- BlueGunBlog -

Много жалко, че Украйна сметна, че може да доставя оръжие в зоната на южноосетинския конфликт”, каза Путин в разговор с украинския министър-председател Юлия Тимошенко. “Човекът, който стори това, направи огромна грешка”, многозначително добави руският премиер, имайки предвид Виктор Юшченко. Специалният кореспондент на “Комерсант”, присъствал на срещата, беше толкова впечатлен от тези думи, че отбеляза: “За Владимир Путин това е вече нещо твърде лично. Такова нещо не се прощава. Самият Владимир Путин явно вече си е направил всички изводи по този повод и е издал своята лична присъда по това дело”.

Страшно е дори да си помислим каква ще е тази историческа присъда за Виктор Юшченко. Стига само да си припомним историята, когато беше натровен с диоксин. И руските танкове в Гори. Кремъл неведнъж е бил подозиран, че доставя на терористични режими и държави-парии оръжие или технологии за производство на средства за масово унищожаване. Съвсем неотдавна в Тайланд беше задържан руският оръжеен търговец Виктор Бут, планирал да достави неколкостотин преносими зенитно-ракетни комплекса на колумбийски наркобосове срещу кокаин. Ясно е, че в една страна, където търговията с оръжие изцяло е централизирана, никой не би могъл да изпрати такава партида без покровителство отгоре. Федералните власти обаче не разследваха кой точно е бил покровителят на Бут в руската управляваща върхушка. Само изразиха негодувание, че е бил задържан.
Кремъл е искрено възмутен от това, че Украйна е доставила на Грузия зенитни комплекси С-200. Честно казано, не разбирам добре причините за подобно възмущение. Да не би Грузия да означава терористи като колумбийските наркобосове или Хизбула? Да не би Грузия да е страна, непризната от никого освен Никарагуа? Или някой сепаратистки анклав? Не. Тя е свободна държава. Членка на ООН. Защо тогава да няма правото да купува оръжие? При бомбардиране на обекти, разположени на десетки и стотици километри от местата на сраженията, загинаха мирни жители. Нещо не схващам, да не би Грузия да е нарушила човешките права с опитите да свали чуждите бойни самолети? Кой документ на ООН забранява да бъде свален един военен самолет, щом става дума за руски военен самолет?

Грузия не разполагаше с никаква що-годе прилична система за противовъздушна отбрана (ПВО). Крайно груба грешка на Тбилиси във военен план, която всъщност осигури победата на Русия в тази война. Грузия купи от Украйна остарели руски комплекси С-200, които естествено се развалиха на третия ден от войната. Първият въпрос, който трябва да зададе Русия, не е въпросът кой е продал на Грузия С-200. Въпросът е защо комплексите са действали през първите два дни. На генералите, допуснали това, трябва да им се скъсат пагоните. Доколкото липсата на ПВО беше сред ключовите фактори за поражението на Грузия, днес покупката на нови модерни комплекси от Израел и САЩ вече не е само приоритет за страната. Със сигурност може да се твърди, че ако Грузия се сдобие с модерни комплекси за ПВО, това ще означава опасност от нова война. Публичната позиция на Кремъл дава на Грузия допълнителни шансове бързо да купи такива оръжия.

В руско-грузинската война има няколко много страшни момента. Единият е телевизионната пропаганда в стил Оруел. Когато наши танкове влязоха в Грозни, хората обсъждаха станалото и спореха. По руските телевизии обаче течаха такива неща, каквито не сме виждали навярно от 1940 година - тогава целият работническо-селски Съветски съюз в единен порив изобличаваше войната срещу родината на Ленин, разпалена от “белофините”.

Втори момент е, че имплицитно се отрича правото на грузинската държава да съществува. На сайта на в. “Комсомолская правда” са поместени видеоматериали под заглавия като “Руски “Град” води огън по въоръжени терористи в Кодорското дефиле”, “Разоръжават грузински бойци терористи в Зугдиди” и т. н. Смайващи заглавия. Ако авторите на тези видеокадри мразят грузинците, биха могли да пишат “грузинската военщина”. Или “грузинските фашисти”. Или дори “грузинските изроди”. Не може обаче да се пише “грузинските въоръжени терористи”. Такива просто няма. Има грузински военни и грузински полицаи. Въпросното словосъчетание обаче беше повтаряно често. Особено често - от южноосетинските опълченци, докато “изравняваха ситуацията”, а всъщност “изравниха” грузинските села в Южна Осетия.

Накрая, третото, което наистина е стъписващо - имплицитно се отрича самото право на Грузия да притежава армия. Това личи не толкова в наивната лъжа за “американския инструктор” Майкъл Лий Уайт (който уж помагал на грузинците в Цхинвали и чийто паспорт всъщност е бил изгубен по време на полет от Москва за Ню Йорк още през 2005 година), колкото в простодушното, но непоколебимо негодувание, че на грузинците са били продадени комплекси С-200 или че техни военни са били обучавани от американски инструктори. За жалост, една тотална война предполага да се отричат всякакви човешки черти у противника. Когато човечеството се е сражавало с мечове и щитове, противникът е бил уважаван. Хектор е уважавал Ахил, а пленени офицери на Наполеон са живели в именията на руснаци, техни врагове. Щом обаче човечеството се въоръжи с далекобойна артилерия и авиация, врагът се превърна в нечовек - в едно кръстче на картата.

Дегероизацията на врага е всеобщо явление още от времето на френско-пруската война, но дори на този фон съветската армия стигна къде по-далеч - с времето се изхитри да отрича и самото право на врага да оказва съпротива. През 1940 година по молба на комунистическото правителство във Финландия освобождавахме страната от белофините, които я потискаха. Щеше да е странно, ако признаем правото на потисниците да ни дадат отпор. След това оказвахме братска помощ на афганистанския народ. Странно би било да признаем правата на онези нечовеци, които отказваха братската ни помощ. После възстановявахме конституционния ред в Чечения. Когато руски войници, прочиствайки територията, разстрелваха деца и жени, това беше възстановяване на конституционния ред. А посегне ли към оръжието някой чеченец, чиято бременна жена е била изкормена, докато се възстановявал конституционният ред - той не беше противник, а престъпник. Хванеха ли го жив, не го обявяваха за пленник. Убиваха го или в краен случай го хвърляха в затвора.
Извинете, че констатирам нещо очевидно банално, но Грузия, както и всяка друга страна, има правото да тренира своята армия с помощта на американски и израелски инструктори. Щом армията е налице, трябва да бъде тренирана. Надали си струва за целта да се търсят инструктори примерно от Папуа-Нова Гвинея. Папуа-новогвинейската армия не е твърде известна. Едва ли е подходящо да се заимства и опитът на руски инструктори от действията им спрямо мирното население в Чечения. Негодуванието от това, че противникът имал армия, е слабопродуктивно. Възмущението на Кремъл от факта, че военният му противник е купил ПВО, не говори кой знае колко за този противник. Затова пък говори много за самия Кремъл.

