-скоро време ще бъде закрит заради нерентабилност. Оръжието, покорило Дивия Запад е обезсмъртено от Холивуд в множество филми, сред които и уестърнът Winchester'73 на режисьора Антъни Ман с участието на Джеймс Стюарт и Шели Уинтърс.

В изправеното пред фалит предприятие на U.S. Repeating Arms Co. Inc., в което по време на Втората световна война са работили над 19 000 души, сега са заети само 200. В каталога на фирмата за 2006 г. е представен моделът 325 Wsm, отличаващ се с невероятно точната си стрелба. Това ще е и последната модификация на известната марка, заяви директорът на оръжейната фабрика Пол Де Менато, цитиран от Newsday. Историци и колекционери в САЩ се обявиха против предизвестената смърт на предприятието, посочвайки че оръжейният завод и самите карабини са незаменима част от културното наследство на страната.

Знаменитата карабина се ражда през 1857 г. в Ню Хейвън, града в който е разположен и престижният Университет “Йейл”. Тогава богатият предприемач Оливър Уинчестър купува оръжейния завод Volcanic Repeating Arms и наема оръжейния майстор Бенджамин Тейлър Хенри да подобри и модернизира карабината Volcanic. Благодарение на работата на оръжейния майстор се появява знаменитата карабина Henry (позната на българския читател от романите за Дивия Запад на Карл Май), с която са въоръжени части от армията на Севера по време на Американската гражданска война. След войната заводът се преименова Winchester Repeating Arms Company и започва производството на първия модел “Уинчестър`66” – реплика на карабината “Хенри” с нов дизайн и подобрена магазинна система.

По-късно “Уинчестър`73” е приет на въоръжение в американската кавалерия, водеща кървави войни с индианците. Оръжието било популярно и сред заселниците и ловците в Дивия Запад, заради своята надеждност. Впоследствие достойнствата на карабината били многократно преувеличени от киното и американската телевизия, която й посвещава сериала “Стрелецът” (1958-63), с участието на уестърн-звездата Чък Конърс.

От отварянето на сегашната фабрика през 1866 г. са произведени няколко десетки милиона карабини “Уинчестър”, по-голямата част от които се появява на пазара от края на XIX в. да края на Втората световна война. Само от най-популярния модел на пушката, “Уинчестър`94”, са произведени над 6 млн. броя. Упадъкът на завода започва през 1981 г., когато е продаден на компанията Olin Corporation и броят на работниците е съкратен на 5 000. След това той е закупен от Us Repeating Arms, днес част от белгийския оръжеен концерн Herstal Group. Ако предприятието бъде закрито, Кметството на Ню Хейвън и Йейлският Университет ще направят всичко възможно да разгърнат на мястото на завода модерни инсталации за биотехнологично производство.

Любопитен факт е, че богатството от производството на оръжия носи само нещастия на рода Уинчестър. Дъщерята и единствено дете на управляващия фабриката син на Оливър Уинчестър, Уилям, умира седмица след раждането си. Самият Уилям заболява от туберкулоза и умира 15 години по-късно, през 1881 г. Жена му Сара вярва, че нещастията, сполетели семейството й, са причинени от проклятието на духовете на жертвите на карабините “Уинчестър”. Тя се премества в Калифорния и влага огромното за времето си наследство от $ 20 млн. и последните 38 години от живота си в строителството на легандарното Имение на хаоса “Уинчестър” в Сан Хосе. То било разрушено от земетресението в Сан Франциско през 1906 г., но вдовицата Уинчестър продължила да го строи и надстроява непрекъснато до смъртта си през 1922 г., тъй като смятала, че това е единственият начин да спре проклятието и да остане жива. За къщата самата Сара вярвала, че е обитавана от духове.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи 20 хил. лв. имуществена санкция на "Армар корпорейшън дженеръл техникъл кооперейшън" ООД , София, което търгува с оръжия и боеприпаси, съобщиха от ведомството. Санкцията е за имитация на търговската марка на казанлъшкия производител на оръжие "Арсенал" АД. "Още не сме видели решението и не бихме могли да кажем дали ще платим санкцията, или ще обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС)", заяви административният директор на "Армар" Владимир Тодоров. Изпълнителният директор на "Арсенал" Николай Ибушев е извън страната и не беше отрит за коментар.

