- BlueGunBlog -

Анибал нямаше да премине Алпите и изненадващо да превземе Рим, ако не бяха слоновете. Конкистадорите на Кортес нямаше да завладеят Новия свят, ако не яздеха коне. Без камилите си пък Лоурънс Арабски щеше да е известен само като Лари.
Тези безспорни исторически факти напомнят, че откакто хората водят войни помежду си, те неизменно търсят помощта и на своите животински питомци. Последният писък на модата в човешките войни е мобилизацията на делфини и други морски бозайници за целите на различни програми на Пентагона.
Последната от тези мисии още продължава в Персийския залив. Делфините и облечените им в камуфлажни униформи треньори, кръстосват залива, за да търсят заложени във водата мини. Освен че носят портативни видеокамери, комуникационна апаратура и други високотехнологични бойни технологии, морските бозайници на служба в Пентагона използват и уникалния си биологичен сонар.
С негова помощ делфините откриват безпогрешно под водата, дори и при нулева видимост различни подозрителни метални предмети.
Докато шефовете от Пентагона се радват на успехите на своите възпитаници, активисти на няколко организации за защита на животните протестират по света срещу участието на интелигентните морски бозайници в опасни бойни мисии. Повод за протеста им стана информацията, че един от участниците в подводните мисии е починал, след като се заразил с опасна бактерия във водите на Персийския залив, към която вероятно е нямал имунитет.
Американският флот подготвя от години стотици делфини, китове и морски лъвове за участие в бойни мисии. За тази цел Пентагона поддържа специални бази с подводни лаборатории в Сан Диего ­ Флорида, и в Кей Уест на Хаваите. Един от водещите треньори на подводните бойци ­ Рик О'Бари, получи наскоро специални благодарности от своите шефове, заради успешното представяне на тренираните от него подводни воини. Преди да премине на работа в Пентагона Рик се прочу и като треньор на плаващата телевизионна звезда ­ делфина Флипер.
"Можете да маскирате руски боен кораб като американски разрушител. Може да го пребоядисате, да смените флага, да облечете дори и членовете на екипажа в оригинални американски морски униформи. С това ще заблудите всеки офицер от САЩ. Но няма да може да измамите нашите делфини, които са на пост, защото те ще разпознаят руския кораб не по друго, а по състава на стоманата в обшивката на корпуса", разкри неотдавна част от уникалните способности на своите възпитаници офицер О'Бари.
За чудните способности на делфините американските военни се сетили през 1971 г. Тогава Пентагона улавя 25 делфина, за да ги обучава за участие в различни бойни мисии във Виетнам. Малко след това необикновеното попълнение на US флота започва да патрулира около корабите в бойните действия срещу виетнамската армия. По-късно става ясно, че интелигентните морски бозайници са били и въоръжени със специални остри накрайници, свързани към бутилки със сгъстен въглероден двуокис. С тяхна помощ те буквално са могли да изкормят северновиетнамските леководолази, докато монтират взрив под корпуса на американските бойни кораби.
През 1991 г. изтече информацията, че делфини са охранявали и атомните подводници от типа "Трайдънт", докато са на док в базите си. И докато Пентагона обучава делфини за патрулна служба, руснаците тренират интелигентните морски бозайници да поставят мини и подслушвателни устройства по корпусите на подводниците на САЩ.
Откъслечна информация, за тези пазени в дълбока тайна секретни операции, изтича след гаф с поредното "тайно оръжие". През 1963 г. например един обучен от Пентагона делфин е пратен в залива на Хавана, за да прикрепи специално шпионско устройство под дъното на руски кораб. Вместо под вражеския кораб обаче, морското животно лепва "бръмбара" върху дъното на своя американски кораб. При друг случай пък обучаван от американския флот делфин прикрепва тренировъчна камуфлажна мина под дъното на нищо неподозиращи собственици на частна яхта.
Както вече стана дума, освен делфини, американският флот използва още за участие в свои емисии китове и морски лъвове. Особено обещаващи в това отношения са програмите с китовете от типа "белуга". Освен че може да пренася големи и тежки предмети, като загубени атомни бомби и тежащи стотици килограми взривни устройства, белугата се чувства чудесно във водите на северните морета и океани, където е съсредоточена и бойната мощ на стратегическите подводни ракетоносци на руснаците.
След свръхпрецизните бомби сега бозайниците кръстосват Персийския залив, за да търсят мини.