Двама български зам.-министри (на икономиката и на отбраната) съобщиха по време на Международното изложение за отбранителна техника „Хемус 2008”, че военната ни индустрия вече била възвърнала позициите си на световния оръжеен пазар, които имала преди 20 години.

Това бяха доста смели изявления. Не само защото според техните данни оръжейният износ на България е 180 млн. евро, докато през осемдесетте години е бил около 900 млн. долара на година и дори достига 1,5 милиарда към края на десетилетието.

Истинският проблем с изказванията относно възвърнатия успех на българския военно-промишлен комплекс (ВПК) е свързан с това, че те се опитват да скрият истинското му състояние, което съвсем не е толкова възхитително, а всъщност редовно се превръща в истинско дипломатическо унижение за България. Страната ни беше един от трите производители на оръжие в бившия съветски блок заедно със СССР и Чехословакия. Тя се беше специализирала в производството на МОЛВ (малки оръжия и леко въоръжение), танкове и БТР-и и електроника.

Макар повечето от развитието и пазарите му да идваха по линия на Варшавския договор и съветската подкрепа, българският ВПК имаше много достойнства, върху които можеше да се надгражда въпреки разпада на старата система. Стига да имаше някаква национална стратегия в сектора.

Дори след като повечето от военните заводи бяха приватизирани в края на 90-те години от РМД-та (нито една чужда компания не пожела да купи някой от тях!), положението днес остава повече от мрачно, дотолкова, че българският оръжеен износ е конкурентноспособен само в нежизнеспособни африкански диктатури, т. нар. „failed states”, поставени под международно ембарго и затънали в граждански войни.

Проблемът е, че от 1989 г. българският ВПК, а и българската държава, не са инвестирали почти нищо в научни изследвания и разработки, нововъведения и модернизации на производството, или в развитие на човешките ресурси. В резултат някои от десетките военни заводи в страната успяха да се пренасочат към производството на граждански стоки или на стоки с двойна употреба. Останалите обаче трябваше да разчитат на традиционните си продукти, изискващи най-малки капиталовложения – различни видове МОЛВ и мунициите за тях. МОЛВ, особено от по-старите видове, които се правят в България, могат да бъдат продавани най-вече в разпадащи се държави от Третия свят, парализирани от насилие и страни-парии, които са под международно оръжейно ембарго.

Според редица различни доклади, някои от неотдавнашните клиенти на славния български ВПК включват Уганда (гражданска война и намеса в гражданската война в ДР Конго), Кот Дивоар (гражданска война и намеса в гражданската война в Либерия), Азербайджан (в конфликт с Армения), Колумбия (партизанска война), Ангола, Чад, Руанда, Судан, Сирия и т.н., като българският износ за тях се състои от МОЛВ или стоки с възможна двойна употреба. Едва ли е нужно да се подчертава, че дори много от тези държави да не бяха под международно оръжейно ембарго, всяка страна, твърдяща, че се придържа към стандарти на поведение на ЕС би се замислила преди да им продава оръжие. Така благодарение на липсата на модернизация и конкурентноспособни иновации, българската военна индустрия буквално е превърнала страната ни в един малък „Виктор Бут” на световната сцена, продължавайки старата традиция да се замесва името на България в колкото се може повече срамни международни скандали.

Има и една друга тежка истина за състоянието на българския ВПК, която зам.- министрите крият – един добре функциониращ ВПК обикновено е благодат за развитието на инженерните технологии. Нито един научно-изследователски център, прикрепен към военен завод обаче не може да бъде видян в България днес.

Така с провала на военната ни индустрия и съответните институции след 1989, нацията изгуби възможността да задържи хиляди талантливи български инженери. Сега има само няколко изолирани примера, при които български учени впечатляват западни производители с нововъведенията си, но те обикновено са дребни по мащаб.

А ако България беше успяла да съчетае модернизацията на военното производство с едно от малкото си положителни наследства от социализма - традициите в космическите технологии, постигнати от Тодор Живков със съветска помощ в замяна на отказа от правото да произвежда коли в рамките на СИВ, то цялото положение на страната днес би било съвсем различно.

Какво може да направи българският ВПК, за да подобри ситуацията, вместо да изнася автомати „Калашников” за престъпни режими? Няколко неща. Първо, засилено сътрудничество с други производители от НАТО - дори ако по-мощни ВПК (американския, френския) искат да доминират пазара, винаги има ниши за сътрудничество, което при нашето състояние само може да ни е от полза.

На второ място, дейност в рамките на ЕС, който тепърва ще развива общата си отбранителна политика. България би могла да се специализира в някои военни производства и услуги за ЕС така, както навремето.

Трето, износът в развиващи се страни е добре дошъл, стига да не въвлича страната в дипломатически скандали, сриващи имиджа й по света, особено сега, когато вече е член на ЕС, вярваме или не.

Четвърто, България изглежда има най-малко свързаните ВПК и армия в света. Само 5% от продукцията на военната промишленост отива за Българската армия, която наскоро купи седен БТР-а от САЩ за 11 млн. долара. А неотдавна България беше световен лидер в това производство. Обаче заводът БЕТА, който правеше танкове и БТР-и, сега прави трактори. Очевидно е необходима по-рационална национална стратегия в това отношение.

Всъщност изявленията на заместник-министрите, че българският ВПК е възвърнал позициите си от 80-те години са верни, но само що се отнася до нивата на технологично развитие. Това означава, че той е двайсетина години след световните лидери в този отрасъл. Неговият рай със сигурност е бил загубен, и още по-сигурно, не е бил намерен.

Но аз като български гражданин наистина се гордея от факта, че страната ми продава автомати „Калашников” на брутални африкански диктатори, тероризиращи измъчените си народи, както и стоки с двойна употреба на международно изолирани престъпни режими. Не мога да не се гордея с това постижение.