Това е второто решение на комисията по преписката за имитация на марката на "Арсенал" от страна на "Армар". Преписката е образувана през юли 2004 г. по молба на казанлъшкото дружество и тогава КЗК я определя като неоснователна. След обжалване от страна на "Арсенал" ВАС отменя решението на КЗК и връща преписката за преразглеждане. Комисията излиза с ново решение за нарушение и налага санкцията от 20 хил. лв. До юли миналата година "Армар дженеръл техникъл" е носело името "Арсенал дженеръл техникъл", но заради проблемите с думата "арсенал" го променя.

При преразглеждането комисията е установила, че “Армар” е използвало в търговската си дейност по време на оръжейно изложение в Париж през юни 2004 г. надписа arsenal в съчетание с образен елемент вместо пълното си наименование. Дружеството е използвало сходен фигуративен елемент с марката на “Арсенал”, както и регистрираната като марка фирма по начин, който може да въведе потребителите в заблуждение, пише в съобщението на КЗК.

Според Тодоров става въпрос за налагане на монополизъм от страна на "Арсенал". До 2004 г. двете дружества са изнасяли оръжие съвместно и са участвали в общи оръжейни разработки. Той поясни, че "Армар" е създадено от първото приватизирано звено на "Арсенал" в София през 1998 г., откогато и двете дружества са в близки взаимоотношения. Според Тодоров в България има около 40 фирми, регистрирани с имена подобни на "Арсенал".

Срещу А. Л. /58 г./ от Калофер е образувано бързо полицейско Производство за незаконно притежаване на боеприпаси, съобщи пресцентърът на РДВР в Пловдив, цитиран от БТА.

Уточнено бе, че в дома на уличения служители на РПУ - Карлово са намерили и иззели 62 патрона с различен калибър, 335 см огнепроводен шнур и цев за автомат "Калашников".

Незаконно притежавано оръжие е намерено и в жилищата на двама мъже от с. Белозем, Пловдивска област. В дома на Н. К. /49 г./ служителите на реда са открили самоделка с 26-сантиметрова цев и дръжка, наподобяваща пистолет.

Едноцевка 12-ти калибър е намерена и в къщата на 20-годишния А. С.

49-годишен мъж от град Раковски, Пловдивска област, се простреля вчера по невнимание с незаконно притежаван пистолет, съобщиха от пресцентъра на РДВР в Пловдив.

Инцидентът е станал около 23,30 часа в дома му, докато Г. Й. си играел с оръжието.
Пострадалият е настанен в болница с огнестрелна рана в крака.

Служителите на полицейското управление са установили, че оръжието е самоделен малокалибрен пистолет, незаконно притежаван.
Срещу Г. Й. е образувано бързо полицейско производство.

Несмотря на то, что американские солдаты постоянно твердят "не надо упаковывать нас в тяжёлое, горячее и неудобное", фирма MTek Weapon Systems разрабатывает для них бронированные маски "Хищник" (Predator Facial Armor System Technology — FAST), защищающие лицо.

Маска весом 640 граммов (размеры 170 х 290 х 150 мм) пристёгивается к каске и работает в комплекте с защитными очками.

Изначально она предназначалась для экипажей боевых машин, на дорогах часто имеющих дело со взрывными устройствами, но теперь "Хищник" готов защищать всех заинтересованных военнослужащих.

На сегодняшний день создано два поколения масок: тяжёлая G1 и лёгкая G2. Заявлено, что G1 может остановить пулю, выпущенную из "Магнума" 44 калибра.

Непохоже, чтобы маски FAST завоевали в армии США популярность, но MTek с гордостью сообщает, что одну из них в Ираке носит с декабря прошлого года капрал Стивен Джордан (Steven A. Jordan).

---

СПЕЦИАЛЬНО для охоты на него Гитлер направил в Сталинград суперстрелка Третьего рейха майора Кёнига, в Берлин уже не вернувшегося: пуля Зайцева достала и его. Знаменитая история о дуэли лучших стрелков Второй мировой была положена в основу сюжета голливудской картины «Враг у ворот».

В ЯНВАРЕ 1943 г. Зайцев был тяжело ранен и закончил войну на Днестре. После Победы он поселился в Киеве, где и нашёл свою единственную и неповторимую Зиночку, которая стала ему верной женой и надёжным другом. 14 лет назад Василия Григорьевича не стало. Выполнить тогда наказ своего супруга — похоронить его на Мамаевом кургане рядом с боевыми товарищами — по объективным причинам не получилось.

И вот теперь 92-летняя Зинаида Сергеевна решила снять камень с души и перезахоронить прах мужа на той земле, которую он защищал, не жалея жизни, и которая сделала его героем на все времена.

Между мэрами Киева и Волгограда достигнута договорённость, что эта церемония должна пройти 31 января. Активное участие в переговорах и решении организационных вопросов принимали журналисты нашего волгоградского приложения «АиФ — Нижнее Поволжье».