7 декември 1941 г. Тази дата остава паметна в историята на САЩ с нападението на японците над базата на американския флот в Пърл Харбър. В същият ден хирургът-стоматолог Литъл Адамс почивал блажено по време на отпуската си. След като научил за атаката на Хаваите патриотът-доктор забравил за почивката и започнал да обмисля как страната му да отвърне на вероломния удар на японците. Точно в този миг на изпитание той се сетил за уникалните възможности на прилепите.
"Бях впечатлен много от полета на тези изключителни създания. Затова си помислих ­ защо да не въоръжим ята от хиляди прилепи със запалителни бомби и да не ги пуснем над японските градове", припомня си доктора след края на Втората световна война. Зъболекарят не само формулирал идеята, но и я споделил година по-късно с точните хора на работа в Пентагона. Той успял да заинтригува офицерите с информацията, че в света съществуват над 1 000 разновидности на летящия бозайник, които живеят средно по тридесетина години. Освен това един от най-разпространените по света прилепи от вида Tadarida pumila може да носи тегло, което е 3 пъти по-голямо от неговото.
На 12 януари 1942 г. Адамс вече би избистрил и формулирал окончателно плана си, за да го представи в Пентагона. Идеята му така впечатлила спецовете от военното ведомство, че тя получила тутакси "зелена светлина". След като президентът Рузвелт поставил своя подпис под поредния секретен проект бойната химическа служба на САЩ (Chemical Warfare Service ­ CWS) се заела тутакси с изпълнението му.
За целта на тайната операция били изловени 3 500 прилепи от вида Eumops perotis и Antrozous pallidus с размах на крилете от около 50 см. В крайна сметка експериментите доказали, че живите бомбардировачи могат да носят товар от около 28 г. Военните експерти разработили също контейнер, с помощта на който летящите мишки били доставяни с парашут на противникова територия. Бил създадена още и специална хладилна камера, в която прилепите изчаквали деня на атаката в състояние на "зимна летаргия". Що се отнася до самите запалителни минибомби, тяхната изработка била поверена на екип, ръководен от някой си д-р Л. Ф. Фисер. Експериментите показали, че хвърлената от прилеп 17-грамовата запалителна бомба горяла в продължение на 4 минути с висок до 25 см ярък пламък.
Ефективността на тайното оръжие на Пентагона било доказано в рамките на експеримент, който бил проведен н средата на юни 1943 г. В доклада си за резултатите от изпитанието отговорникът за експеримента капитан Кар кратко докладвал, че специално построеното градче, симулиращо японски населен пункт, било изгорено до основи. Американският офицер пропуснал да отбележи, че по време на експеримента част от живите бомбардировачи избягали и подпалили с бомбите си хангара, в който бил паркиран автомобила на наблюдаващия изпитанията генерал.
Така или иначе, поради постигнатата с други средства победа над Япония, експериментът с прилепите бил спрян. Пентагона успял да похарчи за него над 2 млн. долара.


