- BlueGunBlog -

Нов брой на списание "Оружие" №6 (юни 2009), PDF формат, руски език, 68 страници, 24 MB.
Оттук или оттук.

Носи се слух и коментари из Нета, че Глок ще предложи модификация с регулируема ръкохватка. Снимки няма естествено все още и официално от фирмата новината не е потвърдена, но ако това стане ще бъде към края на годината.

Агенция ЕЖК (Една жена каза) потвърди новината - един приятел на pistol-training.com вътрешен в National Association of Police Equipment Distributers (NAPED) информира на ухо, че моделът ще е готов за следващото SHOT Show 2010.

Изтеклата информация поставя фирмата в деликатно положение, но иначе крайно време беше и Глок да има подходящи ръкохватки за всякакви размери ръце - и за ковачи и за стюардеси.

"Не му купувай пистолет" - ми каза една млада майка.
"Защо?" - резонно попитах.
"Ами за да не поощряваш агресията му" - отговори ми тя.
Агресията му? На двегодишния ми син? Подобни реплики чувам и от други хора. Това ме кара да се чувствам странно. Нима най-лошите ми кошмари са реалност? Нима аз и връстниците ми сме жалки мутанти, неосъзнаващи своята уродлива нелепост (към което включвам и жена ми, по причини които ще станат ясни след малко). Та ние като деца отраснахме с игрите на стражари и апаши, воювахме между махалите, стреляхме се с фунийки, и понеже нямахме кой да ни купува пистолети (но не за да не ни се поощрява агресията, а защото играчките бяха малко и скъпи, та затова си ги пазехме) та си правехме пушки от парчета дърво и ако някой по-сръчен батко помогнеше да се издялка нещо в що-годе приемлива форма, то тази пушка беше източник на гордост за притежателя й и обект на завист от околните. Имахме мечове. И атомни бомби имахме. И ги използвахме. Нищо, че после ни пошляпваха сегиз-тогиз. Никой не се беше сетил, че това е пътят към ада - психолозите бяха малко и посредствени. За агресия се възприемаше разбитата с юмрук устна или пукнатата с камък глава. Насочването на парче дърво, съпроводено с "Къх! Убит си!" се възприемаше като игра. Уцелването с фунийка - също (а, да - имаше и фунийки с топлийки, забранени с междумахленска конвенция). Май тогава принципа беше "Хубу де, играйте си, само гледайте да няма много кръв". Та затова пораснахме такива уроди изглежда. Може и това да е причината светът днес да е кофти място. Дали затова бомбардираха Югославия? Ирак? Виетнам? Камбоджа? Затова ли срутиха "Близнаците"? Това ли е причината да съществуват междуконтиненталните балистични ракети? Танковете? Противопехотните мини? Извинете ме, не знаех.
Така, изслушах чинно съображенията защо да не купувам на детето си пистолет (все пак му купих - 2.49, писка и святка. И пушка му купих - 3.99, трака като шевна машина, вече е счупена, ще му взема друга). А сега да си кажа аз какво мисля. И аз, и жена ми сме добре, благодаря. Коленете ни отдавна са зараснали, тръбите за фунийките сме ги загубили, а игрите на стражари и апаши помним мъгляво. Работим прилични професии, ходим добре облечени и през свободното си време не убиваме много-много. Не може да се каже, че съвсем не убиваме, защото не ми се занимава да уловя заблудената муха в хола, да я хвана внимателно за крилцата, да я изнеса през прозореца и да и пожелая приятен полет. Шляпвам я с мухобойката и толкоз. После обикновено котката я изяжда. Освен това понякога ходя за риба (кръвожадно и садистично хоби, но тежкото ми детство ме оправдава). Жена ми поне не ходи за риба, но не гледа къде стъпва - онзи ден настъпа охлюв. "Случайно стана" - каза ми тя, но повярвайте ми, не видях сълзи на разкаяние в очите й. Но хайде стига съм ви занимавал с нашето пропаднало семейство...
Имам роднина, зарибен по една щурава секта, дето е казала "НЕ" на агресията. Похвално. Искаше да даде синчето си в нейно училище.
"Добре де" - попитах го - " И с какво се занимават дечицата там? На какви игри играят?"
"Ами на такива без агресия."
"Значи футбол, баскетбол, тенис геройски отпадат?"
"Ами да"
"А какво остава?"
"Ами... Бягане, плуване... танци... аааа... изкуство"
"Т.е. не се състезават, а просто тичат, шляпкат във водата и толкоз?"
"Нещо такова"
"А не ги ли кастрират първо? Защото иначе не виждам как ще стане" - казах накрая, а той се обиди.
И макар да не даде детето си там, направи всичко възможно да го възпита в дух на обич, разбирателство и никаква агресия. А детето започна да носи завтъкнат в гащите колан (с убеждението, че е прекрасна опашка) и да си мисли че е тигър... Тигър, който може да победи всички и да разкъса лошите. Де го чукаш, де се пука... Случи ми се да постоя насаме с това дете известно време. То не ме хареса особено, макар да се опитах колкото мога да го предразположа. Не стана, затова реших да не го закачам и го оставих да прави каквото си иска. То се сви в един ъгъл на стаята и си замърмори нещо. Постепенно се отпусна и почна да си говори по-високо. "Аз ще ти покажа кой съм! И ще кажа на мама, и на всички! Ще умреш! Всички ще умрете! Млъкнете! Млъкнете казах!" и още доста от сорта. Мисля, че дисонанса между света, който вижда около него и светът, представян му от баща му му идваше малко в повече. Нейсе, оправи се с времето, мисля, че посещението на нормална детска градина, където децата се щипят и блъскат си каза думата.
Та ако питат мене, агресията е необходима. Това е просто сила, която трябва да се овладее. За да не нараняваме околните не си отрязваме ръцете, нали? Нека детето си играе с мечове, пушки, пистолети, Нека си представя, че кара танк. Нека стреля. То идеално знае докъде е играта. Нека свикне да управлява това диво чувство, което още не познава. Нека го опознае и овладее. От това няма да стане престъпник. Или ако стане, вината няма да е в пластмасовата играчка или в пръчката, която е размахвал като дете. Другото... другото е лоботомия.