Българското военно производство окупира стари територии и завзема нови. Често обаче износът на оръжие попада в ръцете на престъпници. Това пише в днешния си брой германският вестник "Ди пресе".
Статията започва с иронично поднесена информация за посещението на президента Георги Първанов на международното изложение за въоръжение в Пловдив "Хемус" 2008. Според "Ди пресе" там българският президент се държал като играещ си с оръжие. В статията четем: "Той позираше в бойна поза с Калашников или пък седнал в пилотската кабина на бомбардировач Ф-16". В провеждащото се за осми път от 1994-та година оръжейно изложение се представиха над сто фирми от двайсет държави. 55 български фирми също изложиха своята специална продукция. "Нашите оръжейни фирми, които имат съответните сартификати за спазени международни стандарти ще намират и занапред своите ниши така, както и сега", каза социалистът Първанов, който е и страстен ловец."
"Ди Пресе" цитира и българския заместник-министър на икономиката Явор Куюмджиев, според когото България си връща старите и завладява нови оръжейни пазари, като по този начин е достигнала нивото на производство отпреди смяната на системата през 1989-та година. В статията се прави кратък преглед на българското военно производство, най-вече на продукцията на сопотските заводи и казанлъшкия "Арсенал", както и на пазарите в чужбина, особено тези в Африка. След промените обаче, обяснява "Ди пресе", руските фирми започват да искат лицензи за произвежданите в България калашници, което българските производители отхвърлят като неоснователни. "През 90-те години, които бяха разтърсвани от кризи, за да се спасят българските оръжейни фирми не се притесняваха от сделки със съмнителни партньори", пише още изданието. Вестникът дава за пример доклад на Съвета за сигурност на ООН от 2000-та година, в който се описват тесните контакти на български оръжейни фирми с руския трафикант на оръжие Виктор Бут, наричан от тогавашния британски външен министър "най-видния търговец на смъртта". "Ди пресе" припомня, че едва през 2005-та година Съветът за сигурност поставя регистрираната в София авиокомпания на брата на въпросния руски бизнесмен в списъка на фирмите, чието имущество трябва да бъде замразено.
В края на статията четем: "Макар че междувременно България е подписала всички международни споразумения за контрол на оръжейния износ, е съмнително, дали българската специална продукция попада само в ръцете на законни купувачи. Българското оръжие беше споменато и при ареста на руснака Викотр Бут през март тази година в Банкок. По време на дългогодишни преговори с него сътрудници на американската служба за борба срещу престъпността се представили за бойци на колумбийската терористична организация ФАРК и заявили интерес към ракети земя-въздух. Малко преди приключване на сделката Бут беше арестуван от тайландските власти. В последствие отговарящият за случая нюйоркски прокурор Майкъл Гарсия разпространи съобщение за печата, в което Бут е цитиран с думите: "Оръжията ви чакат в България".

Бунтовници от движението “Революционни въоръжени сили на Колумбия” (ФАРК) са се снабдявали с оръжие от България и други страни от Източна Европа. Това твърдят, че са разкрили, колумбийските власти, след като иззеха компютрите на втория в йерархията на организацията Раул Рейес при атака на правителствената армия на територията на Еквадор, предаде онлайн изданието на испанския в. “Ел Паис”.

Откритията сочат, че Венецуела е свързващото звено между бунтовниците и търговците на оръжие в Източна Европа. Тя е имала особен принос при уреждането на сделки за закупуването на ракети земя-въздух, с които да се свалят колумбийски самолети. Американските сили за сигурност разполагат с информация, че 7 700 автомати Калашников AK-47 и ракети SAM Strela II идват от България.
На 6 март Виктор Бут, един от най-влиятелните търговци на оръжие в света, бе задържан в Тайланд. Той бе пристигнал там да преговаря за закупуването на 100 руски ракети земя-въздух (SAM) за ФАРК. Шест месеца преди това сириецът Монзер ал-Касар бе задържан в Мадрид по същата причина.

В компютъра на Рейес е намерен имейл от 8 февруари 2008 г., в който бунтовникът Иван Маркес обяснява, че сътрудници на венецуелския президент Уго Чавес преговарят с властите в Беларус за закупуване на оръжия. “Приятелят от Беларус ще изпрати пакета чрез черния пазар, за да избегне проблемите. На 17 този месец ще пристигне в Каракас високопоставен представител. Анхел ни помоли да сме там, за да се срещнем лично с него”, се казва в съобщението. Анхел е псевдоним на Уго Чавес, а “приятелят” е Виктор Шейман, секретар на Съвета за сигурност на Беларус, твърдят експертите, анализирали информацията.

Доставките са ставали благодарение на съседни страни. В това число е не само Венецуела, но и Еквадор и Никарагуа, твърдят колумбийските власти. Те признават, че друга основна причина за доброто въоръжение на ФАРК е и корупцията в армията.

Руският оръжеен търговец Виктор Бут е доставил в България оръжие за няколко милиона долара точно преди да бъде арестуван в Тайланд, твърди Дойче Веле в материал „България разследва връзките на управляващите с комунистическите тайни служби”.
Според Брюксел връзките на високопоставени български политици с КГБ представляват потенциален риск за сигурността, особено когато се разглеждат въпроси, свързани с НАТО и ЕС. Старите връзки отново станаха актуални тази седмица заради руския търговец Виктор Бут, за когото се предполага, че е имал отлични контакти със съветските и по-късно с руските тайни служби, коментира екип на агенцията като информира подробно за резултатите от разследването на комисията за досиетата.
БГНЕС припомня, че след ареста на „търговеца на смърт” на 6 март световните агенции съобщиха, че той търгува с оръжие, произведено в заводи в Украйна, Молдова и България. Беше цитиран и неговият помощник Смулян, според който оръжие за $5 млн. за Колумбия се намира в България. В бившия източен блок българската разузнавателна служба беше една от тези, които работеха най-тясно с КГБ, коментира немският журалист и криминален експерт Юрген Рот.

"Изнесъл" ли, "доставил" ли!? Да видим накрая "компютри ли ще е, или компоти...". Така или иначе обаче, на големите братушки отсам и оттатък океана не им се нрави нашето участие в подялбата на баницата.

