- BlueGunBlog -

Повечето kaboom-истории започват с "и както си гърмях с презаредени патрони...".

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор

Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?

В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.

Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.

Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.

По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.

В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.

През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.

След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.

След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.


Разкрита е тайната на автомат Калашников
Кой всъщност е създал автомата "Калашников"

Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

През 2006 г. „Смит и Уесън” за пръв път представя новата си серия полуавтоматични пистолети „Милитъри & Полис” (Military & Police – M&P). От тогава до днес фирмата продължава да предлага нови разработки от тази серия. Това са модели, различаващи се от предишните по някои елементи, за които ще стане въпрос по-долу.

Преди да разгледаме новите полуавтоматични пистолети, нека накратко да припомним, какво всъщност представляват пистолетите от серията „Милътъри & Полис”. Те се изработват от висококачествена неръждаема стомана – цев и направляващи и синтетика – рама с ръкохватка. Автоматиката им се основава на принципа на отката при къс ход на цевта, а ударно-спусковият механизъм е само с двойно действие и е модифициран вариант на тази система, разработена от „Смит и Уесън” и наречена „Страйкър файър екшън” (Striker Fire Action). Ръкохватката е ергономична с три сменяеми задни планки, за да може да се избере подходящия размер в зависимост от големината на ръката. Всички външни метални части са с черно мелонирано покритие, поглъщащо светлинни отблясъци. Оръжието е предназначено за армията и полицията, но естествено се предлага и на гражданския пазар. Пълнителите се изработват от лека сплав с профилно дъно от синтетика, което се явява естествено продължение на ръкохватката. Те биват два типа – едноредови и двуредови, от което зависи и тяхната вместимост. Пистолетите от серията „Милитъри & Полис” се предлагат с няколко вида мерни прибори – стоманени триточков тип „Новак Ло Маунт” и тип „Тритиум”, предназначени за стрелба при влошена видимост.

Първите модели M&P нямат механичен предпазител, поради което при зареден пистолет с патрон в цевта и при пълно издърпване на спусъка ще последва изстрел. Защитите са автоматични, а някои от вариантите имат ключе за заключване, което не позволява използването на пистолета от други лица.

Затворната задръжка е двустранно разположена и се намира между затворния блок и рамата. От дясната страна, малко пред нея, е лостчето за разглобяване на пистолета. В предната част на рамата има релса тип „Пикатини” за поставяне на различни тактически принадлежности като фенерчета, лазерни прицели и др. Бутонът за освобождаване на пълнителя по принцип е от лявата страна на рамата, зад долния край на спусковата скоба, но може да се премества и от дясната страна, така че оръжето да се използва без проблеми и от левичари. За по-лесно зареждане, страничните задни повърхности на затворния блок са набраздени.

Моделите M&P9 се предлагат в две основни модификации – със стандартна големина и компактни, като има 2–3 вариант с по-големи и по-малки размери. Всички модификации и техните варианти се изработват в четири калибъра – 9mm Парабелум, .40 S&W, .45 АСР и .357 SIG.

Първите нови модели, на които ще се спрем са 9-милиметровите M&P9 Full Size Thumb Safety, M&P9 Compact Size Thumb Safety и M&P9 Compact Sizew / Crimson Trace Laser Grips.

В превод на български обозначението на първия пистолет е – 9-милиметров пистолет с голяма рама и механичен предпазител, а останалите могат да се направят по аналогия. Основното различие между първите два нови 9-mmпистолета и предишните модели е наличието на механичен предпазител. Той представлява класическо лостче, разположено в задния горен край на рамата, под затворния блок и надеждно заключващо ударно-спусковия механизъм. Очевидно голяма част от служителите в армията и полицията, както и любителите на оръжия сред гражданите предпочитат този тип предпазители, поради което конструкторите на фирмата откликват на техните желания и разработват тези нови оръжия. Третият нов 9-mm модел е с ръкохватка тип „Кримсън Трейс” с вграден в нея лазерен прицел. Той е с автоматични предпазители и няма механичен. С тези нови модели, пистолетите, обозначени като М&P9, вече се предлагат в над 20 различни варианта.