Недавно они побывали в Киеве в гостях у вдовы Василия Зайцева. Зинаида Сергеевна рассказала нашим корреспондентам о некоторых малоизвестных фактах биографии своего легендарного мужа.

О меткости, награде и Чуйкове

— КОГДА маленький Вася попросил у деда-охотника пострелять из винтовки, тот смастерил ему лук и сказал: как научишься бить из него белке в глаз, получишь ружьё. Внук оказался способным и уже через несколько дней получил винтовку, из которой позже мастерски палил по волкам. Он ведь и в Сталинграде целый месяц стрелял из обычной винтовки. Набил фашистов так много, что слухи дошли до Чуйкова: «Ну ведите мне этого Зайцева». Посмотрел на него и… вручил настоящую снайперскую винтовку…

О присуждении ему звания Героя Зайцев узнал случайно. Когда он подорвался на мине и ослеп, его отправили в Москву. Операция прошла успешно. Лежит как-то с другими бойцами в палате, а по радио объявляют, что «Зайцеву Василию Григорьевичу присвоено звание Героя Советского Союза». Он это вообще мимо ушей пропустил, а товарищ по палате подскакивает к нему, по плечу хлопает: «Васька, так это ж тебе Героя дали!»

После госпиталя он снова вернулся к Чуйкову. У Василия Григорьевича были очень трепетные отношения с ним, почти братские, хотя на фронте Чуйков пару раз поколотил Зайцева палкой. Советская пропаганда постоянно идеализировала наших командармов и фронтовую жизнь. А тот же Чуйков ведь был простых крестьянских кровей, мог и по матушке отправить, и накричать. На фронте было всякое — и гульнуть любили, и выпить побольше, чем фронтовые 100 грамм, за это Чуйков и мог поколотить. Любого!

Мало кто знает, что Василий Григорьевич до 75 лет стрелял так же мастерски, как и во время Сталинградской битвы. Помню, как-то пригласили его оценить подготовку молодых снайперов. Когда те отстрелялись, командир говорит: «Ну, Василий Григорьевич, тряхни стариной». Зайцев берёт винтовку, и все три пули — в яблочко. Вместо солдат кубок получил он.

О работе, свадьбе и весёлой компании

ПОСЛЕ войны Василий Григорьевич был сначала комендантом Печерского района в Киеве, потом директором авторемонтного завода, директором швейной фабрики «Украина», затем возглавил техникум лёгкой промышленности.

Я ведь тоже не такая уж и простая киевлянка была (смеётся). Мы познакомились, когда я служила секретарём партбюро машиностроительного завода. Потом меня забрали в обком партии. У нас были чудесные отношения, но даже мыслей ни о каком романе не возникало. Как-то Зайцев звонит мне: «Зинаида Сергеевна, можешь забежать?» Прихожу, а кроме него в кабинете — дама. Протягивают мне какие-то бумаги! Дама, оказывается, — заведующая ЗАГСом. Я опешила, глазами хлопаю, на Зайцева смотрю. А он мне так строго: «Подписывай, я тебе говорю! Подписывай!» Так я и стала Зайцевой. Никакой свадьбы, белого платья и «горько!» у нас не было.

Когда мы только поженились, я сразу отвезла его в закрытое ателье при обкоме. Одели с ног до головы. Герой героем, но на таких должностях нужно было ещё и выглядеть на все сто, а у него брюк тогда лишних не было. Вышли из ателье, он обнимает меня и говорит: «Никто мне никогда не уделял такого внимания…»

Понимаете, я ведь его уважала, а каких-то итальянских страстей не было в наших отношениях. Мне на тот момент уже не 18 лет было, позади — предыдущий брак, сын взрослый… Василий меня очень любил, надышаться не мог — не всем женщинам так везло. И я за ним все годы была как за каменной стеной. Мы и поссорились-то один раз за несколько десятков лет…

С героем, тем более — ТАКИМ, все хотели дружить. И вот как-то у него сложилась развесёлая компания. Стали периодически собираться в нашем доме. Однажды я не выдержала и попросила всех уйти. На это Василий сказал: «Если ты меня не понимаешь, я уезжаю к себе на Урал». Собрал вещи, взял билет до Челябинска и исчез на неделю. Я для себя решила: или он осознает свою ошибку и вернётся, или будет дальше устраивать сабантуи, и я его всё равно потеряю. Зайцев вернулся. Молча открыл дверь своим ключом, молча меня обнял, поужинал, лёг спать. Я его ни тогда, ни много лет спустя ни о чём не спрашивала, и он ничего не говорил. Мы просто забыли всё, как дурной сон.