Като става дума за животни на служба в армията ще бъде грях, ако не се спомене за най-верния приятел на човека ­ кучето. В това отношение показателно е участието на четириногите бойци в Първата световна война.
В началото на 1914 г. Едвин Ричардсън, запасен офицер от британската армия, посетил Русия ,за да види как действат на маневри императорските гвардейци и техните кучета. "При команда кучетата пресичаха линията на фронта под обстрел, за да докарат амуниции. Те се връщаха при своите стопани със сто или повече патрона, поставени в чанти на гърбовете им.", рапортувал той. Според него кучетата дърпали също и минатюрни картечници "Максим". Ричардсън бил така бил впечатлен от представлението на руските четириноги бойци, че писал в заключение: "Всяко куче може да играе важна военна роля в една евентуална война."
Три години по-късно ­ в разгара на бушуващата вече война, светът вече бе наясно с възможностите на кучетата от британската армия.
Три години по-късно англичанинът доставил кучета-гардове на Отоманския султан Абдул Хамид в Константинопол. Ричардсоновите тренирани кучета участвали в акции на испанската армия в Мароко. Пак неговите песове пътувал през Балканите и с италианската армия в Либия.
Германия, Русия, Швеция, Италия Франция също вербували кучета за армиите си. В навечерието на Първата световна война Германия се славела като притежател на най-добре подготвена кучешка армия с около 6000 животни. Освен местните добермани, ротвайлери и ваймарите, служебни кучета били събирани и от други страни в Европа. За същата цел преди още да избухне войната германците купили от Англия "коли" и други ценни породи. А когато германската армия прегазили Белгия и Северна Франция през 1914 г., надеждните местни кучета били изловени и изпратени в Германия за обучение в армията.
В 1916 г. хиляди четириноги преносвачи на военни съобщения паднали по фронтовете. Поради тази причина на Ричардсън било поръчано да организира училище за подготовка на кучета-пощальони. Ричърдсън тренирал перфектно колита и други породи за Западния фронт. Покрай тях обаче изпробвал и способностите на други перспективни породи, като бултериар, далматинец и дори доста неподходящият "Кинг Чарлз спаниел".
Годините, предшестващи Втората световна война, също били белязани от усилията на две държави в областта на кучешките армии ­ Германия и Япония. Те упорито изграждали цели кучешки армади. През Втората световна война кучетата били обучавани за часови, спасяване на ранени, доставка на амуниции и бележки, полагане на телефонни линии. Те били тренирани също така да скачат с парашут от самолет, за да придружават дисентчици и диверсанти. Била им дадена и нова, много опасна роля, като търсачи на мини.

Комитет по Внешним Связям Сената США\Senate Foreign Relations Committee опубликовал результаты опроса более 80-ти американских экспертов. Главный вывод опроса - риск применения ядерного оружия сегодня крайне высок. Наиболее вероятно, что террористы используют, так называемую, "грязную бомбу" - конвенционное взрывное устройство, "усиленное" радиоактивными материалами. При взрыве подобной бомбы ядерная реакция не начинается, однако значительные территории могут быть заражены радиоактивными материалами. Кроме того, беспокойство американских экспертов вызывает уровень безопасности на российских ядерных объектах.

Кампанията на НДСВ пое неочакван обрат. Обратът е основен сюжетен похват за задържане на вниманието на читателя или зрителя. Какъв по-добър обрат от това в разгара на кампанията сръбски наемни убийци да влязат в дирите на един от главните ни герои и да му вдигнат мерника? Твърде вероятно е сръбските бандити наистина да са по дирите на Генерала, но въпросът не е в това. Въпросът е в принудителната екшънизация на кроткия провинциален български живот, който иначе би могъл да става все по-привлекателен за модерния човек.

По света има разни демокрации. Има например американска демокрация, в която правото да носиш пищов в джоба си и да имаш цял арсенал в стаята между кухнята и детската спалня е основен градивен камък на твоя живот. На американеца не можеш да му отнемеш тази оръжейна любов. Той си е построил страната с пушка и след бог и семейството това си му остава първата любов.

Има и английска демокрация. Тя е по-стара от американската. В Англия дори полицаите не носят пищови. Когато ги запитаха преди време искат ли оръжие, 80% отговориха - не. Те предпочитат така нареченото полицействане, основано на съгласието вместо на конфронтацията. В същото време Великобритания е някъде на върха на приоритетите на международните терористи, а домашната Ирландска републиканска армия, сблъсъците с която струват над 3000 живота в последните трийсетина години, няма никакво намерение да се обезоръжава. На гражданите им е забранено да носят оръжие по какъвто и да било повод и режимът постоянно се затяга.

