- BlueGunBlog -

Стените на крепостите Дундалк и Екос в Ирландия пазят следи от въздействието на огромна температура, толкова висока, че са разтопени гранитни каменни блокове. Температурата на топене на гранита е 1000 градуса. Може да се допусне, че именно тук е употребено страшното оръжие от келтската митология.


Имало ли е в древността ядрени оръжия? Някои находки на археолози могат да бъдат изтълкувани като потвърждение на това. Стените на крепостите Дундалк и Екос в Ирландия пазят следи от въздействието на огромна температура, толкова висока, че са разтопени гранитни каменни блокове. Температурата на топене на гранита е 1000 градуса. Може да се допусне, че именно тук е употребено страшното оръжие от келтската митология.

Друга следа от възможна употреба на ядрени оръжия в древността е била открита неотдавна в Мала Азия при разкопки на загиналата столица на хетите Хатушаш. Някога градът е бил унищожен от висока температура, получена по неизвестен начин. Според думите на археолога Бител обикновени пожари никога не биха могли да вдигнат такава температура, колкото и горивни материали да е имало в града. Кирпичената зидария на къщите е разтопена в червена обща маса. Камъните са се спекли и напукали. Нито една къща, стена, нито един храм не са пощадени от страшния съд.

В друг район на Близкия изток, на територията на Древен Вавилон са запазени развалини от кула, които дори и сега се издигат на 46 метра височина. Това е кулата на цар Нимврод, същия който Йосиф Флавий нарича строител на Вавилонската кула. Въз основа на това някои изследователи предполагат , че това са останките на прословутото вавилонско съоръжение.
Преданието гласи, че именно тук “слизайки от небето”, бог поразил строителите на кулата, като ги разпръснал после по цялата земя. Но археолозите били заинтригувани не толкова от възможното сходство с библейското предание. Те намерили тук същите следи от изкуствено създадени високи температури, както в Дундалк и Хатешаш. Един от изследователите пише: ”Не може да се намери обяснение откъде се е взела такава висока температура, която не само нажежила, но и разтопила стотиците изгорени тухли, обгорили целия скелет на кулата и всичките й глинени стени”. Причините за подобни разтопявания и до днес са загадка, при това да се даде “електрическо” обяснение (огромна мълния) изглежда малко убедително. Една от най-големите загадки на Древен Египет са “стъклените залежи” в Сахара. Те се простират на стотици километри в Либийската пустиня. Някои късове тежат до 26 килограма, но повечето от тях имат по-малки размери и по форма напомнят парчета от гигантска зелена бутилка. Според известна хипотеза пясъкът е станал на стъкло поради падането на космическо тяло, което предизвикало мощно отделяне на топлина. Подобно обяснение, обаче не издържа на фактите. На повърхността на Великото пясъчно море няма никакви следи от кратер. Такъв не е намерен даже при микровълново сондиране в по-дълбоките слоеве, направено от спътникови радари.

Някои допускат, че звездолет или метеорит се е взривил на няколко километра над земята. Затова няма кратер. Но и тази теза се пропуква: “стъклени полета” са открити не в една, а в две области на пустинята. Имало е на два пъти космически гости? След опитните атомни взривове в американския щат Ню Мексико, пясъците на пустинята се превърнали в разтопено зелено стъкло. Може би пясъкът в Древен Египет също се е остъклил поради ядрена война, която е превърнала Северна Африка и Арабия в пустиня? В разни кътчета на земята са открити участъци, осеяни с парчета от много древно стъкло. Означава ли това, че преди хилядолетия на земята са се водели ядрени войни или някой периодично е провеждал тук ядрени опити? Друга загадка, която съперничи на “стъклените полета” в Либийската пустиня са остъклените крепости в Шотландия. Една от тях е крепостта Теп О’Нот. Тя е построена на върха на планина, на височина 560 метра. Отдалеч изглежда, че стените на крепостта са от камъни, но от близо се вижда, че те са не от дялани блокове, а от разтопени камъни! Там, където е била някога спойката между камъните, сега чернее застинала еднородна маса. Нито една от версиите за “остъклените крепости” не е безспорна. Според една строителите на крепостта нарочно са направили стените такива, като са запалили крепостта, за да придадат твърдост на конструкцията. Това е неубедително. Първо, огънят не само не е укрепил стените, но някъде ги е и разрушил.

Може би трябва да се обърне внимание на съдържащите се в световната митология многобройни споменавания за “необикновени”, “свръхмощни” оръжия. Като че ли най-интересна и систематизирана информация по този въпрос се съдържа в древноиндийската литература. Ето например как се описва в “Махабхарата” използването на оръжието “брахмаширас”: “…тогава Рама пусна стрела неотвратима, ужасна, носеща смъртта… Изпратена от Рама, надалеч летящата стрела обгърна с пламъци могъщия ракшас. С конете впрегнати и с цялата си колесница изцяло беше той от огъня обхванат… И се разпадна на петте основни елемента… Месото му, кръвта и костите не се държаха вече, оръжието бе ги изгорило… Тъй че дори и пепел не остана.” Тук не е необходима атомна интерпретация. На тези, които са запознати с действието на напалма, това описание никак няма да им се стори фантастично. Но напалм в Древна Индия? В “Махабхарата” има описание на някакво страшно оръжие: “Пуснатият снаряд притежаваше ослепително сияние на огън, но без дим. Гъста мъгла внезапно покри войската. Всички страни на хоризонта потънаха в мрак. Извиха се зловещи вихри. Облаците с рев се устремиха към висините… Сякаш слънцето се завъртя. Светът, подпален от това оръжие, изглеждаше така сякаш е в трески. Обгорените от пламъците на оръжието слонове бягаха, обзети от ужас.” По-нататък се говори за хиляди колесници, за хора и слонове, които били изгорени, превърнати в пепел на мястото на страшния взрив. “Никога преди не сме чули и не сме видели нещо, равно на това оръжие”.