О загранке, медсестричке и народной памяти

О МАТЕРИАЛЬНЫХ благах, которыми тогда жаловали героев, ходило не меньше легенд, чем о них самих. Конечно, были такие, которым давали пятикомнатные хоромы на Крещатике и по «Волге» в год, но это был точно не Зайцев. Квартиру ему дали, но без специальных комнат для прислуги, как тогда за глаза говорили. Машину мы купили сами. Дачи у нас не было. За границей он был только в ГДР и Чехословакии. В Германии стояла воинская часть, к которой Зайцев был приписан пожизненно. Там у него были «свои» койка и тумбочка. И вот как-то он встречался с жителями ГДР в клубе. Поднимается в зале женщина и говорит, что она дочь того самого Кёнига. Зайцева быстренько со сцены убрали и из Германии в тот же день в Киев отправили. Боялись, что убьют из мести, он ведь более 300 гитлеровцев на тот свет отправил.

Каждый раз, когда мы приходили на Мамаев курган, Василий вспоминал, что его раз пятнадцать на фронте хоронили, а он — жив. Фашистам было выгодно запускать слухи, что наконец-то застрелили самого Зайцева. Правда, однажды его на самом деле чуть живьём не закопали. После тяжёлого ранения он лежал без сознания в госпитале. А тут как раз санитары пошли по госпиталю мёртвых собирать. Видят, Зайцев лежит и не дышит, ну и забрали. Когда уже стали землёй засыпать, Василий пошевелил рукой. Слава богу, медсестричка это увидела. Василий с этой девушкой много лет переписывался.

…Сегодня много спорят, как нужно рассказывать о войне. Думаю, надо делать это честно. Без идеологии. Но главное — ни через 60 лет, ни через 100 о ней нельзя забывать. Это НАША гордость. И не важно, кто был Зайцев — русский, татарин или украинец. Он защищал страну, из которой теперь получилось 15 маленьких государств. Таких, как он, были миллионы. И о них должны знать. В каждом из этих 15 государств…

НАША СПРАВКА.
Василий Зайцев родился 23 марта 1915 г. в селе Елино Челябинской области. Окончил строительный техникум в Магнитогорске. С 1936 года — в Военно-морском флоте. В боях Великой Отечественной войны — с сентября 1942 года.

Министерство обороны США в рамках проекта "Шериф" планирует создать боевую машину, оснащённую тремя видами нелетального оружия - "лучом боли" (pain ray), акустическим взрывателем и ослепляющим лазерным фонарем. Ожидается, что машина будет послана в Ирак. Целью проекта является проверка успешной совместной работы летального и нелетального оружия. Пентагон ещё не одобрил развёртывания этой программы, но армия уже выделила на неё 31,3 млн. долларов США.

Прототип машины пока имеет на вооружении только "луч боли", он проходит испытания по взаимодействию с окружающей средой и ожидает принятия программы. Следующий опытный образец будет уже оснащён взрывателем, ослепляющим лазером и огнестрельным оружием.

Комбинирование летального и нелетального оружия позволит противостоять повстанцам без причинения им ранений, говорят военные. Однако оператор сможет перейти к использованию огнестрельного оружия в случае возникновения серьёзной опасности.

В качестве примера использования боевой машины "Шериф" приводится ситуация, когда при движении в черте города конвой встречает толпу, преграждающую прямой путь и направляющую конвой в зону засады. В таком случае, для освобождения дороги используется акустическое оружие, лазером производится поиск отблесков оптических прицелов снайперского оружия. Если толпа остаётся на месте, то войска применят технологию активного противодействия - "луча боли". При неэффективности этих мер солдаты начнут применять обычное огнестрельное оружие, сообщает DefenseTech.org.

03 февраля 2006 года
Текст: Николай Карташев
compulenta.ru

Държавата на сигурността

130 хиляди български граждани работят в лицензираните от Дирекцията на Националната служба “Полиция” охранителни фирми, чийто растеж следва демократизирането на обществото ни. По брой на гардове на глава от населението България е на първо място сред страните от Балканския полуостров. У нас на всеки един от 28-те хиляди служители на “Охранителна полиция” се пада по 4,6 частни гардове. Данните бяха представени в средата на септември месец и се съдържат в доклада: “Малките оръжия и частните охранителни компании в Югоизточна Европа: причина или резултат от несигурността?”, издаден от Пакта за стабилност в ЮИЕ. Като фактори за ръста на частните охранителите анализаторите посочват високия размер на престъпността, корупцията и занижените стандарти в полицията. От данните в доклада следва, че би трябвало България да е сред държавите с най-ниска престъпност и дори страната ни да е сред лидерите по висока обществена сигурност и безопасност, тъй като на 60 българи се пада по един частен охранител. Каква е действителността, всички знаем.