От няколко години тази забрана се разпростира и върху хладното оръжие. Ако те хванат с джобно ножче в джоба, може като нищо да пренощуваш в Четвърто районно и дори да бъдеш осъден.

Неотдавна влязох в един софийски оръжеен магазин и запитах как се купува оръжие.

Продавачът ми каза, че трябва да мина двудневен курс (в мазето на магазина), да представя удостоверение, че съм в ред (може и копие), и бележка, че съм си платил данъците. Това се казва демокрация - плащаш ли си данъците, значи си достоен гражданин и можеш да запашеш няколко пищова.

Оказа се обаче, че за ловна пушка процедурата била доста по-сложна и ако си късметлия, след 2 години можеш да се сдобиеш със собствена двуцевка и да биеш яребици. "Значи, за да стреляш по яребици, ти трябват 2 години изпитателен срок, за да гръмнеш съседа - два дни и да си платиш данъка", зачудих се аз. "А, не - отвърна ми с хладна любезност продавачът - не е така, защото по хора не е разрешено да се стреля, а по яребици е разрешено." Вероятно с това се изчерпва теоретичната част на курса за правоспособност да притежаваш оръжие.

Оръжието е като подкупа - лошо нещо, което попада в ръцете ти или защото ти настояваш много, или защото някой насила ти го тика в ръцете. В България, както традиционната корупция - двайсет лева да отървеш дупка в талона - така и оръжието, се разпространяват, движени много повече от предлагането, отколкото от търсенето. Хората предпочитат да бутнат някой лев на общинския чиновник, вместо да му извият скандал до небесата за правата си.

На пазара в Троян например заедно с доматите и краставиците продават газови пистолети и разни видове мощни въздушни пушки (те, между другото, също могат да бъдат смъртоносни). На една от пушките стоеше лепенка, която строго предупреждаваше, че това оръжие трябва да се продава, използва и разпространява при абсолютно строго спазване на законите на Съединените щати.

Човекът също продаваше кълчища, муфи и крушки за габарити на "Лада". До него колега търговец беше разгънал тезгях с бойни американски ножове на безценица. Някои от тях бяха толкова дълги, че биха засрамили и хан Аспарух.

В същото време по пътищата на страната стърчат партийни обещания, в които често се говори за сигурност. Как партиите ще осигурят въпросната сигурност е трудно да се разбере.

Странното е, че нито една от тях не се сети, че в борбата с престъпността се използват поне два традиционни похвата. Единият е да обещаеш да извадиш повече патрулиращи полицаи на улицата. Другият е да ограничиш оръжието. Или, по-просто казано - да забраниш напълно личното оръжие.

Всъщност в някои партийни централи този въпрос се беше промъкнал, но бе отхвърлен. „Как така ще отнемаме правото на човека да се защити, нали сме дясна партия, за индивида, за правата му, за семейството и имуществото" или „Ами това ще отблъсне ловците от нас", или „Как така ще забраним пищовите, нали всички пенсионирани полицаи гласуват за нас".

Убийствата с огнестрелно оръжие в България се движат около 0.5 и 1 на 100 000 от 1998 г. насам. На някого това може да му се стори не чак толкова драматично, след като (според различни източници) във Финландия са 0.8, в Италия са 1.16, в Северна Ирландия - 3.55, а в САЩ - 6.24. Северна Ирландия обаче е в полувоенно положение, САЩ са особен случай, а във Финландия притежателите на оръжие са 10 пъти повече, отколкото в България. Излиза, че пищовът в ръцете на българина е десет пъти по-смъртоносен, отколкото в ръцете на финландеца. Има нещо безотговорно в отношенията между пушката и българина, което вероятно е още една причина за пълна забрана.

Според Центъра за изследване на демокрацията към стотина хиляди българи притежавали незаконно оръжие. Може и да са повече. Добрата новина била, че не сме били като сърбите, които били въоръжени до зъби. Това, че българите притежават сравнително малко лично оръжие, надали обаче е повод за голяма радост.