Следващите три нови модела са M&P40 Full Size Thumb Safety, M&P40 Compact Size Thumb Safety и M&P40 Compact Size w / Crimson Trace Laser Grips. Различията им са както при 9-милиметровите, но поне засега от 40-mm модели се предлагат в около 15 варианта.

Последните два пистолета са представители на моделите с калибър .357 SIG – M&P 357 Full Size Thumb Safety и M&P 357 Compact Size Thumb Safety. От обозначението им е видно, че първият е стандартно изпълнение с голяма рама, а вторият е компактен, като и двата са снабдени с механични предпазители.


В заключение не може да не се отбележи, че пистолетите от серията „Милитъри & Полис” съчетават в себе си редица уникални характеристики като надеждност, точност, лекота при боравене и не на последно място изключително разнообразие от модели, даващи възможност за индивидуален избор на всеки един, било той мъж или жена, служител в правоохранителна служба, военен или гражданин.

Още за Smith&Wesson от pishtov.com.

Обичайните мнения за фирмата и снарядяването на патрони, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Цели 12 разновидности на ловната нарезна карабина SАКО 85 се появиха на пазара тази есен.

Ловците предпочитат финландските карабини заради отличното им качество, простата експлоатация и най-вече заради изключителната им точност.

На тестови изпитания с 10 карабини от всяка разновидност са получени поразяващи резултати. На дистанция 100 м изстреляните куршуми се събират в кръг с диаметър 25 мм! Такава точност е характерна най-вече за прецизно изработваните снайперови пушки.

Кои са причините за невероятната точност на серията SАКО 85?

Първо, това, че нарезните цеви се изработват от специална стомана, добита в собствената стоманолеярна на фирмата. Второ, това, че цевите са подложени на студено коване, което ги прави много по-устойчиви на износване. Трето, специална електронна система управлява множество чукове, които изправят цевта след студеното коване. Четвърто, всички операции са подложени на прецизен контролна човешкото око.

Електрониката открива всякакви дефекти при изработката, но решаваща все пак е думата на специалисти с 20-годишен опит Нерядко те коригират неточности, които и електрониката пропуска.

Детайлите на новите карабини пък се изработват чрез серия прецизни фрезови операции и се подлагат на многостепенен контрол.

Цевите на SAKO 85 са закрепени единствено върху цевната кутия. Те нямат контакт с ложата. Това решение е заимствано от снайперовите пушки и гарантира бързото погасяване на възникналите вибрации след изстрел. Със същата цел цевите на някои модификации на карабината са набраздени надлъжно. Това решение е една от фирмените тайни за високата точност на финладските карабини.

Използването на мощни патрони обикновено е съпроводено с висок откатен импулс, който е особено неприятен за младите ловци и дамите с ловенбилет. За намаляването му върху задната част на приклада има синтетични амортизиращи накрайници.

Предпазителят на карабините е с оригинално двойно действие - заключва не само спусковия лост, но и затвора.

Специален бутон освобождава затвора за зареждане на оръжието при блокиран спусков лост. С това степента на безопасност е издигната на качествено по-високо ниво.

Затворът е проектиран с три бойни упора, които увеличават заключващата повърхност. Направляващите са изработени изключително прецизно, което пък гарантира леко и бързо презареждане и висока надеждността на останалите механизми. Усилието за задействане на спусъка може да се регулира.

За заключване на магазина е използвана наскоро патентованата система Total Control Latch. Така пълнителят може да се отдели от карабината само при едновременното натискане на ключалката нагоре и назад. Системата предотвратява самоволното изпадане на магазина от оръжието, което често се среща при някои ловни карабини. Конструкторите са осигурили възможност пълнителят да бъде зареждан и през отвора за екстрахиране на изстреляните гилзи.

На снимката горе е куршумът POWERHEAD на патрона 9,3х66. Благодарение на кухина в челната си част куршумът се разтваря гъбовидно и рязко намалява скоростта. Долу е куршумът RAMHEAD, чиято тъпа челна част осигурява рязко намаляване на скоростта и максимално отдаване на кинетичната енергия.