От бухалката до палката

Според анализаторите при възникването на частните охранителни фирми в началото на 90-те години секторът е бил тясно свързан с организираната престъпност. През последните осем години, след приемането на необходимите законови промени по-голямата част от охранителният бизнес постепенно е излязъл “на светло”. Като проблем обаче се посочва обвързването на частните охранителни фирми с политически партии и с организирани криминални групи. За съществен недостатък на развитието в сектора е посочен и факта, че бивши полицейски служители са наемани от частни охранителни фирми. Наличието на подобни връзки означава, че съществува възможност незаконни дейности да останат ненаказани. Най-ярък пример за обвързаност на охранителните фирми и структурите на вътрешното министерство бе назначаването преди малко повече от 4 години на собственика на охранителна фирма “Ипон” Бойко Борисов за главен секретар на МВР. При влизането в системата на МВР Борисов обясняваше връзките си с кръгове от бившата силова групировка СИК и охранителните фирми, като единствената възможност за оцеляване в годините на прехода. С напускането на Борисов от вътрешното ведомство връзката МВР - Охранителни фирми не бе прекъсната. Тя вече се представлява от новоназначеният заместник-министър Камен Пенков. Членът на ВС на БСП е основател на една от най-големите фирми в бранша - “Скорпио”, която от години се управлява от съпругата на Пенков. В МВР той ще следи оперативната дейност на службите, т.е. в ресора му попада и контактите с бившите му колеги от охранителния бранш.

Войниците на фронта

Не така безпроблемно се разви обвързването с частната
охранителна дейност за мнозина служители от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), които бяха освободени от МВР през последните 2-3 години, заради извършването на охранителна дейност “на частно”. Баретите са предпочитани освен поради добрата си подготовка, а и заради възможността да използват служебното си положение и оръжие. Само при един от трите огласени случая на заловени командоси извършващи частна охранителна дейност от СОБТ бяха уволнени шест барети, които в извън работно време пазеха на смени гръцки бизнесмен. Други двама служители на отряда обаче бяха наградени, след като “случайно” станаха свидетели на опита за убийство на бившия си колега, станал по-късно частен охранител и застраховател Алексей Петров, който бе прострелян пред офиса си на басейн “Спартак” на 15 август 2002г. Наградените барети бяха открили стрелба срещу нападателите на Петров, а после обяснили, че станали неволни свидетели на опита за убийство, тръгвайки си от фитнеса на “Спартак”. Заради нерегламентирана частна охранителна дейност на негови подчинени с поста си през юни 2004г. се раздели началникът на Националната служба “Охрана” Димитър Владимиров, който 12 години оглавяваше службата.
Причина за уволнението бе, че една дузина бодигардове от НСО, сред които шофьорите на председателя на Парламента и на Главния прокурор работили като лични телохранители на лидери на силови групировки. Разкриването на аферата стана в хода на разследването на поредния бомбен атентат срещу скандалния радио-водещ Боби Цанков, чийто шофьор се оказа гард от държавната служба.
Именно личните телохранители се считат за елитът в частната охранителна дейност. Според анализът повече от хиляда са телохранителите, които ден и нощ пазят ВИП-персони. Малцина от гардовете обаче имат необходимата професионална подготовка, като изключим тези от НСО и СОБТ. Именно те са и най-добре платените. Гард от тези служби се наема поне срещу 1800 лева месечно. Професионалисти обаче могат да си позволят малцина. По-голямата част от бизнесмените наемат бивши редови служители на полицията и неуспяли спортисти, които пазят срещу 1000 лева на месец. Най-ниско платени са охранителите на босове от средното и най-ниското ниво на организираната
престъпност. Повечето от тези гардове са млади почитатели на фитнес-центровете и анаболите, предимно от провинцията, които срещу 500 лева на месец обикалят с шефа си столичните заведения сложили бронижилетка върху бялата тениска.
Повечето гардовете у нас, освен пистолет, почти нямат други помощни средства. Малко са охраните, които имат модерна комуникационна система, която да им позволява непрекъсната връзка. През последните година-две стана модерно, макар и в нарушение на закона в колите на някои от босовете да се поставят специални устройства, които заглушават сигнала на мобилните телефони и правят невъзможно задействането на взривно устройство чрез позвъняване до GSM. Въпреки тези нововъведения, почти никоя охрана не е преминавала специализирани курсове. В средите на частните гардове се твърди, че единствено бодигардовете на президента на “Нове холдинг” Васил Божков са били обучавани в Израел. Липсата на професионализъм сред българските лични телохранители си пролича при убийствата на три от най-пазените личности у нас - Илия Павлов, Георги Илиев и Дмитрий Минев-Руснака. И тримата бяха убити от снайперист, с по един куршум пред очите на обърканата си многочислена охрана, макар да се смяташе, че тяхната е сред най-добрите.