До 1998 г. на българите им беше въобще забранено да си купуват пищови, ей така, за да си добавят по 20-30 см безспорна мъжественост. Оттогава насам българинът за разлика от турчина и циганина, който е пет пъти по-малко вероятно да притежава пищов, без съмнение възмъжа. По своему. В същото време обаче 50% от гражданите (според същото изследване на ЦИД) искат по-строг контрол върху личното оръжие.

Идват избори. Как така обаче на никой политик не му стигна куража или фантазията да предложи пълна забрана на оръжие за самоотбрана? Забраната на личното оръжие ще бъде и напълно в българските традиции. Ще трябва само да се понатиснат бившите полицаи, които имат сантиментални отношения с пищова. Ако наистина само около 4% от българите са въоръжени, те би трябвало да се окажат доста немощно малцинство.

Колкото и да са им шумни пищовите.

По-вероятно обаче е усилвателите на предизборните кампании да разнасят заплахи за въоръжените до зъби сърби, които са по следите на нашия генерал. Как така ще забраняваме оръжието? Кой ще защити Генерала, ако не въоръженият избирател?

_____________________
Две полуистини не правят една истина
Статията е симптоматична за нивото на нашата журналистика, на тема оръжие. Подобно на други статии на тази тема в пресата, писани от "специалисти" като филолога Попов, и тази е една компилация от няколко истини, още няколко полуистини и много лъжи. И всичко това поднесено псевдонаучно, без достатъчна информираност и задълбоченост, плъзгайки се (без ясна идея какво да се прави) по проблемите. Заради това авторът тръгвайки от грешна теза, ползвайки неверни аргументи и факти, си противоречи сам и отникъде след много думи... пак стига доникъде.

Използването на ловни пушки в редовната войска има дълга история. Американците претендират, че те са поставили началото. По време на Първата световна война цели подразделения са били въоръжени с помповите ловни пушки Winchester M1897, оказали се много ефективни в характерните за тази война окопни бойни действия и дори получили наименованието окопни ловни пушки. За ефективността им говори фактът, че Германия подава официален протест срещу използването им, обявявайки ги за "нехуманни". Протестът не е уважен и ловната пушка е обявена за не по-малко хуманна от останалите огнестрелни оръжия.
Официално обаче те се наричат "тактически ловни пушки". Този термин показва, че ловните пушки се използват като тактическо армейско или полицейско малко огнестрелно оръжие. През годините те се доказват като предпочитани, когато става дума за близък бой, било то в джунглата, в градски условия или при окопна отбрана.
Съвременното развитие на боеприпасите в съчетание с изменения характер на бойните действия (борба с малки групи на близки дистанции в тесни пространства) прави тактическите ловни пушки изключително полезно средство в списъка на малките оръжия. Те могат да стрелят с удивително голямо разнообразие на боеприпаси: от несмъртоносните гумени куршуми, през сълзливите газове и ловните сачми до бронебойните и силно експлозивни заряди.
Италианската оръжейна фирма "Бенели" произвежда няколко модела тактически ловни пушки, които имат много общо помежду си и в същото време всяка от тях притежава уникални различия. Става дума за М-серията: М1 Tactical, M3 Tactical, M4 Tactical и NOVA Tactical. Пушките М1 и М3 са полуавтоматични, като използват отвеждането на отработените газове. М3 може да стреля както в полуавтоматичен режим, така и като помпа, т.е. в ръчен режим на зареждане. Моделът NOVA пък се използва само в ръчен режим.
Тактическите версии на М-серията на "Бенели" имат много общи черти: пистолетна ръкохватка, изработена от мека гума, полимерна ложа и приклад, защитена мушка, хромирана цев. Всички модели могат да бъдат използвани както с пълнители, така и с единични патрони. Гумената ръкохватка позволява не само здраво и удобно да се носи оръжието, но и омекотява "ритането" при стрелба. Всички пушки на "Бенели" се отличават с малкото си тегло. Нито една от тях не тежи повече от 3,4 кг.
Сред най-разпространените модели е М4 Tactical, известна още като модел М1014. През 2000 г. тя е одобрена официално като елемент от въоръжението на американската армия. Много ефективно се използва от специалните части, които прочистват планините в Афганистан. Стреля с различни боеприпаси: от ловните патрони N9 за дребен дивеч до 76 мм магнум. Множеството тестове и изпитания показват, че М4 Tactical може да изстреля до 25 хиляди изстрела стандартни боеприпаси, без да се налага подмяната на някои от основните й компоненти. Стандартната цев на пушката е дълга 470 мм, но се използва и по-къса - 356 мм. В зависимост от дължината на цевта и калибъра на патрона, пушката може да бъде със 7 (6+1), 6 (5+1) и 5 (4+1) патрона.
За добрата балансираност и високата точност на М4 Tactical говорят резултатите от стрелбата с нея. На дистанция 25 м са били изстреляни 9 патрона "00". Кръгът, в който са попаднали сачмите, е бил с диаметър само 140 мм.
Полуавтоматичните тактически ловни пушки на "Бенели" не са евтини. В оръжейните магазини бройката струва около 800 - 1000 долара. Те обаче се смятат за едни от най-надеждните. Нямат аналог по отношение на теглото си и удобството за носене. И притежават качества, които не могат да бъдат открити в останалите видове малко огнестрелно оръжие.

