- BlueGunBlog -

Младеж се врязва в гвардейците на парада навръх 3 март. Скандално, разбира се! На другия ден в един от сутрешните блокове беше повдигнат въпросът защо снайперистите гледали и се забавлявали, вместо да се намесят. Всъщност дали би било по-добре сега да разполагаме с един труп на дрогиран младеж в доказателство на това колко са ефективни българските спецслужби? Тази неделя двама напушени младежи се забиха в кортежа на вътрешния министър Цветанов.

В. “24 часа” направи елементарно проучване на опасните точки по трасе номер 1 за националната сигурност - това е шосето, по което пристигат абсолютно всички кортежи с държавни ръководители. Разбира се, предварително се допитахме до експерти в сигурността и огнестрелните оръжия, за да установим какви са изискванията за успешен атентат. Ето какво научихме. Атентатът е сложна работа, която изисква сериозно планиране и аматьори почти нямат шанс в такова начинание. (Казваме почти, защото екип на "24 часа" се озова на 3 март безпрепятствено на покрива на 18-етажен блок с детска пушка в ръка - в перфектна позиция за отстрелване на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, чийто кортеж тъкмо минаваше по моста от летището.)

Позицията е много важна. Принципно се избира такава, че снайперистът да може да стреля от упор срещу движещата се към него кола. По този начин скоростта на куршума се наслагва върху скоростта на автомобила и поразяващата сила се увеличава. По този начин беше ликвидиран Крушата - с един изключително прецизен изстрел в главата. Професионалните снайпери имат поразяваща сила от около 1000 метра. Значи е добре мястото, което ще изберем, да е по-близко. Стрелбата по бързодвижеща се цел е още по-трудна, така че може би ако скъсим с една-трета разстоянието, ще бъдем по-близо до истината.

Каква пушка? Има огромно разнообразие от подходящи модели. Всеки уважаващ себе си снайперист си избира оръжието предварително, прострелва го и т.н. За предпочитане е то да може да повтори изстрела, тоест да е самозарядно. Оръжието трябва да е и големокалибрено, тъй като държавните глави и останалите важни особи се движат обикновено с бронирани автомобили. Използват се два типа снайпери - полицейски, с по-къси цеви и точност 500-600 м и армейски, които уцелват до 1200-1300 м.

Има няколко вида, от които просто няма спасение. "Гепард" са унгарски оръжия. Те са еднозарядни снайпери, създадени да поразяват леки бронирани и небронирани автомобили от разстояние 2000 м. С ръчно зареждане са, което ги прави немного удобни за терористични цели. Снайперистът трябва да уцели мишената с един изстрел. Произвеждат се в две разновидности - с калибър 12,7х108 и 12,7х99. Друго оръжие, което е подходящо за стрелба по бронирани автомобили и в същото време е само за изключително точни стрелци, това е американският снайпер RAI 500. Той е предназначен за поразяване на бронирани и небронирани цели на разстояние 1800 м, калибър 12,7х99 (тежи 13 кг!). Тъй като е еднозаряден, снайперистът има право на един-единствен смъртоносен изстрел. Мнозина са готови да пренебрегнат руската драгуновка, но с нея също биха могли да се извършат доста зулуми. Тя е полуавтоматичен снайпер с ефективна далекобойност 1300 м., калибър 7,62х54R. Оръжието M-76 на сръбската фирма "Цървена застава" стреля точно на разстояние до 1000 м, самозарядно е и е с калибър 7,92х57 маузер.

Важна е не само далекобойността, но и оптиката на мерника. Повечето снайпери могат да се съоръжат с такава за нощно виждане. Дали убиецът ще използва заглушител? Той се отразява неблагоприятно върху поразяващата способност на оръжието. Покрай трасе №1 има достатъчно близки локации, от които може да се стреля. По-близкото разстояние вероятно би компенсирало това. В оръжейните магазини редови купувач може да се сдобие само с “Драгунов”, при това като колекционерско оръжие - с разпробита цев.

Един от алтернативните методи е с гранатомет. Бронираните автомобили са с тъмни стъкла и стрелецът често може само да предположи къде седи бъдещата му жертва. Затова гранатометът може да се окаже добра идея, ако атентаторът е решил, че двама или трима убити повече не са от значение, стига да изпълни поръчката. За този брутален подход е нужно открито пространство - поне 25-30 метра зад гърба. Гранатометът не е много добър избор, въпреки че има далекобойност до 800 м и нито една бронирана кола не може да му се опъне - все пак той е създаден да унищожава танкове. Това оръжие е с реактивни снаряди, шумно е и е по-трудно да се сдобие човек с него. Плюсовете - дори да не уцелиш, ще направиш такава дупка на пътя, че от кортежа ще остане меле от коли, мотоциклети и полицейски каски.

Още по-алтернативен подход създава конкретната ситуация на моста към летището. Точно над шосето минава далекопровод. По принцип пътят на тока би трябвало да протича под земята, когато става въпрос за преноса му в населено място. Във въздуха кабели следва да има само извън градовете. Те са на НЕК и вероятно е скъпо да се вкарат под земята. Ако се скъсат, ще паднат директно на платното. Не е нужно да си снайперист, за да направиш това, а съскащи и хвърлящи огън и жупел жици с високо напрежение са добра предпоставка за пътен инцидент. За убиеца остава само да се курдиса и да изчака автомобилите да се сблъскат едни в други. След като спрат на пътя, той спокойно може да стреля в неподвижната мишена.

Откъде да целим обекта? Оптималното местоположение е достатъчно близо, за да е в обсега на оръжието, но има и друга подробност. Много по-голяма поразяваща сила има съприкосновението, когато се стреля срещу движението на целта. Скоростта на летящия куршум и тази на движещата се кола се наслагват. Предвид това екипът на “24 часа” потегля на оглед на района. Няколко жилищни сгради и два строежа са на подходящо разстояние от шосето. Три от блоковете са ориентирани така, че от тях има отлична видимост към шосето. Убиецът може да заеме удобна позиция.

Проверяваме строежа от дясната страна по посока към летището. Сградата не е висока. За да стгигнем до нея обаче, трябва да преминем през караулка, да поискаме разрешение от шефа, който специално ни посреща и отвежда до покрива - казваме му, че искаме да направим снимка на пътя, което не е далече от истината. До строящата се сграда има друга, доста красива, която е напълно построена.

Придружителят ни обяснява, че при посещения на важни държавни глави получават предупреждение от полицията в продължение на три часа да не се отварят прозорците и да не се паркират коли под моста. Казва ни още, че тези предписания важат за всичките сгради, които тази фирма е построила покрай пътя. Те са и за жилищните блокове в съседство. От тях искат и да няма пране по просторите.

Без да се налага да прибягваме до коварство, успяваме да се качим до покрива на един от най-подходящите за прицел блокове в “Дружба”. Сградата е 18-етажна и се намира от дясната страна на пътя в посока към летището. Оттук на прицел ще бъде кола, движеща се към нас, за да спазим условията за по-голяма ударна сила на куршума.

В името на инсценировката наш човек с черна маска, ръкавици идетска пушка се цели в пътя в очакване да хване на мушка редакционната кола. Точно в това време движението по моста спира и откъм летището профучава кортежът на поляка Йежи Бузек. Въпреки че е в неподходяща за снайпериста позиция (отдалечава се, а не приближава към стрелеца), той може би би имал шанс. Като се има предвид, че разстоянието от върха на пушката до идеалното местоположение на мишената е 435 м!