...Областният управител на Перник Иван Димитров обясни, че от справката, предоставена му от полицията, става ясно, че извършителят има девет регистрации в полицията за различни криминални деяния. „Той има две осъдителни присъди за изнасилване. През 2007 година също има дело за блудство и изнасилване. През февруари 2008 година срещу него е заведено ново дело за блудство”, посочи Димитров...
...Групата крадци (от около 15 цигани с три коли) обаче тръгнали към двамата, които били в служебния джип, и започнали да дърпат вратите, за да ги извадят от колата. Не успели, но един от тях извадил оръжие и гръмнал през страничното стъкло возещия се на предната дясна седалка Петър Петров в областта на гръдния кош.
По неофициална информация оръжието е било самоделна пушка (по-късно в домовете на циганите са намерени две незаконни пушки и един незаконен пистолет), защото убиецът не е имал време да презареди, иначе и колегата на Петров да е пострадал. В страха и уплахата си той веднага подкарал джипа към Долни Дъбник и стигнал до местния медицински център, за да бъде оказана там помощ на пострадалия, който отново по непотвърдена информация е починал, докато пътували.
Убитият Петър Петров е бивш военен и има разрешително да носи оръжие, но то е лично и му е издадено по надлежния ред (но се е страхувал да го извади, да не би да наруши човешките права на крадците)...
...Той открил огън по колата в момента, когато видял четиримата пътници да се качват в нея и "Туингото" да потегля. По чудо няма ранени, 29-годишната шофьорка спряла, а един от пътниците - 30-годишен мъж, се обадил по джиесема в полицията. Стрелецът е задържан в дома му. Той използвал законно ритежаван пистолет CZ -75. 64-годишният Дечев е задържан в ареста за 72 часа за хулиганство и нарушаване на обществения ред. Нито един от трите куршума, изстреляни от него, не е пронизало "Туинго"-то (баси стрелеца). Съседи описаха Дечко като избухлив и сангвиничен тип (как всички са знаели това, а районният му не)...
...Гимназист откри огън с газов пистолет в класна стая в Казанлък. По чудо няма пострадали....
...Виктор Бут е бил тясно свързан с КГБ, както твърдят редица специализирани издания и медии на Запад. И навярно все още е свързан с руските тайни служби, защото това е единственото логично обяснения за достъпа му до такива количества „специална продукция”. Като имаме предвид безграничната преданост на българската Държавна сигурност към КГБ и ключовата роля на България в оръжейното производство и експорт по времето на Варшавския договор, не е трудно да си представим, че и Бут е взаимодействал с „българските другари”. Та нали „Кинтекс” и всичките му производни в годините около политическите промени и след това, бяха под прекия контрол именно на Държавна сигурност, която държеше и каналите за така наречения „скрит транзит”, тоест – целия контрабанден трафик през България. Посветени твърдят, че тези канали са оцелели и след 1990 година, като просто са били приватизирани от бившите чекисти. Не е нужно особено въображение, за да стигнем до предположението, че Бут години наред е използвал както тези връзки и канали, така и потенциала на креещата българска оръжейна промишленост...
и тънъ. Дали заради журналистите- сензациомейкъри, но за съжаление напоследък оръжейните новини от България са или от графата dark side, или от министерски награждавания с вносни пистолети и самодоволни отчети за успешна борба със законното и незаконното оръжие.

Оръжейни заводи в сепаратисткото Приднестровие, полигони в Киргизстан… След разпадането на СССР през 1991 година бившите съветски републики отвориха оръжейните си складове за трафиканти като легендарния руски “търговец на смърт” Виктор Бут. Арестуван в четвъртък в Банкок при операция на американски разузнавачи и тайландски полицаи, Бут е заподозрян, че стои в центъра на световна мрежа за трафик на оръжие, която се е развила върху отломките от Студената война. Той е обвинен в нарушаване на не едно ембарго на ООН и се предполага, че е доставил оръжия на бунтовници в Колумбия и Конго, и дори на Ал Каида в Афганистан непосредствено преди 11 септември. Транспортните му самолети са били забелязани на писти в Африка, в Афганистан, в Южна Америка и в няколко страни от бившия СССР.

Няколко доклада от разследвания на НАТО представят Виктор Бут като пионер на мафиотската глобализация, на трафика без граници, който нехае за държавите и законите им. “Това е добре организирана мрежа. Тя е функционирала много ефикасно и е доставяла оръжията като пици - много бързо и без бюрокрация”, отбелязва руският военен анализатор Павел Фелгенгхауер. Сега остава да стане ясно как ще реагира Москва на арестуването на Бут, който свободно напускаше и се прибираше в Русия.

Според руския анализатор Владимир Прибиловски, Москва може да поиска екстрадицията му, за да му попречи да разкрие военни тайни на САЩ, които вече отправиха подобно искане. Бут е специалист по-скоро в доставките на оръжие отколкото в продажбите. Той ги е доставял на клиентите си където и когато поискат с минимални формалности, смята Фелгенгхауер.

Според в. “Вашингтон пост” през 90-те години Бут е бил замесен и в дейности, достойни за екшън. Той се опитал да продаде подводница, хеликоптери и ракети земя-въздух на колумбийски наркотрафиканти.

САЩ обаче също не устояха на изкушението да се възползват от постсъветския хаос. През 2000 година служители на руското разузнаване арестуваха бившия американски разузнавач Едмънд Поуп и го обвиниха, че се е сдобил с поверителна информация за руско торпедо от последно поколение. Според американската преса Поуп възнамерявал също така да купи такова торпедо от полигон на брега на езеро Исик-Кул в Киргизстан. Той беше осъден на 20 години затвор за шпионаж, но беше помилван от руския президент.

“Откакто Владимир Путин дойде на власт през 2000 година руското правителство засили контрола над продажбите на оръжие”, подчертава военният анализатор Александър Голц. Той обаче добавя, че освен Русия в този трафик са активни и други държави и дава за пример съмнителна продажба на крилати ракети от Украйна на Иран и Китай между 2000 и 2001 година.

Според Фелгенгхауер друг източник на безпокойство за Запада е Молдова с нейната проруска сепаратистка територия Приднестровието, където са складирани съветски оръжия и има заводи, които продължават да произвеждат резервни части за руската военна промишленост. “Някои компоненти може да се озоват на черния пазар”, казва Фелгенгхауер.

Според Ерик Берман, експерт от центъра за проучване на разпространението на малки оръжия и леки въоръжения в Женева, страни като Украйна днес се стремят да следят по-добре оръжейните си запаси. Липсата на прозрачност в областта на оръжейните продажби обаче продължава да съществува, и то “не само в страните от бившия СССР и бившия Варшавски договор”.