Джеймс Карафано\James Carafano, эксперт исследовательского центра Heritage Foundation, составил список из шести технологий, которые необходимы для того, чтобы одержать победу в войне с терроризмом. В его список технологий вошли:

системная интеграция (позволяет органам власти и спецслужбам накапливать и оперативно обмениваться данными, что приводит к большей точности и оперативности их действий),

биометрия (необходима для идентификации людей),

нелетальное оружие (необходимо, чтобы успешно действовать в ситуациях, когда террористы используют мирное население в качестве "живого щита"),

нанотехнологии (позволяют создать миниатюрные сенсоры),

энергетическое оружие (лазерное, микроволновое и пр. оружие необходимо для борьбы с бомбами - соответствующую технологию США намерены испытать в Ираке в этом году, ракетами - например, для защиты гражданских самолетов и пр.) и

компьютерные технологии сбора и анализа информации.

За първи път в историята, през 2004 г. разходите за отбрана и оръжие превишиха 1 трилион долара, съобщи ББС.

В отчета на световно признатия Стокхолмски международен институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI) се казва, че според изчисленията на всеки човек от Земята се падат по 162 долара похарчени за оръжие. 47% от всички разходи за въоръжение се падат на САЩ, предимно заради постоянно растящите средства за “глобалната война с тероризма”.

Тази ситуация се е отразила крайно благоприятно на производителите на оръжие. Продажбите на 100-те най-големи оръжейни компании в света за 2004 г. са нараснали с 25% в сравнение с предходната година.

САЩ остават първенци

В доклада на специалистите на SIPRI, който се смята за особено авторитетен изследователски институт по въпросите на мира и войната, се казва, че през 2004 г. световните разходи за въоръжение са нараснали с 8% и са достигнали рекордната сума от 1.035 трилиона долара. Като се отчете инфлацията, тази сума е само с 6% по-малка от историческия максимум през 1987-88 г., който се натрупа от последният пик на Студената война.

Първенци на планетата за 2004 г. са САЩ, похарчили огромни суми за военните действия в Ирак и Афганистан, а също и за обновяване на военния арсенал в целия свят.

Като цяло допълнителните разходи на САЩ за “войната с тероризма” от 2002 до 2004 г. са около 238 млрд. долара, което е повече от изхарченото от всички развиващи се страни взети заедно, включително и Китай.

“Днешното равнище на военните разходи в света и тенденциите за тяхното нарастване се обясняват основно с разходите на САЩ за военни операции в други страни, а също, в по-малка степен, с разходите на коалиционните партньори на САЩ”, се казва в отчета на SIPRI.

И други страни обаче, особено в Близкия Изток, също са увеличили темповете на въоръжаване.

Основни купувачи на конвенционално оръжие през 2004 г., по данни на SIPRI, са били Китай и Индия, които купуват въоръжение основно от Русия. Сега тези страни се стремят да разнообразят своя избор на производители.