За един пробит долар

Именно липсата на професионализъм доведе и до многото жертви, сред телохранителите в неспирната “гангстерска война”. Поне 14 лични гардове бяха убити докато изпълняваха задълженията си. Най-много бяха убитите пазители на Милчо Бонев-бай Миле, когато килъри имитиращи полицейска акция на 30 юли 2004 г. в ресторант до стадион “Славия” застреляха един от лидерите на СИК, пазарджишки сутеньор и 4-ма гардове. Точно година по-късно, на 30 юли 2005г. при убийството на Антон Милтенов-Клюна в центъра на София бяха застреляни и двамата му придружители, за които се твърди, че се заели да пазят Клюна, след като дни преди това той освободил старата си охрана си, защото нямал пари да я издържа. Най-зловеща бе смъртта на двамата телохранители на друг лидер на СИК - Стоил Славов, който заедно с тях и свой бизнес-партньор бяха взривени в сградата на групировката на 19 януари 2004г.
Най-показателен пример за липсата на професионализъм сред частните охранители е тройното убийство в кафене “Арт декор” на 4 юни 2004г., когато като в една от частите на легендарната филмова трилогия “Кръстникът” облечени като свещеници наемници убиха на място-Димитър Христов, известен като Митко Малкия и двамата му бодигардове. Може би най-нелепа бе смъртта на пенсионирания шофьор от УБО Йордан Спасков, който в деня на своята смърт 18 април 2003г. бе преотстъпил управлението на взривения в движение на “Цариградско шосе” черен “Мерцедес” на своя шеф - Иван Тодоров - Доктора. Към тази категория може да се добави и смъртта също от бомба на бодигарда на Мартин Станков-Рашо на 13 юли 2005г. Гардът почина от раните си от взривилата се бомба, която заедно с още няколко охранители превозваше в колата на шефа си. От бомба загина и бодигард на Димитър Желязков-Очите, когато на 9 ноември 2001г. при взрив на кола в Несебър бяха убити съпругата на Желязков, брат й и охранителят. Един от първите телохранители загинали заради в опит да опазят свойте работодатели бе Драго Драгнев, който бе застрелян на 20 декември 1998г. от Стефан Въжарски, който успя да убие и Кръстникът - Иво Карамански.

Легионерите

Излиза, че повечето от телохранителите у нас не могат повече от това да показват мускулна маса, да задръстват улици с черни джипове и да носят венци на погребението на поредния дон. Доза професионализъм и повдигане нивото на професията в следващите години обаче може да донесат българските рейнджъри, участвали във военните мисии в Ирак и Афганистан. Но, дали този път отговорните фактори в държавата трябва да допуснат получилите “бойна закалка” под флага на Българската армия легионери да преминат на страната на армията на частните охранители ?

Пентагонът разработва план за разкриване на евентуален нападател с ядрено оръжие, пише в. "Ню Йорк таймс".

Американското военно министерство има екип от специалисти, които да анализират ядрените частици след атака срещу САЩ. Целта на анализа е да бъдат установени видът на оръжието и мястото, откъдето идва. Така Вашингтон ще може да нанесе светкавичен ответен удар. Научният екип ще използва роботи за събирането на радиоактивни остатъци, по които да бъде установен произходът на избухналата бомба.
Програмата стартирала миналата година, но досега е държана в тайна от ведомството на Доналд Ръмсфелд.

По прогнозу компании Forecast International, в ближайшее десять лет (2006-2015-е годы) верфи мира спустят со стапелей 91 субмарину. Это почти на 12% меньше, чем в предыдущее десятилетие. Объем рынка составит $74.4 млрд., что также заметно меньше, чем раньше ($85.5 млрд.).
В ближайшие годы подводные флоты государств мира будут уменьшаться в размерах. В прогнозе также отмечается, что компаний, занимающихся строительством боевых подводных лодок, становится все меньше и конкуренция на этом рынке практически отсутствует. Нынешнее поколение субмарин создавалось для выполнения определенных боевых задач, однако войны и боевые задачи изменились, иногда кардинальным образом.
До тех пор пока не станет понятным - какой будет "война будущего" и какую роль в ней будут играть подводные лодки - не появятся проекты субмарин, отвечающие новым требованиям. До тех пор пока не появятся подобные проекты - объемы строительства подводных лодок будут снижаться.