Прочутият руски търговец на оръжие Виктор Бут, обвинен в нарушаване на оръжейното ембарго на ООН за Африка, беше арестуван в Банкок, съобщи Асошиейтед прес. Виктор Бут е арестуван по заповед на тайландския съд, след искане от страна на САЩ. Говорител на американското посолство поздрави тайландската полиция, но не уточни каква роля са играли по-конкретно американците в ареста. Не се съобщава и какви са обвиненията срещу Бут. Твърди се, че Виктор Бут е внасял оръжия в Централна и Западна Африка в началото на 90-те години. ООН смята, че той разполага с повече от петдесет самолети, а според търговски експерти доходите му идват и от незаконна продажба на диаманти. В доклад на Амнести Интернешънъл от 2005 г. се казва, че Бут е "най-известният чужд бизнесмен", свързан с трафика на оръжие за райони под международно ембарго от държави като България, Словакия, Украйна, Киргизтан и други. Въпреки че Бут е бил разследван от полицията в много държави, никога не е бил съден за търговия с оръжие.
Според асоциацията на разследващите журналисти Виктор Бут е бивш офицер от военното разузнаване - ГРУ на СССР, посещава многократно България - веднъж през 1995 г., 3 пъти през 1996 г. и 4 пъти през 1999 г. За последен път той идва у нас през 1999 г. Във връзка с организирана изложба на специална продукция и делова среща на 22 септември 1996 г. Виктор Бут пристига в "Арсенал"-Казанлък. Той е придружаван от Руси Хубанов, Петър Мирчев и Емил Георгиев, както от граждани на Заир и Белгия. На същата дата те отиват и във ВМЗ-Сопот и на изпитателния полигон край с. Анево присъстват на проведените демонстративни стрелби с боеприпаси, произведени в завода, пише асоциацията. Публично известни са празните полети на самолети на авиокомпанията на Бут "Ер Чес" от Остенде, Белгия, с междинно кацане в Бургас, където товарят оръжие и се отправят основно за Африка и Ангола.

Още за Виктор Бут.

---

България отново влезе в една от новините на първа страница на всички световни медии. За съжаление отново с една от обичайните теми - проститутки, домове за сираци, трафик на наркотици или на оръжие. В случая оръжие.
Новината е, че в Тайланд е бил заловен един от най-големите трафиканти на оръжие, човекът вдъхновил отчасти образа на Никълъс Кейдж в Lord of War - Виктор Бут. Във всички медии се разказва накратко историята му и различните версии около арестуването му.
В нашите медии се съобщава за някакви сведения, които българските спецслужби били предоставили на американските си колеги, като се подчертава, колко полезни са били тези сведения.
В чуждите разбира се не пише за никакви доклади - там се казва, че Бут е продавал оръжие на различни терористични организации и, че това оръжие е идвало предимно от България и още едно две места като Румъния, Киргизстан и Молдова, които са различни в различните медии. Казва се, че от няколко години Американците са му вдигнали мерника, понеже подозират, че продава на любимите им талибани и още по-любимата Ал-Кайда. Споменава се също за някакви над 30 полета на празни самолети от Белгия до летището в Бургас, които после отлитали вече натоварени с оръжие към Африка, към страни, над които тегне жестоко оръжейно ембарго.
В Африка, както знаем, за разлика от Европа, има много страни, чиито лидери трупат милиони и милиарди за сметка на населението, което живее в крайна бедност. Казвам за разлика от Европа, защото в Евопа са само няколко, а в ЕС - само една.
Едната от версиите по арестуването (цитирана от CNN) е, че през последните няколко месеца Бут е водил преговори с представители на колумбийската революционна организация FARC, която между другото може би ще бъде формалната причина за избухването на война в региона. Представителите са били всъщност много умели и ловки агенти под прикритие. Точно преди ареста колегата на Виктор Бут - Ендрю (вероятно Андрей) Смулян - е потвърдил на агентите, че оръжието на стойност еди-колко-си-милиона-долара е готово и ги чака в България.
Любопитен съм за развитието на случая - човекът е бивш майор от КГБ, която също като нашата ДС участва пряко в управлението на страната си. В смисъл - предполагам, че чичковците в Кремъл ще се опитат да си го приберат, но пък и американците няма да го изпуснат просто така, след като са го хванали в свои води.
Освен това Виктор Бут си е жив герой от криминален трилър - наричат го Tърговецът на смърт, казват, че говори перфектно шест езика, че има луксозни къщи в няколко държави, че е пътувал навсякъде всеки път с различни имена и, че е способен да закара ракети, танкове и хеликоптери от почти всяка точка, до почти всяка друга по света.
За нас остава една провалена добра сделка заради тъпите американски агенти. И поредното споменаване на България в световните медии във връзка с проститутки, домове за сираци, трафик на дрога или на оръжие.