Продължителни конфликти

Специалистите от SIPRI в отчета си обръщат внимание не толкова на отбранителните разходи, но и на военните действия.

По данни на изследователите, в света се водят 19 въоръжени конфликта, които са отнели повече от 1000 живота през 2004 г. При това, както се отбелязва в доклада, само три от тях – борбата с Ал Кайда, конфликтът в Дарфур и войната в Ирак – продължават по-малко от 10 години.

Освен това институтът отбелязва, че едностранните действия започват да преобладават над международните усили за разрешаването на глобалните проблеми на сигурността. “Много действия на САЩ и други силни “северни” държави от 2001 г., изглежда, още повече са поляризирали отношението на световното общество към международните заплахи”, предполагат специалистите от SIPRI.

В отчета си обаче институтът също отбелязва, че много други страни се стараят да се обединят или да работят през международните системи за решаването на въпросите за сигурността. Специалистите обръщат внимание и на ограниченията, с които се сблъсква САЩ, действайки без поддръжката на големи международни институции.

“Би било прибързано да се предположи, че бъдещето на планетата ще се определи от едностранният, а не от многостранният подход на употреба на сила”, се казва в доклада на SIPRI.

Отечественные оружейники создали не смертельную "домашнюю" мину, которую можно будет установить в квартире, на даче или в салоне авто, и с ее "невидимой" помощью уберечь личное имущество граждан от посягательств грабителей. Это гуманное оружие только поразит незваного гостя током высокого напряжения (при минимальных амперах) и вызовет временный шок, но гарантированно оставит в живых.

Директор научно-производственного предприятия "ВАЛАР" (Ивано-Франковск), где появилась на свет "Оса" ПЭ-10, Валерий Арциховский рассказал "Сегодня", что автоматика изобретения включается при пересечении нарушителем невидимого лазерного луча. (Кстати, ВАЛАР — единственное на просторах СНГ предприятие, которое занимается разработками нелетального оружия для нужд полиции и миротворцев, а также для граждан, желающих защитить свое добро). Новое маленькое и высокоточное оружие точно стреляет по направлению луча специальной минипулей с маленькими иглами и эластичными проводками, по которым подается высокое напряжение.

Конструкторы современного "нелетального" оружия потрудились, чтобы устройство, выстреливая "электропулю", поражало только "дозволенные" места тела: в ноги нарушителя или "мягкое место". В разных местах охраняемого помещения можно будет установить несколько таких малогабаритных "комнатных мин". Поскольку "Оса" не превосходит размерами обычную зажигалку, ее удобно маскировать под архитектурное украшение, декор, она окажется совершенно незаметной в салоне легкового авто.

Валерий Игоревич говорит, что в серийное производство новинка пока не "запущена", но посмотреть и потрогать руками изобретение можно. Более того, создатели "Осы" уже провели испытание своего детища. И волей случая получилось так, что первой жертвой "осиного жала" стал... сам директор НПО. "Луч незаметен и во время испытаний я прошел не там, где следовало, вот устройство и сработало", — поделился с "Сегодня" Валерий Арциховский. Получив мощный разряд в "мягкое место", Валерий Игоревич пережил не лучшие мгновения. "Не представляете, что это за "удовольствие", — поделился он впечатлениями.

Один комплект оригинального электрошокового оружия состоит из пульта и 6 мин. Разработчики подсчитали, что потребителю такой сторож обойдется около $3 тыс.

Израел разреши използването на ново звуково оръжие, съобщи Асошейтед прес. Експертите обаче предупреждават, че последиците от продължителната му употреба все още не са изяснени. Израелската армия вече го е използвала за разпръсване на палестинските протести на Западния бряг. Очевидци твърдят, че дори след като са запушили ушите си, са продължили да чуват звука, от който са почувствали световъртеж.
Ефектът на оръжието, наречено “Скрийм” се дължи на пускането на нискочестотен звук в интервал от 10 секунди. Военни казват, че се използва специална честота, чиято цел е вътрешното ухо. Използването му за няколко минути е безвредно за хората, но е изключително опасен при по-продължителна употреба.
Други военни, пожелали да останат анонимни, заявяват, че новото звуково оръжие не е изследвано върху хора по-продължително време, така че според тях истинският ефект все още не е ясен. Джон Пайк, директор на GlobalSecurity.org каза, че САЩ и най-вероятно Китай и Русия вече разработват акустично оръжие.

