- BlueGunBlog -

Анибал нямаше да премине Алпите и изненадващо да превземе Рим, ако не бяха слоновете. Конкистадорите на Кортес нямаше да завладеят Новия свят, ако не яздеха коне. Без камилите си пък Лоурънс Арабски щеше да е известен само като Лари.
Тези безспорни исторически факти напомнят, че откакто хората водят войни помежду си, те неизменно търсят помощта и на своите животински питомци. Последният писък на модата в човешките войни е мобилизацията на делфини и други морски бозайници за целите на различни програми на Пентагона.
Последната от тези мисии още продължава в Персийския залив. Делфините и облечените им в камуфлажни униформи треньори, кръстосват залива, за да търсят заложени във водата мини. Освен че носят портативни видеокамери, комуникационна апаратура и други високотехнологични бойни технологии, морските бозайници на служба в Пентагона използват и уникалния си биологичен сонар.
С негова помощ делфините откриват безпогрешно под водата, дори и при нулева видимост различни подозрителни метални предмети.
Докато шефовете от Пентагона се радват на успехите на своите възпитаници, активисти на няколко организации за защита на животните протестират по света срещу участието на интелигентните морски бозайници в опасни бойни мисии. Повод за протеста им стана информацията, че един от участниците в подводните мисии е починал, след като се заразил с опасна бактерия във водите на Персийския залив, към която вероятно е нямал имунитет.
Американският флот подготвя от години стотици делфини, китове и морски лъвове за участие в бойни мисии. За тази цел Пентагона поддържа специални бази с подводни лаборатории в Сан Диего ­ Флорида, и в Кей Уест на Хаваите. Един от водещите треньори на подводните бойци ­ Рик О'Бари, получи наскоро специални благодарности от своите шефове, заради успешното представяне на тренираните от него подводни воини. Преди да премине на работа в Пентагона Рик се прочу и като треньор на плаващата телевизионна звезда ­ делфина Флипер.
"Можете да маскирате руски боен кораб като американски разрушител. Може да го пребоядисате, да смените флага, да облечете дори и членовете на екипажа в оригинални американски морски униформи. С това ще заблудите всеки офицер от САЩ. Но няма да може да измамите нашите делфини, които са на пост, защото те ще разпознаят руския кораб не по друго, а по състава на стоманата в обшивката на корпуса", разкри неотдавна част от уникалните способности на своите възпитаници офицер О'Бари.
За чудните способности на делфините американските военни се сетили през 1971 г. Тогава Пентагона улавя 25 делфина, за да ги обучава за участие в различни бойни мисии във Виетнам. Малко след това необикновеното попълнение на US флота започва да патрулира около корабите в бойните действия срещу виетнамската армия. По-късно става ясно, че интелигентните морски бозайници са били и въоръжени със специални остри накрайници, свързани към бутилки със сгъстен въглероден двуокис. С тяхна помощ те буквално са могли да изкормят северновиетнамските леководолази, докато монтират взрив под корпуса на американските бойни кораби.
През 1991 г. изтече информацията, че делфини са охранявали и атомните подводници от типа "Трайдънт", докато са на док в базите си. И докато Пентагона обучава делфини за патрулна служба, руснаците тренират интелигентните морски бозайници да поставят мини и подслушвателни устройства по корпусите на подводниците на САЩ.
Откъслечна информация, за тези пазени в дълбока тайна секретни операции, изтича след гаф с поредното "тайно оръжие". През 1963 г. например един обучен от Пентагона делфин е пратен в залива на Хавана, за да прикрепи специално шпионско устройство под дъното на руски кораб. Вместо под вражеския кораб обаче, морското животно лепва "бръмбара" върху дъното на своя американски кораб. При друг случай пък обучаван от американския флот делфин прикрепва тренировъчна камуфлажна мина под дъното на нищо неподозиращи собственици на частна яхта.
Както вече стана дума, освен делфини, американският флот използва още за участие в свои емисии китове и морски лъвове. Особено обещаващи в това отношения са програмите с китовете от типа "белуга". Освен че може да пренася големи и тежки предмети, като загубени атомни бомби и тежащи стотици килограми взривни устройства, белугата се чувства чудесно във водите на северните морета и океани, където е съсредоточена и бойната мощ на стратегическите подводни ракетоносци на руснаците.
След свръхпрецизните бомби сега бозайниците кръстосват Персийския залив, за да търсят мини.


