- BlueGunBlog -

Министерството на отбраната доста често се оплаква, че не се харчат достатъчно пари за армията. Дали това е така?

Според данни на НАТО през 2006 година българското правителство харчи за отбрана 2.6% от БВП. Съответно, България се нарежда на четвърто място в НАТО, на трето място в Европа и на второ място в ЕС по най-високи разходи за отбрана.

България харчи 2.5-2.6% от БВП за отбрана. Средно, всички страни в НАТО /освен САЩ/ харчат за отбрана около 1.9% от БВП. Има немалко страни, които отделят около 1% от БВП – Люксембург, Канада, Испания, Литва. От своя страна, Исландия въобще няма армия. Така, в НАТО има 22 страни, чийто военен бюджет е по-нисък от българския.

До миналата година Министерството на отбраната твърдеше, че НАТО иска от България да отделя поне 2.6% от БВП всяка година. После, обаче, спря да използва този аргумент, защото стана публично известно, че не НАТО иска, а по-скоро българското министерство е обещало да отделя 2.6% от БВП.

Не само това, но и България е давана за пример в НАТО като страна, която харчи много за отбрана. Причината е много проста: неофициалното изискване на НАТО към страните членки е те да отделят за отбрана поне 2% от БВП всяка година. Това неофициално изискване, обаче, се нарушава от 20 страни-членки на НАТО. Всъщност, на пръстите на едната ръка се броят страните, които спазват изискването - и България е сред тях.

Повечето страни - членки на НАТО смятат, че военните разходи не бива да са твърде високи, вероятно защото имат други бюджетни приоритети. И въпреки това успяват да поддържат модерни армии. България харчи повече пари за отбрана отколкото повечето останали членки на НАТО и въпреки това постоянно има оплакване за недостиг на пари. Вероятно една от причините за това е фактът, че числеността на армията като дял от населението в България е сред най-високите в НАТО - по-висока отколкото в страни като САЩ, Италия, Унгария, Полша, Великобритания, Чехия, Испания, Германия.

Разбира се, не бива да пропускаме и факта, че делът на разходите за отбрана в БВП е висок, но самият размер на БВП е нисък. За да се увеличи БВП, обаче, са нужни радикални икономически реформи. Проблемът е, че твърде малко от хората, които постоянно искат пари от бюджета, подкрепят провеждането на икономически реформи - реформи като плоския данък и намаляването на данъчното бреме, приватизацията, конкуренцията, намаляването на държавния контрол върху икономиката и т.н.