12-те модификации на финладската карабина SAKO 85 притежават уникални качества. Представяме ви кратки характеристики на най-предпочитаните модели.

В ОГРАНИЧЕНИСЕРИИ е пускан моделът SAFARI на SAKO 85, тъй като повечето операции при изработката му са ръчни. За сметка на това обаче качеството е изключително високо. На практика тези карабини са уникални. Обикновено са снабдени с механични мерни прибори. При украсата е използвана слонова кост. Предпазначени са за патроните 375 H & H Magnum. Карабината SAFARI е дълга 1145 мм при дължина на цевта 620 мм.

НА ПРИКЛАДА на BAVARIAN е изработен баварски тип набузник, в края на който е монтирана декоративна лента от розово дърво. От този модел се произвеждат карабини за патроните 222 REM, 223 Rem. Дълги са 1065 мм при дължина на цевта 570 мм и тегло 2,9 кг. Друг вид пушка пък използва патроните 22-250 Ren, 234 Win, 260 Rem, 7 мм-08 Rem и .308 Federal. Тя е дълга 1075 мм при цев 570 мм и тегло 3,2 кг. Карабините с обща дължина 1145 мм,, дължина на цевта 620 мм и тегло 3,5 кг използват патроните 9,3х62, 7 мм Rem Mag, 300 Win Mag, 338 Win Mag и 375 H&H Mag.

ПО-ПРЕЦИЗНАТА ОБРАБОТКА на отделните части на модела DELUXE е единственото, което го отличава от BAVARIAN. Иначе техническите данни са едни и същи. Всички метални повърхности са идеално полирани, а ореховият приклад и полуложата са допълнително обработени.

НОВИТЕ МОЩНИ ПАТРОНИ 9,3х66 са характерни за модела CLASSIC. Освен тях той използва и патроните за BAVARIAN. Общата дължина на тези карабини е 1085 мм при дължина на цевта 570 мм и тегло 3,3 кг.

ЗАРАДИ ШИРОКАТА ГАМА ПАТРОНИ, които използва HUNTER е най-търсената модификация заради широката гама патрони, за които карабината е предназначена. На практика няма съвременен ловен боеприпас, за който финландските оръжейници да не са разработили модификация. Оръжейни търговци споделят, че най-бързо се харчат карабините, обозначени с буквата М. Те използват патроните 30-06 Sprg, 9.3x62 и 9.3x66 Sako.

lKODIAK се отличава с приклад и ложа от ламинирано дърво. Предназначен е за патроните 338 Win Mag и 375 H & H Mag. Общата дължина на тази карабина е 1045 мм при дължина на цевта 540 мм и тегло 3,6 кг.

ДАМИТЕ И МЛАДИТЕ ЛОВЦИ предпочитат модела FINNLIGHT, който е сравнително по-лек от другите. Общата дължина на най-късия вариант е 1030 мм при дължина на цевта 515 мм и тегло само 2,8 кг. Олекотяването е постигнато за сметка на надлъжните канали върху външната повърхност на цевта и използването на приклад и ложа от синтетични материали.

ТЕЖКАТА ЦЕВ на модела VARMINT бързо гаси възникналите вибрации при стрелба и осигурява точен следващ изстрел. Пуушката използва патроните 204 Ruger, 222 Rem, 223 Rem, 243 Win, 338 Federal и др. Дълга е 1105 мм при дължина на цевта 600 мм и тегло 3,9 кг. (24часа)



С начална скорост от 780 до 840 м/сек излита изстреляният 18,5-грамов куршум на новия финландски патрон 9,3х66.

В зависимост от теглото дулната му енергия може да достигне до колосалните 5700 джаула! Това означава мигновено поваляне на глиган, елен, едра мечка и дори бивол.

Патронът е разработен като алтернатива на немските 9,3х62 и 9,3х64. Те имат почти същите габарити, но куршумите им излитат с начална скорост 720 м/с и дулна енергия около 4000 джаула.

При отстрел на едри животни на 300 м куршумите на немските патрони съхраняват едва 2800 джаула от дулната енергия, докато финландският патрон носи цели 3600 джаула.