Змия-робот с монтирани в главата й камера и микрофон е най-новото бойно оръжие на израелската армия. Още не е ясна цената на новото оръжие, което е в експериментален стадий, но израелската армия планира да я включи в бойни операции. Репортаж, излъчен по телевизията, показва как "змията" пълзи в пещери, тунели, пукнатини и сгради, като изпраща звук и картина на войник, който я управлява с преносим компютър, като се позова на израелската телевизия Канал 2. Механичното влечуго е дълго два метра и покрито с тъкан в камуфлажни цветове. то може не само да пълзи по земята, но и да изкачва скали. Отделните й сегменти са свързани така, че й позволяват да се извива в няколко посоки. Военни изследователи проучвали истински змии, за да копират движенията им. Според репортажа змията-робот може да има и друга роля - да пренася бомби до екстремисти или в сгради и да ги взривява. В такъв случай, смята Канал 2, тя ще бъде "змия-самоубиец".

Автомобилът е затънал в кал или боксува в снега. Какво правим? Ако наблизо има хора, ще бутнат. Ами ако сме сами насред полето или в гората?!

Първото, което идва наум, е да се хвърлят няколко лопатки пясък или ситен чакъл под гумата. Това обаче никак не е лесно, ако в багажника няма лопатка, брадвичка или трион плюс задължителен мощен фенер. Напоследък на пазара се появиха доста полезни комплекти за оцеляване, които могат да спасят изпаднали в беда шофьори и туристи. В тях номер едно е сгъваемата многофункционална лопатка, която може не само да извади кола от калта, а и да помогне на ловджията да си устрои удобно чакало например. Лопатките обикновено са правоъгълни, с лека дъгообразна извивка. Единият им край е с триъгълна форма и заострени ръбове за разчистване на храсти. В другия край има уши, в които се монтира шарнир за свързване към дръжката. Лопатката се застопорява на 45, 90 и 180 градуса спрямо дръжката, като по този начин се разширява нейното приложение.
Сгъваемите многофункционални австрийски лопатки "Глок" и лопатката на българската фирма "ВСК Кентавър" са с подобна форма и устройство и са сравнително леки - тежат само 1,1 кг. Снабдени са с телескопична дръжка, изработена от удароустойчива пластмаса. Това е особено важно при използване през зимата, за да не залепват голите ръце върху студения метал.
В дръжката е скрит трион с дължина на режещата част 130 мм. В работно положение трионът се изважда от дръжката и се закрепва в свободния й край. Зъбите му са под ъгъл 55 градуса спрямо централната ос, което дава възможност без особено усилие да се режат клони, корени и фиданки с диаметър до 75 мм.
Острието на лопатката е дълго 237 мм и широко 150 мм. Изработва се от специална стомана, която гарантира издръжливост на натоварването не по-малко от 136 кг. В сгънато положение лопатките са дълги максимум 240 мм, а в работно положение - 590 мм.
Двете лопатки напълно отговарят на стандартите на НАТО и са изключително подходящи като аксесоар за оцеляване на туристи, ловци и автомобилисти.
Крайно време е с подобни средства да се заменят и лопатките в армията, които са от времето на Балканската и Първата световна война.