Външно оръжието приличало на “огромна желязна стрела, която изглеждала като пратеник на смъртта”. За да обезвреди една такава „желязна стрела”, която не била употребена, героят заповядал да я разрушат и стрият на прах. Но дори и това се оказало недостатъчно безопасно за хората. Смлените останки той заповядал да хвърлят в морето.

В Индия това оръжие се наричало “Оръжие на Брама” или “Пламъкът на Индра”, в Южна Америка – “Машмак”, в келтската митология – “Изкуството на гърма”. Мощността на “Изкуството на гърма” се измервало, както на съвременното оръжие “сто”, “петстотин” или “хиляда”, което означавало приблизително броят на хората, които унищожавало при взривяването си. В същото предание се споменава за някакво оръжие, което се наричало “Окото на Бахор”. Това оръжие било толкова сложно, че трябвало четири души да го привеждат в действие. Ето какво разказва “Махабхарата” за действието на това оръжие: “Кукра започнал да хвърля над града мълнии от всички страни. Но това се оказало недостатъчно и тогава бил пуснат снаряд, който вмествал в себе си силата на цялата вселена” и градът започнал да гори… “Избухването му било ярко като 10 000 слънца в зенита.”

Героите на “Махабхарата” полагали огромни усилия, за да получат “божественото оръжие”. И най-много това се отнася до Арджуна, който все пак принудил боговете да дойдат и да му предложат нещо от небесния арсенал. Пръв от боговете се явил Шива и влязъл в двубой с Арджуна. Богоборството е най-висша степен на изпитание, но героят с чест излязъл от него. Доволният Шива му предложил всичко освен безсмъртие. По-късно при срещата си със своите братя Арджуна описва състоянието си по следния начин: “Пред Шива, мислено простирайки се, аз изрекох тези думи: Бъди, о господарю, благосклонен – ето за какъв твой дар те моля – да се науча да си служа с оръжията, притежавани от боговете!” Шива изпълнил молбата, но предупредил да бъде изключително внимателен, когато стане нужда да се употреби висшето оръжие: “И нека нивга ни един човек да не помисли с него да си служи. Попадне ли на слаб в ръцете, може то да изгори света изцяло. Да се употребява то единствено в случай на отбрана, могъщо и неотвратимо е, така че всеки удар на другите оръжия успешно може да отбие.”

След това от небето се спуснали и други богове и връчили на Арджуна страшни дарове. Той гостувал пет години на небесата. През цялото време той упорито усвоявал АСТРАВИДА - науката да се използват разнообразните видове божествени оръжия. Понякога еднакви названия се отнасят до различни видове оръжия, а от друга страна, едно и също оръжие се нарича с различни имена.

Условно оръжията се разделят на две групи – “естествена” и “неестествена”. Към първата група се отнасят оръжието, чийто принцип на действие съответства на “сферата на влияние” на владеещия го бог. Такова е ваява на бога на ветровете Вай, варуна на “владетела на водите” Варуна, важдра – “гърмящата стрела” на бога на бурята Индра.

Във втората, “неестествена” група, няма толкова определено съответствие. Например бога Брахма е слабо персонифициран. Съвършено неочаквано на него се приписва брахмаширас. Според приведеното описание то е огнена стрела. Брахма също владее брахмаданда, което е по- силно и от стрелата на Индра. Последното действало само веднъж докато брахмаданда може да поразява страни и народи в продължение на няколко поколения. Това можеше да звучи и като поетично преувеличение, ако съвременната наука не познаваше радиационните мутации…

В десета глава на “Махабхарата” срещаме и по-конкретни описания за генетичните последствия от използването на “небесното оръжие”. Злодеят Ашватхаман, който под прикритието на нощта избил почти цялата войска на Арджуна и неговите братя, бил настигнат и в страха си използвал брахмаширас. Арджуна отговорил със същото, но не унищожил оръжието на Ашватхаман, а само го спрял; тъй като където оръжието брахмаширас се бие с друго висше оръжие, в тази страна в течение на 12 години не падал дъжд. Други видове на “небесно оръжие” могат да заставят да изчезват всякакви предмети, довеждат хората до пълно объркване, въздействат на тяхната психика подобно на днешните газови бомби…

Друго оръжие от небесния арсенал е пашупати, приписвано на Шива. То странно съчетавало в себе си огромна мощ с управляемост. Когато се върнал на Земята, Арджуна решил да демонстрира неговата мощ: “И ето че като бе употребено страшното оръжие, огъна се земята под краката и се разлюля заедно с дърветата; преляха бреговете си реките, развълнуваха се и моретата дори и огънят безсилно замъждука, и Слънцето съвсем се помрачи…”