Изкореняването на навици, дори и опасни, може да бъде трудно. За съжаление поддържането на арсенали от ненужни ядрени оръжия се превърна точно в такъв навик за САЩ и Русия повече от десетилетие след края на Студената война. И двете страни притежават тактически ядрени оръжия, първоначално създадени за наземна война в Европа, чието избухване обаче вече не е непосредствена заплаха. Междувременно възможността тези оръжия да бъдат изгубени или откраднати създава неприемлив риск от ядрен тероризъм. Времето за унищожаването на тези оръжия, като започнем с разположените в Европа, е дошло, ако не и малко поотминало.
Основният проблем е Русия, която притежава най-малко 3000 от тези малки, преносими и унищожителни оръжия. Руските системи за ядрено командване и контрол, както и начините за транспортиране, са печално неадекватни и уязвими за противниците. Най-сигурният път да се спечели сътрудничеството на Русия за унищожаването на колкото се може по-голяма част от тактическия ядрен арсенал е Вашингтон и партньорите му от НАТО да унищожат част от своя.
САЩ и Русия направиха значителни двустранни усилия за решаване на въпроса с тактическите ядрени оръжия. През 1991 г. президентите Джордж Буш и Михаил Горбачов се договориха да изтеглят повечето от изнесените напред тактически ядрени ракети. Няма начин обаче да се провери дали Москва е изпълнила обещанието си от 1991 г. и съвсем малко се знае за размера, местонахождението и сигурността на останалите руски тактически ядрени оръжия.
На 3 май т.г. на конференцията за Договора за неразпространение на ядрено оръжие в Ню Йорк външният министър на Германия Йошка Фишер предложи да бъдат изтеглени и унищожени ядрените оръжия от Европа. Представителите на Белгия, Германия и други държави подкрепиха предложението. За съжаление Америка и Русия продължават да пренебрегват не само призивите на европейските си съюзници, но и собствените си ангажименти за справяне с проблема, включително и онези, които поеха. САЩ поддържат приблизително 1300 тактически ядрени оръжия, включително 480 разположени във военни бази на НАТО в Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Турция и Холандия.
Русия даде ясно да се разбере, че няма да участва в разговори за намаляване на собствения си арсенал, докато САЩ и натовските им партньори продължават да държат тактически ядрени оръжия в Европа. Само една от ракетите е достатъчна за разрушаването на цял град. Каквато и да е символичната стойност на тези оръжия за единството на НАТО, тя не оправдава риска дори едно от оръжията на Русия да бъде изгубено, откраднато или продадено на друга държава или терористична групировка.
Вместо да намалява арсенала си от тактически ядрени оръжия, Америка активно работи върху нови ядрени оръжия. Правителството на Буш разработва модифицирана версия на съществуващите бойни глави с голяма проникваща способност за унищожение на бункери и се водят разговори за разработването на нов тип тактическо ядрено оръжие. Ако САЩ направят подобно нещо, Русия и други държави ще побързат да ги последват.
Вместо да подклаждат отживяла надпревара за въоръжаване, САЩ и НАТО трябва да обявят, че няма първи да прибягнат до използването на ядрени оръжия, и да започнат да изтеглят своите тактически ядрени оръжия от Европа. Това ще позволи на Вашингтон да постигне напредък с Москва по споразумение за унищожаване на огромния руски запас от тактически ядрени оръжия.
В момента обаче Америка и Русия водят опасно остаряла политика на ядрено въоръжаване. В 21 в. подобни оръжия са от по-голяма полза за терористите, отколкото за борбата срещу тероризма или за опазването на мира.