Много разнообразни, но и по-скъпи са лопатките на американската фирма "Гербер". Те са изработени от висококачествени материали и дръжките им са трапецовидни или телескопични. В разгънато положение са дълги 594 мм и тежат също 1,1 кг. Дръжката е от издръжлива пластмаса, която надеждно се закрепва към острието.
Полевите комплекти на "Гербер" включват и невероятно остри брадвички. Дръжките им са пластмасови и се носят отделно в специален калъф на колана. Към комплектите се прибавя и комбиниран нож-трион. Острието му има две половини, едната от които е обикновен нож, а другата е трион за дърво или пластмаса. Острието се завърта само с едно движение и се застопорява автоматично.

По-възрастното поколение помни полезните комплекти, които почти всеки турист носеше от бившия Съветски съюз. Комбинацията включваше модулна лопатка и брадвичка, които се сменяха само за няколко секунди, а в дръжката се криеше нож. Уредите бяха грубовати, тежички и с дръжки от бакелит, но издържаха доста години. Все още се намират не само по багажниците на лади и москвичи, но и в по-съвремени коли.

---

Запалените туристи все по-малко разчитат на парафинови свещи. Вечер в палатката техният огън е слаб и дори опасен. Електрическите фенерчета също не са удобни - техният лъч е недостатъчен и нетраен. Затова на мода излизат светещите тръбички. Знаете ги от филмите за Рамбо. Там екшънгероят ловко ги чупи и осветява цели пещери. Те са незаменими под открито небе или в палатка, тъй като не излъчват топлина и огън и не гаснат при вятър.
За разлика от парафиновите свещи светещите тръбички се палят без огън. Достатъчно е само да се извадят от опаковката и да се огънат, при което се чупи вътрешна стъклена ампула. Светлината се ражда от смесването насъдържащите се в ампулата химически вещества. Излъчваната светлина е равномерна и не дразни очите. Една тръбичка е достатъчна за цяла вечеря в малка палатка или пък за разчитане на топографски или пътни карти. В единия и край има кукичка за закачване, а другият и край е напречно отрязан за закрепване върху равна повърхност. Светещите тръбички не се нуждаят от батерии и работят дори след 5-годишно съхранение без никакво презареждане. Те светят във вода, при дъжд, сняг и силен вятър. Могат да се използват от деца, тъй като не са токсични и пожароопасни. Незаменими са при спасителни акции във взривоопасна среда или при липса на кислород. Добър помощник са на работещите по поддръжката и ремонта на комуникационните мрежи в подземни галерии и шахти. Използват се широко от рейнджъри и командоси. Различното оцветяване на тръбичките не е произволно. Всеки цвят си има специално предназначение.
Тръбичките, оцветени в оранжево например, излъчват най-ярката светлина. Обикновено ги използват за осветяване на пещери и подземни галерии. Най-мощна е светлината в първите 30 минути. Жълтите тръбички са подходящи за осветяване на обекти в мъгла и в черен дим. Когато димът е бял, се вадят тръбички със зелена светлина. Те стават най-добре за аварийно сигнализиране на транспортни средства, когато няма опасност. Тръбичките за червена светлина пък обратното - сигнализират за опасности.

Джентълмените предпочитат блондинки, но Джеймс Бонд има слабост към брюнетки. Това показва изследване на любовния живот на прочутия агент от британските тайни служби.

Авторите публикуват в сп. "Sex Roles", че идеалното момиче на Бонд е с тъмни коси, американски акцент и носи оръжие. До този извод са стигнали специалистите, които са анализирали физическите черти на всичките 195 героини от първите 20 филма за приключенията на Джеймс Бонд - от "Д-р Но" с Шон Конъри до "Не умирай днес" с Пиърс Броснан. След това били сравнени характеристиките на 98-те жени, с които агент 007 е имал "сексуален контакт", с тези на 97-те жени, които не са минали през леглото на Бонд.