И български производители на оръжие имаха свои щандове на Атинския оръжеен панаир, където един квадратен метър изложбена площ струваше 1000 долара, научаваме в началото на статията. Браншът е в добро състояние, констатират авторите. След дълги години на разоръжаване разходите за въоръжаване отново нарастват. И то с такова темпо, че вече достигнаха рекордното ниво на Студената война. Надпреварата във въоръжаването е в пълен ход, само материалите вече са други – защото и войните вече са други. Днес те се водят по улиците, между къщите, из засада. Това са партизански войни, в които най-важното е да си подвижен, а предпочитаното оръжие е автоматът. Руският АК 47, американският М 16 или германският Г 3. По улиците на Багдад или из прашните села на Дарфур един добре обучен стрелец може само за минута да убие трима до четирима души с тези автомати. Трима-четирима убити – в епохата на ядрената заплаха това звучи почти смешно. Като си представим сателитно насочваните бомби или биологичните оръжия, такъв най-обикновен автомат изглежда почти безобиден. Но жертвите му набъбват до гигантски числа. Защото лекото стрелково оръжие е евтино, с него лесно се борави, а предлагането е огромно. Няма да е преувеличение, ако кажем дори че тъкмо леките стрелкови оръжия са същинските оръжия за масово поразяване днес. Според данните на УНИЦЕФ и на Международния център за конверсията в Бон 90 процента от загиналите в различни войни през последните десет години, са били убити с автомати, картечници или други леки оръжия. На пазара тях ги има в изобилие – нови и на старо. Пушките оцеляват във всяка война. И стига ООН да не ги прегази умишлено с танковете, те почти не се повреждат. Така леките оръжия с тежки последици се местят от една гражданска война към следващата. По време на Студената война движението на оръжията се контролираше почти изцяло от СССР и САЩ. Единствено онези, които водеха войни за някоя от двете велики сили, получаваха оръжие. Никарагуа, Ангола, Афганистан... След разпадането на СССР враждуващите сили в тези граждански войни така да се каже осиротяха. Оказа се, че внезапно им трябват нови оръжейни доставчици и нови модели за финансиране на доставките. В Ангола и Сиера Леоне това става с диаманти, в Афганистан – с опиум. Глобализацията застигна и търговията с оръжие. Както всеки бранш, и този си има своите звезди. Например руснака Виктор Бут, чието име непрекъснато се споменава в докладите на ООН до Съвета за сигурност. Той дори беше овековечен в холивудския филм “Господарят на войната”. Бут е доставял оръжие почти за всички конфликти по света – от Шри Ланка през Афганистан та чак до Конго. Въпреки това и до днес е на свобода. ООН не може да пресече нито неговата дейност, нито дейността на други известни оръжейни търговци. Те оперират глобално и използват огромни мрежи от фирми-папки, така че нито една страна по света не може да ги подведе под съдебна отговорност. Вярно, непрекъснато се сключват международни договори и конвенции срещу нелегалния трафик на леко оръжие, но тези споразумения винаги изостават от глобализиращия се бизнес. Световната организация непрекъснато се опитва да наложи международна забрана за разпространение на леко оръжие – и всеки път се проваля с гръм и трясък. За последен път миналата година поради ветото на САЩ като член на Съвета за сигурност. Никой не знае какъв е броят на леките оръжия по света. Официално са регистрирани над 17 милиона единици леко оръжие в армейските и полицейски части по света. Действителната цифра обаче е многократно по-голяма. Женевският институт за международни проучвания смята, че по света стрелят над 226 милиона единици леко оръжие. Към тази цифра се прибавят оръжията, които са частно притежание и новопроизведените осем милиона бройки ежегодно. Според УНИЦЕФ броят на леките оръжия по света е 600 милиона. Почти бездънен резервоар. Който иска да води война – просто трябва да отвърти кранчето му.

По-нататък в разследването на Ди Цайт става дума тъмни сделки, осъществявани от германската фирма Хеклер и Кох, за различни схеми, по които се избягва оръжейното ембарго и за дейността на някои от главните герои в оръжейния бизнес. Авторите представят един от тях – германски търговец на оръжие, който дори организира частни оръжейни изложения, включително и с автомати Калашников, българско производство:

Той стартира кариерата си, когато браншът бурно тръгна нагоре. Държавите от Варшавския договор в продължение на десетилетия полагаха неимоверни усилия да наложат военното си превъзходство в областта на обикновените оръжия. Огромни заводи и десетки хиляди работници произвеждаха оръжия и боеприпаси, които се трупаха в складовете на военните. С края на Студената война стартира гигантската разпродажба на тези оръжия: Източният блок отвори своите дълбоки складове. Така удари часът на новите оръжейни търговци. Дотогава търговците на оръжие обикновено действаха по поръчение на СССР или САЩ, когато имаше да сключват сенчести сделки някъде по света. Новите им колеги вече работят за своя сметка. В своя потаен свят те изграждат необозрима мрежа от подизпълнители. Всичко вече е различно: войните, търсенето на оръжие, предлагането, търговците, маршрутите. Единствено контролната система е старата. И затова не върши работа.

“Търговията с оръжие е само една от формите на глобализацията,” казва експертът на амнести интернешънъл Хю Грифит. След края на Студената война оръжията и боеприпасите се превърнаха в стока като всяка друга на глобалните пазари. Между тях и прахосмукачките или спрейовете срещу вредители на практика няма разлика.”

Всеки, който понавлезе в света на оръжейната търговия, ще се натъкне на очебийното противоречие. Външната фасада – това е уж безукорният стремеж да се опазва националната сигурност и отбранителната способност, да се поддържат работните места в оръжейната промишленост, която носи и добри печалби. Тази фасада изглежда добре регламентирана от различните международни споразумения, от контрола над оръжейните експорти и от законодателството. Виждаме я на оръжейните панаири в Атина, в Париж или в Дубай, които са почти толкова бляскави колкото връчването на Оскарите. Зад фасадата обаче се е разположил цял самостоятелен свят, състоящ се от многобройни сиви, полукриминални и изцяло престъпни зони. Тук никой не държи да бъде забелязан без нужда. Следите се заличават, пускат се димни завеси. В този свят човек се чувства като в зала с криви огледала.

Американският всекидневник “Лос Анджелис таймс” съобщава, че властите в САЩ са разпоредили да бъде претърсен магазин за спортни стоки в Пенсилвания, за да се установи връзката между руски търговец на оръжие и фирма в България, която е вероятно част от неговата империя. Вестникът информира, че федералните власти са претърсили магазин в Уилкс Бар, Пенсилвания, за да установят какви са връзките на руския търговец на оръжие Виктор Бут с фирма в София, която е собственост на брат му Сергей и е свързана с руското разузнаване.

Според федералните агенти, екипировката продавана незаконно от търговеца, включвала мерници за снайпери, бинокли и други оптически уреди, които не могат да бъдат изнасяни без разрешението на Държавния департамент. Американските власти твърдят, че Бут разполага със световна мрежа за търговия с оръжие, която е изнасяла бойни снаряжения и екипировка за страни в Африка и дори за талибаните в Афганистан.

Част от оръжието е било товарено от български складове в Бургас, докато плащанията са идвали през фирма, наречена Rockman Ltd., базирана в София и собственост на брата на Бут - Сергей. Според американските власти тази търговия е била извършвана с покровителството и съгласието на руските тайни служби. Разследване на вестника показва, че руският търговец на оръжие е снабдявал дори охранителни фирми в Ирак след американската инвазия там. През 2002 г. Бут се укрива в Русия и властите в Москва отказват да го екстрадират въпреки международната заповед за арест.

България е замесена в трафика на стотици хиляди единици пехотно въоръжение и десетки милиони патрони, доставени от Босна и Херцеговина в Ирак, се посочва в последния доклад на "Амнести интърнешънъл". Неправителствената организация отбелязва, че страната ни е главно подизпълнител на сделки на американски фирми. Заедно със София в оръжейните сделки участват и компании от Великобритания, Украйна, Швейцария, Чехия, Хърватия, Сърбия и Черна гора и Киргизстан.