В един от бестселърите на световноизвестния американски писател Сидни Шелдън - "Кой се страхува от мрака" - става дума за климатично оръжие, над което се трудят учени от много страни. Оказва се, че в някои случаи е по-добре не да бомбардираш врага, а да го накажеш с ураган, тайфун и др. Най-големи успехи в тази област имат американските и руските учени. По непотвърдени данни още през миналия век Пентагонът е използвал климатично оръжие във войната с Виетнам. Пак по непотвърдена информация миналата година с негова разновидност САЩ опитали да спрат урагана "Катрина".
В края на 2005-а аналитици от специалния отдел на американските военновъздушни сили подготвиха доклада "Климатът като фактор, увеличаващ силата: подчиняване на климата около 2025 година". В него е описана следната ситуация. Представете си, че към 2025 г. САЩ воюват с богат южноамерикански наркокартел, ползващ се с покровителството на няколко южноамерикански правителства. Война в този район не се планира или няма възможност за провеждането й. Единственият изход е плантациите да бъдат унищожени от въздуха. Наркотърговците обаче разполагат с руски и китайски изтребители и с френски системи за прихващане и следене на ракети. Как да се излезе от ситуацията?
Американски учени подсещат, че според многогодишни метеорологични наблюдения в екваториалната част на Южна Америка целогодишно има голяма вероятност по пладне да бушуват силни гръмотевични бури. По данни на ЦРУ тогава пилотите на наркокартела не летят. В предварително определен ден самолет-невидимка на американските ВВС се вдига във въздуха и обработва облаците над целта с подходящи химични съединения, предизвикващи силен дъжд. Самолетите на противника остават в хангарите, плантациите са унищожени.
Климатичното оръжие ще има ефекта на атомното, убедени са учените. Засега моделирането на урагани и тайфуни става само в лабораторни условия, но пък са регистрирани успехи в потушаването им. Мнозина специалисти са на мнение, че американците са опитали да спрат урагана "Катрина", но опитите им не са се увенчали с успех. На спътникови снимки се вижда, че той няколко пъти променя посоката на движението си и ту ослабва, ту отново набира скорост. Като че ли му въздейства инсталация, управлявана от човешка ръка.
Може ли климатичното оръжие да се изразява в изпращане на студ? "Засега не можем да накажем някого, като му пуснем студ, но можем да направим така, че студът да се задържи над определени райони", обяснява проф.Генадий Мазуров от катедрата по метеорология, климатология и защита на атмосферата към Руския държавен метеорологичен университет. За тази цел е достатъчно да се "изгонят" облаците над съответната територия. Облаците, съдържащи предимно водна пара, а не частици прах, пропускат слънчевите лъчи към земната повърхност, но не им позволяват да се върнат обратно и да загреят атмосферата. Така земната повърхност се охлажда и студът е продължителен.

В миналото руски терористи неведнъж отвличаха самолети в чужбина. Следващия път руски самолет, отвлечен от ислямски фанатици, може да бъде насочен към зданието на латвийския Сейм, към двореца на полския президент или към военна база на НАТО в България. Тази вероятна хипотеза бе изложена в латвийския в. "Телеграф", който се позова на анализ на Интернет-изданието "Аксис информейшън енд аналисис" (АИА).
Според изданието Латвия, Полша и България, както и много други европейски държави, участват в съюзническата операция в Ирак и само поради това са станали потенциални мишени за терористите от "Ал Кайда".
Анализаторите от АИА са уверени, че при бъдещ мегаатентат на европейска територия ще се използват именно руски самолети. Експертите изтъкват, че само от ноември 2000 до август 2004 г. е имало четири опита за отвличане на такива машини, като и в четирите случая терористите са постигнали целта си. Най-драстичен беше последният инцидент, когато две терористки успяха да се взривят в два пътнически самолета в небето над Русия. Отгоре на всичко на едната от машините й оставаха само няколко минути полет до резиденцията на президента Владимир Путин в Сочи.
Както се изтъква в материала, само срещу 35 долара подкуп охраната на московското летище Внуково позволява на борда на самолета да се внесе хладно оръжие. Този експеримент е бил направен успешно от журналист от в. "Ставрополская правда". Според АИА това показва, че Русия е слабото звено в глобалната война срещу тероризма. Докато ситуацията в тази страна не се измени кардинално, в небето над всяка от европейските столици по всяко време може да се появи руски самолет с камикадзе на борда, подчертава агенцията.
От 16 руски милиционери в Северен Кавказ ще бъде потърсена наказателна отговорност, а други 20 са уволнени след сигнали, че 156 души от органите на реда са помагали през 2005 г. на бунтовнически групировки да подготвят и извършват атентати. Това предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на пресслужбата на отдела за вътрешна сигурност към Министерството на вътрешните работи в Москва.