Изследването показва, че само 27 процента от жените са били блондинки, докато 40 процента са били с черна коса. 19 процента били кестеняви, а червенокосите са били девет процента. По-голяма шанс за интимност с Джеймс Бонд са имали дамите с тъмна коса. Резултатите сочат, че агент 007 се отдава по-често на любовни авантюри с дългокоси красавици. Средната възраст на момичетата на Бонд е 26 години. Само една четвърт от героините във филмите за приключенията на прочутия агент са били с американски акцент, но вероятността те да имат сексуална връзка се е оказала по-голяма, отколкото за 43-те процента от жените с европейски акцент.

Над 90 процента от дамите във филмите за Бонд са оценени като привлекателни над средно ниво. Колкото по-атрактивни са били те, толкова по-голям е бил шансът да споделят интимни мигове с героя. Интересен е фактът, че Джеймс Бонд по-често е имал сексуални контакти с жени, които са носили оръжие. Две от тях са се опитали да убият агент 007 преди да си легнат с него, две - по време на полов акт и десет - след това.

Момчетата, родени с вариация на т.нар. ген на боеца ("warrior gene"), е по-вероятно един ден да използват оръжия и да се присъединят към гангстерски групи. Това сочат резултатите от изследване на учени от Държавния университет на Флорида. Проучването е първото, потвърдило връзката между насилието при момчетата и вариацията на гена, кръстен моноамин оксидаза А (Monoamine oxidase A - MAOA), заяви ръководителят Кевин Бийвър (Kevin M. Beaver).

Установихме, че благодарение на вариациите на гена членове на гангстерска банда, които е по-вероятно да имат жестоко поведение и да използват оръжия, могат да бъдат отличени от другите членове, за които тази вероятност е далеч по-малка, поясни Бийвър. Генът въздейства върху нивата на невротрансмитери като допамин и серотонин, които са свързани с настроението и поведението. Момичетата със същата вариация на гена изглежда са резистентни към потенциалния му ефект, свързан с жестоко поведение, допълни биосоциалният криминолог. Бийвър и колегите му изследвали ДНК данни и информация за начина на живот на над 2500 участници в национално проучване за здравето на младежите.

Гранатомет, който стреля с радиоуправляеми "умни" муниции (HEAB), ще може да покосява вражеските бойци дори когато са се прикрили зад стени или са залегнали в окопи, без да нанася поражения на околната инфраструктура. Високотехнологичното оръжие ХМ25 (XM25 Airburst Weapons System) се разработва като модул на автомата XM29 за нуждите на армията на САЩ и ще помогне на бойците в сложните условия на партизанска война в градска среда. Автоматът използва експлозивни муниции, които се взривяват автоматично до врага и го поразяват чрез ударната си вълна.

Тайната на оръжието се крие в неговия мерник, който използва лазерен далекомер, за да изчислява разстоянието до целта. Войникът, въоръжен с ХМ25, може да нагласи мунициите, така че те да детонират до 3 метра пред или зад врага, като разрушат прикритието му или експлодират зад него. В 25-милиметровите миниснаряди, които използва пушката, има вграден чип, който получава радиосигнал от мерника и "запомня" разстоянието до целта и координатите, където трябва да се взриви. Ако например вражеският боец се прикрива зад стена на стая, патронът би могъл да пробие стената, без да експлодира и веднъж преминал преградата, да произведе детонация, която да порази укрилите се в помещението, без да разрушава цялата сграда. При положение, че вражеският войник се е окопал под нивото на директния огън, 25-милиметровият снаряд може да бъде програмиран да детонира над укритието и да го неутрализира чрез взривната си вълна.

Оръжието трябва да осигурява точни попадения до 600 метра в градска среда, където вражеските войници често използват жилищни или други постройки за прикритие. Предвижда се ХМ25 да използва разнообразни муниции - експлозивни, бронебойни, както и снаряди, предназначени да разбиват врати. Подобна щурмова пушка може да бъде добра алтернатива на въздушни или артилерийски удари, които причиняват много разрушения и жертви сред цивилното население в Афганистан и Ирак. Очаква се тестовете на ХМ25 да започнат скоро, а до 2012 г. оръжието да бъде въведено за употреба в армията.