Според доклада придобилата скандална известност българска фирма "Вега еър" е една от компаниите, които също участват в трафика на оръжие от Босна и Херцеговина за Ирак от края на 2004 г. и през 2005 г. Част от полетите не са осъществявани директно до Багдад, а до летището на йорданско-израелската граница Акаба. Миналата година чартърен полет на "Вега еър" аварира при кацане на летището в Багдад. Спедицията на част от доставките се осъществяла от базираната в София компания "Спидекс" (Speedex). Освен това "Вега еър" е превозвала и за Непал оръжие през септември 2004 г. Според доклада българската компания тогава може би е превозвала експлозиви от типа "Семтекс", използвани често от терористичните организации.

Оръжията от Босна и Херцеговина за новата иракска армия са били доставени от базираната в Алабама компания "Таос индъстриз инкорпорейтид" по поръчка на Пентагона. Фирмата работила с подизпълнители с компании от Израел, Швейцария, България и Великобритания. Американската компания има офис в София. Първата доставка била със самолет на компания "Аероком", обвинена в доклад на ООН през 2003 г. за контрабанда на оръжия за Либерия. Един от основните превозвачи е регистрираната през 2003 г. в белградското предградие Сурчин авиокомпания "Космас еър" (Kosmas air). Според "Амнести" тя е извършила около 70 полета с оръжия и амуниции от Тузла (Босна и Херцеговина), Тирана (Албания), Талин (Естония), Бърно (Словакия), Пловдив (България) и градове от Сърбия и Черна гора.

В доклада на "Амнести интърнешънъл" се припомня и случаят със задържания на 2 май 2001 г. на летище Бургас самолет, превозващ оръжие от Острава, Чехия за Тбилиси, Грузия. Неправителствената организация припомня, че в миналото български компании са били засичани да обслужват интересите на Виктор Бут в Африка. Дейността му е засечена в Ангола, Конго, Либерия, Руанда, Сиера Леоне и Судан. Докладът посочва, че България изпращала оръжие за УНИТА.

В доклада се посочва още, че през последните години Босна и Херцеговина е била дестинация, от която или през която оръжие и оборудване са отивали не само за Ирак, но и на места, откъдето са извършвани операции, при които са били нарушавани основните човешки права. В доклада се казва, че оръжие и боеприпаси, една част от които от складове на босненската армия от времето на войната, са били тайно транспортирани в Ирак за редовната иракска армия под наблюдението на Министерството на отбраната на САЩ. Транспортирането на въоръжението и боеприпасите е станало в периода 31 юли 2004 г. - 31 юни 2005 г. Също така в документа се подчертава, че не е сигурно, че въоръжението и оборудването са отишли наистина в ръцете на иракската армия и дали изобщо са стигнали до Ирак. Съмненията се засилват, още повече че според документите на сделките става дума освен за автомати "Калашников", така и за ПВО системите "Оса" и противотанкови установки.

Контролът върху търговията с оръжия трябва спешно да бъде засилен, настоява "Амнести". Правозащитната организация отбелязва, че разпадането на СССР и краят на студената война са отприщили вълна от изобилие от евтини оръжия. Правителствата, съкращаващи въоръжените си сили, разчитат на частни доставчици за транспорта на оръжия, който е слабо контролиран. Все повече посредници се включват във веригите за доставка, които са напълно извън контрол, предупреждава неправителствената организация. Правителствата се хвалят с усилията си за ограничаване на посредничеството, но не са постигнали много. Въоръжени опозиционни групировки и организирани престъпни групи се възползват от слабия контрол, за да се снабдяват с оръжие от правителствата. Все повече оръжия са отклонявани за държави под оръжейно ембарго и подклаждат конфликтите там.

Оръжията и боеприпасите са разменят за наркотици или природни ресурси като петрол, дървесина, скъпоценни камъни, се посочва в доклада. Докладът, публикуван преди конференцията на ООН идния месец по трафика на леки оръжия, призовава правителствата да затегнат контрола си над търговията с оръжия, особено над посредническите и транспортните фирми.


Български фирми са участвали в нелегални доставки на леки оръжия и муниции - останали след войната по складове в Босна и Херцеговина - за Ирак под покровителството на американското министерство на отбраната.

Това информира в доклада си за трафика на оръжие "Амнести интернешънъл". Нелегалният пренос на оръжието станал в периода от 31 юли 2004 година до 31 юни 2005 година, посочват източници от европейските сили в Босна EUFOR, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от Службата на Върховния представител в Босна.
Дали обаче оръжията и мунициите са стигнали и останали в Ирак е съмнително, като за това няма доказателства, се уточнява в доклада.

Фирмите доставчици осъществявали дейността си от Хърватска, Швейцария, България, Киргизстан, Русия, Сърбия и Украйна.

Според доклада българският авиопревозвач "Вега еър" е една от компаниите, които участват в трафика на оръжие за Ирак през указания период.
Освен българската авиокомпания в доклада са посочени още сръбска, руска и киргизстанска компании.
Транспортните процедури на част от доставките се осъществяли от базираната в София компания "Спидекс" (Speedex).

Оръжията от Босна и Херцеговина за новата иракска армия са били доставени от базираната в Алабама компания "Таос индъстриз инкорпорейтид" по поръчка на Пентагона.
Фирмата, която има офис и в София, е работила по договора с подизпълнители от Израел, Швейцария, България и Великобритания.
Първата доставка била със самолет на компания "Аероком", обвинена в доклад на ООН през 2003 г. за контрабанда на оръжия за Либерия.
В доклада на "Амнести интърнешънъл" се припомня и случаят със задържания на 2 май 2001 г. на летище Бургас самолет, превозващ оръжие от Чехия за Грузия.

Неправителствената организация припомня, че в миналото български компании са били засичани да обслужват интересите на Виктор Бут в Африка.
Припомняме, руският оръжеен търговец е определян от руските и чужди медии, като един от най-сериозните трафиканти на оръжие, чиито доставки са насочени предимно към ембаргови страни.

Службите в САЩ и Русия подозират, че Бут е направил оборот от 50 млн. долара чрез доставки на въоръжение за движението "Талибани" и "Ал Кайда" в Афганистан. Дейността му е засечена в Ангола, Конго, Либерия, Руанда, Сиера Леоне и Судан.