След края на Втората Световна война, на Япония е било забранено да има каквато и да военна подготовка, силно е било ограничено използване на огнестрелно оръжие, освен за нуждите на отбраната. Но находчивите японци намерили изход, като създали пълни копия на бойните оръжия, които обаче са били на основата на пневматичното изстрелване на 6 мм пластмасови топчета, с което хем запазили своето военно обучение, хем се придържали и към забранителната конвенция (хитряци, ейй). В последствие това се превръща в спорт, който добива популярност из цяла Европа, а в Америка прави своеобразен бум.

В България страйкболното движение се заражда през 2003г., като в последствие се разраства и към 2005г. вече има три сформирани отбора, екипирани и обучени. Всичко тръгва от една идея на Милен Иванов - Andersа, който сбира група ентусиасти и основава първите отбори, в последствие и Българската Страйкбол Федерация. Новосформираните отбори обаче не успяват да се съхранят и в скоро време се разпадат или разформироват. Но само до момента, в който с помощта на навлезлите нови сили, не се стига до първата сериозна историческа сбирка-лагер "Борика".

Историята сочи, че именно там, по време на щабното учение "Борика-1", къде на шега, къде на истина, се сформира прословутото подразделение "Черешка", съставено от две оперативни подгрупи "Ч-1" и "Ч-2". Това подразделение изиграва решаваща роля в сплотяването на редиците и служи като катализатор на движението и организацията.

По-късно, поради изтичане на мисията, подразделение "Черешка" се разформирова, а в последствие през лятото на 2005г. на негово място и основа възникна полевият отряд "Шипка", който действа локално на територията на гр.София, но при нужда влиза във взаимодействие с други отряди и наново образува подразделение "Черешка".

"Черешка" е идеологията на съвременното страйкболно движение. Тя обединява около себе си всичко, което носи огромна позитивна енергия, хипер талант и най-важното - ЯРЪК БОЕН ДУХ.

Не случайно именно "Черешка" става победител в проведеното мащабно учение край с.Борика - влизащите в нея съединения, групи и отряди съхраняват своята идентичност и състав съобразно нуждите за момента, като командването се осъществява единно и действа всеобхватно. С течение на времето и навлизането на нови участници, запалени от идеята за максимално доближаване до реалните бойни действия, се образуват още два отбора, както и постоянна група от "цивилни", т.е. хора, които още не са избрали отбор и нямат отличителни знаци, но искат да играят.

Типове страйкболни игри

В зависимост от количеството на участниците, игрите се делят на щабни и командни.

Щабните игри се провеждат при сравнително голямо количество на участници (30 и повече участника), играта се провежда по предварително разработен и одобрен сценарий (антитерористична операция, контраразузнавателна операция, операция по залавяне на диверсанти, пленяване на знаме и унищожение на контейнери, съпровождане на обект, товар или охрана на стратегическа позиция).

Командните игри се провеждат с по-малко играчи (8-20 човека), като типа на отработваните задачи, зависи от моментното решение (нападение-отбрана, засада, укрепване на район, подавяне на съпротива и огневи точки).

В зависимост от типа на играта е и самото времетраене на тяхното провеждане (от 24-48 часа за щабните учения, до 2-4 часа за командните игри).

Предимства на страйкбола пред другите военни игри

Реалистичност на оръжията, по размер и тегло и външен вид.

1. Максимално доближаване до реални бойни действия.
2. Слабо травматично въздействие на изстреляното топче. За разлика от пейнтбола, където всеки играч е длъжен да бъде защитен с "доспехи" и каски, които снижават рязко подвижността, зрението и слуха, то в страйкбола е нужно само наличието на леки, пластмасови, защитни очила, които да предпазват очите.
3. Неограничен район за провеждане на игрите - гора, поляна, градски условия - здания, постройки.
4. Евтин боеприпас и липса на скъпи консумативи.

http://strikeball-shipka.hit.bg