Нямах никакъв избор. Крадецът беше замахнал към главата ми с дебела оловна тръба, дълга 80 сантиметра. Ако ме беше ударил, сега щях да съм в земята, или в болница.” Това каза вчера пред “Труд” 63-годишният Ангел Мавриков.
В нощта срещу 9 май мъжът от столичния квартал “Орландовци” простреля Митко Д. (34 г.), който се бил вмъкнал да обира гаража му. При самоотбрана Мавриков откри огън с незаконния си пистолет.
Все още не е ясна причината за смъртта на апаша, който е бил ранен в ръката. Не се изключва и версията, Митко Д. да е починал не от куршума, а от инфаркт... още от Труд...

---

„Държавата не работи. Сега тя се е задвижила преди изборите, за да могат политиците отново да влязат в парламента. – коментира Слави - Тази държава не може да ги защити. И сега какво да правят тези хора при положение, че той волно или неволно е убил ром? Знаем как се организират ромите в такива ситуации. Кой да го защити сега като държавата не може? Ами ако дойдат пак с намерение да убиват?” още от Шоуто на Слави...

Една снимка в блога на Макс (там не се уточнява откъде е) ми напомни за неотдавна, когато в нашата Академия на МВР се обучаваше персонал от Ирак. С благодарност тогава, Садам Хюсейн подари на бившия ректор на Академията, освен другото, и този позлатен картечен пистолет стерлинг, 9 мм, британска изработка.

...При задържането си 43-годишният Милованович бе въоръжен с пистолет "Глог", но не оказа никаква съпротива на полицията... bgnes

Вчера рано сутринта, ако се не лъжа, БГНЕС първа разпространи новината. Фокус, Стандарт, Експрес, Дарик, Днес+ и други препечатаха текста и никой не поправи грешката. Може би още сръбската агенция, източник на новината, е сбъркала.

Архив: Нова реколта глогинки

Британският всекидневник "Таймс" публикува материал, според който Великобритания и няколко други държави от ЕС, между които и България, са извършвали продажби на оръжие за Шри Ланка през последните три години от гражданската война срещу Тамилските тигри. Въпреки че по това време на азитската страна не е било наложено оръжейно ембарго, продажбите противоречат на Етичния кодекс на ЕС за износа на оръжие от 1998 г., който ограничава доставките за страни с вътрешнополитически конфликти, нарушения на човешките права и на международните закони.

Великобритания е одобрила продажбата на военна техника на стойност 13.6 млн. лири, в това число бронетранспортьори, части за картечници и автомати. Словакия е продала 10 хил. противотанкови гранати на стойност 1.1 млн. лири, а България е одобрила продажбата на автомати и боеприпаси на стойност 1.75 млн. лири. Само Словакия е потвърдила за сделката. Изданието информира, че продажбите са станали факт, докато същевременно ЕС е отправял призиви за мирни преговори в Шри Ланка и е изразявал безпокойство от съобщенията за нарушения на човешките права след разпадането на споразумението за прекратяване на огъня от 2002 г.

Как да оцелеем в беда? Този въпрос обикновено възниква постфактум - след като вече сме изпаднали в екстрена ситуация. Иначе не стои постоянно на дневен ред, защото всеки си казва - на мен ли пък ще ми се случи. И не поглежда дори дали аптечката в колата е заредена с лекарства.

Рейнджърите обаче винаги трябва да са готови за изпитание. Те редовно минават тежки, но важни курсове по оцеляване. В раницата им винаги има специални комплекти с най-важните подръчни средства, необходими в беда. В тях е зареден жизненият минимум, който включва и презервативи за мъжете, а за жените - тампони. Комплектите са различни в зависимост от характера на задачата, географските и метеорологичните условия.

Почти винаги на първо място са средствата за добиване на храна и вода. Ако в района има река, в действие влиза миниатюрната въдица, която за минута се сглобява от наличните кукички, плувка, тежести и 3-метрова корда. Няма ли риба, парче тънка тел може да се превърне в капан за дребен дивеч. Без храна се издържа доста, но без вода организмът бързо грохва. Затова всеки командос носи в раницата си няколко блистера с таблетки за пречистване на вода. Може локвата да мирише гадно и да бъка от нечистотии, но за половин час хапчето ще я превърне в годна за пиене течност. Е, няма да е толкова вкусна като чешмяната, но поне опасността от стомашно разстройство ще отпадне.