Докладът е публикуван преди предстоящата конференция на ООН по трафика на леки оръжия и призовава правителствата да засилят контрола си над търговията с оръжия.

Организацията изразява силна загриженост за начина, по който търгуваните незаконно оръжия се използват и по-специално дейностите, които нарушават човешките права.

На 26 април 2005 г. финансовото министерство на САЩ обяви, че 30 компании на международния оръжеен търговец Виктор Бут ще бъдат вписани в "черните" антитерористични списъци. Сред тях има и три български - "Ер Зори" ООД, "Рокман Лимитид" ЕООД и "Нордик Лимитид" ЕООД.
Освен трийсетте компании на Виктор Бут в "черните списъци" на щатското финансово ведомство са включени и четирима души, сред които най-важен е баткото на Виктор - Сергей Бут. Той ръководи няколко от авиокомпаниите на брат си, включително и базираната в София "Ер Зори".
"Санкциите ни осветляват и изолират най-вътрешното ядро от финансовата империя на Бут и каналите му за нелегална търговия с оръжие. Ще спазим международните си задължения, като агресивно преследваме подставените му компании и агенти", заяви на 26 април заместник финансовият министър на САЩ Хуан Сарате, който пряко отговаря за контрола върху финансирането на тероризма и финансовите престъпления. Тази акция срещу Виктор Бут произтича от предишно решение на Белия дом - от юли 2004 г., което свързва оръжейния търговец с Чарлз Тейлър - бивш президент на централноафриканската държава Либерия, обвинен във военни престъпления и в престъпления срещу човечеството.
Според информационната система "Дакси", авиокомпания "Ер Зори" е регистрирана през 1993 г. в София. Шест години по-късно тя става собственост на Сергей Анатолиевич Бут и на българина Володя Начев. По данни на българското транспортно министерство компанията на Бут има лиценз за авиооператор до 1 август 2000 г., но след изтичането му той не е подновен изобщо. Този лиценз е поискан на 20 август 1993 г. и е получен година по-късно, а компанията извършва доставки на стоки и товари предимно до размирните африкански държави Ангола, Конго, Либерия, Руанда, Сиера Леоне и Судан. Именно тогава стана известно, че Виктор Бут и брат му са поддържали доста тесни връзки с оръжейното КАС-"съзвездие", чието име нашумя преди две години покрай скандала със суданската сделка на "Бета" - Червен бряг.
На 30 май 1994 г., съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), шефовете на пет държавни оръжейни фирми - "Арсенал", "Бета", "Аркус", "Трема", и "Пима", с благословията на правителството на проф. Любен Беров, създават Гражданско сдружение (ГС) "КАС", а за негов управител е избран Руси Хубанов Русев. Според официално разпространената тогава информация, този "гражданскоправен субект" възниква с идеята за сътрудничество и коопериране между българските оръжейни предприятия при излизането им на външните пазари и за да се възстанови предишният "оръжеен блясък" на България.
Какво точно е възродило въпросното гражданско сдружение не е известно, но след около две години - през февруари 1996 г., Софийският градски съд регистрира ново дружество със сходно име: "КАС-инженеринг" ООД (ф. д. № 3041/1996 г.). Негови собственици са 15 физически лица и фирмата "И енд Джей" ООД, която пък е собственост на двама от съдружниците на Сергей Бут в "Ер Зори" - Иван Стоянов Минков и Емил Стоянов Георгиев. Управител на частното "КАС-инженеринг" отново е Руси Хубанов Русев, защото той притежава 69% от дружеството, докато останалите се задоволяват с дялово участие от 1 до 5 процента.
Третият "КАС"-клонинг се появява няколко месец по-късно, когато по фирмено дело № 8524/1996 г. Софийският градски съд регистрира "КАС-инженеринг консорциум" ООД. Негови собственици са няколко държавни спецфирми - "Металхим - холдинг" ЕАД, "Вазовски машиностроителни заводи", "Аркус", "Дунарит" и "Бета" (те държат общо 39.2% от дружеството), както и габровското "Хубано" ЕООД. То притежава останалите 60.8% от новороденото ООД и е собственост на Руси Хубанов Русев, който, съвсем естествено, оглавява и "КАС-инженеринг консорциум".
През лятото на 1998 г. правителството на ОДС отнема лиценза на "Ер Зори" за транспортиране на спецпродукция. През 1999 г. с оръжейния си лиценз се прощава и "КАС-инженеринг Консорциум" ООД. На 9 октомври 2001 г., в бр. 87 на "Държавен вестник", пък е публикувано следното съобщение: "Софийският градски съд, на основание чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, обявява неплатежоспособността на "Ер Зори" ООД с начална дата 29 март 1999 г. и обявява дружеството в несъстоятелност". Няколко месеца по-късно избухва първият по-шумен оръжеен скандал с българо-таджикски орнамент.
На 8 февруари 2002 г. при спецоперация на белгийската полиция са задържани и разпитани шестима българи, уличени в международен трафик на оръжие. Според официалното съобщение по случая мрежата е работила под ръководството на висш офицер от бившия КГБ, а основна фигура в нея е Виктор Бут. Също по данни на властите в Брюксел самолетите на Бут, натоварени с оръжие, излитали от Белгия и през Бургас доставяли "стоката" на ембарговите държави в Африка.
На 12 юни 2002 г. "КАС-инженеринг Консорциум" ООД е пререгистрирано от Софийския градски съд (пак по ф. д. № 8524/1996 г.) и се сдобива със кристалночистото и неопетнено име "БМГ-М" ООД. Начело на това дружество е поставен Петър Димитров Мирчев, но съсобствениците му остават същите: "Металхим - холдинг" ЕАД, "Вазовски машиностроителни заводи", "Аркус", "Дунарит", "Бета" и "Хубано" ООД.
"Операцията" по трансформирането приключва на 31 юли 2002 г., когато Софийският градски съд регистрира с Решение № 1 и двете български фирми на Сергей Бут - "Нордик Лимитид" (ф. д. № 6673/2002 г.) и "Рокман" ЕООД (ф. д. № 6674/2002 година). За разлика от компрометираната авиокомпания "Ер Зори", където братът на Виктор фигурира като руския гражданин Сергей Анатолиевич Бутт, притежател на руски паспорт № 76704, сега той е записан като украинския гражданин Сергей Николаевич Бут, който има украински личен паспорт № 1004489.