При изстрел с финландския патрон възниква по-малък откатен импулс. Това се обяснява с възникващото по-ниско налягане в цевта - около 4100 bar. Докато при немския патрон то е 4400 bar. Ловци споделят, че по-ниското налягане се понася по-леко от рамото на авджията, но въпреки това дулният компенсатор е задължителен.

Новият патрон 9,3х66 върви с четири вида куршуми, които се използват за лов на различен дивеч.

Куршумът с обозначение POWERHEAD е островръх, експанзивен. Благодарение на кухина в челната си част куршумът се разтваря гъбовидно и рязко намалява скоростта, отдавайки кинетичната си енергия. Подходящ е за лов на мечки, елени, биволи и сърни.

Куршумът ARROWHEAD е с връх от полимерен материал, който подобрява балистиката. Той предизвиква по-силен шок и нанася по-големи поражения. Подходящ е за стрелба на големи разстояния.

Куршумът HAMMERHEAD има отлична спираща способност. Сърдечникът му е изработен от мек материал, който бързо се разплесква в челната си част. При попадение бързо губи скорост и отдава максимална част от кинетичната си енергия. Препоръчва при лов на елени, сърни и глигани.

Куршумът RAMHEAD е с най-висока поразяваща способност и се използва при лов на най-едрия и мощен дивеч. Тъпата му челна част осигурява рязко намаляване на скоростта и максимално отдаване на кинетичната енергия при попадение.

За радост на противниците на австрийските пластмасови изделия е новината с видео от Marshall County, West Virginia, където .45-калибров пистолет Глок 21 избухва в ръцете на полицейски служител. Няма сериозно пострадали, предполага се, че инцидентът е заради некачествени боеприпаси.

MY BELT FED 12 GAUGE UPPER RECEIVER FOR AR15 OR M16

twizted tunez.......professional sound | MySpace Video
След като поставиха арбалет и пушка с калибър .50BMG на платформата на автомата AR-15, сега пък неизвестен сръчко демонстрира картечница 12 калибър с лентово захранване на базата на AR-15 или M16.

В зависимост от възможностите черният пазар може да предложи всякакво оръжие. По последни оценки на ООН в света има близо половин милиард незаконни оръжия от различен вид. Основни потребители са престъпните групировки в различни страни.

Оръжието най-често се продава на черно там, където наскоро са се водили бойни действия или близо до тези региони. Тъкмо по тази причина зад всяко едно такова оръжие се крие по една човешка трагедия.

В момента по света има огромни количества свободно движещи се оръжия, експлозиви и друго поддържащо оборудване. В сравнение с 90-те години броят на въпросните незаконни оръжия чувствително е намалял, което до голяма степен се дължи на постоянното покачване на цената им. Ако преди 15 години пистолет ТТ е струвал около 100 евро, то в момента цената му е 2 500 долара, а за Beretta се плащат до 5 000 долара.

Много нелегално оръжие от серийно производство се върти в Източна Европа, където е попаднало след падането на Берлинската стена и съответно изтеглянето на съветските войски от този регион. В Полша броят на престъпленията, извършени с нелегално оръжие, е много по-висок в сравнение със съседните й страни заради контрабандата от Литва, Латвия, Естония и не на последно място Украйна. На черния пазар в Полша автомат Калашников се продава за 1 200 евро, а Uzi струва 2 400 евро.

Незаконната търговия с оръжие процъфтява и в САЩ. Само през миналата година в Чикаго са конфискувани 13 658 единици оръжие, като близо половината от него е автоматично оръжие от последно поколение.

Добре снабден е и пазарът в южната част на Русия заради двете чеченски войни, нестабилната ситуация в Дагестан и войната в Кавказ миналата година. Там руските власти са намерили изход от ситуацията, като изкупуват оръжие и боеприпаси от населението. Само през последните няколко години по програмата "Сбогом на оръжията" населението доброволно се е разделило със стотици автомати и пистолети, огромно количество експлозиви и боеприпаси като за това са изплатени повече от 10 милиона рубли (близо 340 000 долара).