Как да затоплим студената храна? Американските войници отдавна разполагат с разнообразни пакетирани комплекти, които се загряват без огън. Топлината идва от химическа реакция, която тръгва след поставянето на пакета под специален ъгъл. Тогава се смесват веществата, монтирани в края на пакета, и храната се топли, без да се пали огън. Нашите бойци засега разчитат на класиката.За затопляне на храната използват месингова тел, дълга 3-4 м, и специална металнапластина за закрепване на полеви съдове. Спасителният огън се пали с ветроупорен кибрит или приспособления за добиване на искри по механичен начин. Съчки за огъня се събират наоколо или се режат с брадвичка или трион. Ако обаче трябва да се пази тишина, в действие влиза многослойна тел, с която тихичко се режат цели клони. Телта е дълга около метър и завършва с 2 халки за опъване при рязане.

С какво си светят нощем командосите? Най-лесно - с електрически фенерчета. Ако обаче батериите са се изтощили, на помощ идват класическите парафинови свещи. Напоследък обаче масирано се налагат светещите тръбички за еднократно използване. Тръбичките се чупят, възниква химическа реакция, която осигурява студена топлина за 6, 8 или 12 часа.

За ориентиране и обозначаване на местността в комплектите са предвидени миниатюрен компас, специално огледалце за подаване на светлинни сигнали и свирка. Специалното наметало играе двойна роля - едната страна свети за по-лесно откриване от спасителни екпии, а другата служи за по-добра маскировка. Освен това зимно време запазва телесната топлина, а през лятото охлажда, като отразява силното слънце. Аптечката в комплекта на командоса е заредена с антибиотици, витамини, болкоуспокояващи, антималарични лекарства и дезинфектиращи лепенки.

Допълнително в комплекта се включват молив за писане, безопасни карфици, игли, конци и копчета. За мъжете е задължително едностранно заточено ножче за бръснене. Тази работа може да свърши и елементарна пластмасова самобръсначка, но тя при всички случаи заема повече място от ножчето. В този комплект, събран в чантичка, има 6 светещи тръбички, лекарства, мултивитамини, компас, комбиниран нож, ножичка, тел. В средата долу е наметало с 2 страни - срещу слънце и за маскировка.

...По-скандалното не е, че някой празнува рожден ден по време на национален траур. По-скандалното е откъде един полицейски шеф с 1500 лв. заплата е събрал пари за такова честване в скъпо заведение. Сметката от такова празненство е най-малко 7-8 хил. лв. Само наивник може да повярва, че този купон е спестен от заплата. Откъде шефът на служба “Контрол над опасните средства” има толкова пари?

Каква е ролята на тази служба? Тя дава разрешителните за оръжие. Благодарение на тази служба всички мутри в България имат законно притежавани пушки и пищови. Приказките, че на рождения ден организирали събиране за деца на загинали полицаи също са само за наивници. Свидетели сме как нагло полицейски шефове се държат като бизнесмени от среден и едър калибър, с които може би се равняват и по доходи... Радой Радев...

Сложна ситуация - от една страна, празнуване по време на траур е укоримо, както и да го погледнеш. От друга - трудно се отменя (отлага) празненство, планирано и организирано отпреди доста време. От трета страна обаче, ако юбилярът беше друг, да кажем шеф на частна фирма, едва ли щеше да му се обърне такова внимание. Ей тук е тънкият момент - щом си държавен служител, а шефа ти (държавата) е в траур, е противопоказно да се веселиш публично.
А откъде шефа на КОС има толкова пари и дали всички мутри в БГ имат законно притежавани пушки и пищови е друг въпрос, който не бих коментирал прибързано.

Приватизацията в държавния оръжеен сектор не е приключила, основните производства на бойна техника в България почти не работят, а администрацията не може да управлява добре или почти е изпразнила от съдържание държавните външнотърговски дружества. Въпреки това обаче чиновниците все още имат амбиции да дирижират отбранителната индустрия в България. Според някои от тях проблемите при износа на оръжие налагат да се създаде ново външнотърговско дружество, което да се ползва с подкрепата на държавата. Това ще бъде публично-частна компания, чиито акционери ще бъдат представителите на браншовите организации, бизнеса и държавата.

Предложението за създаването на новата компания обяви пред БТА заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Дружеството ще съдейства за разширяването на пазарите на българската индустрия, твърди той.

Има и вариант, при който сегашната фирма "Кинтекс" ще се влее в новата компания. По думите на Куюмджиев, ако има такова дружество, то ще съдейства за разширяването на пазарите на българската отбранителна индустрия и по-специално в страни, където преговори по оръжейни сделки се водят на държавно ниво. Подобни дружества има в Италия и Русия и по думите на директора на "Кинтекс" Антон Салджийски пред БТА "те подпомагали бизнеса".

Ура, другари!