7 декември 1941 г. Тази дата остава паметна в историята на САЩ с нападението на японците над базата на американския флот в Пърл Харбър. В същият ден хирургът-стоматолог Литъл Адамс почивал блажено по време на отпуската си. След като научил за атаката на Хаваите патриотът-доктор забравил за почивката и започнал да обмисля как страната му да отвърне на вероломния удар на японците. Точно в този миг на изпитание той се сетил за уникалните възможности на прилепите.
"Бях впечатлен много от полета на тези изключителни създания. Затова си помислих ­ защо да не въоръжим ята от хиляди прилепи със запалителни бомби и да не ги пуснем над японските градове", припомня си доктора след края на Втората световна война. Зъболекарят не само формулирал идеята, но и я споделил година по-късно с точните хора на работа в Пентагона. Той успял да заинтригува офицерите с информацията, че в света съществуват над 1 000 разновидности на летящия бозайник, които живеят средно по тридесетина години. Освен това един от най-разпространените по света прилепи от вида Tadarida pumila може да носи тегло, което е 3 пъти по-голямо от неговото.
На 12 януари 1942 г. Адамс вече би избистрил и формулирал окончателно плана си, за да го представи в Пентагона. Идеята му така впечатлила спецовете от военното ведомство, че тя получила тутакси "зелена светлина". След като президентът Рузвелт поставил своя подпис под поредния секретен проект бойната химическа служба на САЩ (Chemical Warfare Service ­ CWS) се заела тутакси с изпълнението му.
За целта на тайната операция били изловени 3 500 прилепи от вида Eumops perotis и Antrozous pallidus с размах на крилете от около 50 см. В крайна сметка експериментите доказали, че живите бомбардировачи могат да носят товар от около 28 г. Военните експерти разработили също контейнер, с помощта на който летящите мишки били доставяни с парашут на противникова територия. Бил създадена още и специална хладилна камера, в която прилепите изчаквали деня на атаката в състояние на "зимна летаргия". Що се отнася до самите запалителни минибомби, тяхната изработка била поверена на екип, ръководен от някой си д-р Л. Ф. Фисер. Експериментите показали, че хвърлената от прилеп 17-грамовата запалителна бомба горяла в продължение на 4 минути с висок до 25 см ярък пламък.
Ефективността на тайното оръжие на Пентагона било доказано в рамките на експеримент, който бил проведен н средата на юни 1943 г. В доклада си за резултатите от изпитанието отговорникът за експеримента капитан Кар кратко докладвал, че специално построеното градче, симулиращо японски населен пункт, било изгорено до основи. Американският офицер пропуснал да отбележи, че по време на експеримента част от живите бомбардировачи избягали и подпалили с бомбите си хангара, в който бил паркиран автомобила на наблюдаващия изпитанията генерал.
Така или иначе, поради постигнатата с други средства победа над Япония, експериментът с прилепите бил спрян. Пентагона успял да похарчи за него над 2 млн. долара.


Като става дума за животни на служба в армията ще бъде грях, ако не се спомене за най-верния приятел на човека ­ кучето. В това отношение показателно е участието на четириногите бойци в Първата световна война.
В началото на 1914 г. Едвин Ричардсън, запасен офицер от британската армия, посетил Русия ,за да види как действат на маневри императорските гвардейци и техните кучета. "При команда кучетата пресичаха линията на фронта под обстрел, за да докарат амуниции. Те се връщаха при своите стопани със сто или повече патрона, поставени в чанти на гърбовете им.", рапортувал той. Според него кучетата дърпали също и минатюрни картечници "Максим". Ричардсън бил така бил впечатлен от представлението на руските четириноги бойци, че писал в заключение: "Всяко куче може да играе важна военна роля в една евентуална война."
Три години по-късно ­ в разгара на бушуващата вече война, светът вече бе наясно с възможностите на кучетата от британската армия.
Три години по-късно англичанинът доставил кучета-гардове на Отоманския султан Абдул Хамид в Константинопол. Ричардсоновите тренирани кучета участвали в акции на испанската армия в Мароко. Пак неговите песове пътувал през Балканите и с италианската армия в Либия.
Германия, Русия, Швеция, Италия Франция също вербували кучета за армиите си. В навечерието на Първата световна война Германия се славела като притежател на най-добре подготвена кучешка армия с около 6000 животни. Освен местните добермани, ротвайлери и ваймарите, служебни кучета били събирани и от други страни в Европа. За същата цел преди още да избухне войната германците купили от Англия "коли" и други ценни породи. А когато германската армия прегазили Белгия и Северна Франция през 1914 г., надеждните местни кучета били изловени и изпратени в Германия за обучение в армията.
В 1916 г. хиляди четириноги преносвачи на военни съобщения паднали по фронтовете. Поради тази причина на Ричардсън било поръчано да организира училище за подготовка на кучета-пощальони. Ричърдсън тренирал перфектно колита и други породи за Западния фронт. Покрай тях обаче изпробвал и способностите на други перспективни породи, като бултериар, далматинец и дори доста неподходящият "Кинг Чарлз спаниел".
Годините, предшестващи Втората световна война, също били белязани от усилията на две държави в областта на кучешките армии ­ Германия и Япония. Те упорито изграждали цели кучешки армади. През Втората световна война кучетата били обучавани за часови, спасяване на ранени, доставка на амуниции и бележки, полагане на телефонни линии. Те били тренирани също така да скачат с парашут от самолет, за да придружават дисентчици и диверсанти. Била им дадена и нова, много опасна роля, като търсачи на мини.